Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260047 /
17.01.2022г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 17.12.2021г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретар МИГЛЕНА МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 12359 по описа за 2020 год., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени от
ищецът
П.Г.Г. ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв.Я.П.Я. от ВАК, със съдебен адрес:***, офис 1
срещу ответника „Д.Г."ЕООД,
ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление, обективно кумулативно съединени искови
претенции, както следва:
-установителен иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415,
ал.4 ГПК вр. с чл.124 ГПК, както и във
вр. с чл.49 и чл.45 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД,
за
ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между ищеца и ответника, че ответника Д.Г. ЕООД, ЕИК ******,
ДЪЛЖИ НА ищеца П.Г.Г. ЕГН **********, сума в размер на 300.00лева, представляваща частичен
иск от общ иск в размер на 2000.00 лева - неимуществени
вреди от преживени болки и страдания, резултат на увреждане, причинено на ищеца
от „Д.Г." ЕООД на 13.03.2020г., изразяващо се в увреждане на здравето,
посредством причиняване на луксация на дясна патела и увреждане на медиалния
менискус - хоризонтална лезия в задния рог,
които неимуществени вреди ищеца е претърпял както при инцидента, така и
през времето на възстановяването му, ведно
със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК пред ВРС - 15.07.2020г.
до окончателно изплащане на вземането, което вземане е присъдено на основание
издадена Заповед за изпълнение №***/27.7.2020г.
по ч.гр.дело № ***/2020г на ВРС, 33-ти състав.
-установителен иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415,
ал.4 ГПК вр. с чл.124 ГПК, както и във
вр. с чл.49 и чл.45 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД,
за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между ищеца и ответника, че ответника Д.Г. ЕООД, ЕИК ******,
ДЪЛЖИ НА ищеца П.Г.Г. ЕГН **********, сума в размер на 1200.00 лева, представляваща частичен иск
от общ иск в размер на 7000.00 лева, явяващи се разлика между трудово възнаграждение, което би следвало да получи
ищеца от фирма „Б“АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в
гр.*****, в която е работил преди злополуката и обезщетението за временна
неработоспособност, което е получил за периода от настъпване на вредоносното
събитие -13.03.2020г. до връщането на ищеца на работа на 29.06.2020г., ведно със законната лихва върху посочената главница,
считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК пред ВРС - 15.07.2020г. до окончателно изплащане
на вземането, което вземане е присъдено на основание
издадена Заповед за изпълнение № ***/27.7.2020г.
по ч.гр.дело №***/2020г на ВРС, 33-ти състав.
-установителен иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415,
ал.4 ГПК вр. с чл.124 ГПК, както и във
вр. с чл.49 и чл.45 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД,
за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между ищеца и ответника, че ответника Д.Г. ЕООД, ЕИК ******,
ДЪЛЖИ НА ищеца П.Г.Г. ЕГН **********, сума в размер на 500.00 лева, представляваща частичен
иск от общ иск в размер на 3000.00 лева, явяващи се имуществени вреди вследствие на направени и дължими разноски за
лечението на травмата, включващо платени процедури, лекарства, изследвания и
др, ведно със законната лихва върху посочената
главница, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК пред ВРС
- 15.07.2020г. до окончателно
изплащане на вземането, което вземане е присъдено на основание
издадена Заповед за изпълнение № ***/27.7.2020г.
по ч.гр.дело № ***/2020г на ВРС, 33-ти състав.
Претендират се разноските в заповедното производство, както
следва: сума в размер на 40,00лв., представляваща съдебни разноски за заплатена
държавна такса, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК, както и сума в размер на 300.00лв.,
представляваща съдебни разноски за адвокатски хонорар, на основание чл.78 от ГПК, както и разноските, направени в настоящото исково производство.
Посочена е банкова сметка, ***ираните
суми: IBAN: ***,
банка -
***АД, титуляр: П.Г.Г..
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба: На 13.03.2020г., ищецът П.Г.Г. сочи, че е посетил разсадник на "Д.Г."ЕООД,
***, от който вече от няколко години е закупувал разсад за цветя. Ищецът сочи,
че е поискал да закупи значително количество разсад за цветя, предназначен за
обект, който поддържа. Продавачката, която е работела в импровизираният
магазин/фургон на входа на разсадника/, се сочи, че не е била наясно с това кое и къде точно се намира, и затова се е налагало да се консултира с
управителите на разсадника. Тъй като нужното количество е било сравнително
голямо, ищецът П.Г. сочи, че е помолил продавачката за съдействие. Тя се
консултирала с управителите как следва да се процедира, при което техният
отговор е бил, че тя не трябва да напуска работното си място, за да обслужи
купувача, а следва да му предостави количка с едно колело, с която клиента да
си пренесе растенията от оранжериите до изхода на разсадника. Продавачката се
сочи, че е придружила П.Г. до мястото, където са оранжериите. Там я е видяла
зам. управителката на ответното дружеството, като последната й направила
забележка да се върне в магазина на разсадника, предвид че не трябва да напуска
работното си място. След дълго разпитване из разсадника, ищецът сочи, че е
успял да стигне до търсеният номер оранжерия. Условията в оранжерията, сочи, че
не са били обезопасени и не са били подходящи за посещение от клиенти,
незапознати с работния процес и състоянието на пода. Подът на оранжерията се
сочи от ищеца, че е бил кален и мокър, и за да се движи по него е била
необходима определена подготовка, както и изострено внимание, която не е типична
за купувач на разсад. Оранжерията се сочи, че не е била пригодена за посещение
от клиенти. Подът е бил покрит и с найлон, който допълнително усложнявал
ситуацията. Ищецът П.Г., излага, че е уведомил за неподходящите условия
служителите на разсадника и възразил срещу вмененото му задължение сам да
събира необходимите му растения, но му е било отговорено, че няма друг вариант
и сам трябва да си вземе разсада. Тъй като е нямал друг избор, за да купи
необходимия му разсад, ищецът сочи, че бутайки количката той самия е започнал да я зарежда с разсад.
Пренасяйки касетките с растенията в оранжерията, вследствие условията, в които
е бил поставен, а именно да бута количката, да пази разсада и да се съобразява
със състоянието на пода , ищецът сочи, че
се е подхлъзнал по калния и мокър под на оранжерията. Почувствал е остра болка
и макар да се е опитвал, не успял да се изправи. Докато е лежал на пода на
оранжерията, работник в тази оранжерия е продължавал да си полива растенията в
оранжерията, без да му обръща внимание и да реагира на състоянието му. Тъй като
никой не му е оказал помощ, а болката е била много силна, ищецът сочи, че се е наложило да извика сам „Бърза
помощ". Малко преди да пристигне „Бърза помощ", при него пристигнала
и зам. управителката на разсадника, която го попитала какво става, но не му
оказала никаква помощ. След като пристигнала „Бърза помощ", ищецът сочи,
че медиците са го взели и откарали в
спешния кабинет на болница „Св. Анна"- гр.Варна, където му е била направена рентгенова снимка и му е била
поставена шина на крака, а по-късно кракът му е бил гипсиран. Впоследствие при
извършване на ЯМР, ищецът сочи, че е било установено, че има луксация на дясна
патела и увреждане на медиалния менискус - хоризонтална лезия в задния рог.
Вследствие на травмата, ищецът П.Г., сочи, че е ползвал
отпуск при временна неработоспособност в продължение на 105 дни. Разликата
между получаваното от него трудово възнаграждение и обезщетението за временна
неработоспособност за този период сочи, че възлизала в размер на 7000.00 лева.
Разноските за лечението на травмата, включващо платени
процедури, лекарства, изследвания и др. до настоящия момент, сочи, че възлизат
в размер на 3000.00 лева.
Неимуществените вреди за преживените болки и страдания през
времето на възстановяването му, ищецът оценява на 2000.00 лева.
При изложеното, се настоява от ищец, че ответникът „Д.Г.“ЕООД,
не е положил необходимата грижа, изразяваща се в създаването на безопасни
условия при извършване на продажба на продукция - разсад в стопанисвания от
него обект - оранжерия (разсадник). Въпреки липсата на безопасни условия в
разсадника, ответникът е поставил ищеца в невъзможност да получи купуваната от
него стока - разсад за цветя, без да посети необезопасената оранжерия, като
вследствие на тази комбинация от неполагане на грижа по обезопасяване на
помещения, които следва да се посещават от външни лица - клиенти и поставянето
на клиентите в невъзможност да получат закупената стока, без да посетят необезопасения обект, на
ответника са били причинени описаните по-горе увреждания
Настъпилите за заявителя вредни последици, се сочи, че
възлизат в размер на 12000.00 лева., които включват имуществени вреди в размер
на 10000.00 лева, които включват сумата от 7000.00 лева, представляващо
негативна разлика между трудово възнаграждение, което би следвало да получава
заявителя и обезщетението за временна неработоспособност за периода от
настъпване на вредоносното събитие -13.03.2020г. до връщането му на работа -
29.06.2020г. и сумата от 3000.00 лева, вреди вследствие на направени и дължими
разноски за лечението на травмата, включващи платени процедури, лекарства,
изследвания и др., както и неимуществени вреди в размер на 2000.00 лева - от
преживените болки и страдания при инцидента и в периода на възстановяването на
получената травма.
С настоящият иск, се отправя искане за установяване
съществуването на вземане за сумата 2000.00 лева, представляваща част от общ
иск в размер на 12000.00лева, която сума е присъдена със Заповед за изпълнение
№***/27.7.2020г., издадена по ч.гр.дело
№ ***/2020г. по описа на ВРС, като вземането от 2000.00 лева се сочи, че
включва следните частични искове, както следва: сумата от 1200.00 лева,
представляваща частичен иск от общ иск в размер на 7000.00лева, явяващи се
негативна разлика между трудово възнаграждение, което би следвало да получава
заявителя и обезщетението за временна неработоспособност, за периода от
настъпване на вредоносното събитие -13.03.2020г. до връщането му на работа
-29.06.2020г.; сумата от 500.00 лева, представляваща частичен иск от общ
иск в размер на 3000.00 лева, вреди вследствие на направени и дължими разноски
за лечението на травмата, включващи платени процедури, лекарства, изследвания и
др.; сумата от 300.00лева, представляваща частичен иск от общ иск в
размер на 2000.00 лева - неимуществени вреди от преживените болки и страдания
при инцидента, и през времето на възстановяването на заявителя, понастоящем
явяващ се ищец в производството.
Предвид изложеното, ищецът сезира съд с искане за
положително произнасяне по предявената искова претенция.
Ответникът „Д.Г."ЕООД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление ***, ***, представляван
от управителите ***, действащи чрез техния пълномощник адвокат Ц.А. - ВАК, личен номер ***, съдебен адрес: адв.Ц.А.,***, в срока
по чл. 131
от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява
становище, че исковата претенция е допустима, но по съществото си -
неоснователна.
Аргументите според ответника, са следните: Оспорва
се изцяло фактическата обстановка, описана в исковата молба. Оспорват се всички
искове и се оспорват всички писмени документи.
Сочи
се, че на 13.03.2020г., г-н П.Г.
е посетил разсадника на „Д.Г."ЕООД. Отбелязва се, че самия ищец в исковата
молба сочи, че нееднократно е закупувал цветя от градинския център, следователно
ответникът приема, че ищеца е запознат с асортимента на цветята, местоположението
на оранжериите. Според твърденията на самия ищец, той познава и работещите
в градинския център. Настоява се от ответникът, че не е вярно върдението на
ищеца, че продавачката от магазина на входа на градинския център не е била
запозната с асортимента на растенията. За невярно се счита и твърдението на
ищеца, че му е била предоставена количка с едно колело, за да си пренесе сам
цветята. В градинския център, ответникът сочи, че в този ден са работили 10/десетина/
служители на центъра и всеки един от тях е бил запознат с видовете растения,
които са се продавали, както и с тяхното местоположение. За подпомагане на
избора на потребителите от видовете растения, в дружеството са били назначени
продавачи-консултанти. Настоява се от ответната страна, се че ноторно известен
факт е, че потребителите/купувачи на цветя нанасят големи поражения върху
растенията като ги разместват, мачкат, късат и т.н. Поради тези и други
причини, в оранжериите на градинския център се сочи, че не се допускат външни
лица, а само служители и работници в центъра. Сочи се, че със Заповед № 1/
18.09.2019г., управителя М.М., е наредил да не се допускат клиенти и външни
лица в оранжериите, както и в производствените помещения в градинския център на
„Д.Г.". Заповедта, според изнесеното в отговора, е била окачена на видно
място на входа на градинския център, както и на входа на административната
сграда. Според ответникът, ако ищеца често е закупувал цветя от Центъра, както
твърди в исковата молба, то се настоява, че същият е бил запознат със заповедта
и забраната клиенти да влизат в оранжериите. По пътеките между растенията,
лехите и вътре в оранжериите, се сочи, че се намират на видно място табелки с
надпис „Забранено за външни лица". Сочи се ,че именно защото г-н П.Г. е
пренебрегнал заповедта на управителя, както и предупреждението на консултанта
на входа, че не е разрешено на клиенти да влизат в оранжериите, то ищеца с
поведението си е допринесъл за нараняването си. Според ответникът, ищеца е отговорил на предупреждението на
продавачката в магазина, че отдавна закупува цветя от този център, както и че
желае сам да ги избере. Впоследствие, се сочи, че ищецът е влязъл в Оранжерия №
1, която е първата оранжерия, видима от входа на Градинския център, и
самонадеяно е избрал и взел „на ръце" четири големи касетки с цветя.
Поради това, че не е виждал къде стъпва, тъй като е носил касетките, се е
спънал в подредените в ляво на пода касетки с цветя, с което не само че се е
наранил, но и е нанесъл материални поражения в градинския център. При падането
си е намачкал и унищожил общо 207 броя корена с цветя -на пода в оранжерията,
както и цветята от касетките, които е носил „на ръце", когато е паднал.
Оспорва се от ответната
страна, твърдението на ищеца, че пода на оранжерията е бил кален и мокър, тъй
като това би довело до травми на самите работници и служители в градинския
център, и се счита, че е абсурдно твърдението, че подът е бил покрит с найлон.
Градински център „Д.Г."ЕООД, се сочи, че съществува от 10г./десет години/ и до настоящия момент според ответника не е
имало подобни инциденти нито с работници и служители, нито с други посетители
на Центъра. Според ответникът, не се потвърждават и твърденията на ищеца, че му
е била предоставена количка, с която да пренесе градинския разсад, който е
желаел да закупи. Счита се от ответната страна, че ако ищеца е бутал количка в
оранжерията, то дори да се е подхлъзнал, както обяснява самия ищец в исковата
си молба, то той е щял или да се удари в самата количка, и най-малкото е щял да
се подпре на тази количка. При изложеното, ответникът счита, че ищеца нито е
бутал количка, нито обстановката е била такава, каквато я описва ищеца. Сочи се
с отговора, че иманно служител на „Д.Г."ЕООД, веднага след инцидента пръв се
е обадил на тел.112, което според ответника може да се потвърди от разпечатка
от мобилния му номер. Впоследствие и продавач-консултанта от магазина на входа,
се сочи, че е чакала линейката на „Бърза помощ", съответно е упътила тази
линейка към мястото, където се е намирал ищеца П.Г., а поради причина че
линейката е отишла първоначално на друг адрес, служител от градинския център се
сочи, че е отишъл да търси къде се намира линейката на „Бърза помощ",
съответно да ги упъти за правилното място. Твърденията на ищеца, според
ответната страна, се считат за обидни спрямо служителите на центъра, които са
направили всичко необходимо да помогнат на самонадеяния посетител.
Същият ден, около 16-16.30
ч., ответникът сочи, че ищеца П.Г. се е върнал с кола, заедно с жена, вероятно
съпругата му, като от колата усмихнат е заявил на продавачката от магазина, намиращ
се на входа на центъра, че „Всичко е наред. Няма проблем, гипсираха го",
имайки предвид крака му.
Изцяло описаната от г-н П.Г.
в исковата молба обстановка, се настоява, че противоречи на обстоятелствата в
действителност, което според ответника се потвърждава от описаното по-горе.
Ответникът оспорва, че
ищеца П.Г. е следвало да работи 105 дни
и да получава трудово възнаграждение, в размера, за който претендира. Описаният
инцидент от дата 13.03.2020г., която дата е първи ден от обявената Пандемия
COVID-19. Със Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, ответникът сочи, че са въведени противоепидемични мерки на
територията на Република България, с продължителност до 29.03.2020г., като са
преустановени посещенията в барове, ресторанти, заведения за бързо обслужване,
питейни заведения, кафе, сладкарници и големи търговски центрове тип МОЛ и т.н.
Преустановено е било провеждането на всякакъв вид масови мероприятия,
включително спортни, културно-развлекателни и научни и т.н. С последващи
заповеди се сочи, че са били изменени предходни заповеди, свързани с
разпространението на COVID-19, като срока за въведени епидемични мерки е удължаван
многократно до 13.05.2020г. и нататък, а впоследствие са били въведи и редица
ограничения за провеждане на мероприятия, както на закрито, така и на открито.
Сочи се, че тези мерки са известни на
съда и не следва да се доказват от ответната страна. Заповедите, се сочи, че са
качени и на сайта на Министерство на здравеопазването. По смисъла на издадените
заповеди, ответникът твърди, че Комплекс „Б", където предполагат, че е
изпълнявал трудовата дейност ищеца, не е работил не само през въпросните 105
дни, а въобще през изминалия туристически сезон, поради което се настоява, че
ищеца не би могъл да получи трудово възнаграждение за размера, за който твърди,
съответно разликата до пълния размер за който претендира.
Оспорват се от ответната
страна, предоставените с исковата молба писмени документи, като се обръща
внимание на следното: Сочи се, че не е ясно, в какви точно взаимоотношения се
намира ищеца с работодателя "Б"АД, каква длъжност е изпълнявал, както
и какво е било уговореното трудово възнаграждение и останалите условия в
трудовия договор. От представеното удостоверение, издадено от работодателя, се
сочи, че е видно, че лицето е получавало различни месечни възнаграждения, но
липсва документ, от който да е видно какво е основното трудово възнаграждение,
което е получавал служителя/работника и кои допълнителни компоненти формират
посоченото в удостоверението трудово възнаграждение /напр. извънреден труд/,
както и на каква основа се е осигурявал работника/служителя.
От представения Фиш за
спешна медицинска помощ, при прегледа е установено, че ищеца е в съзнание, няма
отпадни симптоми, зениците му са нормални, има нормални двигателни реакции.
Луксация, се сочи, че означава навяхване. За да бъде гипсиран крака/ръка,
според ответника се прави рентгенова снимка, от която се установява къде се
намира травмата и каква е тя, както и дали лицето е имало други травми на
същото място. Рентгенова снимка, се сочи, че не е представена с исковата молба. Сочи се, че липсват
необходимите за делото писмени документи като болнични листове, направления за
специалист, решения от ТЕЛК. Представените амбулаторни листи, се сочи, че
единствено доказват посещение при специалист, но същите не могат да се ползват
като годно доказателство за болестта на ищеца, нито от тях може да се направят
изводи за състоянието на ищеца.
Сочи се, че не е ясно дали
ищеца въобще е ползвал болничен, тъй като такъв не е предоставен, съответно и не
е ясно на какво основание му е било изплатено обезщетението от НОИ. Сочи се, че не е ясно до
кога е бил с шина ищеца и защо и кога му е гипсиран крака.
Ответникът оспорва
представените 2 /два/ броя касови бонове като нечетливи, като сочи, че няма
представени с исковата молба документи за разноски, процедури, лекарства,
изследвания и други, въпреки че такива разходи се претендират от ищеца.
Оспорват се от ответната
страна твърденията, че ищеца е изпитвал болки и страдания. Именно за да не
изпитва болки и страдания, както и за да зарасне травмата, се сочи, че му е
била направена гипсова превръзка. Сочи се, че не е представен документ, от
който да е видно, кога е била премахната гипсовата превръзка на ищеца. Сочи се, че няма данни за състоянието на ищеца и какво
е наложило извършване на ядрено магнитен резонанс.
Предвид гореизложеното, ответната
страна настоява за отхвърляне в цялост на предявените
установителни искове от П.Г.Г. ЕГН **********,
с постоянен адрес *** срещу „Д.Г."ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, за установяване
на вземания по издадена заповед за изпълнение № ***/27.07.2020г.
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ ***/2020 г. на ВРС, 33-ти състав.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа и правна страна/:
По допустимостта на
производството :
От изисканото в настоящото
производство ч.гр.д. №***/2020г. на Варненски районен съд, 33-ти състав, се
установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото
производство, в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото
производство, в качеството му на длъжник, заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 15.07.2020г.
Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед №***/27.07.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е
разпоредено на длъжник Д.Г. ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ ******,
със седалище и адрес на управление ***, р-н *****, ДА ЗАПЛАТИ НА
кредитор П.Г.Г. ЕГН ********** с адрес ***, сума в
размер на 2000,00лв., представляваща
частичен иск от общ размер 12 000 лв., за непозволено увреждане причинено от „Д.Г.“ ЕООД на 13.03.2020 г.,
изразяващо се в увреждане на здравето – луксация на дясна патела и увреждане на
медиалния менискус – хоризонтална лезия в задния рог, от което са настъпили
имуществени и неимуществени вреди в размер на 12 000 лв., като вземането от 2000 лева
включва следните частични искове, както следва: сумата от 1200 лева, представляваща частичен иск от общ иск в размер на 7000 лева,
представляващо негативна разлика между трудово възнаграждение, което би
следвало да получава заявителя и обезщетението за временна неработоспособност
за периода от настъпване на вредоносното събитие -13.03.2020г. до връщането му
на работа - 29.06.2020г., сумата от 500 лева,
представляваща частичен иск от общ иск в размер на 3000 лева, вреди в следствие на направени и дължими
разноски за лечението на травмата, включващо платени процедури, лекарства,
изследвания и др., сумата от 300 лева,
представляваща частичен иск от общ иск в размер на 2000 лева - неимуществени
вреди от преживените болки и страдания при инцидента и през времето на
възстановяването на заявителя, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 15.07.2020г. до окончателно изплащане на вземането, и сума в размер на 40,00лв., представляваща съдебни
разноски за заплатена държавна такса, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК, както и сума в
размер на 300,00лв., представляваща
съдебни разноски за адвокатски хонорар, на осн.чл.78 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение, е връчена на
длъжника лично, като последния в законоустановения срок по чл.141 ГПК е подал
възражение срещу тази заповед, поради което
съда е указал на заявителя с разпореждане №*****/03.09.2020г. да заведе
иск по реда на чл.422 от ГПК. Заявителят
е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването
му за дадените от съда указания и е представил доказателства за заведената
искова молба в заповедното производство. Вследствие на изложеното и с оглед
идентитета на процесните вземания с вземанията по заповедта, съдът намира, че
производството по делото е допустимо и валидно учредено, паради което се дължи
произнасяне по съществото на предявените установителни искови претенции с
правно основание чл.422 от ГПК във вр с чл.49 и чл.45 от ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД настъпва, след като натовареното с работата лице при
или по повод на изпълнението й, виновно причини вреди на пострадалия. Съгласно разясненията, дадени в ППВС
7/1958г., отговорността по чл. 49 от ЗЗД, е за чужди виновни противоправни
действия и има обезпечително-гаранционна функция. За възникване на
отговорността по чл. 49 от ЗЗД, са необходими следните предпоставки: вреди,
причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е
възложил работа; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на
работата, възложена от ответника и работникът да има вина за причинените вреди.
Лицето, което е възложило работата може да се освободи от тази отговорност, ако
се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква
вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е
причинена при или по повод на възложената му работа.
За уважаване на предявения иск, в тежест на ищцовата страна
е да установи,
следните правнорелевантни факти, а именно: противоправно поведение на служител на
ответника, изразяващо се в конкретно действие/бездействие; действително претърпени вреди от ищеца,
които да са настъпили вследствие
на противоправно поведение на служител
на ответника; причинна връзка между вредата и неправомерното действие/бездействие на служител/и на ответника; размер
и характер на понесените вреди.
От своя страна, в тежест на ответника по делото от своя страна е да
установи наведените от него положителни
твърдения за факти, от които
черпи благоприятни за себе правни
последици – наличието на обстоятелства, изключващи, респ. погасяващи дължимостта на претендираните суми, в случай че ищецът докаже
тяхната дължимост.
В ППВС № 17/1963г., допълнено
с ППВС № 4/1975г. са дадени
задължителни указания до съдилищата
по повод приложението на чл. 45 /49/ ЗЗД и чл. 50 ЗЗД. Основанието за ангажиране отговорността
по чл. 45, респ. чл.49 ЗЗД, е наличие на виновно
поведение на дееца, в резултат
на което са били допуснати нарушения на предписаните
и общоприети правила по повод ползването
на вещта, съобразно нейното предназначение, т.е. не се касае
за вреди, настъпили в резултат
на специфичните свойства на вещта.
Случаят по разглеждания
казус е именно такъв.
По отношение на заявената претенция с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.4 ГПК вр. с
чл.124 ГПК, във вр. с чл.49 и чл.45 от ЗЗД, за
установяване причинените неимуществени
вреди на ищеца, вследствие на причинена на 13.03.2020г. в оранжерия на
градински център „Д.Г-“-Варна травма на ищеца,
изразяваща се в луксация на дясна патела и увреждане на медиалния менискус -
хоризонтална лезия в задния рог, съдът намира следното:
Видно от представена
от ответното дружество Заповед
№1/23.10.2019г., издадена във
връзка с достъпа на външни лица в производствените
помещения и оранжериите на територията
на градински център «Д.Г-», в допълнение на Заповед №1/18.09.2019г., е наредено
от управителя на ответното дружество достъпа на външни лица на територията на производствените
помещения и оранжериите, да се осъществява
само и единствено с придружаващ
служител на градинския център «Д.Г-». Посочено
е, че градинския цантър не
носи отговорност при неспазване
на заповедта от външни
лица.
Твърдението на ищеца, изложено в обстоятелствената част на исковата
молба е, че при посещението му на 13.03.2020г. в разсадника на "Д.Г."ЕООД, ***, с цел закупуване на различни растения, не е бил придружен
от служител на градинския център «Д.Г-», представлява
отрицателен факт, който подлежи на доказване от насрещната страна,
т.е. от ответника по делото
«Д.Г-»ЕООД. Като не е ангажирал доказателство,
че е обезпечил изпълнението
на предписаното задължение със Заповед №1/18.09.2019г. от управител на ответното дружество,
съгласно която заповед служител на градинския център «Д.Г-» е следвало да придружава външни лица на територията на производствените
помещения и оранжериите, съдът
приема, че е налице виновно
поведение на длъжностно/и лице/а при ответното дружество, които не са взели
мерки за придружаването на ищеца при
посещението му на 13.03.2020г. на територията на оранжериите на градинския център «Д.Г-», с оглед
осигуряване безопасното му обслужване и снабдяване с растителни продукти, които е желаел да закупи. Т.е. не са били
изпълнени предписани от самото ответно дружество правила, касаещи
посещението на градинския център «Д.Г-» от страна на външни лица.
В случая е без значение кое точно е лицето-служител на градинския център «Д.Г-»,
което е следвало да придружава външни лица на територията на производствените
помещения и оранжериите, тъй като
ответника „Д.Г-“ЕООД, е отговорен за вредите, които са причинени от негови
служители и тогава, когато не е установено от кои служители конкретно са
причинени същите вреди. Вината на съответното длъжностно лице, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, се предполага до доказване на противното, а по настоящето дело,
такова обратно доказване не е извършено. Ето защо, следва обоснованият извод за
основателност на претенцията на увреденото лице по чл.49,
във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, и ангажиране отговорността на ответника за причинената на ищеца
П.Г.Г. вреда, изразяваща се в увреждане на здравето, посредством
причиняване на луксация на дясна патела и увреждане на медиалния менискус -
хоризонтална лезия в задния рог при посещението на ищеца на 13.03.2020г.
в разсадника на "Д.Г."ЕООД, ***. Твърденията на ищеца, че дори е бил принуден
от служител на ответното дружество сам да влезе в тяхната оранжерия и да
натовари на количка нужните му за закупуване растения, се потвърждават и от
показанията на св.Е.К.ЕГН **********, който като нееднократен посетител на
разсадника на „Д.Г.“ сочи, че по указание на служител на ответното дружество за
мястото, на което се намират търсените от него растения, сам е следвало да си
взема количка, да влиза в оранжериите, където е било влажно и кално, и да товари
нужните му растения за закупуване. Така установената практика на обслужване на
клиентите на ответното дружество, по никакъв начин не е опровергана от
показанията на разпитания по делото по искане на отв.„Д.Г.“ЕООД свидетел С.Д.ЕГН
**********, явяващ се работник в посочената фирма. Последният дори потвърждава
твърденията на самия ищец П.Г., че последния на 13.03.2020г. е бил оставен сам
в оранжерията да си подготви исканите от него касетки с цветя и да ги изнесе до
магазина, като свидетеля при това сочи, че ищеца е носел четири касетки една
върху друга при опит да ги изнесе от оранжерията.
Безспорно е, че бездействието на ответното
дружество „Д.Г.“ЕООД да осигури служител на градинския център «Д.Г-», който на
13.03.2020г. да придружи ищеца П.Г.Г., като външен посетител на центъра до територията на производствените помещения и оранжериите на посочения градински център, в
съответствие с разпореденото с издадената от управител на ответното дружество Заповед №1/18.09.2019г., се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат, поради което ответника да носи деликтната отговорност.
Фактът на настъпилото
събитие, застрашило здравето на ищеца П.Г., сам по себе си сочи на противоправно
бездействие на ответната ответната страна, в чиято доказателствена тежест стои
установяването на точното изпълнение на задължението, разпоредено със Заповед
№1/18.09.2019г., издадена от управител
на ответното дружество, а както се отбеляза по-горе доказателства в тази насока не са
ангажирани. Причинно-следствената връзка между противоправното деяние и
нанесените неимуществени вреди на ищеца, се установява от допуснатите и
проведени по делото съдебно -медицински експертизи. В заключение, представено на 08.04.2021г. от вещото лице д-р
Д.А.Д., началник отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св.Анна-Варна“АД, което
съдът кредитира като компетентно и обосновано дадено, е обсъдена писмената
документация, отразяваща лечението на процесната травма, причинане на ищеца П.Г..
Сочи се, че от Фиш за Спешна медицинска помощ от 13.03.2020год., издаден на
името на П.Г. се установява следното:„... Работна диагноза: Контузия на колянна
става..." От Лист за преглед на пациент в Спешно отделение при МБАЛ „Св. Анна- Варна" АД, амб. №3073/13.03.2020год.,
издаден на името на П.Г.Г. се установява:„...Основна
диагноза: Луксация /изкълчване/ на лявото колянно капаче...". От Амбулаторни листи №№ 256/26.03.2020год.; 113/27.03.2020год.;
162/30.04.2020год., издадени на името на П.Г.Г.
са установени:„...Основна диагноза: Изкълчване на пателата...Анамнеза:
Съобщава, че преди две седмици пада и травмира дясно коляно и е установена
луксация на дясна патела и е поставена гипсова имобилизация...Обективно
състояние: Наличие на гипсова имобилизация, без циркулаторни нарушения в
областта на десен долен крайник...".
От Амбулаторен лист №138/25.04.2020год., издаден на П.Г.Г. са установени данни за следното:„...Основна
диагноза: Изкълчване на пателата... Анамнеза: Травма на 13.03.2020год.,
наложена имобилизация след луксация на пателата. Впоследствие е свалена, но все
още с оток и болка... Обективно състояние: Ограничени и болезнени движения в
ДКС. Подвижност в коляното - ограничени и болезнени активни движения,
оток...Изследвания: За диагностика необходима е прецизна MRI на ДКС...". От Амбулаторни листи №№ 320/14.05.2020год.;
289/30.04.2020год., издадени на името на П.Г.Г. са установени данни за следното:„...Основна диагноза: Изкълчване на
пателата...Анамнеза: Съобщава, че преди две седмици пада и травмира дясно
коляно и е установена луксация на дясна патела и е поставена гипсова
имобилизация...Обективно състояние: Свалена гипсова имобилизация, с болка и
затруднени флексия и екстензия в областта на дясна колянна стаа, с оток и болка
в същата...Наличие на гипсова имобилизация, без циркулаторни нарушения в
областта на десен долен крайник...С мнение заЯМР.-.Рехабилитация.
Покой....". От резултат
от образно изследване - МРТ на дясна колянна става, № 1002/15.05.2020год.,
издаден от Медико- диагностична лаборатория по ядрено магнитно резонансна
диагностика „Русев ЕООД" - Варна, на името на П.Г. са установени данни за:„...Резултат: В трансверзални
режими се установява парамедиална - към латерална транслокация на патела:
сублуксация. Иитактни картилагинерни артикулиращи повърхности. Без данни за
интра и екстраосаднн лезии /в обем на изследването. Овоидна, кавитарна лезия в
задколянна ямка. Хомогенно хипертинтензна в pd_fs_tse. С бенигнена
характеристика: Бейкерова коста /51/9,4мм./. Локализирана интимно
контуродопирно на Muse. Gastrocnemius - medial head. He се демонстрират
фрактури, костни деструкции. Фокален хиперинтензен костномозъчен едем, асоцииран
със субхондрални узурирания по задна стена на патела: остеохондропатия.
Медиален мениск: дискретна /2-Змм/ интрасубстанционна, хоризонтална лезия в
заден рог. Кръстни връзки: В сагитални, коронарни и специф. /pd_tse_anl_ACL/
режим: проследими по континуитета и в областта на тибиална и феморална
инсерции: липсват MR данни за парциални и субпарциални нарушения. Оскъдно
количество синовиална течност - перифокално /тип „маншон"/ на предна
кръстна връзка. Латерални менискус:
Запазена сигнална характеристика, не се демонстрират сигнификатни
интераменискални лезии. Колатерални лигаменти: Проследими, със спазин
констиунитет…. Закл.: Непълно изкълчване на капачето. Отток и хондропатия на
капачето. Лезия на задния рог на медиалния менискус. Перетендинит на предна
кръстна връзка.“
В заключението на
вещото лице д-р Д., е посочено, че от представената по
гр.д. №12359/2020год. медицинска документация, се
установява, че на 13.03.2020год. П.Г.Г., е получил комбинирана травма в
областта на дясното коляно с изкълчване на дясното колянно капаче, разкъсване
на задния рог на вътрешния менискус. Тези травматични увреждания, според вещото
лице, могат да бъдат получени при директна травма в областта на дясното коляно
или при индиректна травма - внезапно форсирано извиване
на дясната колянна става при фиксирано стъпало. След получаване на такива
травматични увреждания е налице болка, нарушена функция, извършва се репозиция
и се поставя гипсова имобилизация, при продължаващи болки „блокаж на
коляното", като понякога се налага оперативно лечение за отстраняване на
частта от разкъсания менискус. Проведено според вещото лице е лечение с обездвижване, рехабилитация,
лечение с обезболяващи. Вещото лице сочи, че при такива травматични увреждания
и при правилно лечение реално е възможно пълно възстановяване. Според
изнесеното в с.з., проведено на 23.04.2021г., вещото лице сочи, че възстановяването
на ищеца е в рамките на 2-3 месеца при правилно проведено лечение. Сочи, че при
процесния вид травма, несъмнено е налице болка, т.к. е нарушена функция на крайника,
налице е отток в областта на колянната става и невъзможност за придвижване.
Сочи се от вещото лице, че в случая е нормално да са проведени два курса на рехабилитационни
процедури, както и че проведеното лечение на ищеца е правилно.
Видно
от депозирано на 11.11.2021г. заключение по проведена допълнителна СМЕ, което
съдът кредитира като компетентно дадено, ясно и обосновано, вещото лице сочи,
че от
представените рентгенографии, диск от направените рентгенографии, се установява
изкълчване на дясното колянно капаче. Травматично увреждане от този вид, според
д-р Д., се получава при удар реализиран в областта на колянното капаче,
респективно при падане и удар в подлежащата настилка.Посочено е, че от
представените рентгенографии не може да бъде установено дали е имал
предшестващи травми в областта на дясната колянна става. Видно от приложената
медицинска документация по делото - от Амбулаторен лист №137/25.04.2020год., е че по време на прегледа Г. е бил със свалена
гипсова имобилизация; от Амбулаторен лист №162/30.04.2020год. е видно, че е с
поставена гипсова имобилизация; от Амбулаторен лист № 289/30.04.2020год., 10.20 часа, е видно, че по време на прегледа е
бил без гипсова имобилизация; от Амбулаторен лист №320/14.05.2020год. е видно, че гипсовата
имобилизация е била свалена; от Амбулаторен лист от 04.06.2020год. е видно, че
е бил с поставена гипсова имобилизация. Сочи се от експерта, че в тези
документи не се съдържа дата, на която е отстранена гипсовата имобилизация,
както не се съдържат указания за повторно слагане на гипсова имобилизация. В
с.з., проведено на 17.12.2021г., вещото
лице сочи, че е възможно да е сваляна гипсовата имобилизация за извършване на
някакво изследване, за което би била пречка, а след това тя да се постави
отново.
При изложеното, съдът намира, че фактическият състав на деликта, предвиден
в чл. 49 ЗЗД, е осъществен, поради което и следва да се приеме, че за ищецът е възникнало правото да претендира обезщетение за настъпилите
вреди.
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и
затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на
размера на обезщетенията за неимуществените вреди, следва да бъде съобразено
ППВС №4/1968г., т. 11, според което същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД,
е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат
да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени
по реда на чл. 290 и сл. ГПК
редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.;
№124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; №59/29.04.2011 г.,
по т. д. №635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието "неимуществени“ вреди, включва
всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия към момента
на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т. О. по т. д. 795/2008
г. /
С оглед изложеното съгласно чл.51,
вр. чл.52 от ЗЗД,
на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието
неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени
болки и страдания, вследствие на извършеното деяние. Съгласно чл.52 ЗЗД,
размерът на обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва
да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и
продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на остатъчна
травма, които в конкретния случай са установени по делото от заключенията на
проведените СМЕ от вещото лице д-р Д.Д.. Освен
това, съдът преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието,
вида, характера и тежестта на травмите, възрастта на ищеца към момента на
настъпване на увреждането – 41г., вида и характера на травмите – луксация
на дясна патела и увреждане на медиалния менискус - хоризонтална лезия в задния
рог, довели до невъзможност за придвижване за период от около 2 /два/ до 3/три/ месеца, обусловили
провеждането на два курса на рехабилитация, и довели до болки и страдания, възприема същите като такива със среден
интензитет. При преценка периода на възстановяване на ищеца, съдът кредитира и
показанията на св.Анелия Владимирова Георгиева ЕГН **********, които цени при условията
на чл.172 ГПК и отчита като достоверни, предвид факта, че кореспондират със
заключенията по приетите две СМЕ, както и с данните от представено по делото
удостоверение от ТД на НОИ-Варна за периода на изплащане на обезщетение на
ищеца за временна негова неработоспособност, съгласно които периода на
обездвижване на ищеца, резултат на получената от него травма на 13.03.2020г. е
с продължителност над два и половина месеца към три месеца. След извършената
съвкупна преценка, оценявайки негативните последици от инцидента, довели
обездвижването на левия крак, което безспорно е оказало неблагоприятно влияние
при осъществяване на ежедневни хигиенни
и битови дейности, и които са се отразили
отрицателно и в психологически аспект, като съответно са ограничили
социалната и физическа активност на ищеца, съдът
намира, че сумата от 300.00лв., претендирана като частичен иск за причинените
неимуществени вреди, представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД,
за репариране на неимуществените вреди, вследствие настъпилата злополука.
Основателно би било искане
върху обезщетението за неимуществени вреди да се присъди законната лихва от датата
на увреждането – 13.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението,
доколкото съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане, длъжникът се смята в
забава и без покана. В случая обаче, законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди на основание чл.86 ЗЗД, се претендира считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК пред ВРС - 15.07.2020г. до
окончателно изплащане на вземането, и в
този смисъл ще следва произнасянето на съда, посредством уважаването на това
искане, предвид принципа за непроизнасяне на свръхпетитум.
По отношение на заявената претенция с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.4 ГПК вр. с чл.124 ГПК,
във вр. с чл.49 и чл.45 от ЗЗД, за
установяване причинените имуществени
вреди на ищеца, явяващи се разлика между трудово възнаграждение, което би
следвало да получава ищеца и обезщетението за временна неработоспособност,
получено от него за периода от настъпване на вредоносното събитие -13.03.2020г.
до завръщането му на работа на 29.06.2020г., съдът намира следното:
По отношение на претенцията за сумата от 1200.00 лева,
представляваща частичен иск от общ иск в размер на 7000.00 лева, явяващи се разлика между трудово
възнаграждение, което би следвало да получава ищеца от фирма „Б“АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.*****
и
обезщетението за временна неработоспособност, което е получил за периода от
настъпване на вредоносното събитие -13.03.2020г. до връщането на ищеца на
работа на 29.06.2020г., съдът намира същата за основателна, предвид че е в
пряка и непосредствена последица от виновното поведение на служител/и на ответното
дружество, който/които чрез своето бездействие е/са допуснал/и без придружител
ищеца да се движи на територията
на производствените помещения и оранжериите
на градински център „Д.Г.“, в разрез с
разпореденото/пхредписано поведение съгласно Заповед №1/18.09.2019г., издадена
от управителя на ответното дружество, като по този начин ищеца е получил телесни
увреждания, довели до невъзможността му да полага труд, респективно да получава
уговореното си трудово възнаграждение в
пълен размер.
Представено по делото удостоверение от фирма „Б“АД,
ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление в гр.*****/л.22/, удостоверява че ищеца П.Г.Г. е получил
БТВ за месеца, предхождащ м.март 2020г., през който е получил процесната травма,
в размер на 4354,48лв., а удостоверение от НОИ – ТД на Врана/л.23/
удостоверява, че ищеца за месеците от март до май 2020г. е получил обезщетение
за временна неработоспособност в общ размер на 4958,27лева. Този факт, съчетан
с посоченото обездвижване движенията на ищеца за период от около 2-3 месеца,
резултат на получената от него на 13.03.2020г. травма на левия му крайник,
съгласно заключенията по приетите СМЕ по делото, след съответните математически
изчисления на основание чл.162 ГПК, води до извода, че размера на ТВ, което
ищеца би получил от фирма „Б“АД,
ЕИК *****, в която преди
злополуката е работил, за месеците от март до май 2020г., възлиза на над
14000,00лева. Разликата между този размер на полагащо се за периода трудово
възнаграждение и полученото от ищеца обезщетение
поради временна неработоспособност за месеците от
март до май 2020г., е в размер на 9915,73лева.
Съдът приема, че
именно поради злополуката на 13.03.2020г., ищецът е загубил и възможността да
реализира трудови доходи /доходите, които е получавал по повод служебното
правоотношение в „Б“АД, ЕИК *****/.
Загубата на тези доходи, е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата
злополука. Ето защо съдът приема в случая, че разликата между размера на ТВ,
което ищеца би получил от фирма „Б“АД, ЕИК *****, в която преди злополуката е работил, за месеците от
март до май 2020г. и полученото от ищеца обезщетение поради временна
неработоспособност за месеците от март до май 2020г., съставлява пряка и непосредствена
имуществена вреда, от категорията на пропусната полза, настъпила вследствие на
причинената на 13.03.2020г. травма на ищеца, резултат от неправомерно
бездействие на служител/и на ответника, която по смисъла на гражданския закон
следва да бъде репарирана от ответника по реда на чл. 49 от ЗЗД.
Поради тази причина,
ищецът следва да бъде обезщетен от причинителя на вредата, довела до
невъзможността да полага труд, респективно да получи
трудово възнаграждение, тъй като както беше посочено, това е в пряка и
непосредствена последица от виновното поведение на служител/и на ответното
дружество. При направените по-горе изчисления, частичната претенция от
1200.00лв., явяващи
се разлика между трудово възнаграждение, което би следвало да получава ищеца от
фирма „Б“АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление в гр.***** и обезщетението за временна
неработоспособност, което е получил за периода от настъпване на вредоносното
събитие -13.03.2020г. до връщането на ищеца на работа на 29.06.2020г., се явява
основателна и като такава подлежи на уважаване. Съобразно направеното искане, сумата следва да бъде присъдена ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявление по чл.410 ГПК в съда –15.07.2020г.
до окончателно изплащане на вземането.
По отношение на заявената претенция с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.4 ГПК вр. с чл.124 ГПК,
във вр. с чл.49 и чл.45 от ЗЗД, за
установяване причинените имуществени
вреди на ищеца, в размер на 500.00 лева,
представляващи частичен иск от общ иск в размер на 3000.00 лева, изразяващи се
в направени и дължими разноски за лечението на травмата на ищеца, включващи
платени процедури, лекарства, изследвания и др., съдът намира следното:
Претенцията за
обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира за недоказана.
Приетите по делото писмени доказателства –касови бонове, приложени във вид на
заверено копие на л.24, както и приложени в оригинал на л.85-л.88 от делото,
частично са нечетливи и отделно от това в нито един от тези бонове не се съдържа
информация какви конкретно по вид разходи за лечение са осъществени с
изплащането на визираните в тях парични суми. Доколкото ищецът не е изпълнил
вмененото му от съда в с.з., проведено на 23.04.2021г. задължение, да представи
по отношение на два от приложените от него касови бонове, поради нечетливостта
им в цялост и други доказателства, удостоверяващи направените с тях конкретни
разходи, съдът намира, че искането за
присъждането на твърдяните разноски за лечението на травмата, включващо платени
процедури, лекарства, изследвания и др.,
като недоказано следва да се отхвърли. Само за пълнота, съдът намира за
необходимо да отбележи, че разпитаните по искане на ищеца свидетели Анелия
Владимирова Георгиева ЕГН **********/съпруга на ищеца/ и Е.К.ЕГН **********/без
дела и родствени връзки със страните/, също не удостоверяват по никакъв начин
конкретно направени разходи за лечение в определен размер в лева и визирани с
определено по вид проведено лечение на ищеца, поради което и не могат да служат
за доказателство за сторените разходи в лева за лечението на ищеца във връзка с
причинената му на 13.03.2020г. травма на левия крак, което лечение от своя
страна да е обективирано в представените от ищеца касови бонове, приложени във вид на заверено копие на
л.24, както и приложени в оригинал на л.85-л.88 от делото.
При изложеното дори
не може да се направи извод, че представените касови бонове са във връзка с
проведено на ищеца лечение от процесната травма.
Неоснователно,
предвид неоснователността на главната претенция, се явява и искането за присъждане на законна
лихва върху претендираното обезщетение за имуществени вреди, резултат на
направени разходи за лечението на процесната травма. Отделно и с оглед пълнота
на изложението, следва да се има предвид, че доколкото претендираните
имуществени вреди съставляват разноски във връзка с лечението на пострадалото
лице, а оттам – представляват действително претърпени загуби, то същите
настъпват от момента на извършване на разхода, тъй като това е моментът, от
който намалява имуществото на пострадалото лице. Макар имуществените вреди да
са в пряка причинно – следствена връзка с увреждащото здравето, същите
настъпват реално в момент, следващ момента на увреждащото събитие, а именно –
настъпват от момента, когато е извършен разходът. За разлика от неимуществените
вреди, които поради това, че представляват болки и страдания от увреждане здравето
на пострадалото лице настъпват в момента на самото увреждане, което е основание
за дължимост на мораторна лихва от този съвпадащ момент, то при имуществените
вреди, които настъпват в последващ момент е нелогично да се счита, че се дължи
мораторна лихва от момента на увреждането. Възприемането на този извод би
означавало да се приеме, че мораторна лихва се дължи от момент, който предхожда
момента на извършване на разходите, както и да се възприеме и че длъжникът е в
забава за плащане на обезщетение за имуществени вреди за период, за който
същите все още не са направени, поради което и за този период все още не се
дължи обезщетение за поправянето им. Последното е немислимо, доколкото
вземането за мораторна лихва е акцесорно на главното вземане и не може да
възникне преди да възникне това главно вземане. По тези съображения и с оглед
пълнота на произнасянето си, съдът счита за необходимо да отрази, че искането
за мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди, настъпили като
резултат от сторени разходи за лечението на ищеца от получената травма
вследствие процесния инцидент на 13.03.2020г., в случай на доказаност на
сторените разходи за лечение, би могло да бъде уважено за периода от извършване
на разходите до окончателното им изплащане, а не както е претендирано – от
момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, предвид факта, че по делото
не е и доказано тази дата да е датата, на която са сторени твърдените разходи
за лечение.
По разноските:
При произнасяне по дължимите
разноски, съдът съобразява изхода на
делото, при което намира, че разноски в полза на страните в настоящото исково
производство с правно основание чл.422 ГПК, следва да се присъдят съобразно
уважените и отхвърлените искови претенции. Съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР
4/2013г., следва съда да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното
производство.
Ищецът, видно от представен списък по чл.80 ГПК/л.167/
претендира в производството по чл.422 ГПК следните разноски: за д.такса
110.00лв., за депозит за СМЕ – 150.00лв. Съразмерно на уважените искови
претенции, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъдят
сторени разноски в редуциран размер от 195.00лв. в производството по чл.422 ГПК, а в заповедното производство – сторени разноски в размер от 255,00лв.,
явяващи се редуциран размер на сторените по ч.гр.д.№***/2020г. по описа на ВРС
разноски в общ размер от 340,00лева.
Ответната страна, съгласно списък, представен на л.168 от
делото, претендира разноски в общ размер от
1358.00лв., формирани като сбор от следните суми: 20лв. за дт.за 4
бр.СУ, 120.00лв. депозит за СМЕ, 150.00лв. депозит за допълнителна СМЕ,
1068.00лв. адв.възнаграждение с ДДС. Съразмерно на отхвърлената искова
претенция по чл.422 ГПК, в полза на ответната страна, на основание чл.78 ал.3
от ГПК, следва да се присъдят разноски в редуциран размер от 150,50лв.,
изчислен на база общ размер на сторени разноски от ответника от 602.00лв.,
формирани като сбор от следните суми: за д.т. за издаване на 4бр. СУ –
20,00лв., за депозит за СМЕ – 120.00лв., за депозит за допълнителна СМЕ –
150.00лв. и за адв.възнаграждение в размер на 312,00лв. с ДДС, определено от
съда на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за МРАВ, предвид прецененото
като основателно наведено възражение от
ищеца за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК.
В заповедното производство с оглед представените доказателства за
заплатено адв.възнаграждение в размер на 360.00лв. с ДДС, във връзка с подадено
от ответника възражение по чл.414 ГПК, в полза на ответната страна се дължи
съразмерно на отхвърлената искова претенция за имуществени вреди, свързани със
сторени от ищеца разходи за лечение, сумата в размер на 90.00лева.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 вр. с чл.415, ал.4 ГПК вр. с чл.124 ГПК
и във вр. с чл.49 и чл.45 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД, в отношенията между ищецът П.Г.Г. ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 1/адв.Я.П.Я. от ВАК/, от една
страна и ответника „Д.Г."ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***-н ****, от друга страна,
че ответника
„Д.Г.“ЕООД, ЕИК ******, ДЪЛЖИ НА ищеца
П.Г.Г. ЕГН **********, сума в размер на 300.00лева,
представляваща частичен иск от общ иск в размер на 2000.00 лева - неимуществени вреди от преживени болки и
страдания, резултат на увреждане, причинено на ищеца от „Д.Г." ЕООД на
13.03.2020г., изразяващо се в увреждане на здравето, посредством причиняване на
луксация на дясна патела и увреждане на медиалния менискус - хоризонтална лезия
в задния рог, които неимуществени вреди
ищеца е претърпял както при инцидента, така и през времето на възстановяването
му, ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от
датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК пред ВРС - 15.07.2020г. до окончателно изплащане на вземането, което вземане е присъдено на основание
издадена Заповед за изпълнение №***/27.7.2020г.
по ч.гр.дело № ***/2020г на ВРС, 33-ти състав.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 вр. с чл.415, ал.4 ГПК вр. с чл.124 ГПК
и във вр. с чл.49 и чл.45 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД, в отношенията между ищецът П.Г.Г. ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 1/адв.Я.П.Я. от ВАК/, от една
страна и ответника „Д.Г."ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***-н ****, от друга страна,
че ответника
„Д.Г.“ЕООД, ЕИК ******, ДЪЛЖИ НА ищеца
П.Г.Г. ЕГН **********, сума в размер на 1200.00
лева, представляваща частичен иск от общ иск в размер на 7000.00лева,
явяващи се разлика между трудово
възнаграждение, което би следвало да получи ищеца от фирма „Б“АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в
гр.*****, в която е работил преди злополуката и обезщетението за временна
неработоспособност, което е получил за периода от настъпване на вредоносното
събитие -13.03.2020г. до връщането на ищеца на работа на 29.06.2020г., ведно със законната лихва върху посочената
главница, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК пред ВРС
- 15.07.2020г. до окончателно
изплащане на вземането, което вземане е присъдено на основание
издадена Заповед за изпълнение № ***/27.7.2020г.
по ч.гр.дело №***/2020г на ВРС, 33-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция с правно основание чл.422 вр. с
чл.415, ал.4 ГПК вр. с чл.124 ГПК и във
вр. с чл.49 и чл.45 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД,
ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищецът П.Г.Г. ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес:***, офис 1/адв.Я.П.Я.
от ВАК/, от една страна и ответника „Д.Г."ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***-н
****, от друга страна, че ответника
„Д.Г.“ЕООД, ЕИК ******, ДЪЛЖИ НА ищеца
П.Г.Г. ЕГН **********, сума в размер на 500.00
лева, представляваща частичен иск от общ иск в размер на 3000.00
лева, явяващи се имуществени вреди
вследствие на направени и дължими разноски за лечението на травмата, включващо
платени процедури, лекарства, изследвания и др, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от
датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК пред ВРС - 15.07.2020г. до окончателно изплащане на вземането, което вземане е присъдено на основание
издадена Заповед за изпълнение № ***/27.7.2020г.
по ч.гр.дело № ***/2020г на ВРС, 33-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника „Д.Г."ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***-н ****, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищецът П.Г.Г. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 195,00лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски,
съразмерни на уважените искови претенции в производството по гр.д.№
12359/2020г. на ВРС, както и сумата в размер на 255,00лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски,
съразмерни на уважените искови претенции
в производството по ч.гр.д.№***/2020г. по описа на ВРС, 33-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът П.Г.Г. ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ответника „Д.Г."ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***-н ****, сумата в размер на 150,50лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски,
съразмерни на уважените искови претенции в производството по гр.д.№
12359/2020г. на ВРС, както и сумата в размер на 90,00лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски,
съразмерни на уважените искови претенции
в производството по ч.гр.д.№***/2020г. по описа на ВРС, 33-ти състав.
ПРИСЪДЕНИТЕ парични суми в полза на ищецът П.Г.Г. ЕГН **********,
може да бъдат затплатени от ответника по следната
банкова сметка: ***: ***, банка - ***АД,
титуляр: П.Г.Г..
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: