РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. Перник, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500194 по описа за 2022 година
ОТ: „Топлофикация - Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. Мошино
ЧРЕЗ: юрк. А.С.
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 260169 от 24.11.2021 г., постановено по гр.дело № 1026 /
2020 г. по описа на Районен съд - Радомир, с което съдът е отхвърлил като неоснователни
исковете на „Топлофикация - Перник“ АД за осъждане на Р. М. М. и В. С. М. да заплатят на
ищеца разделно всеки съответната си идеална част, сумата от 777,18 лв. /седемстотин
седемдесет и седем лева и осемнадесет стотинки/, представляваща стойността на доставена,
ползвана и незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***, от които
главница в размер на 693.54 лв. /шестстотин деветдесет и три лева и петдесет и четири
стотинки/ за периода от 01.12.2018 г., до 30.04.2019 г. включително; законна лихва за забава
на месечните плащания в размер на 83.64 лв. /осемдесет и три лева и шестдесет и четири
стотинки/ за периода от 08.02.2019 г., до 04.08.2020 г., както и законната лихва върху
главницата от 693.54 лв. /шестстотин деветдесет и три лева и петдесет и четири стотинки/,
смятано от подаване на исковата молба, а именно: Р. М. М. да заплати сумата в размер на
388.59 лв. /триста осемдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща ½
ид.ч. от общия дълг, от които главница в размер на 346.77 лв. /триста четиридесет и шест
лева и седемдесет и седем стотинки/ за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2019 г.
включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 41.82 лв.
/четиридесет и един лева и осемдесет и две стотинки/ за периода от 08.02.2019 г. до
04.08.2020 г., както и законната лихва върху главницата от 346.77 лв. /триста четиридесет и
шест лева и седемдесет и седем стотинки/, смятано от подаване на исковата молба, до
окончателното й изплащане; В. С. М. да заплати сумата в размер на 388.59 лв. /триста
осемдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща ½ ид.ч. от общият дълг,
1
от които главница в размер на 346.77 лв. /триста четиридесет и шест лева и седемдесет и
седем стотинки/ за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2019 г. включително, законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 41.82 лв. /четиридесет и един лева и осемдесет и
две стотинки/ за периода от 08.02.2019 г. до 04.08.2020 г., както и законната лихва върху
главницата от 346.77 лв. /триста четиридесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки/,
смятано от подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло като неправилно,
необосновано и некореспондиращо със събраните доказателства и се моли да бъде
отменено, като вместо него бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат
уважени.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи за неправилност извода на съда, че с
извършените плащания от 06.11.2020г. и от 19.08.2019г. са погасени процесните
задължения, тъй като същите били осчетоводени от жалбоподателя, но касаели просрочени
задължения извън процесния период. Жалбоподателят счита, че по делото било установено
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните относно услугата
пренос, доставка, разпределение и ползване на топлинна енергия за топлофицирания имот, а
облигационната връзка била регламентирана в ЗЕ и в одобрените от ДКЕВР „Общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди“, като не се установявало ответникът да е
предложил различни от тях условия.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна е депозирала отговор, с който по подробно изложени съображения по същество на
спора, излага доводи за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на
решението като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, с
писмено становище, депозирано преди съдебното заседание, изразява становище, че
подържа така депозираната въззивна жалба, като по подробно изложени в нея доводи моли
да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено друго, с което
исковете да бъдат уважени. Претендира разноски за производството по представен списък
по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде
оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Моли за присъждане направените разноски, посочени в
представения списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
За да постанови решението си, районният съд е приел, че представените по делото
общи условия имат обвързваща за страните сила, като ответниците имат качеството абонати
на топлопреносното дружество, тъй като са собственици на имота в топлоснабдената сграда.
Отбелязал е, че съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката - всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия.
Обосновал е, че тъй като в случая от писмените доказателства, се установявало, че
ответницата е извършила плащания в общ размер, равняващ се на размера на исковата
претенция, то вземането на ищцовото дружество е погасено и исковете се явяват
неоснователни. С този аргумент съдът е отхвърлил предявените искове.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл.269 от
ГПК, Въззивният съд, за да се произнесе, взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима - подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
2
реда на чл. 269 ГПК, Въззивният съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.
Същото е постановено от съдия при Районен съд Радомир, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност
на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Въззивният съд намира следното :
С тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г. по т.д. № 2/2016 г. на ВКС, ОСГК се
прие, че разпоредбите на ЗЕ не противоречат на чл. 62, вр. § 1 от ДР на ЗЗП. За заварените
от закона топлоснабдени сгради е създадена възможност за отказ от ползването на
централно отопление, като за целта е необходимо съгласието понастоящем на 2/3 от
етажните собственици и титуляри на вещно право на ползване. Съгласно задължителните
указания в цитираното ТР, съгласието за доставката и нежеланието за преустановяването й
по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява „искане“ на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП,
поради което между двата закона не съществува противоречие. В този смисъл няма
„принудителна продажба“ на топлинната енергия по чл. 62 ЗЗП, защото законът урежда
способ за невъзникване на договорни отношения и за отказ от доставките. При правилно
разпределена доказателствена тежест, по делото не е установено да са спазени изискванията
за спиране на топлоподаването в сградата по реда на чл. 153, ал.2 ЗЕ - колективно да е
декларирано писмено това пред топлопреносното предприятие и да е поискано прекратяване
на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция
или от нейното самостоятелно отклонение.
Съгласно Решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС по к. д. № 15/2009 г. на всеки
собственик и титуляр на вещно право в сграда - етажна собственост, предварително преди
придобиване на индивидуален имот в нея е известно, че сградата е с централно
топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по одобрен проект, поради
което следва да сключи договор при общи условия или при специални такива по чл. 150, ал.
3 ЗЕ с топлопреносното дружество и да заплаща за топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и тази за отопление на уредите в общите части. Поради което
настоящият съдебен състав намира, че намирайки се в такава сграда, то процесният имот е
топлоснабден и собственикът му е ползвал топлинна енергия, като е без правно значение
наличието на съгласие за това от негова страна, респективно на липсата на такова съгласие,
с изключение на предвидената в чл. 153, ал.2 ЗЕ хипотеза на законосъобразен отказ от
услугата, каквато в настоящия случай не е установена по делото.
Действащата през исковия период нормативна уредба предвижда две алтернативни
основания, при които възниква договорното отношение по продажба на топлоенергия -
писмен договор по чл. 149 ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно право на
ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда - етажна собственост - чл. 153,
ал. 1 ЗЕ. Последната хипотеза е приложима обаче, доколкото относно доставката на
топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл. 149
ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения, приложим
и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично
предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени
договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите
/потребителите/ в сграда - етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен
относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен
страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго
лице, притежаващо вещни права върху имота /в този смисъл е и ТР № 2 от 17.05.2018г. по т.
дело № 2 / 2017 г. на ОС на ГК/. Следователно, за да бъде определено едно лице като
потребител на топлинна енергия за битови нужди е достатъчно да се установи, че същото е
собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той
реално да е ползвал, обитавал имота.
Видно от нотариален акт № ***, том **, дело № 598/ 1997г. на нотариус Н.З. с
район на действие ПРС, въззиваемата Р. М. М. е придобила собствеността върху недвижим
имот, находящ се в ***, на 05.03.1997г. Видно от представеното удостоверение за семейно
3
положение, издадено от Община Перник, въззиваемият В. С. М. и въззиваемата Р. М. са
съпруг и съпруга, като по делото няма данни за датата на сключване на гражданския брак
между тях. Видно от представената справка от Дирекция „Местни приходи и такси“ -
Община Перник, за периода от 01.05.2012г. до 30.04.2014г. Р. М. е декларирала недвижимо
имущество с адрес ***, като информацията е актуална към дата 11.03.2016г.
При анализ на посочените писмени доказателства в тяхната взаимна връзка и
обусловеност, настоящият съдебен състав достигна до извода, че от 05.03.1997г., в това
число и през процесния период от време, въззиваемата Р. М. М. е притежавала право на
собственост върху процесния апартамент. Налице са документи, удостоверяващи валидно
извършена прехвърлителна сделка, по силата на която въззиваемата е придобила
собствеността върху имота. Макар и по делото да са представени доказателства, че същата
се намира в граждански брак с въззиваемия В. С. М., то от тях не би могъл да се направи
категоричен извод относно обстоятелството дали имотът е придобит в режим на съпружеска
имуществена общност между тях, тъй като липсват данни за датата на сключване на
гражданския брак между въззиваемите. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и към
датата на съставяне на гореописания нотариален акт въззиваемите да са били с едно и също
фамилно име, то това обстоятелство не е достатъчно, за да се заключи, че към момента на
придобиване на процесния имот от Р. М., въззиваемите са се намирали в граждански брак. В
подкрепа на този извод е и обстоятелството, че за периода от 01.05.2012г. до 30.04.2014г.
процесният имот е бил деклариран пред общинските служби като собствен единствено от
въззиваемата М..
Доколкото по делото не се установява въззиваемият В. С. М. да е собственик на
описания в исковата молба имот, то съдът намира, че същият не е придобил качеството
клиент на топлинна енергия и между него и въззивното дружество не е налице валидно
възникнало облигационно отношение по продажба на топлинна енергия. Поради което
съдът приема, че въззиваемият не е материално легитимиран да отговаря за задължението за
заплащане на начислената и доставена до процесния имот топлинна енергия и искът срещу
него се явява неоснователен.
Съдът приема, че между въззиваемата Р. М. М., в качеството й на собственик на
посочения в исковата молба топлоснабден имот и топлофикационното дружество е
създадена валидна правна връзка по продажба на топлинна енергия по силата на закона.
Горепосочените доказателства, преценени в своята съвкупност, водят до извод, че
въззиваемата Р. М. М. е придобила качеството на клиент на топлинна енергия и се е
задължила да заплаща изцяло стойността на топлинната енергия доставена до посочения в
исковата молба топлоснабден имот. Поради което съдът приема, че въззиваемата е
материално легитимирана да отговаря за задължението за заплащане на начислената и
доставена до собствения й имот топлинна енергия в пълен размер.
Съдържанието на облигационната връзка между топлопреносното дружество и
клиента на топлинна енергия е установено от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация- Перник“ ЕАД на потребители в гр. Перник. По
делото липсват доказателства в насока въззиваемата Р. М. М. да е установила наличието на
хипотезата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, а именно предложени от нея специални условия, които да са
отразени в писмено допълнително споразумение между страните. Също така за настоящата
съдебна инстанция е служебно известно, че представените общи условия са публикувани в
един централен /в-к „ Новинар“ бр. 101/2008г./ и в един местен ежедневник /в-к Съперник“,
бр. 82/29.04.2008г./, тоест, че са влезли в сила. Не се установява наличие на основание за
нищожността им.
Предвид изложеното, въззивният съд приема, че по делото е доказано по несъмнен
начин, че между въззиваемата Р. М. М. и въззивното дружество е налице валидна
облигационна връзка по договор за доставка на топлинна енергия при общи условия.
По делото са представени два броя платежни нареждания - № *** за сумата от 448
лв. и № *** за сумата от 257.31лв., с които въззиваемата М. е извършила плащания към
въззивното дружество във връзка със задължения по процесния аб. № ***.
Настоящият състав намира за частично основателно възражението на въззивното
дружество, че извършените плащания касаят задължения за периоди, различни от
4
процесния. Доколкото с платежно нареждане № *** въззиваемата М. е посочила като
основание на плащането „период 05.2019г до 04.2020г. аб. № ***“, то съдът приема, че с
посоченото платежно нареждане въззиваемата е изплатила задължение за период, следващ
процесния.
По отношение платежно нареждане № ***, обаче, възражението на въззивното
дружество е неоснователно. В същото, като основание за плащането е посочен „период
03.2018г. до 04.2019г. аб. № ***“, а самото плащане е извършено преди датата на
предявяване на иска. Поради изложеното, доколкото процесното вземане се претендира за
период от 01.12.2018 г. до 30.04.2019 г. включително, то настоящият състав намира, че с
платежното нареждане въззиваемата е погасила сумата от 448 лв. от общото си задължение
към въззивното дружество за процесния период. В настоящия случай намира приложение
разпоредбата на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД относно възможността за определяне на поредност
при погасяване на парични задължения при непълно изпълнение, тъй като въззиваемата е
посочила, че с плащането си с нареждане № *** желае да погаси сумата от 448 лв. от
задължението си за период 03.2018г. до 04.2019г.
Пред първоинстанционния съд е прието заключение на вещо лице по съдебно -
техническа експертиза, съгласно което процесните суми са пресметнати и начислени
коректно, но доколкото съдът намира, че при изготвянето му, вещото лице не е взело
предвид извършеното плащане, то заключението не следва да се кредитира в тази му част.
На следващо място следва да се отбележи, че с предявения иск въззивното
дружество претендира въззиваемите да бъдат осъдени да заплатят разделно, всеки
съответната си идеална част, процесните суми в общ размер на 777,18 лв., представляваща
стойността на доставена, ползвана и незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ
се в ***, от които главница в размер на 693.54 лв. за периода от 01.12.2018 г., до 30.04.2019
г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 83.64 лв. за
периода от 08.02.2019 г. до 04.08.2020 г., както и законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба.
При разделност на задълженията (т.нар. „пасивна разделност“) двама или повече
длъжници се задължават да отговарят към кредитора всеки за своята част от дълга, като по
арг. от чл. 121 ЗЗД, в гражданското право разделността на задълженията е правилото, за
разлика от солидарността, която възниква само в предвидените в закон случаи или когато
изрично е уговорена. Доколкото по делото не се установява по безспорен и категоричен
начин между въззиваемите да е налице основание за носене на солидарна отговорност за
задължения, свързани с процесния имот, а и предвид обстоятелството, че исковата
претенция е предявена изрично за разделно плащане на задълженията, то от въззиваемата М.
може да се претендира заплащане единствено на предявените срещу нея вземания в размер,
както следва: сумата в размер на 388.59 лв., от които главница в размер на 346.77 лв. за
периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2019 г. включително, законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 41.82 лв. за периода от 08.02.2019 г. до 04.08.2020 г., както и
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба, до окончателното й
изплащане.
Отчитайки обстоятелството, че с установеното по делото плащане, извършено с
платежно нареждане № ***, преди предявяване на иска, въззиваемата е погасила сумата от
448 лв., по-голяма по размер от претендираната спрямо нея сума в общ размер на 388.59 лв.,
то предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед достигането до един и същи краен извод с този на първоинстанционния
съд, макар и при различни мотиви, въззивният съд намира, че въззивната жалба се явява
неоснователна, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
По разноските за производството:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба
на основание чл. 273 във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат
направените в хода на въззивното производство разноски, за които е представила и списък
5
по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал.3 ГПК се определя на въззиваемите сумата от
600.00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение, от които за въззиваемата Р. М. М. –
сумата от 300.00 лв. и за въззиваемия В. С. М. – сумата от 300.00 лв., които следва да бъдат
възложени в тежест на жалбоподателя.
Водим от изложеното и в същия смисъл, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 260169 от 24.11.2021 г., постановено по гр.дело №
1026 / 2020 г. по описа на Районен съд - Радомир.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, гр.Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ Република, ДА ЗАПЛАТИ на Р. М. М., ЕГН: **********, сумата от 300 лв. /
триста лева / представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по делото пред въззивния съд.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, гр.Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ Република, ДА ЗАПЛАТИ на В. С. М., ЕГН: **********, сумата от 300 лв. /
триста лева / представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по делото пред въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6