№ 9729
гр. София, 24.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА Гражданско дело № 20211110164682 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Страните уведомени от предходно съдебно заседание.
ИЩЕЦЪТ Д. С. Д. - явява се лично и с адв. Г. с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ И. К. Б. - явява се лично и с адв. Л. с пълномощно по делото.
Свидетелят Г. Я. И. - редовно призован, не се явява.
Страните /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА писмо от УМБАЛ „АЛЕКСАНДРОВСКА“ от 15.03.2023 г. с приложени
документи съобразно определението по чл. 192 от ГПК.
ДОКЛАДВА становище от ищеца от 18.04.2023 г. с изложени доводи по съществото
на спора и приложени извадки от нормативни актове.
Адв. Г.: Водим двама свидетели. Единият за неимуществените вреди, а другия за
обстоятелствата във връзка с престоя на ищеца в болничното заведение.
1
В залата се явява свидетелят Г. Я. И.. Същият беше изведен от залата.
Адв. Г.: Вторият свидетел е доктор М. К., който се явява като познат на болния.
Правим искането за разпит на свидетеля днес по желание на ищеца. Да се приемат книжата
от болницата. Други доказателствени искания нямаме.
Адв. Л.: Да се приемат книжата, представени от Александровска болница. По
искането за допускане на разпит на още един свидетел възразявам, като моля съдът да го
остави без уважение, тъй като първоначално с определението към проекто - доклада по
делото бяха допуснати трима свидетели, в предходно заседание беше разпитан един
свидетел, в това заседание ще бъдат разпитани още двама свидетели. В предходно заседание
ищецът допълни доказателствените си искания, като поиска разпит на още един свидетел,
който беше допуснат тогава, с оглед на което считам, че, първо, направеното в днешното
съдебно заседание искане е преклудирано, на второ място, дори съдът да счете, че не е
преклудирано, то е ненужно. Нямаме повече доказателствени искания.
СЪДЪТ намира, че искането на ищеца за допускане на трети по ред свидетел за
установяване на фактите около настъпването на процесния инцидент се явява преклудирано,
тъй като е следвало да бъде направено след приемане на доклада по делото в предходното
съдебно заседание, като страната не излага факти и обстоятелства по смисъла на чл. 147 от
ГПК, които да обуславят допустимост на това доказателство в днешното, второ по ред
съдебно заседание. Същевременно следва да се отбележи, че за установяване на тези
обстоятелства са събрани гласни доказателства чрез разпит на един свидетел в предходното
заседание, като предстои разпит на втори свидетел в днешното съдебно заседание, поради
което разпит на трети свидетел за същите обстоятелства не се явява необходимо. Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА приложените към писмо на Александровска болница от 15.03.2023 г.
писмени доказателства.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускането на трети свидетел за установяване на
фактите около процесния инцидент.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на призования свидетел Г. Я. И..
В залата се въведе призованият свидетел.
СЪДЪТ снема самоличността на свидетеля.
Г. Я. И. - ** г., неосъждан, без дела и родство със страните.
2
СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК.
Предупреденият свидетел обеща да каже истината.
Разпит на свидетеля И. по въпроси на адв. Г.: Този господин си го спомням. Той
беше в 19 стая – там лежеше, доколкото си спомням. В Александровска болница в
„Гастроентерология“ беше. Аз съм нощна смяна. Работя там 13-14 години само нощно през
ден, като санитар. Въпросния господин си го спомням добре, беше събрал всички одеяла от
стаята и ги переше в банята. Някой ме беше накарал, докторката ли или сестрата беше, да го
потърсим, защото самият пациент го нямаше вътре в стаята и ми казаха да го потърсим.
Това беше 2016 г. Аз като го търсих в цялото отделение и гледам по едно време, че нещо
шурти в банята. Викам „чакай да проверя в банята“ и той вътре переше одеялата с домашен
сапун. Това си го спомням. Аз лично го изкарах отвътре. Казах му „Трябва да излезете,
господине, нямате право да перете, елате в стаята.“ Той беше чисто гол. След като го
изведохме, и докторката мисля че беше пред стаята и трябваше да го обличаме. Той не
искаше да влезе вътре в стаята. Аз го бях загърнал не си спомням с какво, с одеяло ли беше,
не си спомням. Той не искаше да влиза в стаята. Не мога да разбера защо. Той си държеше
одеялата и си ги переше вътре. Не знам защо ги переше одеялата на цялата стая. Обясних
му, че не трябва да ги пере, че има кой да ги пере и че трябва да влезе в стаята, че трябва да
го облечем, но той малко се съпротивляваше. Загърнахме го с одеялото, облякохме го, и
едвам, едвам го вкарахме в стаята. Той не искаше да влезе, не знам защо. Вкарахме го в
стаята и го облякохме. Не знам за манипулации какви са му правили, но той явно си има
назначено някакво лечение. Докторките и сестрите си знаят. Аз съм само за почистване или
ако има някои пациенти с деменция да ги върна в стаята. Все пак аз съм на три отделения
санитар и не мога да пазя пациентите. Не знам защо са го търсили, но за да го потърсят,
значи е трябвало нещо да му се прави, него го няма и ме викат мен да го потърся. Не знам да
му е било забранено да става от леглото. Той след като си ходи, единствено може би на
хората, които не могат да стават им се забранява, в смисъл да не станат и да паднат. Обаче
след като въпросният господин може да ходи и е отишъл до банята да се пере, значи мисля,
че не му е било забранено да става. Не знам да е имал такава забрана. За да отида да го
търся, аз няма по свое желание да го търся. Не си го спомням, но явно съм го търсил за
някакви манипулации. Не си спомням кой ми нареди да го търся. Аз го търсих и го намерих
в банята. Дежурната лекарка може би ние я извикахме. Като го намерих, той се
съпротивляваше и извикахме дежурната лекарка да й кажем, че въпросния господин го
намерихме и да й кажем, че е в банята и пере одеялата. От там дойде доктор Б. и нито
имаше някакво тласкане, блъскане, с кроткост, тихо, казахме му „срамота е, ти си гол, защо
си изпрал одеялата“, такива неща. Едвам, едвам успяхме да го вкараме в стаята. Успяхме
чрез убеждаване, без да го тласкаме. И докторката беше мисля, бяхме и със сестрата Б. М.
мисля. На цялата стая беше взел одеялата и ги переше с домашен сапун в банята. Той мисля,
че беше сам в стаята, нямаше хора. Вратата на банята не се заключва, защото тя е отворена
за пациентите. Тя и от вътре не се заключва, като се чукне и като ти кажат „заето“ и самите
3
пациенти се отдръпват. Ние нямаше да го изкараме, ако не бяхме видели одеялата. Ако
нямаше одеяла, нямаше да го изкараме, щяхме да кажем, че иска да се изкъпе човекът,
нормално е да се хигиенизира. Обаче като видяхме одеялата и той беше седнал долу на
плочките и ги переше с домашен сапун, от там тръгнахме да го изкарваме, защото видяхме,
че одеялата ги няма в стаята. Бърсахме го, загърнахме го не мога да си спомня с еднократна
престилка ли беше, с чаршаф ли. Не може да го изкараме да го гледат в коридора, има и
жени, чисто гол. Той не искаше да си влезе в стаята, искаше да си пере одеялата. Ние с
докторката с кроткост му говорехме „айде влезни си“. Не си спомням, може някакви
манипулации да е трябвало да му се правят, за да го вкарат вътре. Не сме прилагали насилие.
Въпросният господин си ходеше, а банята е много близко, на разстояние около 2-3 метра от
неговата стая. Аз го хванах, той си ходеше. Ако беше казал „абе, момче, не мога да ходя“ аз
щях да му взема количка, обаче той си ходеше. Аз го облякох с неговите дрехи, които ги
намерихме в торбичка в стаята.
На въпроси на ищеца Д. – свидетелят: Банята има врата. Вратата не се заключва,
защото тя е свободна за пациенти. Затваря се. Почукахме, но от самото шумолене на вратата
ти не ме чуваше. Аз като санитар трябваше да проверя самия пациент дали е добре, да не е
паднал и го намерих долу, седнал и переше одеялата с домашен сапун. Помислих, че се
къпе, обаче като отворих вратата, защото ти не ме чуваше, когато почуках, не знам към 2 – 3
минути, викам „чакай да видя този човек какво прави там“. Аз помислих, че се къпете, обаче
Вие бяхте седнали долу. Поне две минути наблюдавах и осъзнах, че този човек не се къпе, а
пере одеяла. В мое присъствие до ден днешен си спомням с домашен сапун, не знам от къде
го бяхте взели този домашен сапун, с това перехте. Друго не си спомням какво си прал, но
переше одеяла. Одеялата на болницата переше. Поне 2 -3 одеяла бяха. Преброих ги, защото
аз ги изкарах тези одеяла после от банята. След като Ви изкарахме Вас, аз трябваше да отида
да ги изкарам и тях, не да ги оставя там. Беше бос и чисто гол в банята. Аз Ви загърнах с
един чаршаф и Ви изкарах. Преди да го изкарам от банята, аз отидох да взема един чаршаф.
Аз не мога чисто гол да го изведа. Ти не искаше нито в гардеробната да влезеш, никъде.
Подробности не си спомням. Спомням си, че те загърнахме и че после с триста зора ти
облякохме твоите дрехи. Това си го спомням. Някои дрехи бяха в банята, а имаше явно
чисти дрехи, защото си спомням, че ние Вас ви преоблякохме.
Адв. Г.: Нямаме други въпроси към свидетеля.
Разпит на свидетеля И. по въпроси на адв. Л.: Не е много голяма банята. Тя е една
баня за отделението на „Гастроентерологията“, там мъже и жени се къпят. След като чуят
шумотевица чукат, казват „заето“ и се отдръпват. Тя е и за мъже, и за жени. Тя си е цяла
баня, вътре има мивка, душ. Има само един душ. Голяма е около ¼ от съдебната зала, може
би около 4 кв.м. Вътре има плочки, гладки са плочките, може да се хлъзне. Аз затова не
можах да го загърна вътре, а трябваше да го изкарам пред банята, защото там по не се
хлъзга. Вътре беше мокро.
Адв. Л.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
4
СЪДЪТ върна личната карта на свидетеля, който се изведе от залата.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на доведения от ищеца свидетел.
В залата се въведе доведеният свидетел.
СЪДЪТ снема самоличността на свидетеля.
М. М. - А. К. - ** г., неосъждан, без дела и родство със страните, същият заяви, че
говори български език.
СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК.
Предупреденият свидетел обеща да каже истината.
Разпит на свидетеля К. по въпроси на адв. Г.: Познавам го ищеца, случайно се
запознах с него. Станахме близки. Аз работя в Майчин дом, специализант. Запознат съм с
инцидента. Към онзи момент не съм работил в „Александровска“. След инцидента го видях
ищеца. Чувстваше се отчаян, неспокоен, жална физиономия, на човек му идва да се
разплаче, като го види, с клюмнала глава, приведена в много лоша ситуация. Аз го
придружих, като излезе от болницата. Беше в отчаян вид, жална физиономия, все говори за
случката. Аз го видях и преди случката. Преди случката беше нормален, свеж, спал цяла
нощ, когато го видях. Говореше, че е доволен от персонала преди случката, доволен от
храната, лечението, обстановката. Има коренна разлика от преди случката и след нея.
Доколкото разбрах, го изписаха на следващия ден след случката. Дори като го посещавах
вкъщи говореше само за случката, отчаян, с жална физиономия, въпреки, че вече беше
отминала.
На въпроси на ищеца Д. – свидетелят: Всичките дни го посещавах, докато беше в
болницата, само този ден когато стана случката не съм. Не дойдох, защото щяха да му
правят основно изследване. Той ми каза да не идвам.
Адв. Г.: Нямаме други въпроси към свидетеля.
Разпит на свидетеля К. по въпроси на адв. Л.: Не съм специализант по психиатрия.
Посещавал съм ищеца всеки ден, освен този ден. В стаята леглото беше в дъното и в ляво.
Посещавах го около обяд. Не си спомням точно колко легла бяха в стаята, може би повече
от две бяха. Оставах около 5 - 10 минути. Не знам в колко часа е бил изписан, около обяд.
Аз го заведох вкъщи тогава. Не съм обсъждал с никого този инцидент, знам за него от
ищеца. Срещаме се може би в месеца един път.
Адв. Л.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ върна документа за самоличност (разрешение за пребиваване) на свидетеля,
който се изведе от залата.
5
Адв. Г.: Нямам други доказателствени искания.
Адв. Л.: Нямам други доказателствени искания.
С оглед процесуалното поведение на страните съдът намира делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Г.: Моля да уважите иска със законните последици по съображения, които ще
изложим в писмени бележки. Моля да присъдите направените по делото разноски от ищеца
в тежест на ответната страна.
Адв. Л.: Моля да постановите решение, с което да отхвърлите изцяло така
предявената искова претенция като неоснователна и недоказана. Моля да присъдите на
ответната страна сторените в хода на производството разноски, за което представям списък
по чл. 80 от ГПК, с препис за ответната страна. Моля да ми бъде предоставен срок за
представяне на писмени бележки.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен срок, а на ответника в
десетдневен срок от днес да представят писмена защита по делото.
СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ.
Съдебното заседание приключи в 12:08 часа.
Протоколът е изготвен на 26.04.2023 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
6