Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1253 04.11.2022 година
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито
заседание на пети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Десислава Фотева
като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 772 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията
(ЗУТ).
Жалбоподателят „Клише“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес: гр.София, ул. „Братя Чакрин“ № 12А,
ет.3, ап.9, представлявано от управителя Ст. Ди. М., е оспорил Заповед № 8-Z-249 от 22.03.2022г. на Кмета на Община Созопол, с която
му е наредено да премахне незаконен строеж „къмпинг- 9 броя ваканционни бунгала,
два дървени навеса с каравани, алея и павилион за охрана“, находящ се
върху поземлен имот, с идентификатор
81178.50.66, м. „Атия“, в землището на гр.Черноморец, обл.Бургаска, която счита
за материално и процесуално незаконосъобразна. Сочи се, че върху имотът на
дружеството няма организиран къмпинг, като описаният в заповедта „строеж“
действително е изграден върху собствен на дружеството имот. Позовава се на
законовата дефиниция за къмпинг, съгласно §1, т.31 от ДР на ЗТ, според която в
къмпинга се предлагат туристически услуги, а в този имот няма категоризиран
такъв обект и не служи за настаняване на туристи, хранене и други туристически
и търговски услуги, нито въобще се извършва търговска дейност. Поставените
обекти представляват контейнери, каравани и будка за охрана, но се ползват
единствено за отдих на служители на дружеството, поради което квалификацията
„къмпинг“ е необоснована. Изтъква се, че визираните в заповедта обекти не
съставляват бунгала, по смисъла на §1, т.30 от ДР на ЗТ. Оспорва се извършването
на „настаняване“, поради което не е извършвана дейност, по смисъла на
цитираната законова дефиниция, респективно не е налице „бунгало“, по смисъла на
тази разяснителна норма на закона. Сочи се, че обектите не са изградени, а
поставени, поради което имат характеристиките по § 5, т.80 от ДР на ЗУТ, т.е.
са преместваеми обекти, а не строежи. В този смисъл, оспорва се и изпълнението
на фактическия състав, обосноваващ прилагането на дефиницията за строеж, на
основание §5, т.38 от ДР на ЗУТ, а адекватната според дружеството норма за
квалифицирането на обектите е разпоредбата на чл.56, ал.1, т.2, предл. последно
от ЗУТ, вр. с §5, т.80 от ДР на ЗУТ. Предвид факта, че описаните в заповедта
обекти се ползват от служителите на дружеството-собственик следва да се приемат
като такива с други обслужващи функции към дейността на дружеството и не
отговарят на характеристиките на строеж, за да бъдат обект на заповед с
процесното правно основание. В тази връзка, не е необходимо издаване на
разрешение за строеж, поради което не е нарушен чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Иска се да
бъде отменена изцяло заповедта, като незаконосъобразна.
В съдебно
заседание, оспорващата страна не изпраща представител. Ангажира
съдебно-техническа експертиза, с конкретно поставени задачи.
Ответникът – Кмет на община Созопол,
се представлява по делото от пълномощник- адвокат Г.М. ***. Оспорва
жалбата. Представя административната преписка свързана с оспорената заповед. В
съдебно заседание, излага становище за неоснователност на оспорването, като
поставя задача към назначената СТЕ. Пледира за отхвърляне на оспорването, като
неоснователно.
Административен съд - гр.Бургас, за да се
произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните,
съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от активно
легитимирано лице, засегнато от издадения административен акт, по съществото си
неблагоприятен за жалбоподателя, поради което е налице правен интерес от оспорването.
Жалбата е депозирана в преклузивния 14-дневен срок, считано от връчване на
заповедта на 31.03.2022г. (известие за
доставяне-л.25 от делото), тъй
като е депозирана в общинската администрация на 07.04.2022г. и е насочена срещу
акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
При тези констатации,
жалбата подлежи на разглеждане по същество, при което съдът намери следното:
По
фактите:
По делото няма спор, а и от доказателствата се
установява, че жалбоподателят- дружеството „Клише“ ЕООД-гр.София е собственик
на поземлен имот, с идентификатор 81178.50.66, м. „Атия“, в землището
на гр.Черноморец, обл.Бургаска, който е с трайно предназначение земеделска земя
и начин на трайно ползване „изоставена орна земя“ (л.8-9 от делото).
В община Созопол постъпва сигнал с рег.№ 4950 от
19.08.2021г. /л.36 и сл. от делото/ от командир на Военноморско формирование
5490-гр.Бургас, в който общината и редица институции са сезирани за ползването
на съседни имоти, върху които са разположени „бунгала“, а статутът на имотите,
сред които и процесния е земеделска земя, респективно изградените върху тези
имоти обекти следва да бъдат съобразени с изискванията на ЗУТ. Иска се да бъде
извършена проверка, с оглед правомощията на общинската администрация.
В материалите по преписката е приложено и писмо на ОД
„Земеделие“- гр.Бургас до община Созопол /л.45 от делото/, в което се посочва,
че за поземлени имоти в землището на гр.Черноморец не са провеждани процедури
за промяна предназначението на имота за „къмпинг“, нито са разрешавани временни
обекти.
С писмо от
община Созопол, собственици на имоти, сред които и процесният са уведомени за
постъпили сигнали за непровомерно ползване, като за целта е назначена и комисия
от общинската администрация, с оглед извършването на проверка. В писмен отговор
на дружеството, също приложен по преписката се сочи, че в собственият му имот
няма организиран къмпинг и не е изграждана описана в писмото на общината
инфраструктура и съоръжения. Сочи се, че в този имот са поставени няколко
контейнера, годни за временно обитаване, поставени без фундамент, като земята
около тях се ползва по предназначение /земеделие/, за собствени нужди. Оспорва
се наличието на характеристиките, на които трябва да отговаря организирания
къмпинг, съгласно §1, т.31 от Закона за туризма, като разположените обекти нито
са оградени, нито се охраняват по описания начин. Изтъква се, че това дружество
не предоставя каквито и да било туристически услуги и не извършва търговска
дейност в собствения си имот.
В преписката
е приложен Констативен протокол от 21.04.2021г. /л.49-50 от делото/, изготвен
от назначената от Кмета на община Созопол комисия, която е направила
констатации относно множество поземлени имоти, разположени в близост до
крайбрежната ивица на община Созопол. Констатациите на проверяващите служители
са структурирани в три точки, видно от съдържанието на документа.
Началото на административното производство е поставено
с изготвен Констативен акт /КА/ № 54
от 30.11.2021г./л.33-35 от делото/,
връчен на собственика „Клише“ЕООД на 09.12.2021г./известие за доставяне-л.31/.
Видно от съдържанието на процесния КА от 30.11.21г.,
според извършилите проверка служители в имот 81178.50.66 е извършен строеж, представляващ,
както следва: къмпинг- 9 бр. ваканционни
бунгала, два дървени навеса с каравани, алея и павилион за охрана. Сочи се,
че дружеството „Клише“ЕООД е собственик на имота и на строежа, като за
последният няма одобрен проект, нито разрешение за строеж. Сочи с, че обектите
са разположени в северната част на имота, граничеща с пясъчната ивица, като
всяко от тях /9-те ваканционни метални бунгала/ е с приблизителни размери 8 х 6
метра. Предназначени са за временно обитаване през летния сезон. Има и два броя
дървени навеси с позиционирани каравани в тях, с приблизителни размери 8 х 6
метра. Изградена е алея чрез насипана трошенокаменна фракция, частично
ограничена с разположени бордюри, стабилизирани с бетонова смес към
земеделската земя. В имота са развити площадкови водопроводна, канализационна и
електрически мрежи в изкоп и къмпингът е в завършен вид. В югозападната част на
имота е монтиран павилион за охрана с приблизителни размери 3 х 3 метра.
Изготвена е окомерна скица, обективирана в самият КА. Сочи се, че е нарушен
чл.148, ал.1 от ЗУТ. Процесният КА е изготвен от компетентни специалисти
„Строителство“, заемащи посочените в документа длъжности в общинската
администрация.
