РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 05.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 893 по описа на съда за 2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е
по предявени от Е.А.Л., ЕГН: **********,***, партер, против
„Многопрофилна болница за продължително лечение и
рехабилитация - ВИТА“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Велинград, ул. „Пушкин“ № 2, представлявано от управителя си А.
Х.П., искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и т. 3 КТ, за признаване на уволнението й, извършено със
Заповед № 52/01.07.2019 г., за незаконно и неговата отмяна, за възстановяването
ѝ на заеманата до уволнението длъжност и за осъждане на ответника да й
заплати сумата от 6840 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в
резултат от незаконното уволнение, за периода от 02.07.2019г. до 02.01.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба- 28.08.2019 г.
до окончателното й изплащане.
Ищцата Л.
излага, че била в трудово правоотношение с ответното дружество, считано от 04.03.2002 г., като първоначално
заемала длъжността „бюфетчик“. През годините с ответника били подписали няколко
допълнителни споразумения към трудовия й договор, като с последното от тях-
Допълнително споразумение № 2 от 30.05.2019г., била назначена на длъжност
„експерт хранене“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1140 лв.. Твърди, че на
02.07.2019г. й била връчена Заповед № 52 от 01.07.2019г., с която на основание
чл. 328, ал.1, т.2 от Кодекса на труда, трудовото й правоотношение било
прекратено, поради съкращаване на щата. Поддържа, че не й е известно да е налице
причина за съкращаването му, нито дали е бил правен някакъв подбор преди
издаването й. Сочи, че не са й връчвани каквито и да е други книжа, освен
заповедта, като в нея липсвали каквито и да е мотиви за издаването й, а било
посочено единствено като основание „съкращаване в щата“. Излага, че не й е
връчвано предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. Предвид
изложеното счита, че процесната заповед е незаконосъобразна, издадена в
нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните
правила, без каквито и да е мотиви от страна на работодателя. Твърди, че
заеманата от нея длъжност „експерт хранене“ е задължителна предвид спецификата
при извършване на лечебни услуги при ответника по подробно изложени
съображения. Сочи, че в процесната заповед било записано, че следва да й бъдат
заплатени обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие, но
обезщетение не получила. Излага, че в резултат на незаконното уволнение
останала без работа. Предвид изложеното
моли исковете й да бъдат уважени. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В
едномесечния срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от -„Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация
- ВИТА“ ЕООД, с който изразява становище, че предявеният иск е изцяло
неоснователен. Не оспорва, че с ищцата са били в трудово правоотношение, по
силата на което е заемала длъжността „експерт хранене“, с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 1140 лв., съгласно сключено Допълнително
споразумение, което е било прекратено
със Заповед № 52/01.07.2019 г., считано от 02.07.2019 г.. Поддържа, че е
налице реално намаляване на списъчния състав, в резултат на управленско
решение, което не подлежи на контрол относно неговата целесъобразност. Сочи, че
от представените с отговора щатно-длъжностни разписания на дружеството /от
01.05.2019г. и от 02.07.2019г./ е видно, че списъчният състав на дружеството от
97,5 бройки е намален на 96,5. В ЩДР от 02.07.2019г., длъжността „Експерт
хранене” с код 24226056 не съществува, което потвърждавало реално съкращаване
на щата на ищцата. Счита, че за
работодателя не е съществувало задължение да проведе подбор по смисъла на чл.
329 от КТ, тъй се съкращавала единствена щатна бройка. Сочи, че със заповед №
51/01.07.2019 г е възложил функциите на „Експерт хранене“ да се изпълняват от
и.д. „Експерт стопанска дейност“ до завръщането на титуляра
на длъжността „Калкулант“. Излага, че е право на
работодателя да преценява кои длъжности да съкращава, с цел намаляване на
разходи и оптимизиране на организацията на съответното звено от търговското
дружество. Поддържа, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищцата е издадена от правоимащо лице, като излага подробни
доводи в тази насока. Не оспорва, че на ищцата не й е връчено предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение, но твърди да й е изплатено
обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, на 13.08.2019 г.. Предвид изложеното моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
Въз
основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът с доклада по делото е обявил за
безспорно, че между страните е било налице валидно трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор №
17/04.03.2003 г., и по силата на Допълнително споразумение № 2 от 30.05.2019г.
към него ищцата е заела при ответника длъжност „Експерт хранене“, с основно
месечно трудово възнаграждение в размер
на 1140 лв., като същото е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2,
пр. 2 КТ, със Заповед № 52/01.07.2019 г., считано от 02.07.2019 г..
По иска с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ:
В чл. 328 от КТ са посочени изчерпателно
основанията, при наличието на които работодателят може да прекрати трудовия
договор с предизвестие отправено до работника или служителя. Актът, с който се
прекратява трудовото правоотношение трябва да е в писмена форма. Предвидената
форма и законоустановеност на основанията за
прекратяване на трудовото правоотношение представляват гаранция на защитените
от закона права на работниците или служителите. С атакуваната Заповед трудовото
правоотношение между ищцата и ответника е прекратено на основание чл. 328,
ал.1, т. 2 от КТ – поради съкращение в щата. Работодателят изрично е посочил в
заповедта основанието за прекратяване на договора, като в конкретния случай
законодателят не въвежда изискване да се излагат подробни фактически и правни
съображения за това. Не посочването на фактическите и правни основания за
уволнението в заповедта съставлява самостоятелно основание за признаване
уволнението за незаконно само при дисциплинарните наказания и при уволнението
поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. При прекратяване
на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ не излагането
на подробни мотиви не води до незаконосъобразност на заповедта, доколкото то е
основано на факти, които не засягат личността на служителя. В настоящия случай
е достатъчно за индивидуализацията на основанието на уволнението посочването на
правната норма, която го регламентира, както и направеното текстово пояснение
на предложението, доколкото разпоредбата на чл. 328,
ал.1, т.2 КТ съдържа две предложения, че се касае за хипотеза на
съкращаване на щата. Видно от съдържанието на процесната заповед в нея подробно
е посочено, че прекратяване на трудовото правоотношение е предприето на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, във връзка със съкращаване на щата за
длъжността „експерт хранене“.
Законосъобразността на прекратяването на
трудовото правоотношение поради съкращаване в щата предполага да е налице
решение за съкращение на съответната щатна бройка, решението да е взето от
компетентния за това орган, към момента на уволнението да е налице фактическо
премахване на съответната трудова функция, като уволнението трябва да следва
или да съвпада с датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращение
в щата.
Съдът намира, че промяната в щатното
разписание и атакуваната заповед са издадени от компетентен орган. Видно от приетия
договор за възлагане на управление на ЕООД- МБАЛР Вита ЕООД, гр. Велинград, №
21/14.06.2016 г., едноличният собственик на капитала е възложил на Л.и.к.управлението
на ответното дружество, което обстоятелство не се оспорва от ищцата, нито се
твърди да се е променило към датата на уволнението. От друга страна от приетите
като писмени доказателства и неоспорени- Заповед № 52/01.07.2019 г. и Заповед №
51/01.07.2019 г. се установява, че лицето Л.и.к.ги е издало, поради което съдът
приема, че това е сторено от лице, притежаващо работодателска власт по
отношение на ищцата.
В постановеното по реда на чл. 290 ГПК
решение № 657/26.10.2010 г. по гр. дело № 2/2010 г. на III-то гр. отд. на ВКС е възприето, че от значение при иска по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ дали при работодателя е осъществено основанието, на което е
извършено уволнението, е датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
При уволнение с предизвестие, от значение за законността на уволнението е дали
има съкращаване на щата към датата на изтичането му. Установява се от събраните
по делото писмени доказателства- Заповед № 51/01.07.2019 г., на управителя на
ответното дружество, за утвърждаване на щатно разписание и ново щатно
разписание в сила от 02.07.2019г., че е налице акт на работодателя, с който се
премахва единствена щатна бройка от щатното разписание „експерт хранене“-
длъжността на ищцата. В конкретния случай не са представени доказателства на ищцата
да е връчено предизвестие за предстоящото съкращаване в щата. Видно от
атакуваната заповед за уволнение, е наредено да се изплати на ищцата
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ и при това положение тя е актът, с който се
прекратява трудовото правоотношение.
Следователно датата на прекратяване на трудовото правоотношение следва по време
датата на вземане на решението за съкращаване на щатната бройка и съвпада с датата
на влизане в сила на новото щатно разписание, като видно от последното в него
няма подобна на заеманата от ищцата длъжност.
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1
от КТ при съкращаване в щата работодателят има правото и задължението да
извърши подбор. Доказателствената
тежест от установяване на това обстоятелство е възложена на работодателя –
ответник. В случаите, когато се съкращават повече от една идентични
длъжности правото на работодателя се трансформира и в негово задължение,
изпълнението на което е поставено като изискване за законност на извършеното
уволнение. Съдът намира възражението на ищцата, че подбор е следвало да бъде
извършен между заеманата от нея длъжност и другите служители, за неоснователно.
Константната съдебна практика и правната теория приемат, че извършването на подбор е задължение на работодателя в
случаите, когато се съкращават щатни бройки измежду всички заемащи еднаква
длъжност работници или служители, а е негово право, когато се съкращават щатни
бройки измежду заемащи сходна длъжност - така изрично мотивите на ТР №
3/16.01.2012 г. на ОСГК - ВКС. Ето защо работодателят няма задължение за
подбор, когато премахва единствена щатна бройка или всички щатни бройки за една
длъжност. В случая извършването на подбор не е било задължително, доколкото е
съкратена единствената щатна бройка, поради което и не извършването на подбор
от работодателя не е в нарушение на закона. При определяне кръга на лицата,
които да участват в подбора, не се изхожда от наименованието на длъжностите,
нито от сходствата във възложените трудови функции, а от техните различия, като
определящо е дали различията са съществени. За да бъде изпълнено задължението
за подбор, в него трябва да бъдат включени всички лица, изпълняващи несъществено
различаващи се трудови функции.
От приетите по делото длъжностни
характеристики за длъжността на ищцата, заемана преди уволнението, както и на
длъжностите „експерт стопанска дейност“ и „калкулант“
е видно, че трудовите функции по тях съществено се различават, от където следва
изводът, че не е било налице задължение за работодателя да извърши подбор между
служителите, които ги заемат. Отказът на работодателя да извърши подбор по чл.
329 КТ, когато извършването му не е задължително, а представлява негово право,
не подлежи на съдебен контрол.
За характера и същността на длъжността
от значение е не нейното наименование, а правата и задълженията на работника
или служителя, определящи съдържанието на трудовите му функции. За преценката
дали между стара и нова длъжност има съвпадение, без значение от наименованието
им, е естеството на възложената работа, същностните, определящи я трудови
функции. В доказателствена тежест на ответника е установяването на реалното
съкращаване на длъжността.
Съгласно константната практиката на ВКС
реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е налице не само при
отпадане на трудовите й функции, но и когато част от тях се запазват и
преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между
други длъжности. Когато се преценява реалността на съкращаването, преценката за
идентичност на трудовите функции се извършва с оглед естеството на възложената
работа. Изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието
на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по
длъжностна характеристика. Едни и същи трудови задължения по длъжностна
характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната
длъжност; от йерархичното й място в структурата на работодателя; от предмета на
дейност и организацията на предприятието.
В случая по делото не са представени
новите длъжностни характеристики за длъжностите „експерт стопанска дейност“ и „калкулант“. Съгласно практиката на
съдилищата за установяване на различие между присъщите трудови функции на
длъжности по щатното разписание на работодателя не е задължително да са
представени длъжностни характеристики за тях. Такива може й да не са съставени,
като това не се отразява на валидността на трудовото правоотношение, не се
отразява също и на законността на уволнението, ако щатът действително е
съкратен. От естеството на възложената работа следва дали е налице реално
съкращаване на щата.
От представените старо и ново щатни
разписания се установява, че съкратената длъжност „експерт хранене“ е била
йерархически подчинена на управителя на болницата, като в същата йерархическа
подчиненост става и работникът, заемащ длъжността „калкулант“,
тъй като след утвърждаване на новото щатно разписание пряката му подчиненост спрямо
работникът, заемащ длъжността „експерт хранене“ е отпаднала. От тук следва
изводът, че йерархичното място в структурата на работодателя на съкратената
длъжност и длъжността „калкулант“ е станало идентично
след въвеждането на новото щатно разписание, но също така се установява, че
една от същностните функции на длъжността „експерт хранене“, а именно
ръководната му по отношение на работника, заемащ длъжността „калкулант“ е отпаднала. От представената по делото Заповед № 51/01.07.2019 г., т. 5 се установява,
че с нея е възложено на заемащия длъжността „експерт стопанска дейност“ да
изпълнява функционалните задължения на съкратената длъжност- „експерт хранене“ до
завръщане на титуляра, заемащ длъжността „калкулант“. От тук следва, че част от трудовите функции на
съкратена длъжност са се запазили и са преминали към длъжността „калкулант“. В случая обаче не е налице сходство в трудовите
функции за съкратената длъжност „експерт хранене“ и тези на длъжността „калкулант“, тъй като към първите са добавени и нови, а
именно присъщите за длъжността „калкулант“ функции,
които както бе посочено по- горе съществено се различават, като същевременно е
отпаднала една съществена за старата длъжност функция- ръководната, поради
което не може да се направи извод за идентичност между тях. Иначе казано в
случая действително е било налице реално съкращаване на щата, тъй като част от
трудовите задължения на премахнатата единствена длъжност са запазени в съществуващата
длъжност „калкулант“, но са комбинирани и с нови
съществени за тази длъжност трудови задължения, като едновременно е премахнато едно
от същностните задължения на съкратената длъжност. Ето защо, съдът приема, че
от събраните и обсъдени доказателства по- горе се установява, че съкратената
длъжност не е продължила да съществува, поради което възражението на ищцата, че
не е налице реално съкращаване на щата е неоснователно.
При тези данни, съдът счита, че
ответникът е доказал наличието на предпоставките за извършване на съкращение,
т.е. налице е реално премахване на единствена щатна бройка за длъжността на
ищцата по новото щатно разписание, в сила от 02.07.2019 г., взето от
компетентния орган, утвърдено е ново щатно разписание, отразяващо действителното
съкращение на щата. С оглед изложеното не са налице сочените от ищцата пороци
на уволнението, което съдът намира за законосъобразно извършено на основанието
по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ.
Предвид всичко изложено до тук съдът приема, че ответникът
законосъобразно е упражнил субективното си потестативно право да прекрати
трудовото правоотношение с ищцата, поради което предявеният
по делото иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна уволнението като
незаконосъобразно, е неоснователен и следва да се отхвърли.
По исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1,
т. 2 и т. 3 КТ
Предвид неоснователността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ изцяло обусловените от него
искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл.
225, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от КТ за възстановяване на ищеца на процесната длъжност и
за присъждане на обезщетения за оставане без работа поради уволнението, също се
явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските:
При този изход на делото и на основание
чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете или сума в размер на 300 лв..
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от Е.А.Л., ЕГН: **********,***, против
„Многопрофилна болница за продължително лечение и
рехабилитация - ВИТА“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Велинград, ул. „Пушкин“ № 2, представлявано от управителя си А.
Х.П., искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и т. 3 КТ, за признаване на уволнението й, извършено със
Заповед № 52/01.07.2019 г., за незаконно и неговата отмяна, за възстановяването
ѝ на заеманата до уволнението длъжност и за осъждане на ответника да й
заплати сумата от 6840 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в
резултат от незаконното уволнение, за периода от 02.07.2019г. до 02.01.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба- 28.08.2019 г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Е.А.Л.,
ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 вр.
ал. 8 ГПК на Многопрофилна болница за продължително
лечение и рехабилитация - ВИТА“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Велинград, ул. „Пушкин“ № 2, представлявано от управителя си А.
Х.П. сума в размер на 300 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙНОЕН
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА