№ 400
гр. Плевен, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на втори ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20214400100231 по описа за 2021 година
Искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба /ИМ/, подадена
от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, гр. София, ЕИК *** чрез пълномощника му
АД „Ч.,П. и И.“, представлявано от адвокат Х.И. от САК против СВ. М. ИВ., с
която са предявени искове по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК за установяване
съществуването на вземанията на Банката по заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени
по ч.гр.д. № 458/2020 г. по описа на ПлРС.
В ИМ Банката - ищец твърди, че на 01.08.2018 г. между Банката и
ответника е сключен договор за кредит № FL929533/01.08.2018 г., наричан за
краткост Договора, по силата на който кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя кредит в размер на 39 641,60 лв., усвоен от
кредитополучателя. Твърди, че съгласно чл. 3 от Договора върху усвоения
кредит кредитополучателя дължи на Банката променлива годишна лихва в
размер на сбора от Референтния лихвен процент ПРАЙМ на Банката за
необезпечени кредити, приложим за съответния период на начисляване на
лихвата + фиксирана договорна надбавка в размер на 3,5 %, като дължимата
лихва по кредита се начислява ежемесечно от датата на усвояване на кредита
и се издължава от кредитополучателя на датата на падежа всеки месец
1
съгласно чл. 7 от Договора. Твърди, че съгласно чл. 3 ал. 11 от Договора
посочените лихвени нива са преференциални според стандартните на Банката,
като същите са валидни при наличие на условията посочени в т. 1 и т. 2, като
в случай, че кредитополучателят преустанови изпълнението на изискванията,
Банката има право да промени лихвените условия по реда на чл. 20 от
Договора. Твърди, че към датата на сключване на договора Референтния
лихвен процент ПРАЙМ на Банката е 1,150 %, т.е. при сключване на
договора възнаградителната лихва по кредита е в размер на 4,7 % годишно, а
от представеният с ИМ като писмено доказателство лихвен лист по кредитна
сметка се установява прилаганата лихва по кредита. Твърди, че наред с това
съгласно чл. 2 ал. 2 и чл. 5 от Договора страните са договорили дължимост на
такси и комисионни за предоставянето на допълнителни такси и комисионни
за предоставянето на допълнителни услуги във връзка с процесния кредит,
като относно начисляваните по кредита такси и комисионни е представена с
ИМ като писмено доказателство Справка „Трансакции“. Твърди, че
претендиратата сума в размер на 86 лв. – такси за периода 01.07.2019 г. –
21.01.2020 г. представлява сбор от 4 бр. непогасени такси за поддържане на
разплащателна сметка, обслужваща процесния кредит, дължими на основание
чл. 5 т. 2 от Договора и 7 бр. непогасени такси за действия ограничаващи
негативни последици от просрочие, начислени съгласно раздел ХІV б.“в“ т.
10 от Тарифа за таксите и комисионните на Банката във вр. чл. 2 ал. 2 от
Договора. Твърди, че съгласно чл. 7 ал. 1 от Договора Банката кредитът се
погасява на анюитетни месечни вноски, посочени като брой, размер, състав и
падеж в нарочен погасителен план, представляващ неразделна част от
договора, като съгласно чл. 8 вр. чл. 6 от Договора вноските се изплащат на 1
число на месеца, а крайният срок на погасяване на кредита е 01.08.2021 г..
Твърди, че съгласно чл. 9 от Договора при просрочие на месечните
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита
кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забава в размер на
законната лихва за забава, чиито размер е определен от МС.
Твърди, че задълженията по чл. 4, чл. 7 и чл. 8 вр. чл. 2, чл. 3 и чл. 5 от
Договора не са изпълнени от кредитополучателя, поради което на основание
чл. 14 вр. чл. 19 от Договора поради неплащане на погасителна вноска № 10
съгласно погасителния план с падеж 01.06.2019 г. Банката е обявила кредита
за предсрочно изискуем с писмо с изх. № 8513/05.12.2019 г., изпратено на
2
кредитополучателя чрез Български пощи и получено лично на 11.12.2019 г. и
потърсила съдебна защита на правата си по реда на чл. 417 т. 2 от ГПК.
Твърди, че след подадено на 28.01.2020 г. заявление от Банката-
кредитодател пред ПлРС е образувано заповедно производство и заявлението
е уважено, като е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от
ГПК № 248/29.01.2020 г. по ч.гр.д. № 458/2020 г. по описа на ПлРС и
изпълнителен лист срещу кредитополучателя СВ. М. ИВ.. Твърди, че със
заповедта по чл. 417 от ГПК на длъжника е разпоредено да заплати в полза на
Банката-кредитодател следните парични суми:
сумата от 30 247,914 лв., представляваща непогасена главница по
Договор за потребителски кредит № FL929533/01.08.2018 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до
окончателното плащане на вземането;
сумата от 997,96 лв., представляваща непогасена възнаградителна лихва
за периода от 01.06.2019 г. до 11.12.2019 г. вкл.,
сумата от 1 025,37 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
01.07.2019 г. до 21.01.2020 г. вкл.,
сумата от 86 лв. за такси периода от 01.07.2019 г. до 21.01.2020 г. вкл.,
деловодни разноски в размер на 647,14 лв. за държавна такса и 1 218,43
лв. за адвокатско възнаграждение.
Твърди, че въз основа на издадения по ч.гр.д. № 458/2020 г. по описа на
ПлРС изпълнителен лист е образувано изпълнително дело, по което заповедта
е връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Твърди, че на Банката – ищец е
връчено съобщение и разпореждане по ч.гр.д. № 458/2020 г. на ПлРС, с което
съдът разпоредил на Банката да предяви установителен иск по чл. 415 ал. 1 т.
2 от ГПК за установяване съществуването на вземането си към длъжника,
което породило правният интерес на Банката да потърди защита на правата си
по исков съдебен ред по чл. 422 от ГПК.
Моли се съда като съобрази представените по делото доказателства да
постанови решение, с което да уважи предявените искове с правно основание
чл. 422 от ГПК като присъди в полза на ищеца направените по делото
разноски.
3
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на
ответника служебен адвокат Ю.С. от ПлАК, в който исковете се оспорват
като неоснователни и недоказани и се излагат възражения в тази насока.
Особеният представител възразява, че вземането по процесния Договор за
кредит към ответника не е изискуемо преди подаване на заявлението по чл.
417 от ГПК. Възразява ответникът да е получил писмо с изх. №
8513/05.12.2019 г. чрез Български пощи, като оспорва подписа за получател
да е положен от ответника. Оспорва също ръкописният текст в съобщението
за получател като твърди, че не е изпълнен от ответника, като според
особеният представител подписите в Договора и известието за доставяне на
писмото съществено се различават и известието следва да бъде изключено от
доказателствата по делото. Позовавайки се на т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 139/05.11.2014 г. по
т.д. № 57/2012 г., І т.о. на ВКС особеният представител счита, че
предсрочната изискуемост не е обявена лично на длъжника и не би могла да
бъде обявена чрез връчване на особеният представител на препис от ИМ, тъй
като се променя основанието, от което произтича вземането. Възразява, че
извлечението от счетоводните книги на Банката, представено в заповедното
производство не съдържа достатъчно информация за вземането и причините
за предсрочната изискуемост, както и че в изявлението по чл. 60 ал. 2 от ЗКИ
липсват изискуемите от закона реквизити. Възразява също, че Договорът за
кредит съдържа нищожни клаузи, поради което е частично недействителен.
Според особеният представител на ответника по отношение на ответника като
потребител са приложими разпоредбите на § 13 т. 12 б.“б“ от ДР на ЗЗП,
Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските
договори и счита, че съдът следва да съобрази наличието на всяка от
хипотезите на на чл. 146 ал. 1 от ЗЗП и да извърши преценка за
неравноправни клаузи. Моли се съда като съобрази възраженията в отговора
и доказателствата по делото да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК.
В о.с.з. ищецът се представлява от адвокат Х.П. от САК и поддържа
предявените искове, като претендира и направените по делото разноски.
Представя списък на разноските за заповедното и исковото производство. В
депозираните по делото писмени бележки ищецът поддържа исковете като се
позовава на събраните по делото доказателства. Според ищеца от
4
заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза по делото се
установява, че исковете са доказани по размер, както и изпадането на
ответника в забава по отношение на плащанията по договора при
съобразяване на представения по делото погасителен план, респ.
възникналото право в полза на Банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Ищецът се позовава на заключението на приетата по делото
съдебно-почеркова експертиза, от което се установява, че уведомлението на
Банката с изх. № 8513/05.12.2019 г. за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем е връчено лично на ответника на 11.12.2019 г. чрез „Български
пощи“ ЕАД, поради което са изпълнени изискванията в тази насока, указани в
т. 18 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК.
Ответникът, редовно призован чрез назначения му особен представител
адвокат Ю.С. от ПлАК се представлява от същата и поддържа депозирания
отговор и изложените в него възражения. В депозираните по делото писмени
бележки особеният представител поддържа становището си за
неоснователност на исковете. В писмените бележки подробно се обсъждат
клаузите на договора за кредит и заключението на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза и извода на същата, че е
налице капитализиране на просрочени лихви при проследяване на
начислените вземания на Банката от справка „Транзакции“, тъй като
вземанията са в по-голям размер от този на заложената възнаградителна
лихва в погасителния план по процесния договор за кредит, което според
вещото лице е явен признак за допълнително начисляване на лихва от
ищцовата Банка. Като се позовава на заключението на съдебно-
икономическата експертиза особеният представител на ответника поддържа,
че съгласно чл. 9 от процесния договор Банката е начислявала лихви върху
просрочените погасителни лихви, в това число върху възнаградителната
лихва, формираща част от вноската. Посочва се датата 26.08.2019 г., на която
от Банката са начислявани четири различни групи лихви без разграничение
между отделните редове начисления, без обяснение на транзакцията, типа на
операцията и компонентите на дълга, вкл. в кореспондиращата партида,
показващо според вещото лице, че базите на начисляване на лихвите са
различни. Особеният представител се позовава на изявлението на вещото
лице в о.с.з. съгласно което олихвяването на изтеклите възнаградителни
лихви се приема като капитализация, тъй като не е налице от страна на
5
Банката разграничаване на единия вид лихва по чл. 3 от договора от
мораторната лихва, везирана в чл. 9 от договора. Според особения
представител определените по чл. 3 от договора лихви са капитализирани и
натрупвани към редовната главница и по този начин кредитът е утежнен,
което води до нищожност на клаузите на чл. 3 и чл. 9 от договора за кредит
като неравноправни доколкото от страна на ищеца не е оборена презупцията
по чл. 146 от ЗПК. Позовава се на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. и Директива 2005/29/ЕО на ЕП и Съвета относно нелоялни
търговски практики от страна търговци към потребители на вътрешния пазар,
които са част от българското заканодателство с приемане на разпоредбите на
§ 13 т. 9 и т. 12 б.“б“ от ДР на ЗЗП. Възразява, че след като по делото не е
доказано, че конкретните клаузи са индивидуално уговорени, то същите са
неравноправни и следва да бъдат счетени за нищожни, а предявените искове
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по
делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК
поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът приема, че е сезиран с обективно съединени искове, предявени от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, гр. София, ЕИК *** против СВ. М. ИВ. за
установяване съществуването на паричните вземания на Банката по заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК №
248/29.01.2020 г. по ч.гр.д. № 458/2020 г. по описа на ПлРС и изпълнителен
лист срещу кредитополучателя СВ. М. ИВ. общо за сумата от 32 357,24 лв.,
както следва:
Иск за сумата от 30 247,914 лв., представляваща непогасена главница
по Договор за потребителски кредит № FL929533/01.08.2018 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 28.01.2020 г. до
окончателното плащане на вземането;
Иск за сумата от 997,96 лв., представляваща непогасена
възнаградителна лихва за периода от 01.06.2019 г. до 11.12.2019 г. вкл.,
Иск за сумата от 1 025,37 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 01.07.2019 г. до 21.01.2020 г. вкл.,
6
Иск за сумата от 86 лв., представляваща непогасени такси за периода от
01.07.2019 г. до 21.01.2020 г. вкл..
Не се спори между страните, а видно и от приложеното към
доказателствата ч.гр.д. № 458/2020 г. по описа на ПлРС, че Банката – ищец е
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на
28.01.2020 г. в ПлРС против ответника СВ. М. ИВ. като длъжник, към което
като документи по чл. 417 ГПК е представила извлечение от счетоводните
книги по сметка по договор за потребителски кредит № FL929533/01.08.2018
г., договор за потребителски кредит № FL929533/01.08.2018 г., ведно с
погасителен план към договора за кредит за периода 01.09.2018 г. –
01.08.2021 г., Приложение № 1 към договора за кредит – Методология за
определяне на референтен лихвен процент /прайм/ по потребителски и
жилищно-ипотечни кредити, подписано от кредитополучателя, уведомително
писмо № 8513/05.12.2019 г. от Банката до кредитополучателя СВ. М. ИВ.,
разписка за връчване на куриерска пратка с обратна разписка от Адвокатско
дружество „Ч.,П. и И.“ до кредитополучателя СВ. М. ИВ., връчена лично на
11.12.2019 г., пълномощно от изпълнителните директори на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, гр. София, ЕИК *** в полза на Адвокатско дружество
„Ч.,П. и И.“ с нотариална заверка на подписа на упълномощителите от
24.01.2019 г. от нотариудс Маргарита Гачева, рег. № 303 и район на действие
СРС, рамков договор № 9300-0092/12.01.2009 г. между ЮРОБАНК И ЕФ
ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, гр. София и С.Ч. и споразумение към него от
29.12.2016 г..
Установява се, че въз основа на заявлението и представените със същото
документи ПлРС е издал заповед за незабавно изпълнение№ 248/29.01.2020 г.
по ч.гр.д. № 458/2020 г. по описа на съда, с която разпоредил на ответника
СВ. М. ИВ. да заплати на Банката – ищец парични суми, както следва: сумата
от 30 247,914 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 28.01.2020 г. до окончателното плащане на вземането;
сумата от 997,96 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
01.06.2019 г. до 11.12.2019 г. вкл., сумата от 1 025,37 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 21.01.2020 г. вкл. , сумата от
86 лв. за такси периода от 01.07.2019 г. до 21.01.2020 г. вкл., сумата от 647,14
лв. за държавна такса и сумата от 1 218,43 лв. за адвокатско възнаграждение,
като е посочил, че вземанията на Банката произтичат от извлечение от
7
счетоводните книги, с което се установява вземане на Банката за кредитна
сделка № 4744612 и договор за потребителски кредит FL929533/01.08.2018 г..
Установява се, че на 22.09.2020 г. Банката – ищец е снабдена с изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 4589/2020 г. по описа на ПлРС.
Установява се от представените по делото покана за доброволно
изпълнение по изпълнително дело № 20204430400555/2020 г. по описа на
ДСИ при РС Плевен, че след като длъжникът СВ. М. ИВ. е търсен на адреса,
на който е адресно регистриран е събрана информация от съсед, че същият не
живее на адреса, от служител на ДСИ е залепено уведомление по чл. 47 от
ГПК на този адрес на 29.10.2020 г. и в определения 14 - дневен срок
длъжникът не се е явил за да получи поканата за доброволно изпълнение и
заповедта по чл. 417 от ГПК.
Установява се, че с разпореждане № 264501/17.12.2020 г. по ч.гр.д. №
458/2020 г. ПлРС Червен бряг на основание чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК е указал
на Банката – заявител да предяви иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК за установяване
съществуването на вземането си по издадената заповед по чл. 417 от ГПК
против длъжника, което е връчено на Банката на 14.01.2021 г. и ИМ,
депозирана първоначално пред ПлРС на 16.02.2021 г. с п.к. от 15.02.2021 г.
/понеделник/ се явява подадена в указания от ПлРС срок.
Съгласно мотивите на т. 18 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСТГК
на ВКС, с иска по чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК се установява съществуване на
вземане, за което в полза на кредитора има вече изпълнително основание –
издадената заповед, както и изпълнителен лист, издаден въз основа на нея.
Ако в заповедното производство са били заявени няколко вземания и
заповедта за изпъление е издадена, съответно искът по чл. 422 вр. чл. 415 от
ГПК е предявен за признаване за установено съществуването на повече от
едно вземане, то е налице комулативно съединяване на искове и всеки от тях
има цена, която е от значение за родовата и функционална подсъдност на
спора.
При съобразяване на гореизложеното, съдът приема, че с ИМ ищецът
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, гр. София, ЕИК *** е предявил против
ответника СВ. М. ИВ. обективно комулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК, които са допустими и следва да
бъдат разгледани по същество. Същите са предявени от активно
8
легитимирана страна, в случая лицето, което е снабдено със заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 458/2020 г. по
описа на ПлРС против пасивно легитимирана страна, в случая длъжника по
заповедта за незабавно изпълнение. Исковете са предявени в срока по чл. 415
ал. 1 от ГПК. Спорът с оглед цената на иска за главницата е родово подсъден
на окръжен съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 430 ал. 1 от ТЗ с договора за банков
кредит Банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Съгласно ал. 2 на същата разпоредба заемателят плаща лихва по кредита,
уговорена с банката. Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 ТЗ освен в
предвидените в договора случаи Банката може да иска предсрочно връщане
на сумата по кредита, когато: 1. той не се ползва за целта, за която е получен;
2. заемателят представя неверни сведения; 3. обезпечението стане
недостатъчно и след покана не бъде допълнено в срок; 4. заемателят не връща
други заеми към банката поради сериозно влошаване на финансовото си
състояние.
Съгласно разпоредбата на чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните
институции, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени
на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде
обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече
вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа
на извлечение от счетоводните си книги.
Съгласно задължителната практика на ВКС, въведена с т. 18 на ТР
№ 4/18.08.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС „в хипотезата
на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за
банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането
става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след
като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.“
9
Съгласно задължителната практика на ВКС, въведена с ТР № 3/2017 г.
по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС „1. Когато извършеното плащане
не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при
неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в
поредността по чл. 76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. 2.
размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор
за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.“
С оглед изложеното в ИМ, че задълженията на ответника произтичат от
неизпълнението на задължението му на кредитополучател по договор за
потребителски кредит FL929533/01.08.2018 г., в тежест на ищеца е да докаже,
че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение са налице изискуеми парични вземания в претендираните размери
за главница, възнаградителна лихва, лихва за забава и такси, произтичащи от
неизпълнение на задължението на ответника по посочения договор за кредит.
В тежест на Банката – ищец е да докаже, че към тази дата са били налице
основанията, уговорени в договора за кредит и същият е станал предсрочно
изискуем, както и че предсрочната изискуемост е обявена на
кредитополучателя. В тежест на Банката е да докаже с оглед възраженията на
ответника, че клаузите на договора са индивидуално договорени между
страните. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнявал задълженията
си по договора за кредит като е погасявал на падежа всяка от договорените
вноски по кредита или че е погасил изцяло задълженията си по договора за
кредит, както и възраженията си по действителността на договора за кредит и
оспорване на връчването на изявлението на кредитора за предсрочна
изискуемост на кредита.
Установява се от представените с ИМ от ищеца по делото договор за
потребителски кредит № FL929533/01.08.2018 г., ведно с Погасителен план
за периода 01.09.2018 г. – 01.08.2021 г., неразделна част от договора /л. 22-30/,
че ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, гр. София, в качеството на
кредитодател е предоставил на ответника СВ. М. ИВ., в качеството на
кредитополучател потребителски кредит в размер на 39 641,60 лв. за текущи
нужди със срок на издължаване 36 месеца /3 години/, считано от 01.09.2018 г.
и краен срок на издължаване на кредита 01.08.2021 г.. Установява се от чл. 4,
10
чл. 7 ал. 1 и чл. 8 ал. 1 от договора и погасителния план към договора, че
падежна дата за издължаване на месечните вноски за главница и лихви е 1 –
то число на месеца или първия работен ден след това, ако падежът е в
неприсъствен ден. Установява се от чл. 2 на договора, че страните са
постигнали съгласие Банката да предостави паричните средства по кредита по
конкретно посочена банкова разплащателна сметка, за откриването на която е
необходим сключване на друг договор между страните, като
кредитополучателят дължи както таксите посочени в чл. 5 от договора, така и
такси за комисионни за обслужване и изпълнение на платежни операции от
разплащателната сметка, по която е постъпил кредита съгласно Общите
условия на Банката за откриване, водене и закриване на сметки на физически
лица и Тарифата на Банката, в сила към датата на извъшване на съответната
операция по сметката. Установява се от чл. 3 ал. 1 от договора, че за усвоения
кредит кредитополучателят дължи на Банката лихва, изчислена при прилагане
на променлив лихвен процент, който се определя от сбор от референтен
лихвен процент + фиксирана договорна надбавка в размер на 3,550 %, като за
референтен лихвен процент се ползва референтния лихвен процент ПРАЙМ
на Банката за необезпечени кредити, наричан за краткост ПРАЙМ, приложим
за съответния период на начисляване на лихвата. Видно от чл. 3 ал. 1 от
договора, че референтния лихвен процент ПРАЙМ на Банката за
необезпечени кредити се определя от Комитета по управление на активите и
пасивите – ALCO съгласно Методологията на Банката за определяне на
референтен лихвен процент ПРАЙМ по потребителски и жилищно-ипотечни
кредити, наричана за краткост Методология, представляваща Приложение №
1 към договора за кредит, като ПРАЙМ подлежи на преразглеждане на
тримесечна база при спазване на условията, описани в Методологията.
Установява се от чл. 3 ал. 3 и ал. 5 на договора, че към датата на сключването
му ПРАЙМ е в размер на 1,150 %, като при промяна на същия в рамките на
срока на договора изменението му се обявява на интернет страницата на
Банката, като в случай, че изменението настъпи между сключване на
договора и датата на първо усвояване на средствата, считано от датата на
усвояване на кредита ще се прилага годишен лихвен процент /ГЛП/, изчислен
въз основа на новата стойност на ПРАЙМ, а при изменение в хода на
договора Банката извършва актуализация на ГЛП съобразно новата стойност
на ПРАЙМ, считано от датата, следваща датата на първата падежна дата на
11
месечна вноска по кредита след публикуване на новата стойност на ПРАЙМ.
Установявя се от чл. 3 ал. 9 от договора, че годишния процент на разходите
/ГПР/ по кредита е в размер на 5,93 %, а общо дължимата сума от
кредитополучателя изчислена към момента на сключване на договора е в
размер на 43 262 лв. при условията, посочени в ал. 10 на същата разпоредба, а
именно: че договорът ще е валиден за срока за който е сключен и страните
изпълняват задълженията си по договора, лихвата и другите разходи са
неизменни и се прилагат до изтичане на срока на договора, плащанията се
извършват съобразно датите и условията, изисквани от Банката. Установява
се, че съгласно чл. 3 ал. 11 от договора кредитополучателят се е съгласил да
ползва предложените му преференциялни лихвени условия при наличие на
посочените в договора условия, а именно: да осигурява всеки месец
постъпването на средства в размер не по-нисък от от трудово
възнаграждение, служебно възнаграждение, възнаграждение 1 000 лв. на
самоосигуряващо се лице или пенсия по посочена сметка, подписано съгласие
за приемане на застраховане по Групов застрахователен договор за
застраховка „Защита на плащанията“ по потребителски кредити на Банката с
посочен от Банката застраховател, при което ще дължи застрахователни
премии съгласно договорната документация за приемане на застраховката.
Установява се, че съгласно чл. 3 ал. 12 от договора преференциалните
лихвени проценти по ал. 11 са тези уговорени в ал. 1 на чл. 3 на договора като
приложима годишна лихва. Установява се, че съгласно чл. 7 ал. 1 от договора
кредитополучателят се е задължил да погасява кредита на анюитетни месечни
вноски, включващи главница и лихва и посочени като брой, размер и падежна
дата в Погасителния план, неразделна част от договора. Установява се, че
съгласно чл. 7 ал. 2, ал. 4 и ал. 6 от договора кредитополучателят се е
съгласил при промяна на приложимия ГЛП по кредита от Банката да се
променя размера на непадежиралите погасителни вноски по кредита, вкл. при
предсрочно погасяване на кредита или предоговарянето на условията по него,
водещи до промяна на Погасителния план, като от Банката се изготвя нов
Погасителен план за непогасения остатък от задълженията по договора, който
може да бъде получен от кредитополучателя при поискване по време на срока
на договора, като наред с това кредитополучателя може да се информира за
размера на предстоящата месечна вноска чрез справка в системата за
електронно банкиране на Банката, за което може да му се осигури достъп
12
след сключване на договор и активиране на услугата. Установява се, че
съгласно чл. 7 ал. 7 от договора страните са постигнали съгласие промяната
на приложимата годишна лихва по кредита по посочения по-горе начин да
води до промяна и на Общия разход по кредита за кредитополучателя.
Установява се от чл. 9 от договора, че при просрочие на дължимите
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита
кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забава върху
просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чиито размер се
определя от МС. Установява се от чл. 14 от договора, че при непогасяване в
уговорения срок на една или повече вноски по кредита Банката има право да
обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем на основание чл.
60 ал. 2 от ЗКИ, да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по
реда на ГПК и да пристъпи към принудително събиране на вземането си.
Установява се от чл. 19 от договора, че изявленията между страните по
договора следва да се правят в писмена форма и се считат получени по факс,
лично доставяне, по пощата с обратна разписка, препоръчана поща, куриер
или електронна поща, ако достигнат до адресите на страните посочени в
началото до договора, като при промяна на адреса страните дължат
уведомление до другата страна на новия си адрес, а до получаване на такова
уведомление всички съобщения на стария адрес ще се считат връчени.
Установява се от чл. 20 ал. 1 от договора, че страните са постигнали съгласие
Банката да промени договорените в чл. 3 ал. 1 от договора преференциални
условия при 1. Преустановяване на постъпване на средства в размер не по-
нисък от 1 000 лв. съгласно чл. 3 ал. 11 от договора за период, надвишаващ 3
последователни месеца, считано от датата на която сметката, посочена в чл. 3
ал. 3 от договора е последно заверена, 2. прекратяване на ползването на
пакетна програма или Супер Сметка съгласно чл. 3 ал. 11 от договора за три
последователни месеца, 3. При неплащане в срок на повече от една дължима
месечна застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“, в
случай че се заплаща на месечни вноски или ако кредитополучателят
прекрати или престане да поддържа застрахователното покритие по
застраховката, като в някои от тези случаи съгласно чл. 20 ал. 2 от договора
приложимата при изчисляване на годишната лихва по кредита към този
момент договорна надбавка ще се увеличи автоматично и едностранно от
Банкакта с 3,5 %, считано от изтичане на срока по т. 1 и/или т. 2 на
13
предходната алинея, за което кредитополучателят дава предварително
съгласие. Съгласно ал. 4 на чл. 20 от договора и в този случай изготвеният
нов Погасителен план може да се получи от кредитополучателя от всеки офис
на Банката, а съгласно ал. 5 на чл. 20 от договора страните са договорили
условия за възстановяване на преференциалните условия по кредита.
Установява се от представения по делото Погасителен план, неразделна част
от договора, подписан от страните, че в същия е посочено плащане на сумата
от 1 641,60 лв. на 01.08.2018 г. от страна на кредитополучателя за
застраховка, както и че в същия в графичен вид са посочени статуса на
дължимите вноски, датата на всяка вноска, размерът на всяка вноска за
главница и лихва и съответно сбора им като месечна вноска по кредит, както
и размера на застраховката по кредита, дължима еднократно в посочения по-
горе като платен размер. Установява се от представената по делото
Методология, Приложение № 1и неразделна част от договора, че е подписана
от кредиполучателя и в същата са посочени обхвата и дефиницията на
ПРАЙМ, формулата за определянето му, компонентите му, ограна на банката,
отговарящ за определяне и промяна на стойността му, дефиниции за
обезпечен и необезпечен кредит, приемането й от АЛКО на Банката с
протокол № 164А от 23.07.2014 г..
Установява се от представеното банково бордеро на л. 31 от делото,
подписано от служител на Банката – ищец, че същото е с дата 01.08.2018 г. и
удостоверява превод на парична сума в размер на 39 641,60 лв. по банковата
разплащателна сметка, посочена в чл. 2 ал. 1 от договора.
Установява се от представеното банково извлечение по същата банкова
разплащателна сметка на л. 32-36 от делото за периода от 01.08.2018 г. до
18.01.2021 г., изготвено от служител на Банката – ищец, че в същата са
отразени осчетоводените операции, вкл. плащане на сумата от 1 641,60 лв. на
01.08.2018 г., изплатените суми на каса и банков път по нареждане на
кредитополучателя, извършените преводи на суми от кредитополучателя за
захранване на разплащателната сметка, банковите вземания за редовни и
просрочени главници и лихви по кредита, както и за начислени такси във
връзка с обслужване на сметките на кредитополучателя. Установява се от
банковото извлечение, че последното отразено осчетоводено банково вземане
е в размер на 92,97 лв. на 28.06.2019 г. на просрочени лихви по редовни
главници към 01.06.2019 г..
14
Установява се от представения лихвен лист по същата банкова
разплащателна сметка на л. 37 от делото за периода от 01.08.2018 г. до
11.12.2019 г., изготвен от служител на Банката – ищец, че в същия в
табличен вид са отразени начислените лихви по кредита, както и салдото за
олихвяване и корекции по непадежирали суми, както и е посочено, че
лихвеният процент за периода от 01.08.2018 г. до 31.07.2019 г. е в бил в
размер на 4,7 %, а за периода от 01.08.2019 г. до 11.12.2019 г. е бил в размер
на 8,2 %., като общо за периода от 01.08.2018 г. до 11.12.2019 г. начислената
възнаградителна лихва по кредита в е в размер на 2 342,36 лв..
Установява се от представената по делото на л. 38-41 Тарифа за таксите
и комисионните на Банката – ищец за извършвани услуги на клиенти –
физически лица, че същата е в сила от 01.08.2018 г..
Установява се от представената по делото на л. 42-58 справка
„Трансакции“ по партидата на ответника като кредитополучател за периода
от 01.08.2018 г. до 18.01.2021 г., изготвена от служител на Банката – ищец, че
в същата са отразени датите на осчетоводаване, дати на вальор, номера на
бордера, основанията за всяка трансакция, компонента на дълга, типа му,
паричната му сума, валутата и кореспондиращата партида.
Установява се от представената по делото покана – уведомление изх. №
8513от 05.12.2019 г. от Банката чрез пълномощника й адвокат Х.И. до
ответника, връчено му лично чрез препоръчано писмо с обратна разписка на
11.12.2019 г. чрез Български пощи /л. 59/, че Банката - ищец е уведомила
ответника за неиздължаване в уговорения срок на месечната вноска с падеж
01.06.2019 г. и упражняване на правото на Банката по чл. 14 от договора и чл.
60 ал. 2 от ЗКИ да обяви цялото задължение по кредита към 01.12.2019 г. за
предсрочно изискуемо в общ размер на 31 584,72 лв., от които 30 274,91 лв. –
главница, 1 284,31 лв. - лихви и 52,50 лв. – такси.
Известието за връчване на препоръчаното писмо с обратна разписка е
оспорено от ответника чрез особения му представител адвокат Ю.С. и с
определение № от 1237/14.09.2021 г. по делото е открито производство по
реда на чл. 193 от ГПК и указана доказателствената тежест в това
производство върху ответника. Установи се от заключението на вещото лице
М.М. по приетата съдебно-почеркова експертиза /л. 91-93/, което не е
оспорено от страните и като компетентно изготвено съдът възприема, че
15
подписът за получател в известието за доставяне на пратката от 11.12.2019 г.
на Български пощи е положен от ответника, поради което като съобрази
заключението съдът приема, че оспорването по реда на чл. 193 от ГПК е
извършено неуспешно от ответника, оспореният документ е истински и
удостоверява достигане на волята на Банката по реда на чл. 14 от договора
и чл. 60 ал. 2 от ЗКИ за обявяване на задължението по кредита за предсрочно
изискуемо до ответника.
Установява се от заключението на вещото лице П.К. по приетата СИЕ,
което като компетентно изготвено съдът възприема, че кредитът по договора
в размер на 39 641,60 лв. е усвоен чрез превод на сумата по посочена в
договора разплащателна сметка на кредитополучателя, както и че
кредитополучателят е погасявал част от вноските по кредита. Вещото лице
установява, че ответникът е заплатил: погасителни вноски намаляващи
главницата в общ размер на 9 393,69 лв. през периода от 04.09.2018 г. до
21.05.2019 г., погасителни вноски намаляващи лихвите в общ размер на
1377,07 лв. през периода от 04.09.2018 г. до 18.11.2019 г. и погасителни
вноски намаляващи такси по кредита в общ размер на 399 лв. през периода
от 01.08.2018 г. до 28.06.2019 г.. Вещото лице установява, че към 21.01.2020 г.
– датата на извлечението по счетоводните книжи на Банката, представено в
заповедното производство ответникът дължи на Банката сумата от 30 247,91
лв., представляваща просрочена главница по договора за кредит, сумата от
2 023,33 лв. за лихви, включваща възнаградителни и наказателни лихви,
които с оглед записванията на Банката вещото лице не е могло да разграничи.
Установява, че въз основа на изпратена му подробна справка от Банката -
ищец се формира задължение на ответника в размер на непогасени
възнаградителни лихви в размер на 1 025,44 лв. и непогасени наказателни
лихви в размер на 1 040,94 лв., но не поддържа тези изчисления, тъй като не
кореспондират с данните по делото и според него дължимата сума за лихви
общо е в претендирания размер от 2 023,33 лв.. Установява, че неизплатените
такси от ответника са в размер на 90 лв., като според него в претенцията си
Банката не е включила начислената на 03.04.2019 г. такса в размер на 4 лв. по
кредита. Вещото лице на въпрос относно капитализиране на просрочени
лихви и такси към главницата заключава, че е налице капитализиране на
просрочени суми, тъй като в справката „Трасакции“ представена по делото се
установява по-голям размер на вземанията на Банката в сравнение със
16
заложената възнаградителна лихва в Погасителния план по договора, което
според вещото лице е явен признак за допълнително начисляване на лихва от
страна на Банката. Вещото лице установява, че за периода от 01.08.2018 г. до
31.08.2019 г. лихвите се водят задбалансово от Банката и според
Погасителния план същите са в размер на 1 778,84 лв., а според справката
„Трасакции“ за периода са начислени лихви в размер на 1 902,51 лв., т.е. в
повече 123,67 лв.. Вещото лице е установило, че на 26.08.2019 г. са начислени
4 отделни лихви без разграничение в характера на лихвата, но с оглед
различния им размер приема, че базите за изчисляване на лихвите не са
еднакви. Установява, че е потърсило информация от Банката относно това
как да бъдат разграничени възнаградителните и наказателните лихви, но не е
получило съдействие от служителите на Банката. Вещото лице установява, че
ответникът е изпаднал в забава на 01.04.2019 г., тъй като на тази дата според
погасителния план е следвало да заплати сумата от 1 056 лв. за вноска по
главница, но плащането е извършено със забава на 21.05.2019 г.. Вещото лице
установява, че на същата дата 01.04.2019 г. ответникът е трябвало за заплати
съгласно погасителния план сумата от 126,76 лв. вноска за възнаградителна
лихва, но е заплатил сумата от 17,44 лв., а на 03.04.2019 г. – 15,70 лв., което
означава, че по отношение на възнаградителната лихва е изпаднал в забава
също на 01.04.2019 г.. Вещото лице установява, че съгласно счетоводните
записвания при Банката – ищец на 11.12.2019 г. вземането към ответника за
главницата с ненастъпил падеж в размер на 22 836,71 лв. е заведено като
изискуемо, заедно с начислена лихва в размер на 52,02 лв.. Вещото лице е
установило, че сумата от 86 лв. претендирана като такси от Банката
произтича от сбора на сумата 14 лв. – месечни такси, начислявани за
обслужване на разплащателна сметка и сумата от 72 лв. - начислявани такси
за ограничаване на негативни последици от просрочие съгласно раздел В т. 10
от Тарифата на Банката. Вещото лице установява, че последното плащане от
ответника е на 28.06.2019 г. в размер на 100 лв., с което са платени 2 бр. такса
иа ограничаване на негативни последици от просрочие в размер на 4 лв. и
3,03 лв. и 92,97 лв. просрочени лихви. Установява, че на 18.11.2019 г. е
отразено плащане на лихва в размер на 0,15 лв..
Като съобрази представените по делото писмени доказателства, съдът
приема, че между страните е налице валидно сключен договор за кредит, по
който към 01.12.2019 г. ответникът е изпаднал в забава по отношение на
17
плащането в пълен размер на 7 месечни вноски за периода м. VІ 2019 г. - м.
ХІІ 2019 г. вкл., поради което към датата на обявяване на договора за
предсрочно изискуем на 05.12.2019 г. с надлежно писмено съобщение от
кредитодателя чрез упълномощен от него адвокат до кредитополучателя,
връчено на 11.12.2019 г. е налице неизпълнение на задължението за
заплащането в пълен размер на повече от една месечна вноска по договора за
кредит. Налице са основанията на чл. 14 от договора за кредит, поради което
остатъкът от неплатената главница по договора за кредит в размер на сумата
от 22 709,77 лв. съгласно заключението на вещото лице безспорно е станал
предсрочно изискуем въз основа на надлежно упражненото право на
кредитодателя на това основание и ответникът дължи на Банката както
неплатените погасителни вноски с падежи до 01.12.2019 г. вкл., включващи
главница и възнаградителни лихви, така и непогасената главница по кредита
към тази дата, ведно със законна лихва за забава върху главницата от до
датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателното й
заплащане.
Неоснователни според съда са възраженията на ответника за обявяване
на пълна недействителност на договора за кредит, тъй като според съда не са
налице визираните в чл. 22 от ЗПК нарушения на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, за които следи служебно, а с
оглед разпоредбата на чл. 26 ал. 4 от ЗЗД недействителността на отделни
клаузи на договора не води до неговата нищожност, когато те са заместени по
право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи,
че сделката би била сключена и без недействителните й части. Съдът
съобрази доводите на особения представител на ответника за
неравноправност на клаузите на чл. 3 и чл. 9 от договора за кредит, водещи
според особения представител на ответника до олихвяване на изтекли
възнаградителни лихви, тъй като лихвите по чл. 3 са капитализирани и
натрупвани към редовната главница и по този начин се достига до утежняване
на кредита при липса на доказателства за индивидуално договаряне на тези
клаузи съгласно изискванията на чл. 146 от ЗЗП. Ответникът има качеството
на потребител по смисъла на § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП и се ползва със закрилата,
предвидена в разпоредбите на чл. 143 и чл.146 от ЗЗП. От съдържанието на
посочените клаузи на договора между страните действително не може да се
направи извод, че същите са индивидуално уговорени и не са стандартни
18
клаузи на необезпечени кредити, сключени при посочените в договора
условия за тази категория потребители. От съдържанието чл. 3 и чл. 20 ал. 2
вр. ал. 1 на договора може да се направи обоснован извод, че страните са
постигнали съгласие за сключване на договора при преференциален размер
на възнаградителната лихва от 4,7 %, формирана като сбор от референтен
лихвен процент + фиксирана договорна надбавка в размер на 3,550 %, който
референтен лихвен процент е наричан ПРАЙМ и към датата на сключванте на
договора е в размер на 1,150 %, като надбавката към ПРАЙМ е уговорена в
преференциален размер при определени в договора условия, респ. при
неспазване на тези условия е предварително договорено в чл. 3 ал. 11 от
договора едностранното й увеличаване от страна на Банката в размер на 8,2
% чрез добавяне на още 3,5 % към фиксираната договорна надбавка и
увеличаването й на 7,050 %. При съобразяване на съдържанието на тези тези
клаузи съдът приема, че ответникът в качеството на кредитополучател е дал
предварително съгласие за увеличаване на единият от компонентите на
възнаградителната лихва при неизпълнение на негови предварително поети
задължения по договора, а по отношение на другия компонент ПРАЙМ е дал
съгласие същият да бъде променян едностранно от орган на Банката съгласно
Методология, с която е запознат при сключване на договора, като в
конкретният случай по делото няма данни за периода до обявяване на кредита
за предсрочно изискуем ПРАЙМ да е променян. С оглед гореизложеното,
съдът приема, че въз основа на съдържанието на клаузите на чл. 3 и чл. 20 ал.
2 вр. ал. 1 договора не може да направи обоснован извод за неравноправност
на клаузите при някое от условията, предвидени в чл. 143 ал. 2 от ЗЗП. От
съдържанието чл. 9 на договора може да се направи обоснован извод, че
страните са постигнали съгласие при просрочие на вноска по кредита,
включваща главница и възнаградителна лихва, както и при предсрочна
изискуемост на кредита кредиполучателят да дължи обезщетение за забава за
времето на забава върху просрочените вноски в размер на законната лихва за
забава, определена от МС. Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал. 2 от ЗЗД
олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската
народна банка. Съдът приема, че анатоцизмът, разбиран като уговаряне на
лихва върху лихва в нарушение на чл. 10 ал. 2 от ЗЗД се различава от
капитализирането на лихви от Банката в сключено допълнително
споразумение на основание наредбите на БНБ, при което се преструктурират
19
задължения по кредита чрез увеличаване на главницата с размера на
възнаградителната лихва и в резултат на това се достига до начисляване на
нова възнаградителна лихва върху просрочената възнаградителна. По делото
няма доказателства за договорна клауза предвиждаща такова
преструктуриране на дълга или за сключено писмено споразумение между
страните в тази насока, поради което съдът приема за неоснователно
възражението на особения представител на ответника, че клаузата на чл. 9 от
договора с оглед съдържанието й води до капитализиране на лихви към
главницата и намира, че не следва да обсъжда по-подробно същото, като
според съда направените от вещото лице по СИЕ изчисления сами по себе си
не могат до доведат до този извод. Съдът приема, че начисляването на лихва
за забава върху частта от просрочената погасителна вноска, включваща
възнаградителната лихва по кредита не съставлява анатоцизъм, т.е.
начисляване на лихва върху лихва в нарушение на чл. 10 ал. 2 от ЗЗД и
клаузата не е уговорена в противоречие със закона при условията на чл. 26 ал.
1 пр. 1 от ЗЗД. Възнаградителната лихва съставлява възнаграждението на
Банката за осъществената услуга по предоставяне на паричните средства,
поради което забавата на ответника да заплати това възнаграждение на
уговорената дата на падежа му дава според съда право на Банката да начисли
лихва за забава и върху тази част от просрочената вноска, която съставлява
просрочена възнаградителна лихва. С оглед на тези правни изводи съдът
приема, че клаузата на чл. 9 от договора между страните не се намира в
противоречие с разпоредбата на чл. 10 ал. 2 от ЗЗД и не е нищожна при
условията на чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, респ. чл. 143 ал. 2 от ЗЗП.
При тези правни изводи и при съобразяване на т. 2 на ТР № 3/2017 г. по
тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съдът приема, че ответникът
дължи на Банката – ищец целият размер на непогасената главница по кредита
в общ размер от 30 247,91 лв., в това число просрочените главници по
вноските с падеж 01.12.2019 г. в размер на 7 538,14 лв. и главницата по
кредита по вноските с падеж след тази дата до изтичане на срока на договора
в размер общо на сумата от 22 709,77 лв., последната станала предсрочно
изискуема с връчване на уведомлението на Банката чрез упълномощено от
нея лице на ответника в качеството на длъжник, с което го уведомява за
упражненото право да направи кредита изцяло предсрочно изискум, ведно
със законната лихва върху сумата от 30 247,91 лв., считано от датата на
20
подаване на заявлението по реда на чл. 417 от ГПК – 28.01.2020 г. до
окончателното й заплащане.
Съдът приема, че ответникът дължи на Банката - ищец просрочената
възнаградителна лихва по договора за кредит, дължима по същия за вноските
с падежи 01.06.2019 г., 01.07.2019 г., 01.08.2019 г., 01.09.2019 г., 01.10.2019 г.,
01.11.2019 г. и 01.12.2019 г. към датата на предсрочната изискуемост на
кредита - 11.12.2019 г. в претендирания размер от 997,96 лв.. По делото
липсва представен нов погасителен план, считано от 01.08.2019 г., изготвен
от Банката съгласно изискванията на чл. 20 ал. 4 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от договора,
но от представените лихвен лист и справки, изготвени от служители на
Банката се установява, че за периода от 01.08.2018 г. до 31.07.2019 г.
договорната лихва по кредита е начислявана в размер на 4,7 % като
преференциална при съобразяване на преференциална надбавка в размер на
3,550 % към референтния лихвен процент ПРАЙП, а след 01.08.2019 г.
договорната лихва по кредита е начислявана в размер на 8,2 %, при
съобразяване на надбавка в размер на 7,050 % към референтния лихвен
процент ПРАЙП. Установява се от първоначалния погасителен план
представен по делото, че непогасената възнаградителна лихва по кредита при
съобразяване на преференциалния размер на възнаградителната лихва в
размер на 4,7 % е по- нисък размер за този период, но съобразявайки
наличието на договорно основание за начисляване на по-висока
възнаградителна лихва за периода 01.07.2019 г. до 01.01.2019 г. предвид
неизпълнението на задълженията на ответника като кредитополучател по чл.
3 ал. 11 вр. чл. 20 ал. 1 т. 1 от договора и при съобразяване на т. 3.2 от
заключението на вещото лице по СИЕ, съдът приема, че ответникът дължи на
Банката - ищец възнаградителна лихва до датата на предсрочна изискуемост
на кредита в претендирания размер.
Съдът приема, че ответникът дължи на Банката – ищец също
обезщетение за забавено плащане на просрочените седем погасителни вноски
по кредита към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем за
периода на забава на всяка от погасителните вноски до датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 417 от ГПК, респ. до посочената в това заявление
дата – 21.01.2020 г., която предхожда подаване на заявлението. С оглед
изложените по-горе правни изводи относно действителност на клаузата на чл.
9 от договора за кредит и при съобразяване на т. 3.2 от заключението на
21
вещото лице по СИЕ, съдът приема, че ответникът дължи на Банката - ищец
мораторна лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до 21.01.2019 г. в
претендирания от Банката размер от 1 025,37 лв..
При съобразяване на т. 3.3 от заключението на вещото лице по СИЕ
относно размера на непогасените от ответника такси по кредита и като
съобрази, че същите се дължат на основание чл. 2 и чл. 5 от договора и
Тарифата на Банката, в сила към датата на извъшване на съответната
операция по сметката на ответника, съдът приема, че ответникът дължи на
Банката - ищец непогасени такси по договора за кредит за периода от
01.07.2019 г. до 21.01.2019 г. в претендирания от Банката размер от 86 лв..
Налице са основанията на чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК и
предявените искове за установяване на вземанията на Банката – ищец към
ответника, за които в полза на Банката е издадена заповед за незабавно
изпълнение следва да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани със
законните от това правни последици.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС
съдът, който разглежда иска по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК с оглед уважаването на предявените искове
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото в
заповедното и исковото производство съдебни разноски, както следва:
647,14 лв. за държавна такса в заповедното производство, 1 218,43 лв. с
ДДС за адвокатско възнаграждение в заповедното производство или общо
1 865,57 лв. за разноски в заповедното производство и
647,15 лв.. за държавна такса в исковото производство, 1 800 лв. с ДДС
за адвокатско възнаграждение в исковото производство, 405 лв. за
възнаграждение на вещо лице по СИЕ в исковото производство, 1 500 лв. за
възнаграждение на особен представител в исковото производство или общо
4 418,64 лв. за разноски в исковото производство.
Съдът констатира, че ищецът е внесъл по сметка на ПлРС при
образуване на гр.д. № 1131/21 по описа на ПлРС, прекратено и изпратено по
подсъдност на ПОС по-голяма сума за държавна такса за исковото
22
производство, но приема, че с оглед недължимостта й над 647,15 лв. същата
не следва да бъде възлагана на ответника, а при поискване от страна на ищеца
следва да му бъде върната.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК
по иск на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, гр. София, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано по делото от АД „Ч.,П. и И.“ чрез пълномощниците му
адвокат Х.И. от САК и адвокат адвокат Х.П. от САК против СВ. М. ИВ., ЕГН
********** от гр. Плевен, ул. „***“ № 57, вх. В, ап. 9, че СВ. М. ИВ., ЕГН
********** ДЪЛЖИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, гр. София, ЕИК ***
по договор за кредит № FL929533/01.08.2018 г. следните парични суми:
сумата от 30 247,914 лв., представляваща непогасена главница по
договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение –
28.01.2020 г. до окончателното плащане на вземането;
сумата от 997,96 лв., представляваща непогасена възнаградителна лихва
по договора за периода от 01.06.2019 г. до 11.12.2019 г. вкл.,
сумата от 1 025,37 лв., представляваща мораторна лихва за забава
периода от 01.07.2019 г. до 21.01.2020 г. вкл.,
сумата от 86 лв., представляваща непогасени такси по договора за
периода от 01.07.2019 г. до 21.01.2020 г. вкл.,
за които парични суми е издадена заповед № 248/29.01.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 458/2020 г. по описа на Плевенския РС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК СВ. М. ИВ., ЕГН ********** от
гр. Плевен, ул. „***“ № 57, вх. В, ап. 9 ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, гр. София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано по делото от АД
„Ч.,П. и И.“ чрез пълномощниците му адвокат Х.И. от САК и адвокат адвокат
Х.П. от САК направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 458/2020
23
г. по описа на ПлРС разноски в общ размер от 1 865,57 лв. и направените в
настоящото исково производство разноски по делото в общ размер от
4 418,64 лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Великотърновски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, с
въззивна жалба.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
24