ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 727
гр. Перник , 31.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на тридесет и първи август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500487 по описа за 2021 година
В установения от закона срок Н. А. Л. е обжалвала определение № 262163 от
05.07.2021 г. по гр.д. № 6200 по описа за 2020 г. на Районен съд - Перник, постановено по
реда на чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата й за допълване на решение
№ 618/27.05.2021 г. по гр.д. № 6200 по описа за 2020 г. на РС- Перник чрез присъждането на
разноски в полза на ищеца.
„Водоснабдяване и канализация“ ООД изразява становище за неоснователност на
частната жалба.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
направените с частната жалба оплаквания, намира за установено следното :
Производството пред ПРС е образувано по предявен от Н. А. Л. против
Водоснабдяване и канализация“ ООД отрицателен установителен иск за установяване
недължимост на суми, поради изтекла погасителна давност.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответното дружество е
изразило становище, че искът е допустим, но неоснователен. Изрично е заявено, че
дружеството оспорва иска. По същество са развити съображения, че изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона, считано от момента на изтичане на две
години от последното процесуално действие. Наведени са доводи, че вземането
продължавало да съществува, но то не може да бъде събрано по принудителен начин, тъй
като е придобило качеството на естествено вземане и може да бъде събрано, само ако
длъжникът плати доброволно.
1
С определение от 18.03.2021 г., районният съд на основание чл.101, ал.1 от ГПК,
ПРС е дал указания на ответното дружество в срок до първото открито съдебно заседание да
заяви ясно дали оспорва иска, като неоснователен или признава, че не притежава право на
принудително изпълнение за своето вземане срещу длъжника, поради изтичане на
давностния срок и възразява единствено, че не е станал причина за завеждане на делото.
С молба – становище от 27.04.2021 г. „Водоснабдяване и канализация“ ООД чрез
ю.к. Д. Й. е преповторило част от отговора на исковата молба, а именно, че изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона, считано от момента на изтичане на две
години от последното принудително действие, че вземането продължава да съществува, но
то не може да бъде събрано по принудителен начин, придобило е качеството на естествено
вземане и може да бъде събрано, само ако длъжникът го плати доброволно. Изложили са
доводи, че след тази дата нямало предприети нови действия по принудително събиране, като
ответника не бил провокирал завеждане на иска с действия за предприемане на
допълнителни способи за принудително събиране.
В открито съдебно заседание, проведено на 28.04.2021г. представител на ответника
не се е явил.
С решение № 618/27.05.2021 г. по гр.д. № 6200 по описа за 2020 г. на РС- Перник
предявеният отрицателен установителен иск е уважен.
С молба от 04.06.2021 г. ищцата е поискала решението да бъде допълнено като й се
присъдят разноските по делото.
Ответникът не е подал отговор на молбата.
С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата на ищеца за
допълване на решението чрез присъждането на разноски. Съдът е приел, че ответникът с
отговора на исковата молба е направил бланкетно оспорване на иска, противоречащо на
твърденията, че не са предприемани действия по принудително изпълнение и че вземането
придобило качеството на естествено вземане, поради което след дадени му указания да
уточни дали признава или оспорва иска, с молба -становище по хода на делото бил признал,
че вземането не може да бъде събрано принудително. Приел е също, че ответникът не е
изложил твърдения, относно давностният срок да е по-дълъг, да е спиран или прекъсван,
нито е направил доказателствени искания за опровергаване твърденията на ищеца. Приел е,
че ответникът с поведението не е станал причина за завеждане на делото и доколкото е
признал, че ищецът не му дължи принудително изпълнение на процесните вземания,
разноските за производството по делото следва да останат в тежест на ищеца.
В частната жалба се поддържа, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал.2 ГПК,
защото ответникът е дал повод за предявяване на иска и не е признал същия.
2
Жалбата е основателна.
За да се възложат разноските по производството върху ищеца, то предвид нормата
на чл. 78, ал.2 ГПК трябва ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на
делото и да признае иска, като признание на иска е направено в първото по делото
заседание. Липсата на която и да е от тези две предпоставки е пречка ответникът да бъде
освободен от отговорността за съдебни разноски.
В депозирания по делото отговор на исковата молба, ответникът от една страна е
оспорил иска, а от друга страна е заявил становище, че вземането продължава да
съществува, но не може да бъде събрано по принудителен начин, придобило е качеството на
естествено вземане. Същото становище ответникът е заявил и в молба от 27.04.2021 г., а
именно че вземането продължава да съществува, но то не може да бъде събрано по
принудителен начин, придобило е качеството на естествено вземане. При така заявените
становища не може да се приеме, че ответникът е признал иска, тъй като признанието на
иска следва да е конкретно и изрично. Признанието на иска означава, че ответникът отказва
да се брани срещу него поради основателността му, като признанието на иска е
несъвместимо с неговото оспорване. В случая в отговора на исковата молба и в молбата от
27.04.2021г. липсва изрично изявление на ответника, че признава иска, като наред с това с
отговора на исковата молба искът е оспорен . В посочения смисъл е и решение № 121 от
22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3450/2017 г
Следва да се има предвид също, че отговорът на исковата молба и молбата от
27.04.2021г. са подадени от юрисконсулти на дружеството- ответника, като видно от
представените пълномощни, те не са били упълномощена с изрично пълномощно по реда на
чл.34, ал.3 от ГПК за признаване на иска, каквото изрично упълномощаване е необходимо за
признанието на иска съгласно чл. 34, ал.3 ГПК.
Предвид горното, съдът намира, че в случая не би могло да се приеме, че ответникът
е признал иска, което е достатъчно, за да не се приложи разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и
ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 350 лева, представляващи сторени от него разноски в първоинстанционното
производство.
Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, тъй като същото не надвишава
минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Във връзка с горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 262163 от 08.07.2021 г. по гр.д. № 6200/2020 г. на ПРС и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 260618 от 27.05.2020 г. по гр.д. № 6200/2020 г. на ПРС, в
частта за разноските, като ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на Н. А. Л. с ЕГН
********** и адрес: *** сумата от 350.00 (триста и петдесет) лева, представляваща разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение по гр.д. № 6200/2020 г. на ПРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4