Р Е Ш Е Н И Е  № 170

Гр. Сливница, 21.11.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, ІV състав, в публично съдебно  заседание на трети октомври, през две хиляди и осемнадесета  година в състав:

                                                                           Районен съдия: ГЕОРГИ НИКОЛОВ

при секретаря СУЗАНКА БОРИСОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 277 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

ИЩЦАТА М.Ц.С., с ЕГН **********, е предявила по отношение на ответниците В.Р.С., с ЕГН ********** и С.Ц.С., с ЕГН **********, иск с който след множество уточнения претендира да бъдат осъдени ответниците да й предадат владението върху следния нейн собствен недвижим имот, а именно : УПИ № ХХІ-247, кв. 80 по плана на град Сливница, цялото с площ от 300 кв. метра, заедно с построената в северната част на имота едноетажна масивна сграда.

Твърди се в исковата молба, че ищцата е собственик на процесния имот на основание договор за доброволна делба от 01.08.2016г. вписан в службата по вписванията при РС Сливница под № 1896, том І, акт. № 290. След сключването на договора, ищцата поканила ответниците да освободят имота в едномесечен срок, но последните не се отзовали на поканата.

Представя единствено заверено копие от цитирания договор за доброволна делба и не прави други доказателствени искания.

Районен съд град Сливница, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните по делото, че същите са наследници на Ц.С. С., починал на 22.11.2005г., като първата ответница е негова съпруга и майка на ищцата и втория ответник, а втория ответник е брат на ищцата. С н.а. № 95, том І, дело № 251/1970г. на РС Сливница, Р. В. Т.е отстъпил на наследодателя на страните – Ц.С.и първата ответница В.С., право на строеж върху собственото си дворно място представляващо към онзи момент парцел ХІ – 816. С допълнителна декларация нотариално заверена под № 355/04.12.1973г. на РС Сливница, Р. Т.е уточнил, че учреденото на Ц.и В. С., касае построяването на жилищна сграда със застроена площ от 69 кв. метра. Не се спори, а от разпита на свидетелите на ответниците се установява, че това право на строеж е било реализирано от страна на приобретателите С.. Тази жилищна сграда била изградена за период от около десет години, след учредяването на суперфицията. Тя била изградена в северната част на имота. От момента в който била реализирана сградата в нея заживяло семейството на Р.и В., включително и техните деца – ищцата и вторият ответник. Установява се от представеното по делото удостоверение № 7702-96/05.06.2018г. издадено от Община Сливница, че парцел ХІ – 816 по плана от 1957г. е идентичен с УПИ ХХІ – 247 от кв. 80 по плана от 1977г. В южната част на този парцел имало изградена друга – стара сграда, която била собственост и в нея живеели родителите на първата ответница.

С нотариално завещание по н.д. № 956/1995г. П. П. Т., за която по делото не се спори, че е майка на първата ответница и баба на ищцата и вторият ответник, е завещала на ищцата цялото си движимо и недвижимо имущество. Въпреки липсата на доказателства по делото, не е спорно, че Тодорова е починала и завещателното разпореждане е породило вещно – прехвърлителен ефект по отношение на ищцата.  

С н.а. № 59, том III, рег. № 4500, дело № 415/2012г. на нотариус рег. № 486 на НК, ищцата, първата ответница и свидетелката П. П. Е., били признати за собственици на основание давностно владение при квоти 6/8 идеални части за ищцата и по 1/8 идеална част за останалите, върху УПИ ХХI-247, кв. 80 по плана на град Сливница, целият с площ от 790 кв. метра, заедно с построената в южната част на имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. метра. Видно от договор за доброволна делба от 01.08.2016г. акт № 290, том 1, рег. № 1896/2016г. на съдия по вписванията при РС Сливница, В.Р.С., П. П. Е. и М.Ц.С., са се договорили в дял и изключителна собственост на последната да остане УПИ ХХI-247, кв. 80 по плана на град Сливница, целият с площ от 790 кв. метра, заедно с построената в южната част на имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв. метра.

Не е спорно и от събраните по делото доказателства се установява, че от УПИ ХХI-247, кв. 80 по плана на град Сливница, целият с площ от 790 кв. метра, са били обособени два отделни парцела – съответно УПИ ХХI-247 с площ от 300 кв. метра и УПИ ХХIV-247 с площ от 400 кв. метра, в който попада построената в южната част на бившия имот ХХI-247, едноетажна масивна жилищна сграда. Именно с този новосформиран имот ищцата се е разпоредила в полза на трето лице.

От разпита на изслушаните в хода на производството свидетели се налага извода, че ищцата е инициирала действия по снабдяването с документи и преминаване в нейна собственост на дворното място и старата къща построена в южната част на имота, която е била собственост на нейните баба и дядо, респективно родители на първата ответница. В тази връзка, ищцата се свързала със свидетелката П. Е.– нейна първа братовчедка и били подготвени документи, чрез които в патримониума на ищцата да премине дворното място и построената в южната му част жилищна сграда. Не е спорно, че тази сграда представлява старата къща в която са живели родителите на първата ответница, а не тази която са построили тази ответница и нейния съпруг, реализирайки отстъпеното им право на строеж през 1970 – 1973г. Липсват данни последната сграда да е била предмет на разпореждане. Установява се още, че същата от момента на изграждането й е била стопанисвана от първата ответница и нейния съпруг, както и от техните деца – ищцата и втория ответник. Никой не е спорил правото на собственост на приобретателите на правото на строеж и тази сграда винаги е била тяхна. В нея към момента живеят двамата ответници, както и ищцата, която ползвала всичките три стаи, които били заключени от нея. Първата ответница ползвала хола и мазето, а вторият ответник – хола. Останалата част от дворното място, след обособяването в самостоятелен УПИ в който останало жилището изградено от семейството на страните по делото, не се ползвало от ответниците освен за достъп до сградата. Ищцата не била лишена от възможността до ползва дворното място на УПИ ХХI-247 с площ от 300 кв. метра, както намери за добре.   

Други релевантни за изхода на спора доказателства по делото не са ангажирани.

Така установените обстоятелства водят до следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове по чл. 108 от ЗС.

1. По исковете с правно основание чл. 108 от ЗС, съдът намира следното:

Разгледани по същество същите се явяват неоснователни.

За да бъде успешно проведено доказването по иск с правно основание чл. 108 от ЗС е необходимо ищецът да проведе пълно и главно доказване на следните правно релевантни факти: юридическия факт, от който той извежда твърдяното право на собственост върху процесната вещ, както и на факта, че вещта се намира във владение, или държане на ответника и че последният я владее или държи без правно основание.

Предявените ревандикационни искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, като такива по следните съображения:

Тежестта за доказване на посочените по – горе обстоятелства пада изцяло върху ищеца, който освен това следва да опровергае и направените възражения от страна на ответниците изключващи претендираните от него права. В случая ищецът претендира собственически права върху процесните имоти на основание описаният по – горе договор за доброволна делба от 01.08.2016г. В случая с цитираната делба е била прекратена съсобствеността между страните по отношение на следните недвижими имоти – УПИ ХХI-247, кв. 80 по плана на град Сливница, целият с площ от 790 кв. метра, заедно с построената в южната част на имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. метра. Страните не са се разпореждали със собствеността си върху изградената в северната част на имота едноетажна жилищна сграда, за което на първата ответница и нейният покоен съпруг и баща на ищцата и втория ответник е било учредено право на строеж през 1970г. допълнено през 1973г. Не се спори, а от наличните по делото доказателства се установява, че тази сграда е била изградена именно от приобретателите на правото на строеж и е владяна от тях в продължение на повече от три десетилетия, безспорно, явно и непрекъснато. Безспорно е установено по делото, че тази сграда е била придобита на собствено основание от страна на В.С. и нейният съпруг Ц.С.– учредено в тяхна полза право на строеж, както и продължило повече от тридесет години явно и безспорно владение, годно да ги легитимира, като собственици на самостоятелно правно основание - давност. Същата сграда не е била предмет на разпореждане с посоченият по – горе договор за доброволна делба и е останала в съсобственост между страните по делото, като ищцата и вторият ответник притежават от нея по 1/6 идеална част, докато първата ответница притежава 4/6 идеални части.

Процесната жилищна сграда представлява търпим строеж, изградена е на законово основание, поради което не може де бъде третирана като подобрение в имота и да съответно да се възприема като приращение. 

Изложеното дава основание да се приеме, че ответниците се намират в този имот на валидно правно основание и в този смисъл не го владеят неоснователно. Доколкото същите не пречат на ищцата да упражнява съответстващото на притежаваната от нея идеална  част от правото на собственост, то иска се явява напълно неоснователен.

От друга страна не се установи ответниците да ползват дворното място освен за достъп до сградата от която притежават право на собственост, както и поради факта, че ищцата не е препятствана да ползва съобразно собственото си виждане дворното място, съдът приема, че ревандикационния иск и в тази част се явява неоснователен.  

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ответниците имат право да претендират заплащане на направените разноски, както следва: сумата от 800 лева, представляващи направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

 Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявеният от М.Ц.С., с ЕГН **********, против В.Р.С., с ЕГН ********** и С.Ц.С., с ЕГН **********, иск по чл. 108 от ЗС, с които се претендира да бъдат осъдени ответниците, да й предадат владението върху следните недвижими имоти:

УПИ № ХХІ-247, кв. 80 по плана на град Сливница, цялото с площ от 300 кв. метра, заедно с построената в северната част на имота едноетажна масивна сграда.

На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ОСЪЖДА М.Ц.С., с ЕГН **********, да заплати на В.Р.С., с ЕГН ********** и С.Ц.С., с ЕГН **********, сумата от 800 лева, представляващи направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

 

Решението може да се обжалва пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за постановяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: