РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. София, 25.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Георги Ст. Мулешков
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско дело
№ 20221800500809 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260032 от 16.08.2022 г. по гр. д. № 720/2020 г. по
описа на Районен съд – гр. Ботевград е отхвърлен предявеният от С.
С. И. срещу П. Д. Б. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 25 000.00 лв., представляваща обезщетение за
причинените му от ответника имуществени вреди, съставляващи
повреда до степен на негодност за употреба на собствения му лек
автомобил марка “Н.”, модел “Р.”, с рег. № ............. С решението
ищецът е осъден да заплати на ответника 1 300 лева – разноски по
делото.
Решението на районния съд е обжалвано от ищеца С. С. И. с
оплаквания за необоснованост и материална незаконосъобразност.
Искането е за отмяна на решението на районния съд и постановяване
на нов акт по съществото на спора, с който искът да бъде уважен.
Ответникът по въззивната жалба я оспорва.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
1
намира за установено следното.
Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни норми. С оглед релевираните в жалбата оплаквания
въззивният съд намира обжалваното решението за правилно.
Видно от свидетелство за регистрация на МПС за лек автомобил
марка “Н.”, модел “Р.”, с рег. No .........., същият е регистриран на
21.11.2013 г. на името на собственика С. С. И..
От удостоверение за техническа изправност на МПС се
установява, че при извършен преглед на този лек автомобил на
17.08.2016 г. е констатирана техническата му изправност.
От комбинирана застрахователна полица за
застраховка “Каско” и “Злополука” от ....... г. се установява, че
предмет на същата е лек автомобил “Н.”, модел “Р.”, с рег. № .........,
като застрахован е ищецът С. С. И.. Срокът на действие на договора е
от ......... г. до 04.09.2015 година.
Видно от приемо-предавателен протокол, съставен от служител
на РУ на МВР – Ботевград, на 27.11.2018 г. същият предал на ищеца
процесния автомобил, ведно със свидетелство за регистрация и един
брой контактен ключ за автомобила. В протокола е посочено, че
автомобилът е в лошо техническо състояние, описани са липсващите
му елементи и повреди.
От показанията на свидетеля И.а, сестра на ищеца, събрани в
производството пред районния съд, които въззивният съд кредитира
при условията на чл. 172 ГПК, отчитайки евентуалната й
заинтересованост от изхода на делото, се установява, че преди тя и
ищецът да предадат автомобила за ремонт на ответника той бил
управляван от нея – автомобилът имал драскотина на бронята и
представители на застрахователя, при който бил застрахован, ги
насочили към ответника, който имал сервиз за ремонт на автомобили.
Постигнали уговорка с ответника той да отремонтира автомобила.
След като приел автомобила ответникът не отговарял на телефонните
повиквания на ищеца. Три години по-късно автомобилът бил върнат
на ищеца в „полу-насипно“ състояние.
Останалите доказателства като неотносими към предмета на
спора съдът не обсъжда.
При тези факти въззивният съд обоснова следните правни
изводи.
2
Непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД - се основава на
нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не
увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на
другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е
сложен юридически факт, елементи на който са: 1/. деяние (действие
или бездействие), 2/. вреда, 3/. противоправност на деянието, 4/. вина
и 5/. причинна връзка между противоправното и виновно поведение
на дееца и настъпилите вреди. Вредата по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е
всяка неблагоприятна последица за защитените от закона права и
интереси на увредения, които тя може да засяга. Съответно
обезщетението за причинените от непозволеното увреждане вреди е
вземане само на увредения. А това е лицето, чието лично благо е
засегнато от събитието, което по своя фактически състав е
непозволено увреждане. Затова само по отношение на него възникват
правните последици на този фактически състав. Само по отношение на
него причинителят на вредите, респективно лицата, които отговарят
пред пострадалия вместо него, стават длъжници.
Съгласно нормата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до
доказване на противното, а останалите предпоставки от гореочертания
фактически състав от обективна страна следва да бъдат установени от
ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК. В противоречие с правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса ищецът не
установи ответникът да е извършил противоправно деяние, с което да
е увредил имуществото му. Недоказано е повредите по автомобила на
ищеца да са причинени именно от ответника.
Преценката на всички изложени обстоятелства налага извод за
неоснователност на предявения иск.
Тъй като изводите на окръжния съд съвпадат с тези на районния
в обжалваното решение, последното трябва да бъде потвърдено.
Съобразно горния резултат въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна сумата от 1 300 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение в производството пред въззивния съд.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260032 от 16.08.2022 г. по гр. д.
№ 720/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Ботевград, с което е
отхвърлен предявеният от С. С. И. срещу П. Д. Б. иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 25 000.00 лв.,
3
представляваща обезщетение за причинените му от ответника в
периода 2015 г. – 27.11.2018 г. имуществени вреди, съставляващи
повреда до степен на негодност за употреба на собствения му лек
автомобил марка “Н.”, модел “Р.”, с рег. № .........., и с което ищецът е
осъден да заплати на ответника 1 300 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА С. С. И., ЕГН: **********, да заплати на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на П. Д. Б., ЕГН: **********, сумата от 1 300 лева -
разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред
окръжния съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в 1 –
месечен срок от съобщаването му на страните с препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4