РЕШЕНИЕ
№ 1044
Хасково, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - XI тричленен състав, в съдебно
заседание на шести
декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Председател: |
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА |
|
Членове: |
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА |
При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА
и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА административно дело № 20237260701105 / 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.72, ал.4
от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по касационна жалба на М. М. П. от
[населено място], [улица], подадена чрез пълномощника му адв. А. Г. Г., с
посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], против Решение
№552/14.08.2023г. постановено по гр. д. №20235640100529 по описа на Районен съд
- Хасково за 2023г.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд било неправилно, поради необоснованост и било налице касационно
основание за отмяната му по чл.209 т.3 от АПК. Навеждат се доводи, че районният
съд приел, че по отношение на фактическите основания в оспорената заповед се
препращало към ДП №4/2023г. по описа на СБОП – Хасково. Сочи се, че ДП е
самостоятелно производство, което било извън административния процес и не
можело да бъде част от административна преписка, още по-малко пък можело
административен акт да се мотивира в достатъчна степен единствено с препращане
към ДП. Освен това, ДП №4/23г. на СБОП – Хасково не било представено за
послужване по настоящото съдебно производство, поради което не било част от
доказателствения материал по делото и съдът не можел да постановява решението
си въз основа на доказателства, които стоят извън съдебния процес. Твърди се,
че като използвал ДП №4/2023г. на СБОП – Хасково като доказателство за издаване
на обжалваната заповед, административният орган нарушил разпоредбата на чл.39
ал.2 от АПК и допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Сочи се, че да се приеме, че ДП №4/23г. на СБОП съдържа фактическите
основания и мотиви за издаването на заповедта за задържане, означавало да се
ограничи в пълна степен правото на адресата на акта да се запознае с
административната преписка, както и с фактическите основания и мотиви за
издаването на административния акт. Твърди се, че бил нарушен принципът на
достъпност, публичност и прозрачност, регламентиран в чл.12 от АПК. Поради
липсата на факти в заповедта, за жалбоподателя останало неизвестно какво
наложило полицейският орган да упражни правомощията си по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР. Само посочване на разпоредба от НК не било достатъчно, за да бъде
изпълнено изискването на закона. Навеждат се доводи, че по делото не се събрали
никакви доказателства за това, че съществуват каквито и да било данни
жалбоподателят да е извършил престъпление, както и че срещу него се води разследване
за евентуално извършено престъпление. Недоказването на съществуването на
фактическите основания, посочени в административния акт, водело до
незаконосъобразност на същия.
По подробно изложени в жалбата съображения се
претендира отмяна на обжалваното решение и на заповедта за задържане. Моли се
за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В случай на претендиране
от ответната страна на разноски, се прави възражение за прекомерност на
същите.
Ответникът – Полицейски орган – инспектор в СБОП
– Хасково към отдел „Център – Южен“ при ГДБОП моли да се отхвърли касационната
жалба. Счита, че решението на районния съд е правилно.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково
счита касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на обжалваното
решение като правилно и законосъобразно.
Административен съд - Хасково, след проверка на
контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е
приел, че Заповед за задържане на лице Рег. №12337зз-1 от 23.02.2023г. на
инспектор в СБОП – Хасково към Отдел „Център – Южен“ при ГДБОП - МВР, е
правилна и законосъобразна. Заповедта била издадена от компетентен полицейски орган
по смисъла на чл.57 от ЗМВР, в законоустановената писмена форма. Същата
съдържала всички реквизити, които били предвидени за спазване при оформянето на
административен акт, в т. ч. и тези по чл.72 ал.2 от ЗМВР, като на задържаното
лице била предоставена декларация, че е запознато с правата си, както и за
намерението си да ги упражни или не, която подписал. В случая, установило се по
делото, че по отношение на лицето се събират доказателства във връзка с
образувано Досъдебно производство, което било под наблюдение на ОП- Хасково и
по отношение на което към този момент действало ограничението по чл.198 ал.1 от НПК. Поради това съдът приел, че при издаване на заповедта била налице
предпоставката за наличието на данни за извършено престъпление. Съдът посочил също,
че следва да се приеме, че по отношение на фактическите основания в заповедта
се препращало към ДП №4/2023г. по описа на СБОП – Хасково. Освен това,
посочването, че задържането било във връзка с чл.354а от НК било достатъчно, за
да се приеме, че на задържаното лице станало ясно в какво престъпление се
подозира, че има участие, а оттам – че липсва нарушаване на правото му на
защита. Съдът е изложил съображения, че налагането на принудителната
административна мярка „задържане за срок от 24 часа“ било оправдано, защото в
случая били налице конкретни данни за извършено тежко престъпление и
задържането било извършено с оглед на обществения интерес за разкриване на
извършители на престъпления, който интерес, независимо от презумпцията за
невиновност, надделявал над правилото за зачитане на личната свобода. Заповедта
съответствала на целта на закона, а именно – да се предотврати възможността
задържаното лице да извърши престъпление, да продължи извършването на такова,
да се укрие или да осуети по друг начин евентуалното наказателно преследване
срещу него.
Настоящата инстанция намира, че решението на
районния съд е неправилно.
Не могат да се споделят изводите на районния
съд, че по делото се установило, че по отношение на лицето се събират
доказателства във връзка с образуваното Досъдебно производство, което било под
наблюдение на ОП – Хасково и по отношение на което към този момент действало
ограничението по чл.198 ал.1 от НПК, съответно, че по отношение на фактическите
основания в заповедта се препращало към ДП №4/2023г. по описа на СБОП –
Хасково.
Съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е
извършило престъпление. В чл.74, ал.2 от ЗМВР е посочено, че в заповедта по ал.
1 се посочват името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал
заповедта, фактическите и правните основания за задържането, данни,
индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането,
ограничаването на правата на лицето по чл.73, както и правата, които може да
упражни (т.6).
Видно е от съдържанието на заповедта, че същата
не съдържа относими фактически основания за издаване. В заповедта единствено е
посочено, че се издава на основание чл.72 ал.1 т.1 от Закон за Министерството
на вътрешните работи, вр. с чл.354а от НК. Липсва обаче фактическо описание на
престъплението и обстоятелствата около него, от което евентуално да може да се
направи обосновано предположение за съпричастност на жалбоподателя към
посочената норма на чл.354а от НК. С оглед направеното описание на фактическите
основания за издаване на заповедта, от съдържанието на същата не става ясно въз
основа на какви факти и обстоятелства административният орган е направил своето
предположение за евентуалната съпричастност на лицето в извършване на конкретно
престъпление и съответно за необходимостта за прилагане на принудителна
административна мярка – задържане за срок от 24 часа. Липсва конкретно описание
на факти и обстоятелства, въз основа на които да е възможно да се направи извод
за наличието на предпоставки за издаване на заповедта.
Следва да се посочи, че законосъобразността на
един административен акт се проверява съобразно изложените в него фактически
съображения. Липсата на надлежни мотиви води до невъзможност съда да извърши
адекватен съдебен контрол за законосъобразност на акта, а освен това по този
начин се затруднява възможността адресата на заповедта да разбере по какви
причини спрямо него са въведени неблагоприятните последици на същата и оттук да
организира правото си на защита. В случая едва в хода на съдебното производство
пред районния съд, в съдебно заседание ответникът е представил писмени бележки
(изготвени след издаване на обжалвания акт) и е изложил твърдения, от които се
установява какви биха могли да са съображенията за издаване на акта. Мотивиране
на административен акт по този начин е недопустимо. На лицето, по отношение на
което се прилага задържане за 24 часа, задължително трябва да бъде разяснено
въз основа на какви данни и/или доказателства, за какво конкретно действие или
бездействие се извършва ограничаването на правото му на свободно придвижване.
Необективирането на твърдения за наличие на някой от релевантните юридически
факти, с които законът свързва полицейското задържане, прави заповедта
необоснована и препятства възможността на задържаното лице да се запознае с
мотивите на акта и да ангажира доказателства за оборване на твърденията, довели
до задържането му.
Така изложеното обосновава извод за издаване на
заповедта в противоречие с изискванията за форма и реквизити по чл.74, ал.2,
т.2 от ЗМВР.
С Решение на Съда на ЕС от 25 май 2023 година по
дело C‑608/21, в което изрично е възприето, че чл.6, пар.2 от Директива
2012/13/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 22.05.2012г. относно правото
на информация в наказателното производство следва да се тълкува в смисъл, че
допуска прилагане на национална правна уредба, според която основанията за
задържане на лица, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление,
вкл. информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени
или обвинени могат да бъдат изложени в документи различни от акта за
задържане.Същата разпоредба обаче не допуска тази информация да бъде съобщена
на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на
задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаването от свобода или в
кратък срок след началото на същото. В същото решение е пояснено също, че чл.6,
пар.2 от Директива 2012/13/ЕС трябва да се тълкува в смисъл,че изисква
основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършването на
престъпление,, да съдържат цялата необходима информация, за да имат те
възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си. Тази
информация трябва да съдържа описание на релевантните факти, известни на
компетентните органи, сред които фигурират известните време и място на
настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица в
предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна квалификация, като
същевременно отчита стадия на наказателното производство, така че да не се
вреди на напредването на текущото разследване.
Във връзка с горното, съдът приема, че
възприетия подход при издаване на заповедта е в разрез, с цитираното решение на
СЕС, тъй като, както вече се посочи, основанията за задържането на лицето, визирани
в заповедта, не съдържат цялата необходима информация, за да има то възможност
ефективно да оспори законосъобразността на задържането си. В административния
акт липсва описание на релевантните факти, както и време и място на
настъпването им или формата на участието на лицето в предполагаемото
престъпление. Посочването единствено на норма от специалната част на
Наказателния кодекс, без да е визирано дали конкретното лице е заподозряно или
обвинено в извършване на деяние по НК, не съответства на изискванията на закона
за надлежна мотивировка на акта. Същевременно тези обстоятелства не са посочени
в нито един от подготвителните документи по издаване на обжалваната заповед,
налични към административната преписка, което е допустим начин на мотивирани както
съгласно горецитираното Решение на СЕС, така и съгласно ТР №16/75 г. на ОСГК на
ВС.
Разбира се при посочване на гореизложената
информация следва да се отчита стадия на наказателното производство, така че да
не се вреди на напредването на текущо разследване. Това обаче не освобождава
издателите на заповеди от вида на процесната да мотивират актовете си до
степен, обосноваващата правно и фактически прилагането на мярката, така че да
стане напълно ясно какво е отношението на задържаното лице към състава на наказателната
норма и какво е качеството му в образуваното досъдебно производство.
При така изложените съображения, обжалваното
решение като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено, като се
отмени и потвърдената с него Заповед за задържане на лице Рег. №12337зз-1 от
23.02.2023г., издадена от инспектор в СБОП – Хасково към Отдел „Център – Южен“
при ГДБОП - МВР .
С оглед изхода на спора, в полза на касационния
жалбоподател следва да се присъдят разноски в размер общо на 2080.00 лева, от
които общо 2000.00 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение,
съгласно представени Договори за правна защита и съдействие от 09.03.2023г. и
от 15.08.2023г., което се явява адекватно на правната и фактическа сложност по
делото и не е прекомерно, както и общо 80.00 лева заплатени държавни
такси.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №552 от
14.08.2023г., постановено по гр. д. №20235640100529 по описа на Районен съд -
Хасково за 2023г., вместо което:
ОТМЕНЯ Заповед за
задържане на лице Рег. №12337зз-1 от 23.02.2023г., издадена от инспектор в СБОП
– Хасково към Отдел „Център – Южен“ при ГДБОП – МВР, с която е било заповядано
задържането на М. М. П. от [населено място], [улица], за срок до 24 часа.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР – Хасково да заплати на М. М. П. [ЕГН] от [населено място], [улица],
сума в размер на 2080.00 (две хиляди и осемдесет) лева, представляваща разноски
пред две съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
|
Председател: |
|
|
Членове: |