№ 228
гр. С., 20.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Въззивно частно гражданско
дело № 20225400500110 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274 и сл. във вр. с чл. 577 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 26/31.03.2022г. от Национална
агенция за приходите, Териториална дирекция на НАП – гр. П., депозирана
чрез пълномощнинка – гл. юрисконсулт Г.И. против Определение №
3/11.03.2022г. на съдия по вписванията при Районен съд – гр. Д., с което е
отказано вписването на Договор за безвъзмездно управление на общински
имот № 123/13.11.2021г., сключен на основание чл. 12, ал. 3 ЗОС и чл. 7, ал. 2
от Наредба № 2 за реда за придобиване, управление и разпореждане с
общинско имущество на Община Д..
С обжалваното определение съдията по вписванията е отказал на
основание чл. 32а от ПВ вписването на Договор за безвъзмездно управление
на общински имот № 123/13.11.2021г., сключен на основание чл. 12, ал. 3
ЗОС и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 2 за реда за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество на Община Д., като е приел, че
процесният договор не отговаря на изискванията на Правилника за
вписванията, доколкото не е спазена изискуемата форма на акта. Приел е, че в
сега действащия Правилник за вписванията липсва предвидена възможност за
вписване на актове, подписани с електронен подпис чрез Единния портал за
заявяване на електронни административни услуги /ЕПЗЕУ/ към Агенция по
вписванията. Съдията по вписванията е приел, че липсата на подписи и
неспазването на изискуемата форма води до непълнота на акта, а
депозираното заявление за вписване на Договор за безвъзмездно управление
на общински имот № 123/13.11.2021г., сключен на основание чл. 12, ал. 3
ЗОС и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 2 за реда за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество на Община Д. не отговаря на
1
изискванията на чл. 82, ал. 1 от ЗКИР.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност и
необоснованост на атакувания акт на съдията по вписванията.
Жалбоподателят се позовава на разпоредби на вторичното право на
Европейския съюз – Регламент /ЕС/ № 910/2014 на Европейския парламент и
на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар,
както и на разпоредби от вътрешното право – Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, според които
разпоредби писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен
документ, съдържащ електронно изявление.
Окръжен съд – гр. С., като взе предвид оплакванията, съдържащи се в
частната жалба и след преценка на събраните доказателства намира за
установено следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е подадена в законния
срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу акт на съдията по вписванията, подлежащ на
съдебен контрол. Същата се явява процесуално допустима и като такава
подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна, а атакуваното определение следва да бъде потвърдено, макар
и по различни правни съображения.
Ползването на недвижим имот - публична общинска собственост от
юридическо лице на бюджетна издръжка, може да възникне на няколко
основания: въз основа на договор за безвъзмездно управление, сключен на
основание чл. 12, ал. 3 по реда на чл. 8, ал. 2 ЗОС; по силата на договор за
наем, сключен на основание чл. 14, ал. 7 ЗОС, респ. по реда на чл. 8, ал. 3
ЗОС; на основание учредено ограничено вещно право на ползване по реда на
чл. 34, ал. 6 ЗОС. Законът за общинската собственост ясно разграничава
предоставянето на имоти - общинска собственост безвъзмездно за управление
/чл. 12 ЗОС/ и отдаването им под наем /чл. 14 ЗОС/ от разпореждането с
имоти - общинска собственост, включително чрез учредяване на ограничени
вещни права /чл. 34 и сл. ЗОС/. Разпоредбите, уреждащи предоставянето на
имоти - общинска собственост /публична и частна/ за безвъзмездно
управление и отдаването им под наем, систематично се намират в Глава втора
"Управление на имотите и вещите - общинска собственост" ЗОС, докато
нормите, регламентиращи разпореждането с имоти - общинска собственост,
вкл. чрез учредяване на ограничени вещни права, са включени в Глава
четвърта "Придобиване и разпореждане с имоти и вещи - общинска
собственост" ЗОС. В Закона за общинската собственост /чл. 34, ал. 7/ е
предвидено вписване в Службата по вписвания само на договорите за
придобиване на собственост и ограничени вещни права върху имоти, както и
за разпореждане с имоти, но не и на договорите за безвъзмездно управление,
сключени на основание чл. 12 ЗОС.
Въз основа на посочените правни норми следва да бъде направен извод,
че законодателят е направил разлика по отношение ползването на недвижим
имот - публична общинска собственост в насока, че ползването на основание
2
сключен договор за безвъзмездно управление по чл. 12, ал. 3 ЗОС /какъвто е
настоящият случай/ или договор за наем по чл. 14, ал. 7 ЗОС, респ. по реда на
чл. 8, ал. 3 ЗОС, е в резултат на възникнало облигационно правоотношение,
докато ползването на основание учредено ограничено вещно право на
ползване по реда на чл. 34, ал. 6 ЗОС е в резултат на учредено вещно право
върху чужд имот.
Разпоредбата на чл. 55 ЗС предвижда, че вещни права върху чужда вещ
/ограничени вещни права/, доколкото са предвидени в законите, могат да се
придобиват чрез правни сделки, по давност и по други начини, предвидени в
закона. Правото на ползване като ограничено вещно право включва правото
да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се
получават добиви от вещта, без тя да се променя съществено. Ограниченото
вещно право е противопоставимо на всички трети лица, които трябва да се
въздържат от въздействия върху вещта, предмет на вещното право, като може
да се противопоставя и на последващ собственик на вещта.
Регламентираното в Закона за общинската собственост право на
ползване като вещно право произтича от разпоредбата на чл. 62 ЗС, съгласно
която относно правото на ползване върху държавен или общински имот се
прилагат разпоредбите на раздел VI "Вещни права върху чужда вещ" ЗС,
освен ако в закон или в акт за учредяване на това право е предвидено друго.
Специални разпоредби, които уреждат учредяване на ограничени вещни
права върху недвижими имоти - публична общинска собственост са нормата
на чл. 7, ал. 2, изр. 2 ЗОС, предвиждаща, че имоти - публична общинска
собственост, могат да се обременяват с ограничени вещни права само в
случаите, определени със закон, както и разпоредбата на чл. 34, ал. 6 ЗОС,
съгласно която учредяването на ограничени вещни права върху обекти -
публична общинска собственост, се извършва при условия и по ред,
определени в закон.
Според разпоредбата на чл. 12, ал. 3 ЗОС имотите и вещите - общинска
собственост, които не са необходими за нуждите на органите на общината
или на юридически лица и звена на общинска бюджетна издръжка, могат да
се предоставят безвъзмездно за управление на други юридически лица на
бюджетна издръжка или на техни териториални структури по ред, определен
от общинския съвет в наредбата по чл. 8, ал. 2 ЗОС.
Предоставянето на имот - публична общинска собственост за
безвъзмездно управление на основание чл. 12, ал. 3 ЗОС включва правото на
лицето, на което е предоставено управлението, да използва имота по
предназначението му и за нуждите, за които е предоставен /чл. 11, ал. 2 ЗОС/,
на което съответства задължението му да управлява и съхранява имота
съгласно предназначението му с грижата на добър стопанин /чл. 11, ал. 1
ЗОС/, както и да изпълнява другите уговорени в договора задължения.
Посочените права и задължения съответстват на правата и задълженията на
заемателя по смисъла на чл. 244 ЗЗД, който също е длъжен да се грижи за
вещта /движима и недвижима/ като добър стопанин, като предпочита нейното
запазване пред запазването на своите вещи /чл. 244, ал. 1 ЗЗД/. Аналогично на
чл. 11, ал. 2 ЗОС, заемателят може да ползва заетата вещ само съобразно
3
договора, а когато ползуването не е уговорено - съобразно нейното
предназначение /чл. 244, ал. 2 ЗЗД/.
Аргумент за облигационния характер на договора за безвъзмездно
управление на имот - публична общинска собственост по чл. 12, ал. 3 ЗОС е и
обстоятелството, че предоставените имоти не могат да се преотстъпват за
ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, да се отдават под
наем или да се пренаемат, освен в случаите, предвидени в закон /чл. 11, ал. 2,
изр. 2 ЗОС/. По същия начин е уредена и липсата на възможност заемателят
да отстъпва другиму ползването на вещта /чл. 244, ал. 2, предл. последно
ЗЗД/. За разлика от облигационното право на ползване, титулярът на
ограниченото вещно право на ползване има право да извлича икономически
ползи от имота, като го отдава под наем или ползва съвместно с трети лица.
Извод за облигационната характеристика на договора по чл. 12, ал. 3
ЗОС може да бъде направен също въз основа на изричното предвиждане в чл.
8, ал. 2 и чл. 12, ал. 4 ЗОС редът за придобиване право на собственост и на
ограничени вещни права, за предоставяне за управление /вкл. за безвъзмездно
управление/, под наем и за разпореждане с имоти и вещи - общинска
собственост да бъде определен с наредба на общинския съвет при спазване на
разпоредбите на ЗОС и на специалните закони в тази област. В посочените
правни норми е направено разграничение между предоставянето за
управление на имот - общинска собственост, включващо ползването на имота
като облигационно право, от разпореждането с имот, вкл. чрез учредяване на
ограничени вещни права. Подобно разграничение съществува и в приетата от
Общински съвет – гр. Д. Наредба № 2 за реда за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество: редът за предоставяне за управление на
имоти - публична общинска собственост и предоставяне за управление на
имоти - частна общинска собственост е уреден в Глава втора "Управление на
имоти и вещи - общинска собственост", докато редът за разпореждането с
недвижими имоти - частна общинска собственост е предвиден в Глава
четвърта – "Разпореждане с имоти и вещи - частна общинска собственост"/,
като не е уреден ред за разпореждане чрез учредяване на ограничено вещно
право на ползване върху имоти - публична общинска собственост.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав
приема, че Договорът за безвъзмездно управление на недвижим имот -
публична общинска собственост, сключен между Община Д. и Националната
агенция за приходите на основание чл. 12, ал. 3 ЗОС, има облигационен
характер и не подлежи на вписване в Службата по вписвания съгласно чл. 4
от Правилника за вписванията. В тази насока е и константната практика на
ВКС.
Предвид гореизложеното, атакуваното Определение № 3/11.03.2022г. на
съдия по вписванията при Районен съд – гр. Д., с което е отказано вписването
на Договор за безвъзмездно управление на общински имот №
123/13.11.2021г., сключен на основание чл. 12, ал. 3 ЗОС и чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 2 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество на Община Д. ще следва да бъде потвърдено, макар и не по
съображенията, изложени от съдията по вписванията.
4
Мотивиран от гореизложеното, Окръжен съд – гр. С.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3/11.03.2022г. на съдия по
вписванията при Районен съд – гр. Д., с което е обективиран отказ от
вписване вписване на Договор за безвъзмездно управление на общински имот
№ 123/13.11.2021г., сключен на основание чл. 12, ал. 3 ЗОС и чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 2 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество на Община Д. между Община Д. и Национална агенция за
приходите.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на
Република България в едноседмичен срок на основание чл. 273, ал. 3, т. 2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5