гр. Пловдив,
31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, II състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА, като разгледа
докладваното от съдия Дичев адм. д. № 2002 по описа на съда за 2022 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Н.М.К., ЕГН **********,***, срещу Решение № 2153-15-213/30.06.2022
г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалба
вх. № 1012-15-274/06.06.2022 г. на К. срещу Разпореждане №
15221050064/01.01.2022 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на
НОИ – Пловдив. С последното на основание § 7е ал.1 от ПЗР на КСО, е
преизчислена личната пенсия на жалбоподателя за осигурителен стаж и възраст. В
жалбата е изразено несъгласие с преизчисления размер и са изложени твърдения за
незаконосъобразност на оспореното решение и на оставеното в сила разпореждане,
поради съществено нарушение на административно-производствените правила, в
противоречие с материалния закон и в несъответствие с духа на закона. Счита се,
че административният орган неправилно е определил преизчисления размер на
пенсията, като не е включил увеличението на пенсията, извършено през 2017 г.,
2018 г. и 2019 г. Моли се съда да се произнесе с решение, с което да отмени
обжалвания акт, да върне преписката за ново произнасяне на административния
орган по преизчисление на пенсията, при дадени от съда указания за правилното
прилагане на §7е във връзка
с чл.70 ал.1 т.1 от КСО. В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. К., която поддържа жалбата по
доводи, подробно изложени в същата и в представената по делото писмена защита.
Ответникът – директор на ТП на НОИ - Пловдив, чрез
процесуалния си представител юриск. М., оспорва жалбата и моли съда да
постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна по доводи, изложени
в представеното становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Пловдив, след като обсъди и
прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по
делото относими към спора доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
С Разпореждане № **********, Протокол № N15371/26.09.2016
г. (л.118) на ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ /“ПО“/ при ТП на НОИ –
Пловдив, на Н.К., считано от 11.02.2016 г. е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ по чл.69б ал.1 -2 от КСО, при зачетен осигурителен
стаж: - от първа категория и труд по чл.104 ал.4 от – 17 г. 09 м. 18 д.; от
трета категория – 08 г. 08 м. 22 д., на основание чл.104 от КСО общ осигурителен
стаж, превърнат към трета категория труд – 38 г. 04 м. 22 д. Пенсията е
отпусната при индивидуален коефициент 2.328, средномесечен осигурителен доход
за м.02.2015 г. – м.01.2016 г. – 730.15 лв. и доход за изчисляване на пенсията
– 1699.79 лв. Размерът на пенсията е определен в съответствие с чл.70 ал.1 от КСО – в относимата редакция, при тежест на осигурителния стаж от 1.1 на сто за
всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за
месеците осигурителен стаж (за 38 г. 04 м.).
С влезли в сила разпореждания на ръководителя по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив било извършвано осъвременяване,
преизчисление и индексиране на отпуснатата на жалбоподателката лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст съответно: от 01.11.2019 г. на основание чл.102 ал.1 от КСО; от 26.09.2017
г. на основание чл.102 ал.1 от КСО във връзка с чл.21 ал.1 от НПОС; от
01.07.2019 г. на основание §7б ал.2 и §7в от ПЗР на КСО (л.160); от 28.05.2020
г. на основание §7 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020
г. (л.176); от 01.07.2020 г. на основание чл.100 от КСО (л.183); от 23.10.2020
г. на основание чл.102 ал.1 от КСО (л.200); от 01.01.2021 г. на основание §7 от
ЗБДОО за 2021 г. (л.205); от 02.03.2021 г. на основание чл.102 ал.1 т.1, ал.2 и
ал.5 от КСО (л.206); от 01.07.2021 г. на основание чл.100 от КСО (л.208); от
01.01.2022 г. на основание §7е ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО (л.209); от 14.03.2022
г. на основание чл.102 ал.2 от КСО (л.210).
С Разпореждане № 15221050064 от 01.01.2022 г. на
ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, на основание §7е ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО е
преизчислена личната пенсия на жалбоподателяа за осигурителен стаж и възраст по
чл.69б ал.1 от КСО считано
от 25.12.2021 г. (л.209). При преизчислението е приложен процент за осигурителен стаж, както следва – 1.35% върху
осигурителен стаж без превръщане към III категория
труд, който е 31 г. 05 м., 1.20% върху осигурителен стаж за 11 г. 10 м.; индивидуален
коефициент – 2.922, средномесечен осигурителен доход за м.02.2015 г. – м.01.2016
г. – 730.15 лв. и доход за изчисляване на размера на пенсията 2 331.50 лв.
/730.15 лв. х 2.922/. Посочено е, че процентът осигурителен стаж за определяне
размера на пенсията, съгласно чл.70 ал.1 от КСО за 43 г. 03
м. 16 д. общ осигурителен стаж, превърнат в III категория
труд 56.61%, който изчислен спрямо доход 2 133.50 лв. формира сумата 1 207.77
лв. На основание чл.100 от КСО за 2020 г. размерът на пенсията е увеличен с
1.067, а за 2021 г. с 1.050, при което с процесното разпореждане е формиран
окончателен размер на пенсията - 1 353.12 лв.
На 06.06.2022
г. Н.К. депозира жалба срещу това разпореждане до директора на ТП на НОИ – Пловдив,
с твърдения, че извършеното преизчисление е неправилно, понеже било изключено
увеличението на пенсията, извършено през 2017 г., 2018 г. и 2019 г.
Увеличението трябвало да бъде в размер на 12.5%, а не 5.93 %, както е съгласно
оспореното разпореждане.
С Решение № 2153-15213/30.06.2022 г. директорът на ТП
на НОИ – Пловдив приема, че пенсията за ОСВ на жалбоподателя е определена
правилно в размер на 1 353.12 лв., при съобразяване с разпоредбите на
закона и представените удостоверителни документи за осигурителен стаж и доход,
поради което жалбата срещу разпореждането се явява неоснователна. Като мотиви се
сочи, че през посочените от лицето години не било извършено осъвременяване на
трудовите пенсии по т. нар "Швейцарско правило" по чл.100 от КСО,
регламентирано изрично с § 53 ал.1 и §7б ал.1 от ПЗР на КСО. През този
период бил установен друг ред за нарастването на трудовите пенсии - чрез
преизчисляването им с по-голяма тежест в пенсионната формула за всяка година
осигурителен стаж с процент 1.126% през 2017 г.; 1.169% през 2018 г. и 1.2%
през 2019 г. През 2018 г. и 2019 г. пенсиите подлежали на преизчисление в
размер на по-благоприятния за лицето при увеличение с фиксиран процент 3.8%
през 2018 г. и 5. 7% през 2019 г. Посочено е също така, че доколкото
приложеният процент на преизчисление, считано от 25.12.2021 г. – 1.35%
надхвърля използваните през предходните години проценти, то след определянето
на съответната пенсия с новата по-висока тежест на стажа, не може да се извърши
преизчисляване за периода 2017 г. -2019 г. с по-нисък процент за годините и
месеците осигурителен стаж.
Освен административната преписка и
приложените с жалбата доказателства, в хода на съдебното производство не се
представят други такива.
Изложената фактическа обстановка не се
оспорва от страните и се подкрепя от приобщените писмени доказателства –
административната преписка.
Видно от приложеното по делото известие за доставяне
(л.223), оспореното решение е съобщено на неговия адресат на 06.07.2022 г., а настоящата
жалба е подадена на 20.07.2022 г. чрез административния орган.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните
правни изводи:
Предмет на оспорване е Решение № 2153-15-213/30.06.2022
г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, което е индивидуален административен
акт, за който изрично е предвиден съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.118 ал.1 от КСО.
Оспорването е направено в рамките на 14-дневния срок по чл.149 ал.1 от АПК, от
надлежна страна с правен интерес, поради което е процесуално допустимо.
При разглеждането по същество и след проверка на
оспорения административен акт по реда на чл.168 ал.1 от АПК на
основанията по чл.146 от АПК, съдът намира
жалбата за неоснователна по следните съображения:
Оспореното решение е издадено от компетентен орган,
съгласно чл.117 ал.1 т.2 от КСО -
ръководителят на териториално поделение на НОИ, какъвто се явява директорът.
Оспореният акт е издаден в хода на административно
производство за преизчисление на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В
рамките на законоустановената компетентност, съобразно чл.29 и чл.ЗЗ от
Правилник за организацията и дейността на НОИ и съгласно Заповед № 1015-15-419
от 09.12.2021 г. (л.211) на директора, ръководителят по пенсионно осигуряване е
постановил разпореждане, с което е определена пенсията по реда на КСО.
Процесното решение е постановено по жалба на осигуреното лице срещу издаденото
разпореждане. Предвид горното съдът приема, че Решение № 2153-15-213/30.06.2022
г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив е акт, издаден при липса на съществени
нарушения на процедурните правила и същото съдържа всички елементи на формата
на индивидуален административен акт, установени с чл.59 ал.2 от АПК.
Между страните по делото няма спор по фактите. Спорът
е правен и се свежда до това, законосъобразно ли осигурителният орган е
определил извършеното преизчисление на пенсията.
Съгласно чл.98 ал.1 от КСО пенсиите и
добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват,
прекратяват и възстановяват с разпореждане. Съгласно чл.70 ал.1 от КСО, размерът
на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който
се изчислява пенсията, се умножи с процент 1.2 за всяка година осигурителен
стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен
стаж.
Съгласно разпоредбата на §7е ал.1 от ПЗР на КСО (Нов– ДВ,
бр. 77 от 2021 г., в сила от 25.12.2021 г.), отпуснатите с начална дата до 24
декември 2021 г., включително, пенсии, се преизчисляват от 25 декември 2021 г.
с процент 1.35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане и
съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж
без превръщане. Пенсиите за трудова злополука и професионална болест, отпуснати
с начална дата до 24 декември 2021 г. включително, се преизчисляват от 25
декември 2021 г. със съответния коефициент по чл.79 ал.1. Съгласно ал.2 на
същия параграф, преизчисляването по ал.1 се извършва, без да се променя
доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява,
преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на
отпускането й до 24 декември 2021 г. включително. Според ал.3, преизчислението
на пенсиите по ал.1 се извършва, ако това е по-благоприятно за лицето.
Съдът намира, че съобразно цитираната разпоредба на § 7е ал. 1 от ПЗР на КСО, правилно
пенсионният орган е приложил новият процент за тежест на осигурителния стаж във
формулата за изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст на
жалбоподателя по реда на чл.70 ал.1 от КСО спрямо
сбора на осигурителния му стаж без превръщане, каквото именно е изискването на §7е ал.1 от ПЗР на КСО.
В настоящия казус не е спорен зачетеният по отношение
на жалбоподателя общ осигурителен стаж превърнат към трета категория в размер
на 43 г. 03 м. 16 д. Така определеният в §7е ал.1 от ПЗР на КСО процент по
отношение на осигурителния стаж, като извършеното преизчисление е напълно
съобразено с изискванията на § 7е ал.1 от ПЗР на КСО, във връзка
с чл.70 ал.1 от КСО.
Настоящият състав на съда не споделя направените от
жалбоподателя доводи, за неправилно определен размер на пенсията, поради
неотразяване на преизчисленията, извършени през 2017 г., 2018 г. и 2019 г.
Анализът на разпоредбата на § 7е от ПЗР на КСО сочи, че
преизчисляването на пенсиите на това основание, за разлика от осъвременяването
им по чл.100 от КСО, каквото
последно е било извършено от 01.07.2021 г., не представлява увеличаване на
стария размер на пенсията с точно определен процент, посочен от жалбоподателя в
размер на 12.5%. Преизчисляването на пенсиите в посочената хипотеза се изразява
в ново изчисляване на първоначално определения размер на пенсията със
законодателно установената, в случая 1.35% при по-висока тежест на зачетения
осигурителен стаж, върху който се начисляват всички осъвременявания и
преизчислявания и индексации на пенсията, съобразно нормативната уредба,
действаща от датата на отпускането на пенсията на жалбоподателя до 24.12.2021
г.
Видно от представените по делото разпореждания, върху
пенсията на жалбоподателя, след преизчисляване по реда на §7е ал. 1 от ПЗР на КСО са
приложени осъвременявания (за 2020 г. и 2021 г.), но не са приложени
преизчисления за 2017 г., 2018 г и 2019 г. През тези три години не е извършвано
осъвременяване на трудовите пенсии по чл.100 от КСО, което е изрично
регламентирано в §53 ал.1 и §7б ал.1 от ПЗР на КСО.
Съобразно §53 ал.2 и ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г., която
норма е изменена с §3 т.35 от ПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2018 г. (ДВ,
бр. 99 от 12.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) - от 2017 г. до годината, в която
процентът по чл.70 ал.1 достигне 1.5, пенсиите не се осъвременяват по чл.100.
През 2018 г., освен преизчисляването на пенсиите по реда на §53 ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. (в
редакцията за 2018 г.), е предвидено и увеличение по реда на новата за 2018 г.
разпоредба на §53 ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г.,
като този увеличен размер се съпоставя с размера, изчислен при преизчисляването
по §53 ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. и
на пенсионера се отпуска по-благоприятния от двата размера. Съгласно § 53 ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г.,
размерът на пенсията, определен по реда на ал.2, се сравнява с размер,
определен чрез увеличаване на пенсията от преди преизчисляването, т. е. към
30.06.2018 г., с процента по чл.70 ал.1 изр. първо от КСО или с други
думи с процента на нарастване на процента за всяка година осигурителен стаж.
Извършването на изчисления на размера на пенсията по реда на §53 ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. не
попада в обхвата на разпоредбата на §7е ал.2 от ПЗР на КСО, тъй като
не представлява осъвременяване, преизчисление или индексация. Това следва и от
използвания от законодателя термин, а именно "увеличение".
По отношение на преизчислението, направено през 2019
г. също не е извършвано осъвременяване на пенсията по реда на чл.100 от КСО, а е
извършено двойно изчисляване на пенсиите, като по реда на §7б ал.2 от ПЗР на КСО техният
размер към 30.06.2019 г. е увеличен с процент 5.7 и по реда на §7в ал.1 от ПЗР на КСО размерът е
преизчислен с по-висок процент за всяка година осигурителен стаж– 1.2%, поради
което важат направените по-горе изводи.
Доколкото приложимият при преизчисляване на пенсията,
считано от 25.12.2021 г., ред е специалният ред по §7е от ПЗР на КСО и той
предвижда замяна на процентите осигурителен стаж, приложими в предходните
години, с процентите по чл.70 ал.1 от КСО като база
за изчисляване на пенсията, той изключва прилагането на алтернативния ред за
осъвременяване по §53 ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО и §7б ал.2 от ПЗР на КСО. В тази
връзка извършеното преизчисление през горепосочените три години се явява
обективно неприложимо при извършеното с оспорваното разпореждане преизчисление,
тъй като последното го "поглъща" поради определения с §7е ал.2 от ПЗР на КСО още
по-висок процент на тежест на годините осигурителен стаж.
За пълнота и във връзка с направените аргументи от процесуалния
представител на жалбоподателя в открито съдебно заседание и в представената писмена
защита, съдът намира за необходимо да посочи, че приетата разпоредба на §7е от КСО отразява
точно волята на законодателя, изразена в мотиви към законопроект на Закон за
изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено
осигуряване за 2021 г., внесен от МС на 30.07.2021 г. и Доклад № 46-153-02-8 на
Комисия по бюджет и финанси от 07.09.2021 г. От дебатите по първо /26.08.2021
г./ и второ /09.09.2021 г./ гласуване на законопроекта, приет от 46-ото Народно
събрание, е видно, че се поставя акцент именно върху годините за прослужено
време, тоест върху осигурителния принос, като се увеличава тежестта на една
година осигурителен стаж, променяйки коефициента във формулата за изчисление на
пенсиите.
В обобщение на изложеното, съдът намира, че в
настоящия случай пенсионният орган правилно е приложил разпоредбата на §7е ал.2 от ПЗР на КСО.
Предвид изложеното настоящият състав на съда намира,
жалбата за неоснователна и, като такава, същата следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и предвид претенциите на
ответната страна за присъждане на разноски, съдът намира, че такива се следват.
Същите се констатираха в размер на 100.00 (сто) лв, съобразно разпоредбата на
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във връзка с чл.144 от АПК
във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
Воден от горното и на основание
чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд – Пловдив, II състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.М.К.,
ЕГН **********,***, срещу Решение № 2153-15-213/30.06.2022 г. на директора на
ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставено в сила Разпореждане №
15221050064/01.01.2022 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на
НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА Н.М.К., ЕГН **********,***,
да заплати на НОИ – гр.София сумата от 100.00 (сто) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: