РЕШЕНИЕ
№ 802
гр. Бургас, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Петя Хр. Колева
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20252100500922 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Виста
Холдинг“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Айтос, ул. „Гоце Делчев“ № 48, представлявано от управителя М. К. против
Решение № 41 от 23.02.2024 г., постановено по гр.дело № 445/2023 г. по описа
на Районен съд – Айтос, с което съдът е признал за установено на основание
чл. 422 от ГПК по отношение на ответника „Виста Холдинг“ ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Айтос, ул. „Гоце Делчев“
№ 48, представлявано от управителя И. Х. И., съществуването на вземане на
ищеца „Гъда Борасъ Темизлик Козметик Ве Итрият Мадделери Санайи
Тиджарет Лимитед Ширкети“, вписано в Търговска и Промишлена Палата
Истанбул с рег. № 2023 – ГД – 10923, със седалище и адрес на управление:
Република Турция, гр. Истанбул, район „Багджалар, Махмуд Бей мах“, ул.
„Торшуджагъ Йолу“ № 3, представлявано от законен представител и
управител М. Т., за сумата от 25 000 лева, частично вземане по търг. фактура
№ 112/06.12.2019 г. на обща стойност 26 402,64 евро или 51 639,07 лева –
равностойност изчислена по фиксинга на БНБ, по която фактура
1
задължението след приспадане на частичното плащане в размер на 5 000 евро
– 9 779,15 лева (девет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и
петнадесет стотинки) възлиза на 41 859,92 лева, ведно със законната лихва от
15.02.2023 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на вземането, като е осъдил въззивника да заплати
на въззиваемото дружество разноски по делото в размер на 4 600 лева.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивникът, който моли съда да отмени обжалваното решение, като
неправилно, немотивирано и незаконосъобразно и постанови ново, с което да
отхвърли исковите претенции, като неоснователни и недоказани и осъди
въззиваемото дружество да заплати на въззивника всички направени по
делото разноски за двете инстанции. Счита, че първоинстанционния съд
превратно е тълкувал събраните по делото доказателства, като твърди, че
сумата от 5 000 евро е платена не по процесната фактура № 112/06.12.2019 г., а
по фактура № 113/06.12.2019 г. Посочва, че горното е видно от основанието
посочено в банковото извлечение, приложено към писмения отговор. Твърди,
че съдът неправилно е приел, че исковата претенция следва да бъде уважена
след приспадане на частичното плащане в размер на 5 000 евро. Позовава се
на липсата на двустранен приемо-предавателен протокол, с което обосновава
неоснователност на претенцията. Не на последно място посочва, че
въззиваемото дружество не се възползвало от предоставената му възможност,
чрез съдебно удостоверение да се снабди от Агенция митници, ТД Бургас с
доказателства за евентуалното получаване на стоката, описана в исковата
молба. Излага съображения.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Гъда Борсасъ Темизлик Козметик Ве Итрият Мадделери Санайи Тиджарет
Лимитед Ширкети“, вписано в Търговска и Промишлена Палата Истанбул с
рег. № 2023 – ГД – 10923, със седалище и адрес на управление: Република
Турция, гр. Истанбул, район „Багджалар, Махмуд Бей мах“, ул. „Торшуджагъ
Йолу“ № 3, представлявано от законен представител и управител М. Т., със
служебен адрес: гр. София, бул. „България“ № 98, секция Д, ет. 9, офис 17/18,
чрез адв. Невена Грошкова от САК, с който счита въззивната жалба за
недопустима, а по същество неоснователна и моли съда да постанови
решение, с което върне същата на въззивника, респективно потвърди изцяло
първоинстанционното решение. Твърди, че след издаване на заповед за
2
изпълнение ответното дружество е възразило, като същевременно
тогавашният едноличен собственик е прехвърлил дружествените си дялове на
М. К., който е станал и управител на дружеството. Твърди, че е безспорно
установено наличието на облигационно правоотношение между страните, а
допуснатата по делото ССЕ е установила наличието на деклариране и
ползване на процесната данъчна фактура. Ползван е и ДДС по тази фактура.
По отношение на банковия превод от 5 000 евро, оспорва същият да покрива
друго задължение, тъй като той е осъществен на 09.06.2021 г. и следва да
покрива по-старо, а не по-ново задължение. Моли съда да допусне до разпит в
качеството й на свидетел Радина Тодева, която неправомерно е била заличена
от първата инстанция в това й качество. Моли съда за издаване на съдебно
удостоверение, с оглед снабдяването на страната с друго такова от Агенция
„Митници“, ТД Бургас, затова дали въззивното дружество е получавало,
приемало и обмитявало в периода месец декември 2019 г. стоки от износител
„Гъда Борсасъ Темизлик Козметик Ве Итрият Мадделери Санайи Тиджарет
Лимитед Ширкети“, с произход и внос от Република Турция. Излага
съображения.
По направените доказателствени искания съдът намира същите за
преклудирани по смисъла на чл. 266, ал.1 от ГПК. Първата инстанция е дала
възможност на ищеца „Гъда Борасъ Темизлик Козметик Ве Итрият Мадделери
Санайи Тиджарет Лимитед Ширкети“, чрез адв. Невена Грошкова от САК, да
ангажира доказателства по делото, което не е било сторено и настоящата
инстанция счита, че доказателствените искания следва да бъдат оставени без
уважение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано
лице и е допустима.
Районен съд – Айтос се е произнесъл по иск с правно основание чл.422
от ГПК във връзка с чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Производството първоначално е започнало след подаване от
въззиваемото дружество на заявление за издаване на заповед на изпълнение
3
по чл. 410 ГПК, като АРС е издал заповед № 62 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 16.02.2023 г. по ч.гр.д. № 140/2023 г. по описа
на съда, с което е разпоредил длъжникът „Виста Холдинг“ ЕООД да заплати
на „Гъда Борасъ Темизлик Козметик Ве Итрият Мадделери Санайи Тиджарет
Лимитед Ширкети“ сумата от 25 000 лева – частично вземане по търг.
Фактура № 2021/113 от 21.04.2021 г. на обща стойност 24 596,45 евро или
48 106,407 лв. – левовата равностойност изчислена по фиксинга на БНБ;
законна лихва от завеждане на делото на 15.02.2023 г. до изплащане на
вземането, както и съдебно-деловодни разноски – държавна такса 500 лв. и
адвокатско възнаграждение 3200 лв. След постъпило възражение от „Виста
Холдинг“ ЕООД АРС е указал на кредитора да предяви претенция по чл. 422
ГПК.
Предявена е искова молба по чл. 422 ГПК от ищеца – въззиваем „Гъда
Борасъ Темизлик Козметик Ве Итрият Мадделери Санайи Тиджарет Лимитед
Ширкети“ със законен представител и управител М. Т., чрез адв. Невена
Грошкова от САК против „Виста Холдинг“ ЕООД със законен представител и
управител И. Х. И. заменен в последствие от М. К., с която моли съда да
приеме за установено по отношение на въззивника съществуването на вземане
на въззивеамото дружество за сумата от 25 000 лева, частично вземане по
търг. фактура № 112/06.12.2019 г. след приспадане на частично плащане в
размер на 5 000 евро – 9 779,15 лв., както и законна лихва от 15.02.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
С определение № 1796/09.07.2024 г. по гр. д. № 994/2024 г. по описа на
БОС производството пред съда е прекратено и делото върнато на АРС за
отстраняване на констатираните нередовности по въззивната жалба и
отговора по нея, както и за произнасяне по чл. 248 ГПК. АРС е изправил
нередовностите свързани с процесуалното представителство на дружествата, а
по отношение на претенцията по чл. 248 ГПК посочена във въззивната жалба,
е постановило определение № 796/10.12.2024 г. по гр. д. № 445/2023 г. по
описа на АРС, като е изменил решение № 41/23.02.2024 г. по гр.д. № 445/2023
г. на АРС в частта за разноските, като е намалил разноските, които „Виста
Холдинг“ ЕООД е следвано да заплати на „Гъда Борасъ Темизлик Козметик
Ве Итрият Мадделери Санайи Тиджарет Лимитед Ширкети“ от 4 600 лв. на
4 050 лв.
4
По отношение на легитимацията на страните съдът намира, че с оглед
съществуването на частно правно отношение с международен елемент
свързано с търговска дейност между фирми от Република България и
Република Турция, българският съд на осн. чл. 4, ал. 1 от Кодекса на
международното частно право /КМЧП/ е компетентен да се произнесе, тъй
като една от фирмите -„Виста Холдинг“ ЕООД ЕИК ********* има своето
седалище на територията на страната. Съгласно глава Х от КМЧП
разпоредбите на кодекса не засягат частно правни отношение с международен
елемент установени в международен договор, в друг международен акт в сила
за Република България или в друг закон – чл. 3 КМЧП. В сключеният между
Република Турция и Република България договор за правна помощ по
граждански и наказателни дела /ДВ, бр. 20/09.03.1976 г./ не се съдържат норми
регламентиращи международна продажба на стоки, поради което същият е
неприложим. В случая приложима е Виенската конвенция за международна
продажба от 1980 г., която представлява международен договор
регламентиращ частно правни отношения. Виенската конвенция е
ратифицирана с указ № 264 на Държавния съвет от 13.03.1990 г. и е влязла в
сила съответно на 01.08.1991 г. Турция се е присъединила към конвенцията на
07.07.2010 г. В конкретния случай, тъй като се касае за международна
продажба на стоки правоотношенията на страните следва да се уредят от
Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки
/Виенската конвенция/. От момента на ратифицирането й конвенцията е част
от вътрешното право на Република България и съгласно чл. 5, ал. 2 от
Конституцията се ползва с приоритет пред разпоредбите на ТЗ и ЗЗД относно
международните търговски продажби на стоки.
По делото се твърди, че „Виста Холдинг“ ЕООД е поръчало по
телефона 36 палета различни стоки за грижа за косата, които били изпратени
от въззиваемото дружество, успешно освободени от митница и навлезли на
територията на страната като за тази цел е представена митническа
декларация № 19590400ЕХ026414/06.12.2019 г. За извършената продажба
ищецът – въззиваем е издала фактура № 112/06.12.2019 г. за сумата от
26 402,64 евро. Също по твърдение на ищеца по процесната фактура е
извършено частично плащане от въззивника – ответник в размер на 5 000
евро, като сумата е преведена по сметка на въззиваемото дружество на
09.06.2021 г. Следва да се отбележи, че въззивното дружество оспорва
5
твърденията за плащане на сумата от 5 000 евро, както и обстоятелството да е
получило описаната в цитираната фактура стока. Твърди, че приложената
митническа декларация установява само, че стоката е преминала през
митницата, но не и обстоятелството, че същата е била получена от
дружеството „Виста Холдинг“ ЕООД.
От събраните по делото писмени доказателства включително и
извършената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че въпреки
липсата на съдействие от страна на въззивното дружество по отношение на
вещото лице, последното е установило, че издадената данъчна фактура №
112/06.12.2019 г. на обща стойност 26 402,64 евро е регистрирана в Дневник
покупки на дружеството „Виста Холдинг“ ЕООД, ведно със СД по ДДС, вх. №
02003049227/13.01.2020 г. с данъчна основа 33 796,74 лв. и начислен ДДС в
размер на 6 759,35 лв. Вещото лице счита, че след като сумата е регистрирана
в регистър по ДДС, фактурата следва да е осчетоводена в дружеството, но
поради липса на съдействие на страната не е констатирало конкретната
стопанска операция. Според вещото лице, след като фактурата е регистрирана
в Дневник покупки по ДДС следва да е осчетоводена, но няма конкретни
данни за това.
При така изяснената по делото фактическа обстановка съдът намира
предявения иск за основателен и доказан, а постановеното
първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно, което налага
потвърждаването му. Действително по делото не са събрани преки
доказателства за получаване на стоката, но издадените фактура и митническа
декларация, както и обстоятелството, че данъчната фактура № 112/06/12/2019
г. е регистрирано в Дневник покупки на дружество „Виста Холдинг“ ЕООД
сочи на получаване на договорените между страните стоки. Както правилно е
приел първоинстанцинният съд, няма икономическа и правна логика при
неполучаване на стоката въззивникът да отрази фактурата като покупка и
начисли съответно ДДС. В този смисъл между страните при възникналото
облигационно правоотношение е на лице размяна на стоки, за които е
издадена фактура, която е регистрирана в Дневник покупки и е начислен ДДС.
При това положение съдът намира постановеното първоинстанционно
решение за правилно и законосъобразно, което налага потвърждаването му. В
кориците на делото липсват данни за направени разноски от въззиваемото
6
дружество, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 41 от 23.02.2024 г., постановено по
гр.дело № 445/2023 г. по описа на Районен съд – Айтос.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7