Р Е Ш Е Н И
Е
№
град Русе,
12.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
районен съд, VII - ми граждански състав, в публично заседание на дванадесети
април две хиляди и двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДИМИТРОВА
при
секретаря ВАСИЛЕНА ЖЕКОВА, като разгледа докладваното от съдия Димитрова гражданско
дело № 4883 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск от П.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.
М.Н.-Т. ***“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от
Изпълнителните Директори С.С.П.и К.Д.К., с правно
основание чл. 432 ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД
за сумата от 6000 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от кръвонасядане, оток и затруднени движения на лява раменна
става, охлузване на предна коремна стена, необходимост от чужда помощ,
емоционална подтиснатост, затруднено движение от деликт по чл.45 ЗЗД, в резултат на ПТП настъпило на
14.05.2020 г., осъществено по вина на П.А.П.,***, при управление на лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ..., собственост на Л.Й.М., за който към
датата на настъпване на ПТП е имало валидно сключен при ответното дружество и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по
застрахователна полица № BG02119002076861/04.08.2019 г. валидна към датата на
събитието.
В исковата
молба се твърди, че с претенция вх. № ОК-296897/03.06.2020 г. на осн. чл. 429 от КЗ е депозирано искане за обезвреда на
ищеца и при ответника е заведена щета. До момента ЗД“Бул Инс“АД, не се е произнесъл с окончателно становище, което
определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.
Ответникът
ЗД“Бул Инс“АД оспорват иска. Признава се наличието на валидно застрахователно
правоотношение за л. а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ..., по силата на
застрахователна полица от 04.08.2019 г. Оспорват механизма на ПТП, като считат,
че вината за ПТП е именно на ищеца. Твърдят, че събитието е случайно за водача
на МПС, като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и
предотврати настъпването на вредите. Твърдят наличие на съпричиняване от страна
на пострадалия, който управлявал л.а. „Опел Вектра“ с
рег. № ... с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, като е бил без
поставен предпазен колан. Оспорват ищеца да е претърпял твърдените увреждания и
че същите са резултат на
реализираното ПТП. Твърдят, че се дължат на предходни заболявания, от които
същият е страдал преди ПТП. Оспорват твърдението, че оздравителния процес е бил
продължителен, както и преживян стрес, като считат, че са резултат от лабилна
психика и предходна обремененост. В условие на
евентуалност, намират претенцията за прекомерна по размер. Претендират
отхвърляне на иска и присъждане на разноски за производството.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
На
14.05.2020 г. в гр.Русе в кв. „Родина-1“ на кръстовище, образувано с ул.
„Сърнена гора“ и ул. „Лозен планина“, водачът на л.а. Фолксваген Голф с рег. № ...П.П. *** без предимство на процесното кръстовище, нарушава
правилата за движение и навлиза в кръстовището, като блъска странично движещия
се с предимство автомобил „Опел Вектра“, с рег. № ...с
водач ищецът П.В.Д.. В резултат на произшествието били причинени значителни
имуществени вреди и нараняване на ищеца и други пътници в двата автомобила. За
настъпилото ПТП служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –Русе съставя
Протокол за ПТП с пострадали с № 313/69/14.05.2020 г. (приложен на л. 6 и 7 по
делото).
Към момента
на произшествието л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ...е бил с валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ от 04.08.2019 г. до 03.08.2020 г. в
ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД, съгласно Полица
№ BG/0211900207686. До момента застрахователното дружество не се е произнесло с
окончателно становище по заведената претенция с вх.№ ОК-296897/03.06.2020 г.
Ищецът претендира с иска си 6000 лв. неимуществени вреди, законната лихва и
разноските по делото.
От
заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа
експертиза се установява, че мястото на ПТП е в средата на урегулирано с пътни
знаци кръстовище в гр.Русе. За процесният участък е
валидно ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място. Няма данни за
оставени спирачни следи и други доказателства, чрез които еднозначно да бъде
определена скоростта на движение на леките автомобили, непосредствено преди
настъпване на ПТП. Пътната настилка е била суха при ясно време и добра
видимост. Видимостта между двата автомобила в кръстовището е ограничена до 20 м
от паркирани автомобили в крайпътното пространство между двете улици и две
големи дървета на тротоара преди кръстовището по ул. „Сърнена гора“, където е
поставен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“. При движение с допустимата
скорост до 50 км/ч или 13,9 м/сек. опасната зона за спиране на автомобилите при
суха асфалтова настилка е около 40 м. Това е било минималното разстояние между
двата автомобила в момента на възникване на опасност за водачите, за да не
настъпи ПТП. Според вещото лице вероятно л.а. „Фолксваген Голф“ е бил на
по-малко разстояние от другия автомобил „Опел Вектра“
от опасната зона за спиране в момента на възникване на опасност при откриване
на видимост между двамата водачи.
Според вещото
лице произшествието е настъпило при следния механизъм: Водачът на л.а.
„Фолксваген Голф“ П.П. се е движил със скорост с
около 50 км/час по ул. „Сърнена гора“
без предимство на процесното кръстовище. При наближаване на кръстовището,
възприема в последния момент, идващ от дясната му страна л.а. „Опел Вектра“ с предимство за движение в кръстовището. Водачът на
л.а. „Фолксваген Голф“ не успява да спре и навлиза в кръстовището, без да спази
поставения знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Ударът
настъпва в средата на кръстовището, като л.а. „Фолксваген Голф“ удря с предната
си част л.а. „Опел Вектра“ в лявата му страна. При
удара се задейства въздушната възглавница на водача на л.а. „Фолксваген Голф“.
След удара л.а. „Опел Вектра“ спира на около 10 м в
дясно от банкета, след мястото на удара, а л.а. „Фолксваген Голф“ спира на
около 20 м на пътното платно на ул. „Сърнена гора“. В резултат на удара е
предизвикана деформация на корпусните детайли в предната част на л.а.
„Фолксваген Голф“ и в лявата странична част на л.а. „Опел Вектра“.
Според
вещото лице основна техническа причина за настъпване на произшествието е
поведението на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ П.П.,***,
без предимство на процесното кръстовище, нарушава правилата за движение и
навлиза в кръстовището, без да осигури предимство за движение на другия
автомобил, като блъсва странично движещия се странично в кръстовището л.а.
„Опел Вектра“ с водач ищецът П.Д..
От заключението
на вещото лице се установява, че л.а. „Опел Вектра“ е
оборудван с 5 бр. предпазни колани за пътниците на предните и задните седалки.
По регистрация лекият автомобил е с пет места, включително с водача. Употребата
на коланите при ПТП намалява риска от травми, но не винаги гарантира абсолютната
безопасност на пътниците. Според вещото лице това зависи от скоростта на
движение на автомобилите при удара, посоката на инерционните сили и настъпилата
деформация на автомобилите.
Според
вещото лице опасната зона за спиране на л.а. „Фолксваген Голф“ е по-голяма от
зоната на видимост в кръстовището в момента на възприемане на опасността и
следва, че ударът не е могъл да бъде предотвратен от водача на л.а. „Фолксваген
Голф“ чрез спиране. Независимо от това водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ се е
движил по улица без предимство и следвало да се движи със съобразена скорост на
движение, при която да му е възможно да спре при възникване на опасност за
движението. Опасната зона за спиране на л.а. „Опел Вектра“
е по-голяма от зоната на видимост в кръстовището в момента на възприемане на
опасността и следва, че ударът не е могъл да бъде предотвратен от водача на
л.а. „Опел Вектра“ чрез спиране. Водачът не е имал
възможност да предотврати произшествието чрез заобикаляне в рамките на
кръстовището.
От
изслушаната и приета по делото и неоспорена по делото съдебно-медицинска
експертиза и представената медицинска документация се установява, че П.В.Д. е
получил следните увреждания: кръвонасядане и отток на
лява раменна става, охлузване на предна коремна стена. Установените травматични
увреждания отговарят да са получени при ПТП на 14.05.2020 г. Същите са в пряка
причинно-следствена връзка с произшествието. При тези данни установените
увреждания следва да се преценяват по медико-биологичния признак болка и
страдание. След травмата болките са били с най-изразен интензитет. Същите са
затихнали в следващите дни, като травмите в областта на лявата раменна става са
отзвучали за 7-14 денонощия. Охлузването на коремната стена е предизвиквало
болки в първите 2-3 денонощия. Отокът е изчезнал в първите 3-5 денонощия.
Вещото лице заключава, че поради болките движенията са били ограничени и щадящи
в рамките на 1-2 седмици. До изчезването на болките се е налагало да има щадящ
режим на ръката, без натоварвания. След изчезване на болките, следва крайникът
да се натоварва постепенно. Увреждането на коремната стена отговаря да е
получено от ръба на поставен предпазен колан. Травмите в областта на раменната
става са в резултат от действието на твърд, тъп предмет в областта на рамото,
какъвто отговаря да бъде детайл на вътрешната част на лявата предна врата на
автомобила. Охлузването в областта на корема отговаря да е получено от ръба на
поставен предпазен колан. Ако пострадалият е бил без поставен предпазен колан,
травмите не могат да бъдат същите.
В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че няма данни за увреждане на кръстов апарат или някакви други костни структури. Ако
нямаше поставен предпазен колан, водачът би получил травми в тазобедрената
става.
Според
показанията на изслушания по делото свидетел П.А.П. се установява, че е
участвал в пътен инцидент на 14 май 2020 г., настъпил на кръстовище в кв.
„Родина“ в гр.Русе, преди училище „Олимпи Панов“,
където завил наляво. Другият автомобил се движел в дясно и бил с предимство.
Свидетелят заявява, че той се е движил без предимство с около 40 км/час. Сочи,
че ПТП се случило, поради отнемане на предимство. Споделя, че е нямало други
МПС, автомобилът, с който се е движи с л.а „ Фолксваген Голф 4“ е бил негова
собственост и след това го е предал на вторични суровини. Твърди, че преди
инцидента не е употребявал алкохол, имал е Свидетелство за управление на МПС и
застраховка „Гражданска отговорност“. Споделя, че е било в сумрак в 19 ч. и
просто не видял другия автомобил, като по невнимание допуснал инцидента.
Според
показанията на изслушания по делото св. Камелия Найденова Антова, майка на
ищеца, се установява, че след инцидента П. бил ужасно изплашен, неадекватен
малко, боляло го рамото, видяла че имал синина в коремната област. В колата той
бил със семейството си: жена му и едното му дете, а другото било при нея. Не
можел да си вдига лявата ръка. Бил уплашен и пребледнял. Имал наранявания на
ръката и корема. Изпитвал болки в ребрата, които още не са отшумели. Налагало
се да му помага като се преоблича, жена му също му помагала. След инцидента
около един месец изпитвал затруднения с движението на ръката си, което му
пречело да си върши работата като шофьор на такси. Преди инцидента бил
жизнерадостен, весел, а след това станал уплашен, страхувал се да шофира. Все
още изпитвал панически страх от случая. Още имал болежки в раменната област и
вземал обезболяващи, ходел на масажи.
При тази
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования деликвент, като
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им.
В процесния
случай безспорно се установява наличие на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП със застрахователна полица №
BG02119002076861/04.08.2019 г., сключена със
ЗД“Бул Инс“АД, по силата на което ответникът
по делото, е поел задължение да обезщети увредените при използването на
застрахования автомобил трети лица.
Страните не
спорят относно настъпилия пътен инцидент на 14.05.2020 г. Има разногласие по
въпроса кой е виновен за ПТП-ищецът или св. П.П..
Съдът намира, че причина за настъпване на произшествието е поведението на
водача на л.а. „Фолксваген Голф“ П.П.,***, без
предимство на процесното кръстовище и с несъобразена скорост, при която да му е
възможно да спре, нарушава правилата за движение и навлиза в кръстовището, без
да осигури предимство за движение на другия автомобил, като блъсва странично
движещия се странично в кръстовището л.а. „Опел Вектра“
с водач ищецът П.Д., което се установява и от заключението на вещото лице. От
друга страна ищецът не е имал възможност да предотврати произшествието чрез
заобикаляне в рамките на кръстовището.
По делото не
се установява твърдението на ответника, че П.В.Д. е бил без поставен предпазен
колан. Според заключението на приетата по делото СМЕ, тъй като охлузването в
областта на корема отговаря да е получено от ръба на поставен предпазен колан. Според
вещото лице, ако пострадалият е бил без поставен предпазен колан, травмите не
могат да бъдат същите, а водачът би получил травми в тазобедрената става.
В
допълнение, с оглед приетата по делото СТЕ, дори при използване на такъв,
лицето би могло да получи сочените от него травми, тъй като употребата на
коланите при ПТП намалява риска от травми, но не винаги гарантира абсолютната
безопасност на пътниците. Според вещото лице това зависи от скоростта на
движение на автомобилите при удара, посоката на инерционните сили и настъпилата
деформация на автомобилите. Установи се, че л.а. „Опел Вектра“
е оборудван с 5 бр. предпазни колани за пътниците на предните и задните
седалки.
При тези
доказателства не се установиха твърденията на ответното дружество за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, пострадал при ПТП.
Съдът
приема, че събраните по делото доказателства водят на безспорен извод, че са
налице всички признаци от фактическия състав на непозволеното увреждане по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД, за да се ангажира деликтната отговорност на св. П.А.П..
Съдът
намира, че при настъпилото ПТП на ищеца са били причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, поради кръвонасядане
и отток на лява раменна става, охлузване на предна коремна стена. След травмата
болките са били с най-изразен интензитет. Същите са затихнали в следващите дни,
като травмите в областта на лявата раменна става са отзвучали за 7-14
денонощия. Охлузването на коремната стена е предизвиквало болки в първите 2-3
денонощия. Отокът е изчезнал в първите 3-5 денонощия. Вещото лице заключава, че
поради болките движенията са били ограничени и щадящи в рамките на 1-2 седмици,
за което данни изнася и свидетелят К. Антова. По делото се установява също, че
във връзка с получения стрес и уплаха при инцидента, при ищеца се стигнало до
цялостна негативна промяна в ежедневието- станал уплашен, страхувал се да
шофира. Вещото лице не е открило промени в психическото състояние на
пострадалия.
С оглед така
установените факти, съдът приема, че следва да присъди в полза на П.В.Д.
обезщетение за причинените му при инцидента неимуществени вреди. Тъй като
последните представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага,
не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в
правната норма на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост от съда.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на
посочената разпоредба е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. В процесния случай, при отчитане вида
на физичните и психични травми, техния интензитет, периода на отшумяване, както
и не напълно възстановяване, настоящият състав приема, че трябва да определи
обезщетение в размер на 3 000 лв. Сумата се дължи със законната лихва от посочената
по исковата молба дата-03.09.2020 г., датата на изтичане на 3-месечния срок за
произнасяне. В останалата част до 6 000 лв. искът е неоснователен и трябва да
се отхвърли.
Съгласно чл. 78 от ГПК на всяка от страните се следват
разноски за производството съразмерно с уважената, респективно с отхвърлената
част от претенцията. Ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса и
разноски по делото, поради което на осн. чл. 78 ал. 6
от ГПК ответното дружество следва да заплати всички дължащи се такси и разноски
в полза на СЪДА. В случая по делото са заплатени 300 лв. за възнаграждение на
вещите лица от Бюджета на съда, от които съразмерно с уважената част ищецът
следва да заплати 150 лв., както и 120 лв. за държавна такса върху уважената
част от иска. Ищецът е ползвал безплатна правна помощ на осн.
чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, за което следва да се определи адвокатско възнаграждение
в минимален размер 528 лв. с ДДС, които да се заплатят от ответника на адв. М.Н. –Т. ***. На ответника са доказани разноски в
размер на 840 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС и 300 лв. за възнаграждение
на вещите лица, които съразмерно с отхвърлената част от иска следва да бъде
осъден ищеца да им заплати в размер на 570 лв. По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗД“Бул Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от Изпълнителните Директори С.С.П.и К.Д.К.,
да заплатят на П.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.
М.Н.-Т. ***, сумата 3000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП от
14.05.2020 г., със законната лихва върху нея, считано от 03.09.2020 г. до
окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до 6000 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД“Бул
Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано
от Изпълнителните Директори С.С.П.и К.Д.К., да
заплатят в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Русе
сумата 370 лв., от която 120 лв. за
държавна такса върху уважената част от иска и 150 лв. за разноски за вещи лица.
ОСЪЖДА ЗД“Бул
Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от Изпълнителните Директори С.С.П.и К.Д.К.,
да заплатят на адвокат М. Б.Н.-Т.,***, със служебен адрес: гр. София, ул.
„Славянска“ № 29, ет. 3, сумата 528 лв. с
ДДС за адвокатско възнаграждение в минимален размер, за предоставена на ищеца
безплатна правна помощ на осн. чл. 38 ал. 1 т. 2 от
ЗА.
Дължимите
суми ответното дружество може да преведе по банковата сметка посочена в
исковата молба на осн. чл. 127 ал. 4 от ГПК: IBAN: ***, BIC: ***, в
Банка ДСК ЕАД.
ОСЪЖДА П.В.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. М.Н.-Т. ***,
да заплати на ЗД“Бул Инс“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“
№ 87, представлявано от Изпълнителните Директори С.С.П.и
К.Д.К. сумата на 570 лв. за разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в 2– седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/