РЕШЕНИЕ
№ 10489
гр. София, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110129529 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД вр. чл.
21 и чл. 22 ЗПК от М. Т. М. срещу ЮЛ за прогласяване нищожността на
договор за паричен заем № *********** от 06.01.2023 г. поради
противоречието му със закона, неговото заобикаляне и накърняването на
добрите нрави. В условията на евентуалност е предявен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожна клаузата на
чл. 4 от Договор за паричен заем №*********** от 06.01.2023 г.
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД вр. чл.
21 и чл. 22 ЗПК от М. Т. М. срещу ЮЛ за прогласяване нищожността на
договор за поръчителство /гаранция от 06.01.2023 г. поради противоречието
му със закона, неговото заобикаляне и накърняването на добрите нрави. В
условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожна клаузата на чл. 8, ал. 1 от Договор за
поръчителство /гаранция от 06.01.2023 г.
Ищцата твърди, че на 06.01.2023 г. сключила с ЮЛ Договор за паричен
заем № ***********, по силата на който получила в заем сумата от 5 000 лева
при ГПР от 31.67% и годишна лихва от 27.83%. Съгласно чл. 4 от Договора тя
се задължавала в определен срок /броени часове/ да представи на заемодателя
едно от трите обезпечения, подробно описани в договора. Сочи, че от същата
дата бил сключен и договор за поръчителство с ЮЛ, страна по който била
ищцата заемодателят, според който ищцата се задължавала да заплати
допълнителна „такса за предоставената и гаранция“ в размер на 4747.97 лева,
която такса била платима с вноските по кредита. Ищцата усвоила изцяло
заетата сума, но заявява, че не дължи заплащане на лихви и неустойки, тъй
1
като те намирали основанието си в нищожна кредитна сделка. Договорът за
кредит бил нищожен, тъй като общите условия не били подписани от
заемателката, не съдържал посочване на лихвения процент на ден, ГПР бил
неточен и подвеждащ, като не отразявал действителното оскъпяване на
кредита, а клаузата за възнаградителна лихва била нищожна, тъй като
противоречала на добрите нрави. Аргументира се наличието на
неравноправни клаузи и нарушаване на правата на ищцата като потребителка.
Сочи, че възнаграждението по договора за поръчителство е изгубило
обезпечителната си функция, а било договорено като допълнително
оскъпяване на кредита, като била в противоречие със задължението на
търговеца по чл. 16 ЗПК. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на страната
поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък
по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЮЛ е депозирал отговор на
исковата молба. Не оспорва, че с ищцата са сключили посочения от нея
договор за кредит. Излага възражения, че доводите на ищцата са
неоснователни. Поддържа, че заемополучателката е имала право, но не и
задължение да предостави обезпечение. Обезпечените и необезпечените
кредити не се отпускали по различен начин, нямало разлика в размера на
кредита и условията за погасяването му, като заемодателят преценявал дали
да отпусне кредита съобразно заявлението и правилата за оценка на риска.
Представянето на обезпечение не било задължително условие за отпускане на
кредита. Възнаграждението на поръчителя не следвало да се включва в ГПР.
Дори и договорът за поръчителство да е нищожен, то неговата
недействителност не влияела върху договора за заем. Моли съда да отхвърли
исковете. Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на
страната поддържа отговора на исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЮЛ е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни. Не спори, че с ищцата са сключили описания в исковата молба
договор за поръчителство. Сключването на подобни сделки попадало в
предмета на дейност на дружеството, като тя не била ограничена само до
клиенти на ЮЛ. Сделката съставлявала договор за поръчка, като било
житейски и стопански логично ответникът да търси печалба от него.
Възнаграждението се дължало само за периода, през който дружеството
предоставяло услугите си, като в тази връзка не следвало размерът му да се
преценява само по съотношението с отпуснатата в заем сума. Сключването на
договор за обезпечение било само възможност, но не и задължение на
заемополучателя, като възнаграждението по него не следвало да се включва в
ГПР. Договорът се сключвал след този за заем, като другият ответник нямало
как да знае колко ще е възнаграждението по него. Оспорва нищожността на
договора за гаранция, както и че се е обогатил от заплатените по него суми.
Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Пред съда
процесуалния представител на страната поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
2
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства, че между М. Т. М. и ЮЛ е сключен договор за
паричен заем № *********** от 06.01.2023 г. за сумата от 5000 лв., че за
обезпечаване на задължението по договор за паричен заем № *********** от
06.01.2023 г. е сключен договор за гаранция /поръчителство/ с поръчител ЮЛ.
Горното се установява и от представен делото договор за паричен заем №
*********** от 06.01.2023 г., сключен между ЮЛ и М. Т. М., по силата на
който на М. Т. М. е предоставен заемна сума в размер на 5000 лв. за срок за
погасяване на кредита 24 месеца. Съгласно договора е уговорено сумата да
бъде върната на тринадесет вноски, като е посочен размерът на фиксирания
лихвен процент по кредита в размер на 27.83 %, като годишния размер на
разходите е посочен в размер на 31.67 %, като е предвидено и заплащане на
сумата от 657.84 лв., застрахователна премия, която се начислявала към
главницата. По делото е предоставен и погасителен към договора за кредит,
като е представен и стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит, както и Общи условия.
По делото е представена и електронна кореспонденция между ищцата и
ответника ЮЛ, която не е оспорена, от която е видно, че на 06.01.2023 г. на
ищцата е представен обединен погасителен план, от който е видно, че към
погасителните вноските е включено и възнаграждението за предоставяне на
гаранция.
Представен е договор за представяне на поръчителство от 06.01.2023 г.,
сключен между М. Т. М. и ЮЛ, съгласно който ответното дружество се
задължавало да отговаря солидарно с потребителя при изпълненията на
всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договор за паричен
заем № *********** от 06.01.2023 г. Съгласно чл. 8, ал. 1 от договора е
предвидено, че за обезпечаване на изпълнението на задълженията на
поръчителя се дължало възнаграждение от страна на потребителя. В чл. 8, ал.
4, т. 2 от договора е предвидено, че заплащане на възнаграждението следва да
бъде извършено по конкретна сметка на ЮЛ или по сметката на ЮЛ посочена
в договор за паричен заем № *********** от 06.01.2023 г.. Съгласно
приложение № 1 към договора за поръчителство от 06.01.2023 г. е предвидено,
че дължимото възнаграждение на поръчителя е в на 4747.96 лв.
Настоящият състав намира, че договор за паричен заем № *********** от
06.01.2023 г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на §
13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои
лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §
13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от
ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична
сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
3
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели,
извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният
по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се
подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б
ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които
съдът следи служебно.
Настоящият състав намира, че за правилното разрешаване на спора
между страните са от значение установените въз основа на събраните по
делото доказателства обстоятелства, че двата договора – договорът за кредит
и този за предоставяне на поръчителство са сключени в един и същ ден, че
отделни разпоредби от същите препращат един към друг, че дължимите в
полза на търговците престации са обединени в общ погасителен план, имат
едни и същи падежи и макар формално кредитор на вземането,
представляващо възнаграждение на поръчителя за предоставеното по
договора за кредит обезпечение да се явява ответникът, то кредитодателят е
овластен да получава и плащането по този договор, дължимо от потребителя,
заедно с анюитетните вноски по договора за кредит. Ето защо и съдът приема,
че се касае за неразривно свързани помежду си сделки, всяка от които следва
да се разглежда заедно с другата. Още повече, че за да бъдат осигурени
ефективни средства за защита на потребителите и изпълнение на завишения
стандарт за това е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко
договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът
да изследва и връзките в отделните договори, но не като отделни
правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща
икономическа дейност. Дори при множество правоотношения, когато те са със
свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се
гледа, като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне
ефективната защита на потребителя, при проверката от страна на съда за
спазване на императивните правила на закона и добрите нрави, в това число и
проверката за наличието на неравноправни клаузи.
Именно такъв е настоящият случай, доколкото от извършена служебно
справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър, на основание чл. 23,
ал. 6 ЗТРРЮЛН се установява, че едноличен собственик на поръчителя ЮЛ, е
кредитодателят ЮЛ, следователно се касае за хипотеза на свързани лица по
смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Това дава основание да се приеме, че
търговската им дейност се контролира пряко от едно и също лице, и двете
дружества упражняват дейността си при общи икономически интереси и
ползи, и се презумира наличието на знание у лицата, участващи в
управлението им, респ. представителство, досежно търговските дела на
другото дружество. Това се потвърждава и от чл. 8, ал. 4, т. 2 от договора за
предоставяне на поръчителство, ЮЛ е овластено да приема вместо гаранта
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Договорът за
потребителски кредит се явява правопораждащия факт, с оглед на който
длъжникът сключва договора за предоставяне на гаранция. Обвързаността
4
между двете съглашения се установява от уговорката за необходимост от
предоставяне на обезпечение, без всякаква друга възможна алтернатива, чрез
сключване на договор за поръчителя на кредитополучателя с одобрено от
кредитодателя юридическо лице - поръчител, сключването на договора за
поръчителство в деня, в който е сключен самият договор за кредит, с
изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставяне на
гаранция с основното задължение по кредита, както и че самостоятелен отказ
от договора за предоставяне на гаранция не е предвиден. Не може да се
приеме, че чл. 4 от договора за кредит касае доброволен и информиран избор
на потребителя за обезпечение. От начина на уговаряне на задължението на
потребителя следва да се счита, че е предвидено допълнително условие за
отпускане на кредита, а именно да предостави обезпечение, при условия-
обективно неизпълними за посочения срок от всеки средно информиран
потребител на финансови услуги, които изрично зависят от преценката на
кредитодателя, с оглед необходимостта да одобри представеното обезпечение.
Възнаграждението на поръчителя обезпечава не изпълнението на длъжника, а
преддоговорно задължение на заемодателя за правилната преценка за
кредитиране. Тъй като са свързани лица двете дружества и сключването на
договора за предоставяне на гаранция се явява единственото изпълнимо
условие по чл. 4 от договора за заем, следва да се приеме, че разходите, които
потребителя трябва да заплати по договора за предоставяне на гаранция са
пряко свързани с основната му престация по договора за заем и отговарят на
дефиницията за разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради
което има характер на допълнително възнаграждение за ползване на заемните
средства и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР, като
разход пряко свързан с договора за потребителски кредит и който
потребителят трябва да заплати.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния процент на разходите не може да
надвишава 5 пъти законна лихва, която към датата на сключване на договора
за кредит е 10 % /10 пункта + ОЛП, който е 0/, следователно ГПР по кредита
не може да надвишава 50 %. В настоящия случай сумата по договор за
паричен заем № *********** от 06.01.2023 г., сключен с ЮЛ е в размер на
5000 лева, а възнаграждението по договора за гаранция, което е в размер на
4747.96 лева, представлява 94.95 % от сумата по заема, без да се включват
останалите суми, формиращи ГПР. Видно от приетия по делото договор за
заем, останалите суми, формиращи ГПР по договор за паричен заем №
*********** от 06.01.2023 г., са в размер на 31.67 %, поради което размерът на
ГПР по договора за паричен заем е 195.99 % при добавяне на
възнаграждението по договора за гаранция. Така уговореното възнаграждение
има значението на скрита възнаградителна лихва, която не е включена в
оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което процесния
договор за кредит се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Следва да се посочи, че с оглед на изложените по-горе мотиви
договорите, сключени между потребителя и ЮЛ, и договорът, сключен между
потребителя и ЮЛ, се намират във взаимовръзка помежду си и като система
5
от правоотношения между страните, поради което последиците от
недействителността на договорите за потребителски кредит неминуемо
рефлектират и по отношение на договорите за предоставяне на
поръчителство, поради естеството на правоотношенията. Поради изложеното
съдът намира, че и предявения иск за прогласяване нищожността на
процесния договор за предоставяне на поръчителство се явява нищожен,
поради заобикаляне на закона и като такъв следва да бъде уважен. Доколкото
в настоящият случай с предявените искове се претендират различни форми на
нищожност, всъщност се съединяват обективно различни искове, като
съединяването е винаги евентуално, поради което не следва да се разглеждат
останалите предявени основания за нищожност.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора с оглед основателност на исковата претенция на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на сумата от 489.71 лв. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на
процесуалния представител на ищеца се дължат разноски за първата
инстанция в размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
При този изход на спора на ответниците не се дължат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения от М. Т. М., ЕГН
********** със съдебен адрес в *****************, чрез адв. П. П. срещу
ЮЛ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***********, иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, договор за паричен заем №
*********** от 06.01.2023 г., сключен между ЮЛ и М. Т. М. поради
противоречието му със закона,.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения от М. Т. М., ЕГН
********** със съдебен адрес в *****************, чрез адв. П. П. срещу
ЮЛ, ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление
**************, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, договор
за поръчителство /гаранция от 06.01.2023 г., сключен между ЮЛ и М. Т. М.,
поради заобикаляне на закона,.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление*****************, да заплати на М. Т. М., ЕГН ********** със
съдебен адрес в *****************, чрез адв. П. П., на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК сумата в размер на 299.80 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК **************, със седалище и адрес на
управление *******************, да заплати на М. Т. М., ЕГН **********
със съдебен адрес в *****************, чрез адв. П. П., на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата в размер на 189.91 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
6
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
г***************** и ЮЛ, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление ******************, да заплатят на адв. П. И. П., вписан в ХАК с
№ **************, с адрес в гр. *****************, на основание чл. 38, ал.
2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 400 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца М. Т.
М. пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7