№ 1953
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20241100505174 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Ц. Ц. Т., с която се обжалва изцяло
Решение № № 4027 от 06.03.2024 г., постановено по гр.дело № 23791/2023 г.
на Софийски районен, 91 състав, с което е отхвърлен като неоснователен и
недоказан предявеният от Ц. Ц. Т. срещу Я. К. Т. иск с правно основание чл.
23, ал. 1 от СК, за признаване за установено по отношение на ответницата, че
ищецът е изключителен собственик на Апартамент № 56, находящ се в гр.
София, ж.к.„Люлин“, бл. ****, състоящ се от дневна, кухня и обслужващи
помещения със застроена площ от 42.04 кв.м. и с идентификатор
68134.4361.136.13.10, и при съседи: изток – ап. 55, запад – ап. 57, север –
стълбище, юг – зелена площ, отгоре – ап. 59, отдолу – ап. 53, съседи по
идентификатор: на етажа – идентификатори, завършващи на 9 и 11, под
апартамента – завършващ на 7, над апартамента – завършващ на 13, заедно с
избено помещение № 10 с площ от 2.41 кв.м., при съседи: изток – коридор,
запад – разделна стена с вх. Г, север – мазе № 9, юг – зелена площ, заедно с
2.932 % идеални части от общите части на вх. В на сградата и от правото на
строеж върху мястото, върху което е построена сградата, съставляващо
поземлен имот с идентификатор 68134.4361.136, закупен с Нотариален акт за
покупко – продажба вх. № 47852, Акт № 79, том CVIII, дело 34138, Имотна
партида № 564702/20.07.2018 г. на Агенция по вписванията – София; оставено
е без уважение искането на Ц. Ц. Т. за присъждане на разноски, осъден е, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК Ц. Ц. Т. да заплати на Я. К. Т. сумата от 1370.51
лева – разноски в производството.
1
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния
закон и съществени процесуални правила. Моли се да се отмени решението и
да се постанови ново, с което да се приеме за установено спрямо ответника, че
въззивникът-ищец е изключителен собственик на процесния имот.
Претендира разноски в двете инстанции.
Постъпил е отговор от въззиваемата Я. К. Т., с който се оспорва
въззивната жалба и се моли за оставянето й без уважение. Поддържа и
становището си, заявено с отговора на исковата молба, че предявеният иск е
недопустим, като цитира практика на ВКС.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока за обжалване, от
страна в първоинстанционното производство имаща интерес от обжалването и
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по иск с правно основание
чл. 23, ал. 1 от СК от Ц. Ц. Т. против Я. К. Т., за признаване в отношенията
между страните, че по силата на осъществена трансформация на лично за
ищеца имущество, същият е изключителен собственик на придобит по време
на брака недвижим имот, съставляващ Апартамент № 56, находящ се в гр.
София, ж.к. Люлин, бл. ****, състоящ се от дневна, кухня и обслужващи
помещения със застроена площ от 42.04 кв.м. и с идентификатор
68134.4361.136.13.10, и при съседи: изток – ап. 55, запад – ап. 57, север –
стълбище, юг – зелена площ, отгоре – ап. 59, отдолу – ап. 53, съседи по
идентификатор: на етажа – идентификатори, завършващи на 9 и 11, под
апартамента – завършващ на 7, над апартамента – завършващ на 13, заедно с
избено помещение № 10 с площ от 2.41 кв.м., при съседи: изток – коридор,
запад – разделна стена с вх. Г, север – мазе № 9, юг – зелена площ, заедно с
2.932 % идеални части от общите части на вх. В на сградата и от правото на
строеж върху мястото, върху което е построена сградата, съставляващо
поземлен имот с идентификатор 68134.4361.136, закупен с Нотариален акт за
покупко – продажба вх. № 47852, Акт № 79, том CVIII, дело 34138, Имотна
партида № 564702/20.07.2018г. на Агенция по вписванията - София.
Ищецът е изложил твърдения, че ответницата е негова бивша съпруга,
като бракът им бил прекратен с влязло в сила решение. Изложил е твърдения,
че по време на брака с ответницата са придобили с договор за продажба на
недвижим имот процесния имот, описан по-горе, но имотът е негова
собственост по силата на преобразуване на лично имущество - закупен е с
лични средства с извънсемеен произход - получени от майката на ищеца след
продажба на неин собствен недвижим имот.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата е депозирала отговор на
исковата молба, с който на първо място е посочила доводи, че предявеният иск
е недопустим, като е изложила съображения, че по отношение на процесния
недвижим имот страните са постигнали споразумение по чл. 51 от СК,
утвърдено с Решение № 74/02.08.2021г., постановено по гр. дело №
20211860100413 по описа на Районен съд – Пирдоп, съобразно което
посоченият по-горе недвижим имот, след прекратяване на брака, ще остане в
режим на обикновена съсобственост. Посочила е, че това споразумение,
възпроизведено в съдебно решение, има характера на Договор за спогодба по
чл. 365 от ЗЗД и е породило вещнопрехвърлително действие, като този
договор изключва претенцията по чл. 23, ал. 1 СК на ищеца. Изложила е и
отделно съображения по основателността на иска. Поискала е, поради
недопустимост на иска, производството по делото да бъде прекратено, а ако се
2
приеме, че искът е допустим – да бъде отхвърлен, като неоснователен.
С Решение № № 4027 от 06.03.2024 г. г., постановено по гр.дело №
23791/2023 г. на Софийски районен, 91 състав, е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявеният от Ц. Ц. Т. срещу Я. К. Т. иск с
правно основание чл. 23, ал. 1 от СК, за признаване за установено по
отношение на ответницата, че ищецът е изключителен собственик на
Апартамент № 56, находящ се в гр. София, ж.к.„Люлин“, бл. ****, състоящ се
от дневна, кухня и обслужващи помещения със застроена площ от 42.04 кв.м.
и с идентификатор 68134.4361.136.13.10, и при съседи: изток – ап. 55, запад –
ап. 57, север –стълбище, юг – зелена площ, отгоре – ап. 59, отдолу – ап. 53,
съседи по идентификатор: на етажа – идентификатори, завършващи на 9 и 11,
под апартамента – завършващ на 7, над апартамента – завършващ на 13,
заедно с избено помещение № 10 с площ от 2.41 кв.м., при съседи: изток –
коридор, запад – разделна стена с вх. Г, север – мазе № 9, юг – зелена площ,
заедно с 2.932 % идеални части от общите части на вх. В на сградата и от
правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата,
съставляващо поземлен имот с идентификатор 68134.4361.136, закупен с
Нотариален акт за покупко – продажба вх. № 47852, Акт № 79, том CVIII,
дело 34138, Имотна партида № 564702/20.07.2018 г. на Агенция по
вписванията – София; оставено е без уважение искането на Ц. Ц. Т. за
присъждане на разноски, осъден е, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Ц. Ц. Т. да
заплати на Я. К. Т. сумата от 1370.51 лева – разноски в производството.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е намерил, че
страните са сключили граждански брак на 07.01.1996 г., който е бил прекратен
с влязло в сила на 02.08.2021 г. решение по гр. д. № 20211860100413/2021 г. на
Районен съд - Пирдоп. Приел е, че безспорно по делото е установено, че на
20.07.2018г. на името на ищеца, който към посочената дата е бил в граждански
брак с ответницата, е придобит описания в нотариален акт за покупко –
продажба недвижим имот, както и че не е доказано в процеса по безспорен и
категоричен начин влагането на лични на ищеца средства в придобиването на
спорния недвижим имот.
В решението си, първоинстанционният съд правилно е квалифицирал
иска като такъв по чл. 23, ал. 1 СК, като такава квалификация на иска е дадена
и в Определение № 66212/30.05.2023 г., постановено по реда на чл. 140 за
насрочване на делото, независимо от това, че Софийският районен съд е
допуснал очевидна фактическа грешка при цифровото обозначаване на
предявения иск, като е посочена ал. 2, вместо ал. 1, но пък словесното
изразяване е правилно, тъй като в посоченото определение изрично е
посочено, че ищецът е предявил срещу ответницата иск за признаване за
установено по отношение на ответницата, че ищецът притежава правото на
собственост върху недвижимия имот вследствие на „пълна“ трансформация и
е разпределена доказателствена тежест.
В становище по становище на ответника, вх. № 209630/24.07.2023 г. по
описа на Софийски районен съд, депозирано от ищеца, ищецът е заявил, че
претендира пълна трансформация и признаването му за изключителен
собственик, видно и от факта, че сумата за покупко-продажбата на процесния
недвижим имот е заплатена изцяло от майка му. В становището си ищецът
изрично е посочил, че докладът на съда е обоснован и законосъобразен.
При така изложеното, без да намира за потребно на настоящия етап да
обсъжда събраните по делото доказателствени средства, настоящият съд
намира от правна страна следното:
Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното
3
решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК,
извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени
допустимостта му в обжалваната част, в резултат на която проверка намира, че
решението на Софийски районен съд е валидно, но е недопустимо.
Обжалваното решение е недопустимо, доколкото районният съд се е
произнесъл по недопустим иск. На основание чл. 270, ал. 3 изр.1 от ГПК,
обжалваният акт следва да се обезсили, а производството по делото - да се
прекрати, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 СК, лични са вещните права,
придобити по време на брака изцяло с лично имущество.
Безспорно е в случая, че ищецът е предявил иск по чл. 23, ал. 1 СК – за
признаване за установено, че е изключителен собственик на процесния
недвижим имот вследствие на пълна трансформация.
Според ТР № 3/29.11.2018г. по тълкувателно дело № 3/2015г., ОСГК, ако в
утвърденото от бракоразводния съд споразумение по чл.99 ал.3 или чл.101
ал.1 СК /1985г./, респ. чл.49 ал.4 или чл.51 ал.1 СК /2009г./, съпрузите
уговорят, че придобитият през време на брака им имот остава съсобствен
помежду им, без да са посочили изрично обема на правата си в
съсобствеността, е допустимо в последващ исков процес да се установява по-
голям дял на единия съпруг, на основание частична трансформация на негово
лично имущество по чл.21 ал.2 СК /1985г./, респ., чл.23 ал.2 СК/2009г./. От
разясненията, дадени с това ТР следва, че когато в споразумението съпрузите
са изразили воля, че придобитият през време на брака имот остава съсобствен,
искът по чл. 21 ал.1 СК/отм./, респ. чл.23 ал.1 СК за признаване изключителна
собственост на придобит по време на брака имот в режим на съпружеска
имуществена общност, не може да бъде проведен и е недопустим. Това е така,
защото не подлежи на пререшаване въпросът за наличие на съсобственост
между страните, бивши съпрузи, уреден със споразумението, имащо характер
на договор за спогодба....“
В настоящия случай страните са се споразумели, че въпросното
имущество се трансформира в обикновена съсобственост между тях. Тази
трансформация допуска последваща претенция за по-голям дял от същото,
защото не се променя договорения характер на имуществото като
съсобствено, но изключва възможност за претенция за изключителна
собственост върху него от единия от бившите съпрузи, тъй като се променя
договорения характер на същото. Това е така, тъй като Споразумението между
страните в брачния им процес относно трансформацията на придобитото по
време на брака им имущество след развода, възпроизведено в диспозитива на
Решение № 74/02.08.2021 г., постановено по гр. дело № 413/2021 г. по описа
на Районен съд - Пирдоп, е с характер на Договор за спогодба. Претенцията на
ищеца-жалбоподател, обаче, не е за по-голям дял от имота, в който случай
трябва да посочи в какво съотношение е претендираната съсобственост върху
имота, а за изключителна собственост върху него, каквато претенция,
променяща договорения характер на имуществото като съсобствено, е
недопустима.
В същия смисъл е и съдебната практика на ВКС - Решение № 116 от
21.01.2021г. на ВКС, II г.о. по гр.д.№ 787/2020г., основано на тълкувателно
дело № 3/2015г. на ОСГК на ВКС, в мотивите на което е посочено: „ ...бракът
на страните е прекратен на основание чл.50, вр. чл.51 СК и чл.330 ГПК...
Според ТР № 3/29.11.2018г. по тълк.д.№ 3/2015г., ОСГК, ако в утвърденото от
бракоразводния съд споразумение по чл.99 ал.3 или чл.101 ал.1 СК /1985г./,
4
респ. чл.49 ал.4 или чл.51 ал.1 СК /2009г./, съпрузите уговорят, че
придобитият през време на брака им имот остава съсобствен помежду им, без
да са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността, е допустимо в
последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг, на
основание частична трансформация на негово лично имущество по чл.21 ал.2
СК /1985г./, респ., чл.23 ал.2 СК /2009г./. От разясненията, дадени с това ТР
следва, че когато в споразумението съпрузите са изразили воля, че
придобитият през време на брака имот остава съсобствен, искът по чл.21 ал.1
СК /отм./, респ. чл.23 ал.1 СК за признаване изключителна собственост на
придобит по време на брака имот в режим на СИО не може да бъде проведен
и е недопустим. Това е така, защото не подлежи на пререшаване въпросът за
наличие на съсобственост между страните, бивши съпрузи, уреден със
споразумението, имащо характер на договор за спогодба....“.
Когато в споразумението не са посочени квотите на съпрузите в
съсобствеността, е допустимо да се предяви иск по чл. 23, ал. 2 СК – за
частична трансформация на лични средства. В случая такъв не е предявен и по
него не се дължи произнасяне.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че съдът се е
произнесъл по непредявен иск, като в тази връзка следва да се посочи, че
правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на твърденията
на ищеца за пораждащите спорното материално право факти.
Както се посочи и по-горе, в решението си първоинстанционният съд
правилно е квалифицирал иска като такъв по чл. 23, ал. 1 СК, като такава
квалификация на иска е дадена и в Определение № 66212/30.05.2023 г.,
постановено по реда на чл. 140 за насрочване на делото, независимо от това,
че Софийският районен съд е допуснал очевидна фактическа грешка при
цифровото обозначаване на предявения иск, като е посочена ал. 2, вместо ал.
1, но пък словесното изразяване е правилно, тъй като в посоченото
определение изрично е посочено, че ищецът е предявил срещу ответницата
иск за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът
притежава правото на собственост върху недвижимия имот вследствие на
„пълна“ трансформация и е разпределена доказателствена тежест.
В становище по становище на ответника, вх. № 209630/24.07.2023 г. по
описа на Софийски районен съд, депозирано от ищеца, ищецът е заявил, че
претендира пълна трансформация и признаването му за изключителен
собственик, видно и от факта, че сумата за покупко-продажбата на процесния
недвижим имот е заплатена изцяло от майка му. В становището си ищецът
изрично е посочил, че докладът на съда е обоснован и законосъобразен, а в
открито съдебно заседание, проведено на 04.12.2023 г. пред първата
инстанция, процесуалният представител на ищеца е заявил, че няма
възражения по проекта за доклад на съда.
Поради изложеното, предявеният иск по чл. 23, ал. 1 СК, е недопустим.
Софийският районен съд, като не е констатирал недопустимостта, а се е
произнесъл с решение по същество, е постановил недопустимо съдебно
решение, което следва да се обезсили изцяло, а производството по делото - да
се прекрати.
Относно правилността на решението:
С оглед извода за недопустимост на обжалваното решение, въззивният
съд не дължи излагане на доводи по съществото на спора, тъй като въпросът
за правилността на съдебния акт може да бъде повдиган само при положение,
че същият е валиден и допустим.
Относно разноските:
5
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, разноски се
следват на въззиваемата страна, като съдът осъжда Ц. Ц. Т. да заплати на Я. К.
Т. сторените разноски пред въззивната инстанция в производството по в. гр.
дело № 5174/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-въззивен брачен
състав, в размер на 2250 лв. Това възнаграждение не е прекомерно, при
съобразяване на действителната правна и фактическа сложност на делото,
както и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа.
Воден от горното и на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 4027 от 06.03.2024 г. г., постановено по гр.дело №
23791/2023 г. на Софийски районен, 91 състав, в частта, в която е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявеният от Ц. Ц. Т. срещу Я. К. Т. иск с правно основание
чл. 23, ал. 1 от СК, за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е
изключителен собственик на Апартамент № 56, находящ се в гр. София, ж.к.„Люлин“, бл.
****, състоящ се от дневна, кухня и обслужващи помещения със застроена площ от 42.04
кв.м. и с идентификатор 68134.4361.136.13.10, и при съседи: изток – ап. 55, запад – ап. 57,
север –стълбище, юг – зелена площ, отгоре – ап. 59, отдолу – ап. 53, съседи по
идентификатор: на етажа – идентификатори, завършващи на 9 и 11, под апартамента –
завършващ на 7, над апартамента – завършващ на 13, заедно с избено помещение № 10 с
площ от 2.41 кв.м., при съседи: изток – коридор, запад – разделна стена с вх. Г, север – мазе
№ 9, юг – зелена площ, заедно с 2.932 % идеални части от общите части на вх. В на сградата
и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, съставляващо
поземлен имот с идентификатор 68134.4361.136, закупен с Нотариален акт за покупко –
продажба вх. № 47852, Акт № 79, том CVIII, дело 34138, Имотна партида №
564702/20.07.2018 г. на Агенция по вписванията – София и ПРЕКРАТЯВА производството
по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Ц. Ц. Т., ЕГН **********, да заплати на
Я. К. Т., ЕГН **********, сумата в размер на 2250 лева – разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, сторени в производството по въззивно гражданско дело № 5174/2024 г. по
описа на Софийски градски съд, ГО, I-ви въззивен брачен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ц. Ц. Т., ЕГН **********, за присъждане
на разноски.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок, считано от датата на връчването на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6