№ 249
гр. Бургас, 29.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Даниел Н. Марков
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600267 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК.
Постъпила е частна жалба от упълномощения защитник на осъдения М.
Г. В. против определение №1155 от 24.11.2022г. по ЧНД №1297/2022г. на
Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения
за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наказанието
лишаване от свобода, определено му като общо наказание по ЧНД
№1209/2014г. на Районен съд – Сливен. С жалбата се правят оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. В нея са
изложени съображения за наличието на кумулативно предвидените в чл.70,
ал.1 от НК изисквания за условно предсрочно освобождаване на осъдения.
Защитникът твърди, че осъденият е изтърпял повече от половината от
наложеното му общо наказание лишаване от свобода и с поведението си е дал
доказателства за своето поправяне. Изразява несъгласие със съдебния извод,
че липсват убедителни доказателства за поправянето на осъдения, който все
още изпитва затруднения при оценяване на проблемните ситуации и при
търсенето на законосъобразните средства за тяхното разрешаване, а
изработените у него морално-волеви възпиращи механизми не са достатъчно
силни. Противопоставя се и на заключението на съда, че е налице съмнение
относно възможностите на осъдения да реагира адекватно на
предизвикателствата пред него в неконтролирана среда, което повишава
опасността от риск от рецидив. Аргументира незаконосъобразност на
1
първоинстанционното отхвърлително определение, като се позовава на
докладите на администрацията в Затвора Бургас, според които осъденият В. е
емоционално-волево стабилен, изпълнителен и дисциплиниран в
регламентирана среда, притежаващ адекватна за ситуацията самооценка,
дистанциран е от проблемите и конфликтите в затворническата общност,
макар и да контактува с широк кръг лишени от свобода, добронамерен,
прагматичен и неконфликтен, отнася се с уважение към служителите в
затвора, трудово ангажиран и отговорен към трудовата си дейност.
Специално подчертава, че по време на дългия престой от 14 години в затвора
и в ЗООТ „Строител“ осъденият има само две нарушения на установените
правила, които са с давност от повече от една година, като самият той не е
инициирал конфликтни ситуации, не е имал агресивни прояви и не е
проявявал дискриминационни нагласи. Изтъква множеството награди,
включително домашен отпуск, получени от осъдения за показано добро
поведение и участие в трудова дейност. Като заявява, че изложените
обстоятелства категорично се установяват от събраните по делото
доказателствени материали, мотивира необоснованост на становището на
съда за липсата на всички изискуеми от чл.70, ал.1 от НК предпоставки за
условно предсрочно освобождаване на осъдения. В тази връзка излага
обстоен анализ на изготвените от затворническата администрация доклади и
прави изводи както за ниски стойности на риска от вреди за обществото, така
и за настъпили устойчиви и трайни позитивни промени в съзнанието и в
поведението на осъдения. Изразява позиция, че през оставащия кратък срок
от наказанието лишаване от свобода, което осъденият следва да изтърпи,
няма да се постигне по-висока качествена промяна в неговата личност в
сравнение с вече постигнатото до момента. Счита, че на осъдения следва да
се даде възможност да започне живот на свобода и да си намери работа с цел
повишаване възможностите за получаване на законни доходи и намаляване
вероятността за извършване на нови престъпления. Като заключава, че
пълноценното поправяне на осъдения е завършило и основните цели,
поставени с планирането на наказанието, са постигнати, приема, че обратният
извод обуславя демотивиране на лишения от свобода да полага усилия за
своето трайно поправяне. В обобщение изтъква, че са налице всички
предвидени в чл.70, ал.1 от НК предпоставки за допускане на условно
предсрочно освобождаване на осъдения, като подчертава изпълнението на
2
втората предпоставка – постигнато е трайно поправяне на В. и е настъпила
устойчива положителна промяна в начина му на живот. Приемайки, че
изложените и безспорно установени по делото обстоятелства доказват
наличието на законовите предпоставки за условно предсрочно освобождаване
на осъдения М. В., моли въззивният съд да отмени първоинстанционното
определение, с което е оставена без уважение молбата за условно предсрочно
освобождаване и вместо него да постанови друго, с което да допусне условно
предсрочно освобождаване от неизтърпения остатък на наказанието лишаване
от свобода, наложено на осъдения.
Апелативна прокуратура – Бургас чрез своя представител Зам.
Апелативен прокурор Йовита Григорова е депозирала писмено становище, с
което заявява неоснователност на частната жалба. Споделя изразеното в
съдебното определение разбиране, че макар и да е налице формалната
предпоставка на чл.70, ал.1, т.2 от НК - осъденият да е изтърпял фактически
не по-малко от една втора от наложеното му общо наказание лишаване от
свобода, то другата изискуема предпоставка на чл.70, ал.1 от НК – осъденият
да е дал доказателства за своето поправяне, не е изпълнена. Акцентира на
обстоятелство по сбиване на осъдения В. с друг лишен от свобода, което сочи
на потенциално запазен и повишен риск от рецидив от насилие и
недостатъчна овладяност на импулсивно поведение, пречещо на осъдения да
разбере факторите, довели до противоправното му поведение и
необходимостта от позитивна личностна промяна. Смята, че, предвид
доказателствата по делото, заявената критичност към деянието, за което В. е
осъден и ефектът на поправителното въздействие на наложеното наказание са
голословни. Цени изявленията на осъденото лице В. пред
първоинстанционния съд като индиция, че не е отпаднал риска от
криминализация на личността и че липсва възможност за адекватна социална
интеграция. Присъединява се към извода на първата инстанция, че фактът на
изтърпяно повече от половината от наложеното наказание 16 години
лишаване от свобода не е достатъчно, за да мотивира наличие на
предпоставките по чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно
освобождаване. Приемайки, че спрямо лишения от свобода В. не са
постигнати целите по чл.36 от НК с изтърпяната част от наложеното общо
наказание, прави извод за отсъствие на втората кумулативно дадена в чл.70,
ал.1 от НК предпоставка за допускане на условно предсрочно освобождаване.
3
По тези съображения предлага въззивният съд да потвърди, като
законосъобразно и обосновано, първоинстанционното определение, с което е
отказано условно предсрочно освобождаване на осъдения.
Настоящата частна жалба е подадена от защитника на осъденото лице,
което има право на такава съгласно чл.440, ал.2 от НПК и в предвидения за
това преклузивен седмодневен срок по чл.342, ал.1, предл.1 от НПК, поради
което тя е допустима.
Първоинстанционното производство е образувано по молба на лишения
от свобода М. Г. В. за условно предсрочно освобождаване на основание
чл.437, ал.2 вр. чл.438 от НПК вр. чл.70, ал.1 от НК.
Проявявайки дължимата процесуална активност, съдът е събрал
необходимите относими и достатъчни доказателства, обстойно и задълбочено
е анализирал същите, като въз основа на тях обосновано е приел за
категорично установена изложената в определението фактическа обстановка,
която се споделя и от настоящата инстанция.
Безспорно е установено по делото от фактическа страна следното:
С присъда №15 от 27.02.2012г., в сила от 07.05.2013г., по НОХД
№638/2011г. на Окръжен съд – Сливен, осъденият В. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 вр. чл.115 вр.
чл.20, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 16 години.
С присъда №173 от 30.06.2014г., в сила от 26.07.2014г. по НОХД
№845/2014г. на Районен съд – Сливен, осъденият В. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.5 вр. чл.194, ал.1 от НК,
за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем
месеца.
С присъда №1049 от 30.11.2011г., в сила от 16.12.2011г. по НОХД
№716/2011г. на Районен съд – Сливен, осъденият В. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.5 вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК, за което ме у наложено наказание лишаване от свобода за
срок от шест месеца.
С определение от 01.10.2014г., в сила от 17.10.2014г., по ЧНД №
1209/2020г. на Сливенския районен съд, на осъдения В. за престъпленията –
предмет на разглеждане по НОХД №716/2011г., НОХД №845/2014г., двете на
4
Сливенския районен съд, и НОХД №638/2011г. на Окръжен съд – Сливен е
определено общо наказание - 16 години лишаване от свобода, търпимо при
първоначален строг режим.
Осъденият В. постъпил в Затвора Бургас на 24.03.2011г. За начало на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е приет денят 27.11.2010г.,
на която дата осъденият фактически е бил задържан под стража.
Към 24.11.2022г. осъденият е изтърпял фактически 11 години, 11 месеца
и 27дни, като от работа има признати 2 години, 9 месеца и 5 дни или общо 14
години, 9 месеца и 2 дни. Към посочената дата остатъкът е 1 година, 2 месеца
и 28 дни, а към днешна дата неизтърпеният остатък от същото наказание е 1
година, 1 месец и 23 дни.
Наличните в затворническото досие документи, приобщени към
доказателствения материал по делото и информацията, съдържаща се в
системата за оценка на осъден правонарушител, първоначален план на
присъдата, материалите за препланиране на присъдата, текущите доклади на
ИСДВР, доклада за пробационен надзор, доклада на инспектор СДВР,
становището на Началника на Затвора – Бургас и експертната оценка на
актуалното психично и емоционално състояние, установяват следното:
Осъденият М. В. е за първи път в затвора. Започнал да изтърпява
наложеното му наказание лишаване от свобода при първоначален строг
режим, какъвто му е бил определен от съда. От 15.06.2016 г. строгият режим
на изтърпяване на наказанието е бил заменен с общ режим. От 29.09.2020 г.
общият режим на изтърпяване на наказанието е бил заменен с лек режим. Със
Заповед №139 от 23.07.2019г. осъденият В. е преместен да изтърпява
наказанието си в затворническо общежитие от открит тип – ЗООТ
„Строител“, където се намира и понастоящем.
През 2013г. осъденият В. е записан в Четвърти клас в ОУ „Аргира
Жечкова“ към Затвора Бургас. През 2018г. завършва основно образование в
СОУ „Поп Минчо Кънчев“ към Затвора Стара Загора. През 2017г. осъденият
е участвал в курс за придобиване на професия „работник в
дървообработването“ в Център за професионално обучение към Затвора
Стара Загора.
Устроен е на работа към ДЩ „Помпиер, той и градинар.“
По време на престоя си в затвора осъденият В. е бил санкциониран два
5
пъти за допуснати нарушения на вътрешния ред. През 2017г. на осъдения е
било наложено дисциплинарно наказание за допуснато нарушение на
вътрешния правилник, изразило се в ползване на вентилатор без документ за
собственост на територията на Затвора Стара Загора, като впоследствие
наложеното наказание е било заличено.
Със Заповед от 16.12.2021г. на Началника на Затвора Бургас осъденият В.
е бил наказан за извършено от него дисциплинарно нарушение,
представляващо упражняване на физическо насилие спрямо друг лишен от
свобода при възникнал конфликт между двамата. Със Заповед от 27.04.2022г.
осъденият М. В. е награден за демонстрирана висока мотивация за работа и
активно участие в свързаните с плана на присъдата мероприятията, като
наградата се е изразила в заличаване на наложеното на 16.12.2021г.
дисциплинарно наказание.
За отчитане на поправителното въздействие от престоя в затвора на
осъдения В. са били изготвени няколко оценки на риска от рецидив и вреди.
Първоначалната оценка отчела 57 точки, която стойност сочи на средна
степен на риск от рецидив. Констатирани проблемни зони със завишени
стойности са били отношение към правонарушението, жилищно устройване,
обучение и образование и умения за мислене. При следващите атестации
стойностите на оценките на риска се променили положително, доколкото
претърпели понижение, както следва: 52 точки, 40 точки, 37 точки, 34 точки.
През мес. ноември 2021г., по повод молба за условно предсрочно
освобождаване на осъдения била извършена нова оценка на риска, при която
били отчетени ниски стойности - 27 точки. Констатирана била продължаваща
положителна промяна в психичните нагласи и мисленето на лишения от
свобода. Отчетен бил нисък риск от вреди в контролирана среда, докато
рискът от вреди за обществото бил отчетен като среден, предвид последното
извършено деяние /умишлено убийство/, чиято степен на опасност нараства в
сравнение с миналите криминални прояви /по чл.195, ал.1 вр. чл.194, ал.1 от
НК/ на осъдения.
По повод извършеното на 10.12.2021г. от осъдения В. дисциплинарно
нарушение, изразило се в упражняване на физическо насилие при възникнал
конфликт между него и друг лишен от свобода, била преразгледана оценката
на риска от рецидиви, която отчела завишаване на вероятността от ново
6
осъждане и цифровото й изражение се покачило от 27 точки на 36 точки.
Проведеното психологическо изследване на актуалното психично и
емоционално състояние на осъдения В. отчело у него стремеж да постигне
социално желателен статус, за да се възползва от възможностите на трудова
ангажираност и редуциране на наказанието, усещане за непълноценност,
чувствителност към негативни оценки и критика, притеснение от отхвърляне
в социалните контакти, сравнително ниска и под средните нива оценка за
антисоциални нагласи и поведение.
Началникът на Затвора Бургас, както и инспекторът СДВР са депозирали
отрицателни становища досежно условното предсрочно освобождаване на
осъдения В.. Приемат, че при него се наблюдават положителни промени,
свързани с отношението към извършената престъпна дейност, с желанието да
бъде част от обществото, със способността да разпознава проблемите и да
търси адекватни решения за тях. Въз основа на работата по индивидуалния
план за изпълнение на присъдата и анализа на разделите в оценката на риск от
рецидив установяват, че по време на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода са постигнати в планираната степен целите и задачите досежно
следните зони: отношение към правонарушението, образование и обучение,
начин на живот и обкръжение. Намират обаче, че извършеното през мес.
декември 2021г. тежко дисциплинарно нарушение указва, че в състояние на
афект осъденият не успява да владее емоциите си, импулсивността си и
агресивното си поведение, проявява психическа нестабилност и склонност да
реагира незряло и импулсивно, поради което не може да се прогнозира
поведението му на свобода при наличие на такова ситуативно психо-
емоционално състояние.
Съобразявайки наличната документация, касаеща личността на осъдения
и цялостното му поведение, началникът на затвора е изразил в становището
си позиция за неизпълнени в пълнота към настоящия момент цели, както и за
непостигната в необходимата степен позитивна поведенческа и личностна
промяна у лишения от свобода, поради което корекционното въздействие
спрямо него се нуждае от продължение. Като се позовава на отчетеното в
близко време повишение на стойностите в оценката на риска от рецидив и
вреди, аргументира извод за незавършен процес на промяна и необходимост
от допълнителни пенитенциарни въздействия спрямо осъдения.
Въз основа на задълбочен, всестранен и обективен анализ на изложените
данни за цялостното поведение на осъдения М. В., първоинстанционният съд
е направил обоснован и законосъобразен извод, че не са налице
7
предпоставките, визирани в чл.70, ал.1 от НК за допускане на условно
предсрочно освобождаване на осъдения. Вярно е, че В. е изтърпял фактически
повече от половината от наложеното му общо наказание лишаване от
свобода. Но не е изпълнено второто кумулативно изискване, необходимо за
удовлетворяване на молбата му за условно предсрочно освобождаване, тъй
като не са налице достатъчни и убедителни доказателства за неговото
поправяне, както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК.
В нормата на чл.439а /ДВ, бр.13 от 07.02.2017г./ от НПК ясно са
регламентирани обстоятелствата, които следва да се отчитат като
доказателства за поправянето на осъдения – това са всички обстоятелства,
които сочат на положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване
на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за
поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС,
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от
същия закон, както и всички други източници на информация за поведението
на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
След въвеждане на законодателната промяна, посочена по-горе,
продължава да бъде важима и задължителната за съдилищата, установена с
Постановление на Пленума на Върховния съд №7/1975г., изм. с ППлВС
№8/1987г., съдебна практика, която приема, че констатацията за показано от
осъдения примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и
активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред
и дисциплина. От значение са още изводите за постигане на целите на
наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице,
както и тези за липсата на рискове, което е в защита и на обществения
интерес.
Съблюдавайки цитираната задължителна съдебна практика на
върховната ни съдебна инстанция, първоинстанционният съд правилно е
приел, че разпоредбите на чл.70, ал.1 от НК и чл.439а от НПК изискват
цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя
му в пенитенциарното заведение. Доброто поведение трябва да свидетелства
за съзнателно поправяне на лишения от свобода, а не да цели привидно
8
изпълнение на критериите за условно предсрочно освобождаване.
В случая обоснован и законосъобразен се явява изводът на окръжния съд
за отсъствието на втората кумулативна предпоставка, предписана от
законовия текст на чл.70, ал.1 от НК- осъденото лице да е дало убедителни и
безпротиворечиви доказателства за своето поправяне. Данните за полаган от
В. труд и за удостояването му с множество различни награди, както и данните
за липса на допуснати нарушения на вътрешния ред в затвора, в това число
вече заличени наказания, за уважително отношение към пенитенциарния
персонал и за добри отношения с останалите лишени от свобода, не са
достатъчни за категорично заключение, че осъденият се е поправил. Наред с
това, неумението му да владее своите емоции и импулсивност,
невъздържането му от агресивно поведение, проявите му на психическа
нестабилност и склонност към незрели реакции, не разкриват осъзната вина и
искрена негативна оценка на извършеното, нито изключват безусловно
опасността от последващо неправомерно поведение на осъдения В.. Тези
обстоятелства указват, че не са постигнати в пълен обем целите на
индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с трайна
промяна на мисленето и поведението на осъдения. Фиксираните устойчиво
запазени проблемни зони в оценката на правонарушителя и рискът от
рецидив със средна стойност в неконтролирана среда не сочат на успешен
поправителен ефект по смисъла на чл.70, ал.1 от НК.
Липсата на наложени на осъдения В. дисциплинарни наказания, респ.
заличени такива, за нарушения на затворническия режим и отредените му
награди не могат да послужат като доказателство за неговото поправяне. Тези
обстоятелства са дали основание за замяна на режима за изтърпяване на
наказанието в по-лек и за прекатегоризирането на осъдения в затворническо
общежитие от открит тип, но те съвсем не са достатъчни за приложението на
института на условното предсрочно освобождаване. Проблемна зона в
оценката на осъдения В. за риск от рецидив продължава да бъде отношението
му към правонарушението. Същият все още не е осъзнал вината си за
извършеното от него тежко посегателство върху живота на другиго. Изразява
привидно критично отношение към стореното с цел да постигне облекчаване
на положението си в хода на изтърпяване на наложеното му наказание и
освобождаване от пълното му изтърпяване. При това положение напълно
обосновано първостепенният съд е приел, че целените с осъдителния акт
9
поправителен, превъзпитателен и възпиращ ефект не са постигнати в
необходимия обем и дълбочина, което от своя страна мотивира нужда от
продължаване на корекционно – възпитателната работа с осъдения В.
съобразно индивидуалните му потребности. За да се постигне съществена и
необратима промяна в нагласите му за законосъобразен начин на живот и
затвърждаване на мотивацията му за недопускане в бъдеще на
правонарушения, са необходими по-голяма продължителност и интензивност
на корекционно - възпитателните дейности. Налице е у него известна
положителна промяна, но тя съвсем не е достатъчна, за да се приеме, че той
се е поправил. Липсата на значими позитивни резултати от изпълнението на
наказанието до момента, както и застоят на определени показатели,
формиращи общата оценка за риска от рецидив и вреди, изискват
продължаване на поправителното въздействие спрямо лишения от свобода В.
в условията на контролираната среда на пенитенциарното заведение. По тези
съображения първостепенният съд правилно е заключил, че не е налице
трайно и окончателно поправяне на осъдения.
Въззивната инстанция, като прие, че не са настъпили устойчиви
положителни промени в съзнанието и поведението на осъдения В.,
изключващи категорично опасността от негово последващо противоправно
поведение в условията на свобода и че съществуват обстоятелства, указващи
необходимост от продължаване на поправителното въздействие спрямо него
за постигане промяна в отношението му към правонарушението и
установените в обществото правила, прецени, че към настоящия момент не са
изпълнени всички законови изисквания осъденият да бъде условно
предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му общо
наказание лишаване от свобода, а се налага продължаване на корекционно –
възпитателната работа с него в условията на затвора за постигане целите на
наказанието по чл.36 от НК.
Мотивиран от горните съображения, въззивният съд заключи, че
проверяваното определение на първата инстанция, с което е отказано условно
предсрочно освобождаване на осъдения М. В. от неизтърпяната част на
наказанието лишаване от свобода, определено му като общо по ЧНД
№1209/2014г. на Районен съд – Сливен, е обосновано и законосъобразно и
като такова следва да го потвърди.
10
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1155 от съдебно заседание на
24.11.2022г. по ЧНД №1297/2022г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11