НАХД № 391/2010г.
МОТИВИ :
Производството е по чл.378 ал.1 от НПК – Глава 28-ма от НПК .
Образувано е по предложение на Районна
прокуратура Пазарджик за освобождаване от наказателна отговорност на
подсъдимата В.И.В. ***, за това, че от месец юни 2009г. до 06.02.2010г. на
главен път I - 8 гр. Пазарджик – гр. Пловдив,в района на
“Могилите”, като пълнолетно работоспособно лице, продължително време не се е
занимавала с общественополезен труд, като е получавала нетрудови доходи по
непозволен и неморален начин, проституирайки на главен път I - 8 гр.
Пазарджик – гр. Пловдив,в района на “Могилите” - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛ.329 ал.1 от НК.
Подсъдимата В.И.В. не се явява.
Същата не е намерена на посочения по
делото адрес, като от приложената
справка от ОД МВР-Пазарджик група “БДС” е видно, че същата е напуснала
пределите на Р България на 09.01.2009 г. и няма данни за нейното завръщане . Производството по делото е в нейно отсъствие
по реда на чл.269 ал.3 т.1 от НПК .
На досъдебното производство
подсъдимата се е признала за виновна по предявеното й обвинение, като в
обясненията си признава изцяло фактите описани в постановлението на РП
Пазарджик .
Прокурора пледира за уважаване на
предложението на РП и налагане на адм.наказание на обвиняемата .
Служебният й защитник – адв.Попова
излага становище, че в съдебно заседание фактическата обстановка е безспорно
установена така, както е изложена в постановлението на РП Пазарджик и предвид
наличието на предпоставките на чл.78А от НК, моли, при определяне на
наказанието съдът да се съобрази с направените самопризнания в ДП и добрите
характеристични данни на подсъдимата, като размера на наложената глоба да бъде
в минимален размер.
Пазарджишкият районен съд, като
обсъди събраните по делото доказателства
прие за установено от фактическа страна следното :
От месец юни 2009 година, с цел да си осигури
парични приходи, подс.В.В., започнала ежедневно да проституира на главен път I – 8- гр.
Пазарджик – гр. Пловдив. Обикновено заставала в района на
могилата около лозята преди разклона за с. Цалапица, където приканват
пътуващите автомобили да спират. За предлаганите сексуални услуги получавала от
20 до 30 лева от клиент.
На 06.02.2010
г. подс. В. отново била на пътя заедно със свидетелката Рена И.. Било студено и
двете си запатили огън да се топлят, докато някой клиент спре, за да получи
сексуална услуга.
В
същото време на пътя се провеждала специализирана полицейска операция от РУ на
МВР Пазарджик за проституиращи лица. Така св. Николов - полицейски служител
-забелязал подс. В. и св. И., които междувременно се опитали да се скрият след
като видяли полицаите. Двете били извикани от служителите на полицията и
запитани какво правят, при което заявили, че чакат клиенти и са излезли да
проституират. Заявили, че излизат всеки ден. След това били отведени в
районното управление на МВР, където им снели писмени обяснения.
През целия
период от месец юни 2009г. до 06.02.2010г.,
подс.В., въпреки че е работоспособна, не е полагала общественополезен труд,
нито е търсила работа, като е получавала единствено нетрудови доходи от
проституция.
По делото е
приложено писмо изх.№ПУ-0230/10г. от Дирекция „Бюро по труда”-Пазарджик, от
което е видно, че подс.В. няма и не е имала регистрация в Д”БТ”-Пазарджик.
Видно от
приложеното по делото свидетелство за съдимост подс.В. не е осъждана към
момента на извършване на деянието.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните в наказателното производство доказателства, инкорпорирани в
доказателствения материал по делото по реда на чл.378 ал.2 от НПК .
При така възприетата и приета за установена
фактическа обстановка съдът намира, че подс. В.И.В. е осъществила от обективна
и субективна страна престъпния състав на чл.329 ал.1 от НК, като от месец юни 2009г. до 06.02.2010г., на главен път I - 8 гр.
Пазарджик – гр. Пловдив, като пълнолетно работоспособно лице, продължително
време не се е занимавала с общественополезен труд, като е получавала нетрудови
доходи по непозволен и неморален начин, проституирайки на главен път I - 8 гр.
Пазарджик – гр. Пловдив.
Деянието е осъществено от подс.В. умишлено,
тъй като е съзнавала обществено опасния характер на деянието си и е предвиждала
настъпването на обществено опасните последици .
Причините за извършване на
престъплението се коренят в незачитането
на правовия ред в държавата .
Наказанието предвидено в чл.329 ал.1 от НК е
до 2 години лишаване от свобода, подс.В.
е пълнолетна, неосъждана към момента на
извършване на деянието, не е освобождавана от наказателна отговорност по реда
на глава 28-ма от НПК и от престъплението не са причинени имуществени вреди.
Поради гореизложеното
съдът счита, че подс.В. следва да бъде освободена от наказателна отговорност за
извършеното престъпление по чл.329 ал.1 от НК .
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата съдът взе предвид
разпоредбите на чл.27 ал.1 от ЗАНН, като отчете тежестта на деянието и
подбудите за неговото извършване. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът съобрази направеното
самопризнание от страна на подсъдимата и чистото съдебно минало към момента на
извършване на деянието. Ето защо, съдът,
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства определи на подс.В.
адм.наказание глоба в размер на 500 лв. платима в полза на държавата по бюджета
на съдебната власт, която е минимално предвидена в закона за извършеното от
подсъдимата правонарушение .
По изложените
съображения съдът постанови решението си .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :