Решение по дело №2543/2012 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 28
Дата: 14 януари 2013 г. (в сила от 5 февруари 2013 г.)
Съдия: Валентина Иванова Тодорова
Дело: 20125510102543
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2012 г.

Съдържание на акта

            РЕШЕНИЕ

 

                                                    14.01.2013г.                      гр. Казанлък

В ИМЕТО НА НАРОДА

Казанлъшкият районен съд,                               I - ви граждански състав

На 19.12.                                                                                        2012 година,

В открито съдебно заседание,

в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Р.А.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Валентина Петрова

гражданско дело № 2543 по описа за 2012г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от С.Х.Т., с ЕГН **********,*** против Г.Щ.Т., с ЕГН **********, с адрес:***. В исковата молба ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на г. в гр. К., който бил втори и за двамата. От брака си имат родено едно дете- М. Г. Т., родена на ***г. Твърди, че ответникът е лекар по професия. Посочва, че 3-4 месеца след запознанството си се събрали да живеят заедно в гр. С. в дома на родителите на ответника. Първоначално съпрузите живели добре, грижели се за детето си, но не след дълго бащата на ищцата се разболял и тя със съгласието на ответника се прибрала с детето в с. Е., за да помага на майка си в грижите, а съпругът й останал в гр. С.. Твърди, че след смъртта на баща й през г. ответникът поискал тя и детето да се върнат в гр. С.. Ищцата, обаче решила да остане известно време при майка си. Една седмица след това ответникът уведомил ищцата, че с баща си заминават за Г., където ще работят. От заминаването си в чужбина съпругът й почти не се обаждал и не изпращал средства за семейството. Т. твърди, че дъщеря им се разболяла, но дори тогава ответникът не проявил загриженост и тя била принудена сама да се справя с всички проблеми. Твърди, че след известно време съпругът й се завърнал в Р.Б., но не  проявил интерес към нея и детето.  Това положение продължило докато дъщеря им навършила седем години. През този период единствено ищцата полагала грижи за детето и до този момент то не познавало баща си. От навършване на седемгодишна възраст на детето ответникът го е виждал четири- пет пъти за по няколко часа. Ищцата счита брака за изпразнен от съдържание, физически, емоционално и финансово съпрузите са разделени от десет години. От съда се иска да постанови съдебно решение, с което да прекрати брака, като предостави упражняването на родителските права по отношение на детето М. Г. Т. на нея, на бащата  да бъде  предоставен режим на лични контакти с детето  всяка първа и  трета  събота  от месеца от 10.00 часа до  18.00 часа, без приспиване, тъй като детето не познава баща си ;да осъди ответника да заплаща ежемесечна издръжка за малолетната им дъщеря М. в размер на 120лв., считано от датата на подаване на исковата молба- 28.09.2012г.; да определи местоживеенето на детето да е на адреса на майката в с. Е., общ. К. Ищцата не претендира ползване на семейното жилище, находящо се в гр. С.. Моли съда да постанови след развода да носи предбрачното си фамилно име- Я..

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

Ищцата, редовно призована за датата на съдебното заседание, се  явява лично и чрез процесуалния представител поддържа  исковете.

Ответникът, редовно призован за датата на съдебното заседание, се явява лично и заяви, че не желае бракът му с ищцата да бъде прекратяван. Пред съда  заяви, че няма намерение да живее съвместно със съпругата си.

Заинтересованите страни  Агенция “Социално подпомагане“, Дирекции „Социално подпомагане“, гр. К. и  гр. С., редовно уведомени не изпращат представители.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От удостоверение за сключен граждански брак на Община К. от г., издаден въз основа на Акт за граждански брак № г. се установява, че на г. страните по делото са сключили граждански брак, като съпругата е приела фамилното име на съпруга си Т..

         Видно от удостоверение за раждане на Община С. от г., издадено въз основа на Акт за раждане № г. е, че страните имат родено от брака дете М. Г. Т., родена на ***г.

         От представеното по делото удостоверение за наследници на Х. Я. Х. с изх. № г. се установява, че същият е починал на г., като е оставил наследници Е. Х.Х.- съпруга и С.Х.Т.- дъщеря и настояща ищца.

         Видно от удостоверение № г. на Директора на ОДЗ „Я.“, с. Е., общ. К. е, че С.Х.Т. работи като помощник- възпитател и за периода м. септември 2011г.- м.август 2012г. е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 3453.57лв.

         От удостоверение с изх. № г. се установява, че детето М. през учебната 2012/2013 година е записана в … клас на ОУ „ Х.“, с. Е., общ. К.

          По делото не се спори, а и от представената регистрационна карта на земеделски производител, както и от представената годишна данъчна декларация се установява, че ответникът е регистриран като земеделски производител. В откритото съдебно заседание Т. заяви, че получава месечен доход от около 500.00лв.

         По делото са изготвени два социални доклада от Дирекция „Соц.подпомагане“, гр. С. и от Дирекция „ Соц.подпомагане“, гр. К., като мнението на социалните работници е, че тъй като майката към момента е успяла да осигури достатъчно стабилна среда за развитие на детето, следва то да продължи да се отглежда от нея и тя да упражнява родителските права, а на бащата да бъде определен режим на лични контакти с детето, съобразно възрастта и потребностите му.

         На осн. чл. 59 ал.6 от СК вр. с чл. 15 ал.1 от ЗЗДетето съдът изслуша малолетната М.. Детето заяви желание да остане да живее при майка си, тъй като при нея се чувства много добре. Детето посочи, че рядко вижда баща си. Понякога й се обаждал по телефона. Детето заяви, че при възможност има желание да се среща с баща си.

         На осн. чл. 59 ал.6 от СК майката заяви желание да се грижи за детето и предложи на съда да определи режим на лични контакти на бащата с детето всяка първа и трета събота от месеца, от 10.00 часа до 18.00 часа без приспиване, тъй като детето не е свикнало с баща си. Посочи, че през лятото не би могла да пуска М. при бащата, както и през пролетната и зимната ваканции. Ответникът заяви пред съда желанието детето да бъде отглеждано от майката. Посочи, че желае да има свободен режим на контакти с М., предвид начина му на живот и работа.

По делото са разпитани свидетелките Н. Н. Н.- П. и С. Н. Т.- Т.. Те заявиха, че не познават ответника. Грижи за детето полагат ищцата и нейната майка.  Сами се справят с осигуряване издръжката и задоволяване потребностите на М.. Бащата рядко се срещал с детето и инцидентно му правил подаръци. От показанията на свидетелите се установи, че страните не поддържат контакти, живеят разделени от дълго време и бракът им не би могъл да съществува.

Въз основа на изложеното  от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 Съдът счита, че предявеният иск за развод е основателен и доказан. Безспорен е фактът, че страните от десет години се намират във фактическа раздяла. Периодът на фактическа раздяла и обстоятелството, че не са положили усилия за заздравяване на брачната връзка са довели до отчуждение между тях. Всеки е изградил самостоятелен живот. Бракът им е изпразнен от духовното съдържание, предписвано от нормите на закона и морала. Установените по делото обстоятелства обуславят несъмнения извод, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена по смисъла на чл. 49, ал.1 от СК.  Отношенията между съпрузите не съответстват на правните принципи, установени в Семейния кодекс. Брачната връзка съществува само формално, поради което не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото. При това положение запазването на брака не създава нормални условия за живот на съпрузите и искът за прекратяване на брака следва да се уважи като съдът не се произнася по въпроса за вината, тъй като в съдебно заседание ищцата изрично заяви това.

При това положение упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете М. Г. Т. след развода следва да се предоставят на майката. Съгласно чл. 59, ал.4 от СК решаването на този въпрос е свързано с преценка на всички обстоятелства с оглед интересите на детето. В случая съдът счита, че в интерес на детето е да се отглежда и възпитава от майката, тъй като по делото се установи, че до настоящия момент единствено тя се е грижила за възпитанието и издръжката на М., докато срещите на детето с бащата са били редки. В отглеждането на детето ищцата разчита на помощта на своята майка, с която  обитават общо жилище. Между ищцата и детето съществува силна емоционална привързаност. Вземайки това решение, съдът се съобрази с желанието на детето и становището на социалните работници, отразено в писменото им становище.

Местоживеенето на детето следва да бъде определено при майката на  адрес: с. Е., общ. К.

Тъй като режимът на контакти между бащата и детето се налага от нуждата да не се прекъсва биологичната, емоционална и социална връзката помежду им на ответника следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения с детето както следва: всяка  първа и трета събота от месеца от 10 до 18 ч., както и 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения отпуск на майката. Съдът постановява ограничен режим на лични контакти, макар детето да не е в ниска възраст. Обстоятелството, което мотивира съда е, че детето не познава добре бащата и неговото семейство. М. се е срещала с баща си три – четири пъти за по няколко часа. 

Съгласно чл.143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 142 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Издръжката следва да осигури средства за задоволяване на  потребностите на детето. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.5 от СК  размерът на  издръжката  трябва  да осигури условията на  живот на  детето, които е имало преди  развода, освен  ако това би създало  особени  затруднения на дължащия издръжка родител. В съдебно заседание бащата заяви, че е регистриран като земеделски производител и реализира месечен доход в размер на 500 лв.. С оглед на изложеното съдът преценя, че бащата следва да бъде осъден да заплаща на малолетната М. месечна издръжка в размер на 120лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 28.09.2012г. до настъпване на правопогасяващи или правопроменящи издръжката обстоятелства.

Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. 1 от ГПК съдът допуска предварително изпълнение на решението в частта му, досежно присъдената издръжка.

Съдът преценя, с оглед  изявлението на   ищцата, че семейното жилище, находящо се в гр. С., кв. „Р.“, ул. „ № /  следва да  бъде предоставено за ползване на  ответника Г.Щ.Т.. 

По иска с правно основание чл. 53 от СК за фамилното име след развода:

В чл. 53 СК законодателят е предвидил, че съпругът може да  възстанови  фамилното си име  преди брака. В случая е налице  изрично волеизявление на съпругата, че желае след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име. С оглед на изложеното и на осн. чл. 53 СК ищцата следва да носи предбрачното си фамилно име -  Я.

Съдът определя окончателна държавна такса за прекратяването на брака в размер на 50 лв., като следва да се приспадне внесената от ищцата при подаване на исковата молба ДТ от 25лв. и разликата от 25 лв. да се заплати от ответника. Ответникът следва да бъде осъден да заплати ДТ върху  определената издръжка в размер на  172, 80 лв..

Водим от гореизложеното, КРС

 

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА БРАКА между С.Х.Т., с ЕГН **********,*** против Г.Щ.Т., с ЕГН **********, с адрес:***, за който е съставен акт за граждански брак №г. на Община К., поради дълбокото му и непоправимо разстройство.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение  на малолетната  М. Г. Т. с ЕГН ********** на майката С.Х.Т. като определя режим на лични контакти на бащата Г.Щ.Т. с детето М. както следва: всяка  първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч., както и 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения отпуск на майката.

Местоживеенето на детето ще бъде с майката С.Х.Т., с ЕГН **********,***

ОСЪЖДА Г.Щ.Т., с ЕГН **********, с адрес:*** да заплаща  на С.Х.Т., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете М. Г. Т. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 120 лв., считано от датата на предявяване на иска – 28.09.2012г до настъпване на правопогасяващи или правопроменящи издръжката обстоятелства.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. С., кв. „ Р.”, ул. „ ” №  на Г.Щ.Т., с ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата С.Х.Т., с ЕГН ********** да носи предбрачното си фамилно име -  Я.

ОСЪЖДА Г.Щ.Т., с ЕГН **********, с адрес:*** да заплати по сметката на КРС окончателна ДТ в размер на  25 лв. и ДТ върху присъдената издръжката в размер на  172, 80 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчзването му на страните.

 

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: