Р Е Ш Е Н И Е
№………../…………. 2020 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на трети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
при секретар Цветелина
Цветанова,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 59 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба
на С.С.В. като майка и законен представител на А.П.К. чрез адвокат П.И. срещу
решение № 114 от 25.04.2019 г., поправено с решение № 261 от 08.10.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 1649 по описа за 2018 г. на Районен съд – Провадия,
четвърти състав, в частта, с която е отхвърлен иска за изменение
размера на присъдената издръжка
съгласно решение № 18 от 04.02.2016 г., постановено по гр.д.№ 934 по описа за 2015 г. на Районен съд - Провадия, влязло в законна
сила на 04.02.2016 г., дължима от бащата П.А.К. в полза на детето А.П.К. чрез неговата майка С.С.В.,
за разликата над присъдения от 160 лева месечно, считано от
12.12.2018 г., с падеж всяко пето число на месеца, за който се дължи, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска, до настъпване на
законно основание за изменението й или прекратяването, до претендирания от 220 лева, на основание член 150 във връзка с член 143, алинея 2 от Семейния кодекс.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност
и необоснованост на решението в атакуваните му части, както и за
постановяването му при неправилна преценка на събраните доказателства. Сочи се,
че бащата не е оспорил, че дъщеря им боледува често и по тази причина се правят
по-големи разходи за лекарства. Също така се излага, че от определяне на
предходната издръжка е изминал голям период от време, както и, че съдът не е
съобразил, че представените доказателства за доходите на бащата са от преди 4
години, а е взел предвид изплащания от него кредит, което обстоятелство не влияе
на размера на дължимата издръжка. Поради това се иска решението в обжалваната
му част да бъде отменено и вместо това да се постанови ново, с което да бъде
уважен предявения иск в пълния му размер. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 2 от
ГПК не е депозирала писмен отговор. В съдебно заседание се излага, че жалбата
е неоснователна и иска първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се сочи, че с решение № 18 от 04.02.2016
г., постановено по гр.д. № 934/2015 г. на Районен съд – Провадия, ответникът е
задължен да заплаща месечна издръжка на А.П.К. сума в размер на 105 лева
месечно. Заявява, че поради протичащите динамични социално-икономически условия
се е увеличил размера на минималните средства, необходими за задоволяване на
обичайните, ежедневни потребности. Твърди, че живее под наем заедно с детето,
което от своя страна е започнало училище и са необходими повече средства за
неговото обучение и потребности. Искането е за увеличаване на размера на
издръжката за детето А. от 105 лева на 220 лева месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба /12.12.2018 г./, като се набляга, че така
определената издръжка вече е под предвидения в закона минимум.
В срока по член 131 от ГПК по делото е депозиран писмен отговор от
ответника, в който се излага, че искът е основателен за сумата от 170 лева и
изцяло неоснователен за разликата до 220 лева. Твърди, че искането за
присъждане на издръжка в размер на 220 лева не е съобразено с неговите възможности.
Сочи, че детето посещава почти всяка седмица неговия дом и дома на родителите
му. През лятото детето е било повече от два месеца при родителите на ответника
в село Б.и въпреки това през тези месеци той не е спирал да плаща издръжката. Освен
това сочи, че е закупувал дрехи и обувки на детето. Оспорва твърдението на
ищцата, че живее под наем в апартамент в град Провадия, като твърди, че същата
съжителства на семейни начала с лице, което е собственик на жилището, което
обитават и където се отглежда детето. Също така набляга, че всеки месец дължи
вноска по изтеглен от него кредит. В съдебно заседание процесуалния
представител на ответника посочва, че същият не може да плаща по-голяма
издръжка от 170 лева месечно.
Не се спори между страните по следните факти и обстоятелства: чее С.С.В. и П.А.К. са родители на детето А.П.К.,
родена на *** г.; че с влязло в сила на 04.02.2016 г. решение № 18 от 04.02.2016 г., постановено по гр.д.№ 934/2015
г. на РС – Провадия, бащата П.К. е осъден да заплаща в полза на детето А.
месечна издръжка в размер на 105 лева; че упражняването на родителските права е
предоставено на майката; че детето А. е ученичка в трети клас; че бащата е собственик на недвижим
имот – апартамент в град П.с площ от 90 кв.м; че на 01.03.2016 г. П.К. е
сключил договор с „Банка ДСК“ ЕАД в размер на 27 500 лева, като е
обезпечил задължението си с ипотека върху описания в предходната точка
апартамент.
Съгласно член 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената
издръжка може да бъде изменена или прекратена. Ищцата мотивира искането си за намаляване на
присъдената издръжка с твърдения за увеличение нуждите на детето с оглед
порастването му и започване на училище, както и с изменение на социално-икономическите
условия в страната.
От определяне на първоначалната издръжка са
изминали четири години, през който период потребностите на детето трайно са
нараснали – същото се нуждае от повече парични средства за облекло, храна,
както и за обучение, доколкото А. вече е ученичка. Освен обичайните разходи за
храна и облекло, предвид възрастта на А. следва да бъдат отделяни повече средства
за нормалното й интелектуално и социално развитие.
Въззивният съд намира, че възможностите на родителят, дължащ издръжка,
е
обективен показател и се определя от доходите му, квалификация, имотно
състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да се
грижи, но следва да се има предвид също така, че задължението за даване на
издръжка на непълнолетно дете е безусловно, че и двамата родители дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки
от тях поотделно, като се отчете и кой полага непосредствените грижи за детето.
По делото няма представени доказателства какви
са доходите понастоящем на майката, но от социалния доклад се установява, че
същата получава месечен доход в размер на минималната работна заплата, както и
се подпомага по ЗСПД с месечни помощи за деца.
Бащата е представил пред въззивната инстанция
писмени доказателства, от които се установява, че средномесечният му доход през
2019 г. е около 980 лева.
И двамата родители съжителстват с други лица,
които са трудово заети.
Твърденията на майката, че заплаща наем за
наетото жилище, където живеят тя и детето, бяха опровергани от събраните
доказателства. Напратив – установено е, че майката и детето живеят заедно с
настоящия партньор на майката в жилище, което е собственост на родителите на
съжителя й.
Изплащаното от ответника задължение към кредитна
институция не го освобождава от задължението му да осигурява издръжка за детето
А..
При определяне на конкретния размер на
издръжката следва да се съобразят възможностите на дължащия издръжка, които
бяха обсъдени по-горе, и конкретните реални нужди на детето с оглед правилното
му отглеждане, възпитание и развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако
родителите живееха заедно. Родителите, отговорни за децата, имат първостепенна
отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности
условията за живот, необходими за развитието им, тоест съдът следва да основава
решението си за издръжката на детето единствено при съобразяване с неговите
конкретни нужди и с възможностите на родителите, без да е ограничен в
преценката си от някакви други предпоставки. За А. не се установяват специфични
потребности, които да обосновават разходване на допълнителни средства извън
обичайните.
Като отчита посочените обстоятелства, съдебният
състав приема, че следва да бъде определена месечна издръжка на А. в размер на 400 лева. При това
положение и отчитайки обстоятелството, че майката е родителят, поел
непосредствените ежедневни грижи за отглеждането и възпитанието на детето, то
бащата следва да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева.
С
оглед на така изложеното, настоящият състав намира, че първоинстанционното
решение следва да бъде частично отменено и да се присъди посоченият по-горе
размер на месечна издръжка.
По разноските
С оглед изхода на спора и
на основание член 78, алинея 3 от ГПК следва да бъде постановено въззивникът да
заплати сторените от въззиваемата страна /ищец/ разноски пред настоящата
инстанция. Въззиваемата е претендирала такива в размер на 300 лева за
адвокатско възнаграждение, за което е
представила доказателства.
На основание член 1 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във връзка с член
69, алинея 1, точка 7 и член 78, алинея 6 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да дозаплати по
сметка на Районен съд – Варна държавна такса в размер на 57,60 лева, както и дължимата
за въззивното разглеждане на делото държавна такса в размер на 68,40 лева по сметка
на Окръжен съд – Варна.
По изложените съображения и на основание член
271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 114 от 25.04.2019 г., поправено с
решение № 261 от 08.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 1649 по описа за 2018 г.
на Районен съд – Провадия, четвърти състав, в частта, с която е отхвърлен иска
на С.С.В. като майка и законен представител на А.П.К. за изменение размера на присъдената издръжка съгласно решение № 18 от 04.02.2016 г., постановено по гр.д.№ 934 по описа за 2015 г. на Районен
съд - Провадия, влязло в законна сила на 04.02.2016 г., дължима от бащата П.А.К. в полза на детето А.П.К. чрез неговата майка С.С.В.,
за разликата над присъдената от 160 лева месечно до 200
лева месечно, считано от 12.12.2018 г., с падеж всяко пето
число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла месечна вноска, до настъпване на законно основание за
изменението й или прекратяването, на основание член 150 във връзка с член
143, алинея 2 от Семейния кодекс, и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.А.К.
ЕГН ********** *** да заплаща в полза на А.П.К. ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител С.С.В. ЕГН **********
*** още 40 /четиридесет/ лева месечна издръжка /общо месечно 200 лева/,
считано от 12.12.2018 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска
с падеж пето число на месеца, за който се дължи, до настъпването на законово
основание за прекратяване или изменяването на издръжката, на основание член 150
от СК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана
част по иска с
правно основание член 150 във връзка с член 143 от СК – за разликата над 200
лева до 220 лева.
ОСЪЖДА П.А.К. ЕГН
********** *** да заплати в
полза на държавата по сметка на Районен съд – П.още сумата от 57,60 /петдесет и
седем 0,60/ лева, представляваща дължима държавна такса за производството пред
първата инстанция, на основание член 78, алинея 6 от ГПК.
ОСЪЖДА П.А.К. ЕГН
********** *** да заплати в
полза на държавата по сметка на Окръжен съд – Варна сумата от 68,40 /шестдесет
и осем 0,40/ лева, представляваща дължима държавна такса за производството пред
въззивната инстанция, на основание член 78, алинея 6 от ГПК.
ОСЪЖДА П.А.К. ЕГН
********** *** да заплати на
С.С.В. ЕГН **********
*** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща платено от нея
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, на основание член 78,
алинея 3 от ГПК.
Решението не
подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2, изречение първо
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.