Р Е Ш Е Н И Е
Номер 396 04.11.2019г. град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на втори
октомври две хиляди и деветнадесета година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: В.Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Галина Младенова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№617по описа за 2019г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от
Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №789 от
07.06.2019г. постановено по гр.д.№2132/2017г. по описа на същия съд, е отхвърлен предявения от А.С.М., с ЕГН-**********,
с адрес: *** против Община Б., представлявана от Кмета инж.К.В., с адрес: гр.Б.,
ул***, иск с правно основание чл.59 от ЗЗД – за осъждане на ответната община да
му заплати сумата в размер на 5000 лева – обезщетение за ползването на
собствения му имот – ливада от 0.900 дка, ІV категория, находяща се в землището
на с.Г., местност „***“, в периода от 22.03.2011г. до 22.03. 2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда-22.03.2016г. до окончателното плащане. Със същото решение е осъден А.С.М., с посочен адрес ***, с
посочен адрес и законен представител разноски по делото в размер общо на 743,20лв.
Решението се обжалва изцяло в срока по
чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в производството пред първата инстанция А.М., с
доводи за порочност като неправилно. Излага конкретни обстоятелства, които са
приети в мотивите на обжалваното решение, но че такива доводи в същност не бил
твърдял в хода на производството-относно начина на придобиване на процесния
имот от наследодателката му през ****г. и за проведено съвместно уточняване на
границите, като твърди, че придобиването на имота е по давност и наследство, но
не и по реституция. По отношение на съвместното уточняване на границите, се
твърди, че такова не е имало, като сочи решение на Административен съд гр.П..
Твърди, че по делото са представени многобройни доказателства за собствеността
му включително установена и чрез вещи лица. Коментира отношенията си със своя
процесуален представител адв. Г. и
предприетата от последния в хода на процеса защита на насрещната страна Община Б.,
довело до отказа му от адвокатска защита. Счита, че съдът не е задължил
общината да представи доказателства за придобитото от последната право да
владее процесния имот, при доказана за ищеца собственост върху него. Излага
множество факти и обстоятелства, несвързани нито пряко нито косено с правния
спор относно семейното си положение и местоработата на съпругата си и нейното уволнение,
коментират се факти и обстоятелства по друго приключило дело (гр.д.№960/2016г.
на РС-П., издадения въз основа на него изпълнителен лист и образуваното
изпълнително дело), отказ на други адвокати да го защитават по делото.
Коментира какво е било състоянието на процесния имот приживе на праводателите
на съпругата му, както и пребиваването му в ***- гр.П.. Излага и довод, че
съдът не е дал нужното правно значение на представените от жалбоподателя
документи относно придобиването на спорния имот от Община Б. както и на онези доказателства по претенцията му за
обезщетение за пропуснати ползи от доход за 5години на него и на наследниците,
които са го упълномощили. Моли да се отмени решението и се уважи претенцията.
Прилага писмени доказателства по опис.
Няма постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
насрещната по спора страна.
Пазарджишкият окръжен съд провери при условията на
чл.269 ал.1 от ГПК валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба и прие за установено следното:
Предявен
е иск с правно основание в чл.59 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
В
исковата си молба против Община Б., представлявана от кмета К.В., подадена на
23.03.2016г. от А.С.М. ***, с ЕГН-********** чрез адв. П.Г. от АК-П., по отношение
на който в хода на производството пълномощията му са оттеглени, се твърди, че ищецът е собственик на недвижим
имот, който съгласно решение на Общинска служба „Земеделие и гори“ –гр.Б.
№Г-1/07.08.2006г. на основание чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ е възстановен на наследници на Е.А.М. в стари
реални граници и представлява ливада от 0.900дка, ІV-та категория, в землището
на с.Г., в местността „***“, като решението било влязло в сила като
стабилен административен акт. Твърди се,
че с решение №Г-2 от 12.12.2006г. на същото основание са възстановени само 0.737дка
от същия имот и е постановен отказ за останалата част, поради заснемане от
08.10.2006г. в урбанизирана територия с протокол №36. Твърди се още, че с
решение на Пазарджишки районен съд №445 от 29.04.2008г. постановено по
гр.д.№137/2007г., решение Г-2 на ОСЗГ било обявено за нищожно и в тази част съдебното решение е влязло в
сила. Твърди се, че с трето решение № Е-17 от 12.12. 2006г. отново се
възстановява в стари граници описания имот с площ от 0.773дка, като решението е
постановено след съвместно уточняване на границите след срока по чл.18ж ал.5 от
ППЗСПЗЗ и с посочено основание решение №Г-1 от 01.08.2006г.Твърди ищецът, че е
придобил имота по наследствено правоприемство и реституция по ЗСПЗЗ и че
съгласно нотариален акт №***/****г имотът е собственост на Е.А.М. / виж т.ІІ от
исковата молба/. Твърди още, че Община Б.
неправомерно заема и ползва имота повече от 5г. като реализира добиви, които
били по закон негова собственост. Сочи, че на основание чл.59 от ЗЗД
предявява искова претенция към ответната
Община, представляваща обезщетение за ползите от които го е лишила и с които се
е обогатила за негова сметка, като е ползвала имота за период от 5години назад.
Моли да се осъди Община Б. да му заплати сумата от 5000лв ведно със законната
лихва върху вземането от подаването на исковата молба до окончателното плащане и направените съдебно-деловодни
разноски.
Препис от исковата молба е връчен
на ответната Община на 20.05.2016г. чрез Кмета на общината К.В. /л.14/ като в срока по чл.131 от ГПК няма постъпил писмен
отговор от последната, което е отразено и в определение на съда №1650 от
23.06.2016г. по гр.д.№960/ 2016г.-л.15/.
Пазарджишкият окръжен съд за
да се произнесе взе в предвид следното:
Установява се, че ищецът А.С.М. е преживял съпруг и
един от наследниците на Е.А.М., починала на 17.05.1999г. Останалите наследници са син Р.А.М. и внук по
право на заместване А. В.М. по коляното на втория й син В.М., починал на
13.06.1992г. Съгласно приложен по делото констативен нотариален акт за
собственост /КНАС/ №***, том ІІ, дело №***/****г., Е.А.М. е призната на 17.07.****г.
за изключителен собственик по давностно владение на дворно място от 900кв.м.
представляващо №** по регулационния план
на с.Г.,обл.П./тогава окръг П./ ведно със застроени 100кв.м. основи на воденица
при граници-ж.п.линия, река Г., С.И.Б., И.Г.Б.и М.С.. Съгласно Постановлението
на нотариуса извършил обстоятелствената проверка за установяване на правото на
собственост, е посочено още едно основание за придобиване на имота от Е.М.-освен
по давност, но и по наследство. Второто основание не е отразено и вписано в посочения
констативния нотариален акт. За същия имот е издадена заповед №344 от
12.06.1990г. от ОбНС-гр.Б. за отчуждаването му на основание чл.95 и чл.98 във
връзка с чл.63 от ЗТСУ и чл.263 ал.3 от ППЗТСУ и по предложение на комисията по
чл.265 от същия правилник с протокол от 20.04.1990г., като е отчуждена част от
имота извън регулацията на селото на стойност 712.04лв, но в приложения по
делото препис от документа не става ясно каква е точната площ на имота извън
регулацията и предмет на отчуждаване.Заповедта е подписана от Председателя на
ИК на ОбНС-гр.Б., като няма отбелязване дали и кога е влязла в законна сила и
дали фактически имотът е отчужден след заплащане на обезщетението.
При първоначалното разглеждане на спора
/гр.д.№960/2016г./ и след даване ход на устните състезания в откритото съдебно
заседание на 27.09.2016г е направено искане от пълномощника на ищеца адв.Г. за постановяване на неприсъствено решение по реда
на чл.239 ал.1-ал.4 от ГПК и такова е постановено от съда-решение №835 от
08.11.2016г. по гр.д.№960/2016г. като е осъдена Община Б. да заплати на ищеца М.
сумата от 5000лв представляваща
обезщетени за ползите от които ответникът е лишил ищеца като е използвал за
период от 5г. собствения му имот-ІV категория, находящ се в землището на с.Г.,
местност “***“ ведно със законната лихва от 22.03. 2016г., като са присъдени
такси и разноски.
Въз основа на това решение по искане на ищеца М., в
негова полза е издаден от исковия съд по така приключилото гражданско дело изпълнителен
лист №2929 от 22.11.2016г. за присъдената в негова полза сума от 5000лв с лихва и е образувано изпълнително
дело №20168850401292 по описа на Частен съдебен изпълнител Самарджиев,
рег.№885, с район на действие Окръжен съд П., срещу Община Б. за принудително
събиране на сумата, като на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение на дата
25.11.2016г. в която е посочен размера на цялото задължение към онзи момент,
който е възлизал на сумата от 7575.62лв. По искане на длъжника и ответник по
иска Община Б. по реда на чл.240 ал.1 от ГПК, постановеното неприсъственото
решение №835 от 08.11.2016г е отменено с
решение на Пазарджишки окръжен съд №250 от 08.06.2017г. постановено по в.гр.д.№
142/2017г. по описа на същия съд и делото е върнато на първата инстанция-Районен
съд гр.П. за ново разглеждане от друг
състав от стадия на насрочване на делото в открито съдебно заседание, в
резултат на което пред РС-П. делото е образувано под нов номер-гр.д.№
2132/2017г.
Съгласно
представеното и цитирано в исковата молба първо по ред решение на Общинска
служба по земеделие и гори гр.Б. №Г-1 от
07.08.2006г. постановено по преписка по заявление вх.№3748 от 01.08. 2006г. със
заявител А.С.М., на наследниците на Е.А.М. е възстановено правото на
собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на ливада от
0.900дка намираща се в землището на с.Г., местност “***“. В решението няма
посочени съседи на имота. Като основание за възстановяване правото на
собственост е посочено съдебно решение по гр.д.№519/2006г. /л.59/. Това съдебното
решение не е представено в производството пред първоинстанционния съд,
разглеждащ претенцията по чл.59 от ЗЗД, поради което не може да се направи
извод, дали е налице идентичност между реституирания имот с имота, описан в КНАС
от ****г. или се касае за различни имоти. Предвид обаче мотивите на РС-П. към
решение от 05.06.2009г. постановено по гр.д.№137/2007г. по описа на същия съд,
в които е посочено, че в проведеното производство по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ от
ищеца М. /гр.д.№262/2006г./ предмет на претенцията е била признаване на правото
на възстановяване на собствеността му по отношение на 900кв.м. от имот пл.№**в
кв.35 по обезсиления план на с.Г., след
което на база на това решение и подадено заявление от М.
№3748 от 01.08.2006г. ОСЗГ –гр.Б.
е постановила решение № Г-1 от 07.08.2006г. / цитирано по-горе/ то следва да се
приеме, че се касае за същия имот за
който е съставен КНАС в полза на наследодателката на ищеца Е.А.М.. По отношение
на реституирания имот-ливада от 900кв.м. в м.“***“ в землище с.Г., обл.П. следва да се отбележи, че за този имот е било
постановено в последствие второ реституционно решение №Г-2 от 12.12.2006г.
описано в мотивите на съдебно решение от
05.06.2009г. по гр.д.№137/2007г. с което
след като е признато от ОСЗГ-гр.Б.
правото на собственост върху 900кв.м. е възстановено правото на собственост
върху част от имота от 0.737дка и е постановила
отказ да възстанови имот със същото описание, но без да е посочена площ.
Посочено е, че на същата дата е издадено и решение №Е-17 от 12.12.2006г. въз основа на първото реституционно решение
Г-1 от 01.08.2006г. и след направени измервания на земята по чл.18ж ал.3 от
ППЗСПЗЗ /констатацията е направена от самата ОСЗГ-Б./, е постановено
възстановяване на правото на собственост върху изоставена ливада от 0.737дкав
м.“***“ с пореден номер имот №******по картата на същото землище. Посочено е
още, че по настоящото дело гр.д.№137/2007г. по описа на РС-П., е прогласено за
нищожно решение но ОСЗГ-Б. №Г-2 от 12.12.2006г. ( съдебно решение от
29.04.2008г., влязло в законна сила),
като с второто решение №493 от 05.06.2009г. по гр.д.№ 137/2007г. е отхвърлена жалбата на М. против решение
№Е-17 от 12.12.2006г. на ОСЗГ-Б./л.31-л.32/. По касационна жалба против това
съдебно решение Административен съд-П. като касационна инстанция по реда на
чл.14 ал.3 изр.последно от ЗСПЗЗ, със свое решение №441 от 08.10.2009г. по КАХД
№475/2009г. е отменил изцяло обжалваното съдебно решение №493 от 05.06.2009г.,
отменил е и решение №Е-17 от 12.12.2006г.
на ОСЗ-Б. и е върнал преписката на ОСЗ-гр.Б. за провеждане на административна
процедура и произнасяне по искането за издаване на решение за реституция върху
земеделска земя в цялост. По настоящото дело не са представени данни дали
указанията на касационната инстанция са изпълнени, кога и как, но е факт,
че с разпореждане №2889 от 14.11.2013г.
на Административен съд-П. по адм.д.№776 от 2013г. по повод неизпълнение на така
постановеното от касационната инстанция и влязло в законна сила на 08.10.2009г.
съдебно решение №441 от същата дата по КАХД №475/2009г., Началника на Общинска
служба “Земеделие“ И.С.Н.е наказан с глоба от 300лв /над минималния предвиден
по закон размер/ за неизпълнение на задължение, произтичащо от влязлото в сила
решение на административния съд посочено по-горе. Според приложена по делото
скица №Ф00292 от 19.12.2006г,. издадена
от ОСЗ-Б. имотът на наследници на Е.А.М. в м. „***“, в землището на с.Г., реституиран
с решение Е-17 от 12.12.2006г. /отменено/ е записан в плана с №******и с площ
от 737кв.м.
Съгласно писмо на Община Б. №1600367 от 19.05.2001 /л.24/ подписано от кмета на Общината, адресирано до А.С.М., е посочено, че процесният имот №***по сега действащия кадастрален и регулационен план на с.Г. или №** по нотариалния акт, винаги е бил извън регулацията и без достъп и че за включването му в регулацията съгласно чл.30 ал.1 от ЗОЗЗ се заплаща държавна такса от собственика по Тарифа на МС и че за осигуряване на достъп не е необходимо да се включва в регулация.Посочени са хипотези на осигуряване на достъп от имота с издаване на заповед от кмета на кметство за право на преминаване през съседни земи и назначаване на комисия която да определи мястото.В тази връзка е разяснено на М., че същият следва с документа за собственост да се яви в ПК-Б. и да бъде вписан в имотния регистър, както и че в момента имотът има по земеразделителния план №*****и временно е стопанисван от Общината. Писмото на общината от 2001г. предхожда искането на А.М. първо чрез иск по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ да установи, че има право да възстанови собствеността върху процесната ливада като наследник на починалата си съпруга и след това да получи решение от ОСЗ за възстановяване правото си на собственост, като както се посочи първото реституционно решение е от 07.06.2006г. Към момента на изпращане на писмото на Община Б. до М., във връзка с временното стопанисване на нереституирана земеделска земя, действа чл.19 от ЗСПЗЗ (редакция, изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.), според който Общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците като след изтичането на 10-годишен срок земите стават общинска собственост. Съгласно изменението на същия член, (ДВ, бр. 99 от 2002 г.), Общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците а след изтичането на 10-годишен срок от влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. Последната редакция на чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ е от 2010г., (ДВ, бр. 62 от 2010 г.), съгласно която Общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците като след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост.
В насроченото открито съдебно заседание на 26.09.2017г. по
гр.д. №2132/2017г. , образувано след отмяната на неприсъствено решение №835 от
08.11.2016г. по гр.д.№960/2016г. на РС-П., районният съд е оставил исковата
молба без движение за индивидуализация на имота, да представи доказателства за
собственост и да посочи основанието на което предявява иска-като съсобственик,
като индивидуален собственик или упълномощен от другите съсобственици и да
изложи фактически обстоятелства във връзка с ползването на имота от общината и
да посочи размера на месечния наем за имот като основа за претендираните
обезщетения, при положение, че субективните и обективните предели на исковата защита са били вече
зададени от ищеца още с първоначалната си искова молба и преди постановяване на
неприсъственото решение - един ищец А.М., който твърди, че е изключителен
собственик по наследство и по реституция на земеделски имот, който неоснователно е ползван от ответника Община Б.
за което претендира обезщетение от 5000лв за петгодишен период от време преди
подаването на исковата молба. В молба №19366 от 03.10.2017г. ищецът поддържа, че
е подал иска като упълномощен представител на другите съсобственици, че имотът
е ливада от 0.900дка, ІV категория в м.“***“ землище с.Г.; че Общината ползва
имота като имот без собственик и е
заведен по плана за земеразделяне като
собственост на общината и с тези действия тя е лишила съсобствениците от
владение на същия, като се визира писмо с изх.№367/2002г. на Общината и писмо №116 от 05.11.2002г. на Кметство Г..Твърди
още, че за имота са издадени 2 бр. нотариални актове- №**/****г. на М.С.и №***/****г.
на И.Б., че имота е собственост на Е.М.., като от ****г. до издаването на
нотариалния акт на наследодателката, ищецът е плащал местния данък на имота и
такса смет.Ищецът твърди, че ОС“Земеделие“ отказва да му предостави решение за
този имот,че обезщетението не се формира само за пропуснати ползи от наем, а и
от лишаването на съсобствениците от правото да ползват продукцията, която се
добива от процесния имот при засадени в него 5бр. орехи и зеленчукова градина.
Веднага следва да се отбележи, че обстоятелствата за съсобственост на имота и
посочени останали съсобственици по същество представлява нова искова претенция
тъй като се изменя едновременно основанието и петитума на иска, а конституиране
на други лица като ищци в процеса няма как да се извърши, доколкото всеки ищец
сам решава дали да предяви иска си заедно с друг съсобственик или прави това
самостоятелно, като водещи са обстоятелствата на първоначално заявената искова
претенция-в случая ищецът претендира
само за себе си обезщетение по чл.59 от ЗЗД, тоест другите съсобственици
следва да реализират правата си евентуално в друг процес. С последващо
разпореждане за оставяне на ИМ без движение от 02.02.2018г.- №1391 /л.62/, е
указано на ищеца от съда повторно да изложи
всички обстоятелства на които основава исковата си претенция, да заяви
надлежен петитум, уточни периода на обезщетението и дали е за ползването на
имота или за пропуснати ползи, и в какво
се изразяват последните. След като е повторил съдържанието на предходната си
молба №19366 от 03.10.2017г./л.10/., в новата си молба вх.№5374 от 13.03.2018г.
/л.65 и следващите/ ищецът А.М. е формулирал петитум- да осъдите ответника
община Б. да заплати сумата от 5000лв представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
следствие ползване от Общината на процесния имот като имот без собственик и
заведен по плана за земеразделяне на общината-като собственост на Община Б., с които си действия общината е
лишила собствениците от владение на същия и от добивите, които носи имота за срок
от 5г. до датата на подаване на исковата молба. С разпореждане от 30.03.2018г.
съдът отново е оставил ИМ без движение със същите указания-да посочи ищеца обстоятелствата и петитума, периода от време
за претендиране на обезщетението и за характера му. Представена е искова молба,
в която са обединени всички изложени до момента факти и обстоятелства и доводи по спора съдържащи се в първоначалната
ИМ и в представените по делото допълнителни молби по повод многократното
оставяне на ИМ без движение –л.72 до л.74, като претендира присъждане на
обезщетение от 5000лв за вредите които той лично е претърпял и е направено
доказателствено искане за назначаване на съдебно-икономическа експертиза и се
назначи вещо лице което да отговори на въпроса какъв би бил месечния наем на
процесния имот и какви биха били
доходите от насажденията за процесния имот. С определение №1400 от 28.05.2018г.
/л.75/ съдът е прекратил производството по делото поради неотстраняване на
нередовностите и е върнал исковата молба. Това определение е отменено по частна
жалба на ищеца от въззивната инстанция, която с определение №524 от 26.10.2018г. по
в.гр.д.№681/2018г. по описа на Окръжен съд гр.П. е указала на исковия съд да
прецени повторно в какво точно се изразяват нередовностите на исковата молба, да даде ясни и изпълними
указания на ищеца и едва тогава да извърши преценка за допустимостта на
исковата молба и съответно да даде разрешение на правния спор.
Сред връщане на делото на първата инстанция, в проведеното открито
съдебно заседание на 12.02.2019г. исковата молба е оставена без движение за
конкретизация размера на претендираните две обезщетения за пропуснати ползи от
евентуални добиви, които би придобил ищеца от съществуващите насаждения,
а второто обезщетение да се конкретизира и по период, като с молба от
01.03.2019г. /л.130/ищецът сочи, че загубите му са от неползване или
безотговорно ползване на имота от страна
на общината тъй като не го е стопанисвала по закон, а е допуснала разрушаването
на бента на реката чрез който имотът се
е напоявал. Твърди, че не може да каже дали общината е ползвала имота и дали го
е продала или предала на съседните имоти, но че за имота е начислявана и
заплащана от ****г. от ищеца такса смет
като неполивен и че статута и
категорията на имота са изменени и
че периода от 5 години е такъв какъвто е
посочен в исковата молба и че пропуснатите ползи за 1 година са от 5бр. орехи,
продукция от зеленчуци-домати, чушки, малини, тикви, ябълки, и ядлива царевица,
като продукцията от всеки вид е посочена по количество и по единична цена, като
общо се сочи сумата от 5080лв общо за последните 5години, а с допълнителна молба
от 05.04.2019г. ищецът претендира за 5г. сумата от 5005лв, която обхваща
периода 01.05.2012г. до 30.10.2012г. -1001лв както за същия период от време
през следващите 2013г.,2014г.,2015г. и 2016г. общо 5005лв. Заявява, че няма
втори иск за пропуснати ползи от доходи и че разрушенията на подпорната стена е вследствие от поройните
дъждове и природно бедствие.
С определение на съда от закрито
заседание №46 от 08.01.2019г. /л.105/ по
реда на чл.140 от ГПК е допуснат до разпит един свидетел при довеждане от ищеца
както и е назначена съдебно-оценъчна експертиза която да отговори въпросите на
ищеца поставени в молбата на ищеца
№19366/03.10.2017г. –какъв би бил месечния наем на процесния имот и
какви биха били доходите от насажденията за процесния период /л.11/, като съдът
е назначил поименно за вещо лице по делото М.Т.В. и е определил депозит за вещо
лице в размер на 150лв, вносими от ищеца А.М. в едноседмичен срок от получаване на
съобщението и е указал на всяка страна,
че е длъжна да установи фактите на които
основава своите искания или възражения. По отношение на експертизата е
допълнено, че страната е длъжна да внесе
определения депозит като предпоставка за призоваване на вещото лице, а
свидетелят да бъде доведен от ищеца. Ищецът е уведомен от съда за задълженията
си чрез пълномощника адв.Г. на дата 16.01.2019г., както и лично на дата
24.01.2019г. По искане на пълномощника на ищеца срока за внасяне на депозита е
удължен с две седмици или до 14.02.2019г. включително-петък, присъствен ден.
В проведеното по делото първо редовно заседание на дата
07.05. 2019г. /л.151 и следващите/, ищецът А.М. след като е оттеглил
пълномощията си от адв.Г., заявява, че
процесния имот представлява имот пл.№***
в кв.82, че не може да влезе в имота тъй като
му е отнет и е заграден входа му и че е заграден от съсед,както и че в
момента имота се ползва от кмета на Общината. Във връзка с указанията на ищеца,
дадени и в откритото съдебно заседание които преповтарят определението на съда
по чл.140 от ГПК и извършения доклад по делото с разпределяне на доказателствената
тежест между страните, ищецът М. проявява процесуално бездействие като нито
довежда свидетеля, поискан от самия него и допуснат до разпит от съда в откритото
съдебно заседание за да бъде разпитан за обстоятелствата, изложени в исковата
молба, нито внася определения от съда депозит за вещо лице по назначената по
негово искане експертиза, която да отговори на поставените от него въпроси,
имащи значение за изхода на спора. В резултат на неподдържането на тези
доказателствени искания от ищеца М., съдът е отменил определението си по
доказателствата в частта за допуснатия до разпит свидетел на ищеца при режим на
довеждане и назначената по делото съдебно-техническа експертиза, тези доказателства
не са събрани и са заличени по делото.
При тези
данни Пазарджишкият окръжен съд прави следните изводи:
І.Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес на ищеца да установи твърденията си, че е собственик на процесния имот по наследство и по реституция и че общината ползва същия без основание и претендира обезщетение за неоснователното му ползване в размер на 5000лв за период от 5г./пет календарни години/ от преди предявяване на иска. Следва да се отбележи, че всички нередовности на исковата молба в крайна сметка са отстранени от ищеца М..Това се отнася както по отношение на заявените обстоятелства на които се основава исковата му претенция, така и по отношение на петитума / искането/, като е налице пълно съответствие между обстоятелства и петитум. За индивидуализацията на имота по плана, по делото са приложени скици, а и предвид постановените съдебни решения по реституцията се налага извода, че този имот е с пл.№*** в кв.**по плана на с.Г. който по плана за земеразделяне е под №******, съгласно писмото на Кметство Г., Община Б., а в исковата молба е записан като ливада от 0.900дка, ІV категория, находяща се в землището на с.Г., местност „***“. В крайна сметка ОСЗГ-гр.Б. е реституирала същия този имот като ливада, така както е посочено от М. в исковата си молба, през 2006г. /решение № Г-1 от 07.08.2006г. по преписка № 3748 от 01.08.2006г./ и без да посочва актуален планоснимачен номер по картата на възстановената собственост или по плана за земеразделяне, като липсва и издаване на актуална скица на имота на собственика му, включително и към завереното копие от оригинала на реституционното решение, направен от комисията към 04.12.2017г. /л.59/ или следва да се приеме, че ОСЗГ-Б. и към момента няма нова индивидуализация имота по плана или по картата. По тази причина и ищецът М. претендира да е собственик на имота така както е описан в цитираното по-горе решение, което е актуално и към 04.12.2017г. доколкото данни за промяна в собствеността, в параметрите или характеристиките на този имот няма отразени в преписа от решението на Общинската служба, респективно няма отразено, че същото не е актуално и не отразява действителното фактическо и правно положение на този имот. В този смисъл произнасянето на първоинстанционния съд с диспозитив, описвайки имота така както е описан в реституционното решение №Г-1 от 07.08.2006г. по преписка вх.№3748 от 01.08.2006г. следва да се приеме за валидно и допустимо произнасяне по иска така както многократно е заявено от ищеца М. и което е последното по време актуално състояние на имота според данните на ОСЗГ/ОСЗ/. ІІ. По същество заявената искова претенция е неоснователна. Няма спор, че ищецът е собственик на процесния имот, че той има характеристиките на земеделска земя по смисъла на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, като обстоятелството, че по констативния нотариален акт за собственост, издаден на името на праводателката на ищеца и негова съпруга Е.А.М. №***, том ІІ, дело №***от 17.07.****г. е записан като дворно място от 900кв.м. представляващо имот пл.№**по регулационния план на селото, не променя този факт, доколкото ЗСПЗЗ влиза в сила на от 01.03.1991г. и към тази дата се проверява какъв е точно статута на имота-селищен или земеделска земя или със смесен характер, като в случая ищецът е провел исково производство по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ с оглед признаване правото да поиска реституция на този имот по реда на ЗСПЗЗ и след позитивното съдебно решение по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ, е подал заявление до ОСЗГ, която е възстановила правото на собственост върху имота. В този смисъл ищецът е собственик както по наследство от съпругата си, починала след влизане в сила на ЗСПЗЗ, така и по реституция тъй като имотът има характер на земеделска земя, собствеността върху която се възстановява по реда на ЗСПЗЗ с решение на съответния административен орган-ПК, ОПК, ОСЗГ, ОСЗ. Между впрочем този земеделски характер на имота се признава и от самия ищец, който описва какво точно има в него-овощни дървета, земеделски култури, зеленчукова градина и други. Исковата претенция е неоснователна поради следните съображения: Ищецът А.М. твърди в исковата си молба, че процесният земеделски имот, негова собственост неправомерно се ползва от Община Б. в резултат на записването му като временно общински съгласно чл.19 от ЗСПЗЗ като го лишава по този начин от възможността да ползва имота по негово предназначение, да го обработва, да го засажда , да получава и реализира добиви от селско-стопанска продукция. В тази връзка ищецът е поискал да бъде разпитан един свидетел, както и да бъде назначена съдебна експертиза, които искания са удовлетворени от съда. Въпреки това обаче ищецът фактически се е отказал от събирането на тези важни и относими за делото доказателства, след като не е довел лично свидетеля в откритото съдебно заседание за да бъде разпитан нито е внесъл определения от съда депозит за вещо лице, което да изготви исканата от ищеца и назначена от съда експертиза. Събирането на тези доказателства е решаващо за изхода на правния спор, защото чрез тях ищецът А.М. при условията на чл.154 ал.1 от ГПК би провел пълно и главно доказване на твърдяните от него факти и обстоятелства. Установяването на заявената искова претенция предполага на първо място доказване, че ищецът е собственик на процесния имот, че същия този имот се владее неправомерно и се ползва от ответната община по начин, че лишава собственика от правото му да може той да го полза по неговото предназначение и да извлича добиви, че в резултат на неоснователното ползване на имота от страна на ответната Община Б., ищецът като собственик на този имот е обеднял, като Общината от своя страна се е обогатила без основание и за сметка на ищеца, тоест налице е неправомерно разместване на блага.Всички тези факти и обстоятелства следва да бъдат доказани от ищеца А.М., което в случая не е сторено и това води като краен резултат неоснователност на заявената исковата претенция. Представените по делото от ищеца писмени доказателства, установяват само и единствено една от предпоставките за уважаване на иска, а именно правото на собственост на ищеца върху процесния имот. Не се установява нито община Б. да упражнява фактическа власт върху имота, нито да го ползва без основание или да го е предоставила на трети лица да го ползват, нито по някакъв начин общината със свои правни или фактически действия да пречи на ищеца да ползва имота си. Ищецът А.М. твърди, че имотът му е ограден, но не установява кога, как, защо и от кого е извършено от това действие и дали това е станало по разпореждане именно на община Б. или се касае за действия на трето лице. Не е установено, ако е имало такова заграждане и лишаване на ищеца от достъп до имота и невъзможност той да го използва по предназначението му дали това касае претендирания 5-петгодишен период от време от преди завеждането на исковата молба или считано от 22.03.2011г. и до 22.03. 2016г. Освен това твърдението за записването на имота като временно общински предполага провеждането на съответната процедура предвидена в чл.19 от ЗСПЗЗ, като в случая няма съставен и издаден акт, който да удостоверява, че за процесните 5г. и след като имотът е бил преди това вече реституиран като собственост на ищеца, той да е записан неправомерно като временно общински, и след изтичането на съответния срок да придобие статут на общинска собственост. Освен това ищецът А.М. *** фактически ползва този имот и то без основание, тоест че е налице неоснователно ползване на реституирана по реда на ЗСПЗЗ земеделска земя като по този начин общината се обогатила без основание за сметка на ищеца, който в резултат на това поведение на Общината, е обеднял с размера примерно на несъбрания месечния наем за срок от 5/години/ години за такъв вид недвижими имоти или примерно е пропуснал ползи от невъзможността да събира добиви от имота си за такъв период от време, респективно да установи размера на така претендираното обезщетение от 5000лв. Всички тези факти и обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца А.М. с допустимите от закона доказателства като извърши пълно и главно доказване на същите. Чрез тях той преследва и иска да постигне изгодни за себе си прави последици и да постигне осъждане на ответника общината Б. да му заплати исковата сума. Затова Общината като ответник по иска за неоснователно обогатяване няма задължение да доказва исковата претенция на ищеца М.. Ответникът установява и доказва само онези факти и обстоятелства, които твърди в отговора на исковата си молба и предвид направени по делото оспорвания, по които в негова тежест е възложено да ги доказва.Затова исковият съд, в първото по делото заседание при извършване на доклада по чл.146 от ГПК е дал подробни указания коя страна, какви факти и обстоятелства следва да доказва в процеса, като за ищеца А.М. е указано и за кои твърдени от него факти и обстоятелства той не сочи доказателства-л.152. Въпреки тези указания ищецът не е ангажирал относими към предмета на спора други доказателства освен представените писмени доказателства, поради което правилно и в съответствие със закона Районен съд-П. е отхвърлил изцяло заявената искова претенция като неоснователна и недоказана. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и по същество правилно и не страда от пороците, изложени във въззивната жалба. Без значение за изхода на спора са изложените във въззивната жалба на А.М. доводи за завземане на имота от трети лица-М.С.и от И.и С.Б.и, доколкото тези трети лица не са страни в процеса и срещу тях не е предявен иск.Също така без значение са заключенията на посочените в жалбата вещи лица, дадени по други приключили производства доколкото процесуалните правила забраняват експертизи по други дела да се обсъждат във висящо исково производство и че в тази връзка страната може да поиска назначаване на експертиза за установяване на същия факт във висящото исково производство. Съдът няма правно основание да навлиза в отношенията представител и представляван и да разпорежда на пълномощника какви действия да извърши спрямо представлявания, включително и по отношение на финансовите им взаимоотношения, доколкото тези отношения не могат да се регулират от съда в това производство, а само от страните по сключения договор за правна услуга-за осъществяване на процесуално представителство по конкретно дело. Освен това Община Б. не е длъжна да доказва правото си да владее имота, респективно начина по който е била намалена площта на имота, доколкото интерес от това има само ищецът А.М. и той следва да го установи. Без значение за изхода на процеса е поведението на починалата съпруга на ищеца и нейното уволнение, доколкото се касае за факти и обстоятелства настъпили преди заявения по делото исков период за който се претендира обезщетение, както и че същата е починала през 1999г., тоест преди реституцията на процесната ливада. Без значение за процеса са и семейните взаимоотношения на ищеца с децата си, пребиваването му в „***“ -гр.П. и проблемните взаимоотношения с ръководството на дома, както и недължимо платените от него такси и данъци за процесния имот. Същото е отнася и до твърденията във въззивната жалба за неправомерно обогатяване на длъжностно лице при общината Б. от този имот, доколкото исковата претенция на ищеца А.М. има точно определени параметри като обстоятелства, предмет и страни, в рамките на които съдът дължи произнасяне. Предвид изложеното обжалваното решение ще следва да се потвърди изцяло. Пазарджишкият окръжен съд напълно споделя мотивите на първоинстанционния Пазарджишки районен съд, изложени към обжалваното решение и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. Предвид цената на иска-5000лв, на основание чл.280 ал.3 т.1 предл.І-во от ГПК въззивното решение няма да подлежи на касационно обжалване. Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд Р Е Ш И ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд №789 от 07.06.2019г. постановено по гр.д.№2132/2017г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване. Председател: Членове:1. 2.