Определение по дело №1882/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1283
Дата: 16 август 2022 г.
Съдия: Владимир Стоянов Вълчев
Дело: 20227180701882
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1283

гр. Пловдив, 16.08.2022 г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XXVIII състав, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди и двадесет и втора година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

като разгледа административно дело №1882 по описа за 2022 година докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.157 ал.2- 4 ДОПК

Образувано е по жалба А.Х.А. *** чрез адв.Т. против Ревизионен акт № Р-16001619005173-091-001/29.03.2022 г., издаден от органите по приходите на ТД на НАП-Пловдив в частта, в която е потвърден с Решение №257/16.06.2022година на Директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП. С нарочна молба вх.№14903/05.08.2022година по опис на съда жалбоподателят е поискал да бъде спряно от съда изпълнението на посочения РА № № Р-16001619005173-091-001/29.03.2022г., в оспорената му пред съда част, с която са установени задължения за периода 2015-2017г. по ЗДДФЛ в общ размер на 35176.52 лв. и лихви в размер на 14519.57 лева. Към  жалбата са приложени доказателства за обезпечаване на публичното задължение, касаещи Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 30.05.2022година, изд. от публичен изпълнител при ТД на НАП.

Жалбоподателят счита, че са налице всички обективни обстоятелства, обосноваващи постановяването на спиране на изпълнението на РА.

Ответната страна – Директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуалния си пълномощник гл.юрисконсулт П. счита, че жалбата е основателна и представя доказателства за наложените обезпечителни мерки. По същество дава становище, че в предвид предпоставките на чл.153 ДОПК спрямо обжалвания РА следва да бъде спряно изпълнението.

Съдът, като прецени изложените в молбата основания и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна, спрямо която е издаден РА и се касае само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана по съдебен ред, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна поради следните за това съображения:

Съобразно разпоредбата на чл.157 ал.1 ДОПК обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение. С нормата на чл.157 ал.2 ДОПК е дадена възможност изпълнението да може да бъде спряно от административния съд по искане на жалбоподателя, като тя се допълва от ал.3 на чл.157 ДОПК, която определя, че към искането се прилагат доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. Изрично е уточнено, че в тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на чл. 153, ал. 3 - 5 ДОПК. В този случай съдът като решаващ орган, докато е висящо пред него производството по обжалване на РА, може и е длъжен да съобрази разпоредбата на чл. 153, ал. 3 от ДОПК вр. с чл. 157, ал. 3 от ДОПК, според която основателността на искането за спиране на изпълнението на РА е обусловено от представянето на доказателства за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите към датата на подаване на искането. Нормата на чл. 153, ал. 5 във вр. с ал. 4 предвижда, че в случаите, при които представеното обезпечение не е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, преценката се осъществява съгласно предложеното обезпечение, като изпълнението може да бъде спряно като се задължи компетентния публичен изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното като обезпечение имущество. В тези хипотези, по аргумент от чл. 153, ал. 5 от ДОПК, спирането има действие от датата на налагане на обезпечителните мерки от публичния изпълнител.

В случая, не се спори от страните, а това се потвърждава и от становището на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, че спрямо жалбоподателят А. са наложени обезпечителни мерки с влязло в сила Постановление №С220016-022-0034489/30.05.2022, като е наложена обезпечителна мярка възбрана върху недвижими имоти:1/2 ид.ч. от апартамент №Д с прилежащи му таван, избено помещение и идеални части от общи части на сграда, намиращ се на адрес в гр.Пловдив, ул.Янко Сакъзов №42-46, с данъчна оценка в размер на 69784.75 лева. Издадено е и влязло в сила Постановление за налагане на обезпечителни мерки №С220016-022-0034490/30.05.2022година, с което е наложена обезпечителна мярка запор върху МПС- ½ ид. част от автомобил Мерцедес, модел Ц220ЦДИ, с ДК №РВ9265СВ, застрахователна стойност 6500лева. Общо са наложени обезпечение на стойност в размер на 76284.75 лева, надвишаваща установени задължения в размер на 35176.52 лева и лихви в размер на 14519.57 лева. Наложените с Постановленията за налагане на обезпечителни мерки възбрана на недвижим имот и запор на МПС покрива общия размер на главницата по РА и лихвите към датата на подаването на искането, с оглед на което същото се явява основателно.

Мотивиран от изложеното, съдът на осн. чл.157 ал.4 АПК,

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА по молба на А.Х.А. ***, подадена чрез адв.Т. изпълнението на Ревизионен акт (РА) № Р-16001619005173-091-001/29.03.2022г., издаден от органите по приходите на ТД на НАП-Пловдив в частта, в която е потвърден с Решение №257/16.06.2022година на Директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП и е оспорен пред съда за установени задължения по ЗДДФЛ за периода 2015-2017г. в общ размер на 35176.52 лв. и лихви в размер на 14519.57 лева..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

СЪДИЯ: