РЕШЕНИЕ
№ 362
гр. Перник, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Гражданско дело №
20211700100577 по описа за 2021 година
Производството по делото образувано въз основа на искова молба от З. З. С.
срещу ЗК„ЛЕВ ИНС“АД, с която са предявени два обективно съединени иска с правно
основание чл.432 КЗ както следва:
-за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000,00лв.- частичен
иск от пълния размер на иска от 30 000,00лв., представляващ обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП от ***, ведно със законната лихва върху главницата от
11.09.2019г. до окончателното изплащане.
-за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 17,00лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП от ***, ведно със
законната лихва върху главницата от 11.09.2019г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че процесните вреди са му причинени при ПТП от ***, за което
вина има водача на товарен автомобил „Мерцедес 811Д“, с рег.№***, за който е имало
валидна сключена застраховка “Гражданска отговорност” в ответното дружество.
В законоустановения срок ответникът ЗК„ЛЕВ ИНС“АД е депозирал отговор, с
който исковете са оспорени изцяло по основание и размер, поради което и се иска
отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на всеки от
елементите, пораждащи неговата отговорност. Ответникът е направил възражение за
съпричиняване от ищеца на вредите, тъй като същият не е поставил предпазен колан.
Претендираното обезщетение за неимуществени вреди е оспорено по размер като
прекомерно.
Производството по делото е образувано след като същото е било изпратено с
протоколно определение от 20 септември 2021, постановено по гражданско дело номер
1
02365 по описа за 2020 г. по описа на ПРС, с което съдът, разглеждащ делото като
първа инстанция е намерил, че, предвид допуснатото пред него изменение на иска и
доколкото същият е с материален интерес над 25 000,00 лева, то са налице и
предпоставките за подсъдност на делото на Окръжен съд - Перник по смисъла на чл.
104, т.4 от ГПК, поради което и е прекратил производството по гражданско дело №
2365/2020 г. по описа на Районен съд - Перник, като е изпратил същото по подсъдност
на Окръжен съд - Перник.
След постъпване на делото в ПОС е било образувано настоящото производство
и е бил определен за съдия- докладчик по делото настоящият такъв. Съдът след като се
запозна с извършените по делото действия пред първата инстанция и с материалите по
делото, намира следното: делото пред ПРС е било образувано въз основа на искова
молба от З. З. С. срещу ЗК„ЛЕВ ИНС“АД, с която са били предявени два обективно
съединени искове с правно основание чл.432 КЗ както следва:
-за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10
000,00лв.- частичен иск от пълния размер на иска от 30 000,00лв. /впоследствие
увеличен на сумата от 30 000 лв, което е довело и до изпращане делото на ПОС/,
представляващ обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от ***, ведно със
законната лихва върху главницата от 11.09.2019г. до окончателното изплащане.
-за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 17,00лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП от ***, ведно със
законната лихва върху главницата от 11.09.2019г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че процесните вреди са му причинени при ПТП от
***, за което вина има водача на товарен автомобил „Мерцедес 811Д“, с рег.№***, за
който е имало валидна сключена застраховка “Гражданска отговорност” в ответното
дружество.
В законоустановения срок ответникът ЗК„ЛЕВ ИНС“АД е депозирал
отговор, с който исковете са оспорени изцяло по основание и размер, поради което и се
иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на всеки от
елементите, пораждащи неговата отговорност. Ответникът е направил възражение за
съпричиняване от ищеца на вредите, тъй като същият не е поставил предпазен колан.
Претендираното обезщетение за неимуществени вреди е оспорено по размер като
прекомерно.
ПРС е изготвил доклад по делото, обективиран в определение от 11.08.2020
година, като в същия е разпределил по реда на чл. 154 ГПК и доказателствена тежест в
процеса, както следва: относно релевантните факти и обстоятелства: Ищецът следва да
2
докаже, че към момента на увреждането е било налично валидно застрахователно
правоотношение по договор за “Гражданска отговорност ” между причинителя на вредите
/делинквента/ и ответното застрахователно дружество, както и наличието на всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди- ПТП, вреди, включително по вид и размер, причинна връзка между
ПТП и вредите. Ответникът е длъжен да докаже възраженията и твърденията си, като може
да изрази становище по представените доказателства, както и да представи нови такива. В
проведеното по делото първо с.з от 28.09.2021 г., докладът е бил обявен за окончателен
по делото, като съдът при взето становище на страните по делото е обявил с нарочно
протоколно определение и за безспорно и ненуждаещо се от доказване от страните, че
към датата на ПТП е налично валидна застрахователна полица „Гражданска
отговорност“ за товарен автомобил „Мерцедес 811Д“, с рег.№ ***. СЪДЪТ Е допуснал
по делото и изслушването да САТЕ И СМЕ, впоследствие и допълнителна СМЕ, като в
проведените четири поредни съдебни заседания, съдът е изслушал вещите лица по
допуснатите експертизи и с протоколни определения е приел същите като
доказателства по делото. По делото съдът е допуснал и събрал и гласни доказателства,
посредством разпита на двама свидетели, както и допълнително представени писмени
доказателства по делото от страните в производството. С оглед постъпила молба по
делото от ищеца, докладвана в последното по делото с.з., в което производството е
било прекратено и делото е било изпратено по компетентност на ПОС, съдът е
докладвал молбата, съгласно която е намерил, че съгласно разпоредбата на чл. 214,
ал.1, изречение последно от ГПК до приключване на съдебното дирене в първа
инстанция ищецът може да измени размера на предявения иск, поради което и съдът
намира, че са налице предпоставките за допускане на исканото изменение на иска по
реда на чл. 214, ал.1 ГПК направено с молба, представена от ищеца в днешното
съдебно заседание, поради което и е определил следното: ДОПУСКА исканото
увеличаване на същия, като искът следва да се счита предявен за сумата от 30000,00
лева, ведно със законната лихва, считано от 11.09.2019 г., евентуално от 29.11.2019 г.,
до окончателното изплащане на сумата.
