Определение по дело №3107/2024 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба от "Ем Ес Си България" ООД, подадена чрез адв.Я., против отказ на директора на ТД Митница Варна обективиран в писмо с изх.№32-1116130/13.12.2024г. да издаде решение по реда на чл.29 т.1 предложение първо от Регламент /ЕС/ 608/2013г.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ, поради допуснати при постановяването му нарушения на административнопроизводствените правила, несъответствие с материалния закон като се отправя искане за неговата отмяна и да бъде задължен митническият орган да издаде исканото решение съгласно заявлението, в искания обем (сума), с присъждане на направените съдебно-деловодните разноски.

Ответникът - Директорът на ТД-Митница Варна в писмен отговор по жалбата прави възражение за нейната недопустимост. В условията на евентуалност изразява становище за неоснователността й. Отправя искане за присъждане на юрсконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. В допълнение на административната преписка прилага доказателства: уведомление peг. № 32-691182/09.01.2024г., ведно с обратна разписка за връчването му; писмо вх. № 713343/26.01.2024 г. на ТД Митница Варна с приложена искова молба вх. № 8981 от 25.01.2024 г. на Софийски градски съд; уведомление peг. № 32-699749/16.01.2024г. - ведно с обратна разписка за връчването му; писмо вх. № 718467/30.01.2024 г. на ТД Митница Варна и определение № 9426/20.09.2024 г. по АД № 1663/2024 г. по описа на Административен съд-Варна. Прави искане за присъединяване към настоящото дело на адм.д. № 1663/2024 г. по описа на Административен съд- Варна. Сочи, че в писмо вх. № 32-1095625/29.11.2024г. /заведено повторно в ТД Митница Варна с вх. № 32-1095896/29.11.2024 г./, жалбоподателят твърди, че титулярът на решението е заплатил на „Ем Ес Си България“ ООД частично предявените разходи. Поради това, на основание чл. 158 от Кодекса на търговското корабоплаване, дружеството - жалбоподател е упражнило законното си право на задържане. Съхранението на задържаните стоки в процесиите контейнери е продължило до 14.11.2024 г., когато с разпореждане [номер]/31.10.2024 г. на Окръжен съд - Пловдив по частно наказателно дело № 202453002022357/2024 г. е постановено претърсване съдържанието на процесните контейнери №№ MEDU8983330 и TRHU7314173 и изземване на съдържанието им в периода 11.11.2024 г. -14.11.2024г.

От титуляра на решението „Блек енд Декър Корпорейшън”, САЩ с писмо от 26.03.2024г., същият признава присъщите разходи за съхранение на стоката и последващото й унищожаване по смисъла на чл.29, ал. 1 от Регламент /ЕС/ 608/2013г., както и за изрично посочените действия по чл. 17-19 от Регламента, но не и претендираните разходи за „демюрейдж“. Директорът на ТД Митница Варна изразява становище, че не е страна по гражданско-правния спор относно размера на претендираните разходи между дружеството-жалбоподател и „Блек енд Декър Корпорейшън", САЩ, и няма правомощия да издава решения чл.22 и следващи от Регламент /ЕС/№ 952/2013г., с които да определя този размера и да го възлага в тежест на титуляра на решението.

Съдът, намира жалбата за процесуално недопустима по следните съображения:

От приобщеното по делото адм.д.№1663/2024г. по описа на Административен съд-Варна се установява, че e било подадено искане рег.№32-927358/10.07.2024г. от „Ем Ес Си България“ ООД за издаване на писмено разрешение /съгласие по смисъла на чл.5, ал.2 от ЗМ и Регламент 952/2013/ за стоки, които били приобщени като веществени доказателства по досъдебно производство /ДП/ №38/2024г. по описа на "Икономическа полиция" при ОД на МВР - Пловдив. Прието е, че разпореждането с веществени доказателства не е в правомощията на митническите органи, нито да издават разрешения или да извършват каквито и да е разпоредителни действия със стоки, представляващи веществени доказателства по ДП.

Изискана е била информация от наблюдаващия прокурор от ОП-Пловдив по пр.пр.№310/2024г. по описа на Окръжна прокуратура - Пловдив, по която е образувано ДП №38/2024г. по описа на отдел "Икономическа полиция" при ОД на МВР-Пловдив.

Установено е също, че по досъдебното производство е предприето приобщаване като веществени доказателства на стоките в общо пет контейнера, два от които са контейнерите, за които е подадено искането в Митница Варна. От водещият разследването, със съдействието на ТД Митница Варна на 11.03.2024г. стоките от два от контейнерите били разтоварени и транспортирани до гр. Пловдив, където били описани и огледани, и се съхранявали като веществени доказателства по делото. От „Ем Ес Си България“ ООД в кореспонденцията с разследващия и ТД Митница Варна посочили, че упражняват правото си на „търговски залог“ върху товара в двата контейнера с №MEDU8983330 и №TRHU7314173 и представител на дружеството фактически отказал да предаде веществените доказателства в тях. Поради отказът на дружеството да изпълни дадените му разпореждания по чл.159 от НПК, по наказателното производство са предприети действия за изземване на стоките в процесните контейнери като веществени доказателства по ДП №38/2024г. по друг ред в НПК, за който не било необходимо разрешение.

По изложените съображения е прието, че на дружеството не е необходимо да се издава писмено разрешение от митническите органи, за каквото дружеството е подало искане рег.№32- 927358/10.07.2024г.

Със заявление peг. № 32-1095625/29.11.2024г. от „Ем Ес Си България“ ООД е отправено искане на основание чл.29, ал. 1 от Регламент /ЕС/ 608/2013г. за издаване на Решение по смисъла на чл.22 и следващи от Регламент /ЕС/952/2013г„ с което директорът на ТД Митница Варна да задължи „Блек енд Декър Корпорейшън”, САЩ да възстанови на дружеството директно или чрез ТД Митница Варна определена сума за ползване на контейнери №№ MEDU8983330 и TRHU7314173 по разписки за задържане №№ 24000268/08.01.2024 г. и 24000395/12.01.2024 г.

От писмо с peг. № 32-725405/05.02.2024г. се установява, че до представляващия „Блек енд Декър Корпорейшън”, САЩ с копие до „Ем Ес Си България“ ООД, директорът на ТД Митница Варна на основание чл.29, ал. 1 от Регламент /ЕС/ 608/2013г. е отправил уведомление до притежателя на решението да възстанови разходите, понесени от „Ем Ес Си България“ ООД.

„Блек енд Декър Корпорейшън”, САЩ,били уведомени, че с писмо peг. № 32- 721093/01.02.2024 г. „Ем Ес Си България“ ООД са предявили към ТД Митница Варна разходи за съхранение на задържана стока в контейнери №№ MEDU8983330 и TRHU7314173 по разписки за задържане №№ 24000268/08.01.2024 г. и 24000395/12.01.2024 г., с фактури за периода от задържането на стоките до края на месец януари 2024г. за демюрейдж общо за 2310 EUR и за сторидж - общо за 569,76 лв. с ДДС, както и искат освобождаване на контейнерите от задържаната стока, което им причинявало пропуснати ползи и възпрепятствало дейността им.

С процесното писмо с изх. № 32-1116130/13.12.2024г., „Ем Ес Си България“ ООД е уведомено, че по тяхно заявление peг. № 32-1095625/29.11.2024г., митническите органи са изпълнили задължението си на основание чл.29, ал. 1 от Регламент /ЕС/ 608/2013г., като с писмо peг. № 32-725405/05.02.2024г. са изискали от притежателя на решението, е което се удовлетворява заявление за защита на интелектуалната собственост на „Блек енд Декър Корпорейшън”, САЩ, да възстанови разходите понесени от дружеството за съхранение на стоките.

Съгласно чл.29, ал. 1, предложение първо от Регламент /ЕС/№ 608/2013г. при поискване от страна на митническите органи, притежателят на решението възстановява разходите, понесени от митническите органи или от други страни, действащи от името на митническите органи, от момента на задържането или на отлагането на вдигането на стоките, включително съхранението на стоките и действията, свързани с тях, съгласно член 17, параграф 1, член 18, параграф 1 и член 19, параграфи 2 и 3, както и при прилагане на коригиращи мерки, като унищожаване на стоките в съответствие с членове 23 и 26 от същия Регламент.

Цитираната разпоредба на чл.29, ал. 1, предложение първо от Регламент /ЕС/№ 608/2013г., не задължава митническия орган да издаде административна акт, поради което не е формиран отказ.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Следователно основният белег за това дадено волеизявление да бъде определено като административен акт, който да подлежи на оспорване, е чрез него да се засягат права или да се създават задължения.

С оспореното писмо с изх. № 32-1116130/13.12.2024г., „Ем Ес Си България“ ООД е уведомено от Директора на ТД Митница – Варна, за предприети действия за възстановяване разходите понесени от дружеството и не представлява индивидуален административен акт съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като не съдържа волеизявление на административен орган, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси, който би подлежал на съдебен контрол. То има уведомителен и разяснителен характер и е издадено по повод на заявление от дружеството.

Едно от условията за допустимост на жалбата е обжалваният акт да притежава белезите на административен акт - индивидуален, общ или нормативен акт. Липсва ли този белег жалбата е недопустима.

Не е налице и бездействие, чиято защита е уредена от чл.256 и 257 от АПК, тъй като видно приложените по делото доказателства за органа не е съществувало задължение за друго фактическо действие. Съдът намира, че в случая не е формиран и мълчалив отказ по чл.58 ал.1 АПК подлежащ на контрол за законосъобразност.

По разноските: Съгласно чл. 143 ал.3 от АПК (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.

В случая са налице предпоставките на горепосочената норма, тъй като производството по делото е прекратено. Възражения за недопустимост и неоснователност на жалбата са направени от ответника, чрез юрисконсулт Р. и Д. с писмения отговор по жалбата, с който е предявено искането за присъждане на разноски и съдът след като съобрази обема на извършената защита, както и нормата на чл.143 ал.3 от АПК намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ТД Митница Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.37 от ЗПП вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лева.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от "Ем Ес Си България" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], представлявано от управителя К. Й. Ц., подадена чрез адв. Я., против отказ на директора на ТД Митница Варна обективиран в писмо с изх.№32-1116130/13.12.2024г. да издаде решение по реда на чл.29 т.1 предложение първо от Регламент /ЕС/ 608/2013г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №3107 по описа на Административен съд – Варна за 2024г.

ОСЪЖДА "Ем Ес Си България" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], представлявано от управителя К. Й. Ц. да заплати на ТД Митница –Варна сумата в размер на 100 /сто/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7/седем/ дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.