Решение по дело №53/2022 на Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 276 / 26.04.2022г., гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на шести април две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

                                                                             Председател: Василка Желева

                                                                                    Членове: Цветомира Димитрова

                                                                                                    Биляна Икономова

 

при секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова   АНД (К) №53 по описа на съда  за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в  от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Община Хасково срещу Решение №211/25.11.2021г., постановено по АНД №1071/2021г. по описа на Районен съд – Хасково.

В касационната жалба се твърди, че решението било постановено при нарушение на материалния закон (незаконосъобразно и необосновано) и при съществени процесуални нарушения. Изводите на районния съд били неправилни, като не се основавали на доказателствата по делото. На първо място се навеждат доводи, че съдът достигал погрешно до своя генерален извод, че НП не отговаря на изискванията на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, тъй като в него не било точно визирано коя от всички точки от т.1 до т.7 по вид нарушения извършил П.Г.П.. Това не било така, защото още на място същият бил наясно, че нарушава чл.30 ал.1 т.1 от Наредбата. Още на 25.08.2021г. при съставяне на Констативен акт №11, същият лично участвал в проверката и го подписал, като му станало ясно и не спорил, че е нарушил точно тази разпоредба, тъй като поставил 5 броя маси, столове и чадъри без разрешение за поставяне от Кмета на Община Хасково. Сочи се, че нормата на чл.53 ал.2 от ЗАНН давала възможност на АНО да издаде НП, макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. От фактическа страна нарушението било описано точно и съответно по съдържание на чл.30 ал.1 т.1 от Наредбата. Извършеното нарушение било установено и правната му квалификация можело да бъде дадена съгласно чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН. Прилагането на тази норма било в сила от 23.12.2021г., тъй като се касаело за процесуален закон, нормите можело да се прилагат към всяко едно висящо производство. В ПЗР на ЗАНН нямало ограничение за прилагането му в новата редакция. На следващо място се сочи, че физическото лице, а не ДЗЗД било санкционираното за извършване на  нарушението лице, като не се спори, че ДЗЗД било неперсонифицирано дружество и със сключването на дружествен договор не се учредявал нов  субект, защото не било юридическо лице и не било обособено като корпоративна структура с отделно имуществено единство и органи. Договорът по чл.357 от ЗЗД бил облигационен институт, средство за придобиване на доходи от съдружниците при извършване на съвместна стопанска дейност. Правата и задълженията на такова дружество не били права и задължения на отделен правен субект, различен от съдружниците, а били права и задължения на самите съдружници, в случая две физически лица. Твърди се, че на Н.М. П., като другото физическо лице, участник в ДЗЗД „Лидо-3“, била наложена също глоба в размер на 100 лева с НП №58/03.09.2021г., като същото било потвърдено от Районен съд – Хасково с Решение №178/02.11.2021г. по АНД №20215640201068. Необоснован бил изводът на съда, че П. П.бил санкциониран не като извършител, а като наредител, което от своя страна обосновавало и неотговорността му по процесната Наредба, тъй като в качеството му на представител на ДЗЗД не можело да ангажира административнонаказателна отговорност по разпоредбите на ЗАНН. ДЗЗД, само по себе си, не можело да постави преместваемите съоръжения, а това станало чрез фактическите действия на неговите съдружници – физически лица, а имено П. П. и Н.П..  Сочи се, че според логиката на този състав на Районен съд – Хасково никога нямало да може да се наложи глоба на съдружниците на ДЗЗД, тъй като всеки от тях, като физическо лице, можело да заяви, че е наредил на друго физическо лице или юридическо лице или ДЗЗД фактически да постави съоръженията, без разрешение. Така той ще стане наредител и няма да може да му се наложи глоба. Твърди се, че чл.83 от ЗАНН била неотносима към неперсонифицираните дружества. Следвало ясно да се различи, че отговорността на Петър П. била ангажирана в качеството му на физическо лице, представляващо дружеството ДЗЗД. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди изцяло като законосъобразно Наказателно постановление №59/03.09.2021г., издадено от Кмет на Община Хасково. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

 В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от упълномощен представител, който  представя писмени доказателства в подкрепа изложеното в нея.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково счита, че обжалваното решение е правилно мотивирано, обосновано и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Хасково е отменил Наказателно постановление №59/03.09.2021г., издадено от Кмет на Община Хасково, с което на П.Г.П., за нарушение на чл.3 ал.2 от Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Хасково и на основание чл.30 ал.1 от Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Хасково и във връзка с чл.53 от ЗАНН  е наложена глоба в размер на 100 лева.

За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че същото по съдържанието си не отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити и конкретно на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН - да се впишат законните разпоредби, които са били виновно нарушени. В случая, наказващият орган  приел, че административната санкция следва да се индивидуализира по чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.30 ал.1 от Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Хасково. Разпоредбата на чл.30 ал.1 от процесната Наредба обаче съдържала седем точки, визиращи седем различни по вид нарушения, за които особености наказващият орган  следвало да държи сметка в дейността си по индивидуализация на нарушението и неговата правна квалификация, като правилната правна квалификация винаги била единствено и само възможна и същата следвало да е точна и пълна, а така също и релативна към въведените фактически твърдения, за да бъде обезпечено правото на защита в пълен предоставен от закона обем. Нещо, което в случая не било изпълнено с налагане на санкция на основание чл.30 ал.1 от Наредбата на Община Хасково. По този начин се стигнало да налагане на санкцията на неясно законово основание, което пък било основание за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание, без да се обсъждат аргументи по същество. Наред с това, съдът изложил и съображения, че в конкретния случай извършител на вмененото нарушение било ДЗЗД „Лидо-3“ гр. Хасково, което било неперсонифицираното гражданско дружество, а не неговия управител. Жалбоподателят, в качеството си на управител на ДЗЗД не попадал в кръга от лица, предвидени в Наредбата да носят административнонаказателна отговорност. Въз основа на изложеното съдът приел, че неправилно била ангажирана административнонаказателна отговорност на физическото лице, макар и управител на гражданско дружество, тъй като в случая същият не можело да бъде субект на вмененото нарушение, респективно да носи административнонаказателна отговорност за извършването му. Това налагало и отмяна на НП.

Настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

При правилно установената фактическа обстановка, настоящата инстанция приема изводите на районния съд, че наказателното постановление е незаконосъобразно издадено.

В случая в Наказателно постановление №59/03.09.2021г., издадено от Кмет на Община Хасково, е посочено, че при извършване на проверка на 25.08.2021г. в 16:06 ч. се констатирало, че на същата дата и час лицето П.Г.П. в качеството си на представляващ (ръководител) на ДЗЗД „Лидо-3“ е наредил поставянето на преместваеми обекти (5 бр. маси за консумация, 20 бр. столове, 5 бр. чадъри) с обща площ 26.68 кв. м., обслужващи дейността на кафе-аператив Лидо в гр. Х., ул. „Ц. К.“ .. на общински терен ПИ 77195.724.152.1 по КК на гр. Хасково, без да притежава разрешение за поставяне от Кмета на Община Хасково. Констатациите били в констативен акт №11 от 25.08.2021г. на Дирекция „Архитектура, градоустройство, строителство и инвестиции“. С това нарушил чл.3 ал.2 от Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Хасково. Предвид изложеното и на основание чл.30 ал.1 от Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Хасково и във връзка с чл.53 от ЗАНН, на П. е наложена глоба в размер на 100 лева.

Правилно районният съд е приел, че разпоредбата на чл.30 ал.1 от процесната Наредба съдържа седем точки, визиращи седем различни по вид нарушения, за които особености наказващият орган е следвало да държи сметка в дейността си по индивидуализация на нарушението и неговата правна квалификация. Посочването единствено на разпоредбата на чл.30 ал.1 от коментираната Наредба представлява нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, защото соченото за нарушител лице следва да е наясно за какво точно деяние е санкционирано. По този начин е ограничено правото на защита на санкционираното лице, доколкото на практика не става ясно за какво точно нарушение е ангажирана административно-наказателната отговорност на същото, съответно се възпрепятства санкционираното лице да организира адекватно защитата си.

Законните разпоредби, които са нарушени, безспорно са необходим реквизит на НП и липсата или неточното/непълното им отразяване са обстоятелства, които го опорочават съществено. Същите следва да си кореспондират напълно с описанието на нарушението и хипотезата на посочената като нарушена правна норма да се припокриват. Безспорно в НП и в АУАН следва да бъдат описани всички обстоятелства по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, съответно да се посочат точно законовите разпоредби, които са били нарушени, без да е налице разминаване, тъй като посоченото нарушение, за което се твърди, че е извършено, е предмет на доказване по делото. В случая няма как да намери приложение и разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН. Според настоящия състав, допуснатото процесуално нарушение е съществено и не може да бъде санирано в хода на съдебното производство, тъй като това би довело до подмяна на волята на наказващия орган, а това е недопустимо. По този начин санкционираното лице няма да е наясно срещу какво конкретно следва да организира защитата си.  

Посочените обстоятелства са достатъчни, за да бъде отменено наказателното постановление, без да е необходимо да се разглежда по същество изпълнението на останалите материални и процесуални изисквания за ангажиране на административнонаказателната отговорност на санкционираното в случая лице.

Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи, че решението за отмяна на наказателното постановление било неправилно и с оглед предвиденото в чл.63 ал.2 т.4 във вр. с ал.7 т.1 от ЗАНН правомощие на районния съдия да измени наказателното постановление.  

По принцип съдебният контрол е контрол за законосъобразност на атакуваното НП и при него е недопустимо да се отстраняват допуснатите съществени нарушения и да се излагат доводи, с които се тълкува, допълва или поправя волята на наказващия орган. Т.е. цитираната разпоредба е приложима само в случаите когато не са налице основания за отмяна на НП, вкл. поради допуснати съществени процесуални нарушения , довели до накърняване правото на защита на наказаното лице. Ето защо липсва възможност едва с решението си съдът да предявява на наказаното лице факти и обстоятелства, надхвърлящи или излизащи извън предмета на „административното обвинение“, по които то не се е защитавало до момента, както и да посочва коректно съответните разпоредби, които са нарушени.

Представеното в хода на касационното производство съдебно решение на друг съдебен състав от районен съд, гр.Хасково е изцяло неотносимо към настоящия предмет на доказване по делото, поради което и не следва да се обсъжда.

При тези съображения, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Районният съд правилно е приложил закона, като е отменил наказателното постановление изцяло и не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при постановяването на обжалваното решение. Решението му е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Хасково

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 211 от 25.11.2021г., постановено по АНД №1071/2021г. по описа на Районен съд - Хасково.

Решението е окончателно.     

 

 

Председател:                        

 

Членове: 1.

 

                 2.