Р Е Ш Е Н И Е
№ 507
гр.Русе, 20.03.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесети
февруари, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря С. К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6288 по описа
за 2012г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът ЕТ “Колор-СК-Стоян
Калинов” със седалище и адрес на управление: гр.Р, ул.Д Н №, представляван от С
К С, твърди, че във връзка с дейността на фирмата си е построил и е собственик,
по силата на нотариален акт № 50, том , рег.№ , нот.дело № г. на нотариус № с
район на действие РРС, на абонатна станция, присъединителен топлопровод и
съоръженията към него. Абонатната станция се намира в гр.Русе, в
многофункционална жилищна сграда, по ул.М № , вх., в подземен етаж /сутерен/,
със застроена площ от 25.03. кв.м., при граници: изток-коридор и ПГ-14,
запад-стена към ул.Муткурова, север-ПГ-13 и коридора и юг-стена към двора.
Имотът представлява самостоятелен обект в сграда, с идентификатор №
63427.2.1692.1.65, като външния топлопровод е изработен от 2 броя монтирани в
стоманобетонен кожух тръби, предварително изолирани, а кожуха е изпълнен
монолитно, върху плъзгащи опори от безшевни стоманени тръби на заварка, като
топлопровода започва от съществуваща камера К № Ц 3 на ул.А К до основата на
сградата и е с размер 44.20 метра, а втората част на външния топлопровод е с
размер 45.60 метра, в самата сграда, като е закрепен на строителните
конструкции по цялата дължина. До настоящия момент не е прехвърлена тази негова
собственост на ответното дружество, поради категоричното нежелание от тяхна
страна, независимо от императивната разпоредба на чл.137, ал.3 от ЗЕ. На
основание чл.137, ал.2 от ЗЕ ответникът му дължи цената за ползване, която
следва да е в размер на 100.00 лева месечно или за периода м.09.2009г. до
м.09.2012г. общо в размер на 3 600.00 лева. Поради това моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество, да му заплати сумата
от 3 600.00 лева, представляваща цена за ползване на основание чл.137,
ал.2 от ЗЕ на присъединителен топлопровод, съоръжения към него и абонатна
станция, за периода м.09.2009г. до м.09.2012г. – по 100.00 лева месечно.
Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в
исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и
формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.59 от ЗЗД.
Ответникът “Топлофикация Русе” ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр.Р, ул.Т № , представлявано от изпълнителния директор ПА П,
оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че
ищецът не е собственик на помещение за абонатна станция нито на
абонатната станция и присъединителния топлопровод и не е придобил собствеността
по силата на доброволна делба. Тези три вещи са обща етажна собственост, тъй
като имат предназначение да служат за нуждите на цялата сграда, по смисъла на
чл.38, ал.1 от ЗС.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На ищеца било издадено разрешение за строеж №
622/25.06.1999г., с което му било разрешено да извърши строително-монтажни
работи съгласно утвърдения на 14.06.1999г. работен проект за изграждане на
топлопровод и абонатна станция за жилищна сграда с магазини и гаражи на ул.М №.
На 09.07.1997г. ищецът отправил искане до ответника да бъде разрешено
включването на жилищната сграда към топлофикационната мрежа. Били извършени
изпитания на вътрешната отоплителна инсталация в процесната сграда и външния
топлопровод, за което били съставени протоколи. През м.02.2012г. ищецът
извършил чрез оценителстка консултантска кантора доклад за определяне пазарната
стойност на абонатната станция, трасе на топлопровода до абонатната станция,
заедно с монтираните съоръжения.
Съгласно представените нотариален акт № , том , рег.№
, нот.дело № г. и нотариален акт № , том , рег.№, нот.дело №., на нотариус с
рег.№ и район на действие РРС, ищецът е бил признат за собственик на
абонатна станция, присъединителен топлопровод и съоръженията към него, в
многофункционална жилищна сграда, по ул.М № , вх., в подземен етаж /сутерен/,
със застроена площ от 25.03. кв.м., при граници: изток-коридор и ПГ-14,
запад-стена към ул.М, север-ПГ-13 и коридора и юг-стена към двора. Имотът
представлява самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № 63427.2.1692.1.65,
като външния топлопровод е изработен от 2 броя монтирани в стоманобетонен кожух
тръби, предварително изолирани, а кожуха е изпълнен монолитно, върху плъзгащи
опори от безшевни стоманени тръби на заварка, като топлопровода започва от
съществуваща камера К № Ц 3 на ул.А К до основата на сградата и е с размер
44.20 метра, а втората част на външния топлопровод е с размер 45.60 метра, в
самата сграда, като е закрепен на строителните конструкции по цялата дължина. В
нотариалните актове са описани документите и писмените доказателства, които са
били представени при съставянето му. Съгласно
писмо на нотариус с рег.№ и район на действие РРС, заповед № 5/22.01.2008г.
на председателя на Съвета на нотариусите на Нотариалната камара на РБългария и
акт за унищожаване на документи с изтекъл срок на съхранение, нотариалното дело
по издаването на нотариален акт № , том ,
рег.№ било унищожено с приложените към
него документи от страна на ищеца.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза ва вещото лице П.П., се установява, че присъединителният
тръбопровод и абонатната станция служат по предназначение за нуждите на цялата
сграда. Това се отнася до съоръженията. Помещението, което се оборудва като
абонатна станция, може да бъде както общо помещение, така и частна собственост,
предоставена за целта.
От заключението на изготвената по делото експертиза
на вещото лице Н.Р. се установява, че процесните топлотехнически съоръжения
обслужват само една сграда – тази на ул.М №ІБ, поради което не се дължи цена за
достъп по чл.138, ал.3 от ЗЕ, а наемна цена за ползване по чл.137, ал.2 от ЗЕ.
Пазарната стойност на топлопровода от K
N Ц 3 до абонатната станция в процесната сграда и съоръженията възлиза на
13 070.00 лева. Наемната цена за 36 месеца – периода м.09.2009г. до
м.09.2012г. възлиза на 3 267.50 лева, а месечно по 90.76 лева.
Ищецът отправил искане до ответника да бъде закупена от последния абонатната
станция, присъединителния топлопровод и съоръженията към него в процесната
сграда, но му било отказано.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.137 от ЗЕ при
присъединяване на потребители на топлинна енергия за битови нужди
присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се
изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост /ал.1/, като
изграждането на съоръженията може да се извършва от потребителите след
съгласуване с топлопреносното предприятие и в този случай топлопреносното
предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията, изградени от
потребителите /ал.2/.
В
случая съдът намира, че са налице предпоставките за заплащане на цена за
ползването на абонатната станция, присъединителния
топлопровод и съоръженията към него от страна на ответното дружество. Същите са
били изградени от ищеца в качеството му на собственик на строеж на жилищна
сграда, което се установява от представеното по делото разрешение за строеж № 622/25.06.1999г. и протоколи за извършените
изпитания. Сградата е жилищна и изградените от ищеца съоръжения служат именно
за битови нужди за доставка на парно отопление и топла вода в сградата.
Съгласно ал.1 на чл.13 от ЗЕ тези съоръжения е следвало да се изградят от
ответника и за негова сметка. След като това не е направено и съоръженията са
изградени за сметка на ищеца, като един от собствениците на строежа са налице
предпоставките на ал.2 на чл.137 от ЗЕ за заплащане на цена за ползване. Ирелевантно
към предмета на делото е дали ищецът е собственик на абонатната станция, присъединителният
топлопровод, съоръженията към него, тъй като чл.137, ал.2 от ЗЕ изисква заплащането
на цената за ползване е свързана с това кой е изградил съоръженията, а не кой
се явява техен собственик. Последното ще има значение единствено при
изкупуването на тези съоръжения от топлопреносното предприятие, в която
хипотеза обаче не сме. Поради което и възраженията на ответника, че същите не
били собственост на ищеца и се явявали общи части на сградата са неотносими,
тъй като по делото е доказано по категоричен начин, че именно ищецът е изградил
тези съоръжения със свои средства. В случая не се претендира и цена за ползване
на помещението, в което се намира абонатната станция, а цена на ползване на
последната като съоръжение, което е съобразено и от вещото лице при изготвянето
на експертизата. Няма доказателства, а и твърдения да е сключен договор за
ползване на съоръженията между страните по делото, но след като ответникът
ползва процесните съоръжения, изградени от ищеца, които обаче последния е
следвало да изгради за своя сметка, без договор, то той дължи цена за
ползването им за периода м.09.2009г. до
м.09.2012г. От заключението на изготвената по делото експертиза на вещото лице Н.Р.
се установява, че пазарната стойност на топлопровода от K N Ц 3 до абонатната станция в процесната
сграда и съоръженията възлиза на 13 070.00 лева. Наемната цена за 36
месеца – периода м.09.2009г. до м.09.2012г. възлиза на 3 267.50 лева, а
месечно по 90.76 лева. В тези цени не е включено помещението, където е
разположена абонатната станция.
Предвид гореизложеното предявения иск следва да се
уважи като основателен и доказан до размера от 3 267.50 лева, до който
размер следва да се уважи, а в останалата му част до пълния предявен размер от
3 600.00 лева да се отхвърли като неоснователен. Не се претендира законна
лихва върху главницата, поради което и такава не следва да се присъжда.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от предявения иск. Ищецът е направил по делото
разноски в общ размер от 967.50 лева – заплатени държавна такса за
производството по делото, държавна такса за издаване на съдебно удостоверение,
възнаграждения на вещото лице и редовно упълномощения адвокат, а съразмерно с
уважената част от иска, следва да му се присъдят разноски в размер на 878.00
лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от предявения иск. Ответникът е направил по делото разноски в
общ размер от 120.00 лева – заплатено възнаграждение на вещо лице, като на
основание чл.78, ал.8 от ГПК се дължи и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 356.00 съобразено с цената на иска или общо 476.00 лева. Съразмерно с
отхвърлената част от иска, следва да му се присъдят разноски в размер на 45.35
лева.
По компенсация между двете насрещни
вземания за разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 832.65 лева.
Мотивиран така и на основание чл.235
и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Топлофикация Русе” ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр.Р, ул.Т № , ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
директор ПА П, да заплати на ЕТ “Колор-СК-Стоян Калинов” със седалище и
адрес на управление: гр.Р, ул.Д Н №, ЕИК *********, представляван от С К С, сумата от 3 267.50 лева /три хиляди двеста
шестдесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща цена за ползване на основание чл.137, ал.2 от ЗЕ
на присъединителен топлопровод, съоръжения към него и абонатна станция, за
периода м.09.2009г. до м.09.2012г.,
както и сумата от 832.65 лева /осемстотин тридесет и два лева и шестдесет и пет
стотинки/ – направени по делото разноски, по компенсация.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ “Колор-СК-Стоян Калинов” със седалище и
адрес на управление: гр.Р, ул.Д Н №, ЕИК *********, представляван от С К С, против “Топлофикация
Русе” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.Р, ул.Т № , ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор ПА П, иск в частта от 3 267.50 лева /три хиляди двеста шестдесет и
седем лева и петдесет стотинки/ до пълния предявен размер от 3 600.00 /три
хиляди и шестстотин/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: