РЕШЕНИЕ
№ 13002
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110120236 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Предявени са осъдителни искове от И. М. И. (ищец) срещу ТД „Транс Радиал 2000“
ЕООД (ответник), както следва:
• искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 1228 лева, представляваща незаплатено нетно трудово възнаграждение за периода от
06.03.2023г. до 16.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба - 09.04.2024г., до окончателното плащане, сумата от 25.00 лева - лихва за забава за
периода от 21.04.2023г. до 09.04.2024г. върху главното вземане;
• иск с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 1 НСКСЧ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата 7000.00 лева, представляваща неизплатените от ответника
командировъчни пари за периода от 07.03.2023г. до 16.04.2023г., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на исковата молба - 09.04.2024г., до окончателното плащане, сумата
от 700.00 лева - лихва за забава за периода от 21.04.2023г. до 09.04.2024г. върху главното
вземане;
• иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
780.00 лева- обезщетение за в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 30 дни
за периода от 16.04.2023г. до 16.05.2023г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба - 09.04.2024г., до окончателното плащане, сумата от 70.00
лева - лихва за забава за периода от 17.04.2023г. до 09.04.2024г. върху главното вземане;
1
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 092 от 06.03.2023 г., сключен на
основание чл. 70, ал. 1 от КТ, е заемал при ответното дружество длъжността шофьор на
товарен автомобил (международни превози) с код по НКПД ......, с основно трудово
възнаграждение в размер на 780 лева. Посочва, че трудовото правоотношение било
прекратено едностранно от работодателя без предизвестие в нарушение на раздел IV от
трудовия договор и на трудовото законодателство, като работодателят не му заплатил
следващото му се нетно трудово възнаграждение за периода от 06.03.2023г. до 16.04.2023г.,
възлизащо на сумата от 1228 лева за посочения период, както и обезщетение за срок от 30
дни за периода от 16.04.2023г. до 16.05.2023г. Твърди, че за периода от 07.03.2023г. до
16.05.2023г. работодателят не му заплатил комадировъчни пари. Посочва, че на 17.03.2023г.
е потеглил с товар от гр. Перник за Чехия, в която е пристигнал на 10.03.2023 г., а след тази
дата е пренасял товари между Германия и Дания за периода от 10.03.2023 г. до 14.04.2023 г. и
се прибирал в Р България на 19.04.2023 г. Сочи, че изискуемостта на задълженията за
заплащане на месечното трудово възнаграждение е настъпило на 21.04.2023г., когато
работодателят е следвало да заплати на ищеца следващото му се трудово възнаграждение,
както и дължимите командировъчни пари за времето за командировка на ищеца в чужбина
през периода от 07.03.2023 г. до 16.04.2023 г., поради което от 17.04.2023г. ответникът е
изпаднал в забава. Твърди, че отправил писмено искане до работодателя да му изплати
дължимото трудово възнаграждение, което ответникът е сторил. Моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
Представя доказателства и прави доказателствени искания.
Ответникът, надлежно уведомен за правото си на писмен отговор, депозира такъв, с
който оспорва предявените искове. Признава обстоятелствата, че ищецът е работил при
ответника на сочената длъжност при посочения размер на трудово възнаграждение от 780
лева, както и че трудовото правоотношение е прекратено от работодателя без предизвестие.
Твърди, че заповедта за уволнение в връчена на ответника на 18.04.2023 г., като в периода от
06.03.2023 г. до 18.04.2023 г. ищецът се е намирал в трудово правоотношение с ответника, а
не до посочената от ищеца дата 14.04.2023 г. Оспорва исковите претенции по основание при
твърденията, че съгласно посоченото в чл.4, раздел I от трудовия договор, същият е сключен
със срок за изпитване от 6 (шест) месеца в полза на работодателя, считано от дата на
постъпване на работа, прекратяването на договора е в срока на изпитване, който е
шестмесечен и приключва на 06.09.2023г. Поддържа, че при прекратяване на договора на
основание чл. 71 КТ не дължи предизвестие и съответното обезщетение, свързано с
неспазено предизвестие, доколкото и в случая към прекратяване на правоотношението не е
изтекъл срокът за изпитване по трудовия договор. Твърди, че в представени от ищеца
протоколи от 16.04.2023г. и от 21.04.2023г. са посочени две различни лица, на които са
предадени едни и същи документи, като в тази връзка сочи, че съгласно разпечатка от
Frotcom на 17.04.2023г. картата на ищеца е била в камион, с който е пътувал, следователно
превозните документи и карти не би следвало да са предадени на 16.04.2023г., с оглед на
което оспорва протокол от 16.04.2023 г. относно посочената в същия дата и моли съдът да не
2
го кредитира. Посочва, че на 21.04.2024 г. изпратил покана до ищеца да се яви в офис на
дружеството, което ищецът не сторил и поради това не били подписани документи. По
изложените доводи и съображения оспорва да дължи претендираните от ищеца суми. Моли
за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Представя доказателство и възразява по
доказателствените искания на ищеца.
В открито съдебно заседание на 17.04.2025г. на основание чл. 412, ал. 1, предл. 3 ГПК е
допускано изменение на исковете, както следва:
- допуснато е изменение на иска с пр. осн. чл.128, т.2 КТ чрез намаляване на неговия
размер, който да се счита предявен за сумата от 989,18 лв., като е прекратено на основание
чл.232 ГПК производството по делото по иска по чл.128, т.2 КТ за разликата над сумата от
989,18 лв. до първоначалния размер от 1228 лв., поради оттеглянето му от ищеца със
съгласието на ответника;
- допуснато е изменение на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава върху
главницата за трудовото възнаграждение чрез увеличаване на неговия размер, който да се
счита предявен за сумата от 126,51 лв.;
- допуснато е изменение на иска по чл.215, ал.1 КТ, вр. с чл.31, ал.1 от НСКСЧ чрез
увеличаване на неговия размер, който да се счита предявен за сумата от 7132 лв.;
- допуснато е изменение на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава върху
главницата за командировъчни пари, чрез увеличаване на неговия размер, който да се счита
предявен за сумата от 896 лв.;
- допуснато е изменение на иска по чл.220, ал.1 КТ чрез намаляване на неговия размер,
който да се счита предявен за сумата от 702 лв., като е прекратено на основание чл.232 ГПК
производството по този иск за разликата над 702 лв. до първоначално предявения размер от
720 лв., поради оттеглянето му от ищеца със съгласието на ответника;
- допуснато е изменение на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава върху
главницата по чл.220, ал.1 КТ чрез увеличаване на неговия размер, който да се счита
предявен за сумата от 90,98 лв.
В ход по същество представителят на ищеца моли предявените искове да бъдат уважени.
В предоставения срок подава писмени бележки по спора, в която обосновава незаконност на
уволнението и дължимост на сумите в търсения размер.
Представителят на ответника моли предявените искове да бъдат отхвърлени. В срок
депозира писмени бележки по спора, в която обосновава недължимост на претендираните
суми в този размер и като погасени чрез плащане.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:
Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че между
страните е съществувало трудово правоотношение по трудов договор от 06.03.2023г., в
рамките на което ищецът изпълнявал длъжността шофьор на товарен автомобил
(международни превози) с код по НКПД ......., с основно месечно трудово възнаграждение в
3
размер на 780 лева, платимо на 25-то число на месеца следващ месеца на полагане на труда.
Обстоятелството се доказва от приетия като доказателство трудов договор №
092/06.03.2023г. В трудовия договор – раздел I, т. 4, се съдържа уговорка, че същият се
сключва със срок за изпитване от 6 /шест/ месеца в полза на работодателя, считано от датата
на постъпване на работа. Към трудовия договор е представена длъжностна характеристика.
Видно от приемо-предавателни протоколи от 16.04.2023г. работодателят е предоставил
на ищеца описаните там банкова карта, карта ДКВ, карта ШЕЛ, карта Morgan Fuels, бяла
карта, ID Card, ДКВ чип, сим карта, влекач с рег. № ...... и относимите към него документи,
както и ремарке ..... и приложимите към него документи.
Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че трудовото
правоотношение е прекратено от работодателя без предизвестие и работодателят не е
заплатил обезщетение за един месец за неспазен срок на предизвестие.
Извежда се от представена заповед на работодателя № 1/06.03.2023г., че ищецът е
командирован за периода от месец март 2023г., като няма посочен краен срок и
продължителност на командировката, с дневни пари в размер на 35 евро на ден и за всяка
задължителна 45 часова почивка.
Относно периода на командироване и дестинацията му по делото са представени
товарителници, съдържащи номера на превозното средство, предоставено за управление на
ищеца, поради което и от там се извежда, че международен транспорт е бил проведен, а от
там и командировката на ищеца е за 07.03.2023г., 10.03.2023г., 14.03.2023г., 16.03.2023г.,
22.03.2023г., 24.03.2023г., 28.03.2023г., 30.03.2023г., 31.03.2023г., 05.04.2023г., 13.04.2023г.
Обстоятелството, че служителят е бил командирован се извежда и от представената от
ответника справка л. 52 от делото, която обаче не е в четливо копие досежно датата на
командироването.
Наличен по делото документ, издаден от работодателя и адресиран до ищеца, с дата
21.04.2023г., с който последният е поканен да се яви в офиса на фирмата в тридневен срок
след прибирането от командировка за подписване на документи съгласно вътрешния
правилник на фирмата.
Приложена е молба от ищеца до ответника, с която последният е поканен да заплати на
ищеца сума в размер на 7132.00 лева, представляваща трудово възнаграждение. По делото
няма данни тази покана да е сведена до знанието на ответника преди връчване на препис от
исковата молба.
По делото е представен и приет, писмен документ, носещ подписа на ищеца и на лицето
И. И. – служител на ответника. Документът съдържа изявление, че на 21.04.2023г. И. И. е
приел отчет на И. И., като всичко отговаря по документи, които е приел и предал, приемо-
предавателни документи и норми, също така и 2 броя болнични листа. След положените
подписи, в документа се съдържа следния текст „Сума за получаване 7132 лв.“.
Извежда се, че с протокол за претърсване и изземване с разрешение на съдия от
12.12.2023г. в помещение на ответника, намиращо се в гр. София, бул. „Ш. п.“ № ..., блок ....,
4
вх. ..., ет. ..., ап. ..., са намерени и иззети книжа – счетоводни и трудови, касаещи ответното
дружество и неговите служители, в това число ищецът. С оглед на това обстоятелство,
трудовото досие на ищеца е изискано от СГП, в отговор на което е получено писмо, според
което ищецът е имал трудово правоотношение с ответника в периода 06.03.2023г. до
18.04.2023г. като шофьор, товарен автомобил (международни превози) със заплата 780.00
лева, като за периода 01.03.2023г. до 18.04.2023г. за същото лице е подадено уведомление за
сключен още един трудов договор, но с „Агро Груп Експрес“ ЕООД, ЕИК ........ за
длъжността организатор автомобилен транспорт със заплата 3400.00 лева. След извършена
проверка от водещия разследването са намерени следните документи за ищеца: протоколи
до НАП, декларации обр. 6, рекапитулации по пера и по видове плащания, платежни
ведомостии фишове, справки от НОИ за върнати болнични листове. Сред проверяваните
документи не са намерени трудови договори, длъжностни характеристики и платежни/РКО.
Към писмото са представени документи, както следва: справка за сключване, изменение или
прекратяване на трудовите договори и уведомления за промяна на работодателя за ищеца л.
109, от която е видно, че има подадено уведомление за сключения между страните трудов
договор от 06.03.2023г. и за неговото прекратяване от 18.04.2023г., фишове за заплата на
ищеца, които не носят неговия подпис за месеците март, април 2023г. /л.150, 158/, болничен
лист на ищеца за отпуск поради болест за периода 19.04.2023г.-02.05.2023г. /л.174/.
Представените рекапитулации и ведомости не става ясно за кой служител се отнасят.
Разпитан като свидетел е лицето И. И. И.. От показанията му се установява, че познава
ищеца и го е виждал два пъти при посещение в офиса на ответното дружество – при
неговото назначаване и при неговото уволнение. Установява се, че двамата са работили
заедно главно през телефон. Свидетелят работил в офис на Г. М. при Транс Радиал 2000 на
длъжност диспечер от лятото на 2022 г. до май месец на 2023 г.. Работата на свидетеля била
да работи със спедиции в Европа, като включвала получаването на заявка за адреси, които да
изпраща на шофьора - в случая И. /ищецът/, който трябвало да натовари камиона.
Свидетелят работил и с други хора като спедитори. На свидетеля било възложено да изготвя
ведомост, на която му давали парите и той се подписвал, след което получавал парите на
ръка. На свидетеля не му било възлагано сам да изготвя документ, освен когато му казали да
напише на един лист за колко дни по каква ставка да се изплати на И.. Възложили му устно
това, казали му точно преди да се прибере И. да напише на един лист колко трябва да му се
даде. Задачата му била възложена от служител на име М„, заемаща позиция над свидетеля,
като управител. М. била като управител на фирмата, която се занимавала с шофьорите и
плащанията на възнагражденията на шофьорите, на които свидетелят не присъствал.
Свидетелят написал на лист колко пари И. трябвало да вземе. Обяснява, че едното
изчисление се е базирало на обявите, които пускат за работа в Джобс, там пишело ставка и
колко е командировъчната в Европа на ден, другия начин бил те да му кажат да напише по
колко им се плаща на ден, според свидетеля по 95 евро е било тогава, казали му по толкова
дни, по 95 евро и се образувало една сума, която не си спомня колко е била. Свидетелят
написал сума спрямо дните, в които е бил в Европа. Според свидетеля, ищецът е бил един
месец или повече в Европа. Свидетелят не си спомня точната дата, на която е изготвил този
5
лист, като заявява, че това може би се е случило преди ищецът да се прибере в страната. От
показанията се установява, че когато написал листа, изписал своите имена и тези на ищеца и
двамата се подписали. Заявява, че от дружеството знаят за този лист и не знае дали са
правили копия. В листа написал дължимата сума. Написал колко дни е бил в Европа и на ден
по колко евро му се пада и след това се образувала крайната сума, която му се дължи.
Според свидетеля имало подписи на този лист под текста, печат, който той поставил, отдолу
имало сума, под сумата били двете имена и подписите. Свидетелят не си спомня дали е
имало нещо друго под текста и подписите, заявява, че може да има дата. От показанията се
извежда, че свидетелят не извършва плащанията и не присъства, когато това се извършва, не
е попълвал друг такъв документ и това не било част от задълженията му. След предявяване
на намиращия се на лист 19 от делото документ, свидетелят потвърди, че подписа вляво на
документа над неговите две имена е него, както и заяви, че почеркът, с който е изписан
текста „сума за плащане 7132 лв.“ не е него, както не е негов и почерка, с който са изписани
имената „И. И.“, и не е негов подписа над тези две имена. Заяви, че подписът над имената
И. И. е положен от И. И. пред свидетеля и той изписал собственоръчно тези имена, както и
че пред него И. И. изписал текста под имената и подписите им. Според свидетеля тази сума
била изчислена от него, той я изчислил с калкулатор и И. я написал, след като свидетелят му
я казал. Свидетелят му казал той да я напише на листа, защото имало малко разминавания
колко дни е стоял и той /има се предвид ищецът/ отговорил, че е тази сума. Свидетелят не
бил напълно сигурен за сумата. Заявява, че заедно с И. изчислили тази сума.
Показанията на свидетеля не се ползват с доверие от съдебния състав. Показанията на
свидетеля са вътрешно противоречиви – от една страна свидетелят заявява, че сам е
изчислил сумата, базирайки се на обяви, и с оглед казаното му от лицето, възложило му
задачата, а в същото време заявява, че сумата са изчислили заедно с ищеца, който казал
какъв е нейният размер и този размер е бил възприет от свидетеля, въпреки констатираното
от него разминаване. Освен това, преди предявяване на посочения документ, свидетелят
въобще не можа да възпроизведе неговото съдържание, напротив – заяви, че е вписал в
документа броя на дните на командировка и дневната ставка, каквито данни в документа
липсват. Едва след предявяване на документа, свидетелят потвърди коя част е написана от
него и заяви различни обстоятелства от по-рано казаните. Ето защо, показанията му не се
ползват с доверие от съдебния състав. Дори показанията му да се ползват от съдебния състав,
то с казаното от свидетеля ясно сочи, че в тази част документът не е съставен от него и не е
изпълнен по съдържание, съответстващо на възложеното му, като съдържанието на
възложеното му, т.е. волята на работодателя, не може също да се установи от тези
показания.
В о.с.з. на 18.03.2025г. ответникът е представил в изпълнение на задължението му по чл.
190 ГПК заповед № 44/18.04.2023г., подписана от управителя на дружеството с КЕП, с която
на основание чл. 71 КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца по причина
„изпитателен срок в полза на работодателя“. Към тази заповед са представени уведомление
по чл. 62, ал. 5 КТ и справка от НАП.
6
Изслушано и прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза – основно и
допълнително, от които се установява, че при преглед на документите по ДП 161/ 2022 г.
вещото лице не е установило да има приложени банкови извлечения от Райфайзенбанк
България ЕАД, отчети на шофьори във връзка с командироването им в чужбина, документи
за извършен отчет и от И. И. във връзка със Заповед № 1/ 06.03.2023 г. към Трудов договор
№ .../ 06.03.2023 г. за командироването му в страни членки на Европейския съюз, трудови
досиета, вкл. и на И. И., Заповед, от която да е видно на коя дата е било прекратено
трудовото му правоотношение с „Транс радиал 2000” ЕООД, и документи, от които да е
видно, че са изплащани суми за командировъчни на лицето. След извършена проверка в ТД
на НАП София, офис Изток вещото лице е установило, че за периода от 01.03.2023 г. до
30.04.2023 г. по отношение на Транс радиал ЕООД във връзка с деклариран осигурителен
доход на И. М. И. за лицето са подадени Декларации образец 1 с вид осигурен 4 - за
работещи по втори или допълнителен трудов договор с деклариран осигурителен доход 0,00
лева. Лицето е имало основен трудов договор с Арго груп ексрес, ЕИК ..... с деклариран
осигурителен доход 3 400 лева. При направената проверка в Главна дирекция „Национална
полиция” на материали приобщени към ДП 161/ 2022 г. при извършено претърсване и
изземване на документи от офис на „Милан София” ЕООД вещото лице е установило, че
няма трудово досие на И. М. И., няма документи във връзка с командироването му в страни
членки на европейския съюз - изготвен отчет от лицето, разходни ордери за предоставени
авансови пари във връзка с командироването му. Налични са платежни ведомости за
начислени възнаграждения на лица, които са били назначени на трудов договор в „Транс
радиал 2000” ЕООД, като за периода м. 03 - 04.2023 г. в платежните ведомости са начислени
следните възнаграждения на И. И.: за месец март нетно възнаграждение в размер на 638.18
лева, а за месец април 351.00 лева, или общо 989.18 лева. Върху платежните ведомости,
налични към ДП 161/ 2022 г. няма положен подпис на лицето за получил сумите. При
проверка на наличните документи към ДП 161/ 2022 г. вещото лице не е открило никакви
документи, относно осчетоводяване на дневни пари, дължими на И. И. във връзка със
Заповед № 1/ 06.03.2023 г. към Трудов договор № 92/ 06.03.2023 г., нито документи, относно
изплащане на суми за „дневни пари” на И. И. във връзка с командировката. Към
документите по ДП 161/ 2022 г. не са налични аналитични регистри от съответната сметка за
разходите, по които са били осчетоводявани дневните пари на служителите във връзка с
командироването им чужбина, поради което вещото лице не е могло да установи дали има
осчетоводяване на такива суми за командироването на И. И., осчетоводявани ли са дадени
суми в аванс на лицето от работодателя му. Според вещото лице дневните пари, съгласно
Заповед № 1/ 06.03.2023 г. към Трудов договор № 92/ 06.03.2023 г. за периода 06.03.2023 -
16.04.2023 г. са в размер на 1 470 евро /42 дни * 35 евро/ или 2 875,07 лева. Основното
месечно възнаграждение на И. И., съгласно Трудов договор № 92/ 06.03.2023 г. е 780 лева.
Брутния размер на обезщетението за неспазеното предизвестие е в размер на 780 лева,
нетния размер е 702 лева. Лихвата за забава върху работна заплата в размер на 780 лева за
периода от 21.04.2023 г. до 09.04.2024 г. е 99,76 лева. Лихвата за забава върху сумата от 7 000
лева за периода от 21.04.2023 г. до 09.04.2024 г. е 895,20 лева. Лихвата за забава върху сумата
7
от 780.00 лева за периода 16.04.2023г. до 09.09.2024г. е в размер на 100.99 лева.
Заключенията се ползват от съдебния състав като дадени от лице, притежаващо нужните
познания и опит в областта, извършило проверка на необходимите документи и отговорило
в пълнота на всички поставени въпроси и не са оспорени от страните.
Видно от трудов договор № ....../29.09.2023г. ищецът е започнал работа в „Столичен
автотранспорт“ ЕАД като „шофьор, автобус“ и е постъпил там от същата дата.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
По иска по чл.128, т.2 КТ
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят дължи заплащане на трудово
възнаграждение за извършена работа. За основателността на предявения иск необходимо е да
се установи, че в процесния период между страните е съществувало трудово
правоотношение и възмездяването на положения труд не е извършено, без да е налице
основание за това.
По делото не е спорно и се установява от приложените документи, че страните са били
обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение, по което ищецът е заемал
длъжността шофьор на товарен автомобил (международни превози) с код по НКПД ..........., с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 780 лева.
Спорно е плащането на трудовото възнаграждение на ищеца за времето от 06.03.2023г.
до 16.04.2023г.
При изясняване на спора съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 270, ал.3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на служителя по
ведомост или срещу разписка, а по банков път – само при писмено поискване от служителя.
В подписания трудов договор се сочи само, че възнаграждението е платимо до 25-то число
на следващия месец, за който се отнася. Релевираното от ответника възражение, че
вземането е платено, остава несподелено. Погасяване на задължението е обстоятелство,
което следва да се докаже от работодателя – в случая ответника, както е указано с доклада
по делото. Доказателства обаче за плащането на дължимото трудово възнаграждение обаче
не се събраха, нито бяха поискани и представени от ответника. Напротив, анализа на
събраните по делото доказателства – в частност заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, позволяват да се приеме, че такива доказателства в трудовото досие на ищеца не
се съдържат. Наличните ведомости и фишове за заплати не носят подписа на служителя,
както изисква чл. 270, ал. 3 КТ и по тази причина не могат да случат като разписка за реално
получена сума. Неподписани, тези документи свидетелстват само за начисляването на това
възнаграждение и неговата дължимост, но не и за плащането му. Ето защо, този съдебен
приема, че предявеният иск се явява основателен по основание.
Размера на дължимото трудово възнаграждение не е спорен между страните. Освен това,
размерът му се установява и от приложените доказателства – трудов договор, фишове и
8
заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Съобразно тези документи, месечното
брутно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 780.00 лева. В настоящия случай, се
претендира заплащане на дължимото трудово възнаграждение за периода 06.03.2023г. до
16.04.2023г. в нетен размер от 989,18 лв. /след изменението на иска по чл. 214 ГПК/, който
размер подлежи на присъждане в цялост, тъй като се явява доказан от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза.
Изложеното по-горе дава основание предявеният иск по чл. 128, т. 2 КТ да се уважи в
цялост. Вземането се присъжда ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане като акцесорна последица.
По иска по чл. 86 ЗЗД върху главницата за трудовото възнаграждение
Съгласно постигнатата уговорка между страните, залегнала в трудовия договор,
възнаграждението е платимо до 25-то число на следващия месец, за който се отнася. Казано
инак, възнаграждението за месец март 2023г. е изискуемо и работодателят изпада в забава
по отношение плащането му на 26.04.2023г., а възнаграждението за месец април 2023г. е
изискуемо и работодателят изпада в забава по отношение плащането му на 26.05.2023г.
Търсеното обезщетение върху това главно вземане е в размер на 126,51 лева /след
изменението на иска по чл. 214 ГПК/ и за периода 21.04.2023г. до 09.04.2024г. При
съобразяване на заключението и след собствена преценка по реда на чл. 162 ГПК
посредством лихвен калкулатор Изчисляване на законна лихва | Calculator.BG, съдебният
състав достигна до извод, че обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка
една от главниците трудово възнаграждение се дължи, както следва: 80.35 лева мораторна
лихва върху главницата трудово възнаграждение за месец март 2023г. в размер на 638.18
лева /нетно/ за периода от 26.04.2023г. до 08.04.2024г. /деня преди подаване на исковата
молба/ и 40.86 лева мораторна лихва върху главницата трудово възнаграждение за месец
април 2023г. в размер на 351.00 лева /нетно/ за периода от 26.05.2023г. до 08.04.2024г. или
общо 121.21 лева, до която сума предявеният иск следва да се уважи, а за разликата до
пълния искан размер от 126.51 лева – искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 215 КТ:
Съгласно нормата на 215 КТ, при командироване работникът или служителят има право
да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари
при условията и в размер, определени от Министерски съвет. Командироването по смисъла
на чл. 121, ал. КТ представлява изпълнение на трудови операции, съставляващи с оглед на
индивидуалното трудово правоотношение конкретна трудова функция, но извън мястото на
постоянна работа. В този случай командированият работник или служител освен брутното
си трудово възнаграждение има право да получи още и пътни, дневни и квартирни пари при
условия и в размери, определени в Наредбата за служебните командировки и специализации
в чужбина (НСКСЧ).
9
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата командироването или изпращането за специализация
в чужбина се извършва въз основа на писмена заповед, в която се съдържат посочените в
нормата на чл. 5, ал. 2 НСКСЧ реквизити и условия. В настоящия случай работодателят
надлежно е изпълнил процедурата по командироване, доколкото същият е издал писмена
заповед с изискуемите реквизити, а освен това командированото лице е изразило съгласието
си за командироването му за повече от 30 календарни дни.
Ето защо, законосъобразно ответното дружество е командировало ищеца, възлагайки
задача да извърши международен превоз, а той от своя страна е започнал и осъществил
изпълнението на задачата, по които факти страните не спорят. Поради тази причина за
изпълнените курсове в чужбина на ищеца се дължат командировъчни пари. В хипотеза като
настоящата за определяне на размерите на командировъчните пари в принципен план се
прилага на разпоредбата на чл. 31, ал. 1 НСКСЧ и Приложението към него. Ето защо,
Приложение № 2, на което ищецът се позовава, не намира приложение в случая, тъй като то
се отнася за определяне на дневните ставки на командировъчни пари в хипотезите на чл. 15,
ал. 1, чл. 17, чл. 22, чл. 23, ал. 1, чл. 29, ал. 2, чл. 37, ал. 2 и 4 и § 5 от Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина. Съдебният състав не споделя доводите на ищеца
и досежно размера на командировъчните пари да се определя по съставения от служител на
дружеството документ. Както се посочи по-горе, съдебният състав не се доверява на
казаното от свидетеля. Нещо повече, по делото не се съдържат доказателства, след като
показанията не се ползват с доверие, че документът изхожда от работодателя, ерго от негов
служител, на комуто е възложено съставянето на конкретен документ с конкретно
съдържание. Казано инак, по делото липсват доказателства за възлагането и съдържанието
на това възлагане. Освен това, сам по себе си този документ не доказва дължимостта на
вписаната в него сума, тъй като същата е изписана под положените от съставителите му
подписи, ерго в тази си част има характер на неподписан документ, който не се ползва с
формална доказателствена сила и следва да се цени с оглед всички доказателства по делото,
каквито доказателства в негова подкрепа липсват, дори напротив – издадената от
работодателя заповед за командироване с посочване на дневната ставка е в противоречие с
този документ. Ето защо, съдът не приема за доказан по-висок размер на командировъчните
пари с оглед приложена по-висока ставка от работодателя.
Според чл. 17, ал. 1 ръководителите на предприятия могат да определят размери на
дневните пари, различни от определените в приложение № 2, които не могат да превишават
двойния им размер. Константно е разбирането в съдебната практика, че размера на
командировъчните пари не може да бъде под законоустановения. В приложение № 3 е
посочено, че командировъчните пари на ден са в размер до 50 евро за шофьори и стюардеси
при автомобилни превози и при единична езда. Нормата определят минимален, а не
максимален размер на дневните пари, дължими на работниците и служителите. В чл. 31, ал.
6 от Наредбата е дадена възможност на работодателя да определя и други стойности, но в
конкретния случай се има предвид размери по-големи от установените с наредбата.
Съобразно представените по делото заповед и товарителници, както и заключението по
10
съдебно-счетоводната експертиза, се извежда, че ищецът е бил извън мястото си на работа
по трудовия договор в периода на действие на трудовия договор, изпълнявайки
международни превози, т.е. е бил командирован като международен шофьор на територията
на ЕС, като на ищеца не са изплатени дневни пари за командировъчни, противно на
въведеното от ответника възражение за плащане, което остава недоказано по делото. Въз
основа на анализ на всички доказателства по делото, съдебният състав приема, че ищецът е
бил в командировка за периода 06.03.2023г.-16.04.2023г. или за 42 дни, за които му се дължат
дневни пари от по 50 евро на ден или 1600.00 евро, което по фиксиран курс евро-лев на БНБ
е 3129.32 лева. По делото не се твърди да са направени разходи за квартирни пари, нито има
доказателства за такива, поради което и не следва да се присъждат. По делото не са
представени доказателства вземането да е платено, което обстоятелство е следвало да се
докаже от ответника, както е указано с доклада по делото, поради което и същият следва да
понесе последиците от процесуалното си бездействие.
Ето защо, предявеният иск за командировъчни пари следва да се уважи до сумата от
3129.32 лева, а за разликата до пълния искан размер от 7132 лева, искът подлежи на
отхвърляне като неоснователен. Вземането се присъжда ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане като
акцесорна последица.
По иска по чл. 86 ЗЗД върху главницата за командировъчни пари
Ищецът претендира заплащането на обезщетение за забава в плащането на главницата за
командировъчни пари в размер на законната лихва от 896.00 лева /след изменение на иска по
чл. 214 ГПК/ за периода на забавата от 21.04.2023г. до 09.04.2024г.
Дневните пари се дължат в деня на командировката, т.е. авансово с цел командирования
служител да разполага с тях, за да покрива ежедневните си нужди, поради което и
работодателят изпада в забава по отношение плащането им от този ден. Ето защо,
обезщетение за забава в плащането им се дължи за търсения период – 21.04.2023г.-
08.04.2024г. и възлиза в размер на 399.00 лева, изчислено от съда на основание чл. 162 ГПК
посредством лихвен калкулатор Изчисляване на законна лихва | Calculator.BG. За разликата
над тази сума до пълния искан размер от 896.00 лева – искът подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ
Съгласно чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Разпоредбата е ясна и не се нуждае от тълкуване. От текста и се извежда, че обезщетение по
този ред може да се претендира във всички случаи на прекратяване на трудово
11
правоотношение с предизвестие от работодателя по чл. 328 КТ.
В конкретния случай е установено, че сключеният между страните трудов договор е с
клауза за изпитване в полза на работодателя, като е уговорен максимално допустимия по
закон шестмесечен срок. Същият е започнал да тече от датата на постъпване на служителя
на работа – 06.04.2023г., от който момент работодателят може да провери годността на
служителя да изпълнява възложената му работа /Решение № 156 от 16.05.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 1027/2011 г., III г. о., ГК/, поради което следва да изтече на 06.10.2023г.
Съгласно чл.71, ал.1 КТ страната, в чиято полза е уговорен изпитателният срок, може да
прекрати договора едностранно, без предизвестие и без да мотивира волеизявлението си.
При неупражняване на това право, договорът се трансформира в безсрочен по силата на
закона – чл.71, ал.2 КТ. Клаузата със срок за изпитване, включена в трудов договор при
формално спазени изисквания на чл. 70 КТ - трудовият договор да е първи между страните за
определена длъжност, е действителна, освен ако не протИ.речи на ограничението по ал. 5 на
същата разпоредба /което съответствие и на основание чл. 8 КТ ще се разгледа по-долу по
повод на последното оплакване/. Клаузата цели работодателят да наеме служител, който в
рамките на срока да бъде проверен за годността си да изпълнява работата. Това не означава
обаче, че тази проверка следва да бъде извършена писмено. Напротив, страната в чиято
полза е уговорен срок за изпитване може да прекрати сключения трудов договор без
предизвестие, във всеки един момент до изтичане на уговорения срок /включително
непосредствено след сключването му/, без да е длъжна да мотивира прекратяването на
договора или мотиви за оценка на резултатите от изпитването на професионалните и делови
качества на изпитвания работник или служител. Тази преценка на работодателя е
окончателна и е израз на свободата на договаряне. Задължение за мотивиране при
прекратяване по чл. 71, ал. 1 КТ не е посочено в закона и затова не е необходимо и не прави
заповедта за прекратяване незаконна /решение № 1364/2005 г. по гр.д. № 890/2003 г. на ВКС,
III г.о/.
При съобразяване на изложените принципни разбирания и отнасянето им към казуса се
заключва, че клаузата отговаря на формалното изискване на чл. 70, ал. 1 КТ, а
правоотношението е прекратено със заповед на основание чл. 71 КТ /л. 259/, която не следва
да бъде мотивирана, нито да бъде изпитван служителя.
Изложеното дава основание да се заключи, че уговорената в трудовия договор клауза по
чл. 70, ал. 1 КТ е валидно съществуваща между страните в полза на работодателя и обуславя
правото му да прекрати по всяко време в рамките на срока /в случая 6-месечен, който е
спазен/, трудовото правоотношение, без да излага мотиви за това и без да изпитва качествата
на служителя. Прекратяването на правоотношението на ищеца е сторено по този начин.
Освен това, за работодателя не е съществувало задължението за отправяне на предизвестие
щом правоотношението се прекратява на това основание – в срока за изпитване по чл. 71, ал.
1 КТ. По изложените мотиви, разпоредбата на чл. 220, ал. 1 КТ не намира приложение и в
полза на ищеца служите не съществува правото да получи обезщетение по този текст.
В допълнение, съдебният състав не споделя доводите на ищеца, че не е бил наясно с
12
прекратяване на трудовото му правоотношение. Извежда се от твърденията му в исковата
молба, а и от свидетелските показания, че ищецът е бил наясно с издадената заповед за
прекратяване на правоотношението му. Аргумент в тази посока е обстоятелството, че
непосредствено след прекратяване на правоотношението му ищецът е започнал работа при
друг работодател. Реално, фактът на прекратяване на правоотношението и основанието за
това обуславя само изхода на иска по чл. 220, ал. 1 КТ, но не и на останалите. Именно с цел
установяване на основанието, на което правоотношението е прекратено, съдът е задължил
ответникът да представи заповед, с която то е осъществено. В изпълнение на задължението
по чл. 190 ГПК ответникът е представил тази заповед, която е подписана от
представляващия дружеството с КЕП, който съгласно чл. 13, ал. 4 вр. пар. 1, т. 1 ЗЕДЕП има
правната сила на саморъчния подпис. Независимо дали служителят-ищец е бил запознат с
тази заповед преди настоящия процес, то това рефлектира върху факта дали
правоотношението е прекратено или не, който момент съгласно чл. 335, ал. 1, т. 3 КТ е
моментът на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. След
като по настоящото дело няма предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, то това обстоятелство е
без значение. Нещо повече, в настоящото производство е и процесуално невъзможно такъв
иск да бъде разгледан, след като е заявен едва в последното открито съдебно заседание по
делото. С предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ ищецът не прави допустимо
изменение на основанието си или искането си по смисъла на чл. 214, ал. 1, изр. 1 ГПК.
Напротив, ищецът въвежда нов предмет на делото, който касае въвеждане както на нови
факти /основание/, така и на ново искане /петитум/. Дори да се приеме, че с отправеното
изявление ищецът променя основанието на исковете си, то подобно процесуално поведение
не обуславя винаги допускане на изменението, а касае извършване на преценка от съда дали
то е уместно с оглед защитата на ответника. Нещо повече, претенциите на ищеца,
квалифицирани по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ не изпълняват изискванията за съвместно
разглеждане по реда на чл. 212 и чл. 210, ал. 2 ГПК, тъй като срокът за предявяване на
инцидентен установителен иск е пропуснат, а и случаят не е такъв, няма първоначално
обективно съединяване, а дори да има – исковете подлежат на разглеждане по различен
съдопроизводствен ред и съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, с
оглед етапа, на който се намира настоящото производство. По изложените мотиви този
съдебен състав не е приел за съвместно разглеждане предявените от ищеца в последното
открито съдебно заседание на 03.06.2025г. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3
КТ.
Мотивите по-горе дават основание на този съдебен състав да отхвърли иска по чл. 220,
ал. 1 КТ.
По иска по чл. 86 ЗЗД върху главницата по чл.220, ал.1 КТ
Основателността на иска за обезщетение за забава в плащането на вземането за
обезщетението е акцесорна и е обусловена от съществуването на главен дълг. След като по
мотивите по-горе съдебният състав не достигна до дължимост на главния дълг, върху който
13
се претендира обезщетение за забавено плащане, то претенцията се явява неоснователна и
като такава подлежи на отхвърляне. При липса на една от предпоставките за уважаване на
този искът, съдебният състав намира, че няма необходимост да обсъжда останалите. В
допълнение обаче следва да се отбележи, че вземането за обезщетение е от тази категория, за
която КТ не предвижда падеж. По аналогия с останалите обезщетения по КТ, съдебният
състав приема, че лихва върху обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ се дължи от деня на
поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД с мотива, че вземането е безсрочно и няма определен в закона
падеж, а става изискуемо със съдебното решение, с което се присъжда. А ако такава покана
не е отправена от работника или служителя, лихва се дължи от деня, в който искът е
предявен. В този смисъл за обезщетенията по чл.225 КТ и чл. 224 КТ са съответно
Тълкувателно решение № 3 от 19.III.1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК и Определение № 901
от 10.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 376/2010 г., III г. о., ГК. След като по делото липсват
доказателства ответникът да е бил поканен да плати това обезщетение /приложената на л. 18
от делото покана няма данни да е получена от ответника/, то не се извежда и друга
предпоставка за неговата дължимост – изпадане на ответника в забава.
По разноските
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 3 ГПК – и двете страни
имат право на присъждане на сторените от тях в настоящото производство разноски.
Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна
защита и съдействие от 03.04.2024г. /л.2/ за адвокатско възнаграждение в размер на 1200.00
лева, платено в брой, и допълнително сумата от 750.00 лева – адвокатско възнаграждение,
платено в брой /л.297/ за проведени допълнително о.с.з. над второто – за явяване в три о.с.з.
на 18.03.2025г., 15.04.2025г. и на 03.06.2025г. Срещу размера на търсеното възнаграждение
няма релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което и съдът не дължи преценка
по този ред. С оглед размер на уважената част от исковете, разноски на ищеца се дължат в
размер на 910.31 лева.
Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, които се определят
от съда в размер от 200.00 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП в редакция ДВ, бр. 74 от 2021 г.,
в сила от 01.10.2021 г. и при съобразяване на предявените няколко иска. Съобразно размера
на отхвърлената част, дължимите в полза на ответника разноски възлизат на 106.63 лева.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1 ГПК ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса, поради което и при този изход на делото държавна такса се дължи от
ответника върху размера на уважената част от исковете, както следва:
по иска по чл. 128, т. 2 КТ – държавна такса в размер на 50.00 лева /чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Тарифата/;
по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – държавна такса в размер на 50.00 лева /чл. 1 от Тарифата/;
по иска по чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 1 НСКСЧ –държавна такса в размер на 125.17
лева /3129,32*4%/;
14
по иска по чл. 86 ЗЗД - държавна такса в размер на 50.00 лева /чл. 1 от Тарифата/.
по иска по чл. 220, ал. 1 КТ – искът е отхвърлен, поради което ответникът не дължи
държавна такса.
по иска по чл. 86 ЗЗД - искът е отхвърлен, поради което ответникът не дължи държавна
такса.
Дължимите в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СРС разноски за
държавна такса от ответника са в общ размер на 275.17 лева. Дължими от ответника са
съразмерно на уважената част от исковете и разноски за депозит за вещо лице, който е
платен от бюджета на съда, а именно 186.73 лева. Остатъка до пълния размер на депозита от
400.00 лева остава за сметка на бюджета на съдебната власт.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Транс Радиал 2000“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „П. Х.“ № .., да заплати на И. М. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„О.“, блок ...., вх...., ет. .., ап. ..., следните суми:
основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 989,18 лева, представляваща незаплатено нетно
трудово възнаграждение за периода от 06.03.2023г. до 16.04.2023г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба - 09.04.2024г., до окончателното
плащане;
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 121.21 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата незаплатено нетно трудово
възнаграждение, считано от падежа на всяко едно от двете месечни трудови
възнаграждения или общо за периода 26.04.2023г. до 08.04.2024г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над тази сума до пълния искан размер от 126.51 лева като
неоснователен;
на основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 1 НСКСЧ сумата 3129.32 лева,
представляваща неизплатените от ответника командировъчни пари за периода от
07.03.2023г. до 16.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба - 09.04.2024г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над тази сума до пълния искан размер от 7132.00 лева като неоснователен;
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 399.00 лева - лихва за забава за периода от
21.04.2023г. до 09.04.2024г. върху главницата за командировъчни пари, ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над тази сума до пълния искан размер от 896.00 лева като
неоснователен;
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от И. М. И., ЕГН **********, срещу
„Транс Радиал 2000“ ЕООД, ЕИК ...., обективно кумулативно съединени осъдителни искове,
15
както следва:
иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 702.00 лева-
обезщетение за в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 30 дни за
периода от 16.04.2023г. до 16.05.2023г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба - 09.04.2024г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 90,98 лева - лихва
за забава за периода от 17.04.2023г. до 09.04.2024г. върху главницата за обезщетение по
чл. 220, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Транс Радиал 2000“ ЕООД, ЕИК ...., да
заплати на И. М. И., ЕГН **********, сумата от 910.31 лева - разноски в настоящото
производство съобразно размера на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, И. М. И., ЕГН **********, да заплати на
„Транс Радиал 2000“ ЕООД, ЕИК ..., сумата от 106.63 лева - разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение съобразно размера на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1 ГПК, „Транс Радиал 2000“ ЕООД,
ЕИК ...., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийския районен
съд сумата 461.90 лева държавна такса и депозит за вещо лице съобразно размера на
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16