№ 810
гр. Б., 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20242120203446 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.58д и сл.от ЗАНН и е образувано по
повод жалбата на Д. К. Г. с ЕГН ********** от село К. г., община К. и съдебен
адрес в гр.Б. чрез адв.И. Ч. АК-Б. срещу наказателно постановление (НП)
№8486 от 20.12.2023г, издадено от началник отдел „Контрол на
републиканската пътна мрежа„ към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при А“ПИ“–гр.София, с което за нарушение на чл.139 ал.1 т.2
предложение трето от ЗДвП вр. чл.7 ал.1 т.3 б.“б“ от Наредба №11
/03.07.2001г на МРРБ и на основание чл.177 ал.3 т.1 предложение трето от
ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева.
С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно и при неизяснена фактическа обстановка. Акцентира се на
нечетливо копие на акта, което е довело да накърняване правото на защита на
нарушителя, както и несъответствие между текста в обстоятелствената част
на акта и НП. Възразява се срещу определената обществена опасност на
нарушението и на дееца и несправедливост на определеното наказание глоба.
Моли за отчитане на нарушението като маловажен случай или алтернативно
да бъде изменено НП като се намали размера на санкцията до минималния
предвиден в закона. Претендират се разноски едва в писмените бележки
представени от процесуалния представител на жалбоподателя, което изключва
1
произнасянето за тях от съда поради несвоевременно поискване.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява.
За него се явява упълномощен адвокат. Поддържа изцяло съображенията
изложена в жалбата. Не представя нови доказателства. Представя писмени
бележки.
Наказващият орган е редовно призован, и за него се явява ЮК. Моли да
бъде постановено потвърждаване на наказателното постановление.
Претендира ЮК възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изтъкнатите в жалбата доводи, прецени
доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е допустима по следните съображения:
На първо място, жалбата е подадена от легитимирано лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител. Същата е депозирана в
рамките на законоустановения 14-дневен срок за обжалване по чл.59 ал.2 от
ЗАНН. Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити и е подадена пред
материално и териториално компетентен съд. Явява се процесуално
допустима. Производството пред Районен съд-Б. е редовно образувано.
С оглед събраните доказателства разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност БРС прие за установена следната фактическа обстановка:
Производството е започнало със съставянето на акт за установяване на
административно нарушение бланков № 0009838 от 06.12.2023г. изготвен от
свидетеля Т. Н. М. на длъжност инспектор в Дирекция АРОК –А“ПИ“, за
това, че на същата дата в 12,05, на път ІІІ-6008, км.14,, в посока гр.К.-село З.,
жалбоподателят в качеството на водач управлявал и извършвал превоз на
товари със съчленено ППС с 5 оси –МПС с две оси марка „ДАФ“ модел ХФ
510 ФТ с рег.№ ... и полуремарке с 3 оси с рег. №..., като в процеса на
извършената проверка с техническо средство –електронна везна за измерване
на масата и поосовото натоварване на ППС, модел PW-10 №К0200011 и
ролетка №1301/18/5 метра, било констатирано, че:
при измерено разстояние между осите 1,40 метра, сумата от
натоварването на тройната ос на полуремаркето е била 29,150 тона при
2
максимално допустимо натоварване на оста 24 тона, съгласно чл.7 ал.1 т.3
б.“б“ от Наредба№11/03.07.2001г на МРРБ за движението на извънгабаритни
и/или тежки ППС (наричана накратко Наредбата), като превишението било с
5, 15 тона, видно от протокола за измерването №0000133/06.12.2023г. (лист 19
от делото).
От направените замервания е видно, че превозното средство е с осово
натоварване надвишаващо нормите, установени от министъра на МРРБ
регламентирани в раздел ІІ-ри от Наредбата.
Съгласно чл.3 т.2 от Наредбата, при превишение на максимално
допустимите норми по чл.7 ППС-то е тежко.
Съгласно чл.139 ал.1 т.2 предложение трето от ЗДвП вр. чл.7 ал.1 т.3
б.“б“ от Наредбата движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с осово
натоварване, което не надвишава нормите, установени от министъра на МРРБ.
Правната квалификация на нарушението в акта е по чл.139 ал.1 т.2
предложение трето от ЗДвП вр.чл.7 ал.1 т.3 б.“б“ от Наредбата .
АУАН е бил прочетен и след това връчен на жалбоподателя и
последният го подписал без възражения. Такива не постъпили и в срока по
чл.44 ал.1 ЗАНН.
Като взел предвид акта и приложените писмени доказателствата в
административната преписка административнонаказващият орган издал
атакуваното НП при идентична фактическа обстановка и правна
квалификация на нарушението. На основание чл.177 ал.3 т.1 предложение
трето от ЗДвП на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 2000 (две
хиляди) лева. При определянето на размера на санкцията наказващият орган е
взел предвид, възможността на водача да провери дали параметрите на ППС с
товар не превишават максимално допустимите норми по раздел ІІ-ри от
Наредбата, като при установено превишение да бъде приведено в
съответствие с нормите или да бъде изискано разрешение от А“ПИ“ за
използване на пътната инфраструктура от тежки ППС. Не било установено
осъществяване на превоз в рамките на специално ползване на пътищата,
разрешено в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се ползва
друг вид транспорт, или когато товарите не могат да се разглобят на части и
превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. Видно от пътния
лист товарът е бил фракция и следователно делим. Като е извършвал превоз с
3
тежко ППС водачът е създал потенциална опасност за движението на
републиканския път, което е довело до повреждане и преждевременно
износване на пътната инфраструктура. АНО е отчел, че в настоящия казус не
може да намери приложение разпоредбата на чл.28 ЗАНН и обявяване на
случая за маловажен, тъй като отчел, че е била застрашена безопасността на
движение и застрашаване на останалите участници при извършване на правно
регламентирана дейност. Отчел е като е взел предвид изложеното
обществената опасност на нарушението за висока. Отчел е също вината на
водача, но не изложил мотиви относно неговата обществена опасност.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосъставителя и
свидетеля по констатирането на нарушението и при съставянето на акта.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели като ги намира за
безпристрастни, логични, последователни и подкрепящи се от останалите
писмени доказателства съдържащи се в административнонаказателната
преписка.
Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от събраните гласни доказателствени средства и приобщените по реда
на чл.283 НПК писмени и гласни доказателства.
С оглед приетата фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
И акта, и НП са издадени от материално и териториално компетентни
органи (лист 25,26 и 27 от делото) и в сроковете на чл.34 от ЗАНН (лист 10 и
лист 28 от делото). При съставянето на акта и издаването на НП, не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до
накърняване правото на защита на жалбоподателя по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Съдът не намира допуснато нарушаване правото на защита и предявяване на
нечетливо копие от акта. Такова писмено доказателство по делото не беше
представено, а свидетелят М. в показанията си изрично посочи, че АУАН е
били прочетен на жалбоподателя след неговото връчване. При правилно
описание на констатираното нарушение и в акта, и в НП (фактическата
обстановка и двата акта е една и съща), правилно е била определена правната
квалификация–по чл. 139 ал.1 т.2 от ЗДвП вр. чл.7 ал.1 т.3 б.“б“ от Наредба
№11/03.07.2001г на МРББ.
Управляваното ППС е с осово натоварване надвишаващо нормите,
4
установени от министъра на РРБ, регламентирани в Наредбата. Съгласно чл.3
ал.2 от същата Наредба, при превишаване на максимално допустимите норми
по чл.7 -ППС е тежко. Посоченото в акта и в НП място където е установено
нарушението е част от Републиканската пътна мрежа, също така е с
административен адрес и попада в урбанизираната територия на населеното
място –гр.К. и е част от републиканската пътна мрежа, която е държавна
собственост. Уредите, с които е направено замерването са преминали
техническа проверка, видно от представените протоколи на лист 43-62 от
делото. Актосъставителят е преминал обучение за работа с мобилни везни
(лист 42) и това влиза в длъжностната му характеристика (лист 64-70 от
делото).
Правилно и законосъобразно е избрана и административнонаказващата
норма на чл.177 ал.3 т.1 предложение трето от ЗДвП. Съгласно този текст, се
наказва водач, който извършва обществен превоз на товари с ППС, което е
претоварено над допустимите граници с глоба от 500 до 3000 лева.
Законодателят изрично е посочил водачът на ППС като
административнонаказателно отговорно лице за деянието. Не са налице
основания за квалифициране на нарушението като маловажен случай по
смисъла на чл.28 ЗАНН. Общественият превоз на товари и пътници се
характеризира с висок риск за живота и здравето на участниците в
движението и пътниците. Съдът намира, че следва да се вземе предвид и
обществената опасност на нарушителя, която съгласно представените писмени
доказателства е ниска. Това е достатъчно за да бъде редуцирана глоба от 2000
лева до размера на 1000 лева, който се явява и справедлив. В останалата част
НП следва да бъде потвърдено.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл.
63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр.94 от 2019г.), съгласно която - в производството
по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски
на страните. В конкретния случай, представителят на
административнонказващия орган е поискал да му бъде присъдено ЮК
възнаграждение, което на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ
следва да бъде в размер от 80 лева и поради това съдът следва да осъди
жалбоподателя да го заплати.
По гореизложените съображения Бургаският районен съд, V наказателен
5
състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №8486 от 20.12.2023г, издадено
от началник отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа„ към дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при А“ПИ“–гр.София, с което на Д.
К. Г. с ЕГН ********** от село К. г., община К. и съдебен адрес в гр.Б. чрез
адв.И. Ч. АК-Б. за нарушение на чл.139 ал.1 т.2 предложение трето от ЗДвП
вр. чл.7 ал.1 т.3 б.“б“ от Наредба №11 /03.07.2001г на МРРБ и на основание
чл.177 ал.3 т.1 предложение трето от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба
в размер на 2000 (две хиляди) лева, в ЧАСТТА му досежно размера на глоба ,
като я НАМАЛЯВА от 2000 (две хиляди) лева на 1000 (хиляда) лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА Д. К. Г. с ЕГН ********** от село К. г., община К. и съдебен
адрес в гр.Б. чрез адв.И. Ч. АК-Б. да заплати на А“ПИ“ –гр.София сумата от
80 (осемдесет) лева представляваща ЮК възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните .
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6