Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. София, 30.04.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I-12 състав,
в публично заседание на осми февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
Съдия: Кирил П.
при
участието на секретаря И. Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3413 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 154, ал. 1 във вр. с чл. 153, ал. 1
ЗОНПИ.
Ищецът КОНПИ/КОНПИ, преименувана
от КПКОНПИ– КПКОНПИ, съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР към Закона за противодействие
на корупцията/ е предявил искове срещу П.Л.Д. и Г.С.П..
С влязло в сила протоколно определение от 21.09.2023 г. е
прекратено производството по отношение на предявения от КОНПИ иск срещу ответниците относно размера над 8382.49 лв. до
1 602 093.59 лв.
Към настоящия момент претенцията на КОНПИ за отнемане е, както
следва:
- на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 ЗОНПИ от П.Л.Д. на сумата в общ размер на
3 645.49 лв. – представляваща стойностите на иззетите при претърсването и
изземването по ДП № 513 ЗМК 373/2016 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 21065/2016
г. по описа на СГП парични средства;
- на основание чл. 142, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 141 ЗОНПИ от Г.С.П. на лек автомобил марка
Мерцедес, модел Ц 180 Спорткупе, рег. № СА ****МН,
дата на първа регистрация 01.01.2003 г., рама № WDB2037461A533632, двигател № 27194630164955
– с пазарна стойност към дата на придобиване 7619 лв. и към дата на съставяне
на САТЕ – 4 737 лв.
С протоколно определение от 08.02.2024 г. е отложено
произнасянето по молбата по чл. 248 ГПК и по искането на особения представител
на ответника П.Д. за завишаване на определения депозит по чл. 47, ал. 6 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с
посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Представено е решение № 565 от 17.03.2020 г. на
КПКОНПИ, както и решение № 873 от 20.09.2023 г. на КПКОНПИ с оглед изменение
размера на претенцията и частичния отказ на иска.
По делото се установява от
представеното уведомление, постъпило в Комисията на 18.06.2018 г., и обвинителен
акт по ДП № 513 ЗМК 373/2016 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 21065/2016 г. по
описа на СГП, че ответникът П.Л.Д. е бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 354а, ал. 2, пр. 1 вр. с ал. 1,
изр. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 НК/ДП 513 ЗМК 373/2016 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 21065/2016 г. по
описа на СГП. Образувано е НОХД № 1274/2018 г. по описа на СГС, 22 с-в НО.
Тъй като престъплението, за което ответникът П.Л.Д. е бил
привлечен като обвиняем, е предвидено в чл. 108, ал. 1 от ЗОНПИ /загл. изм. – ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г./, Комисията е
започнала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото
му с протокол № ТД02Бл/УВ -5598 от 04.07.2018 г. на директора на ТД на КОНПИ –
София, която е обхванала период от 10 години назад.
Установява се от справка в Централна база КАТ, че Г.С.П.
е собственик на лек автомобил марка Мерцедес, модел Ц 180 Спорткупе,
рег. № СА ****МН, дата на първа регистрация 01.01.2003
г., рама № WDB2037461A533632, двигател № 27194630164955 /л. 181 от делото/.
Представен е и договор за покупко-продажба на посоченото МПС от 24.03.2015 г.
/л. 307/.
С обезпечителна заповед от
19.12.2019 г. по гр. д. № С-88/2019 г. на СГС е допуснато обезпечение, чрез
налагане на следните обезпечителни мерки: запор върху иззетите от П.Л.Д. с
протокол за претърсване и изземване от 02.12.2016 г. парични средства на обща
стойност 3 645.49 лв., както следва – 10 банкноти с номинал 100 лв., 4
банкноти с номинал 50 лв., 5 банкноти с номинал 20 лв., 1 банкнота с номинал
500 евро, 1 банкнота с номинал 100 евро, 8 банкноти с номинал 50 евро, 7
банкноти с номинал 100 лв., 1 банкнота с номинал 50 лв., 1 банкнота с номинал
10 лв., 2 банкноти с номинал 5 лв., 1 банкнота с номинал 2 лв., намиращи се в
трезор на БНБ, представляващи веществени доказателства по ДП № 513 ЗМК 373/2016
г. по описа на СДВР, пр. пр. № 21065/2016 г. по описа на СГП, както и запор
върху лек автомобил марка Мерцедес, модел Ц 180 Спорткупе,
рег. № СА ****МН, дата на първа регистрация 01.01.2003
г., рама № WDB2037461A533632, двигател № 27194630164955, собственост на Г.С.П..
Представена е по делото присъда по НОХД № 1274/2018 г. по
описа на СГС, решение от 16.07.2020 г. по ВНОХД № 149/2020 г. на САС и решение
№ 37 от 07.04.2021 г. по н. д. № 57/2021 г. на ВКС.
От протокол от 28.01.2019 г. по НОХД № 1274/2018 г. на
СГС се установява, че при разпита си като свидетел Г.П. е заявила, че е имала
връзка с П.Д. 5 години до лятото на 2016 г., като през това време са живеели
заедно.
Според свидетеля В.Д. - П.Д. и Г.П. са били гаджета
три-четири години, като в този период се били разделяли много пъти.
Свидетелката Д. е майка на П.Д.. Сочи, че П.Д. и Г.П. живеели в нейния
дом, но нямали общо домакинство.
От кредитираното неоспорено заключение по ССчЕ се установява, че нетните доходи на П.Д. и Г.П. за
периода от 04.07.2008 г. до 04.07.2018 г. са в размер на 432 609.36 лв.
Стойността на придобитото имущество за процесния период
е оценено от вещото лице на 90 171.70 лв. Съответствието между нетните
доходи на П.Д. и Г.П. за периода от
04.07.2008 г. до 04.07.2018 г. е придобитото имущество е с положителен знак –
липсва несъответствие, като нетните доходи превишават имуществото с
342 437.66 лв. – виж отговор на задача № 5 от заключението. От отговора на
задача № 15 се установява, че нетните доходи на Г.П. за процесния
период превишават имуществото с 59 215.02 лв. От отговора на задача № 27 се
установява, че нетните доходи на П.Д. за процесния
период превишават имуществото с 314 000.94 лв. Вещото лице е посочило в
отговор на задача № 20 от ССчЕ, че към 04.07.2018 г. П.Д.
не притежава недвижимо имущество, в отговор на задача № 22 – че П.Д. няма
вземания към ФЛ и ЮЛ към 04.07.2018 г., а в отговор № 23 – че няма наличности
по банковите си сметки към 04.07.2018 г.
От доказателствата по делото и твърденията в исковата
молба се установява, че наличното имущество към края на проверявания период,
извън придобитото преди този период и през него въз основа на делба и наследяване,
включва
собствения на Г. П.лек автомобил марка Мерцедес, модел Ц 180 Спорткупе, рег. № СА ****МН и сумата в общ размер на 3
645.49 лв. – представляваща стойностите на иззетите при претърсването и
изземването по ДП № 513 ЗМК 373/2016 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 21065/2016
г. по описа на СГП парични средства, което обстоятелство не е и спорно между
страните и се признава – виж л. 896, т. 4 имущество на анализа за определяне на
значително несъответствие от КОНПИ.
При така установените факти съдът приема от правна
страна следното.
Претенцията е допустима. Липсва твърдяното противоречие на ЗОНПИ с Директива
2014/42/ЕС, която не е приложима към настоящото производство. Правото на
Европейския съюз допуска съществуването на вътрешноправна уредба като тази на
ЗОНПИ, но не освобождава съда от задължението да наложи спазването на правата
на човека според критериите на ЕКПЧ във всяко висящо пред него производство за
отнемане на имущество. Съгласно определение
№ 85/09.03.2022 г. по ч. гр. д. № 204/2022 г. на IV г. о. на ВКС, съдебното
исково производство по ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество е със санкционен характер, като процесуалноправно легитимираният
ищец по него – КОНПИ, действа по делото като процесуален субституент
на българската държава. Чрез това исково производство националният законодател
регламентира „гражданскоправна“ конфискация на
незаконно придобито имущество, т. е. макар искът да има санкционен характер,
правният спор по него се разглежда по гражданскоправен
ред.
Обстоятелството дали П.Д. и Г.П. са
били във фактическо съжителство е въпрос относим към
съществото на спора. Ищецът е изложил твърдения в тази насока, като
основателността или не на тези твърдения касае преценка на доказателствата и не
е относима към допустимостта на производството.
Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗОНПИ не съставляват законова пречка за съществуването
и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобитото
имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство или
влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен за
престъпления, посочени в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от закона.
Предявени са искове по чл. 154, ал.
1 във вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ. Внесеното искане
за отнемане на незаконно придобито имущество е против лице, което е привлечен
като обвиняем за престъпление, посочено в чл. 108, ал. 1, т. 25 ЗОНПИ, както и
лице, за което се твърди да е било във фактическо съжителство с проверяваното
лице, като искането е предшествано от проверка, започнала и осъществена въз
основа на акт на директора на компетентната териториална дирекция, поради
привличане на ответника като обвиняем за посоченото престъпление; производство
по неговото обезпечаване и решение на Комисията по чл. 140, ал. 2, т. 2 ЗОНПИ
за предявяване на искове за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобитото имущество, въз основа на което същите са предявени в законоустановени срок от налагане на обезпечителните мерки.
Уважаването на така предявените искове се предпоставя от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: лицето, с когото останалите
проверявани правни субекти са в граждански брак или във фактическо съжителство
на съпружески начала по смисъла на определителната разпоредба, уредена в § 1,
т. 18 от ДР на закона, или са негови непълнолетни деца, съответно юридически
лица, които са контролирани от проверяваното лице, през проверявания период да
е привлечено като обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в
чл. 108, ал. 1 от ЗОНПИ; през проверявания период да е налице значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на дефинитивната
разпоредба на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, т. е. да е налице несъответствие между
имуществото и нетния доход, надвишаващ 150 000 лева за целия
проверяван период; въз основа на доказателствата по делото да е формирано
основателно предположение, че придобитото от проверяваното лице имущество е от
незаконен източник, като съгласно чл. 107, ал. 2 от закона, обосновано е онова
предположение, когато се установи значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице; имуществото да е придобито в срока по чл. 112, ал. 3 от
ЗОНПИ – в период от 10 години назад считано от датата на започване на
проверката, и имуществото да не е придобито със законен източник на средства.
Първите четири
материални предпоставки следва да бъдат установени от ищеца - процесуалния субституент на държавата, чрез пълно и главно доказване
съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, а на ответника принадлежи процесуалното
задължение да установи, че имуществото, което е на значителна стойност, е
придобито със средства от законен произход.
За правилното
тълкуване и прилагане на ЗОНПИ е формирана съдебна практика на ВКС, постановена
по реда на чл. 290 ГПК - решение № 97/18.05.2018 г. по гр. дело №
3224/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 137/02.11.2018 г. по гр. дело №
2507/2017 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 83/20.07.2020 г. по гр. дело №
4939/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о., разрешенията в която са възприети и в
тълкувателните разрешения, дадени в Тълкувателно
решение № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021
г. на ОСГК на ВКС.
В нея е
разяснено, че приход е всяко постъпление на имуществено благо в патримониума на правния субект, а разход - всяко напускане
на имуществено благо от същия патримониум. Задължение
да отчитат приходите и разходите си имат само търговците и другите физически и
юридически лица, които по закон са длъжни да водят счетоводство. Останалите
лица не са длъжни да отчитат и доказват нито приходите, нито разходите си.
Приходи и разходи не подлежат на отнемане по никакъв ред. Доход са
имуществените блага, с които се увеличава патримониума
на лицето в резултат на получените приходи от отделна дейност и извършените
разходи, свързани с осъществяването на дейността. Доходите могат да бъдат законни
и незаконни, доколкото са свързани с определена дейност, която може да е
забранена със закон или незабранена. Само доходите от забранена със закон
дейност са незаконни, всички останали доходи от всякакви възможни дейности са
законни. За това доход може да бъде отнет само на основание чл. 53, ал. 2, б. „б“ от НК, когато той произтича от надлежно установено по реда на НПК престъпление,
ако придобитото чрез престъплението не подлежи на връщане или възстановяване.
На това основание по наказателноправен ред може да
бъде отнета равностойността на придобитото чрез престъплението, ако то липсва
или е отчуждено.
По гражданскоправен
ред не може да бъде отнет доход, а имущество /придобито от престъпна дейност/.
По гражданскоправен ред на отнемане подлежи налично
имущество, което съществува в патримониума на
проверяваното или свързаните с него лица. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето
от него. Aко имуществото се намира у свързани лица, то се отнема
от тях, а ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи
равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; а ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя“.
Източниците на
финансиране може да бъдат собствени и привлечени: собствени са наличното
имущество и доходите /приходите минус разходите за осъществяването на дейността/,
а привлечени са кредитите и субсидиите /безвъзмездни помощи/ или даренията /грантове/. Не винаги източникът на финансиране е източник
на забогатяване. Източник на забогатяване не може да е нито наличното имущество
/то се трансформира в новопридобитото/, нито
кредитите, защото с получаването им възниква задължение за тяхното връщане.
Източникът на финансиране е незаконен, ако доходът е незаконен. Във всички
останали случаи източникът на финансиране е законен. Кредитът е законен
източник на финансиране, но получаването му не обогатява кредитополучателя.
Кредитът обяснява временното превишение на придобитото
имущество над дохода. Забогатяване ще е налице, когато кредитът бъде върнат от
доходи или безвъзмездни помощи и дарения. Ако кредитът още не е върнат или бъде
върнат от осребряване на придобитото или друго налично имущество, няма да е
налице забогатяване.
Придобито имущество са всички
имуществени блага, които субектът някога е притежавал; а отчуждено имущество е
придобито имущество, което в последствие е напуснало патримониума
на собственика, тъй като е преминало в собственост на друго лице. Преобразувано имущество е имуществено
благо, което в резултат на фактически или правни действия е трансформирано в
друго имуществено благо. Притежавано имущество е придобито имущество, което
продължава да се намира в патримониума на субекта,
тъй като не е отчуждено или изоставено, нито е потребено,
обезценено, унищожено или погинало. Непритежавано е имущество, което е било
придобито, но вече е напуснало патримониума на
лицето, тъй като е отчуждено, изоставено, потребено,
обезценено, унищожено или погинало. Притежаваното имущество има придобивна стойност, която показва какъв паричен ресурс е
вложен за неговото придобиване, както и стойност при отчуждаване, която показва
какъв паричен ресурс е получен при отчуждаването му. На отнемане по реда на
този закон също подлежи налично в края на изследвания период имущество, което
съществува в патримониума на проверяваното или
свързаните с него лица. Имущество, което е напуснало патримониума
на проверяваното лице не може да бъде отнето от него - ако то се намира у
свързани лица, отнема се от тях. Не може да се отнеме равностойността на
имущество, което е преминало през патримониума на
проверяваното лице, т. е. не е в негово притежание в края на изследвания период.
На основание чл. 141 ЗОНПИ, т. е. по гражданскоправен ред не може да бъде отнет доход, а
имущество /което е незаконно придобито/. Незаконно придобито може да е само
имуществото, влязло в патримониума на проверяваното и
свързаните с него лица през проверявания период, което е налично в края на този
период. Не може да се установява незаконност, на която и да било част от
имуществото, което проверяваното и свързаните с него лица са притежавали в
началото на изследвания период. В § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ е посочено
значението на понятието „значително несъответствие“ - онзи размер на
несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150000 лева
за целия проверяван период. Отнемането може да бъде извършено, в случай
че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това
в началото на периода и ако това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 3 от
ДР на ЗОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение
подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер - решение № 50116 от 03.04.2024 г. по гр. д. №
3698/2021 г. на IV г. о. на ВКС.
Основната предпоставка за отнемането е
установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в
началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя
- решение № 147/16.09.2019 г. по гр. д. №
1998/2018 г. на IV г. о. и решение №
191/15.02.2021 г. по гр. д. № 4769/2019
г. на ІV г. о. на ВКС.
Ако
общата стойност на активите в имуществото на проверяваното лице към края на
проверявания период е по-малка от сумата 150 000 лв., то е невъзможно
формирането на релевантно по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/
несъответствие - решение № 50004
от 01.04.2024 г. по гр. д. № 3649/2020 г. на ІV г. о. на ВКС. Така
изчислената обща стойност на активите в имуществото на проверяваното лице
към края на проверявания период е в размер на по-малка от сумата 150 000
лв., а именно 3 645.49 лв. –
представляваща стойностите на иззети парични средства и лек автомобил марка
Мерцедес, модел Ц 180 Спорткупе, рег. № СА ****МН, с
пазарна стойност към дата на придобиване –7619 лв. и към дата на съставяне на
САТЕ – 4 737 лв., поради което е невъзможно формирането на релевантно по смисъла на § 1, т. 3 от
ДР ЗОНПИ несъответствие
със сумата на налично имуществото на лицето и получения през проверявания
период нетен доход. Относно л. а. Опел Корса с рег. №
С 1300 НХ /закупен за 350 лв./ същият е с прекратена регистрация, считано от
2017 г. – л. 180 от делото. Ищецът не е ангажирал доказателства дерегистрираният автомобил да е наличен у ответника към
края на проверявания период /доколкото същият би могъл да бъде продаден като
скрап/, поради което съдът приеме, че това имущество не е налично към края на
проверявания период. Тъй като нормативната
цел на закона, уреждащ т. нар. гражданската конфискация, е насочена към
отнемане на незаконно придобито имущество, което значително да надвишава нетния
доход, т. е. презюмира се, че проверяваното лице
обективно не е имало достатъчно законни доходи за придобиване на имуществени
права на значителна стойност, което трябва да възлиза общо на над 150000 лева,
обстоятелството че придобитото имущество от ответника е под тази сума, е
основание да се отхвърлят предявените от КОНПИ искове. Освен че наличното
имущество към края на проверявания период е на стойност близка до едва десет
хиляди лева, то и придобитото имущество за целия процесен
период е в размер на 90 171.70 лв. – виж задача № 4 от ССчЕ
/като в с. з. на 08.02.2024 г. в. л. сочи, че ако се премахнат вноските за
покриване на кредити и заеми, то общата стойност на имуществото ще се намали, а
превишението на нетните доходи над имуществото ще се
увеличи – л. 998/. Само на това основание предявеният иск за отнемане на
незаконно придобито имущество е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
Но дори и да се приложи методът, уреден в § 1, т. 3 от ДР ЗОНПИ,
несъответствието между придобитото имущество и нетния доход няма как да
надвишава сумата от 150000 лв. Без значение в тази насока са изложените в
писмените бележки от ищеца доводи. По ССчЕ липсва
несъответствие, налице е положителна величина, но дори да се споделят всички
изложени доводи на ищеца, то отново липсва несъответствие в предвидените от
закона размери.
Предмет
на отнемане могат да са налични парични средства, т. е. такива в икономическата
им функция на запас от стойност /натрупани и неизразходвани средства/ и в
по-тясното им разбиране, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и
останалите условия за отнемане по закона. Не могат да бъдат предмет на отнемане
парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото
имущество, но неналични към датата на предявяване на иска, тъй като законът не
предвижда такава възможност. Още повече, предявяването на иск претенция за
отнемане на имущество, при налично имущество в края на проверявания период в
драстично ниски размери /далеч от 150 000 лв./, обуславя една изначално
неоснователна претенция.
За пълнота следва да се отбележи, че съгласно § 1,
т. 15 ЗОНПИ „свързани лица“ са лицата, които се намират във фактическо
съжителство. Според § 1, т. 18 ЗОНПИ „Фактическо съжителство на съпружески
начала“ е доброволно съвместно съжителство на съпружески начала на две
пълнолетни лица, по отношение на които не съществува родство, представляващо
пречка за встъпване в брак, което е продължило повече от две години и при което
лицата се грижат един за друг и за общо домакинство“. Ищецът се позовава на
протокол от съдебно заседание от 28.01.2019 г. по НОХД № 1274/2018 г. на СГС.
Свидетелските показания на Г.П., доколкото съдържат признание на неизгодни за
същата факто, биха могли да се ползват в настоящото производството, но съдът
следва да обсъди направено признание на факт с оглед на всички обстоятелства по
делото. Представените от ищеца доказателства за задгранични пътувания, преводи
на парични средства между двамата ответници и
осигуряването на Г.П. не установяват наличието на фактическо съжителство на
съпружески начела по смисъла на § 1, т. 18 ЗОНПИ. Установява се по делото от разпита на
свидетеля В.Д., че П.Д. и Г.П. са живеели в нейния дом, докато са били
партньори, което обстоятелства съвпада и с изложените факти от Г.П. в протокола
по НОХД. Дори да се приеме, че ангажираните доказателства са достатъчни за
установяване на съвместно съжителство на съпружески начала на две пълнолетни
лица, което е продължило повече от две години и при което лицата се грижат един
за друг и за общо домакинство, доказването на което е в тежест на ищеца
по производството, то свързаното лице е разполагало с достатъчно средства да
придобие претендираното в производството имущество за
своя сметка /лек
автомобил марка Мерцедес, модел Ц 180 Спорткупе, рег.
№ СА ****МН/, поради което е опровергано предположението, че придобитото е за
сметка на проверяваното лице. От отговор на въпрос № 8 на ССчЕ
се установява, че за изследвания периода от 2012 г. до 2016 г., Г.П. е
реализирала доходи в размер над 77 000 лв., а според кредитираната САТЕ
стойността на процесния автомобил към м.03.2015 г. е
7 619 лв. Освен това свидетелят Славчо Н. П./баща на ответницата/, чийто
показания съдът цени по реда на чл. 172 ГПК, но кредитира, доколкото са
последователни и не противоречат на останалия доказателствен
материал, сочи че през 2015 г. се е пенсионирал й е дал пари на Г.П., за да си
купи автомобил. Изложените обстоятелства са допълнително основание за
неоснователността на претендирания от Комисията лек
автомобил марка Мерцедес, модел Ц 180 Спорткупе, рег.
№ СА ****МН, дата на първа регистрация 01.01.2003 г.,
рама № WDB2037461A533632, двигател № 27194630164955.
Доколкото
липсва несъответствие не подлежи на изследване въпросът за законния характер на
доходите. Претенциите като изцяло неоснователни следва да се отхвърлят.
Относно искането за завишаване на
възнаграждението на особения представител:
На
ответника П.Д. е назначен особен представител с определение от 18.01.2021 г. –
л. 520. Определен е депозит в размер на 500 лв., който е внесен с платежен
документ на л. 524.
С
определение от 02.04.2021 г. – л. 567 е указано на ищеца да довнесе депозит за
особения представител в размер на още 2000 лв., както и е посочено, че
възнаграждението на особения представител може да бъде актуализирано на последващ етап от процеса. Възнаграждението е внесено с
платежен документ на л. 702.
На
особения представител адв. И.М.-К. са издадени РКО за
внесените суми в общ размер на 2500 лв. – виж протокол от с. з. на 08.02.2024
г.
С
молба от 18.09.2023 г. и молба от 21.11.2023 г. особеният представител е
поискал увеличаване на възнаграждението, съобразно размерите, посочени в
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
С
протоколно определение от 08.02.2024 г. съдът е отложил произнасянето по
искането с акта по съществото на делото.
С
писмените бележки адв. М.-К. е поискала да й се
присъди допълнително сумата от 24 916.05 лв. – неизплатена част от дължимо
адвокатско възнаграждение. Сочи чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения.
Съгласно
чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК възнаграждението на особения представител се определя
от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на
възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа
съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора
от него.
Особеният
представител е назначен 2021 г., съобразно действащата редакция на Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения към този момент – минималното адвокатско
възнаграждение действително е в значителен размер - 27 500 лв. /1/2, от които е 13 750
лв./.
С Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по
дело С-438/22 по преюдициално запитване,
отправено от Софийския районен съд, е прието, че член 101, параграф ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се
установи, че Наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения
и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я
приложи, както и, че национална уредба, съгласно която адвокатът и неговият
клиент не могат да уговорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет, и от
друга съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията. Следователно,
размерите посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимални размери не са обвързващи за съда.
Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото. В този смисъл и съдебната практика при определяне на
възнаграждение по чл. 47, ал. 6 ГПК по реда на ЗОНПИ - определение № 1080 от 11.03.2024 г. по ч. гр. д. № 5372/2023 г. на III г. о. на ВКС.
Действително
стойността на първоначално определените размери на претенциите е в значителен
размер. Особеният представител е подал отговор на исковата молба, явил се в о.
с. з. – 5 на брой, ангажирал е и писмени бележки. Предметът на спора предполага
значителна правна и фактическа сложност на спора. Но съдът отчете твърденията в
исковата молба, респ. посоченото в исковата молба налично имущество на ответниците. При така наведените фактически твърдения, съобразно и приетото в Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. по тълк.
дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, настоящото производство е със значително
по-ниска правна сложност от подобни производства по реда на ЗОНПИ. Посоченият претендиран размер от особения представител е абсолютно
несъответен на правната и фактическа сложност на спора. Съдът като взе предвид
изложеното, намира, че молбата е допустима, доколкото съдът /в предходен
съдебен състав/ сам е посочил, че възнаграждението ще се актуализира. Като
следва да се определи допълнително възнаграждение на особения представител в
размер на още 500 лв., доколкото съдът намира, че сумата от общо 3000
лв. е съответна на извършените от адвоката действия по делото. В останалата си
част искането е неоснователно. Сумата ще се възложи в тежест на ищеца.
Определението относно увеличаването /неувеличаването на хонорара на особения
представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, като такова разрешаващо материалноправен
спор - подлежи на обжалване.
Относно
разноските:
Разноски се дължат на ответниците.
Претендират се единствено от ответника Г.П.. Представен е списък и
доказателства за направата на разноски в общ размер на 2520 лв., от които 1000
лв. за заплатен адвокатски хонорар. Представен е договор за правна защита и
съдействие – л. 996, който удостоверява заплащането на сумата. Направено е в
срок възражение за прекомерност от ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Следва да се посочи, че договорът е сключен и сумата е
заплатена на 01.07.2020 г. – преди частичния отказ от предявения иск.
В срока по чл. 248 ГПК /с п. к. на 28.09.2023 г./ е
подадена молба по чл. 248 ГПК от Г.П. предвид частичния отказ от иска – л. 919.
Съдът е отложил произнасянето по чл. 248 ГПК с акта по
съществото на производството. Наличието на определение за частично прекратяване
на производството по делото поради отказ от иска не е достатъчно основание за
присъждане на разноски, след като спорът продължава да е висящ във връзка с непрекратената
част. В случая характерът на конкретния спор, който е с правно основание чл.
153, ал. 1 ЗОНПИ и изисква извършване на преценка за вид и стойност на
имущество, приходи, разходи, несъответствия в имуществото в началото и в края
на проверявания период. При този предмет - за да е прецизно изчисляването на
разноските, въпросът за тях да бъде разрешен – общо и окончателно за
съответната инстанция, едва при постановяване на нейния краен акт – виж определение № 1804 от 11.04.2024 г. по ч.
гр. д. № 1222/2024 г. на III г. о. на ВКС.
Предвид характера на спора, проведените 5 о. с. з.,
събраните доказателства – разпит на няколко свидетели, изслушани САТЕ и ССчЕ, както и обстоятелството, че производството е
продължило повече от 4 години, то заплатеното адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лв. не е прекомерно. Дори да се съобразява само цената на първоначалния
иск спрямо Г.П. – суми в размер на 4 988.25 лв. и лек автомобил, то
заплатеното адвокатско възнаграждение предвид извършените действия в никакъв
случай не е прекомерно. Сумата от 2520
лв. ще се възложи в тежест на ищеца.
Ищецът, на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, дължи и
държавна такса по производството, възлизаща на сумата от общо 64 083.74 лв. По иска по чл. 153
ЗОНПИ държавна такса се дължи, но не се внася предварително, а се присъжда с
решението в зависимост от изхода на делото. Комисията дължи заплащане на
държавна такса, когато искът е отхвърлен или производството е прекратено. В
случая при отхвърляне на исковете на Комисията, както и при отказ от исковете с
оглед на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, идентична чл.78, ал.2 от ЗОПДНПИ/отм./ се
присъжда дължимата държавна такса с оглед на стойността на имуществото, чието
отнемане се е искало - определение
№ 1801 от 11.04.2024 г. по ч. гр. д. № 323/2024
г. на III г. о. на ВКС, определение № 1097 от 11.03.2024 г. по ч. гр. д. № 285/2024
г. на III г. о. на ВКС, определение № 935 от 01.03.2024 г. по ч. гр. д. № 532/2024 г. на IV г. о., определение № 653 от 15.02.2024 г. по ч. гр. д. № 228/2024 г. на III
г. о. на ВКС, определение № 1666 от 15.06.2023 г. по гр. д. № 170/2023 г. на IV
г. о. на ВКС, определение № 2810 от 03.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3705/2013 г.
на IV г. о. на ВКС, определение № 2833 от 4.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3948/2023
г. на III г. о. на ВКС. Оттук и съдът следва да събере цялата дължима такса от ищеца /съобразно
първоначалния размер на претенциите 1 602 093.59 лв., който е
предявил неоснователните претенции без да съобрази разходваните/неналични
имущества на ответниците, които очевидно няма как да
бъдат отнети. В тази насока и цитираната по-горе практика, че при исковете по
ЗОНПИ въпросът за разноските следва да се разреши общо и окончателно за
съответната инстанция, едва при постановяване на нейния краен акт – виж
предната страница. Дори и това становище да не се сподели., съдът е длъжен по
реда на чл. 77 ГПК да събере и дължимата държавна такса по исковете във вр. с тази част от производството, за която е налице
частичен отказ от иска.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Комисия за
отнемане на незаконно придобитото имущество, с адрес: гр. София, пл. ****,
против П.Л.Д., ЕГН **********,***.
**** и настоящ адрес *** и Г.С.П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, искове за отнемане по реда на чл. 154,
ал. 1 във вр. с чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ, както следва:
- на основание
чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 ЗОНПИ от П.Л.Д.
на сумата в общ размер на 3 645.49 лв., представляващи веществени доказателства
иззети парични средства при претърсването и изземването по ДП № 513 ЗМК
373/2016 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 21065/2016 г. по описа на СГП;
- на основание чл. 142, ал. 2, т. 5 във вр. с
чл. 141 ЗОНПИ от Г.С.П. на лек автомобил марка Мерцедес, модел Ц 180 Спорткупе, рег. № СА ****МН, дата на първа регистрация 01.01.2003 г., рама № WDB2037461A533632, двигател №
27194630164955, с пазарна стойност към настоящия момент /датата на съставяне на
СТАЕ/ - 4 737 лв.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото
имущество, с адрес: гр. София, пл. ****, да заплати на адвокат И.П. *** със
съдебен адрес ***, сумата от 500 лв.
– допълнително възнаграждение като особен представител на П.Л.Д., като ОТХВЪРЛЯ искането за завишаване на възнаграждението на особения представител в
останалата част.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото
имущество, с адрес: гр. София, пл. ****, да заплати на Г.С.П., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 2520 лв. - разноски по
делото /от които 1292.55 лв. – относими към
прекратената част на производството спрямо Г.С.П. и 1227.45 лв. – относими към разгледаната по същество претенция спрямо Г.С.П./.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото
имущество, с адрес: гр. София, пл. ****, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ и чл. 77 ГПК, сумата от общо 64 083.74 лв., представляваща дължима
държавна такса по производството относима, както към
отхвърлените претенции, така и към първоначалните претенции, за които
производството е прекратено поради частичен отказ от предявените искове с
влязло в сила протоколно определение от 21.09.2023 г.
Решението в частта относно допълнителното
възнаграждение на адв. И.П.М.-К. има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата си част решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: