Решение по дело №2743/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 ноември 2019 г. (в сила от 6 февруари 2020 г.)
Съдия: Живка Кирилова
Дело: 20192230102743
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 май 2019 г.

Съдържание на акта

                            Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     1295

                                                               гр. Сливен, 15.11.2019 г.

                                     В   ИМЕТО НА НАРОДА

   СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І- ви граждански състав, в публично заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА

           при участието на съдебен секретар А. В., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 2743 по описа на СлРС за 2019 год., за да се произнесе, съобрази:

          Предявен е положително установителен иск за установяване на вземане, с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 287 от ТЗ във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД в условията на обективно кумулативно съединяване на исковете.

В исковата молба се твърди, че между страните по делото е сключен договор за продажба и доставка на пресни плодове - череши, като ищецът в качеството си на купувач е поел задължението да плати предварително сумата по договора, а ответникът в качеството си на продавач е поел задължението да достави договорените количества плодове, след като получи цената по договора от купувача - ищеца.

Сочат, че при сключването на договора са били издадени 4 бр. фактури от ответника-продавач със следните стойности, а именно: 2 660,40 лв., с ДДС по фактура № **********/09.06.2018 г.; 2 468,16 лв., с ДДС по фактура № *********/13.06.2018 г.; 2 666,40 лв., с ДДС по фактура № *********/18.06.2018 г.; 2 184,00 лв., с ДДС по фактура № **********/25.06.2018 г.; 1 627,20 лв., с ДДС по фактура № **********/30.06.2018 г., като издаването на фактурите от продавача и плащането на цената от купувача доказва наличието на договора за продажба и доставка на пресни череши.

Твърдят, че след заплащането на цената по договора от страна на купувача, продавачът е следвало да достави договорената и предплатена стока, като след датата на извършеното плащане той е изпаднал в забава, като към настоящия момент е налице неизпълнение, тъй като продавачът не е доставил договорените и предварително платени количества пресни череши.

Сочат, че черешите са сезонни плодове, поради което изпълнението на договора е възможно единствено по време на плододаването, т.е. в определен период на годината и сезон, тъй като през останалото време продавачът не би могъл да изпълни задължението си.

Твърдят също, че ответникът, след като е получил сумата по всички фактури и не е имал възможност да изпълни задължението си, не е върнал сумата обратно на ищеца, а към настоящия момент я задържа неправомерно.

Сочат, че от изпадането в забава на ответника на 26.07.2018 г., дължи обезщетение за неизпълнение, представляващо мораторна лихва върху заплатената сума от 11 606,16 лв., до датата на заявлението 25.02.2019 г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1302/2019 на СлРС, като размерът на мораторната лихва за периода от 26.07.2018 г. до 25.02.2019 г. е  693,13 лв.

   Предвид изложеното, молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата В.Д.М., дължи на ищцовото дружество „Саут Фрут“ ЕООД следните суми: 2660,40 лв. с ДДС по фактура № **********/09.06.2018 г.; 2468,16 лв. с ДДС по фактура № *********/13.06.2018 г.; 2666,40 лв. с ДДС по фактура № *********/18.06.2018 г.; 2184,00 лв. с ДДС по фактура № **********/25.06.2018 г.; 1627,20 лв., с ДДС по фактура № **********/30.06.2018 г., която сума е заплатена с платежно нареждане от 25.07.2018 г. по сметка на ответника, мораторна лихва  в размер на 693,13 лв. за периода от 26.07.2018 г. до 25.02.2019 г., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 11 606,16 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението -  11.03.2019 г. по ч.гр.д. № 1302/2019 на СлРС, до окончателно изплащане на сумата. Претендират за присъждане на направените в хода на заповедното производство, както и разноските направени в хода на настоящото производство.

            По делото е приобщено ч.гр.д № 1302/2019 г. по описа на СлРС.

             Съгласно разпоредбата на чл. 129 от ГПК съдът извърши проверка на допустимостта на предявения иск и изпрати преписи от исковата молба, ведно с приложенията на ответника.

 При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който счита предявените искове за неоснователни и недоказани.

 Не оспорват твърдението, че страните по делото са се намирали в договорни отношения през 2018 год., като твърдят, че търговското правоотношение е възникнало през месец юни 2018 год. на основание неформален договор за продажба и доставка на стоки. Съгласно постигнатите договорености ответницата М., в качеството и на продавач се задължила да продаде и да достави на ищеца, в качеството му на купувач, стоки - череши в количеството, единичната цена и обща продажна цена на стоката, съгласно издадените от продавача данъчни фактури № **********/09.06.2018 год. на стойност 2660,40 лв., с включен ДДС, № **********/13.06.2018 год. на стойност 2468,16 лв. с ДДС, № **********/18.06.2018 год. на стойност 2666,40 лв., с ДДС, № **********/25.06.2018 год. на стойност 2184 лв., с ДДС и № **********/30.06.2018 год. на стойност 1627,20 лв., с ДДС.

Оспорват твърдението, че между страните е постигната и е налице изрична договореност, продажната цена по този договор да бъде заплатена авансово преди предаването на стоката в отклонение на общите правила за продажба. Отбелязват, че в самите фактури не е налице такъв изричен запис или друг запис, навеждаш на извод за такава уговорка между страните.

Твърдят, че ответницата, в качеството си на продавач, продала и доставила на ищцовото дружество, в качеството му на купувач, стоката обект на договора от м.юни 2018 год. в количеството, съгласно издадените фактури, както и че ищецът приел стоката, одобрил я и признал получаването, което се установява от извънпроцесуалното му поведение. Съответно ищецът купувач заплатил пълния размер на главниците по фактурите по банков път на 25.07.2018 год., което обстоятелство не оспорват.

            Оспорват всички останали твърдения и факти, изложени в исковата молба, като изрично оспорват твърденията, че ответницата не е доставила на ищеца стоката по вид и количество, съгласно издадените фактури № **********/09.06.2018год., №**********/13.06.2018 год., № **********/18.06.2018 год., № **********/25.06.2018 год. и № **********/30.06.2018 год.

Считат с оглед изложените с настоящия отговор данни и ангажираните доказателства, че вземането, което се претендира с исковата молба, не съществува, тъй като е налице основание за ответника да получи процесната сума и това основание не е отпаднало.

Твърдят, че на първо място е налице валиден договор за продажба, което считат, че не е спорно между страните по делото, което се установява и от ангажираните доказателства - фактури и др. Фактурата действително може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване.

Излагат твърдения, че при липса на изрична уговорка в противен смисъл, продажната цена е платима при условията на чл.327 от ТЗ - при предаване на стоката или документите, които дават право на купувача да я получи, т.е. в деня на издаване на данъчната фактура. Сочат, че при положение че продажната цена за стоката е заплатена на 25.07.2018 год., следва да се приеме, че това е най-късната дата, на която стоката е доставена от страна на продавача.

Твърдят, че доставката също така е осчетоводена в счетоводството на страните чрез вписване на фактурите в дневниците за продажба и за покупка, а това обстоятелство е декларирано от страна на ищеца - купувач пред приходната администрация чрез вписване на процесиите фактури в дневника за покупките по ЗДДС, ползван е данъчен кредит по тях, фактурите са записани като погасени, т.е. закрити са в счетоводството на продавача и на купувача, стоката по тях е и продадена на трети лица. Считат, че доколкото тези действия представляват недвусмислено признание за фактическо получаване на стоката и нейното одобряване, следва да се приеме, че продавачът е изправна страна по договора за продажба, като е прехвърлил собствеността и е предал стоката на купувача според договореното.

Считат, че след като и купувачът е заплатил продажната цена за получената стока, договорът е изпълнен, т.е. облигационната връзка е изконсумирана, основанието за получаване на паричната престация не е отпаднало и не са налице предпоставките за разваляне на договора с исковата молба.

Предвид неоснователността на главната претенция считат, че е неоснователен и акцесорният иск за обезщетение за забава в размер на мораторната лихва. Независимо от това, считат, че искът е неоснователен и предвид обстоятелството, че към момента на депозиране на исковата молба длъжникът не е поставен в забава по смисъла на чл.84, ал.2 от ЗЗД и указанията, дадени в Постановление № 1 от 28.V.1979 год. по гр. д. № 1/1979 год. на Пленум на ВС, Решение № 47 от 31.03.2011 год. по т.д. № 706/2010 год. на ВКС, II ТО и др.

 Моли съда да постанови решение, с което да  отхвърли като неоснователни и недоказани исковите претенции на търговско дружество.Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

 В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от пълномощник,  който моли съда да уважи предявените искови претенции. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

           Ответницата не се явява в о.с.з., представлява се от пълномощници, които молят съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан и да им бъдат заплатени направените по делото разноски.                    

           След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, че между страните по делото през месец юни 2018 г. е сключен неформален договор за продажба. Ответницата в качеството си на продавач се е задължила да продаде и да достави на ищцовото дружество череши с единична цена 0.20 лв. за килограм, за което са издадени 4 бр. фактури със следните стойности, а именно: 2 660,40 лв. с ДДС по фактура № **********/09.06.2018 г.; 2 468,16 лв. с ДДС по фактура № *********/13.06.2018 г.; 2 666,40 лв. с ДДС по фактура № *********/18.06.2018 г.; 2 184,00 лв. с ДДС по фактура № **********/25.06.2018 г.; 1 627,20 лв. с ДДС по фактура № **********/30.06.2018 г.

Установи се, че ищцовото дружество е заплатило на ответницата вписаната във фактурата продажна цена в общ размер на 11606.16 лв. по банков път на 25.07.2018 г. по сметка на продавача, като в основанието на превода е записано "плащане по фактури за плодове - череши, реколта 2018 г."

Предвид изпадане на ответницата в забава ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 11.03.2019 г., за което е издадена Заповед по чл.410 от ГПК № 847/12.03.2019 г. по ч.гр.д. № 1302/2019 г. по описа на СлРС за сумата от 11606,16 лв., представляваща главница за неизпълнено задължение за доставка на пресни плодове-череши, след предварително плащане на цената по продажбата от издадените от продавача фактури №№ **********/09.06.2018год.,№**********/13.06.2018год.,№**********/18.06.2018г., *********/25.06.2018г. и № **********/30.06.2018 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.03.2019 година  до окончателното й изплащане, сумата от 826,56 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.06.2018 г. до 25.02.2019 г., както и направените по делото разноски в размер на 750 лв.

  На осн. чл. 414 от ГПК е постъпило възражение от ответницата и в едномесечния срок заявителят е предявил настоящият положително установителен иск.

              По делото е изготвено съдебно-икономическа експертиза, като вещото лице след справка в счетоводствата на страните е констатирало, че процесните фактури са осчетоводени както на продавача, така и на купувача. Вещото лице констатирало, че в ищцовата страна счетоводните записи в счетоводството сметки са следните: по сметка Д/т 402 "Доставчици по аванси", К/т 401 "Доставчици", Д/т 4531 "Разчети за данък върху добавената стойност", Д/т 401 "Доставчици" К/т 503 "Разплащателна сметка в левове/. В счетоводството на ответницата са осчетоводени по сметка 411 "Клиенти", К/т 701 "Приходи от продажби на продукция", К/т 4532 "Разчети за данък върху добавената стойност", Д/т 503 "Разплащателна сметка в левове", К/т 411 "Клиенти", Д/т 701 "Приходи от продажби на продукция", К/т 303 "Продукция".

            Вещото лице разяснява, че е установило, че ищцовото дружество е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС по процесните фактури, а ответницата продавач е внесла в бюджета дължимия за продажбата ДДС по процесните фактури. Сумите по процесните фактури са осчетоводени като дължима по търговска продажба. В счетоводствата на двете страни има данни за извършени плащания по процесните фактури. На шести въпрос вещото лице дава отговор, че в счетоводството на ищеца стоката по процесните фактури не е продадена на трети лица, тъй като ищцовото дружество твърди, че стока не е имало. Сумите по процесните фактури са осчетоводени по дебитна сметка 402 „Доставчици по аванси” по партидата на земеделския производител В.М., което означавало, че тази сума е налична при ищцовото дружество, т.е. че продажба на трети лица не е имало, защото ако е имало в тази сметка по партидата на земеделския производител В.М. щеше да фигурира нула лева. Няма издадени товарителници, приемо-предавателни протоколи и други документи. Клиентите на ищеца по осчетоводените доставки на череши за периода 09.06.2018 г. до 30.06.2019 г. са ЗП "Й. С.Х." и "А." ЕООД.

   Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, изготвеното съдебно-техническо заключение, които съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.

  Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

     Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо относно съществуването и дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника, въз основа на чл. 414 от ГПК.

   Не е спорно по делото, че през месец юни 2018 год. между страните е сключен неформален договор за продажба на стоки, като за това свидетелства и факта на осчетоводяване на сделката в счетоводствата на двете страни, като наличието и на фактури, съдържащи всички необходими реквизити също са доказателство за наличието на договор за търговска продажба на стоки между страните доказателство, установяващо договор. 

  Спорно по делото е изпълнението по делото на престацията от страна на ответника. Съдът намира, че  правоотношенията между двете страни са определени като търговска сделка по смисъла на чл. 287 от ТЗ и за нея се прилага безспорно установените правила от законодателя в нормата на чл. 218 и сл. от ТЗ, а именно търговска продажба. Що се касае до породеният спор дали ответницата като земеделски производител има ли право да продава продукция единствено и само от собствено производство и има ли тя право да сключва търговски договор като земеделски производител, то след внимателно обследване на практиката в тази насока съдът направи категоричен извод, че не съществува норма, която да ограничава възможността на земеделския производител да е страна по търговски сделки, поради което остава недоказана тезата, че с процесния договор за продажба е задължен земеделския производител сам да произвежда стоката и точно тази стока да реализира по силата на този договор.

 Що се касае до следващия спорен въпрос дали плащането на ДДС от страна на купувача ищец и внасянето му от  страна на продавача ответник и тегленето на данъчен кредит от страна на платеца на ДДС /ищеца/ вещото лице дава отговор на тези въпроси, като във фактурите липсва отразяване, че същите са издадени за аванс. не случайно отговора на експерта е следният: фактура би следвало да е издадена и да пише "авансово за череши, а в конкретният случай нито една фактура не е оформена по този начин, а пише за череши. Фактурите  означават обективиране на доставка, а не означават авансово плащане". Не случайно експертът е разяснил, че право на страните е и техен избор е по какъв начин да се осчетоводяват фактурите. В тази връзка от приложеното по делото платежно нареждане за извършеното плащане на 25.07.2018 г. е вписано основание за превода "плащане по фактури за плодове - череши реколта 2018 г.". В тази връзка този документ разколебава твърденията на ищцовата страна, тъй като се твърди че е заплатена продукцията череши реколта 2018 г. на 25.07.2018 г. преди продукцията да е била доставена, а в същото време ответницата следвала да произведе и да предаде продукцията след цитираната дата.

В исковата молба липсва наведени твърдения за невъзможен предмет на договора, т.е. липса на продукция. Такива твърдения е направен опит да бъдат въведени в процеса.  

Съдът намира, че в една част заключението на експерта не следва да бъде кредитирано, тъй като в настоящият процес се констатира разколебаване, произтичащо от факта на изготвяне на заключението въз основа на неправилно съставени първични документи и счетоводни записвания, тъй като същите противоречат на останалите доказателства приобщени по делото. Още повече, че съгласно разпоредбата на чл. 327 от ТЗ купувачът е длъжен да плати стоката при нейното предаване, които му дават право да получи съответните данъчни фактури, освен ако между страните не е уговорено друго. Съдът обследва дали между страните е съществувала друга договорка, не тази която законодателят е предвидил в нормата на чл. 327 от ТЗ, но в настоящият процес не се събраха доказателства в тази насока. Следователно съдът намира, че представените фактури са неверни, тъй като са издадени от физически лица трети извън настоящите страни, които най-вероятно не са регистрирани по ДДС и съставляват частни документи с недостоверна дата, следователно не отразяват реалните доставки. Съдът намира, че  съгласно чл.25, ал.1 и ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие за доставката на стока и услуга, извършено от данъчно задължени лица, като данъчно събитие възниква от датата, на която собствеността върху продукцията е предадена. Би следвало посочената във фактурата дата като данъчно събитие да бъде датата на която стоката /продукцията череши/ се доставя и собствеността върху продукцията е прехвърлена от продавача на купувача, т.е. продадена е, а твърденията за по-късна дата на доставката водят до разколебаване на твърденията на ищеца са необосновани, което се извлича от разясненията на експерта в съдебно заседание, относно това, че всяко предприятие изготвя само своя сметкоплан, а обичайно фактурите е следвало да бъдат отразени по посочения от предприятието начин, а именно по сметка 401 "Доставчици" и това всъщност е в следствие и нарушаване на счетоводните принципи за оформяне на извършената стопанска операция, съобразно нормите на закона за счетоводството. Безспорно законодателят в чл. 55, ал. 2 от ТЗ е регламентирал, че нередовно водените счетоводни книги не могат да служат като доказателство и не са в полза на тези, които ги съставят.

Товарителницата е вторичен счетоводен документ  и предприятието не е длъжно да го издава. Принципно товарителницата се издава за достоверност за извършената сделка по закона за корпоративното подоходно облагане.

За съда е налице безспорен извод, че тази покупко-продажба договорена между страните е реализирала, тъй като съгласно експертизата приобщена към доказателствения материал по настоящото производство ищецът като купувач е отразил във фактурите в дневниците си за покупки по ЗДДС за процесният месец юни 2018 г., като същият е упражнил правото си за приспадане на данъчния кредит по ЗДДС по процесните фактури, а респективно ответницата като земеделски производител продавач по този договор е внесла в бюджета дължимият за продажбата ДДС по същите тези фактури.

Действително от правна гледна точка доставчикът на продукцията материализира станалата доставка на продукция към купувача получател чрез фактурата и действително съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко българско данъчно задължено лице било то доставчик или продавач е длъжен да издаде фактура за извършената от него доставка на стока в случая продукция, като в петдневен срок от настъпване на данъчното събитие фактура по чл. 112 от ЗДДС, за да бъде обложена с данък ДДС за извършените от него доставки на стоки /продукция/.

Безспорно се установи и доказа, че вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и на купувача, както и отразяването на стойността на порукпо-продажбата в справките декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит, което представлява безспорно доказателство за наличието на правоотношение за договорената и реализирана покупко-продажба на земеделска продукция, материализирана в процесните фактури. В тази връзка съдът намира, че е налице действително сходни аргументи в цитираната практика: Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, II т.о, Решение № 252 от 03.01.2013г. по т.д.№ 1067/2011г. на ВКС, II т.о., Решение № 228 от 07.01.2015г. по т.д.№ 3597/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение №121 от 21.07.2016г. по т.д.№ 1622/2015г. на ВКС, I т.о., Решение № 30 от 08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г. на ВКС, I т. о.. Решение № 218 от 06.01.2017г. по т.д.№ 3572/2015 на ВКС, I т.о.и др., което действително съставлява недвусмислено признание за получаването на стоката и одобряването и, независимо от липсата на приемно-предавателен протокол (Решение № 158 от 07.11.2013 г. по т.д.№ 1128/2012 г. на ВКС, I т.о.). Тази практика води до разколебаване на доводите от страна на ищеца за липса на доказаност на доставката на продукцията, тъй като към фактурите липсвало доказателства за изпълнение на договора, т.е приемо-предавателния протокол.

      Следователно съдът намира за неоснователен и недоказан главният иск, поради което и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД също е неоснователна и недоказана и като такива следва да бъдат отхвърлени.

      С оглед изхода на процеса, съдът следва да осъди ищцовото дружество да заплати на ответницата направените съдебно деловодни разноски по настоящото производство в общ размер на 1380 лв., от които 1080 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 300 лв. заплатен депозит за съдебна експертиза.

      Мотивиран от изложеното, съдът 

 

Р Е Ш И: 

 

      ОТХВЪРЛЯ предявеният от "С. Ф." ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "С. С." № 21, представлявано от управителя Р. С. К., със съдебен адрес:***, чрез адв. М. *** против Земеделски производител В.Д.М., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис № 4, чрез Адвокатско дружество Ш. и партньори", иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество, сума в общ размер на 11606.16 лв., представляваща главница по фактури № **********/09.06.2018 г. в размер на 2660.40 лв., с ДДС; по фактура № *********/13.06.2018 г. в размер на 2468,16 лв., с ДДС; по фактура № *********/18.06.2018 г. в размер на 2666,40 лв., с ДДС; по фактура № **********/25.06.2018 г. в размер на 2184,00 лв., с ДДС; по фактура № **********/30.06.2018 г. в размер на 1627,20 лв., с ДДС, мораторна лихва  в размер на 826.56 лв. за периода от 10.06.2018 г. до 25.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението -  11.03.2019 г. по ч.гр.д. № 1302/2019 г. на СлРС, до окончателно изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в размер на 750 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

   ОСЪЖДА "С. Ф." ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "С.С." № ., представлявано от управителя Р. С. К., със съдебен адрес:***, чрез адв. М. *** да заплати на Земеделски производител В.Д.М., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис № 4, чрез Адвокатско дружество Ш.в и партньори" направените съдебно деловодни разноски в общ размер на 1380 /хиляда триста и осемдесет/ лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СлОС в двуседмичен срок, считано от съобщаване на страните.

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: