Решение по дело №1417/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 78
Дата: 2 април 2019 г.
Съдия: Асен Владимиров Попов
Дело: 20183100601417
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер78/2.4.2019г..Град Варна

 

Варненският окръжен съд                              Наказателно отделение

На  двадесет и осми февруари    двехиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                      

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ

              ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА

                 СТОЯН ПОПОВ          

 

 

Секретар Катя Апостолова

Прокурор С. Стойнов

като разгледа докладваното от съдия Асен Попов

ВНАХД № 1417 по описа на съда за 2018г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

           

 Предмет на въззивното производство е решение по НАХД №4326/2018г. по описа на ВРС – 28-ми наказателен състав, постановено на 29.10.2018г., с което обвиняемата Г.Й. е оправдана по предявеното й обвинение по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК.

Срещу така постановената присъда е подаден протест, с който се иска първоинстанционният акт да бъде отменен изцяло, като неправилен и необоснован, поставен в нарушение на материалния закон, като вместо това обвиняемата бъде призната за виновна и и бъде наложено административно наказание в условията на специалното производство по реда на чл.78а от НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът при ВОП поддържа депозирания протест с мотивите изложени в него.

Защитата на обвиняемата в лицето на адв.Ст.И. пледира в подкрепа на постановения съдебен акт. Счита мотивите на ВРС за подробни и законосъобразни и моли да бъде потвърден първоинстанционния акт.

В последната си дума обвиняемата изразява съжаление за случилото се.

        

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:

         Въззивният протест е процесуално допустим, подаден в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледан по същество настоящият съд го намира за неоснователен.

         От фактическа страна, първостепенният съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:

         Св.П.И.П.и обв.Г.Г.Й., които били състудентки в Колежа по медицина в гр.Варна,  се срещнали вечерта на 13.10.2017г. и с автомобила Й. ***, за да пушат марихуана. Около 22.20ч. полицейските служители Б.и В.извършвали обход в района и до №454, в близост до бившите складове на „Нивеа", под пътя за с.Каменар. Забелязали паркирания автомобил и тъй като знаели, че на това място често идват хора, за да употребяват наркотични вещества решили да извършат проверка. На шофьорската седалка била обв.Й., а до нея св.П.. Свидетелят Б.усетил, че от автомобила се носи мирис на марихуана и попитал двете жени дали имат в себе си наркотични вещества. Й. признала, че има в себе си марихуана и извадила от дамската си чанта несесер, в който държала девет топчета от зеленикаво-кафява тревиста маса, увити в целофанено фолио. Полицейските служители задържали я задържали и отвели в полицейското управление, където Й. предала доброволно наркотичното вещество, за което бил съставен протокол.

Видно от заключението на изготвената ФХЕ се установява, че сухата зелена на цвят растителна маса, увита в прозрачно полиетиленово фолио, предадена от обвиняемата, е марихуана /индийски коноп, канабис/ с общо нетно тегло 3,43гр. и със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол в марихуаната - 15,90%. Остатъкът от представената за изследване растителна маса е бил запечатан отделно от опаковките и впоследствие изпратен на ЦМУ, отдел „МРР-НОП“ - гр.София.

Марихуаната има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство и е поставена под вътрешен и международен контрол /забрана/ по Списък 1 на Конвенцията на ООН за упойващите /наркотични/ вещества, ратифицирана от Р.България като ЗКНВП. Марихуаната фигурира в Списък №1, включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина" на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приет с ПМС №293/27.10.2011г. /ДВ бр.87/04.11.2011г./ на основание чл.З ал.2 от ЗКНВП.

Съгласно Приложение №2 от ПМС №23/29.01.1998г. стойността на 3,43гр. марихуана с процентно съдържание на активен, наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 15,90% е 20,58лв.

Видно от доказателствата по делото Г.Г.Й., ЕГН: ********** не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност. Обвиняемата има полувисше фармацевтично образование, няма криминалистически регистрации. Съобразно събраните характеристични данни Й. живее в едно домакинство с родителите си, с баба  си и сестра си. Съседите й нямат оплаквания за злоупотреби с алкохол, събиране с шумни компании и други нарушения на обществения ред. Не била конфликтна личност и работила в аптека в сградата на магазин „Кауфланд“  в ж.к.“Възраждане“.

 

Тази фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, като същата се доказва от всички събрани в хода на досъдебното и съдебно производство доказателства и не се спори между страните.

Въз основа на така установените факти ВРС след анализ на събраните доказателства е постановил решението си, като е приел извършеното от  подс.Г.Й., като малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, поради което я признал за невинна и на основание чл.304 от НПК я оправдал по възведеното й обвинение по чл.354А, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК за това, че  13.10.2017г. в гр.Варна без надлежно разрешително държала високорисково наркотично вещество-марихуана /индийски коноп, канабис/ с общо нетно тегло 3,43гр. и съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - 15,90%, на стойност 20,58лв. /двадесет лева и петдесет и осем стотинки/.

Тези изводи са правилни, обосновани, кореспондират с доказателствата по делото и се споделят от настоящият съдебен състав.

 

Относно възражението за неправилност и необоснованост на решението, постановено в нарушение на материалния закон.

 

Въз основа на правилно установените факти, първоинстанционният съд е приложил точно материалния закон, по отношение на осъщественото от

Основният спор пред настоящата инстанция и релевираните от прокурора възражения са относими към липсата на белега малозначителност по отношение на криминализираното с постановлението деяние на Й., възражения, които настоящият съд счита за несъстоятелни, като аргументите за това са следните:

Правилно в мотивите си и цитирайки относима практика на ВКС първостепенния съд е сторил разграничение между белезите на деянието, разграничавайки института на маловажност от този на малозначителност. В конкретния случай се касае за неголямо количество наркотично вещество, което е доброволно предадено от обвиняемата, и за което е прието от държавното обвинение, че е държано не с цел разпространение. Не би могъл да се приеме за релевантен аргумента, за укоримост на деянието с оглед занятието на обвиняемата. Задълженията и като фармацевт са извън престъпния състав на чл.354а от НК, като тяхното нарушаване не би могло да се оценява на плоскостта на административно-наказателната отговорност в контекста на повдигнатото обвинение. Обвиняемата явно поради зависимост е засегнала своето собствено здраве, като са налице данни за прекратяване на същата. Фактическата обстановка по делото не доказва, че с инкриминираното поведение обвиняемата реално е оказала отрицателно въздействие и върху процеси, касаещи живота и здравето на други граждани и по този начин е причинила несъставомерни общественоопасни последици. Вярно е, че деянието по чл.354а от НК засяга важни обществени отношения, свързани със здравето на гражданите. В конкретния случай обаче, на база преценка на всички релевантни факти и обстоятелства-данни за личността, белези на конкретното деяние, възраст, отношение към стореното, извършеното от Й. макар формално да осъществява признаците на престъпление по чл.354а, ал.5 от НК е малозначително по смисъла на чл.9, ал. 2 от НК поради явната незначителност на обществената му опасност.

По изложените съображения и на основание чл.338  от НПК, съставът на Окръжния съд в гр. Варна, като въззивна инстанция,

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение по НАХД №4326/2018г. по описа на ВРС – 28-ми наказателен състав, постановено на 29.10.2018г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационна проверка.

                           

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                 2.