№ 7590
гр. София, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В. Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от В. Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20211110171429 по описа за 2021 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от ЗАД „.” АД
срещу „Застрахователна компания .“ АД, гр. София, с предявени искове с
правно основание чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 2 056.69 лв., частично от сума в размер на
4 113.39 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 13.12.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 57.71 лв. – частичен иск от
цялото вземане в размер на 115,41 лв., представляваща мораторна лихва
върху цялата главница от 4113,39 лв., начислена за периода от 03.09.2021 г.
до 12.12.2021 г. Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатени
суми за обезщетение за имуществени вреди за ПТП на 11.06.2021 г. в гр.
София, по щета № ..
Ищцовото дружество основава претенцията си с твърденията, че на
11.06.2021 г. около 18,30 часа в гр. София, в ж.к. „.“, на ул. „.“, л.а. „.“ с рег.
№ . . НС при движение на заден ход удря излизащия от подземен гараж л.а.
„.“ с рег. № . . и му нанася щети в предна лява част на автомобила. Ищцовото
дружество е застраховател по застраховка „Каско“ на л.а. „.“ с рег. № . . и
твърди, че е изплатило на автосервиза, извършил ремонта и на доставчика на
резервни части сума в общ размер на 4098,39 лв. с два броя платежни
1
нареждания, съответно от 29.07.2021г. и 16.07.2021г. С регресна покана
ищцовото дружество е поискало от ответника, който е застраховател на
гражданската отговорност на водача на л.а. „.“ с рег. № . . НС да възстанови
заплатеното обезщетение и ликвидационните разноски от 15 лв., или общо
сумата от 4113,39 лв., но плащане не последвало. Моли за уважаване на
предявените искове.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество „Застрахователна компания .“ АД, с който предявените
искове се оспорват като неоснователни. Твърди се, че при съставянето на
двустранния констативен протокол за процесното ПТП не са спазени
нормативните изисквания. Счита, че вина за настъпване на произшествието
има водачът на застрахования при ищеца л.а. „.“ с рег. № . ., който нарушил
разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ЗДвП, като при излизане от крайпътна територия
/гараж/ не пропуснал движещия се по пътя л.а. „.“ с рег. № . . НС. В този
смисъл оспорва посочения в исковата молба механизъм на ПТП. Поддържа,
че регресната претенция е завишена по размер и не отговаря на действително
претърпените вреди, поради това, че са завишени стойностите на нормовреме
и вложените в ремонта труд и части, както и че са заплатени детайли, които
не се намират в причинна връзка с процесното ПТП, а в условията на
евентуалност счита, че стойността на твърдените щети следва да бъде
определена съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ по Методиката на Наредба № 24 за
задължителното .. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически
твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с искове с
правна квалификация чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
С определение от 21.09.2022 г. съдът е признал за безспорни в
отношенията между страните и ненуждаещи се от доказване в процеса са
обстоятелствата, че ответното дружество към момента на произшествието е
било застраховател на гражданската отговорност на водача л.а. „.“ с рег. № . .
НС, че ищцовото дружество е изплатило на автосервиза, извършил ремонта на
л.а. „.“ с рег. № . . и на доставчика на резервни части застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка в общ размер на 4098,39 лв.
Видно от застрахователна полица на л. 6 от делото, ищеца ЗАД „.” АД
е застраховател по застрахователна полица № ./27.10.2020 г. по имуществена
2
застраховка „каско на МПС” за л.а. марка „.“ с рег. № . ., със срок на покритие
30.10.2020 г. до 29.10.2021 г., сключена със собственика на автомобила К. Д.
Р..
Съдът намира за установено, че на 11.06.2021 г. около 18,30 часа в гр.
София, в ж.к. „.“, на ул. „.“, л.а. „.“ с рег. № . . НС при движение на заден ход
удря излизащия от подземен гараж л.а. „.“ с рег. № . . и му нанася щети в
предна лява част на автомобила.
В тази връзка съдът кредитира съставеният двустранен констативен
протокол за ПТП от 11.06.2021 г., който представлява частен документ, но
отделно от това механизма на ПТП се установява от приетите съдебно-
автотехнически експертизи, както и от разпита на .идетелите К. Д. Р. и М.
Станимиров Ю.. Вещите лица по САТЕ са категорични, че описаните в
протокола увредени части са зоната на удара и са в причинно – следствена
връзка с ПТП.
На следващо място от САТЕ се установяват и стойността на
обезщетението по средни пазарни цени, е в размер на 4 426.90 лв. с вкл.
ликвидационни разноски в размер на 15 лв., според първоначалната САТЕ от
31.10.2022 г., респ. в размер на 4 410.83 лв., с вкл. ликвидационни разноски в
размер на 15 лв., според повторната САТЕ от 18.04.2023 г., т.е. и според двете
експертизи размерът на обезщетението е по – висок от платеното от ищеца
обезщетение в размер на 4 098,39 лв.
С определение от 21.09.2022 г. съдът е признал за безспорно между
страните, че ищеца е заплатил на собственика на сервиза, извършил ремонта
на увредения автомобил – „.“ ЕООД, сума в размер на 1 186.15 лв., а
резервните части били закупени от автосервиз „.“ ЕАД за сума в размер на
2 912.24 лв.
При тези данни съдът намира за основателен главния иск по чл. 411 от
КЗ по следните съображения. Ищецът, в качеството си на застраховател по
застраховка „каско”, е платил на собственика на сервиза, извършил ремонта
на увредения автомобил – „.“ ЕООД, сума в размер на 1 186.15 лв., а за
резервните части, закупени от автосервиз „.“ ЕАД - сума в размер на 2 912.24
лв., представляващи стойността на ремонта на увредения при ПТП л.а. марка
„.“ с рег. № . .. Затова същият има право на регресна претенция, на основание
чл. 411 от КЗ, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски.
3
Искът се явява доказан по основание и размер от 2 056.69 лв. с вкл.
ликвидационни разноски в размер на 15 лв., според приетите САТЕ, като в
тази насока следва да се отбележи, че задължителната съдебната практика,
например . №52 от 08.07.2010 на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на
Република България, Търговска колегия, Първо отделение по т.д.№ 652 по
описа за 2009г. в производството по чл.290 ГПК, . № 209/30.01.2012 г. по т.д.
№ 1069/2010 г. на ВКС, се тълкува от актуалната съдебна практика в смисъл,
че обезщетението се присъжда по средни пазарни цени, а не по пазарни цени,
въпреки доказателствата за такива. За размера на средните пазарни цени
съдът кредитира и двете приети САТЕ, тъй като и според двете експертизи
размерът на обезщетението е по – висок от платеното от ищеца обезщетение в
размер на 4 098,39 лв. По отношение на размера на иска, съдът следва да
разгледа направеното от ответника възражение относно липсата на вина на
застрахования при него водач, евентуално за съпричиняване на водача на
увредения автомобил. Съдът намира, че и двамата водачи имат вина за
настъпилото ПТП, видно от повторната САТЕ, която е работила след
събиране на гласните доказателства, тъй като водачът на л.а. „.“ с рег. № . .
НС е предприел маневра на движение на заден ход, без да се увери, че зоната
зад превозното средство и .ободна и няма да създаде опасност за останалите
участници в движението, т.е. същия не е изпълнил задължението си по чл. 40,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Според тези разпоредби преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
.ободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението, По време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности. От друга страна водачът на л.а. „.“ с рег. № . . е предприел маневра
за излизане от подземен паркинг, без да се увери, че платното за движение е
.ободно и няма да създаде опасност за останалите участници в движението,
т.е. същият не е изпълнил задължението си по чл. 37, ал. 3 от ЗДвП. Според
тази разпоредба водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от
крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг,
бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и
пътните превозни средства, които се движат по този път. Затова съдът намира
за основателно направеното в условията на евентуалност възражение за
4
съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил марка „.“ с рег. №
. . и като съобрази степента на принос на участниците в ПТП, съдът намира,
че процента на съпричиняване на този водач е 50%. Независимо от
изложените съображения за съпричиняване, доколкото размерът на частичния
иск съвпада с обезщетението при 50% съпричиняване, искът се явява
основателен до пълния предявен размер от 2 056.69 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че всички
твърдени вреди по лекия автомобил са във връзка с процесното ПТП, тъй като
вещите лица и по двете САТЕ са категорични, че описаните в протокола
увредени части са зоната на удара и са в причинно – следствена връзка с
ПТП.
С оглед извода за основателност на главния иск, съдът намира за
основателен и иска по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 03.09.2021 г. до 12.12.2021 г., като след
изчисление с лихвен калкулатор дължимия размер е 57.71 лв. /л. 134 от
делото/.
С оглед изхода на делото и искането на ищеца за присъждане на
разноски по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира същото за основателно
за сума в размер на 1 343.54 лв., представляващи държавни такси, депозити за
вещи лица и .идетел, както и платено адвокатско възнаграждение. В тази
насока следва да се има предвид, че възражението на ответника за намаляване
на адвокатското възнаграждение на ищеца поради прекомерност, съдът
намира за неоснователно, тъй като същото е по – ниско от минималните
размери на адвокатските възнаграждения, с оглед материалния интерес по
делото и броя на проведените съдебни заседания, с оглед разпоредбата на чл.
7, ал. 2, т. 2 и ал. 9 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размера на
адвокатските възнаграждения, решаването на делото в едно открито съдебно
заседание, като се има предвид и че възнаграждението е с вкл. ДДС, с оглед
на представеното удостоверение за регистрация по ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания .“ АД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. ., да заплати на „ЗАД ,,. – .“ АД, ЕИК .,
5
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. .ета ., ет. 5, сума в размер
на 2 056.69 лв., частично от сума в размер на 4 113.39 лв., представляваща
главница за обезщетение за имуществени вреди за ПТП в гр. София, по щета
№ ., при което на 11.06.2021 г. около 18,30 часа в гр. София, в ж.к. „.“, на ул.
„.“, л.а. „.“ с рег. № . . НС при движение на заден ход удря излизащия от
подземен гараж л.а. „.“ с рег. № . . и му нанася щети в предна лява част на
автомобила, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 13.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 57.71 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главница в размер на 2 056.69 лв. – частичен иск от цялото вземане в размер
на 115,41 лв., представляваща мораторна лихва върху цялата главница от
4113,39 лв., начислена за периода от 03.09.2021 г. до 12.12.2021 г., както и да
заплати разноски в размер на 1 343.54 лв.
Банкова сметка на ЗАД ,,. – .“ АД, по която може да бъде платено
вземането – . . в „.“ АД.
.то подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6