Срещу КА № 54 от 30.11.2021г. е било депозирано възражение (л.29-30 от делото), в което се оспорват
констатациите и изводът за нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Дружеството се
позовава на дефиницията на §1, т.31 от ДР на Закона за туризма относно
понятието „къмпинг“ и категорично отрича да е извършвана дейност и
предназначение на обектите по смисъла на законовите дефиниции, за да се приеме,
че са налице поставени „ваканционни бунгала“. Освен това, заявява, че обектите
не съставляват строеж, по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, защото поставените
метални контейнери, каравани, навес и павилион не са трайно прикрепени към
земята, а са поставени временно и поради това, че съставляват преместваеми
обекти не попадат под изискванията за наличие на одобрен проект и разрешение за
строеж. Изрично се сочи, че в този имот не се извършва никаква търговска и
туристическа дейност и не се предоставят обекти под наем, съответно не се
предоставят места за поставяне на палатки или каравани за пребиваване на
туристи. Не се предоставят места за паркиране на автомобили. Изтъква се, че не
се извършват никакви туристически услуги, а и в констативният акт такива
констатации не са налице. При така заявената позиция, подателят на възражението
счита, че не са налице основанията за издаване на заповед за премахване на
незаконен строеж. Видно от отразеното върху писменото възражение, същото е
постъпило в община Созопол.
В изпълнение на законовите си правомощия, ответникът издал оспорената
заповед, с която наредил да бъде премахнат незаконния строеж „къмпинг- 9 броя ваканционни бунгала, два
дървени навеса с каравани, алея и павилион за охрана“, находящ се
върху поземлен имот, с идентификатор
81178.50.66, м. „Атия“, в землището на гр.Черноморец, обл.Бургаска. При издаването на заповедта кметът на общината се позовава на
изготвеният КА № 54 от 30.11.2022г.
Като собственик на строежа е посочено дружеството-жалбоподател.
В мотивите на заповедта се сочи, че строителството е извършено в нарушение
на разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ- без необходимото разрешение за строеж.
В заповедта не се съдържат никакви
съображения защо се приема, че става въпрос за строеж, по смисъла на ЗУТ и въз основа на коя приложима разпоредба
на закона се прави подобен извод.
Липсва и констатация на ответният орган относно квалификацията на
строежа и конкретната категория,
съгласно чл.137, ал.1 от ЗУТ.
В хода на съдебното производство, за изясняване на
факти от значение за решаване на процесния спор е допусната съдебно-техническа
експертиза, с поставени задачи от жалбоподателя и от ответната страна.
Видно от заключението на вещото лице, обектът – 9 метални
бунгала и два дървени навеса, покриващи позиционирани в тях каравани са
разположени в северната част на ПИ собственост на жалбоподателя. Имотът е
водоснабден и електрифициран. Край бунгалата е изпълнена алея от трошенокаменна
фракция, с бетонови бордюри на бетонова смес. В югозападната част на ПИ е
разположен павилион, в недобър вид, неизползваем към момента на огледа от
вещото лице. Сочи се, че бунгалата са съставени от монтирани върху пътни
бордюри, подпрени един до друг два фургона /контейнера/, с изпълнена външна
облицовка от вълнообразна ламарина или алуминиеви платна /дъски/, а на някои
места и с дървени декоративни дъски по стените им. Покривите са едноскатни или
двускатни, покрити с ламарина или сандвич панели. Навесите за караваните са с
дървена конструкция, дървена ламперия по стените, покрити с винил, като към
морето същите имат открита площ /с покрив/, ограничена в предната им част към
морето с найлон /при необходимост/.В задната част са покрити с мрежа. Вещото
лице изтъква, че бунгалата, както и навесите стъпват върху пътни бордюри,
онагледено със снимков материал, а покрай тях са оформени дървени пътеки от
дъски, върху дървени скари. Между всеки две бунгала има пътеки и стълби, с
няколко стъпала и с парапети за достъп до плажната ивица, като някои имат
оформени дървени открити площадки към морето. Покривите на бунгала с номера 1, 2,
3, 4, 6 и 7 са покрити с вълнообразна ламарина, а тези на бунгала 5, 8 и 9 са
изпълнени от сандвич панели. Сочи се, че към момента на огледа всички бунгала
са заключени, съотвено се ползва само едно от тях.
По отношение индивидуализацията и размерите на
отделните елементи, вещото лице описва всяко поотделно, както следва:
БУНГАЛА:
Бунгало 1 - външни размери 6,95 метра х 3,32 метра и
височина 2,80 метра, плосък покрив, покрит с ламарина;
Бунгало 2 - два долепени фургона, с размери съответно
3,5 метра х 8 метра и 3,8 метра х 8 метра, височина – 2,90 метра, първият
фургон има алуминиева облицовка, а вторият- дървена. Плосък покрив, покрит с
вълнообразна ламарина.
Бунгало 3 - външни размери 7 метра х 7,05 метра и
височина 2,80 метра, едноскатен покрив, покрит с ламарина. Има остъкляване, без
дограма.
Бунгало 4 - външни размери 7,05 метра х 8,10 метра и
височина 3 метра, плосък покрив, покрит с ламарина. Облицовка от ламарина по
стените, а за скриване на бордюрите върху които които стъпват фургоните и
отворите между тях е монтирана декоративна дървена греда.
Бунгало 5 - външни размери 7,30 метра х 8,45 метра и
височина 3,10 метра, покрив от сандвич панели, облицовка от вълнообразна
ламарина.
Бунгало 6 - външни размери 8 метра х 8 метра и
височина при билото -3,20 метра, а в краищата- 2,60 метра, покрит с ламарина,
облицовка от вълнообразна ламарина. Покрай фасадите са изпълнени пътеки от
въски, върху дървени скари.
Бунгало 7 - външни размери 8,05 метра х 7,05 метра и
височина 3,08 метра, плосък покрив покрит с ламарина, облицовка от вълнообразна
ламарина.
Бунгало 8 - външни размери 8 метра х 7,20 метра и
височина 3,10 метра, покрив от сандвич панели, облицовка от алуминиеви платна.
Бунгало 9 - външни размери 9,60 метра х 7,30 метра и
височина 3,10 метра, покрив от сандвич панели, облицовка от алуминиеви платна.
НАВЕСИ:
1.Площ – 3,75 метра х 7,90 метра и височина 2,26 метра
към морето и 2, 70 метра към алеята и озеленената част на имота. Конструкцията
е дървена, облицовка с дървена ламперия, двускатен покрив, с покритие от винил.
Под навеса е позиционирана каравана. Към морето
има открита част пред караваната, с найлон за затваряне при необходимост,
а в задната част е от дърво и мрежа.
2.Площ – 3,85 метра х 9 метра и височина 2,20 метра
към морето и 2, 50 метра към алеята и озеленената част на имота. Конструкцията
е дървена, облицовка с дървена ламперия, двускатен покрив, с покритие от винил.
Под навеса е позиционирана каравана. Към морето
има открита част пред караваната, с найлон за затваряне при
необходимост, а в задната част е от дърво и мрежа.
АЛЕЙНА МРЕЖА:
В имота, покрай бунгалата е изпълнена алея с широчина
6.00 метра от трошенокаменна уплътнена фракция и пътни бордюри.
ПАВИЛИОН за охрана:
В близост до входа на поземления имот е монтиран
алуминиев павилион, в недобър вид, неизползваем към момента на огледа, с
размери 2 метра х 2,90 метра, двускатен покрив, с височина 2,10 метра /високата
част/ и 2 метра в ниската част.
При така направените констатации относно наличните
обекти в поземления имот, вещото лице отговаря на поставените задачи, както
следва:
1.Възможно е преместване и монтиране на бунгалата и
навесите, предмет на оспорената заповед от 22.03.2022г., на друго място, върху
други основи, без същите да губят индивидуализацията си, както и ползването им
със същото или подобно предназначение. Сочи се, че при осъществяване
преместването на отделните фургони /контейнери/ е възможно да се наложат дребни
демонтажни работи или да се получи някакво леко увреждане на облицовката, което
би било лесно отстранимо.
2.Монтираните върху процесният имот обекти, предмет на
обжалваната по делото заповед се намират върху ПИ с идентификатор 81178.50.66
/частна собственост/, земеделска, с начин на трайно ползване- изоставена орна
земя, четвърта категория, съгласно КККР на м.Атия, землище на гр.Черноморец,
община Созопол. Бунгалата и навесите са монтирани /стъпват/ върху позиционирани
на превидените за тях места пътни бордюри. След демонтажа им бордюрите се
премахват и земята се възстановява, като субстанцията и начинът на трайно
ползване на същата не се променят.
3.По отношение поставения от ответника въпрос за
индивидуализацията и размерите на отделните обекти, вещото лице е дало подробно
описание в констативно-съобразителната част на заключението, пресъздадена
по-горе.
Приложен е надлежно изготвен от вещото лице при огледа
снимков материал, като са показани изображения на отделните обекти
позиционирани в имота.
При тези фактически констатации, съдът обосновава следните правни
изводи:
При така заявените становища на страните и с оглед доказателствата по
делото, основният спор между страните в настоящият случай се свежда до това
дали обектът описан в заповедта съставлява строеж,
по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ.
Съгласно Констативен акт № 54 от 30.11.2021г.,
процесният обект съставлява „къмпинг-
9 бр. ваканционни бунгала, два дървени навеса с каравани, алея и павилион за
охрана“.
Няма спор по делото, че така описаните обекти са разположени именно в имота
на дружеството, като липсва и противоречие в становищата относно липсата на
строителни книжа /одобрен проект/ и разрешение за строеж.
Различни са само тезите за приложимост на тези изисквания, както и за същността
на обследваните обекти, които според оспорващата страна следва да се
квалифицират като преместваеми обекти, а според тезата на ответника описаните в
заповедта обекти съставляват строеж.
Видно от заключението на приетата и
неоспорена по делото съдебно-техническата експертиза обектите описани в заповедта не
могат да се квалифицират като строеж,
по смисъла на чл.137, ал.1 от ЗУТ,
поради следното:
От анализа на събраните по делото
доказателства и конкретно от констатациите на извършената детайлна СТЕ се установява,
че бунгалата, навесите с каравани, алея и павилион за охрана съставляват само
поставени на мястото обекти, които не са трайно прикрепени към земята.
Неоспорени са констатациите на вещото
лице, че бунгалата са съставени
от разположени един до друг два фургона, които „стъпват“ върху пътни бордюри, навесите също „стъпват“ върху пътни бордюри и са с
дървена конструкция /дървена ламперия по стените покрита с винил/, като са
оформени дървени пътеки от скари и дъски, респективно под навесите са позиционирани
каравани, съответно павилиона за охрана е монтиран от алуминиеви
елементи. Колкото до т.нар алея, същата е изпълнена от насипването на субстрат
/трошенокаменна фракция/, оградена с пътни бордюри. Обектите, след демонтажа им
не губят индивидуализацията си и могат да се използват със същото или подобно
предназначение, като се преместят на друго място. Тази констатация се отнася и
за пътните бордюри, върху които са поставени обектите, съответно очертават
алеята. Изрично се сочи от вещото лице, че след демонтажа и преместване на
пътните бордюри, субстанцията на земята и начинът на трайно ползване не се
променят.
Ето защо, описаните в заповедта обекти не могат да се
квалифицират като строеж, по смисъла на ЗУТ, за да се изследва въпроса дали
отговарят на конкретни правила и норми. Всъщност, в обжалваната заповед не се съдържат никакви конкретни
съображения защо ответният орган приема наличието на строеж, какво представлява този строеж, дали е основно, допълващо застрояване или други съоръжения, нито
се сочи от коя категория е този строеж, съответно
липсват относимите правни норми, регламентиращи
изискванията за този твърдян строеж. Единствено се сочи, че е нарушено
изискването на чл.148, ал.1 от ЗУТ, като няма необходимото разрешение за
строеж, но както е известно законът регламентира изискванията за отделните
видове строежи според вида на застрояването, както и съответната категория на
строежа, а последната определя на първо място компетентността на органа да постанови подобна заповед.
