РЕШЕНИЕ
№72
гр. Велико Търново, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П. И., изслуша докладваното
от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ адм. д. №637 по описа за 2022 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от КСО.
Образувано е по
жалба, подадена от Й.К.К. ***, срещу Решение №1012-04-138#3/15.09.2022г.
на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново, с което е отхвърлена жалбата
ѝ срещу Разпореждане №О-04-999-00-**********/26.07.2022г. на оправомощено
лице за ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ –
гр. Велико Търново. Решението се оспорва като незаконосъобразно поради
нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и
несъответствие с целта на закона. Счита обжалвания акт и за издаден при липса
на мотиви. Според жалбоподателката непосочването на конкретна алинея от
разпоредбата на чл. 53 от КСО представлява съществен порок, водещ до отмяна на
обжалваното решение. Неправилни намира изводите на административния орган за
липса на положен труд, тъй като при проверките от контролните органи по
безспорен начин се доказвало, че е изпълнявала възложените й задължения във
връзка със сключения трудов договор. Моли съда да отмени обжалваното решение и
потвърденото с него разпореждане от 26.07.2022г. В съдебно заседание чрез
упълномощения === Е. Н. поддържа жалбата. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по
жалбата – директорът на ТП на НОИ – В. Търново, чрез процесуалния си
представител юк В., заема становище за неоснователност и недоказаност на
жалбата по съображенията, изложени в обжалваното решение итакива в
представената писмена защита. Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира за
присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, в размер
на 150 лв.
Съдът като
прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
С Разпореждане №О-04-999-00-**********/26.07.2022г.
на оправомощено лице за ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите
в ТП на НОИ – гр. Велико Търново на основание чл. 40, ал. 3 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО) и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) на Й.К. е
отказано изплащането на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.
53 от КСО за периода от 06.07.2022 г. до 30.06.2023 г.
Разпореждането
е връчено лично на Й.К. на 08.08.2022г., видно от приложеното известие за
доставяне (л. 16 от делото). Недоволна от това разпореждане, го е обжалвала с
жалба вх. № 1012-04-138/16.08.2022 г. по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО, като същата е била
отхвърлена с Решение №1012-04-138#3/15.09.2022г. на директора на ТП на НОИ – гр. В.
Търново. Това
решение е връчено на Й.К. на 21.09.2022г., видно от приложеното известие за доставяне
(л. 10 от делото) Жалбата до
административния съд е подадена чрез ТП на НОИ – Велико Търново на 04.10.2022г.,
което се установява от поставения на нея входящ номер.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице – адресат на оспорения
административен акт, в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на оспорване е Решение №1012-04-138#3/15.09.2022г.
на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на Й.К.К. против Разпореждане
№О-04-999-00-**********/26.07.2022г. на оправомощено
лице за ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ –
гр. Велико Търново, с което на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО е отказано
изплащането на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО
за периода от 06.07.2022 г. до 30.06.2023 г.
За да потвърди разпореждането, директорът на ТП на НОИ
е приел, че към 22.05.2021 г. /датата на настъпване на осигурителния случай – майчинство/
за Й.К.К. не е полагала труд по трудовото правоотношение
със ЗП к.к. и не е възникнало осигурително правоотношение, при което лицето не
попада в кръга на осигурените лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО,
за което обстоятелство е налице влязъл в сила административен акт - решение №
1012-04-128#10/ 14.09.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново.
Поради това и във връзка с подаденото на 13.07.2022
г. от ЗП к.к. в ТП на НОИ - Велико Търново удостоверение по образец, съгласно
приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО, е отказано изплащане на парично
обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО за периода от
06.07.2022 г. до 30.06.2023 г.
Така
постановеното решение се обжалва с твърдения за липса на фактически и правни
основания за издаването му, както и материална и процесуална
незаконосъобразност, и несъответствие с целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 168,
ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146 от АПК.
Обжалваното
решение на директора на ТП на НОИ – В. Търново е издадено от оправомощен орган,
в рамките на предоставените
му по закон правомощия и в рамките на неговата компетентност, съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО. Административният акт е в предписаната
от закона писмена форма по чл. 117,
ал. 5 от КСО като съдържа фактически и правни основания за издаването му,
поради което същият отговаря и на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК.
Съдът не
установи да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт и
потвърденото с него разпореждане, представляващи основание за отмяната му. Непосочването
на конкретната алинея от разпоредбата на чл. 53 от КСО в оспореното решение не
може по никакъв начин да обуслови неговата незаконосъобразност, тъй като
нормата е изцяло относима към правото на обезщетение при отглеждане на дете до
2-годишна възраст и доколкото декларацията е подадена от името на майката, то
съдът намира, че не е възпрепятствана възможността й да разбере какво точно
обезщетение й се отказва и не са нарушени съществуващи права на жалбоподателката.
Останалите наведени в жалбата възражения касаят материалната законосъобразност
на оспорения административен акт, които съдът ще обсъди в тази частта от
съдебното решение.
По приложението на материалния закон и съответствието
с целта му съдът намира следното:
От събраните и приобщени по делото доказателства се
установява, че на 11.01.2021г. между ЗП к.к. и Й.К.К. е бил сключен трудов договор за
длъжността „животновъд“ на пълно работно време в кравеферма в с. Пчелище срещу
основно месечно възнаграждение от 650 лева. Фактът на сключване на трудовия
договор е надлежно отразен в официален документ – трудова книжка, и регистриран
по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ в съответната ТД на НАП. За основните задължения
е подписана длъжностна характеристика.
При проверка в информационната система на НОИ било
констатирано че от 21.01.2021 г. Й.К.К. е във временна неработоспособност
поради общо заболяване, поради което е извършена проверка по разходите на
държавното обществено осигуряване на ЗП к.к., резултатите от която са отразени
в констативен протокол №КП-5-04-00939364/18.06.2021г. на старши инспектор по
осигуряването в ТП на НОИ - Велико Търново. При проверката било установено, че за лицето
не е възникнало основание за осигуряване по смисъла на КСО, тъй като не е
полаган труд, поради което са издадени задължителни предписания
№ЗД-1-04-00939443/18.06.2021г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ
- Велико Търново, с които на осигурителя е указано да заличи данните по чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО за К. за времето от 12.01.2021г. до 31.05.2021г. Тези
задължителни предписания са обжалвани по административен ред като жалбата е
отхвърлена с Решение №1012-04-108#9/28.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ -
Велико Търново. Решението от 28.07.2021г. на директора на ТП на НОИ - Велико
Търново е обжалвано по съдебен ред и е постановено Решение №302 от
21.10.2022г. по адм. дело №524/2021г. по
описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата
срещу решението в частта, касаеща Й.К.. Решението АСВТ не е обжалвано и е
влязло в законна сила на 18.11.2022г.
Междувременно, от осигурителя са представени болнични
листове на Й.К.К., както следва: болничен лист с номер Е20201462223 за периода от
22.05.2021г. до 05.07.2021 г., вкл. с диагноза: „бременност“; болничен лист Е20211492061
за периода от 30.06.2021г. до 10.08.2021г., вкл. с диагноза: „спонтанно раждане
при тилно предлежание“; болничен лист Е20211475812 за периода от 11.08.2021г.
до 03.10.2021г. вкл. с диагноза: „раждане“ и заявление-декларация, приложение №2
към чл. 4, т. 1 от НПОПДОО за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за
остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 от КСО за периода от 04.10.2021г.
до 05.07.2022г.
С разпореждане № О-04-999-00-**********/02.07.2021г. и
разпореждане № 0-04-999-00-**********/16.07.2021г. и двете на оправомощено лице
за ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Велико
Търново, на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО на Й.К. е
отказано съответно изплащането на парично обезщетение за бременност за периода
от 22.05.2021г. до 05.07.2021г. по болничен лист №Е20201462223 и парично
обезщетение за майчинство за периода от 30.06.2021г. до 10.08.2021г. по
болничен лист №Е20211492061. И двете разпореждания за отказ от изплащане на
обезщетения са обжалвани по административен ред пред директора на ТП на НОИ –
Велико Търново, който с влязло в сила решение №1012-04-128#10/14.09.2021г. е отхвърлил
жалбите на К. с мотива, че същата не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1,
т. 3 от ДР на КСО към 22.05.2021г. - датата на настъпване на осигурителния
случай - майчинство, тъй като за нея не е възникнало основание за осигуряване
по трудовото й правоотношение със ЗП к.к..
Впоследствие, на 13.07.2022 г. от ЗП к.к. е подадено и
удостоверение по образец, съгласно приложение №10 към чл. 9 от НПОПДОО за
изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО
за периода от 06.07.2022г. до 30.06.2023г. на Й.К.. Последвало е издаването на Разпореждане
№О-04-999-00-**********/26.07.2022г. на оправомощено лице за ръководител по
изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – гр. Велико Търново, с
което отново е отказано изплащане на парично обезщетение този път за отглеждане
на малко дете по чл. 53 от КСО за периода от 06.07.2022г. до 30.06.2023г. Същото е обжалвано от К. като с процесното Решение №1012-04-138#3/15.09.2022г. на директора на ТП на НОИ – гр. В.
Търново е отхвърлена жалбата ѝ, приемайки че правилно й е отказано
исканото обезщетение доколкото Й.К. е временно неработоспособна поради общо заболяване още от 21.01.2021г.
и е в непрекъсната временна неработоспособност, считано от неговата начална
дата - 22.05.2021г., а с влязъл в сила
административен акт - Решение №1012-04-128#10/14.09.2021г. на директора на ТП
на НОИ - Велико Търново, е постановено, че лицето не е осигурено лице по
смисъла на КСО. Посочено е, че наличието на осигурително правоотношение е една
от кумулативно регламентираните предпоставки за придобиването на право на
парично обезщетение по чл. 53 от КСО, която след като не е налице правилно е
отказано изплащането му за времето от 06.07.2022г. до 30.06.2023г.
В хода на оспорването по административен ред до К. е
изпратено писмо изх. №1012-04-138#1/17.08.2022г. на директора на ТП на НОИ -
Велико Търново, с което е уведомена за възможността да предостави допълнителни
доказателства и да отправи доказателствени искания, регламентирани в чл. 85,
ал. 2 и ал. 3 от АПК в подкрепа на тезата си за положен труд по трудовото
правоотношение, като в срока такива не са депозирани.
В хода на съдебното производство са приобщени
представените от ответника доказателства, съдържащи се в административната
преписка. Допълнително са представени от ответника и приети от съда
доказателства с писмо вх. №5705/02.11.2022г., с молба вх. №5772/07.11.2022г. и
с молба вх. №158/11.01.2023г. от ТП на НОИ – В. Търново. Допълнително са
представени Задължителни предписания №ЗД-1-04-01292624/03.02.2023г. на старши
инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Велико Търново, ведно с обратна
разписка за връчването им и писмо изх. №1440/27.01.2023г. на зам. директора на
ТД на НАП Велико Търново, с приложения към него.
Приобщени към доказателствата по делото са още
представените от процесуалния представител на жалбоподателката трудов договор
№14/11.01.2021г., сключен между Й.К.К. и земеделски производител К.С.К.,
длъжностна характеристика, справка за приети уведомления по чл. 62 от КТ и служебна
бележка №14/11.01.2021г. за
проведен начален инструктаж по
безопасност и здраве при работа на 12.01.2021г., заверени от адв. Н. по реда на
чл. 32 от ЗА.
Приложено към настоящото дело като доказателства са и
материалите по адм. дело №524/2021г. по описа на АСВТ.
По искане на процесуалния представител на
жалбоподателката е разпитан в качеството на свидетел ЗП к.к. и неин баща, който
в своите показания заявява, че отглежда крави в с. Пчелище и потвърждава, че дъщеря му Й.К. е
започнала работа в кравефермата, за да му помага като отговаряла единствено за
телетата. Твърди, че задълженията й включвали храненето на телетата, да следи
за здравния им статус и за подмяна на съдовете като конкретните задължения не е
възлагал в писмена форма. Посочва, че работното време на Й.К. било от 8ч. до
17ч., като освен жалбоподателката в кравефермата имало и други работници на
график поради естеството на работата, които отговаряли за кравите. Според
показанията Й.К. имало трудна бременност, поради което не е работила дълго
време във фермата и свидетелят поел задълженията й докато намери работник, който
да отговаря за телетата. След предявяване св. К. потвърждава, че положеният подпис
върху документа /задания за изпълнение –ферма №1/ на л. 175 и л.176 от приобщеното адм. дело № 524/21
година по описа на Административен съд Велико Търново е негов. Пояснява, че
всъщност този документ е техен вътрешен документ от книгите за всекидневна
работа и в него е вписано какви са задълженията по часове към телетата, а не работа
за определен ден.
Въз основа на така установените факти съдът намира
следното:
По делото не е спорно, а и се установява от събраните
доказателства, в т.ч. и от приобщеното адм. дело № 524/2021г. по описа на АСВТ,
че на 11.01.2021г. между Й.К. и баща й ЗП к.к. е сключен трудов договор за
длъжността „животновъд“ в краферемата в с. Пчелище, като на 21.01.2021г. е
издаден болничен лист Е20202676626 за амбулаторно лечение за периода
21.01.2021г. до 03.02.2021г. с диагноза по Амбулаторен лист „увреждане на
нервни коренчета и плексуси, неуточнено“ и придружаващо заболяване „бременност,
потвърдена“, а след него е издаден друг болничен лист Е20203327198 за периода
от 04.02.2021г. до 05.03.2021г. с диагноза „заплашващ аборт“, каквото е основанието и на последващите
болнични листи, с изключение на болничен лист Е1469221 за периода 10.05.2021г.
– 21.05.2021г. с диагноза „лъжливо раждане преди навършени 37 г.с. и болничен
лист Е 20201469223 за периода
22.05.2021г. до 05.07.2021г., а на 30.06.2021 г. Й.К. е родила детето си и е издаден
болничен лист Е20211492061 за периода от 30.06.2021г. до 10.08.2021г. с
диагноза „спонтанно раждане при тилно предлежание“ (термин 06.07.2021г.). За да
бъде отпуснато съответното парично обезщетение на К. за отглеждане на малко дете
по чл. 53, ал. 1 от КСО за периода от 06.07.2022г. до 30.06.2023г., работодателят
е представил пред ТП на НОИ удостоверение по образец, съгласно приложение №10 към чл. 9 от НПОПДОО.
В потвърденото с решението на директора на ТП на НОИ –
Велико Търново разпореждане от 26.07.2022г. е отказано отпускане на парично
обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст
поради това, че Й.К. не отговаря на условията на чл. 52а от КСО, тъй като не
попада в кръга на осигурени лица - нито към датата на настъпване на
осигурителния случай – 22.05.2021г., нито за периода на поисканото парично
обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53 от КСО от 06.07.2022г. до
30.06.2023г. Административният орган е констатирал нарушение на разпоредбата на
чл. 10, ал. 1 от КСО - приел е, че не е възникнало осигуряване, тъй като лицето
не е започнало да упражнява трудова дейност по сключения трудов договор със ЗП К.С.К.
В мотивите органът се е позовал на цитираното вече влязло в сила Решение
№1012-04-128#10/14.09.2021г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, с
което е отхвърлена жалбата на К. срещу разпореждане №0-04-999-00-**********/02.07.2021г.
и разпореждане №0-04-999-00-**********/16.07.2021г. на оправомощено лице за
ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Велико
Търново, с които й се отказва изплащането на парично обезщетение за бременност
за периода от 22.05.2021г. до 05.07.2021г. по болничен лист № Е20201469223 и парично
обезщетение за майчинство за периода от 30.06.2021г. до 10.08.2021г. по
болничен лист № Е20211492061. Административният орган се е позовал и на
оспорените по съдебен ред Задължителни предписания №ЗД-1-04-00939443/18.06.2021г.
на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Велико Търново, с които на
осигурителя е указано да заличи данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Й.К. за
времето от 12.01.2021г. до 31.05.2021г. като към настоящия момент е налице
произнасяне с влязло в сила Решение №302/21.10.2022г. по адм. дело №524/2021г.
по описа на АСВТ, с което жалбата в тази част е отхвърлена.
Спорът по делото се свежда до това дали към датата на
настъпване на осигурителния риск жалбоподателката е имала право да получи
парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст като
осигурено лице по смисъла на КСО за периода от 06.07.2022г. до 30.06.2023г.
Съдът намира отговора на този въпрос
за отрицателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 52а от КСО осигурените
лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за
отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, ако имат 12 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск. За отглеждане на малкото дете,
докато то навърши двегодишна възраст, майките - наемни работнички или
служителки по трудови или служебни правоотношения, ползват допълнителен отпуск,
през времетраенето, на който получават месечно парично обезщетение по чл. 53 от КСО.
Същевременно, от съдържанието на легалното определение
за осигурено лице, дадено в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, следва, че едно от
условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е
да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по
чл. 4 от КСО и чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни
вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност, съгласно
чл. 10 от КСО, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и т. 5. От
тази законодателна регламентация следва, че за да придобие право на обезщетение
за отглеждане на дете до две години съответното лице следва да е осигурено лице
за общо заболяване и майчинството. Не
съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието
на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на
осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Лице, за което не е доказано,
че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството „осигурено лице“,
независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни
осигурителни вноски. Затова при
всеки конкретен случай е нужно да се изследва въпросът дали лицето е упражнявало
фактически трудова дейност.
Въпреки доказателствената тежест, в хода на съдебното
дирене жалбоподателката не представи доказателства за твърденията си, че е
упражнявала трудова дейност при земеделския производител. Независимо наличието
на сключен трудов договор и регистрирането му по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ в
ТД на НАП, с оглед на събраните и приобщени по делото писмени доказателства, не
може да се приеме извършване на каквато и да е дейност от страна на Й.К. във
връзка с трудовото правоотношение в краткия седемдневен период от сключване на трудовия договор до издаването
на първия болничен лист. От данните по делото не се установява К. да е започвала
работа във връзка със заеманата от нея длъжност „животновъд“. Видно е, че
непосредствено преди сключване на трудовия договор от 11.01.2021г.,
бременността на оспорващата е била потвърдена още на 08.12.2021г., съгласно справката
от проведен акушеро – гинекологичен преглед. Принципно бременността не е пречка
за извършване на трудова дейност и настъпване на осигурителното отношение, но в
случая голяма част от задълженията на работника на длъжност „животновъд“, на каквато
е назначена и Й.К., и характерът на работата, съгласно съдържаща се в
приобщеното адм. дело 524/2021г. по описа на АСВТ длъжностната характеристика, изискват
тежък физически труд, който е противопоказен за бременни жени.
В представените от ответника в хода на настоящото
производство писмени обяснения на Й.К. /л.36 от делото/, дадени пред
административния орган при обжалване на разпорежданията за отказа от изплащане
на парични обезщетения за предходен период и приобщени в настоящото производство,
се твърди, че процесът на отглеждане на крави и телета бил изцяло механизиран и
не се изисквало тежък физически труд, като нейните задачи били контролни и интелектуално
– съобразителни: проверка на наличните препарати за почистване и дезинфекция на
уреди, следене и определяне на животни за разплот, какви грижи били положени и
т.н. Дори съвсем хипотетично да се приемат за достоверни твърденията за
механизация на отглеждането на едрия добитък и добивът на мляко, съдът намира,
че по делото липсват доказателства за това, че оспорващата е помагала при отглеждането на
телетата и е извършвала каквато и да е дейност, свързана с почистването,
дезинфекцията на уредите и проверки на годността на препаратите съответно
тяхната подмяна с нови, доколкото липсват доказателства за изпълнение на
конкретните трудови функции в кравефермата на баща си за краткия период от
време, в т.ч за изготвяни списъци на препарати с изтекъл срок на годност или
списък за необходимостта от поръчката на конкретни такива от доставчици, като
не без значение и обстоятелството, че Й.К.
няма познания, свързани с размножаването на кравите, каквито безспорно са
необходими, за да бъде определено дадено животно за разплот, дали положените
грижи при раждането са достатъчни и т.н., каквито твърдения за изложени в
обясненията й. В тази връзка, съдът не кредитира показанията на св. К., дадени
в настоящото съдебно производство, според които работата на дъщеря му във
фермата била свързана с гледане и хранене на телетата, както и хигиена на
съдовете в помещенията, тъй като при тяхната оценка следва да се съобрази заинтересоваността
в полза на жалбоподателката, както и роднинската връзка помежду им. Дори
горното обстоятелство да бъде пренебрегнато, показанията освен че са твърде общи
и лишени от убедителност, същите не съответстват на събраните по делото писмени
доказателства и въз основа на тях на не може да бъде направен генерален извод
за изпълнение на задълженията във връзка със сключения трудов договор от
11.01.2021г. за длъжността „животновъд“. Според представените две бланки
„Задания за изпълнение – Ферма 1“, подписани от к.к. като проверяващ, Й.К. е
проверявала средства за дезинфекция, отделяла е тези с изтекъл срок на годност,
купувала е нови и е извършвала дезинфекция за периода 12.01.2021г. – 15.01.2021г.,
като и е извършвала проверка на телетата в определени часове и изготвяне на
списъци на съдове в помещенията за подмяна като тези дейности са посочени за
периода 18.01.2021г. – 22.01.2021г. Макар тези дейности най – общо да са
очертани в показанията на св. К., е налице противоречие между отразеното в тези
частни документи и останалите такива по делото и по – конкретно в датите, на
които се твърди, че тези дейности са били изпълнявани във фермата от
оспорващата. Така, според приобщените обяснения на осигурителя, събрани в хода
на проверката/л.30 от делото/, същата е отсъствала на 18.01.2021г., когато според
студентската книжка е била на изпит в УАСГ – София, но същевременно според отчетната
форма за м.януари 2021г. е била на работа в този ден и съгласно заданието е
извършвала целодневна почасова проверка на телетата до 16.30 часа. Освен това,
представянето и съставянето на задания за трудовите задачи единствено по
отношение на Й.К. в кравефермата на баща й, въпреки указанията на
административния орган такива да бъдат представени от ЗП и по отношение на
останалите работници, мотивира съда да приеме, че същите са съставени
единствено за целите административното производство по отпускане на парични
плащания от ДОО на жалбоподателката.
Отделно от това, приложената по делото фактура №**********/22.01.2021г.
за доставка на препарати не може по никакъв начин да докаже, че жалбоподателката
е отговаряла за дезинфекцията и контрола върху препаратите, в какъвто смисъл са
наведените от земеделския производител твърдения в дадени свидетелски показания
и писмени обяснения, представените
от ответника в хода на настоящото производство и дадени пред административния
орган в хода на проверката. Няма данни от оспорващата да са изготвяни списъци
за препрати с изтекъл срок на годност, да е правена нова заявка за конкретни
препарати, нито данни, че такива са получавани на 13.01.2021г., когато според
заданието за изпълнение такива да подредени и описани от К.. В състава на
административната преписка липсват убедителни доказателства каква по същество е
била фактически извършваната от К. работа във фермата – пряко свързана с
животните или по-скоро свързана с хигиената, или друга, съпътстваща основната
икономическа дейност. Такава
яснота не внасят и доказателствата, събрани в хода на съдебното производство. Фактически
дейността е била осъществявана от свидетеля К.. Доказателства в обратния смисъл по делото не са
ангажирани от оспорващата, а доказателствената тежест за установяване на реално
положения труд е на самото лице /в този смисъл е Решение №2524/18.02.2020г. на
ВАС по адм. д. №12220/2019г./.
Не без значение е и фактът, че оспореното в настоящото
съдебно производство решение на директора на ТП на НОИ – Велико Търново е пряко
свързан с извършена проверка по реда на чл. 107 от КСО, в хода на която са
издадени Задължителни предписания №ЗД-1-04-00939443/18.06.2021г. на орган по
осигуряването при ТП на НОИ – Велико Търново за заличаване на първоначално
подадени данни по чл. 5,
ал. 4 от КСО от осигурителя ЗП к.к. по отношение на Й.К. за периода
12.01.2021г. – 31.05.2021г., които са стабилен административен акт след като с
влязло в сила Решение №302 от 21.10.2022г . по адм. дело №524/2021г. по описа
на АСВТ е отхвърлена жалбата на земеделския производител срещу Решение
№1012-04-108#9/28.07.2021г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което
е отхвърлена жалбата срещу тези задължителни предписания в частта, касаеща
оспорващата, даващо основание да се стигне до извод, че Й.К. не е полагала труд
в кравефермата на баща си, което изключва качеството й на осигурено лице, имащо
право да получи парично обезщетения по реда на КСО.
Правото на парично обезщетение произтича от
осигурителното правоотношение, което пък е налице при започнало упражняване на
трудова дейност. В случая, след като не са представени доказателства за реално
извършвана от оспорващата трудова дейност в кравефермата на земеделския
производител, то при настъпването на осигурителния риск същата няма качеството
на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и не отговаря на
условията на 52а от КСО във връзка с чл. 10, ал. 1 от КСО, за да придобие
правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете от фондовете на ДОО.
С оглед на това, материално законосъобразен е изводът на административния
орган, че Й.К. няма право на обезщетение по чл. 53 от КСО,
при което оспореното решение и потвърденото с него разпореждане съответстват на
закона и на неговата цел. Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения, обжалването решение на
директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на Й.К.К. срещу Разпореждане №О-04-999-00-**********/26.07.2022г.
на оправомощено
лице за ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ –
гр. Велико Търново е законосъобразно,
а подадената пред съда жалба – неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК съдът присъжда разноски в полза на ответника, които съгласно
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ следва да бъдат определени в размер на 150 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Съдебното производство е по жалба срещу
решение, издадено по оспорване на разпореждане от категорията по чл. 117, ал. 1,
т. 2, буква „е“, поради което и на основание чл.119 от КСО настоящото решение не
подлежи на касационно обжалване пред ВАС.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 2 от КСО, Административният съд –
В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.К.К. ***, срещу
Решение №1012-04-138#3/15.09.2022г. на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново, с което е
отхвърлена жалбата ѝ срещу Разпореждане
№О-04-999-00-**********/26.07.2022г. на оправомощено лице за ръководител по
изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – гр. Велико Търново, с
което на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО е отказано
изпащането на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО
за периода от 06.07.2022г. до 30.06.2023г.
ОСЪЖДА Й.К.К. *** да заплати на ТП на НОИ – В. Търново
разноски по делото в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: