Решение по дело №509/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 527
Дата: 28 май 2020 г.
Съдия: Светослав Николаев Узунов
Дело: 20205300500509
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 527

гр. Пловдив, 28.05.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав в открито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА 

                                               ЧЛЕНОВЕ:ФАНЯ РАБЧЕВА 

                                                                      СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ

 

при участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Светослав Узунов въззивно гражданско дело № 509 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба  от Д.Н.Г., в качеството си на директор на СУ „Свети Седмочисленици“ Пловдив, чрез адв. Т.Д., пълномощник, против решение № 4815 от 2019 г.,  постановено по гр. дело № 9953 от 2019 г. по описа на ПдРС, ХV гр.с. С обжалваното решение е била призната за незаконна Заповед № РД-11-572/15.04.2019 г. на Директора на СУ “Свети Седмочисленици”, представлявано от Директора Д.Н.Г., чрез адв. Т.Д., с която,  считано от 16.04.2019 г., на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване на щат старши учител в начален етап поради разформироване на паралелка, е било прекратено трудовото правоотношение с В.К.В. – Т. и като такава съдът я е отменил и е възстановил ищцата на предишната й работа - „****“. С решението е бил осъден ответникът и да заплати на ищцата обезщетението за оставането ѝ без работа поради уволнението й през периода 16.04.2019 г. – 15.10.2019 г. в размер на 3 052, 76 лева, , като искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за разликата над уважения до пълния предявен размер от 8492, 52 лева - поради прихващане с насрещно вземане на ответника – изплатени на ищцата на отпаднало основание обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ и чл.222, ал.1 от КТ в общо брутен размер от 5 796, 76 лева, е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан. Решението се обжалва в частта, с която се уважават ищцовите претенции.

В жалбата се посочва, че решението е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.  Моли се решението да бъде отменено и да бъде постановено ново решение по същество, с което да се отхвърлят всички обективно съединени искове, предявени от ищцата, и се присъдят разноски и за двете инстанции. Счита се, че извършеното прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца  е правилно и законосъобразно.

Оспорва се изводът на съда, че с утвърдените със Заповед № ТЗ 03-394-1/31.01.2019 г. на Директора на ответното училище Длъжностно разписание и Поименно разписание на длъжностите и работните заплати, и двете в сила от 31.01.2019 г, са  определени десет щатни бройки за длъжността, заемана от ищцата - „****“, а по утвърдените със Заповед N° РД-10-721/11.09.2018 на Директора на ответното училище Длъжностно разписание на персонала и Поименно разписание на длъжностите и работните заплати, и двете в сила от 17.09.2018 г, били определени девет щатни бройки за заеманата от ищцата до уволнението й длъжност. Намира се, че този извод на съда е неверен и не кореспондира с писмените доказателства, приети по делото,  като видно от тях към 17.09.2019 г. щатните бройки старши учители всъщност са 12, а не 9,  тъй като двама от тези старши учители са ЦДО, с оглед на което бройките са 10.  Намира се, че доколкото длъжностното разписание, в сила от 17.09.2018 г.  не било много ясно написано, то следвало да се разглежда едновременно с Поименното разписание на длъжностите и работните заплати, в сила от 17.09.2018г., от което е видно че тези 10 щатни бройки са на позиции № 3, 4, 5, 7, 8, 10, 11, 11, 13, 14, 15 между които и  тази на ищцата – на позиция № 11.

Сочи се, че бройките са били 10 още към 17.09.2018, а не са „определени“ на 10 към 31.01.2019, както е посочил съдът в обжалваното решение. Тези изводи на жалбоподателя се установявали и от  Заповед № РД-11-572/15.04.2019 за съкращаване на ищцата. Посочва се, че съкращаването  е било извършено и поради още една специфична причина - разформироването на цяла една паралелка. Твърди се също, че ищцата Т. е в непрекъснат отпуск по болест от 22.04.2018 г. до 21.01.2019 г., като тя реално се връща на работа на 22.01.2019 г.

Моли се да бъдат разгледани писмените доказателства за движение на щатните бройки, което не е направено от първата инстанция. Посочва се, че ако бъде потвърдено обжалваното решение, не се обжалва извършеното  прихващане и се моли същото да бъде потвърдено. Доказателствени искания не се сочат.

По делото в срок е постъпил отговор на въззивната жалба  от адв. Н., пълномощник на В.К.В.-Т.,  с който се счита, че въззивната жалба е неоснователна, а процесната заповед за уволнение на ищцата е незаконосъобразна, както на основанията, изложени в мотивите на първоинстанционния съдебен акт, че не е било доказано съкращаване на щата, така и на други самостоятелни основания, изтъкнати в исковата молба, на които първоинстанционният съд не е намерил за необходимо да се спре с оглед изтъкнатата вече липса на основния факт от състава на уволнението, а именно –  липса на съкращаване  на щата. Излагат се аргументи по същество, като изрично се посочва, че заповедта е незаконосъобразна и поради факта за незаконно извършен подбор измежду всички служители, подлежащи на този подбор на основание разпоредбата на чл. 329, ал. 1 на КТ. Моли се да бъде потвърдено решението на Районен съд  Пловдив. Претендират се разноски.

Окръжен съд - Пловдив, след преценка на събраните по делото  доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

От фактическа страна, настоящият състав прие за установено следното:

Въззиваемата В.-Т. имала сключен с дружеството-жалбоподател трудов договор № 1183/05.08.2016г., с който страните се били уговорили служителят да изпълнява длъжността „***“. Било уговорено трудово възнаграждение в размер на 683 лв. С допълнително споразумение № ТЗ-05-1227/26.08.2016г. към трудовия договор било уговорено въззиваемата да премине от длъжност „*****“ в длъжност „*****“ с по НКПД 2341**.

Съгласно представеното по делото Длъжностно разписание, в сила от 31.05.2018г. (л. 36 от първоинстанционното дело), утвърдено от директора на училището, към м. май 2018г. в Средно училище „Свети Седмочисленици“ е имало 52 педагогически специалисти, от които 11 служители на длъжност „****“ с код по НКП 2341-50**, и 15 служители на длъжност „*** с код по НКП 2341-50*.

През м. септември 2018г., видно от представения писмен документ –Заповед №  РД-10-721/11.09.2018г. на директора на училището (л. 31), бил променен щатният преподавателски състав. Видно от заповедта, били закрити 4 щатни бройки, от които: 1 щатна бройка старши учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап – математика; 1 щатна бройка учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап – физическо възпитание и спорт; 1 щатна бройка старши учител, начален етап на основното образование (I-IV клас); 1 щатна бройка старши учител, начален етап на основното образование (I-IV клас) – Дейности в целодневна организация. Било прието поименно щатно разписание на длъжностите и работните заплати, в сила от 17.09.2018г., неразделна част от заповедта. Съгласно новото длъжностно разписание от 17.09.2018г. (л. 32), били определени 47 педагогически специалисти, от които 9 служители на длъжност „****“ с код по НКП 2341-5*, 3 служители на длъжност „****“ с код по НКП 2341-50*; 3 служители на длъжност „*** с код по НКП 2341-50* и 9 служители на длъжност „**“ с код по НКП 2341-50*. Съгласно поименното разписание на длъжностите и работните заплати, в сила от 17.09.2018г. (л. 34-л. 35), на длъжност „***“ имало 10 служители (пунктове №№ 3, 4, 5, 7, 8, 10, 11, 13, 14, 15), на длъжност „**** имало 3 служители (пунктове №№ 6, 9, 12), на длъжност „***“ имало 2 служители (пунктове №№ 19 и 22) и на длъжност „***“ имало 9 служители (пунктове №№ 17, 18, 20, 21, 23, 24, 25, 26, 27).

През м. януари 2019г., видно от представения писмен документ –Заповед №  ТЗ-02-394-1/31.01.2019г. на директора на училището (л. 38), било утвърдено ново длъжностно разписание, считано от 31.01.2019г., както и ново поименно разписание на длъжностите и работните заплати, считано от 31.01.2019г. Съгласно новото длъжностно разписание от 17.09.2018г. (л. 32), били определени 10 щатни бройки за длъжност „***“ с код по НКПД 234150*, 3 щатни бройки за длъжност „***“ с код по НКПД 234150*; 1 щатна бройка за длъжност „***“ с код по НКПД 234150* и 11 служители на длъжност „****“ с код по НКПД 234150*. Съгласно поименното разписание на длъжностите и работните заплати, в сила от 31.01.2019г. (л. 40-л. 41), на длъжност „****“ имало 10 служители (пунктове №№ 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 11, 13, 16), на длъжност „* **“ имало 3 служители (пунктове №№ 9, 12, 14), на длъжност „***“ имало 1 служител (пункт № 23) и на длъжност „****“ имало 11 служители (пунктове №№ 17, 18, 19, 20, 21, 22, 24, 25, 26, 27, 28).

Съгласно Заповед № РД-10-403/01.02.2019г., на основание чл. 329, ал. 1 от КТ и във вр. със Заповед № РД-10-721/11.09.2018г. на директора на СУ „Св. Седмочисленици“ гр. Пловдив, болничен лист № Е 20183510984/17.01.2019г. на В.В.-Т., писмено несъгласие на същата за приемане на промяна в трудовите функции от старши учител в начален етап в старши учител в начален етап с часове в ЦДО съгласно чл. 119 от КТ и поради намаляване броя на паралелките с ученици в начален етап, било наредено да се пристъпи към процедура за извършване на подбор на изпълняващите длъжността ***поради намаляване броя на паралелките с ученици в начален етап. В подбора било прието да бъдат включени 13 служители – 10 служители на длъжност “****“ и 3 служители на длъжност „****“. Била определена комисия, която да изготви показатели и критерии за оценяване и в срок до 04.02.2019г. да ги представи на директора за утвърждаване, като в срок до 07.02.2019г. комисията следвало да извърши оценка по критериите и да представи на директора протокол за резултатите от подбора.

Със Заповед № РД-10-422/04.02.2019г. на директора на училището били определени и утвърдени критерии за подбор, като основните критерии били оценка на квалификацията и оценка на работата. Подборът бил извършен въз основа на тези критерии, като съгласно протокола за извършен подбор от 07.02.2019г. (л. 76), най-малко точки събрала ищцата, поради което и комисията предложила именно тя да бъде съкратена.

През м. март 2019г., видно от представения писмен документ –Заповед №  ТЗ-02-543/28.03.2019г. на директора на училището (л. 42), било утвърдено ново длъжностно разписание, считано от 28.03.2019г. Съгласно новото длъжностно разписание от 28.03.2019г. (л. 43), били определени 9 щатни бройки за длъжност „***“ с код по НКПД 2341500*, 3 щатни бройки за длъжност „***“ с код по НКПД 234150*; 1 щатна бройка за длъжност „***“ с код по НКПД 234150* и 11 щатни бройки за длъжност „****“ с код по НКПД 23415** .

Преди да пристъпи към прекратяване на ТПО на основание чл. 329 от КТ, работодателят поискал от председателя на ТЕЛК – гр. Пловдив да изготви и оформи в експертно решение мнението си относно болестта, от която ищцата страда, и преценка за трудоспособността ѝ, показаните и противопоказаните условия на труд и целесъобразността на уволнението, като в искането било посочено, че ищцата ползва закрила при уволнение на основание чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, тъй като от предварително събраната информация било видно, че същата страда от ИБС и захарен диабет – неинсолинозависим. С експертно решение № 1327 от 11.03.19г.(л. 66), ТЕЛК счело, че лицето може да бъде преместено на друга работа или съкратено, без това да се отрази на здравословното състояние. Работодателят поискал от ИА „Главна инспекция по труда“ даване на предварително разрешение за прекратяване на трудово правоотношение с работник/служител, който ползва особена закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, като такова разрешение било дадено от инспекцията по труда, видно от писмения документ изх. № 19025295/03.04.2019г.(л. 64).

На основание чл. 333, ал. 4 от КТ било поискано предварително съгласие за прекратяване на ТПО и от СО на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ в СУ „Св. Седмочисленици“ с оглед обстоятелството, че ищцата е член на синдикалната организация в образователната институция. С писмено становище от 18.03.2019г. (л. 68) от председателя на СО на синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ в СУ „Св. Седмочисленици“-Пловдив било посочено, че членовете на организацията чрез протокол № 1/15.03.2019г. дават съгласие за влизане в процедура за освобождаване от длъжност на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – съкращаване на щат, поради разформироване на паралелка в начален етап.

Със Заповед № РД-11-572/15.04.2019г., на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата и след проведен подбор по чл. 329 от КТ бил прекратен трудовият договор между жалбоподателя и въззиваемата, считано от 16.04.2019г. Като причина за прекратяване на трудовия договор било посочено съкращаване на щат ***, поради разформироване на паралелка. Било определено да се изплати на осн. чл. 220, ал. 1 от КТ сумата от 2898,38 лв. за неспазен срок на предизвестието в размер на БТВ за два месеца, и по чл. 224, ал. 1 от КТ сумата от 5144,72лв. за неизползван платен годишен отпуск за 2018г. 52 дни и за 2019г. 19 дни.

