№ 10565
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20251110109180 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Ю. С., дружество, регистрирано в
Държавния център за регистрация на предприятия (SECR) в Република Л., с регистрационен
номер *********, с адрес в .............., представлявано от Т. В. чрез адв. З. срещу „А. А."
дружество регистрирано в Република А.със седалище и адрес на управление: А., ........., чрез
търговското си представителство в България, вписано в търговския регистър при
Българската търговско- промишлена палата (БТТП), с БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр.
.............., представлявано от П. П., чрез адв. П. с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400 евро (с равностойност в размер на
782,33 лв.), представляваща обезщетение за отменен полет OS377 на Т. М., по направление
Летище София - Летище Схипхол Амстердам, което обезщетение е прехвърлено с договор за
цесия от 15.01.2024г.
Ищецът твърди, че пътникът Т. М. и Авиокомпанията били сключили договор за
въздушен превоз. По силата на този договор, Пътникът щял да бъде превозен (или: трябвало
да бъде превозен) от Летище София, през Виена, до крайна дестинация Летище Схипхол
Амстердам, с полет, който трябвало да пристигне по разписание на 07.01.2024 г.Общата
резервация за полетите била потвърдена, а на Пътника била издадена бордна карта. Въпреки
това, полет OS377, част от резервацията, бил отменен. Това било довело до невъзможността
Пътникът да стигне по разписание до крайната си дестинация. Посочва се, че в областта на
въздушния транспорт в ЕС действал Регламент (ЕО) № 261/2004, който създавал общи
правила за обезщетяване при отмяна на полети. Съгласно чл. 7 от този Регламент, пътниците
на отменени полети имали право на парично обезщетение. Дължимото обезщетение било
нормативно определено и се изчислявало според разстоянието. В случая, разстоянието било
между 1500 км и 3500 км, което попадало в хипотезата на чл. 7, пар. 1, буква „б“, и
следователно обезщетението било във фиксиран размер от 400 евро (782,33 лв.). С договор
за цесия от 15.01.2024 г., Пътникът бил прехвърлил на Ю. С. вземането си срещу
Авиокомпанията. На 30.01.2024 г. Ю. С. било изпратило до Авиокомпанията уведомление за
цесията и покана за доброволно плащане. Към датата на подаване на исковата молба,
Авиокомпанията не била заплатила дължимото обезщетение, което обосновавало правото на
1
Ю. С. да търси защита по съдебен ред.
С оглед на всичко изложено, моли съдът да приеме за установено, че „А. А.“ дължал
на Ю. С. сумата от 400 евро (782,33 лв.), представляваща обезщетение по чл. 7 от Регламент
(ЕО) № 261/2004, заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
заповед за изпълнение до окончателното плащане. Молело се също да бъдат присъдени
направените разноски.
Като доказателствено искане, моли да бъде изискано и приложено ч.г.д. №
20241110169491 по описа на Софийски районен съд.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с която
счита че предявените искове са неоснователни. Не оспорва, че между него и Т. М. е налице
договор за въздушен превоз на пътници. Не оспорва, че полетът е отменен. Оспорва
договора за цесия и прави възражение за плащане директно на цедента.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са искове по реда на чл. 626 ГПК с правно основание чл. 6, пар. 1, б. „а“
във връзка с чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и
на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и чл. 86 от
ЗЗД.
За да възникне право на обезщетение по чл. 7, параграф 1, б. "а" от Регламент (ЕО)
261/2004, в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно правоотношение с
ответника по договор за въздушен превоз, за който ищецът има потвърдена резервация, със
закъснение повече от три часа, а ищецът се е явил на гишето за регистрация не по-късно от
45 минути преди часа на излитане. Следва да установи че ответникът е въздушен превозвач
от общността по смисъла на чл. 2 от Регламент 261/2004, че заминава от летище в държава-
член, респективно пътува до държава-член, чл. 3 от Регламент 261/2004.
Регламент (ЕО) 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голяма закъснение на полети
урежда правото на парично обезщетение на пътниците за претърпяната вреда от загуба на
време поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да осъществи
въздушния превоз. Регламентът определя конкретен /твърд/ размер на дължимото парично
обезщетение в зависимост от разстоянието на полета - 250 евро при полет с разстояние до
1500 км, какъвто е настоящият случай.