Настоящият съдебен състав е бил определен да разгледа делото след изпращането
му по подсъдност е образуването на гр.д. 577 по описа на ПОС за 2021 г, като съдът с
определение от 08.10.2021 г. е докладвал делото и е описал развилите се действия пред
ПРС, като е намерил, на първо място с оглед приетото от ПРС изменение на иска, че
ПОС е компетентният съд, който следва да разгледа делото. На следващо място, съдът
намерил, че извършените от първата инстанция процесуални действия в тяхната цялост
от докладване на делото, до приемана на доказателства по делото, чрез приобщаването
на същите в проведените пред първата инстанция, съдебни заседания са валидни и
процесуално правилни действия, като съдът намира, че не следва да преповтаря
извършените вече действия от ПРС, в това число и да извършва нов доклад на делото,
като такъв е бил извършен от първата инстанция и настоящият съдебен състав се
солидаризира със същия, като намира и че допълнения и корекции не следва да бъдат
извършени в посочения смисъл. Съдът е заключил, и че следва да приеме извършените
процесуални действия и събраните по делото доказателства, като ДАДЕ възможност на
3
страните и в производството пред ПОС да изразят становище по същите и
евентуалното събиране на допустими, относими други доказателства по делото и да
отправят своите доказателствени искания, в случай, че имат такива.
Предвид което и съдът е насрочил делото за разглеждане в открито с.з. с
призоваване на страните по делото, като е съобразил и че ищецът е бил освободен по
реда на чл. 83, ал.2 ГПК от внасянето на такси и разноски по делото.
В проведеното по делото открито с.з. от 26.10.2021 г., съдът е обявил доклада за
окончателен по делото. За ищеца З. З. С. представител не се е явил. Съдът е докладвал
и приел по делото постъпила молба от адв.П.К. от АК ***, с вх.№ 4872/22.10.2021 г., с
която същата сочи, че поради уважителни причини не може да се яви по делото, не
възразява делото да се разгледа в нейно отсъствие, няма доказателствени искания,
моли доклада на съда да бъде обявен за окончателен, няма възражения, счита делото за
изяснено от фактическа страна и моли делото да бъде разгледано по същество.
Посочва, че в случай, че се правят доказателствени искания или се представят
доказателства от ответната страна счита същите за преклудирани. По същество моли за
уважаване на исковата претенция, претендира присъждане на направените по делото
разноски, на адвокатски хонорар съгласно чл.38 ал.1 т.2 от ЗА с ДДС като сочи, че е
регистрирана по ЗДДС съгласно приложен списък. Прави възражение за недължимост,
респективно за прекомерност на разноските на ответната страна. Моли за срок за
писмени бележки, като съдът и е дал едноседмичен срок за депозирането на такива.За
ответното дружество “Лев Инс” АД се е явил юк С., който в пледоарията си по
същество на делото сочи, че моли съда да отхвърли исковата претенция като
неоснователна, недоказана, съобразно представените по делото доказателства. Счита,
че претендирания размер е драстично завишен, прекомерен, не отговаря на условията и
изискванията на чл.52 ЗЗД, не отговаря на съдебната практика за подобен род травми и
увреждания. Същите сочи, че са от вид контузия, която е преминала в изключително
лек етап. Няма назначени лекарствени средства, няма представени доказателства в тази
посока, няма предприети лечебни процедури или други такива, с оглед на което счита,
че исковата претенция в такъв размер е неоснователна и недоказана. Моли да се
произнесете с решение, с което да отхвърли претенцията. Представя списък по чл.80
ГПК за направените разноски,които претендира.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Между страните не спори, че е настъпило процесното ПТП, както и мястото на
настъпването му, както и че по силата на застрахователна полица №***, деликвентът е
бил застрахован при ответното дружество към датата на настъпване на ПТП-то - от
***, като това обстоятелство е било отделено като безспорно по делото.
Ищецът твърди, че процесните вреди са му причинени при ПТП от ***, за което
вина има водача на товарен автомобил „Мерцедес 811Д“, с рег.№***, за който е имало
валидна сключена застраховка “Гражданска отговорност” в ответното дружество, като
ответника оспорва всички елементи, пораждащи неговата отговорност. Ответникът е
направил възражение и за съпричиняване от ищеца на вредите, тъй като същият не е
поставил предпазен колан, като именно това са спорните по делото факти, за които и
ПРС, както по-горе ПОС посочи е разпределил доказателствената тежест в процеса.
Обстоятелствата по конкретното пътно-транспортно произшествие се
установяват основно от множеството писмените доказателства, както и частично от
свидетелките показания на двамата разпитани свидетели по делото /но не и за всички
правнорелевантни факти, като част от показанията и на двамата свидетели съдът
намира за недостоверни, за което мотиви ще изложи по-долу в настоящия съдебен
акт/, в точа число от изслушаните и приети по делото САТЕ и два броя СМЕ по
делото.
4
На *** настъпва ПТП, между товарен автомобил „Мерцедес 811Д“, с рег.№*** и
джип „ Нисан Кинг Каб “, с peг. № ***, с водач ищецът- З. З. С. от гр. *** и пътник
седящ до него на дясната седалка – свидетелят - В.Б.Р.. МПС-ТАТА са се движили в
лентата за аварийно спиране при въведена ВОД. В протокола за оглед е описано
следното „...участъкът от пътя — леко стръмен...“, което най- вероятно означава малък
наклон при изкачване. МПС след удара са се движили заедно и видно от САТЕ са
спрели на 58,3 м след мястото на удара, като скоростите, с които двата автомобила са
се движели са респективно за автомобил „Нисан“ от 60 км/ч, скоростта на т.а.
„Мерцедес“ преди ПТП-около 90 км/ч за т.а. „Мерцедес“ са напълно достоверни. ПТП-
то настъпва при следния механизъм: автомобил „Нисан“ се движи по АМ „Струма“ в
посока към гр. София в лентата за аварийно спиране, при ВОД и скорост от 60 км/ч.
При км. 52 е застигнат от движещият се в същата посока с 90 км/ч, т.а. „Мерцедес“
/край гр.***/. Водачът на т.а. „Мерцедес“ не предприема спиране или изпреварване и
следва удар, заден прав, между предната част на т.а. „Мерцедес“ и задната част на
автомобил „Нисан“. Вследствие удара, МПС продължават движението си заедно
/вклинени, при почти идеална транслация/ и спират без описани следи, в положението,
фиксирано в протокола за оглед, представен по делото. В конкретния случай при удара
и вследствие на преносната инерционна сила е довела до относително движение на
тялото на водача назад, и удар в задното стъкло, а не в предното, като същият е бил без
поставен обезопасителен колан. Непосредствено след удара, пътникът, останал в
съзнание – св. В.Б.Р. е оказал помощ на водача и е звъннал на бърза помощ, като
произшествието е станало през нощта, като по данни от фиш на ЦСМП е прегледан на
мястото на инцидента в 1,12 ч;линейката е отпътувала в 1,15ч и е бил в болница в
1,40ч. /поради което и съдът не приема за достоверно, че ПТП-то е станало както е
посочено висковата молба в 1.20 ч/. Водачът на автомобила получава травми в
областта на главата, гърдите и кръста. Приет по спешност в МБАЛ „***“, гр. ***,
където след извършване на необходимите образни и кръвни изследвания и
консултации с интернист и травматолог са установени следните увреждания: Контузия
на главата с подкожен хематом тилно. Сътресение на мозъка. Контузия на гръдния
кош и кръста. Разкъсноконтузна рана на гърба. Проведена инфузионна терапия с прием
на обезболяващи, противооточни и невропротективни медикаменти. Изписан на
07.09.2019г. Към момента на пристигане на линейката, водачът не е бил в безсъзнание,
като видно от амб. Лист №*** от д-р П. Г. е прегледан в 2,11ч когато е съобщил за
загуба на съзнание /без да се посочва за какъв период от време/ при ПТП, болезненост
в главата и гърба. В момента на прегледа е бил контактен, ориентиран за време и
място. Хоспитализиран е в хирургично отделение, където е проследен, диагностично и
е проведено съответно лечение. При лицето е било установено –че е налице
комоционен синдром; мекотъканно нараняване в областта на тила и гърба; разкъсно-
контузна рана на гърба; контузия на кръста. Не е било налице състояние на
комоционна кома и не е имало реална опасност от настъпване на смъртен резултат,
само мозъчното сътресение, като временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, поради което и пациентът е бил изписан на 06.09.2019г. в подобрено
състояние, с препоръки за режим и последващо лечение- амбулаторно лечение за 30
дни, като по делото няма данни за провеждане на контролните прегледи. Според
приложената по делото медицинска документация -Епикриза по ИЗ № *** от МБАЛ
„***“, гр. ***, се установява, че З. З. С.-***, постъпил на: *** и е бил изписан на: *** с
Окончателна диагноза: Комоцио церебри., като в анамнезатаса описани и:
Оплакванията са от болки в главата, гърба и гърдите след ПТП. В същата е посочено,
че пациентът няма ясен спомен за случилото се и че същият е без настъпили
5
усложнения, като е бил изписан с подобрение. По делото са представени и Фактура
№********* от „ ***“ - 7.00лв. за болнична такса за леглоден; Фактура № *** от „ ***“
- 10.00лв. за копие на диск, Амбулаторен лист за преглед на З.С. №***, Фиш за спешна
медицинска помощ на З.С. с поставена работна диагноза: контузия на главата,
Сътресение на мозъка. Контузия на гръдния кош и гърба. От първоначалния преглед е
описано, че същият е бил в съзнание, без отпадна симптоматика, ориентиран. Видно от
експертните заключения, периода на възстановяване е изчислен на около 30 дни, като
свидетелите сочат за по-дълъг период от време – 3-6 месеца, в които се е налагало да
му се помага и че същият е изпитвал емоционален дискомфорт, бил е уволнен от
работа, тъй-като е работил като ***, спрял е временно да полага грижи за двете си
деца, като за него непосредствено се е грижела приятелката му. Видно и от двете СМЕ
по делото, които съдът не намира основание да не кредитира, а напротив двете
заключения не си противоречат помежду си, а напротив описват в детайли
събитийната верига около деянието и последвалите събития по диагностичния и
оздравителния процес при пострадалия, като и двете вещи лица са единодушни, че се
касае за временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като лицето не е
изпадало в кома и по скалата „глазгоу” е било в диапазон 15 т., като и двете вещи лица
по първата СМЕ и по повторната такава- респ. доктор Ч. и д-р Т., еднозначно и
обосновано защитават тази позиция и при това на множества зададени допълнителни
въпроси и от представителите и на двете страни по делото, като в.л. Ч. при разпита си
изрично посочва, че –„В приложената епикриза по делото, ищецът се оказва с лека
обърканост и загуба на съзнание при инцидента, което означава, че никъде няма,
колко време е било това безсъзнание, какво е било това безсъзнателно състояние, има
ли изпускане по малка или голяма нужда, в смисъл всичките тези симптоми, по които
се определя това състояние, за да отиде към временна опасност за живота.
Поддържам, че се касае за временно разстройство на здравето неопасно за живота.
В болницата неврологичен статус е абсолютно отрицателен, „глазгоу кома“ – 15,
т.е. оптималното. От изследванията е направен скенер на глава без промени в
скенера и уточнява –„Глазгоу скалата“ е система за моментно и бързо определяне на
състоянието на пациента, отчитат се три симптома – това е контакт с
пострадалия, наличие на реакция и наличие на болка, може да бъде от 15 до 7. Под 7
или под 8 вече имаме опасност за живота, като под 3 се смята, че на практика е в
кома…”. Следва да се посочи, във връзка със заявеното от пътника в автомобила,
разпитан като свидетел – Р., че водачъте бил „в безсъзнание, със затворени очи и го
е плискал в вода”, че вещото лице също е посочило, че това дори и да се приеме, че е
така не е медицинска диагноза, а само възприятие на другия пътник, и е можело да
трае и „20 сек..”, като в.л. Ч. сочи в с.з., че –„Заявявам, че във фиша, който е от
„Спешна медицинска помощ“ не са отразени такива данни, към момента на прегледа
пише, че ищецът е в съзнание. Във фиша от „Спешна помощ“ е отбелязано от
първоначалния преглед в съзнание без отпадна симптоматика-ориентиран, какво е
било преди това, аз не мога да кажа, при изготвяне на заключението си съм взел
предвид отразеното във фиша от лекарите от Спешна медицинска помощ. Не мога
да отговарям, какво е било състоянието на пострадалия 45 минути преди издаването
на фиша /времето от ПТП-то, до идването на линейката/. В този смисъл, съдът дава
вяра на заявеното от вещото лице, а не от св. Р. /в.л.-„.. Заявявам, че това са
възприятията на свидетеля и не винаги има припокриване между показанията на
свидетеля и реалната медицинска оценка на освидетелственото лице, но дори и да
имаме състояние на временна опасност за живота, никъде не е отразено, за колко
минути, за колко време е било това, то може да е било и за 20 секунди, никои не може
6
да каже, дори и свидетеля..”/.Проведено според вещото лице Ч. е консервативно
лечение, изразяващо се в инфузии с прием на обезболяващи, противооточни и
невропротективни медикаменти. При такъв вид увреди, периода на възстановяване
според експерта е около 30 дни, като вещото лице сочи, че при извършеният на
15.02.2021 г. преглед, не са се установили трайни последици от получените
увреждания при процесния инцидент.
В абсолютно сходен смислов диапазон са и данните, изнесени от другото вещо
лице- Т., както при разпита й пред съда, така и относно отразеното от същата в
извършената от нея СМЕ, порази което съдът приема и двете заключения за обективни,
пълни и безпристрастни, отговорили компетентно и обосновано на поставените задачи,
като следва да се подчертае, и че в своето заключение и при разпита си в.л. Т.,, също
сочи, че –„При положение, че загубата на съзнание е краткотрайна е не е налице
състояние на комоционна кома няма реална опасност от настъпване на смъртен
резултат и мозъчното сътресение се квалифицира като временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. При изписването на 06.09.2019г е в подобрено
състояние с 15т по кома скала/без промяна от постъпването/ с препоръки за режим
и последващо лечение. Указани дати на контролни прегледи. Липсват медицински
данни за проследяване на състоянието; допълнителни изследвания и мероприятия.
Към датата на прегледа 11.05.2021г лицето З. З. С. има предимно психо-вегетативни
оплаквания от повишена напрегнатост. Не провежда лечение. Липсват огнищни и
общомозъчни клинични симптоми свързани с преживяната травма. По
предоставената мед.документация лечение е провеждано в стационар за два дни,
препоръчано за последващо амбулаторно лечение за 30 дни. Няма данни за
провеждане на контролните прегледи”.
Съдът намира, че от събраната по делото медицинска документация, обследвана и
от двете вещи лица по СМЕ и от двете заключения по медицинските експертизи
еднозначно се установява- какъв е бил видът на травмата, времетраенето на същата и
възстановителнията процес, като се касае за състояние на -временно разстройство на
здравето, неопасно за живота-комоцио, възстановило в 30 дневен срок от
изписването, което е видно и от краткото пребиваване в болница на лицето, при
положение, че същото е изписано за домашно лечение, като съдът кредитира
заключенията и относно другите съпътстващи посочени травми- в гърба и коремната
област.
Що се отнася до причинната връзка между ПТП-то и настъпилите травматични
увреждания на ищеца, съдът намира, че пълен и обоснован отговор на тези въпроси се
съдържа в САТЕ по делото, изготвена от в.л. В., които разпитан по делото в хода на с.з
също дава отговор и на много допълнително поставени въпроси, като съдът намира,че
напълно се изяснява и механизмът на настъпване на произшествието, участниците в
същото и причинната връзка между него и травмите на водача на джипа. Съдът
приема, за установено по делото, че както е посочило вещото лице по САТЕ в
експертизата си и поддържа и в разпита си пред съда, то скоростите на автомобилите се
били, както следва джипът с водач, потърпевшия се движел къкм момента на удара със
скорост от около 60 км/ч /за автомобил „Нисан“/ и скорост от около 90 км/ч за т.а.
„Мерцедес“. ПТП настъпва при следния механизъм: автомобил „Нисан“ се движи по
АМ „Струма“ в посока към гр. София в лентата за аварийно спиране, при ВОД и
скорост от 60 км/ч. При км. 52 км е застигнат от движещият се в същата посока с 90
км/ч, т.а. „Мерцедес“. Водачът на т.а. „Мерцедес“ не предприема спиране или
7
изпреварване и следва удар, заден прав, между предната част на т.а. „Мерцедес“ и
задната част на автомобил „Нисан“. Вследствие удара, МПС продължават движението
си заедно /вклинени, при почти идеална транслация/ и спират без описани следи, в
положението, фиксирано в протокола за оглед. По отношение интензитета на удара,
експертизата приема, че става въпрос за инерционните сили /основно преносната/,
възникнали вследствие силата на ударния импулс. В конкретния случай преносната
инерционна сила е била с посока назад /по отношение на автомобил „Нисан“/ и е
довела до относително движение на тялото на водача назад, а не на пътника и удар в
задното стъкло, а не в предното. При отговора на поставените въпроси, вещото лице е
посочило, че разстоянието, което е било необходимо, за да може водачът на т.а.
„Мерцедес“ да намали скоростта си на движение от 90 км/ч до 60 км/ч, е- 5 = 50,89
МН
метра, което от техническа гледна точка означава, че водачът на т.а. „Мерцедес“ е
разполагал с възможността да намали скоростта си на движение от 90 на 60 км/ч и по
този начин да предотврати настъпването на ПТП - дори и при неработещи задни
светлини на автомобил „Нисан“ и при движение на къси светлини от т.а. „Мерцедес“.
Незадействането на спирачната система на т.а. „Мерцедес“ е посочено от вещото лице,
като основната причина за настъпване на ПТП - водачът на т.а. „Мерцедес“ най-
вероятно е имал и възможността да предприеме изпреварване, но данните от протокола
за оглед са малко за категоричен отговор. Следва изрично да се посочи, във връзка с
възраженията за съпричиняване и че водачът на първия автомобил е бил без колан, че в
САТЕ вещото лице е посочило, че в общия случай, използването на обезопасителен
колан възпрепятства удар на водача или пътника на предната седалка в предното
панорамно стъкло, но не го изключва. При анализа на настоящото ПТП дотук е
заключило, че в конкретния случай механизмът на възникване е различен и
породените инерционни сили са преместили тялото на водача в посока назад към
задното стъкло, като при тази ситуация използването или неизползването на колана не
биха възпрепятствали осезаемо преместването на тялото на пострадалия, като съдът
напълно кредитира заключението на вещото лице и отговорите, които същото е дало на
поставените задачи, като и при разпита си в с.з. вещото лице защитава направените от
него изводи, като допълва, че ударът е бил предотвратим /”…Имало е възможност да
се избегне ПТП-то чрез намаляване на скоростта си и на това МПС, движещо се пред
него. Това е единият вариант. И вторият вариант, при условие, да предприеме
изпреварване, ако правилно е отразено, и правилно съм разбрал описаното в
протокола за оглед. Имало е и втора лента свободна. И по-скоро ударът е бил в
лентата за аварийно спиране. Т.е. дясната лента, която по принцип е основна за
движение по магистралата, е била свободна. А лявата е била за обратното
движение, защото е действала временна организация…”/. Така изложеното от вещото
лице е съответно и на отразеното в протокола за ПТП и всички допълнително изискани
писмени доказателства по делото, поради което съдът намира, че освен вредата, се
доказва и причинната връзка между нея и противоправният резултат.
Що се отнася до събрания по делото гласен доказателствен материал, чрез разпита
на ангажираните свидетели К.С./без родство и дела със страните по делото/ и В.Б.Р.
/без родство и дела със страните по делото/ се установява, че ищецът действително е
претърпял негативни емоционални и здравословни изживявания в резултат на
настъпилото ПТП, но досежно интензитета на същите съдът намира, че следва да
кредитира показанията на свидетелите, само дотолкова, доколкото същите са
съответни на горецитираните експертни заключения, като видно и от двете СМЕ по
делото, то възстановителният период на пострадалия от медицинска гледна точка е в
8
рамките на 30 дни, а не както свидетелите- приятели на пострадалия, като Р. е бил и
пътникът в автомобила по време на ПТП-то заявяват по –разтегливи времеви
диапазони от 3-6 месеца, което е възможно от емоционална гледна точка, както и
вещото лице Т. посочва, че пострадалият е тревожен, но не и от медицинска гледна
точка, като съдът в този смисъл два вяра и на двете СМЕ, като не кредитира
показанията на свидителите в този смисъл. Съдът не дава вяра и на заявеното от
свидетелите /още повече че същите са семейство/, относно това, че е имало опасност за
живота на пострадалия, което противоречи на експертните заключение и за
безсъзнанието след катастрофата / св. С.- „ Ищецът го познавам. Приятел ми е от
много години. Да. Зная, че е претърпял пътен инцидент. Миналата година в началото
на месец септември беше. Те бяха някъде на път, моя мъж и той. Аз му звъннах през
нощта да видя докъде са стигнали и моят мъж ми каза, че са претърпяли много
тежка катастрофа. И го беше страх дали З. ще остане жив. Бил е в безсъзнание.
Каза, че камионът е карал с много висока скорост. Моят приятел и ищецът са
приятели. Заедно бяха с джипа. Зная, че след инцидента З. беше закаран в болница. На
следващия ден след инцидента за първи път го видях в болницата. З. не можеше да
стане от леглото, болеше го всичко, имаше отток на главата, въртеше му се свят.
Почти никакви спомени нямаше от инцидента. Рани не знам да е имал. Имаше отток
на главата, болки в ребрата и в гърба. Едвам дишаше. Имаше отток на главата.
Когато го видях той не можеше да се движи. Само лежеше…” и св. Р.- З. го познавам
от около 7-8 години. Близки приятели сме…Същият претърпя ПТП край град *** в
началото на месец септември миналата година, 2019 година…За инцидента знам,
защото аз бях там. Камион удари нашата кола. С него бяхме заедно в автомобила. Аз
бях на предната седалка до шофьора. Имах видимост, но не видях нищо. Отзад
камиона ни удари внезапно. З. остана в безсъзнание, когато аз излезнах от
автомобила. Той беше припаднал. Не можех да му помогна по никакъв начин. Не
можех да го свестя. С вода го плисках. Звъннах на телефон 112 за помощ. Чаках..
Пробвах да осъществя контакт с него, но той не реагираше по никакъв начин,
никакъв контакт… Не излезе сам от автомобила. Когато дойде линейката, той беше
с колан, и аз не можах да освободя сам колана. С помощ на персонала от линейката
те ми помогнаха да откачим колана, защото при самия удар седалката отиде на
задното място на автомобила и счупи задното стъкло на автомобила. Всичко беше
усукано. Нямаше как да го откача. Държавните органи отрязаха ли го колана, що
стана и го извадихме го с носилка от колата….Видимо на З. по главата имаше много
отоци, много синини. Беше с голям оток на главата на първо виждане. Линейката го
закара в частна клиника в град ***….Да. Ходих в болницата. За първи път го посетих
на другия ден сутринта. Състоянието му беше – не говореше, не се движеше,
нищо…”/. В този смисъл, съдът дава вяра на показанията на свидетелите, досежно
обстоятелство, че към момента на инцидента и в болничното заведение, ищецът е
претърпял силни болки и негативни изживявания, които следва да бъдат репарирани по
пътя на обезщетяването на вреди от деликт- неимуществени такива, като субект на
деянието е бил именно водачът на товарния автомобил, застрахован при ответното
дружество, като дава вяра и на изнесеното от свидетелите, че и след това при
прибирането в дома му, ищецът е имал болки и негативни емоции, в това число и
битови неудобства, които са налагали чужда помощ / св. С.-„.. . При изписването той
не се придвижваше сам. Само с чужда помощ. И след като се прибра вкъщи той не
можеше да се движи и имаше нужда от помощ, от човек до себе си… Ние сме ходили
в тях на гости. Той имаше една приятелка, с която живееше. Тя му помагаше за
абсолютно всичко. Бях свидетел, че не можеше да се движи сам. Той не можеше да се
9
грижи сам за себе си. Трябваше му помощ да отиде до банята. Помощ да се оправи.
Имаше много силни болки в цялото тяло…” и св. Р.- „… Водех до банята едвам,
едвам. С всичко необходимо му помагах, което трябваше. Не можеше да се движи, не
можеше нищо…”, но съдът намира, за недостоверни показанията и на двамата
свидетели досежно времетраеното на болките св. Р.-„…Около 3 месеца не можеше
да се движи, всичко го болеше. Въздух нямаше. Гадене, повръщане. Всичко това с
чужда помощ трябваше да му се помага…” И С. С.-„…С чуждата помощ беше поне
три месеца.и на въпрос– А след това той веднага ли почна да извършва дейности,
които не е можел да извършва сам?, отг на св.– Не. Шест месеца не искаше въобще
да излиза. Карали сме го да излезне навън за малко. Той не искаше. Беше го страх от
коли и нямаше желание въобще да излиза. Още го болеше всичко. Просто не искаше да
се завърне към нормалния си начин на живот, според мен. Имаше оплаквания от
болки, световъртеж, гадене….Казах, че три месеца е бил с болки и не е могъл да
става. Той ме пита дали е започнал да живее както преди и аз му казах, че поне шест
месеца не е излизал и не е извършвал никакви нормални дейности…. Имаше оплаквания,
че му се върти свят и му се гади. Все още има оплаквания че има болки в гърба…”./. В
тази им част показанията на свидетелите, противоречат на експертните
заключения, като и не е логично след комоцио /видно от СМЕ/, давността на толкова
интензивни болки, които описват свидетелите да продължат в темпорален диапазон от
3-6 месеца, като съдът счита, че в тази им част и двамата свидетели се опитват да
„подсилят” интензитета на изживяванията като здравословни и физически такива, за да
се завиши претенцията за обезщетение, като съдът намира, че следва да репапира
претърпените неимуществени вреди, съобразно действително изживените негативни
емоции и болки, съответни на двете заключение по делото, именно че да 30 дни
пострадалият се е възстановил от травмата физически, но както сочат и двете вещи
лица, са продължили психическите му негативни изживявания- тревожност, нервност,
страх от шофиране, както сочат свидетелите и е препятствало в първите месеци /макс
до 3 месеца/, нормалния му начин на живот като битуване /хигиенни навици, грижа за
децата му, които свидетелите сочат, че са отишли при майка им/, оставане без работа,
което е липса на финансова средства /св. С.- „…Беше го страх да се води в кола. Беше
го страх да шофира, не искаше да шофира колата си. Отделно сънуваше доста време
кошмари от самия случай. Даже и сега споделя, че сънува кошмари. От самия случай
него го е страх от самите автомобили. И ако трябваше да се тръгне някъде, той
изпитваше ужас… В личния му живот, той преди това се грижеше за двете му деца,
а след това той нямаше възможност да се грижи за тях. А в професионалния му
живот го съкратиха от работа, защото заради болките, които изпитваше, не
можеше да шофира….Не зная точното име на фирмата, но беше ***. Пътуваше
навсякъде…” и св. Р.- „Като се случи инцидента с течение на времето той не може
да работи. Работеше в една фирма като *** и поради тази причина, той вече не
може да шофира, го уволниха..”/. Тези негативни изживявания, съдът намира, че
следва да намерят отражение в обезвредата, която следва да се репарира по пътя на
обезщетяване на неимуществените вреди от претърпяното ПТП и последствията от
същото.
При събраните в настоящото производство доказателства следва, че са установени
елементите от фактическия състав на чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, а именно:
претърпени от ищеца /увредено лице по см. на чл. 478, ал. 2 КЗ/ неимуществени вреди
10
от процесното ПТП, вина за което има водачът на товарния автомобил, ударил отзад
джипа на пострадалия. В конкретни случай съдът намира, че ищецът е материално
легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на деянието. Видно от събраните по делото доказателства, анализирани от
съда по-горе в настоящия съдебен акт, то съдът намира, че прекият иск срещу
застрахователя е доказан по основание.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази, че претърпените болки и страдания от страна на пострадалия са били
интензивни първите 30 дни, като след това продължаващото лечение /за което няма
данни от медицински документи извън обследваните в експертизите и заявеното от
свидетелите, че същият е пиел обезболяващи/, то съдът намира, че негативните
изживявания след този месечен период, предвид естеството на травмата са били по –
скоро от психологическо и негативно емоционално ниво, както и битово такова,
отколкото пряко здравословно /като съдът приема, че за лечението на болката в гърба е
възможно и да е продължил по-дълго възстановителният процес/, но останалите
негативни емоции са били по-скоро от тревожност, спомен от изживяното, финансови
липси, предвид загубата на работа, които са пряка последица от настъпването на ПТП,
намерили стойностен израз и в актуалните към момента на настъпване на събитието
лимити на застрахователно покритие по зад. застраховка "Гр. отговорност" на
автомобилистите, които дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на
принципа на справедливост, следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички
установени по делото обстоятелства. Също и създаденият от съдебната практика
ориентир за справедливо определени суми по аналогични случаи /субективната
преценка за справедливо определени суми за подобни, причинени в близък период
вреди от деликт, следва да има за коректив формираната обща оценка да
пропорционалност, защото справедливостта е елемент от правната реалност/, които
съдебни актове са сравнителен ориентир, каквито са фактите по настоящото дело.
При съвкупната преценка на всички тези обстоятелства, справедливият по чл. 52
ЗЗД и критериите по ППВС № 4/23.12.1968 г. паричен еквивалент за претърпените от
ищеца болки и страдания от ПТП-то е в размер на 20 000 лв. Тази сума конкретно
справедливо ще обезщети в пълен обем ищеца за претърпените болки и страдания, а в
общ план е в съответствие с обществените условия, морал и икономическото
положение в страната, като за разликата до пълния предявен размер от 30 000 лв. искът
следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира, че не следва да се прилага предвидения в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД
на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) максимален размер от 5000 лева. Тази разпоредба е в
противоречие с постановено по преюдициално запитване решение на Съда на
Европейските общности– Решение на Съда (втори състав) от 24.10.2013 г. по дело C-
277/12 (Vitalijs Drozdovs срещу Baltikums AAS). В същото е прието, че не се допуска
национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" при използването на моторни превозни средства, да покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна
уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството
/като в случая не е настъпила смърт/, настъпила при пътнотранспортно произшествие,
само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1,
параграф 2 от Втора директива 84/5. Посоченото решение е задължително за съда на
основание чл. 633 от ГПК.
11
По възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД
Приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени
действия или бездействия на пострадалия, както и да е доказан, а не хипотетичен и
предполагаем, като тежестта на доказване за съпричиняване е върху застрахователя.
От механизма на ПТП се установява, че автомобилът на пострадалия е бил
ударен отзад от товарния автомобил, управляван от другия водач, застрахован при
ответното дружество, и то в тъмната част на денонощието, което от своя страна е
засилило и интенизитета на негативното изживяване при сблъсъка, като се установява
от САТЕ и от двете СМЕ по делото, че сблъсъкът е по вина на водача на товарния
автомобил, като същият е шофирал със скорост от 90 км в час, а другият автомобил с
около 60 км в час, като сблъсъкът поради временна реорганизация на движението е
настъпил н аварийната лента, при неправилно изпреварване от страна на водача на
товарния автомобил, като ударът е бил предотвратим, но този шофьор не е предприел
мерки по задействане на спирачната система на автомобила. Видно от САТЕ, при
механизма и вида на този удар е без значение дали лицата в първия автомобил, и в
частност водача са били без или със колани, като травмите биха били същите, като
категорични данни в тази насока и няма освен заявеното от св. Р., че водачът е бил с
колан и се е наложило да бъде срязан, за да бъде освободен и изваден от автомобила..
При конкретния механизъм на протичане на ПТП и с оглед тежестта и локализацията
на уврежданията по тялото на пострадалия, следва, че дори при поставен
обезопасителен колан, травмите биха били идентични. При липсата на категорични
доказателства, че пострадалия е бил без поставен предпазен колан, респ. на такива за
наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и
вредоносния резултат, то съдът приема, че липсва принос от пострадалата по см. на чл.
51, ал. 2 ЗЗД.Възражението за съпричиняване на ПТП от водача на автомобила джип
„Нисан” е неоснователно. Освен това следва да се посочи, че макар и че
застрахователят не може да възразява за съпричиняване на вредите, защото това е от
значение само в отношенията между него, делинквента и третото лице, но не и в
отношенията между застрахователя и пострадалия, то съдът все пак се произнесе и по
това възражение. По този въпрос съдебната практика е установена с решение №
17/06.03.2015 г. по гр. д. № 3174/2014 г., ІV г. о., ВКС, Решение № 146 от 28.05.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 4482/2018 г., IV г. о., ГК.
В заключение, по делото се доказа целият правопораждащ фактически състав на
горецитираната разпоредба, поради което и застрахователят следва да бъде осъден да
заплати по реда на същата и при съобразяване на чл.51, ал.2 ЗЗД, сумата от 20 000 лева
обезщетиение за неимуществени вреди от процесното ПТП на ищеца. Възражението за
съпричиняване е неоснователно и липсва основание за намаляване на осн. чл. 51, ал. 2
ЗЗД на определеното обезщетение.
По отношение на претенцията за имуществени вреди, то по делото са представени
и Фактура №********** от „ ***“ - 7.00лв. за болнична такса за леглоден; Фактура №
*** от „ ***“ - 10.00лв. за копие на диск, Амбулаторен лист за преглед на З.С. №***
тоест вреди в размер на 17 лева общо, като същите са разходи, направени пряко
относими към ПТП-то и следователно ответното дружество следва да ги репарира на
ищеца по делото, като посочената претенция е заявена именно в размер от 17 лева
представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП от ***, ведно със
законната лихва върху главницата от 11.09.2019г. до окончателното изплащане и
12
следва да се уважи изцяло.
По претенцията за лихви
На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ -Застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и
други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези
случаи застрахователят покрива т. 5. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2. Съгласно чл. 429.
(1) С договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят: ал.2 - В
застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и: т.2. лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
ал. 3- ал.3- Лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната
сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите
за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна, като
в случая по делото представена разписка- стр.7 от същото, необорено от ответната
страна, че на 29.11.2019 г. е получено искането /уведомяването за претенцията/ от
представител на ответното дружество, като това е по-късната дата, но тъй-като в
случая по делото ответното дружество не оспорва, че делинквентът го е уведомил за
ПТП-то в едноседмичния срок от настъпването му /04.09.2019 г/, то следва да се
приеме, че по –ранната дата, от която лихвите се дължат е датата-11.09.2019 г., и
именно от тази дата следва да се уважи акцесорната претенция за лихви върху
присъдените обзщетения до окончателното изплащане на сумите, за който период
претенцията за лихви е основателна /Решение № 128 от 04.02.2020 г. на ВКС по т. д. №
2466/2018 г., І т. о., ТК/.
По разноските
Ищецът по делото не претендира и не доказва направени разноски (освободен е
от такси и разноски на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК, а в представения договор за правна
защита е посочено, че е оказана безплатно адв. помощ – чл. 38, ал. 1 ЗА), поради което
такива не й се дължат.
При направено искане, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът на ищеца има право на
възнаграждение, което съдът определя на 1430 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1/2004 г., което се дължи съразмерно с уважената част от иска, т.е. 953,33 лв.
Ответникът претендира разноски за вещи лица общо 750 лева, (съгласно
представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК), както и ю. к. възнаграждение,
което съдът определя на 150 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 ЗПП, вр.
чл.25, ал. 2 от НЗПП. Доказаните от ответника разноски общо от 900 лв. му се дължат
съразмерно с отхвърлената част от иска, т.е. 300 лв.
На осн. чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати дължимите държавни такси
в размер на 800 лв., както и възстановяването на разноските, платени от бюджета на
съда в общ размер на 300 лв. – възнаграждения на вещи лица, съобразно изхода на
13
спора.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. Симеоновско
шосе № 67А, да заплати на З. З. С., ЕГН **********, с адрес за призоваване: ***, на
осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата 20 000 лв. – застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило ПТП от ***, настъпило
при следния механизъм: автомобил „Нисан Кинг Каб“, рег № ***, при движение по
АМ „Струма“ в посока към гр. София в лентата за аварийно спиране, при ВОД и
скорост от 60 км/ч. При км. 52 км, е застигнат от движещия се в същата посока с 90
км/ч, т.а. „Мерцедес“, като водачът на т.а. „Мерцедес“, с рег.№ ***, не предприема
спиране или изпреварване и следва удар, заден прав, между предната част на т.а.
„Мерцедес“ с рег.№ *** и задната част на автомобил „Нисан, управляван от ищеца,
вследствие на което на З. З. С. са причинени травматични увреждания, субсумиращи се
под хипотезата на - временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като
виновният водач е бил застрахован по риска задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в ответното дружество, ведно със законната лихва,
считано от 11.09.2019 г. до окончателното плащане на сумата, на осн. чл.493, ал.1, т.5
от КЗ, както и сумата от 17,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди
от ПТП от ***, ведно със законната лихва върху главницата от 11.09.2019г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за
разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв обезщетение за
претърпени неимуществени вреди., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. Симеоновско шосе №
67А, да заплати на адв.П.К.– ***, сл. адрес ***, сумата 953,33 лв. – адв.
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата по
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА З. З. С., ЕГН ********** да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А, сумата 300 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. Симеоновско шосе №
67А да заплати на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Окръжен съд – Перник сумата
800 лв. – държавна такса върху уважената част на исковете, както и сумата 300 лв. –
разноски за производството, платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-
седмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
14