Решение по дело №254/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от Т. Ц. Е. от гр.Русе, депозирана чрез пълномощник - адв. М. Б. от АК - Русе, срещу Решение № 47/25.01.2023 г., постановено по а.н.д. № 1776/2023 г. по описа на РРС, с което е потвърдено НП № 601156-F620006/23.09.2021 г., издадено от Зам. директор на ТД на НАП-Варна, с което на касационния жалбоподател са наложени административни наказания „глоба“ на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ (Закона за ограничаване на плащанията в брой), както следва: по т.4 в размер на 2500 лв., по т. 5 - 2500 лв. и по т. 6 – 2500 лв.

В жалбата са релевирани касационни основания за незаконосъобразност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила /неправилно касаторът се позовава на чл.209, ал.3 от АПК, тъй като съгласно чл.63в от ЗАНН - решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК и следователно за касационните основания, обосновани в жалбата, е приложима разпоредбата на чл.348, ал.1 от НК/. Касационният жалбоподател счита, че в оспореното решение липсват мотиви по наведените с жалбата пред него възражения относно нарушените давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН, както и анализ на съдържащите се в административнонаказателната преписка доказателства. Счита се, че като не е обсъдил всички релевантни по делото доказателства, Районен съд Русе е достигнал до неправилно формиране на своето вътрешно убеждение, относно действителната фактическа обстановка, в това число и авторството на нарушението. Представено е и писмено становище /л.18 от делото/, в което се поддържат изложените доводи.

Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление в цялост. Претендира се и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба, представляван от процесуален представител главен юрисконсулт Е. Т., в депозирано писмено възражение /л.10 и л.11 от делото/ и в съдебно заседание, излага подробни доводи за неоснователност на касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на оспорващата страна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

След като съобрази изложените касационни оплаквания, становищата на страните, събраните доказателства и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, административният съд приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК и подлежи на разглеждане.

По същество жалбата е основателна.

От фактическа страна въззивният съд е приел, че на 29.04.2021 г. в офис на ТД НАП Варна при извършена документална проверка на дейност на ДЗЗД „Бяла ТЕА 2019“, било установено, че касатора Е., в качеството й на управител, допуснала извършването на плащания в брой към „Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани“ ООД на суми от 10 000 лв. За извършеното деяние бил съставен АУАН № F620006 от 16.07.2021 г., сочещ на осъществени шест административни нарушения по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ. С резолюция от 23.09.2021 г. е прекратено производството по образуваната административно наказателна преписка досежно констатираните три нарушения от 19.06.2020 г, 23.06.2020 и 25.06.2020 г. Така за извършените останали три плащания в брой на посочената стойност към „Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани“ ООД, за извършени СМР на обект – Инженеринг и преустройство на сграда на бивша детска градина „Латекс“ в гр. Бяла, на 13.08.2020 г., 14.08.2020 г. и 20.08.2020 г., въз основа на съставения АУАН, било издадено и оспореното НП, с което на касационния жалбоподател са наложени административни наказания глоба на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ ( Закона за ограничаване на плащанията в брой) по т.4 т.5 и т.6 от НП, всяка в размер на по 2 500 лв.

Русенският районен съд е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление в цялост.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. Съдът е приел, че извършването на всяко от трите нарушения е установено и доказано. Приел е, че възраженията, че Е., не е субект на нарушенията, не са основателни. По размера на наложената санкция е посочил, че в закона е определен абсолютен размер – глоба от 25 процента от общия размер на направеното плащане – когато нарушител е физическо лице, и доколкото плащанията са по 10 000 лв., наложената глоба от 2 500 лв. е точно определена за всяко от нарушенията.

При извършената проверка за правилността на атакувано съдебно решение касационният състав намира, че решението е постановено при допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 предл. първо от НПК и чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК вр. чл. 107, ал. 2 и ал. 5 от НПК, поради което се явява неправилно, като съображенията в тази насока са следните:

В представените писмени бележки на процесуалния представител на жалбоподателя /л.116 от делото на РРС/, са поддържани оплаквания за порочност на развилото се административнонаказателно производство, касаещи липса на надлежно връчване на съставения АУАН на наказаното лице, което е препятствало подаване на възражения от негова страна срещу акта; неспазване на давностния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, с доводи, че нарушителят и нарушението са били открити още към 22.12.2020 г. по конкретно изложени съображения. В постановеното от районния съд решение липсват каквито и да било мотиви, които да дадат отговор на повдигнатите от страната въпроси. В нарушение на вложените му задължения, районният съд е свел своите мотиви по отношение на твърдените съществени процесуални нарушения до бланкетната констатация, че "в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени нарушения, опорочаващи издадените актове“.

От страна на наказаното лице е поддържано и становището за незаконосъобразност на НП по същество. Още в жалбата до районния съд е наведено възражение, че Т. Е. не е субекта, чиято отговорност следва да се ангажира. Съображенията на решаващия състав на съда, касателно материалната законосъобразност на НП са лаконични – те се свеждат до препратката към отразеното в НП по отношение на субекта на нарушението.

Санкционната норма на чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ е препращаща. С нея се санкционира неизпълнение на задължението по чл. 3 от ЗОПБ. Субект на отговорността е всяко задължено лице – извършител или допустител на нарушението. В случая, АУАН и НП съдържат безпротиворечиви данни за ангажиране на отговорността на касатора за всяко от нарушенията в качеството на допустител – „Т. Е. допуснала от страна на ДЗЗД „Бяла ТЕА 2019“ да бъде извършено плащане в брой в размер на 10 000лева с получател „Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани“ ООД “.

Съдът изобщо не изложил съображенията относно това дали наказаното лице е субект на администативнонаказателната отговорност по чл.5, ал.1 от ЗОПБ, респ. дали основателно е ангажирана отговорността му за допустителство, в качеството на управител на ДЗЗД „Бяла ТЕА 2019“. В тази връзка съдът е следвало да изясни спецификите на правно-организационната форма ДЗЗД като дружество по смисъла на чл. 357 и сл. от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Статутът на гражданско дружество по ЗЗД е определящ за начина на управление и реда за вземане на решения от съдружниците. Съдът е следвало да извърши справка в Агенцията по вписванията, регистър БУЛСТАТ, за това вписано ли е било като управител на ДЗЗД „Бяла ТЕА 2019“ санкционирано лице Т. Е. към момента на извършване на процесните три плащания; да установи имала ли е Е. и в какъв обем правомощия, свързани с управлението на неперсонифицирания правен субект, като при необходимост изиска договора за учредяване на гражданското дружество и/или други актове, относими към статута на наказаното лице, респ. за установяване на правомощията му на управител на ДЗЗД. В този смисъл районният съд е пропуснал да събере необходими доказателства за разкриване на обективната истина, което е негово задължение в съдебната фаза на производството – чл. 13 от НПК и чл.107, ал. 2 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. Неизпълнението на това задължение и постановяването на съдебния акт при неизяснена фактическа обстановка съставлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. След събиране на посочените данни, съдът е необходимо да обоснове правни изводи относно това налице ли са основания за ангажиране на отговорността на Е. за допустителство за нарушенията по чл. 5, ал. 1 вр. чл. 3 от ЗОПБ, предмет на издаденото наказателно постановление.

Отделно от това съдът не е дал отговор и на поддържания в писмената защита пред РРС от оспорващата довод, наведен и в касационната жалба и относим към материалната законосъобразност на процесното наказателно постановление, че предоставените от ДЗЗД „Бяла ТЕА 2019“ на „Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани“ ООД парични средства по трите фактури, с оглед договорните отношения между тях, не представлява „плащане“ или „разплащане“ и не попада в материалния обхват на ЗОПБ.

Липсата на формирани фактически и правни изводи по обективираните от жалбоподателя възражения опорочава съдебното решение. Констатираните недостатъци в решаващата дейност на районния съд не позволяват да бъде извършена проверка от касационната инстанция на действителната воля на този съд и на съдържанието на взетото от него решение, като от процесуалноправна гледна точка този порок съставлява липса на мотиви по см. на чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3, т. 2 пр. първо от НПК.

Изложеното е основание за отмяна на въззивното решение като неправилно на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, с оглед констатираните съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждането на делото от първоинстанционния съд. След отмяната делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК.

При повторното разглеждане, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и събиране на допълнително такива относно статута на наказаното лице на управител на ДЗЗД и неговите правомощия към момента на процесните плащания по трите фактури, следва да обсъди изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, в контекста на ангажираната отговорност на касатора за допустителство, като се съобрази и с разпоредбата на чл. 339 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, като вземе отношение по конкретно направените доводи на жалбоподателката, релевирани във въззивното производство.

На основание чл. 226, ал. 3 от АПК, при новото разглеждане на делото районният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото пред Административен съд – Русе.

Воден от това, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 47/25.01.2023 г., постановено по АНД. № 1776/2023 г. по описа на РРС, с което е потвърдено НП № 601156-F620006/23.09.2023 г., издадено от Зам. директор на ТД на НАП - Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Русе при спазване на дадените в мотивите на настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението не подлежи на обжалване.