Решение по дело №282/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 107,ал.3 и ал. 4 от ДОПК, вр. с чл.144,ал. ДОПК ,вр. с чл.156 и следващите от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1-5 и чл.9б от ЗМДТ.

Делото е образувано по жалба ,постъпила в съда по ел. поща вх.№1462/ 17.06.2024г.,подписана с ел. подпис от Б. К. К. от [населено място],[улица],ап.4 срещу Акт за установяване на задължения по декларации №106/12.03.2024г.,издаден от С. М. , на длъжност гл. експерт в отдел “Местни приходи“ в Общинска администрация- Монтана и срещу Решение №2/03.06.2024г. ,издадено от В. Ф., на длъжност началник отдел „Местни приходи“ в Община Монтана.След указания на съда с Разпореждане №842/18.06.2024г.,жалбоподателя да уточни предмета на жалбата ,с писмо вх.№1532/25.06.2024г. същият уточнява, че обжалва Акт за установяване на задължения по декларации №106/12.03.2024г.,издаден от С. М. , на длъжност гл. експерт в отдел “Местни приходи“ в Община Монтана,потвърден с Решение №2/03.06.2024г. ,издадено от В. Ф., на длъжност началник отдел „Местни приходи“ в Община Монтана.

В жалбата се твърди, че издаденият акт за установяване на задължения по декларации е неправилен и незаконосъобразен. Навеждат се доводи от жалбоподателя, че във връзка с кандидатстване за кредит,му е издадено от ТД на НАП-Велико Търново удостоверение №1202023000085181/18.04.2024г., че няма публични задължения,при което оспорва изцяло констатациите по АУЗД. Моли се да бъде отменен оспореният административен акт. В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява,не се представлява и не взема становище.

Ответникът – Началник -отдел "Местни приходи" при Община Монтана,не се явява ,не се явява и надлежно упълномощения адв.Й. А. от АК-Монтана.

Административен съд - Монтана,ІІІ състав, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С Акт за установяване на задължения по декларации №106/ 12.03.2024г., издаден от С. М. , на длъжност гл. експерт в отдел “Местни приходи“ в Община Монтана, на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, и заповед №3005/22.11.2010г., по отношение на Б. К. К., за периода: 2019-2023г., са установени задължения в размер на общо 1316,32 лв., от които главница - 1033,42 лв. и лихва за просрочие- 282,90 лв., изчислена към 12.03.2024 г., за данък върху недвижими имоти, такса битови отпадъци и данък върху превозни средства. Посоченият АУЗД, е обжалван пред началник отдел „Местни приходи“ в Община Монтана ,който с Решение №2/03.06.2024г. ,издадено от В. Ф., на длъжност началник отдел „Местни приходи“ в Община Монтана го е потвърдил изцяло.Следователно предмет на делото е издаденият Акт за установяване на задължения по декларации №106/12.03.2024г.,издаден от С. М. , на длъжност гл. експерт в отдел “Местни приходи“ в Община Монтана,потвърден с Решение №2/03.06.2024г. ,издадено от В. Ф., на длъжност началник отдел „Местни приходи“ в Община Монтана.

Установи се по делото, че жалбоподателя Б. К. К. е подал декларации по чл.14 ЗМДТ/л.43-75/ и като собственик на декларираните от него имоти ,находящи се в [населено място], на [улица],[улица],ап.4 и [улица] , е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ и дължи данък върху недвижими имоти,съгласно чл.10,ал.1 ЗМДТ, и такса битови отпадъци ,съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ за услугите по чл.62, т.1-3 от ЗМДТ.Не е спорно по делото, че и трите недвижими имоти са включени в строителните граници на [населено място],район ІІІ.В административната преписка по издаване на оспорения акт са представени в тази връзка Решение на ОС-Монтана №42 по Протокол №3/19.12.2019г./л.82-84/ за одобряване на план-сметка и определяне годишния размер на ТБО; Решение на ОС-Монтана№865 по Протокол №40/22.12.2022г.на ОС-Монтана за одобряване на план-сметка и определяне годишвия размер на ТБО/л.79-81/; Решение на ОС-Монтана №884 по Протокол №41/12.01.2023г/л.78/.,с което е изменено Решение №865/22.12.2022г.,Решение№689 по Протокол№27/19.12.2017г. на ОС-Монтана за одобряване на план-сметка и определяне годишния размер на ТБО/ПР№1 към СИЕ/; приложена е и Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Монтана/л.87-98/, както и Заповед №182/29.10.2019г., заповед №2394/24.10.2019г. за определяне на границите на районите/в т.ч. ІІІ район , където се намират имотите на жалбоподателя/, и видът на предлаганите услуги по чл.62 ЗМДТ ,ведно с Приложения за районите, в които се извършват услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, издадена от ВРИД кмета на общината, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ,заповед №158/12.11.2018г.и заповед№2392/26.10.2018г.на кмета на Община Монтана, т. е. за процесните имоти,находящи се в строителните граници на [населено място] се извършват услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане в депо и чистота на териториите.

По делото е приета и съдебно-икономическа експертиза, която като неоспорена от страните, съдът кредитира като компетентно изготвена и съответстваща на представените по делото доказателства. В отговор на поставените въпроси, вещото лице е посочило, че за процесния период :2019 ,2020,2021 ,2022 и 2023г. ,за данък върху недвижими имоти, за трите имота по АУЗД–на [улица],[улица]"№4 и [улица]дължимата главница е в размер на 221,40лв.,като е прилаган механизмът за определянето и съгласно изброените по-горе Решения на ОС-Монтана.По аналогичен начин е определена и ТБО за процесния период: 2019-2023г. за трите имота по АУЗД-в размер на 768,90лв.

С декларация по чл.54 ЗМДТ вх.№ДК54006317 от 23.11.2016г. Б. К. е декларирал че притежава МПС „Фиат Улисе“,1,9дизел с год на производство-1997г.,придобит на 11.03.2012г.,т.е. е данъчно задължено лице по чл.52 ЗМДТ за притежаваното от него МПС ,като данъка върху превозно средство за 2023г.е изчислен от вещото лице в размер на 43,12лв. ,или общо данък върху недв. имоти ,ТБО и данък върху превозно средство за процесния период в общ размер на 1033,42лв.главница,ведно с лихви -282,90лв.,общо 1316,32лв.,така както го е определил и органа в оспорения АУЗД.

По делото е представена Заповед №3005/22.11.2010г.за определяне н служители от общинска администрация Монтана ,които да изпълняват функциите на органи по приходи по см. на чл.4,ал.3 ЗМДТ,между които е и С. Б. М.-Г. на длъжност ст. експерт в отдел“Местни приходи“ в Община Монтана. Решението е издадено от В. Ф.-началник отдел „МП“ ,която като ръководител на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на териториален директор на Националната агенция за приходите, съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ .

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е допустима, като подадена срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, от надлежна страна, в рамките на срока, предвиден в чл. 156, ал. 1 от ДОПК, и след осъществяване на задължителния административен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е законосъобразността на АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №106/12.03.2024г.,издаден от С. М. , на длъжност гл. експерт в отдел “Местни приходи“ в Община Монтана, потвърден с Решение №2/03.06.2024г. ,издадено от В. Ф., на длъжност началник отдел „Местни приходи“ в Община Монтана.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорения акт,на основание чл.160,ал.2 вр. с чл.144,ал.1 от ДОПК, съдът установи, че последният е издаден от надлежен орган по приходите, съгласно Заповед №3005/22.11.2010г. на Кмета на Община Монтана, и в рамките на неговата компетентност, съобразно чл. 4, ал. 1-4 от ЗМДТ.

Задълженията за данък върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци са публични държавни вземания, което е изрично регламентирано в чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК. Според чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а според чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, като служителите се определят със заповед на кмета на общината. Актът за установяване на задължения по декларации е издаден и в предвидената от закона писмена форма, установява задължения в хипотезата на служебно издаване на акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК – неплащане на задълженията в срок.

Видно от констатациите в оспорения акт, органът по приходите е посочил за всеки имот поотделно номер и дата на подадената декларация по ЗМДТ, номер на откритата за имота партида, административен адрес на имота, като в деклараиите са посочени документа за собственост, вида и предназначението на имотите. В разпоредителната част на акта за всяка отделна партида е посочен видът и размерът на установеното задължение, ведно с лихвите за просрочие, към датата на издаване на акта. Действително, в акта не са посочени приложените ставки за облагане, но това не е съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на акта, тъй като ставките и сроковете за заплащане на задълженията са нормативно установени и това е достатъчно, за да се извърши проверка за законосъобразността на установения размер.Спазена е процедурата и не се наблюдават нарушения на процесуалния закон при неговото издаване.

По отношение на съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, такса за битови отпадъци се заплаща за извършвани от общината услуги по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - събиране и транспортиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; чистота на териториите за обществено ползване.

Според чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от същия закон, Такса за битови отпадъци се заплаща за извършвани от общината услуги по чл. 62 на територията на общината. Видът на предлаганите услуги по чл. 62 на територията на общината, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година.

В чл. 64 и чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено таксата да се заплаща от лицата по чл. 11 – собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти и да се определя в годишен размер за всяко населено място, съгласно план-сметка,одобрена с решение на Общинския съвет.

Не се оспорва по делото, че жалбоподателя е собственик на трите декларираните от него имоти ,находящи се в строителните граници на [населено място] ,следователно е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ на основание подадени декларации по чл.14 ЗМДТ и съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ заплаща таксата по чл. 62, т.1- 3 от ЗМДТ. Не е спорен и въпросът, че имотите на дружеството се намират в ІІІ район на [населено място] ,където услугите по сметосъбиране и сметоизвозване са извършвани от община Монтана, на основание посочените по-горе заповеди на кмета на община Монтана за съответния период.При определяне на механизма за определяне на ТБО, са използвани цитираните по-горе Решения на ОС-Монтана за 2019-2023г.,в които е определен ТБО за съответните промили върху данъчната оценка на съответния имот. Таксата за битови отпадъци – такса за сметосъбиране и сметоизвозване, такса депо и такса чистота, е дължима, доколкото декларираните имоти, попадат в границите на ІІІ район с организирано сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци и за предоставяне на услугите по чл. 62, т.2 и 3 от ЗМДТ – третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.

Съгласно чл.22 ЗМДТ Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Монтана ,размерът на данъка върху недв. имоти се определя в размер на 1,5 на хиляда върху данъчната оценка на всеки имот.Съгласно чл.19 от наредбата, за основно жилище данъкът се дължи с 50% намаление,което е съобразено от административния орган ,както и от вещото лице при изготвяне на експретизата.И трите имота са декларирани в НАП с декларации по чл.14 ЗМДТ/л.43-75/.Видно от експертизата ,вещото лице е определило размера на данък върху недвижимите имоти върху облагаемата стойност на декларираните три имота –жилищни в [населено място],на [улица],[населено място] ,ул“Вардар“№ 4 и [населено място],на [улица],ап.4, като 1,5 промила минус 50% за основното жилище и в табличен вид е показало ,че дължимия ДНИ за периода 2019-2023г. за трите имота е в размер на 221,40лв.,т.е. така както е определен и от органа.

ТБО се заплаща от данъчно задълженото лице за услугите по чл.62 ЗМДТ-1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране;2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации;3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Съгласно чл.67.,ал.1-3 ЗМДТ „Размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците.Размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице е сумата от размера на таксата за всяка услуга по чл. 62, която се определя, като разходите за сметка на таксата за битови отпадъци за текущата година от план-сметката, формирани по реда на чл. 66, ал. 13 за всяка услуга по чл. 62,се разпределят, като се приложи съответният начин за изчисление в зависимост от приетите от общинския съвет основи за услугите по чл. 62.Размерът на таксата за единица основа се определя в левове за всяка календарна година и се приема с решението на общинския съвет по чл. 66, ал. 3,т. 2 за одобряване на план-сметката“.Видно от експретизата,вещото лице е изчислило ТБО за трите вида услуги по чл.62 ЗМДТ в табличен вид ,като за 2019 г. за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване са дължими 0,9 промила върху обл. стойност на имотите,за депо-1,45промила върху обл. стойност ; за чистота-0,75промила върху обл стойност на имотите ,или общо 3,1 промила върху обл.стойност на имотите за 2019г.За периода:2020г.-2023г. за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване са дължими 0,59промила върху обл. стойност на имотите,за депо-1,97 промила върху обл.стойност на имотите ,а за чистота на териториите-1,3промила върху обл. стойност на имотите, общо за трите вида услуги-3,86промила върху обл. стойност на имотите,или общо ТБО за трите услуги и трите имота за периода: 2019-2023г.-768,90лв.Като основание са приложени за 2019г.-Решение на ОС№689 по протокол №27/19.12.2017г. ,а за 2019-2023г.-Решение№42 на ОС-Монтана по Протокол №3/19.12.2019г.и Решение№865 по Протокол№40/22.12.2022г.на ОС-Монтана. Приложени са и заповед №2394/24.10.2019г. , заповед№2825/26.10.2022г., заповед №158/12.11.2018г.и заповед№2392/26.10.2018г.на кмета на Община Монтана,всички издадени от кмета на община Монтана за извършваните услуги по чл.62 ЗМДТ за процесния период:2019-2023г.за трите жилищни имоти,находящи се в строителните граници на [населено място]-ІІІ район ,където услугите по сметосъбиране и сметоизвозване са извършвани с автомобил рег№М2372,съгласно Приложение 3 към Заповед №182/29.10.2019г.и заповед№158/12.11.2018г.на кмета на Община Монтана.

Не се доказа от жалбоподателя в настоящето производство неизвършване на трите вида услуги по чл.62 ЗМДТ от Общината,по отношение на трите недвижими имота ,находящи се в строителните граници на Община Монтана-ІІІ район,като същият не е оспорил и констатациите на вещото лице в експертизата.След като жалбоподателя не е оборил в настоящето производство констатациите по АУЗД ,задълженията са дължими в посочения размер,доказано и със СИЕ.

Предвид цитираните разпоредби по-горе съдът намира, че данъка върху недвижими имоти, и такса битови отпадъци за периода 2019-2023г. , са правилно определени ,доколкото констатациите на вещото лице се припокриват с установеното от органа в АУЗД ,при което са дължими от жалбоподателя.

Не се наблюдават нарушения и при определяне на данъка върху превозни средства по чл.54 ЗМДТ.Механизмът за неговото определяне е регламентиран в чл.55 от ЗМДТ и е правилно определен ,видно от констатациите на вещото лице в СИЕ,които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 52, т. 1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Р. България, а според чл. 53 от ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Не се оспорва, че жалбоподателя е собственик на МПС- ФИАТ ,рег.№М0892АТ ,партида ДК54006317/23.11.2016г. за което дължи данък върху превозно средство,доказано и с експертиза,която съдът кредитира и в тази част,при което данъкът върху превозно средство е правилно определен като размер и е дължим от лицето.

При издаването на АУЗД ,административният орган се е позовал на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 – 5,вр. с чл. 9б от ЗМДТ.Съгласно чл.175,ал.1 ДОПК За неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон.С неплащането на задълженията за ДНИ,ТБО и ДПС ,задълженото физическо лице е изпаднало в забава и дължи лихви, които административният орган по чл. 9б, вр. с чл. 4, ал. 3 и чл. 4 от ЗМДТ е изчислил, съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания към датата на издаване на акта-12.03.2024г.

С оглед на гореизложеното и доколкото сумите не са заплатени до настоящия момент от жалбоподателя,съгласно писмо, вх.№1948/28.08.2024г./л.35/, същите са дължими.Ирелевантно за делото е представеното от жалбоподателя удостоверение от ТД на НАП-В.Търново от 18.04.2023г./на л.28/ ,че няма задължения,доколкото се изясни от вещото лице ,че Община Монтана като администратор на местните данъци и такси не винаги предава пълната информация на НАП,при което това възражение се явява неоснователно.

Актът за установени задължения по декларации ,както и Решението, с което същият е изцяло потвърден ,като издадени от компетентни органи ,в установената форма и при спазване на материалния и процесуалния закон ,се явяват законосъобразни. Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

Предвид изхода на спора,не се претендират разноски от ответника ,при което такива не следва да се присъждат. Не е заплатен депозит за вещо лице от жалбоподателя до настоящия момент ,въпреки указанията на съда,като депозита за назначената СИЕ е изплатен от бюджета на съда,за което съдът следва да осъди жалбоподателя да внесе същия по депозитна сметка на АС-Монтана.

Воден от горното, и на основание чл.160,ал.1,пр.4 от ДОПК ,Административен съд – Монтана, ІІІ състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. К. К. от [населено място],[улица],ап.4 срещу Акт за установяване на задължения по декларации №106/12.03.2024г.,издаден от С. М. , на длъжност гл. експерт в отдел “Местни приходи“ в Община Монтана, потвърден с Решение №2/03.06.2024г. ,издадено от В. Ф., на длъжност началник отдел „Местни приходи“ в Община Монтана.

ОСЪЖДА Б. К. К. от [населено място],[улица],ап.4 ДА ЗАПЛАТИ по депозитна сметка на АС-Монтана сумата от 500/петстотин/ лева за изготвената и заплатена служебно от бюджета на съда съдебно-икономическа експертиза.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.