В уводната част
на заповедта са изтъква, че е издаден КА № 54 от 30.11.2021г. В процесния
констативен акт се сочи, че описаният строеж е от пета категория, а според
класификацията на видовете строежи е отнесен към чл.10, ал.1, т.9 от Наредбата
за номенклатурата на видовете строежи. При положение, че двукратно /след изискване на информация за ползването
на имота, както и след връчване на Констативния акт/ дружеството е
заявявало писмено пред органите на общинската администрация, че намиращите се в
имота обекти не съставляват строежи и оспорва наличието на подобни съоръжения,
а видно от обстоятелствената част на заповедта ответникът е констатирал
наличието на подадено възражение, за обосноваване на тезата, че е налице
строеж, е следвало да бъдат изложени конкретни съображения въз основа на които
ответната страна прави този извод. Както вече бе отбелязано, такива мотиви в
оспорената заповед липсват.
Съгласно §5, т.38 от ДР на
ЗУТ „Строежите са
надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация,
реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното
наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението.
Описанието на обектите в Констативния акт от 30.11.2021г.
/погрешно отразен в заповедта като
съставен през 2022г./ и конкретно упоменатото в него относно процесните
вещи, находящи се в недвижимия имот, не съставлява писмено доказателство, че
съществува строеж, каквато теза застъпва ответната страна.Дали бунгалата, павилиона,
навесите и караваните, съответно алеята са трайно прикрепени към земята или не
следва да бъде установено със съответните доказателства. В случаят, единствено
относимо по делото доказателство в тази насока е приетото неоспорено експертно
заключение на инж.С.Б., според което описаните обекти в заключението онагледени
и от снимков материал, предвид описаният начин на изграждане /поставяне/,
опровергава констатациите на проверяващите обективирани в констативния акт, че
обектите съставляват строеж от пета категория, съгласно чл.10, ал.1, т.9 от
Наредбата. Вярно е, че съгласно посочената норма на Наредба № 1 от 30.07.2003г.
за номенклатурата за видовете строежи, сред видовете строежи от пета категория буква „а“ на чл.137, ал.1 от ЗУТ са включени и
ваканционните бунгала с площ до 1000 кв.м. Обаче, както стана ясно и от
заключението на СТЕ т.нар. бунгала всъщност са съставени от „подпрени един до друг два фургона
/контейнера/, с изпълнена външна облицовка от ламарина или алуминиеви плътна
/дъски/“. Следователно, на мястото върху пътни бордюри са поставени движими
вещи, които не покриват белезите на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, за да бъдат
окачествени като строежи. Наличието на строеж означава индивидуализираните вещи
да са трайно захванати за земната повърхност и да не е възможно премахване на
съответната вещ без да се засегне нейната индивидуализация, респективно да не е
възможно преместване в пространството с цел да се използва отново по
предназначение, но констатациите на вещото лице са красноречиви и ясно установяват
противното.
Обобщено, налице са всички кумулативни
предпоставки за окачествяването на описаните обекти, като преместваем обект, по
смисъла на дадената от закона легална дефиниция на това понятие.
Съгласно определението на понятието в
разяснителната норма на §5, т.80 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ "Преместваем
обект" е
обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от
повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде
ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или
премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на
земята, както и на обекта, върху
който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се
закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане
на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който
е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира
конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за
основа за изграждане на строеж.“Видно от съдържанието на тази дефиниция ясно
е посочено, че преместваемият обект може да се постави както „на земята“, така
и на друга повърхност „на обекта…“
По въпроса за компетентността на
издателя на процесната заповед, ако обектът съставлява строеж, материалната
компетентност на издателя е обусловена от категорията на строежа. Видовете
категории на строежите са посочени в чл.137 от ЗУТ и съответната наредба за
номенклатурата на строежите.
Видно от административната преписка,
единствено в КА се сочи, че процесният обект е строеж, съгласно чл.10, ал.1,
т.9 от Наредбата, т.е. от пета
категория. В случай, че обектът съставляваше
строеж, би била относима посочената норма на закона, поради което кметът на
общината разполага с необходимата материална компетентност да издаде заповед с
посоченото в нея правно основание. В тази връзка, заповедта е издадена от
компетентен орган и в предвидената писмена форма. Обаче, обстоятел-ства,
описани в заповедта досежно определянето на вида на обекта като строеж не се
съдържат, въпреки формалното отчитане на подадени възражения, поради което
оспореният акт е издаден при съществено
нарушение на производствените правила. Вярно е, че констативният акт е
надлежно връчен на адресата, но при наличие на изрично изложени възражения и за
обосноваване на спорния извод защо се приема наличие на строеж излагането на
подобни съображения в заповедта е наложително. Мотивите на органа в тази насока
не могат да се предполагат, а следва да се съдържат ясно и недвусмислено в
заповедта. Наред с констатираната незаконосъобразност на административния акт,
по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, издадената заповед е постановена и в противоречие с нормите на материалния закон
и неговите цели, които съставляват отменителни основания по чл.146, т.4 и
т.5 от АПК. Това е така, защото заповед с процесното правно основание по
чл.225а, ал.2, вр. с ал.1 от ЗУТ може да се издаде само по отношение на
„строеж“ по смисъла на закона, а в случаят такъв не е налице.
При това положение, вменените
изисквания на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ са неотносими. Изискванията за поставяне
на преместваеми обекти са от различно естество и процедурата за премахване на
преместваем обект е съвсем различна, макар и да е включена материалната
компетентност на кмета на общината. Административното производство по
премахване на преместваем обект е самостоятелно и има различен характер, поради
което не може да се основава на указанията на нормативната уредба по отношение
на строежите. Преди да бъде постановена заповед от такова естество органът е
следвало да установи всички релевантни към вида на обекта факти и
обстоятелства, което не е сторено и заповедта е постановена при неизяснена
фактическа обстановка, в разрез с указаното в чл.35 от АПК.
Само за пълнота, в отговор на доводите
на оспорващата страна, че намиращите се в имота бунгала не отговарят на
изискванията на Закона за туризма и цитираната разяснителна разпоредба относно
дефиницията на „къмпинг“, следва да се отбележи тяхната неотносимост към
предмета на настоящото производство. В случаят, в пределите на доказване не се
включват факти относно евентуално извършвана търговска дейност, защото не се
цели установяване на туристически обект, нито на факта дали същият е
категоризиран и от какво естество е този обект, по смисъла на Закона за
туризма. Ирелевантно за предмета на настоящото производство е обстоятелството
дали в позиционираните на място обекти се настаняват лица срещу заплащане на
туристическа услуга или безвъзмездно се предоставят за ползване от служители на
дружеството, както твърди жалбоподателя. Фактът дали обектите се ползват срещу
заплащане или безплатно не обуславя извод за наличие на строеж, а начинът на
изграждане на обектите, характеристиките им и тяхната връзка със земната
повърхност. Ето защо, доводите на дружеството в тази насока са неотносими към
спорния предмет, респективно нямат отношение към законосъобразността на заповед
с процесното правно основание.
По изложените съображения, обжалваната заповед е незаконо-съобразна, издадена от
компетентен орган, в изискуемата форма, но при съществено нарушение на производствените правила, в противоречие с
нормите на материалния закон и неговите цели, с оглед контекста на
изложеното по-горе, макар и не по всички изложени в жалбата аргументи, поради
което оспорването е ОСНОВАТЕЛНО и следва да бъде уважено, респективно заповедта
да бъде отменена изцяло.
Разноски не се претендират от дружеството и не се
присъждат при този изход на делото.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд – гр.Бургас, първи състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Заповед
№ 8-Z-249 от 22.03.2022г. на Кмета на
Община Созопол, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: