№ 251
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20241000502697 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение № 3112 от 23.05.2024 г. по гр. д. № 9529/2023 г. по описа на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, I-17 състав, съдът е осъдил ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Света София“ № 7, ет. 5, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, да заплати
на Д. Р. М., ЕГН **********, съдебен адрес гр. София, ул. „Алабин“ № 36, ет. 2
сумата от 45 000 лева (четиридесет и пет хиляди) лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и
страдания от увреждания, настъпили вследствие на ПТП от 10.02.2023 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 04.05.2023 г. до окончателното изплащане,
като е отхвърлил иска в частта му над сумата от 45 000 лева до сумата от 50 000 лева
поради съпричиняване от страна на ищцата, а в частта му над сумата от 50 000 лева до
пълния предявен размер от 120 000 лева съдът е отхвърлил като неоснователни; както
и сумата от 2 327 лева – застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за медицински изделия, ведно със законната лихва от
04.05.2023 г. до окончателното изплащане.
С решението съдът е осъдил ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв да заплати на адв. Я. Д., вписан в САК, сумата от 3 868.89 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, както и на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 1 893.08 лева,
представляваща държавна такса по делото, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
1
сумата от 290.17 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, съразмерно на
уважената част от исковете.
Предвид отхвърлената част от предявения иск, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, съдът е осъдил Д. Р. М., да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, сумата
от 7 835.56 лева, представляващи сторени разноски на ответника пред
първоинстанционния съд.
Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата Д. Р. М., която в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в ЧАСТТА, с която първоинстанционният
съд е отхвърлил като неоснователна исковата претенция за размера на претърпените
неимуществени вреди от 45 000 лева до 80 000 лева. Наведени са възражения, че
първоинстанционното решение в обжалваната му част е неправилно,
незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон и в нарушение
на процесуалните правила. По същество се релевира нарушение на материално
правната разпоредба на чл. 52 от ЗЗД, доколкото Софийски градски съд, макар и да е
изброил установените обстоятелства по делото, не ги е обсъдил цялостно и
задълбочено, в резултат на което не бил направил обоснован извод относно характера
и броя на вредите, начина на увреждането, обстоятелствата, при които е възникнало то,
влошаването на здравословното състояние на пострадалата, продължителния период
на лечение, невъзможността физическото състояние на увреденото лице да бъде
напълно възстановено, силния интензитет на търпените от ищцата болки и страдания,
стрес и душевен дискомфорт. Все в тази връзка, акцент се поставя върху заключението
по изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза и поясненията на вещото
лице, установяващи, че ищцата е пострадала като пасажер в престояващ на червен
светофар таксиметров автомобил, т.е. като напълно пасивен участник в ПТП без
възможност да влияе с поведението си на пътната обстановка, както и върху
заключенията по изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза,
установяващи продължителен период на възстановяване и загуба на обем в
движенията в лявата колянна става като неизличима последица от ПТП. Освен това, от
събраните по делото свидетелски показания, се установявали в степен на
категоричност претърпените от ищцата болки и страдания, в резултат на настъпилото
ПТП, част от вътрешния свят на пострадалата, обективирани в действителността,
посредством нейното цялостно поведение. По тези причини се иска от въззивния
съд да отмени първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част и да
постанови Решение, с което да увеличи присъдения размер на иска за
неимуществени вреди с още 35 000 лева или общо за 80 000 лева, отчитайки и
присъдената сума по първоначално предявения иск по гр. д. № 9529/2023 г. по описа на
СГС, ГО I-17 състав. Претендират се разноски.
Въззиваемият ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД оспорва въззивната жалба с
доводи, изложени в отговора, депозиран в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като моли
съдът да остава жалбата на въззивницата-ищца без уважение.
Решението, в ЧАСТТА, с която са уважени кумулативно обективно съединените
искове при квалификацията на чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на
сумата от 45 000 (четиридесет и пет хиляди) лева, както и в ЧАСТТА за сумата над
80 000 лв. до пълно предявения размер от 120 000 лв., представляващи, обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 10.02.2023 г.
по вина на водача на л. а. „Ауди А3“ с рег. № ********, ведно със законната лихва
2
върху главницата, считано от 04.05.2023 г. до окончателното изплащане, както и на
сумата от 2 327 (две хиляди триста двадесет и седем) лева - обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медицински изделия, ведно със
законната лихва, като необжалвано, е влязло в законна сила и не е предмет на
настоящото производство.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с
инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си
по чл. 269 от ГПК, намери следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и с предмет както следва: 1) присъждане на
застрахователно обезщетение в размер на 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на на 10.02.2023 г. на бул.
„Черни връх“ в лентата за движение в посока от бул. „Джейм Баучер“ към бул.
„Хенрих Ибсен“ на стоп-линията преди кръстовището с бул. „Н. Й. Вапцаров“, в
резултат на виновни действия на водача на л.а. „Ауди А3“ с рег № ********,
управляван от К. М. И., застрахован при ответника по застраховка „ГО“, ведно със
законната лихва от 04.05.2023 г до окончателното изплащане на сумата; 2) както и на
сумата от 2 327 (две хиляди триста двадесет и седем) лева, представляваща
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медицински изделия,
ведно със законната лихва от 4.05.2023 г до окончателното изплащане.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, включително Протокол за ПТП № К-74 от 10.02.2023 г., заключенията на
съдебно-автотехническата експертиза и съдебно-медицинската експертиза,
Апелативен съд-София приема за установена следната фактическа обстановка ,
установяваща механизма на процесното ПТП, а именно: на 10.02.2023 г. в гр. София,
около 00.20 часа на бул. „Черни връх“ в лентата за движение в посока от бул. „Джейм
Баучер“ към бул. „Хенрих Ибсен“ на стоп-линията преди кръстовището с бул. „Н. Й.
Вапцаров“ на червен сигнал на светофара е спрян л.а. такси „Киа Сийд“ с рег. №
********, управляван от М. Х. Б., в който автомобил е пътувала и ищцата като
пътник на задната седалка. Зад него е спрян л.а. такси „Киа Сийд“ с рег. №
********, управляван от Т. Б. Д.. При добра видимост на улично осветление срещу
тях в лентата на тези два автомобила се е движил л.а. „Ауди А3“ с рег. № ********,
управляван от К. М. И. със висока скорост около 88 км/ч. Водачът И. не реагирал нито
със спиране, нито завил надясно, за да се върне към своята пътна лента, поради което
ударил с предната си лява част първия от спрените срещу него автомобили – „Киа
Сийд“ с рег. № ******** в зоната на предната му лява част, отхвърлил го назад с
ротация в посока на часовниковите стрелки, при което този автомобил ударил със
задната си дясна част предна дясна част на спрения зад него л.а. „Киа Сийд“ с рег. №
********. С остатъчната си скорост л.а. „Киа Сийд“ с рег. № ********, в който
пътник била ищцата, продължил в посоката на л.а. „Ауди А3“ и спрял частично в
левия край на платното за движение и на левия тротоар.
В резултат на така описаното пътнотранспортно произшествие в съдебно-
автотехническата експертиза и от заключението по приетата съдебно-медицинска
експертиза пред първа инстанция се установява, че в резултат на ПТП, като пряка и
непосредствена последица ищцата Д. Р. М. е получила следните травми:
многофрагментно счупване на костите на лявата подбедрица; счупване на втори шиен
прешлен - фрактура на предна дъга на атласа вдясно, разкъсно-контузна рана на
3
лигавицата в долната част в областта на зъби 43, 42, 41, 31 и 32 и повърхностна
травма на главата. Многофрагментното счупване на костите на лява подбедрица
наложило оперативна намеса чрез открито наместване на счупването и фиксиране на
фрагментите с пирон и винтове. За лечение на счупването на втори шиен прешлен
пострадалата носила шийна яка в продължение на 35 дни. По отношение на разкъсно-
контузната рана в областта на лигавицата на устата на долната челюст било проведено
хирургично лечение с обработка на раната и зашиване с резорбируеми конци.
Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ многофрагментното счупване на
костите на лявата подбедрица е довело до трайно затруднение в движенията на левия
долен крайник за срок повече от 30 дни, а счупването на втори шиен прешлен – до
трайно затруднение на движенията на шията и на главата отново за срок повече от 30
дни. Разкъсно-контузната рана на лигавицата и повърхностната травма на главата
довели до болки и временно неопасно за живота разстройство на здравето .
Въпреки че цялостният период на възстановяване от травматичните увреждания е
продължил от около 6 месеца, като първите два месеца болките и страданията у
ищцата са били с по-голям интензитет, в о.с.з. на 12.04.2024 г. вещото лице е пояснило
във връзка с оперативната намеса по отношение на многофрагментното счупване на
костите на лявата подбедрица, че при този вид оперативна интервенция още на втория-
третия месец долният крайник може да бъде натоварван. Към датата на извършения на
21.03.2024 г. преглед от вещото лице за целите на изготвяне на СМЕ ищцата е
претърпяла през януари 2024 г. и оперативна интервенция по отстраняване на метална
остеосинтеза от лявата подбедрица, поставена през февруари 2023 г. При прегледа е
установен ограничен обем в движение от 20 градуса при свиване на лявата колянна
става – 110 градуса при норма 130 градуса, което означава, че ищцата не може да
кляка. Във тази връзка вещото лице пояснява, че този дефицит от 20 градуса в
движенията може да се дължи на скорошната оперативна интервенция, която се явява
задължителна за отстраняване на металната остеосинтеза, поради което не може да се
направи категорична прогноза за бъдещето.
В съдебната-автотехническа експертиза се установява, че причина за
настъпване на ПТП на първо място са субективните действия на водача на л.а.
„Ауди А3“ с рег. № ******** - К. М. И., който движейки се със висока скорост от
около 88 км/ч. в посока от Парадайс център през кръстовището с бул. „Хенри Ибсен“
към центъра на София, при преминаване през кръстовището с бул. „Н.Й.Вапцаров“ на
зелен за него светофар се е движил в лентата за насрещно движение, с което се е
поставил в положение да не може да се върне отново в дясната си пътна лента и е
ударил челно л.а. „Киа Сийд“ с рег. № ********, в който пътник на задна седалка е
била ищцата.
От решаващо значение обаче е и причинно-следствената връзка между така
предприетото от ищцата поведение и вредата, тъй като съгласно съдебно-
медицинската експертиза причина за част от получените травматични увреждания
и техния интензитет са и субективните действия на ищцата, тъй като от снетата по
данни на самата ищца анамнеза, част от епикриза по ИЗ № 5690 на УБМАЛСМ „Н. И.
Пирогов“, I клиника по ортопедия и травматология, се установява, че при инцидента
на 10.02.2023 г. ищцата е била без поставен колан. Поради това вещото лице в СМЕ
заключава, че и действията на ищцата са в причинна връзка с получените от нея
вследствие процесното ПТП травматични увреждания, тъй като ако е била сложила
предпазен колан като пътник на задна седалка, не би получила уврежданията в
областта на устата и повърхностната травма на главата.
4
За установяване на търпените от ищцата неимуществени вреди, в пряка
причинна връзка с процесния инцидент от 10.02.2023 г. пред първа инстанция са
допуснати и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля К. Р. М. – брат на
ищцата, от чиито показания се установява, че когато я видял след инцидента за първи
път в болницата сестра му имала операция в самата уста с няколко шева, но най-
тежка се оказала операцията на крака. В продължение на седмица се лекувала в
„Пирогов“, но поради лошото състояние удължили престоя до 10 дни. След като я
изписали от болницата имала нужда от чужда помощ, поради което се е наложило да
живее с приятелка, която да полага грижи за нея. При изписването ищцата не можела
да ходи и била в инвалидна количка. Безуспешно се опитала да ходи с патерици. След
20-ия ден в дома идвал рехабилитатор, а след един месец започнала да се
придвижва с патерици. Месец след инцидента ходили на лекарска комисия за
удължаване на болничния. След три месеца ищцата започнала да се придвижва без
помощта на патерици. Заради счупването на най-горния прешлен носела яка, но в
момента и тази травма не била излекувана. Едва след пет месеца след инцидента
ищцата започнала да движи главата си по-свободно, но все още усещала болки при по-
силно напрежение и при рязко действие. Преди произшествието ищцата работела като
графичен дизайнер. Първоначално, за два месеца ползвала болничен. След втория
месец се наложило да смени работата си и да работи от вкъщи, като това
продължавало до момента. Походката не била възстановена и накуцвала. За
премахване на металната остеосинтеза ищцата претърпяла операция през януари 2024
г. Преди това ходела нормално, макар и неправилно. Имала белези от катастрофата на
крака и по тялото. Не се е възстановила и психически. Първоначално изпитвала страх
да се вози в кола. Имала и проблеми със съня. В „Пирогов“ я посетил психолог, а след
изписването в дома идвали приятели за емоционална подкрепа. Срещала се и с
психолог 1-2 пъти.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав споделя
извода от правна страна на първоинстанционния съд, че предпоставките, пораждащи
правото на обезщетение за претърпените от ищцата вреди, в случая са се осъществили,
респ. че са налице всички изискуеми елементи от фактическия състав за ангажиране
отговорността на водача на увреждащото МПС за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, а поради съществуващото правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ между делинквента със застрахователя-
ответник – и за ангажиране отговорността на застрахователя. По този въпрос пред
въззивната инстанция няма спор.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищцата да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Според ППВС на РБ № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост“ е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на
увреждането, начинът на настъпването, обстоятелствата, при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и други. Критериите, посочени в ППВС № 4/68 г., са
възпроизведени и доразвити в по-новата практика на ВКС, според която за
определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди
5
– морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на
увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характерът и
тежестта на самото телесно увреждане, интензитетът и продължителността на
търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за
отзвучаването им, така и икономическото състояние на страната към момента
на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на
застрахователя към този момент.
В настоящия случай, въззивният съд съобрази възрастта на пострадалата
към датата на процесното ПТП – 26 години; характера, броя и вида на
травматичните увреждания - многофрагментно счупване на костите на лявата
подбедрица; счупване на втори шиен прешлен - фрактура на предна дъга на атласа
вдясно, разкъсно-контузна рана на лигавицата в долната част в областта на зъби 43,
42, 41, 31 и 32 и повърхностна травма на главата, първите две от които увреждания
представляват средни телесни повреди, причинили болезнено и затруднено
придвижване, което и понастоящем не е пълноценно; търпените две оперативни
интервенции във връзка с многофрагментното счупване на костите на лявата
подбедрица и свързаните с тях болки с висок интензитет непосредствено след
провеждането им; общият възстановителен период на травматичните увреждания
възлизащ около 6 месеца; нуждата от чужда помощ в обслужването, съпроводена с
естествени неудобства и негативните отражения в психиката; продължителна
нетрудоспособност; променения ритъм и начин на живот и негативните емоционално-
психически изменения, от чиито последици пострадалата все още не може да се
отърси. Съдът съобрази и стандарта на живот в страната и средностатистическите
показатели за доходи по време на възникване на увреждането, като нивата на
застрахователно покритие, респективно нормативно определените лимити на
отговорност по застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и
практиката на съдилищата в други подобни случаи. При тези обстоятелства
настоящият въззивен състав намира, че определеното от първоинстанционния
съд обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лева се явява справедливо,
като съответстващо на търпените от ищцата вреди, изразяващи се в
преживявани болки и страдания вследствие процесния инцидент.
По възражението за съпричиняване въз основа на изводите на вещото
лице по обсъдената по-горе съдебно-медицинска експертиза настоящият
въззивен състав намира изводите на първата инстанция за правилни. Трайна и
безпротиворечива е съдебната практика, според която за да е налице
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал виновно. Както е посочено в решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. №
762/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., релевантен за съпричиняването и за прилагането
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на
причинителя) до увреждането като неблагоприятен резултат. Дори
поведението на пострадалия да не е виновно и противоправно, то следва да е в
причинна връзка с вредите, за да е налице съпричиняване (така решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение №
6
58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на ВКС, II т. о. и др.).
За наличието на съпричиняване съдът не следи служебно. То може
да бъде релевирано единствено по възражение на ответната страна. За
противопоставянето на това възражение важат изискванията за спазване на
процесуалните срокове, както и правилата относно доказателствената тежест
за установяване на съпричиняването, която е на направилия възражението.
Това означава, че дори обективно пострадалият да е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат, съдът не може да отчете това
обстоятелство, ако ответникът не е възразил в срока за отговор, както и ако е
възразил, но не го е доказал.
В настоящия случай безспорно е установена от съдебно-медицинската
експертиза причинната връзка между така предприетото от ищцата поведение
и травматичните увреждания, които претърпява, а именно че ако е била
сложила предпазен колан като пътник на задна седалка, не би получила
уврежданията в областта на устата и повърхностната травма на главата. СГС
определя 10% степен на съпричиняване на вредоносния резултат при
ПТП от страна на пострадалата Д. Р. М., което изцяло се споделя от
настоящия въззивен състав. На това основание, следва определеното като
справедливо обезщетение да се намали на 45 000 лева.
По частната жалба на Д. Р. М. против Определение №11629 от
25.07.2024 г. по гр. д. № 9529/2023 г., с което СГС ГО I-17 състав е отказал да
измени решението си в частта за разноските, настоящият въззивен състав на
Апелативния съд намира, че първоинстанционният съд правилно е зачел
възражението за прекомерност, направено от ищцовата страна, срещу
адвокатското възнаграждение от 13 750 лева (16 500 с ДДС), заплатено от
ответника, както и е съобразил вида и характер на спора, размера и броя на
предявените искове и на проведените съдебни заседания, както и
извършените по делото процесуални действия. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът има право да получи сторените съдебно - деловодни разноски,
пропорционално на отхвърлената част от предявения иск. С въззивното
решение по настоящото дело искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е
уважен за сумата 45 000 лв., като за разликата до предявения размер от 120
000 лв., за която искът е отхвърлен като неоснователен, първоинстанционното
решение е потвърдено. С оглед на изложеното атакуваното определение
следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него – оставена без
уважение.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът
Д. Р. М. следва да заплати на ответника ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД сумата
6000 лв. (с ДДС), направени разноски по делото пред въззивния съд.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3112 от 23.05.2024 г. по гр. д. №
9529/2023 г. на СГС, ГО I-17 състав в ЧАСТТА, с която искът по чл. 432, ал. 1
КЗ е отхвърлен за сумата над 45 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000
лв. като неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д. Р. М., ЕГН
**********, съдебен адрес гр. София, ул. „Алабин“ № 36, ет. 2, против
Определение №11629 от 25.07.2024 г. по гр. д. № 9529/2023 г. на СГС, ГО I-
17.
Решението, в ЧАСТТА, с която са уважени кумулативно обективно съединените
искове при квалификацията на чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на
сумата от 45 000 (четиридесет и пет хиляди) лева, както и в ЧАСТТА за сумата над
80 000 лв. до пълно предявения размер от 120 000 лв., представляващи, обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 10.02.2023 г.
по вина на водача на л. а. „Ауди А3“ с рег. № ********, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 04.05.2023 г. до окончателното изплащане, както и на
сумата от 2 327 (две хиляди триста двадесет и седем) лева - обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медицински изделия, ведно със
законната лихва, като необжалвано, е влязло в законна сила и не е предмет на
настоящото производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му до страните чрез връчване на препис от същото при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8