О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
гр.
Велико Търново, 09.02.2022 г.
Административен съд – гр. Велико Търново, ІV–ти състав, в
закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и втора година,
в състав :
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: Йорданка Матева
като разгледа
докладваното от съдия Матева адм. д. № 59/2022
г. по описа на Административен съд – град Велико Търново, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 135, ал. 5 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
Д.К.Т.
*** е предявила искова молба (ИМ) срещу Председателя на Районен съд – Русе с
вх. № 20856/26.06.2020 г. по описа на същия, с която е поискала изплащане на
обезщетение за вредите, които й причинил отказът на ответника да „приеме и
входира“ предходна нейна ИМ срещу две физически лица, обективиран в негово
Разпореждане от 07.05.2018 г.
Въз
основа на ИМ с вх. № 20856/26.06.2020 г. е образувано гр. д. № 2484/2020 г. по
описа на Районен съд - Русе.
С
молба вх. № 269261/22.04.2021 г. по това гр. д. № 2484/2020 г. по описа на
Районен съд - Русе ищцата е уточнила, че правното основание за иска е чл. 1 от ЗОДОВ, а ответник по него е Районен съд - Русе, от който се претендира
обезщетение за имуществени вреда на стойност 5 000 лева и за морални още
толкова на основание неправилното администриране от председателя на съда на
нейната ИМ от 2018 г..
След
отводи на всички съдии от Русенски и Беленски РС, делото е изпратено по
подсъдност на ГОРС от Апелативния съд – Велико Търново с Определение от
26.10.2021 г., въз основа на което е образувано гр. д. № 2016/2021 г. на Горнооряховски
районен съд (ГОРС).
С Определение
№ 91/17.01.2022 г. по гр. 2016/2021 г. на ГОРС, съдът е прекратил
производството пред себе си и е изпратил делото на настоящия съд, с мотива, че се
претендират вреди от незаконосъобразен административен акт на председателя на
Русенски районен съд, в качеството му на административен ръководител, спрямо
служители на същия съд, издаден на основание чл. 80, ал. 2 от ЗСВ – като такъв акт
е квалифицирано Разпореждането от 07.05.2018 г. на председателя на Русенски
районен съд „Да не се приема и входира“ ИМ на Т. от 2018 г. Въз основа на това определение
е образувано настоящето дело.
Според
настоящия съд обаче делото не му е подсъдно, доколкото предявените искове не са
такива по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като не касаят отговорност за вреди от незаконосъобразен
административен акт. Мотивите на АСВТ в тази насока са следните:
Според
правната теория административната дейност е всяка властническа дейност, която е
подзаконова дейност и има за цел изпълнението на закона. Административната
дейност е тази, която не е законодателна или съдебна. Не е административна
дейност никоя част от съдопроизводството – вкл. т.нар. „администриране“ на ИМ и
в частност действията, които председателят на съда или оправомощено от него
лице дължи във връзка с образуването на едно гражданско (или друго) дело. Това
е правораздавателна дейност, която обезпечава достъпа до съд на гражданите. Предявяването
на ИМ е основополагащо процесуално действие на ищеца, което слага началото на
гражданския съдебен процес. Съгласно чл. 125 от ГПК, именуван „Предявяване на
иска“, искът е
предявен с постъпването на исковата молба в съда. Самото „постъпване“ няма как
да се реализира без съответната правна и техническа дейност по насрещното
приемане на ИМ от страна на съда. Ето защо разпореждането на председателя на
съда да не се приеме и входира една ИМ означава да се откаже постъпването й,
което ще рече да се отрече самото предявяване на иска със всички (отново)
правни последици от това. Отказът да се приеме една ИМ е винаги отказ от
правосъдие, а не административна дейност и не административен отказ, който отказ от
правосъдие прегражда по-нататъшното развитие на делото и подлежи на съответния
съдебен контрол (по аргумент от чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК), независимо от името
и формата на акта, с който е постановен, както и от неговия издател –
председател съд, оправомощен от него или съдия – докладчик.
Не
може да се сподели разбирането на ГОРС, че приемането на ИМ и нейното
администриране като цяло представлява административна дейност на ръководителя
на орган на съдебната власт спрямо негови служители, защото предявяването на
ИМ, което става с постъпването й в съда (т.е. със завеждането й в съответните
книги и даването на пореден номер) е едно чисто процесуално действие, което има
съответните процесуални, но и материалноправни последици – например прекъсване
на погасителната давност относно заявеното вземане. Т.е. касае се за правно
действие на ищеца, на което съответства също правно задължение от страна на съответния
сезиран съд. Разпореждането на председателя му да не се приема ИМ е по същество
съдебен акт, с който се прегражда възможността да се образува дело и да се
търси и получи съдебна защита, който съдебен акт подлежи на съответния съдебен
контрол. Разпореждането на председателя да не се приема ИМ
не е административен акт по смисъла на АПК и съответно няма как настоящият съд
да е компетентен по иск за вреди от такъв акт (дори и да е проведена успешно защита
срещу нето като неправилен).
Тук е
мястото да се посочи, че поначало нормата на чл. 80, ал. 2 от ЗСВ, на която се позовава
ГОРС, за да квалифицира акта на председателя на Русенски районен съд във връзка
с образуване на гражданско дело по ИМ на ищцата по настоящето дело срещу други
две лица е неприложима в случая, до колкото цитираната норма от ЗСВ касае правомощия
на председателя да осъществява общо
организационно и административно ръководство на съда, издавайки вътрешно –
служебни актове, докато в случая е налице праворазравателна дейност - произнасяне
по въпроса да се приеме или не една ИМ със съответните правни последици за
търсената защита от ищцата, което произнасяне далеч не е адресирано до служителите
на съда, а най-вече до лицето, сезирало съда със съответното искане - да се
предяви иск, като се извършат съответните действия за това. Именно защото
приемането на ИМ и образуването на делата не е административна дейност правната
регламентация на правомощията на председателя в тази насока (по приемане на ИМ
и образуване на делата) не се съдържат в нормата на чл. 80 от ЗСВ изобщо.
От изложените
твърдения на ищцата е ясно, че се претендират вреди от разпореждането на
председателя на Русенски РС да приеме нейна предходна ИМ – т.е. от неговия съдебен
акт, преграждащ търсената от нея защита по съдебен ред и по никакъв начин не
може да се изведе правната квалификация на иска от Т. за вреди като такъв по
чл. 1 ЗОДОВ, както ГОРС е приел.
Ето
защо съдът счита, че се налага настоящият съдебен състав да прекрати
производството по делото пред себе си и да подигне спор за подсъдност с общия
съд пред състав, включващ трима съдии от ВКС и двама от ВАС за определяне на
компетентния съд да разгледа настоящия спор.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 135, ал. 5 вр. ал. 4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 59/2022 г. по описа на
Административен съд – град Велико Търново.
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред смесен
петчленен състав на Върховния административен съд и Върховния касационен съд
между Административен съд – Велико Търново и Горнооряховски районен съд по
исковата молба от Д.К.Т. *** срещу Районен съд – Русе с вх. № 20856/26.06.2020
г. за обезщетение за вреди от Разпореждането от 07.05.2018 г. на председателя
на последния да не се приеме и входира друга предходна нейна ИМ.
Определението
НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване.
Препис
от това определение да се изпрати на Д.К.Т. *** за сведение.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: