Р Е Ш Е Н И Е
№ 378
гр.
Русе, 31.01.2024
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе,
касационен състав, в открито заседание на десети януари
през две хиляди двадесет и четвърта година:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА Д. |
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при секретаря Мария
Станчева и в присъствието на прокурора Георги Манолов,
като разгледа докладваното от съдията Дякова к.а.н.д. №
402 по описа на
съда за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството
е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания)
във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс
(АПК). Постъпила
е касационна жалба от Началник на отдел "Оперативни дейности" Варна в
ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП против Решение № 692/25.10.2023
г. по АНД № 1652/2023 г. по описа на РРС, с което е отменено НП № 712640-F711991/12.07.2023 г. С наказателното постановление на
ответникът по касация "ДЖИ ЕМ ПЕТРОЛИУМ" ООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Русе, ул. "Илинден" № 2 на основание чл. 185, ал. 2
във вр. ал. 1 от ЗДДС
е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв. за извършено нарушение по
чл. 59а, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ за неподадени данни за документална доставка за
доставено гориво БЕНЗИН А 95 на 10.04.2023 г, а подадени на 09.05.2023 г. и на основание чл.
185, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗДДС
е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв. за извършено нарушение по
чл. 59а, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г.,
за неподадени подадени данни за документална доставка за доставено гориво ДИЗЕЛ
на 10.04.2023 г, а подадени на 09.05.2023 г. Касационните основания, релевирани
в жалбата са за нарушеине на материалния закон и допуснати съществени нарушения
на проецесуалните правила. Иска се от съда да постанови решение, с което да
отмени решението на въззивния съд и да
постанови друго, с което да потвърди издаденото НП. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Касационният
ответник - "ДЖИ ЕМ ПЕТРОЛИУМ" ООД чрез процесуалния си представител адв. Марияна Д., взема
становище за неоснователност на жалбата. Счита, че въззивният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което моли да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което решението на
РРС следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка
на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на
районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и
подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна,
но въз основа на съображения, различни от изложените от касационния
жалбоподател. Предмет на
оспорване в настоящото производство е решение на Русенския районен съд, с което
е отменено наказателно постановление, издадено от Началник на отдел „Оперативни
дейности“- Варна ГДФК при ЦУ на НАП. С
оспореното решение въззивната инстанция от фактическа страна е приела за
установено, че на 10.04.2023 г. около 13:00 часа в обект стопанисван от
"ДЖИ ЕМ ПЕТРОЛИУМ" ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Русе, ул.
"Илинден" № 2, Бензиностанция № 1, находяща се в гр. Русе, бил.
"Тутракан" № 22 била направена доставка на БЕНЗИН А 95 – 3997. 200
литра, при трмпература 15 градуса, и ДИЗЕЛОВО ГОРИВО – 12976. 700 литра, при
температура 15 градуса. След което на 09.05.2023 г. ръчно били въведени, чрез
баркод четец и клавиатура на ЕСФП. На 31.05.2023 г. в 13: 50 в гореописания
обект била извършена проверка от служители на НАП, за което е съставен Протокол
от 31.05.2023 г. и Приложение № 1 към протокола, при която проверка било
констатирано, че на територията на бензиностанцията имало 2 бр. колонки за
Бензин А95 и за Дизел; 4 бр. калибрирани резервоара, с пломби, с ненарушена
цялост. В обекта имало 1 бр. ЕСФП, съвместимо с новомерната система и типа
бензиниколонки. Нивомерната система била от одобрен тип. На 15.06.2023 г. е
издаден протокол за извършена проверка по документи и приложение № 1 към него.
При тази проверка било установено, че на 10.04.2.0023 г. обект стопанисван от
"ДЖИ ЕМ ПЕТРОЛИУМ" ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Русе, ул.
"Илинден" № 2, Бензиностанция № 1, находяща се в
гр. Русе, бил. "Тутракан" № 22 била направена доставка на БЕНЗИН А 95
– 4030л. и ДИЗЕЛОВО ГОРИВО – 11017 л., документите за доставка били въведени
ръчно чрез баркод четец и клавиатура на 09.05.2023 г. и са налични със
съответния № на УКН в ИС "Контрол на горивата", чрез предаване на
данни по дистанционната връзка на НАП. Реална доставка на 09.05.2023 г. не била
осъществена доставка, на същата дата са въведени със закъснение доставките от 10.04.2023
г. Затова към дата 09.05.2023 г. има само служебна бележка за документална
доставка, а липсва на нивомерна система. Въз основа на така извършената
проверка и направените констатации е издаден АУАН № FT11991/21.06.2023 г.,
връчен на Георги Пламенов Илиев – управител на 21.06.2023 г. Въз основа на така
издадения и връчен на 21.06.2023 г. АУАН било издадено и обжалваното пред
въззивната инстанция НП, с което за извършено от страна на дружеството
нарушение на чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на основание чл. 185, ал.