През м. април 2019г., видно от представения писмен документ –Заповед №  ТЗ-02-575/15.04.2019г. на директора на училището (л. 42), било утвърдено ново поименно разписание на длъжностите, считано от 16.04.2019г. Съгласно новото длъжностно разписание от 16.04.2019г. (л. 45), на длъжност „*****“ имало 9 служители (пунктове №№ 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 11, 13), на длъжност „учител в начален етап“ имало 3 служители (пунктове №№ 9, 12, 14), на длъжност „****“ имало 1 служител (пункт № 22) и на длъжност „******“ имало 11 служители (пунктове №№ 16, 17, 18, 19, 20, 21, 23, 24, 25, 26, 27).

От ответника по делото в хода на първоинстанционното производство било поискано да бъдат представени и длъжностни характеристики за длъжностите „****“, „***“, „****“ и „*****“. Ответникът представил като писмени доказателства типови длъжностни характеристики за длъжностите. С оглед на сторения от него опис на писмени доказателства, представени на 31.10.2019г. (л. 211), за горепосочените длъжности типовите длъжностни характеристики са съответно: за „***“ – л. 212 – л. 216; за „****“ – л. 217 – л. 222; за „***“ – л. 223 – л. 226 и за „***“ – л. 227 – л. 231. Видно от представените характеристики, основна цел и на четирите длъжности е да планират, организират, провеждат обучението, възпитанието, социализацията и подкрепата на учениците в начален етап на основното образование в училището като институция в системата на предучилищното и училищното образование. По отношение на старшите учители и при двете длъжностни характеристики (л. 217 и сл. и л. 227 и сл.) имат и допълнителна основна цел да изпълняват специфични организационни, координационни, квалификационни и аналитични функции на ниво клас и училище, произтичащи от спецификата на длъжността.

В основните трудови функции на четирите длъжности не се наблюдават съществени различия. При длъжностите „***“ и „*****“ – основните функции са напълно еднакви. При длъжностите „****“ и за „****“ се наблюдават различия в основните функции, които не са съществени. Така в т. 1 и т. 2 от основните функции за учителите ЦДО се предвижда да планират, организират и провеждат както образователния процес, така и дейностите по самоподготовка, организиран отдих, физическа активност и занимания по интереси, които дейности по същество представляват част от образователния процес. В останалата част от основните функции, четирите длъжности са напълно идентични. При длъжностите „****“ и „*****“ се наблюдават и допълнителни функции, с които не са натоварени длъжностите „****“ и „****“, като същите се отнасят до провеждането на образователния процес и до информирането на родителите на учениците. При старшите учители, съгласно длъжностните характеристики, има и специфични функции като старши учител, които по същество също са свързани с организирането и провеждането на образователния процес, вкл. участие в провеждането на национално външно оценяване, държавни зрелостни изпити, олимпиади, състезания, конкурси и др. извънкласни дейности, както и обобщаване на резултатите от същите.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Предявените искове са с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225 от КТ. Спорът във въззивното производство с оглед описаното във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба е съсредоточен върху законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение. Настоящият състав намира, че прекратяването е било незаконосъобразно.

На първо място следва да се посочи, че за правомерност на уволнението е достатъчно към момента на извършването му да е установено, че поради съкращение се налага провеждането на подбор и такъв реално е осъществен по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ. Така съкращаването на щата/щатовете трябва да предхожда провеждането на подбора, като самият подбор е следствие на необходимостта от реално съкращаване (в случаите като настоящия, когато провеждането на подбор е задължително).

В случая, преди извършеното със Заповед №  РД-10-721/11.09.2018г.  съкращаване в щата, е имало заети на щат общо 26 учители и старши учители в сферата на началното образование в училището (както и още един старши учител по чужд език, за който не е спорно между страните, че е с по-специфична длъжностна характеристика с оглед спецификата на работата му). С извършването на съкращаването на двете щатни бройки за старши учители от септември 2018г., на щат от тези 26 са останали 24 учители (9+3+3+9). Тези 24 места са били заети, съгласно поименното разписание (10+2+3+9). Самото щатно разписание по отношение на старшите учители действително както и жалбоподателят посочва, не е било много ясно написано – тъй като едновременно се посочва, че са определени 9 щатни бройки за служители на длъжност „***“ с код по НКП 2341-50*, както и 3 щатни бройки за служители на длъжност „****“, със същия код, т.е. длъжностите са били посочени по един и същи начин. Самият жалбоподател посочва във въззивната жалба, че щатната бройка *** към този момент е била 12 – общо 12 щ. бр. (3+9), като двама са били *** ЦДО, а 10 – ***. Десетте бройки за **** към онзи момент са били заети, а с **** учители ЦДО са били заети и общо 12-те бройки.

Съгласно Заповед №  ТЗ-02-394-1/31.01.2019г. заетите на щат в началното обучение учители, с изкл. на учителя по чужд език, са общо 25 (10+3+1+11), като всички тези 25 места са били заети, съгласно поименното разписание (10+3+1+11). Жалбоподателят оспорва посоченото от първоинстанционния съд, че с длъжностното разписание и поименното разписание на длъжностите са били определени 10 щатни бройки за длъжността, заемана от ищцата, като сочи, че бройките са си били  10 още към 17.09.2018г., а не са новоопределени с разписанието от 31.01.2019г. Без значение в кой момент са били „определени“ 10-те щатни бройки, при всички случаи е безспорно, че към 31.01.2019г., за длъжността на ищцата по щатното разписание са били определени 10 щатни бройки, като същите са били заети от 10 служители.

Процедурата по извършване на подбор започнала със Заповед № РД-10-403/01.02.2019г на директора на СУ „Св. Седмочисленици“ гр. Пловдив. Видно от посочените в заповедта основания, жалбоподателят е пристъпил към извършването на подбора вследствие на Заповед № РД-10-721/11.09.2018г., с която е имало съкращаване в щатовете. Съгласно документите по делото и изложеното във въззивната жалба обаче, съкращаването на щатните бройки от 11.09.2018г. не се е отразило на заеманите с длъжностното разписание 12 щ.бр. за старши учители, тъй като не е имало повече от 12 ***, заемащи щатовете. Нещо повече – твърденията на самия жалбоподател са, че общите щ.бр. по длъжностното разписание са 12 (3+9), от които 10 щ.бр. са за позицията на ищцата, а 2 – за *** ЦДО. Освен това към момента на извършването на подбора, е било действащо длъжностното разписание в сила от 31.01.2019г., при което отново щатните бройки за *** – 10, са били заети от 10 служители (както са били заети и останалите определени щатни бройки за другите длъжности в началното обучение). Така процедурата по провеждане на подбор е била извършена, без да е имало реално щатна бройка, която да е била закрита, както и при положение, че броя лица, заемащи съответните длъжности, е отговарял на броя на щатните бройки.

Последващо приетите със Заповед № ТЗ-02-543/28.03.2019г. и Заповед № РД-11-572/15.04.2019г. нови длъжностни и поименни разписания не санират незаконосъобразното провеждане на процедурата по уволнение. На първо място, преди приемането на  Заповед № ТЗ-02-543/28.03.2019г., действаща е била Заповед №  ТЗ-02-394-1/31.01.2019г., респ. длъжностното разписание, прието с нея. В новата заповед от 28.03.2019г. въобще не се споменава за съкращаване на щатни бройки, но се наблюдава промяна по отношение на длъжността на ищцата – старши учител в начален етап, като е намалена една щатна бройка и от досегашните 10 бройки са определени 9. Така и новото поименно разписание в сила от 16.04.2019г. е отговаряло на определени щ.бр. със заповедта от 28.03.2019г.  Важното в случая обаче е, че промяната е осъществена след извършването на подбора, поради което и работодателят е следвало да съкрати реално щатната бройка, след което да извърши законосъобразен подбор по критериите на чл. 329 от КТ, за да бъде уволнението законосъобразно. За пълнота следва да се посочи и че самото твърдение на жалбоподателя е, че съкращаването е станало с Заповед № ТЗ-02-575/15.04.2019г., която по номер е след Заповед № РД-11-572/15.04.2019 г. за прекратяване на ТПО, т.е. самото твърдение е, че съкращаването е било извършено след уволнението.

         Основателно е и възражението на въззиваемия по отношение на лицата, които е следвало да бъдат включени в подбора. Съгласно трайната съдебна практика, при определяне кръга на работниците или служителите, които трябва да участват в подбора не се изхожда от наименованието на длъжностите, нито от сходствата във възложените трудови функции, а от техните различия, като определящо е дали различията са съществени. Доколкото работодателят е отчел, че следва да включи в подбора всички лица на длъжностите „****“ и „****“, самият той е определил като несъществени различията, които се наблюдават във връзка със специфичните функции на старшия учител, различаващи се от тези на учителя и посочени в длъжностните характеристики. По отношение на длъжностите „****“ и  „****“ единствените различия, които се наблюдават в основните функции, е свързана с планирането, организирането и провеждането от страна на учителите ЦДО както на образователния процес, така и на дейностите по самоподготовка, организиран отдих, физическа активност и занимания по интереси. Различието настоящият състав приема за несъществено, доколкото същото се включва във функцията по планиране, организиране и провеждане на образователния процес, която функция е обща за всички длъжности в началното образование. Наличието на тези допълнителни задължения не води до извод за възможност да бъдат изключени от подбора тези служители, тъй като това е единственото по длъжностните характеристики различие между учителите ЦДО и учителите в начален етап (респ. старшите учители), а в останалата част те напълно се припокриват. Установеното неучастие на всички лица, които е следвало да бъдат включени в подбора, на самостоятелно основание води до незаконност на извършения подбор, а оттам – и на незаконност на последвалото уволнение.

         С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че извършеното уволнение не е било законосъобразно, поради което и първоинстанционният съд правилно го е признал за незаконно и го е отменил.

Като законна последица от уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, съдът правилно е уважил и иска по т. 2 за възстановяване на предишната работа.

Законна последица от уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е и уважаването на иска по т. 3  за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението в случаите, когато са налице другите елементи от фактическия състав за уважаването на иска по основание и размер – оставането без работа поради уволнението и в размерите и за периода съгласно нормите на чл. 225 от КТ. Доколкото с въззивната жалба не се оспорват констатациите на първоинстанционния съд в тази част, настоящият състав не следва да проверява изводите на съда по отношение на основанието и размера на претенцията в частта, в която е била уважена същата, тъй като е ограничен от посоченото в жалбата съгласно чл. 269 от ГПК. По отношения на частта, в която е била отхвърлена претенцията поради стореното възражение за прихващане, първоинстанционното решение не е било обжалвано, поради което е влязло в законна сила.

С оглед на гореизложеното, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните му части.

По разноските:

С оглед изхода на спора следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на въззиваемия сторените във въззивното производство разноски в размер на 960лв. заплатен адвокатски хонорар, за заплащането на които са представени доказателства по делото – договор за правна защита и съдействие от 28.02.2020г.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 4815 от 2019 г.,  постановено по гр. дело № 9953 от 2019 г. по описа на ПдРС, ХV гр.с.,

В ЧАСТТА, В КОЯТО е призната за незаконна Заповед № РД-11-572/15.04.2019 г. на Директора на СУ “Свети Седмочисленици”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ЖК “Тракия”, ул. “Съединение” № 81, представлявано от Директора Д.Н.Г., със съдебен адрес:***, офис *, адв. Т.Д., с която,  считано от 16.04.2019 г., на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване на щат старши учител в начален етап поради разформироване на паралелка, е било прекратено трудовото правоотношение с В.К.В. - Т., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***1, адв. И.Н. и като такава е отменена,

В ЧАСТТА, В КОЯТО е възстановена ищцата В.К.В. - Т., ЕГН ********** на предишната ѝ работа - „*****“,

КАКТО И В ЧАСТТА, В КОЯТО  е било осъдено СУ „Свети Седмочисленици“, ЕИК *********, да заплати на В.К.В. – Т., ЕГН **********, обезщетение за оставането на ищцата без работа поради уволнението й през периода 16.04.2019 г. – 15.10.2019 г. в размер на 3 052, 76 лева.

В останалата част, в която искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за разликата над уважения до пълния предявен размер от 8492, 52 лева - поради прихващане с насрещно вземане на ответника – изплатени на ищцата на отпаднало основание обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ и чл.222, ал.1 от КТ в общо брутен размер от 5 796, 76 лева, е бил отхвърлен, като неоснователен и недоказан, решението не е било обжалвано, поради което е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА СУ “Свети Седмочисленици”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ЖК “Тракия”, ул. “Съединение” № 81, представлявано от Директора Д.Н.Г., да заплати на В.К.В. – Т. ЕГН **********,*** сумата от 960лв. – сторени разноски във въззивното производство за заплатен адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Република България на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК в едномесечен срок, считано от 28.05.2020г.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.   

                

                                                                                                                  2.