Не се спори между страните и съдът е обявил за безспорни с приетия по делото
доклад по чл. 140 ГПК, че ответникът е въздушен превозвач от Общността по смисъла на чл.
2 от Регламент 261/2004, че ищецът е пътник, който заминава от летище, съответно заминава
до летище в държава-член по смисъла на чл. 3 от Регламент 261/2004, че с ответника са били
обвързани от валидно правоотношение по договор за въздушен превоз на пътници, че
превозът е осъществен със закъснение повече от три часа, тоест закъснението се приравнява
на отмяна на полета, поради което и има право на обезщетение по чл. 7 от Регламент №
261/2004, че полетът е бил от 1500 до 300 километра., поради което и размер на
обезщетението е 400 евро.
Първият спорен въпрос е свързан с изпълнението на задълженията на пътника по
договора за превоз.
Съдът приема, че по делото е установено, че пътникът се е явил навреме за полета №
OS377 и е пътувал с този полет. Електронния билет установява потвърдена резервация.
Обезщетението по чл. 7 от Регламент 261/2004 г.се дължи, само ако се установи, че пътник
има потвърдена резервация и се е явил навреме за полета - явил се е на гише за регистрация
2
в сроковете посочени в чл. 3, §2 от Регламент 261/2004. В тежест на пътника е да установи
тези обстоятелства. Представянето на гишето навреме обаче се презумира, ако пътникът има
потвърдена резервация, като той е бил качен на самолета и превозен със съответния полет,
освен ако превозвач не докаже, че този пътник не е пътувал с полета. В тези хипотези не е
нужно за уважаване на иска по чл. 7 от Регламента да се представят бордни карти или други
документи, удостоверяващи, че пътник се е явил навреме. Такива се изискват само ако
превозвач успее да докаже, че пътник не е пътувал с процесния полет. /В този смисъл
Определение от 24.10.2019 г. на Съда на Европейския съюз по преюдициално дело С-
756/2018./. В случая се твърди голямо закъснение, представени са доказателства, че ищцата
е имала потвърдена резервация за процесния полет, превозвачът не е доказал, че пътникът не
е превозен с този полет № OS377, поради което и съдът приема, че презумпцията за явяване
навреме от ищеца на гишето за регистрация е приложима.
Тук следва да се държи сметка че ответникът е извършил плащане на обезщетение на
пътника по посочената му банкова сметка.
Само по себе си плащането представлява извънсъдебно признание, че пътникът е
изпълнил задълженията си по договора за превоз.
Следващият спорен въпрос е свързан с валидността на договора за цесия и дали
извършеното плащане на пътника (цедента) погасява задължението към ищеца.
С договора за цесия настъпва промяна в титуляра на едно вземане. Съглашението
между цедента /стар кредитор/ и цесионера /нов кредитор/ е облигационно, води до
преминаване на правото от едно лице към друго в отношенията между тях и по правило това
е моментът на сключване на договора за прехвърляне на вземането. Длъжникът не е страна
по последния, но последиците на този договор го засягат, тъй като с него се променя лицето,
комуто трябва да изпълни задължението си. Длъжникът може и да не знае за изменението в
субективния състав на облигационното си отношение с цедента. Отчитайки тези
особености, законодателят обезпечава интересите на длъжника като предвижда изрично
редица гаранции: чл. 99, ал. 3 ЗЗД - предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
за прехвърлянето; чл. 99, ал. 4 ЗЗД - прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня,
когато е било съобщено на последния от стария кредитор; по арг. от чл. 103, ал. 3 ЗЗД -
длъжникът може да направи на цесионера всички възражения, които е могъл да направи на
цедента и които произтичат от облигационното правоотношение с него и възраженията,
произтичащи от други правоотношения между длъжник и цедент, които са възникнали до
съобщението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
От момента на съобщаването от цедента за станалата цесия длъжникът е уведомен
както за наличието на договор за прехвърляне на вземането, така и за личността на новия
кредитор. Следователно длъжникът се освобождава от отговорност, ако до получаване на
съобщението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД престира на стария кредитор, а след получаване на
съобщението - на новия кредитор.
По делото е представен документ именуван от страните „форма на възложение“
който по съществото си има характеристиките на договор за прехвърляне на вземане по
смисъла на чл. 99 ЗЗД сключен на 15.01.2024 г. по силата на който Т. М. прехвърлил на
ищеца вземането си към ответника във връзка с процесния полет.
В договора изрично е предвидено, че клиентът прехвърля на С. пълната собственост
и законното право на собственост върху паричното вземане съгласно Регламента.
При това положение съдът намира, че е налице валиден договор за прехвърлянето на
вземането.
По делото е представена и неоспорена електронна кореспонденция от която е видно,
че ищецът (цесионера) уведомил ответника за сключения договор за цесия на 31.01.2024г. за
което при ответника била заведена референция 2401-OS-08736.
3
Не се спори а и се установява, че на 15.01.2024г. било извършено плащане директно
към Т. М., което е признато банката на получателя.
За да се отговори на спорния въпрос следва да се изясни въпроса дали ответника е
бил надлежно уведомен за цесията.
Съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и, ал. 4 от ЗЗД предишният кредитор трябва да
съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането и от този момент цесията има действие
спрямо длъжника и третите лица. Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от
стария, а не от новия кредитор, тъй като целта на закона е длъжникът да бъде защитен
срещу ненадлежно изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Понеже
прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария
кредитор, напълно логично е изискването съобщението за прехвърлянето на вземането да
бъде извършено именно от стария кредитор, за да създаде достатъчна сигурност за длъжника
за извършената замяна на стария му кредитор с нов /ТР № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на
ВС, решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ТК, ІІ ТО на ВКС/. Затова
съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и, ал. 4 от ЗЗД действие.
Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Според чл. 36 от
ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се
определя според това, което упълномощителят е изявил/чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени
никакви изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията. Следователно по силата на принципа за свободата на
договарянето/чл. 9 от ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за
извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и, ал. 4 от ЗЗД. ( в този смисъл виж РЕШЕНИЕ № 156 ОТ
30.11.2015 Г. ПО Т. Д. № 2639/2014 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС РЕШЕНИЕ № 137 ОТ
02.06.2015 Г. ПО ГР. Д. № 5759/2014 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС).
В настоящия случай освен договора за цесия не се установява да е налице
упълномощаване за уведомяването на длъжника. Ето защо съдът не може да възприеме,
тезата, че е налице надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия.
В тази връзка е постановено и РЕШЕНИЕ № 123 ОТ 24.06.2009 Г. ПО T. Д. № 12/2009
Г., T. К., ІІ T. О. НА ВКС където се казва, че Само уведомяването от цедента ще създаде
достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще
обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е
легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на
цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/,
но не и съобщението, извършено от цесионера /новия кредитор/. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - Тълкувателно решение № 1* от 11.11.1954 г. на ОСГК на
Върховен съд.
Тъй като се установява, че ответникът е изпълнил задължението си към пътника
преди образуване на производството искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ответникът на когото
следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева.
По изложените съображения Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал.1 ГПК от Ю. С., дружество,
4
регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятия (SECR) в Република Л., с
регистрационен номер *********, с адрес в .............., представлявано от Т. В. чрез адв. З.,
против „А. А." дружество, регистрирано в Република А., със седалище и адрес на
управление: А., ........., чрез търговското си представителство в България, вписано в
търговския регистър при Българската търговско-промишлена палата (БТТП), с БУЛСТАТ:
*********, с адрес: гр. .............., представлявано от П. П., чрез адв. П., иск за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400 евро (с равностойност в размер на
782,33 лв.), представляваща обезщетение за отменен полет OS377 на Т. М., по направление
Летище София - Летище Схипхол Амстердам, съгласно чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004,
прехвърлено с договор за цесия от 15.01.2024 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.г.д. № 20241110169491
по описа на Софийски районен съд КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Ю. С., дружество, регистрирано в Държавния център за регистрация на
предприятия (SECR) в Република Л., с регистрационен номер *********, с адрес в ..............,
представлявано от Т. В. чрез адв. З., ДА ЗАПЛАТИ на „А. А." дружество, регистрирано в
Република А., със седалище и адрес на управление: А., ........., чрез търговското си
представителство в България, вписано в търговския регистър при Българската търговско-
промишлена палата (БТТП), с БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. .............., представлявано от
П. П., чрез адв. П., на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 400 (четиристотин) лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5