МОТИВИ към присъда №
2345/14.12.2010 г. по Н.О.Х.Д. № 4521 / 2010 г. по описа на БРС, НК, ХІІІ
състав
Бургаска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт по обвинението на А.С.А., ЕГН – **********, за
това, че за времето от 02.00 часа до 14.30 часа на 25.08.2010 г. вгр. Бургас
при условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив отнел чужди
движими вещи на обща стойност 417 лева от различни лица без тяхното съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, както следва : на 25.08.2010 г. в 02.00
часа в г. Бургас, ж.к. „Славейков”, бл.29, вх.4, от междуетажната площадка
между 2 и 3 етаж чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на
имот – срязване на стоманена проволка и метална верига, и чрез използване на
техническо средство клещи отнел чужда движима вещ 1 бр. велосипед марка „RALEIGH”, модел “Boston
– 26” на стойност
182 лева от владението на Е.Н.Д., ЕГН – **********, без съгласието й и с
намерение противзаконно да я присвои ; на 25.08.2010 г. около 14.30 часа в гр.
Бургас, ж.к. „Славейков” в парка между магазин „Билла” и заведение „Романс”
отнел чужда движима вещ – велосипед марка “Bachini” на стойност 235 лева от владението на З.Г.А., ЕГН – **********,
без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по
чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б.”А” и б.”Б”, вр. чл.26, ал.1 от НК.
В проведеното на
14.12.2010 г. съдебно заседание съдът прие за съвместно разглеждане в
наказателния процес гражданския иск с правно основание чл.45 ЗЗД, предявен от родителите
на малолетния пострадал З.Г.А. за сумата от 235 лева, представляваща претърпени
имуществени вреди в резултат на деянието на подсъдимия, като конституира
малолетния А. като граждански ищец.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка и правна квалификация на деянието. Счита, че по несъмнен
начин по делото се доказва, че подсъдимият е извършил инкриминираното
престъпление. Относно индивидуализацията на наказателната отговорност предлага
на съда да постанови присъда, с която признае подсъдимия за виновен, като му
бъде наложено наказание над минимума, което да бъде изтърпяно при първоначален
„строг” режим в затворническо общежитие от „закрит” тип. Пледира да бъде уважен
и гражданският иск в неговата цялост.
Родителите на
гражданския ищец молят съда да уважи предявения от тях граждански иск по
основание и размер.
Подсъдимият и служебно
назначеният му защитник не оспорват фактическата обстановка по обвинението,
подсъдимият признава посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти. Защитата пледира за налагане на наказание десет месеца „лишаване от
свобода”, което ще изпълни целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
В последната си дума
подсъдимият А. моли съда да бъде снизходителен към него.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На основание чл.373, ал.3, вр. чл.372, ал.4 от НПК съдът
прие за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съгласно направеното от подсъдимия самопризнание, а именно :
Подсъдимият А.С.А.
е роден на *** ***, живущ ***, понастоящем в затвора гр. Бургас, българин,
български гражданин, неженен, безработен, осъждан, ЕГН – **********. Родителите
на подсъдимия са починали, най-близките му роднини са в чужбина и няма
финансова подкрепа от никого.
Подсъдимият е
многократно осъждан. С определение от 21.04.2010 г. по НЧД № 1062/2010 г. по
описа на БРС, в сила от 07.05.2010 г., на А. е наложено едно общо наказание в
размер на най-тежкото измежду наказанията, наложени му по НОХД № 1966/2007 г.,
НОХД № 2612/2007 г. и НОХД № 2673/2007 г., всички по описа на БРС, а именно
„лишаване от свобода” за срок от осем месеца, което да бъде изтрпяно ефективно.
Наказанието е
изтърпяно в периода 17.03.2008 г. – 05.11.2008 г. Със същото определение съдът
е наложил едно общо наказание в разер на най-тежкото и измежду наказанията по
НОХД № 713/2008 г., НОХД № 1164/2008 г., НОХД № 1307/2008 г., НОХД № 183/2009
г. и НОХД № 813/2010 г., всички по описа на БРС, а именно „лишаване от свобода”
за срок от десет месеца, което да бъде изтърпяно ефективно. На основание чл.24
от НК наложеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от
десет месеца е увеличено с три месеца, като е постановено наложеното и
увеличено общо най-тежко наказание да бъде изтърпяно ефективно. Наказанието е
изтърпяно в периода 05.11.2008 г. – 26.11.2009 г.
На 05.05.2008 г.
пострадалата Е.Д. закупува велосипед марка „RALEIGH”, модел „Boston-26” с номер на рама GD 60903138
за сумата от 240 лева. Оттогава тя държи велосипеда на междуеажната площадка
между втори и трети етаж на вх.4 на бл.29 в кв. „Славейков” в гр. Бургас, като го
завързва през металната рамка за решетката на прозореца със стоманена проволка
и винаги сваля седалката му. На 21.08.2010 г. тя отива в ж.к. „Меден рудник”,
като оставя велосипеда по описания начин на обичайното място.
Вечерта на
24.08.2010 г. срещу 25.08.2010 г. подсъдимият А. *** търсейки да открадне нещо,
за да си набави финансови средства. В себе си носи клещи. Около 02.00 часа след
полунощ, т.е. в ранните часове на 25.08.2010 г., се намира до вх.4 на бл.29 в
комплекса. Виждайки велосипеда на пострадалата Д. между втори и трети етаж,
решава да го открадне. Подсъдимият влиза във входа на блока, качва до
местонахождението на велосипеда и с помощта на клещите отрязва стоманената
проволка. Взема го и напуска блока.
Около 14.30 часа
същия ден подсъдимият управлява отнетия велосипед в района на магазин „Билла” и
завдение „Романс” в к-с „Славейков”. В района управлява велосипеда си марка „Bachini”и малолетният З.Г.А., който по това време е с по-малкия
си брат. Подсъдимият вижда свидетеля А., харесва велосипеда му и решава да му
го вземе. За целта започва да управлява зад детето и когато го настига го бута
с велосипеда по задната гума. Свидетелят А. изубва управлението и пада.
Подсъдимият веднага спира до него, взема му велосипеда, като оставя велосипеда
на пострадалата Д., но без седалка. Свидетелят А. се уплашва, но въпреки това,
заедно с брат си, вземат велосипеда, прибират се у дома и разказват за
случилото се на родителите си. Уведомени са и служителите от ІІ РУП – Бургас.
Пострадалата Д.,
прибирайки се в дома си на 25.08.2010 г. около 14.00 часа установява липсата на
велосипеда, като на мястото му намира срязаната метална проволка. С протокол за
доброволно предаване предава на полицейските служители документи,
удостоверяващи правото й на собственост върху велосипеда.
С протокол за
доброволно предаване свидетелката Денка Атанасова, майка на пострадалия З.А.,
предава на разследващия велосипед марка „RALEIGH”, модел „Boston-26” без седалка. Извършен е оглед
на веществено доказателство, от който се установява, че управляваният от
подъдимия велосипед към момента на отнемането на велосипеда на свидетеля З.А. е
именно този, съответстващ на описанието на велосипеда, собственост на
пострадалата Д., която го разпознава и й е върнат.
Стойността на
велосипеда на пострадалата Д. е 182 лева, а на пострадалия А. – 235 лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимият е направил
самопризнание по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, и се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства – показанията на свидетелите Денка
Атанасова, З.А., Е.Д., протокол за разпознаване на лица – л.23 – л.25 от ДП,
протокол за оглед на веществени доказателства – л.31-л.34 от ДП, гаранционна
карта на името на свидетелката Е.Д. за велосипед марка „RALEIGH”, модел „Boston-26” с номер на рама GD 60903138,
протокол за доброволно предаване на цитирания велосипед – л.38 от ДП,
заключение на вещото лице по съдебно-оценителна експертиза, справка за съдимост
на подсъдимия.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Подсъдимият А.С.А.
е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.196,
ал.1,т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29,ал.1, б.”А”
и б.”Б”, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Съгласно
разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК
продължавано престъпление е налице, когато две или повече деяния, които
осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление,
са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
Установи се, че на
25.08.2010 г. подсъдимият е отнел чужди движими вещи от различни лица, без
тяхното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Мотивите да извърши
и двете деяния са свързани с желанието му да си набави парични средства чрез реализиране
на противозаконно отнети вещи. Предметът на двете деяния е идентичен –
велосипед. Решението да извърши второто престъпление е взето непосредствено
след забелязването на пострадалия З.А., но е подчинено на линията на поведение,
която подсъдимият е избрал по-рано – да отнема вещи, които впоследствие да
реализира. Ето защо следва да се приеме, че второто деяние се явява продължение
на първото.
При продължаваното
престъпление между отделните деяния трябва да има не само обективна, но и
субективна връзка. Тя се изразява в повторността на едно и също психическо
отношение на дееца към деянието и неговите последици, проявено в
"еднородност на вината". Отделните
деяния са извършени от подсъдимия при форма на
вина “пряк” умисъл –
А. е предвиждал, че с действията си ще прекрати фактическата власт, упражнявана
от владелците на вещите, и ще установи своя такава върху същите, като е
съзнавал, че липсва съгласие за това от тяхна страна, но въпреки това е
предприел действията. Както се посочи по-горе за всяко едно от деянията подсъдимият е вземал конкретно решение, но е преследвал една и съща цел – а именно да набави за себе си
имотна облага, като мотивът за извършване на деянията е бил нуждата му от финансови
средства.
Съгласно
разпоредбата на чл.26, ал.3 от НК когато отделните деяния осъществяват различни състави, продължаваното
престъпление се наказва по по-тежкия от тях, като се вземат предвид значението
на деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства, и на самите
квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност. Установи се по делото, че при
първото деяние подсъдимият е използвал техническо средство, каквото са клещите,
и разрушил преграда, здраво направена за защита на имот. Това е така без
значение, че стоманената проволка не възпрепятства досега на лица с вещта,
защото предназначението й е именно да предпази вещта от неправомерно боравене с
нея и промяна на местоположението й.
В този смисъл са
налице квалифициращите признаци на чл.195, ал.1, т.3 и т.4 от НК и подсъдимият
следва да бъде наказан по този състав.
Подсъдимият е
действал при условията на опасен рецидив, поради следните мотиви :
Опасен рецидив по чл. 29, ал.
1, б. "б" НК е налице, когато деецът извърши престъпление, след като
е осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлено престъпление
от общ характер и изпълнението поне на едно от тях не е отлагано по чл. 66 НК.
Размерът на наложените наказания лишаване от свобода е без значение. Опасният
рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "б" НК има предвид две или повече
осъждания, а не престъпления. Затова при реална съвкупност на престъпленията,
макар да са постановени различни присъди за отделни престъпления, е налице едно
осъждане. Предвид
горното спрямо подсъдимия са налице две осъждания, тъй като са наложени общи
най-тежки наказания по две групи осъждания, които са „лишаване от свобода”
ефективно – аргумент от определение от 21.04.2010 г. по НЧД № 1062/2010 г. по
описа на БРС, в сила от 07.05.2010 г. Ето защо са налице предпоставките на чл.29,
ал.1, б.”Б” от НК.
Налице
предпоставките и на чл.29, ал.1, б.”А” от НК, тъй като по втората от двете
групи осъждания по НЧД № 1062/2010 г. по описа на БРС наказанието, което е
определено подсъдимият да изтърпи ефективно, е една година и един месец „лишаване
от свобода”.
Същевременно към
деня на деянието не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанията по
предходните осъждания.
Следователно подсъдимият
А. е осъществил обективните и субективните признаци на престъплението по
чл.196, ал.1,т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.29,ал.1, б.”А” и б.”Б”, вр. чл.26, ал.1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по
чл.196, ал.1,т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.29,ал.1, б.”А” и б.”Б”, вр. чл.26, ал.1 от НК законът предвижда наказание
“лишаване от свобода” от три до петнадесет години. Нормата на чл.373, ал.2 от НПК обаче задължава съда да определи на подсъдимия наказание при условията на
чл.58а от НК в случаите, когато е направил самопризнание на обстоятелствата по
обвинението по реда на чл.371, т.2 от НПК, които съдът е одобрил с определение.
Настоящият случай е именно такъв, поради което при определяне на вида и размера
на наказанието съдът на първо място следва да съобрази налице ли са
изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства – аргумент от чл.58а,
ал.4 от НК.
Безспорно е, че
подсъдимият е многократно осъждан и че към деня на деянието вече е бил изтърпял
наказание „лишаване от свобода”. Същият обаче е млад човек, без родители и без
близки, от които да получи финансова и морална подкрепа. Установи се, че е
упражнявал трудова дейност, т.е. желанието му е било да си набява по законен
път средствата за издръжка. Същевременно стойността на отнетите вещи не е
висока – по-малка от размера на две минимални работни заплати за страната, като
част от вредите са възстановени. Подсъдимият изрази съжаление за случилото се в
съдебно заседание, което съдът намери за искрено, още повече, че бе подкрепено
с посочване на мотивите за предприетото престъпно поведение.
Съобразявайки тези
обстоятелства, съдът намери, че и най-лекото предвидено в закона на наказание –
а именно 3 години „лишаване от свобода” е несъразмерно тежко след на обществената
опасност на деянието и на дееца, поради което намери, че следва да определи
наказанието „лишаване от свобода” под най-ниския предел като приложи разпоредбата
на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Тя предвижда по-благоприятен наказателно-правен
режим в сравнение с разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, при приложение на която
минималното наказание, което може да бъде определено на подсъдимия е две години
„лишаване от свобода”.
Съдът намери за
справедливо наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, което да
бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС
в затвор и затворническо общежитие от „закрит” тип на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС. Същото ще изпълни целите, визирани в чл.36 от НК, като изолира
подсъдимия в местата за лишаване от свобода, където да преосмисли поведението
си.
Тъй като
продължаваното престъпление е извършено в изпитателния срок на осъждането на А.
по НОХД № 1966/2007 г. по описа на БРС, на основание чл.68, ал.1 от НК съдът
приведе в изпълнение наказанието по това дело в размер на осем месеца „лишаване
от свобода”, което да се изтърпи отделно при първоначален „строг” режим на
основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС в затвор и затворническо общежитие от „закрит”
тип на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Съгласно
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Установи се по делото, че с деянието си подсъдимият е
причинил имуществени вреди на пострадалия З.А. в размер на 235 лева, тъй като
му е отнел собствената движима вещ на тази стойност и така го е лишил от правото
му да я ползва и да извлича облаги от нея. Предвид това предявеният граждански
иск от родителите на пострадалия А. се явява доказан както по основание, така и
по размер. Ето защо съдът осъди подсъдимия да заплати на пострадалия чрез
неговия законен представител – майка му Денка Атанасова, сумата от 235 лева. Компенсаторни лихви не са присъдени,
доколкото не са заявени от гр. ищец. Горното е диспозитивно право и не може да
бъде присъждано служебно от съда.
РАЗНОСКИТЕ
С оглед
постановената осъдителна присъда и на основание чл. 189, ал.3 от НПК,
подсъдимият А. бе осъден да заплати в полза на държавата по сметка на Бургаски
районен съд сумата от 50 лева, държавна такса за уважения размер на гражданския
иск, както и сумата от 40 лева разноски по делото.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
( съдия
Стоян Мутафчиев )
Вярно с оригинала:
Секретар: Т. Т.