№ 341
гр. Русе, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Г. Магардичиян
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20234500500423 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Жалбоподателите Б. Й. К. и А. Г. К. чрез упълномощен адвокат Л.
Д. от АК – гр. В. са обжалвали Решение №97/31.01.2023 г. на Русенския
районен съд, постановено по гр. д. №6585/2021 г. в частта, в която са уважени
предявените срещу тях искове от „П.“ АД с правно основание чл.422 от ГПК
вр. чл.430 от ТЗ за признаване за установено съществуването на вземането на
ищеца „П.“ АД за сумата от 1025.07 евро главница по договор за банков
кредит № 014LD-R-003464/02.04.2014 г. със законна лихва върху тази сума от
24.05.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 543.55 евро договорна
лихва за периода 05.07.2015 г. – 05.04.2021 г., за които суми е била издадена
заповед за изпълнение по ч.гр..д. №3511/2021 г. на РРС. В жалбата са развити
съображения за неправилност и необоснованост на решението поради
нарушение на процесуалния закон. Иска се обезсилване на
първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото на районния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се разноски.
Б. Й. К. и А. Г. К. чрез процесуалния си представител са
депозирали и частна жалба срещу Определение №1341/22.03.2023 г. на РРС
1
по същото дело, с което е отхвърлена молбата им по чл.248 от ГПК за
изменение на постановеното решение в частта за разноските. В частната
жалба са изложени съображения за неправилност на определението, иска се
неговата отмяна и присъждане на съдебни разноски в претендирания размер.
Ответникът по жалбите „П.“ АД, чрез упълномощен адвокат Н. Д.
от АК – гр. Шумен изразява становище за тяхната неоснователност.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбите и
провери събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбите са подадени от надлежни страни по спора, в
законоустановения срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество
са неоснователни.
Със заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
с №1829 от 25.06.2021 г. по ч. гр. дело №3511/2021 г. Русенският районен съд
е разпоредил длъжниците Б. Й. К. и А. Г. К. да заплатят солидарно на
кредитора „П.“ АД сумите: главница в размер на 1025.07 евро (хиляда
двадесет и пет евро и седем евроцента), ведно със законна лихва от 25.05.2021
г. до изплащане на вземането, просрочена договорна лихва от 05.07.2015 г. до
05.04.2021 г. в размер на 543.66 евро (петстотин четиридесет и три евро и
шестдесет и шест евроцента), просрочени наказателни лихви от 22.07.2015 г.
до 24.05.2021 г. в размер на 735.66 евро (седемстотин тридесет и пет евро и
шестдесет и шест евроцента), държавна такса в размер на 90.14 лв.
(деветдесет лева и четиринадесет ст.) и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лв. (петдесет лева). Вземането произтича от извлечение от
счетоводните книги на кредитора относно вземанията на банката за дължими
парични суми по договор за потребителски кредит № 014LD-
R003464/02.04.2014 г. Длъжниците Б. Й. К. и А. Г. К. чрез пълномощник
адвокат Л. Д. са подали възражения в срока по чл. 414 от ГПК и в полза на
ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на иск по чл.422 от ГПК за
установяване на вземанията.
Въз основа на приложените писмените доказателства по гр. д.
№6585/2021 г. от фактическа страна е установено, че на 02.04.2014 г. между
„П.” АД от една страна и А. Г. К. и Б. Й. К. от друга страна като
кредитополучатели е сключен договор за банков кредит № 014LD-
2
R003464/02.04.2014 г., по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателите сумата от 1075 евро, а последните са се задължили да
върнат сумата до 05.04.2021г. при договорен годишен лихвен процент равен
на сумата от базовия лихвен процент на банката (посочен като 7.99%) и
надбавка от 8.51 пункта, годишен процент на разходите от 19.83% и обща
дължима сума по договора от 1878,36 евро, с месечна вноска съгласно
погасителния план 21.83 евро. Според договора за банков кредит сумата се
предоставя за погасяване на предходно задължение по договор за кредит №
014LD-R-001140 /01.08.2011г.
От приетото заключение по назначената съдебно-счетоводна
експертиза е установено, че на 03.04.2014 г. по разплащателна сметка с
титуляр А. К. е постъпила сумата от 1075 евро, с която са извършени
плащания за погасяване на задължения по договор за кредит № 014LD-R-
001140 /01.08.2011г. Остатъчният размер на задължението по договор за
банков кредит № 014LD-R003464/02.04.2014г. към датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е 1025.07 евро главница,
договорна лихва в размер на 543.55 евро и лихва за просрочие по т. 10 от
договора в размер на 1083.61 евро.
Въз основа на установените фактически положения,
Окръжният съд споделя доводите в обжалваното решение.
Настоящият състав намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателите за допуснати съществени процесуални нарушения при
разглеждане на делото от първоинстанционния съд, които да са
възпрепятствали пълноценното им участие в процеса и да са оказали влияние
върху правилността на съдебното решение. Делото пред районния съд е било
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.01.2023 г. от
14.30 ч., за което ответниците са уведомени на 10.11.2022 г. Видно от
протокола заседанието е проведено на посочената дата от 14.30 ч. до 14.40 ч.,
без участието на ответниците или на техен представител. Същевременно в
14.29 ч., осем секунди преди началото на съдебното заседание, чрез
Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) е постъпила молба по
хода на делото от адв. Л. Д., ведно с приложения, в която е посочено, че
ответниците и адвокатът им нямат възможност да присъстват на заседанието,
молят делото да се разгледа в тяхно отсъствие, както и да бъде приета
3
представената по делото съдебна експертиза, с чието съдържание декларират,
че са запознати, като желаят вещото лице да даде отговор на поставени от тях
въпроси. Молбата не е докладвана на съдебния състав преди приключване на
заседанието по делото, но липсват данни относно обективната възможност
същата да бъде заведена в регистратурата, разпечатана на хартиен носител и
докладвана на съдията – докладчик своевременно, преди приключване на
изслушването на вещото лице в откритото заседание. От друга страна, към
молбата не са представени доказателства за наличие на пречки за явяване в
съдебно заседание на втория ответник А. К. и на упълномощения адвокат.
Приложената заповед за командировка на Б. К. (незаверена с КЕП) е с дата
08.01.2023 г., което навежда на извода, че ответниците са разполагали с
достатъчно време да организират защитата си, като са имали възможност да
поискат отлагане на делото или да уведомят съда за невъзможността си да
присъстват на насроченото открито заседание, предвиждайки технически
необходимото време за предаване на депозираната чрез ССЕВ молба на
докладчика по делото.
Следва да се отбележи, че съгласно чл.200 от ГПК страните могат
да задават въпроси за изясняване на заключението и да оспорят експертизата,
докато трае изслушването. В конкретния случай в молбата от адв. Д. е
изразено категорично становище за приемане на експертизата, а и в текста на
ССЕ се съдържат отговори на поставените в молбата въпроси. Следователно
правото на защита на ответниците не е било ограничено, защото дори
своевременното подаване и докладване на молбата преди началото на
съдебното заседание не би оказало влияние върху крайния акт на съда, тъй
като ответниците са изразили съгласие със заключението и не са го оспорили
в срока по чл.200 от ГПК. Освен това, в съответствие с разпоредбата на
чл.202 от ГПК, съдът не е бил длъжен да възприема заключението на вещото
лице и е обсъдил експертизата заедно с останалите доказателства по делото.
Въз основа на изложеното настоящата инстанция счита, че
първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение.
Във въззивната жалба не са развити аргументи по същество на
спора. Предвид обхвата на въззивната проверка и съобразявайки посоченото в
т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013
г., ОСГТК, на осн. чл.7, ал.3 от ГПК съдът следва да следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто
4
е процесният договор. Окръжният съд счита, че не са налице основания за
недействителност на договора за банков кредит в неговата цялост и споделя
аргументите на първата инстанция относно наличие на основание по чл.21,
ал.1 от ЗПК за недействителност единствено на клаузата на чл.10 от договора
за банков кредит № 014LD-R003464/02.04.2014г. предвид нейното
противоречие с императивната разпоредба на чл.33 от ЗПК. С оглед на
посоченото, районният съд правилно е преценил, че главницата и
възнаградителната лихва са дължими в размерите, визирани от вещото лице и
е уважил исковете за тази стойност, поради което решението следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
В частта, с която са отхвърлени исковете на „П.” АД за сумата от
735.00 евро - обезщетение за забава за периода от 22.07.2015 г. до 12.03.2020
г. и от 14.05.2020 г. до 24.05.2021 г. и за договорна лихва за периода
05.07.2015 г. - 05.04.2021 г. за горницата над 543.55 евро до предявения
размер от 543.66 евро решението не е обжалвано и е влязло в сила.
По отношение на частната жалба, окръжният съд намира
обжалваното определение по чл.248 от ГПК за разноските за правилно.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право да иска заплащане
на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Съобразно възприетото в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, по реда на чл. 78 от ГПК се присъждат само
разноски, чието извършване е доказано със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането или чрез прилагане на договора за правна помощ,
в който е отразено, че възнаграждението е заплатено в брой. В настоящия
случай списъкът за разноските и сканираният в pdf формат договор за правна
помощ са представени като отделни файлове, представляващи приложения
към молбата по хода на делото, получена в окръжния съд чрез ССЕВ осем
секунди преди началото на съдебното заседание. Съгласно чл.102ж, ал.2 от
ГПК електронните изявления до съда се подписват с квалифициран
електронен подпис, когато законът предвижда писмена форма за
извършването им и наличие на подпис. От представените 4 бр. електронни
документи единствено молбата по хода на делото е подписана с КЕП,
останалите документи, вкл. договорът за правна помощ не са подписани с
КЕП. Съгласно чл.183, ал.2 от ГПК завереният от страната препис на
5
документ може да бъде представен и като електронен образ, заверен от
страната с квалифициран електронен подпис. След като сканираният договор
за правна помощ не е подписан с КЕП, същият не може да се приеме за
надлежно доказателство за направените в производството разноски. В
съответствие с горепосоченото районният съд правилно е отхвърлил молбата
за изменение на решението в частта на разноските и обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора претенциите на жалбоподателите за
присъждане на разноски за въззивното производство са неоснователни.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 97/31.01.2023 г. на Русенския
районен съд, постановено по гр. д. №6585/2021 г. в частта, с която са
уважени предявените от „П.“ АД искове.
Решението в частта, с която са отхвърлени исковете на „П.” АД за
сумата от 735.00 евро - обезщетение за забава за периода от 22.07.2015 г. до
12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 24.05.2021 г. и за договорна лихва за
периода 05.07.2015 г. - 05.04.2021 г. за горницата над 543.55 евро до
предявения размер от 543.66 евро, като необжалвано е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1341/22.03.2023 г. на РРС по гр.
д. № 6585/2021 г., с което е отхвърлена молбата на Б. Й. К. и А. Г. К. по чл.248
от ГПК за изменение на решението в частта за разноските.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6