2 във вр. ал. 1 от ЗДДС на ЮЛ е наложена имуществена санкция по 500 лв. За да се произнесе с оспореното решение въззивният съд е
приел, че дружеството като данъчно задължено лице – получател по доставка на
течни горива, т.е. лице по чл. 118 ,ал. 10 от ЗДДС от визираните в приложената
като нарушена норма на чл. 59, от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е изпълнило
задълженията си по чл. 3, ал. 3 от Наредбата, като е подало своевременно
нужните данни за процесната доставка от 10.04.2023 г. по установената
дистанционна връзка на данни /нивомерна измервателна система/, което се
установявало от приложеното към жалбата копие от 2 бр. служебни бонове /стр. 5
и 6 от делото/, които са със статус на съобщение "ОК" за успешно
подадена доставка към НАП, т. е. информацията на датата 10.04.2023 г. за
процесната доставка на Бензин А95 и Дизел била постъпила в НАП. При тези
съображения съдът е отменил оспореното пред него НП. Решението на въззивния съд е
неправилно. При извършената служебна проверка на оспорения съдебния
акт, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, настоящият
касационен състав констатира, че е налице съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, касаещо изменение вида на наложеното административното
наказание от посочено в НП „имуществена санкция“ в „глоба“. В настоящия случай с оспореното пред
въззивния съд НП касационният жалбоподател - "ДЖИ ЕМ ПЕТРОЛИУМ" ООД е санкциониран на основание чл. 185, ал. 2,
вр. ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл.
59а, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.
Съгласно чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в редакцията от ДВ, бр. 23 от 2013 г., в
сила от 8.03.2013 г., действала към момента на установеното нарушение, на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1,
се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до
500 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 1000 лв. Съгласно
чл. 185, ал. 2 ЗДДС, действала към момента на установеното нарушение, Лице,
което наруши реда и начина за одобряване на типа, регистриране или
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, или отчитане, илисъхраняване на
документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства, или сервизно
обслужване на фискалните устройства или не изпълнява изискванията за
дистанционна връзка с Националната агенция за приходите, или не подаде данните
по чл. 118, ал. 8 на датата на настъпване на задължението за подаването им, се
наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до
1000 лв., или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал. 1. По отношение на касатора от административния орган е
приложена ал. 1, от цитирания член, тъй като нарушението не води до
неотразяване на приходи. Приложената санкция предвижда при извършване на
описаното като фактически състав в нормата административно нарушение, от
юридически лица и еднолични търговци да се налага наказание имуществена санкция
в размер на 500 лв. Така нормата
определя както вида (имуществена санкция), така и размера (500 лв.) на
наказанието. В санкционната част на наказателното
постановление, по отношение на което въззивната инстанция е осъществила съдебен
контрол, е вписано налагането на административно
наказание по отношение на юридическо лице „ДЖИ ЕМ ПЕТРОЛИУМ“ ООД - 1) имуществена
санкция в размер на 500 лв на основание чл. 185, ал. 2, от ЗДДС във връзка с
чл. 185, ал. 1 от с.з. по т. 1; 2) имуществена санкция в размер на 500 лв. на
основание чл. 185, ал. 2, от ЗДДС вр. с чл. 185, ал. 1 от същия закон по т.2. В решението на въззивната инстанция навсякъде
е обсъждано наложено административно наказание Глоба, вместо наложената
имуществена санкция. Предвид постоянната употреба, както в мотивите, така и в
диспозитива на въззивното решение на термина глоба, вместо имуществена санкция,
настоящият състав счита, че това не следва да се тълкува като техническа грешка.
Всяко съдебно решение представлява комплекс от две безусловно необходими и
взаимообвързани части - мотиви и диспозитив. Мотивите са писмени съображения на
съда, обхващащи преценката на доказателствата, фактическите констатации и
правните изводи, въз основа на които съдът е стигнал до своето решение.
Мотивите са отправна точка за преценка на законосъобразността и
правилността на констатациите и изводите на съда. Мотивите се ползват с
доказателствена сила. Фактическите изводи на въззивния съд са правилни. Само по отношение вида на наложеното
наказание, касационната инстанция констатира, че навсякъде в мотивите си въззивният
съд е обсъждал като вид наложено административно наказание ГЛОБА. Настоящият касационен състав счита, че в
случая въззивният съд е изложил подробни мотиви, въз основа на които е
достигнал до своето решение, което не може да се приравни на липса на мотиви,
поради което приема, че в случая не е налице съществено нарушение на
съдопроизводствените правила в тази част.
С решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в
диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на присъдено нещо.
Затова диспозитивът на решението представлява източника на силата на присъдено
нещо. За разлика от мотивите, относно фактите, неправилното отразяване и
коментиране на вида на наложеното наказание в диспозитива на решението
представлява съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Настоящата
касационна инстанция констатира, че
освен в мотивите на съда и в диспозитива на решението си първоинстанционният съд е изменил вида на наложеното наказание, като се сочи,
че „Отменя Наказателно постановление № 712640-F711991/12.07.2023 г. издадено от
Началник на отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП, с което на "ДЖИ ЕМ ПЕТРОЛИУМ" ООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Русе, ул. "Илинден" № 2, на основание
чл. 185, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗДДС
е наложено административно наказание: "глоба"
в размер на 500, 00 лв. за извършено нарушение по чл. 59а, ал. 1 от Наредба
№Н-18/2006 г. на МФ, за не подадени данни за документална доставка за доставено
гориво Бензин А 95 на 10.04.2023 г, а подадени на 09.05.2023 г. и на основание
чл. 185, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗДДС
е наложено административно наказание: "глоба" в размер на 500, 00 лв. за извършено
нарушение по чл. 59а, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г., за не подадени данни за
документална доставка за доставено гориво Дизел на 10.04.2023 г, а подадени на
09.05.2023 г. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.“ Няма
спор, че съгласно чл. 13, ал. 1, б.
"б" от ЗАНН едно от възможните наказания за извършено
административно нарушение е наказанието Глоба. Това
наказание е предвидено за нарушителите физически лица, доколкото
административнонаказателната отговорност е лична, по арг. чл. 24, ал. 1 ЗАНН
и доколкото нарушението, за да е такова следва да е извършено виновно – арг. чл. 6 от ЗАНН,
а вината, като субективно отношение на дееца към деянието му и последиците от
него е присъща само за физическите лица. В чл.
83 от ЗАНН изрично е предвидено налагане на имуществена санкция на
юридически лица и еднолични търговци за неизпълнение на задълженията им към
държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Административно-
наказателната отговорност на търговското дружество – ЮЛ е безвиновна, и при
установени нарушения не се изследва въпроса за вината. Във всеки един случай
обаче следва да се установят релевантните обстоятелства по чл.
83, ал. 1 от ЗАНН, а именно че нарушението е извършено при
осъществяване на дейността на дружеството, както е в процесния случай. Налагането на Глоба е свързано с
изследване и установяване на други предпоставки, при които тя се налага, а
именно наличие на виновно поведение от страна на нарушителя. Допуснатото от въззивният
съд нарушение е основание за отмяна на обжалваното решение. С изменение на вида
на наказанието в атакуваното НП от „имуществена санкция“ в „глоба“ въззивният
съд неправилно е осъществил правомощията си по чл. 63, ал. 7
от ЗАНН. В т. 1-6 от чл. 63,
ал. 7 от ЗАНН са посочени правомощията на въззивния съд, свързани с
изменение на атакувания акт по чл. 58д от ЗАНН. В случая не е приложима нито
една от изброените хипотези в посочената норма, защото допуснатото нарушение
при издаване на оспореното решение на въззивният съд е свързано със съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, което не подлежи на изправяне по предвидените възможности в чл. чл. 63, ал. 7, т.
1-6 от ЗАНН
и което е касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. По
горните съображения, оспореното решение се явява неправилно и следва да бъде
отменено. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, във вр. с чл.
63д от ЗАНН, районният съд следва да се произнесе и по отговорността
за разноските.
Така
мотивиран и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 692/25.10.2023 г., постановено по АНД № 1652 по описа за 2023
г. на Районен съд - Русе.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на Районен съд – Русе, съобразно мотивите към настоящето решение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.