р е ш е н и е
N
гр.***,
11.03.2020год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
***ски
районен съд, ІV състав, гражданска колегия в публично заседание
на двадесет и седми февруари през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ТОМОВА
при секретаря Анета Христова ..................………........................................ и в присъствието на прокурора ………………..…………………........................
като разгледа докладваното от съдията Милена Томова гражданско дело N 7760 по описа за 2019
год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл.144 от СК.
В ***ският районен съд е постъпила
искова молба от М.П.М. с ЕГН ********** против П.С.М. с ЕГН **********, в която
се твърди, че ищцата е дъщеря на ответника. Излага се, че с Решение №*** от
15.03.2019г. ответника бил осъден да заплаща на пълнолетната си дъщеря
ежемесечна издръжка в размер на 200лв. Твърди се, че ищцата завършила средното
си образование, но през м.септември 2019г. била приета за студентка по
специалност ***в ***, като през учебната 2019/2020г. е в първи курс редовна
форма на обучение. Твърди се още, че месечните разходи на ищцата, свързани с
обучението възлизат на 600лв., в която сума не са включени разходите за храна,
облекло и други, свързани с нормалното й съществуване. Навеждат се доводи, че майката
не може да се справи сама с подпомагането на ищцата в ежемесечните й разходи,
като последната няма възможност да
работи и няма имущество, от което да се издържа, а от друга страна ответника
разполагал с достатъчно средства, за да й заплаща ежемесечно издръжка в размер
на 250лв.
Като
следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което
да бъде осъден ответника да заплаща на ищцата ежемесечна издръжка в размер на
250лв., като се претендира присъждане на
такава и за минал период - от 01.09.2019г. до завеждане на исковата
молба, в общ размер на 625лв.
Ответникът ***е депозирал писмен
отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите
претенции като неоснователни. Навежда доводи, че не била настъпила промяна на
обстоятелствата, при които е присъдена издръжката в производството по
гр.д.№67/2019г. по описа на ПлРС, както и твърди, че няма възможност да изплаща
издръжка в претендирания размер.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните, събра необходимите писмени доказателства за изясняване
на делото от фактическа и правна страна и прие за установено следното :
Безспорно е по делото и това е видно
от приложения препис на удостоверение за раждане, че ответника П.С.М. е баща на
ищцата М.П.М., а нейна майка е ***.
Видно е
от представения препис на решение по
гр.д.№67/2019г. по описа на ПлРС, че
ответника е бил осъден да заплаща на своята пълнолетна дъщеря, като учаща
редовно в средно учебно заведение, ежемесечна издръжка в размер на 200лв.
Не се
спори, че през учебната 2018/2019г. ищцата е завършила средното си образование.
Установява се от приложения препис на уверение №138/16.09.2019г.,
че ищцата е продължила образованието си във висше учебно заведение, като за
учебната 2019/2020г. е била записана за студентка в първи курс по специалност ***,
при редовна форма на обучение.
Безспорно е, че ищцата М.М. не притежава имущество, от
което да се издържа или друг източник на доходи.
От
представения препис на Заповед №25 от 13.12.2019г., издадена от председателя на
***и справка от ***за актуални трудови договори е видно, че трудовото
правоотношение на ответника със сочената кооперация е било прекратено, считано
от 16.12.2019г.
Видно е от приложения препис на Постановление за налагане
на обезпечителни мерки от 15.05.2019г., издадено от публичен изпълнител при ТД
на ******, платежни нареждания и потвърждения за плащане от ***, че срещу
ответника е било налице към сочената дата изискуемо публично вземане в размер
на 9002,73лв., за събиране на което са
били предприети изпълнителни действия и наложен запор върху вземане на длъжника
за трудово възнаграждение от кооперацията, с която е бил в трудово
правоотношение. Според признанието на ответника в писмения му отговор,
задължението е било изцяло погасено, като за целта продал част от животните,
които отглеждал като земеделски производител.
От приложените удостоверения за декларирани данни и преписи
от декларации по чл.14 от ЗМДТ се установява, че П.С.М. има декларирани недвижими
имоти в ***, както и придобит през 2006г. лек автомобил. Майката на ищцата – ***
е декларирала на 11.11.2016г недвижимо имущество в ***– дворно място с къща и
придобит през 2019г. лек автомобил.
Видно е от приложеното удостоверение от АВ-СВ-***, че
ответника П.М. притежава и закупени земеделски имоти в землището на ***.
Установява се от постъпилата справка от Областна Дирекция
„Земеделие” – ***, че и двамата родители на ищцата са регистрирани като
земеделски производители. Видно е, че П.С.М. има заведена анкетна карта с
анкетен формуляр от ОСЗ-***, в който има включени животни - говеда и биволи с
общ брой – 37. ***М. също има заверена такава анкетна карта с анкетен формуляр,
в който са включени и животни – овце с общ брой 53 и кози с общ брой 8.
Видно е от приложената справка от Държавен фонд
„Земеделие”, че и двамата родители на ищцата, в качеството на земеделски
производители са получили през периода от м.октомври 2018г. до 18.02.2020г.
финансово подпомагане по схеми и мерки, администрирани от ДФЗ.
От представения препис на Постановление за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 11.02.2020г. по досъдебно
производство № Д-315/2019г. по описа на РП-*** се установява, че ответника П.М.
е привлечен в качеството на обвиняем по две обвинения за престъпление по
чл.183, ал.1 от НК – за това, че през периода от м.юли 2015г. до м.март 2019г.,
като осъден да издържа двама свои низходящи – ***П.М. и М.П.М., съзнателно не
изпълнил задължението в размер на 44 месечни вноски – за едното дете общо в
размер на 2800лв. и за другото дете общо в размер на 4400лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.144 от СК родителите дължат издръжка на
пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за
предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при
обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше
учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на
имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.
Както се установи от събраните в
настоящото производство доказателствата, ответника П.М. е баща на ищцата М.М..
Установи се също така, че ищцата е пълнолетна
– на деветнадесет годишна възраст, учи редовно във висше учебно заведение – МУ-***,
специалност „Социални дейности в здравеопазването“, като през учебната
2019/2020г. е студентка в първи курс. Не са налице доказателства по делото за
реализирани от ищцата доходи или за притежавано имущество, от които тя да може
да се издържа. Поради това съдът намира, че са налице първите две от сочените
по-горе, предвидени в Закона предпоставки.
За основателността на предявената претенция, следва да бъде налице кумулативно
и трета предвидената в чл.144 от СК
предпоставка, а именно родителят да може да дава търсената издръжка без особени
затруднения. Т.е. издръжката на пълнолетно дете, за разлика от тази на
непълнолетно, не е безусловна и дължимостта й зависи от възможностите на
родителя.
Установи
се в настоящото производство, че от м.декември 2019г. ответника не работи по
трудово правоотношение.
Установи
се също така, че ответника притежава недвижимо имущество в ***.
Установи
се още, че е регистриран като земеделски производител и е получил финансово
подпомагане по схеми и мерки, администрирани от ДФ „Земеделие“, от което
3 020,57лв., отнасящо се за 2018г. и
3 744,08лв. за 2019г. Целта на отпуснатите мерки предполага
използването им изцяло за реализираната дейност по отглеждане на животни.
Не се
установи от данните по делото да са реализирани доходи от страна на ответника
от притежаваните земеделски имоти, видни от приложената справка от АВ-***.
Същите имоти са с площ до 1 дка и не са налице доказателства да са отдавани под
аренда.
С оглед
горното, съдът приема, че ответника реализира единствено доход в качеството на
земеделски производител, макар и да не се установи в какъв средномесечен
размер.
От
друга страна се установи, че има непогасени задължения за присъдена издръжка в
полза на ищцата за предходен период в размер на 4 400лв. и в полза на
друго дете на ответника в размер на 2 800лв.
При тези данни, съдът приема, че
ответника би могъл да заплаща издръжка за пълнолетната си дъщеря в размер на
150лв. месечно. Заплащането на такава в по-голям размер би създало затруднения
за погасяване на предходните натрупани задължения на издръжка за двете му деца
и за осигуряване на собствената издръжка на ищеца. Издръжка от 150лв. безспорно
е далеч под минималните необходимости на ищцата, но както вече се посочи, в
конкретната хипотеза следва да се държи сметка за възможностите на задължения
родител.
С оглед изложеното, съдът счита, че
ответника следва да бъде осъден на основание чл.144 от СК да заплаща на ищцата
месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от подаване на исковата молба – 09.12.2019г.
до настъпването на причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, като иска в останалата част до
претендирания размер от 250 лв. месечна издръжка следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
По горните съображения, съдът
счита, че и издръжката за периода от 01.09.2019г. до завеждане на исковата
молба следва да се определи на по 150лв. месечно или общо за периода 488,72лв.,
от които по 150лв. за месеците септември, октомври и ноември и 38,72лв. от
първи декември до осми декември, а за разликата до пълния претендиран размер от
625лв. следва претенцията да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да заплати на ищцата деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 180лв., съразмерно уважената
част от иска.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК
ответницата дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 144лв., съразмерно
отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да заплати по сметка на ПлРС държавна такса върху
присъдената издръжка в размер на 216 лв.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА, на основание чл.144 от СК, П.С.М.
с ЕГН ********** да ЗАПЛАЩА на М.П.М. с
ЕГН ********** месечна издръжка в размер
на 150 лева, считано от 09.12.2019г., до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния
претендиран размер от 250 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.149 от СК П.С.М.
с ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на М.П.М. с
ЕГН ********** сумата от 488,72лв., представляваща дължима издръжка за периода
от 01.09.2019г. до 08.12.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска – 09.12.2019г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълният претендиран
размер от 625 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение
на решението за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал.
1 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П.С.М. с ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ
на М.П.М. с ЕГН ********** деловодни
разноски в размер на 180лв., съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3
от ГПК, М.П.М. с ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ
на П.С.М. с ЕГН ********** деловодни
разноски в размер на 144лв., съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА П. ***М. с ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на
ПлРС държавна такса в размер на 216лв.
Решението подлежи на обжалване пред ***ски
Окръжен съд в двуседмичен срок, считано
от 12.03.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :