О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Гр. Сливен, 18.09.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
Административен съдия: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря……. като разгледа докладваното от съдия Детелина Бозукова частно административно дело № 234 по описа за 2015 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искане на А.М.Ф. *** за спиране на Заповед № 42/11.02.1997г. на Кмета на Община Котел, с която е одобрено частично изменение на застроително – регулационния план на кв. 8 по плана на с.Малко село, общ.Котел.
Против тази заповед е подадена жалба от А.М.Ф. *** с искане за отмяната й като незаконосъобразна, по която жалба е образувано адм. дело № 233/2015 г. на Административен съд Сливен, което към момента е висящо.
Искането за спиране изпълнението на този административен акт от съда се преценява като недопустимо, по следните съображения:
Видно от Заповед № 42/11.02.1997г. на Кмета на Община Котел, издадена на основание чл. 32 т. 1 от ЗТСУ /отм./, във вр. с чл. 93 ал. 1 от ППЗТСУ /отм./, със същата е одобрено частично изменение на застроително – регулационния план на кв. 8 по плана на с. Малко село, общ. Котел. Видно от графичната част на одобрения проект, в кв. 8 са обособени седем поземлени имота. Последният е бил обявен на А.М.Ф. на 27.11.1996 г., видно от представената от органа Разписка за получено обявление № 10-00-111/19.11.1996 г. на Община Котел. От представените от оспорващата страна писмени доказателства се установява, че към момента на одобряване на процесния план Ф. е бил собственик на жилищна сграда, застроена във възстановената нива в м. „Коджаекиник” в землището на с. Малко село, придобита с Договор за покупко – продажба на недвижим имот от 11.01.1995 г.
Видно от съдържанието на оспорения административен акт, в същия не е допуснато предварително изпълнение по смисъла на чл. 60 от АПК. Не може да се приеме, че такова е допуснато и по силата на закона, тъй като в разпоредбите на ЗТСУ /отм./ липсва подобна регламентация. Цитираният нормативен акт въобще не предвижда предварително, респ. незабавно /по арг. от чл. 138 ал. 1 и ал. 5 от ЗТСУ/ /отм./, вр. чл. 23 от ЗАП /отм./ изпълнение на издадени по силата на този закон административни актове.
На следващо място Заповед № 42/11.02.1997г. на Кмета на Община Котел е влязла в законна сила и е изпълнена. Съгласно писмо изх. № 11-04-5/18.09.2015 г. на Зам. Кмета на Община Котел, същата заповед на Кмета на Община Котел, спирането на чието предварително изпълнение се иска, е влязла в законна сила в законоустановения срок, няма данни за подадени възражения по преписката и изменението е нанесено на действащия устройствен план на с. Малко село, общ.Котел. При тези данни искането за спиране се явява недопустимо както поради липса на предмет, така и при отпаднал правен интерес за жалбоподателя от подобно искане. Предварително изпълнение на административен акт може да бъде налице само и единствено до неговото влизане в сила. След тази дата, ако същият акт се изпълнява, то това не е по силата на допуснатото по закон предварително изпълнение, а поради настъпилата изпълнителна сила на влезлия в сила административен акт. Законодателният замисъл на спирането на предварителното изпълнение на издаден административен акт е да се осигури временна защита на застрашени от акта субективни права или законни интереси на оспорващия. След като обаче се установява, че заповедта е влязла в сила по смисъла на чл. 268 от АПК, недопустимо е искането за "спиране на предварително изпълнение" на влязъл в сила и изпълнен административен акт. От анализа на чл. 60, ал. 1 и чл. 166 от АПК се налага извода, че същите регламентират хипотеза на спиране на "предварително изпълнение" на невлязъл в сила административен акт, а не изобщо спиране изпълнението на административен акт. Поради това е недопустимо съдът да спира "предварително изпълнение" на оспорена като незаконосъобразна заповед, която вече е влязла в сила. В случая изпълнението е и реализирано, поради което следва да се приеме, че липсва и правен интерес да се иска временна защита от същото.
За пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл. 166 ал. 1 от АПК, оспорването спира изпълнението на административния акт, а както се отбеляза по – горе по оспорване законосъобразността на акта с процесната жалба е образувано адм. д. № 233/2015 г. по описа на Административен съд Сливен.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция приема, че процесното искане за спиране изпълнението на оспорения административен акт е недопустимо, поради липса на предмет и правен интерес, предвид което същото следва да бъде оставено без разглеждане, а делото - прекратено на основание чл. 159 т. 4 от АПК.
Съдът
установи, че към жалбата по настоящото дело не е приложен документ за внесена
държавна такса за разглеждане на искането за спиране изпълнението на акта,
поради което оспорващият А.М.Ф. *** следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Административен съд гр.Сливен държавна такса за разглеждане на искането в
размер на 10,00 лева.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл.159 т.4 от АПК,
съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане искането на А.М.Ф. *** за спиране изпълнението на Заповед № 42/11.02.1997 г. на Кмета на Община Котел, с която на основание чл. 32 т. 1 от ЗТСУ /отм./, вр. с чл. 93 ал. 1 от ППЗТСУ /отм./ е одобрено частично изменение на застроително – регулационния план на кв. 8 по плана на с. Малко село, общ. Котел.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 234/2015 г. по описа на Административен съд Сливен.
ОСЪЖДА А.М.Ф., ЕГН **********,*** да заплати държавна такса в размер на 10,00
(десет) лева по сметка на Административен съд гр.Сливен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 7 -дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :