Р Е Ш Е Н И Е
№614/11.2.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 10220
по описа на Варненски районен
съд за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано, въз основа на
искова молба с вх. № 48020/1.7.2019 г. от „ Е. – П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от П. С., Я. Д. и Г. К., чрез процесуален представител срещу Н.Ш.М., ЕГН **********, с адрес: ***, с искане до съда
да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от: 606,63 лева, представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по
фактури, издадени за
периода от 13.08.2018 г. до 15.10.2018 г. за обект с абонатен
№ * и клиентски № *, с адрес на потребление: *; 24,45 лева, представляваща сбор от мораторната лихва на всяка фактура за периодa от датата на падежа й до 27.02.2019
г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.03.2019 г. до окончателното
изплащане, за което вземане е издадена Заповед № 2191/20.03.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. дело № 4118 по описа на Варненски
районен съд за 2019
год. Претендират се и извършените разноски в заповедното и в настоящото производство.
В исковата
молба се излага, че страните са съконтрагенти по договор за доставка на ел. енергия, по който ищецът е изправна страна. Отношенията между страните се регламентират от ОУ на ДПЕЕ на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, приети на основание чл. 98а
ЗЕ. Твърди се, че ответникът не е заплатил стойността на потребената ел. енергия
по фактури, издадени за периода от 13.08.2018 г. до 15.10.2018 г. за обект с абонатен № * и клиентски № *, с адрес на потребление: *.
Ответникът – Н.Ш.М. не депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Съдът, след като взе
предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
Вземането е основано на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок от получаване
на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд
и при наличието на останалите изисквания на ГПК,
видно от приложеното ч. гр. д. № 4118/ 2019
г. на ВРС.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищецът следва да установи,
в условията на пълно и главно доказване съществуване на вземането, за
което е издадена заповедта за изпълнение и неговият размер, а именно: наличие на валидна
облигационна връзка между страните с твърдяния предмет, по който е изправна
страна и от което е възникнало вземането му, в посочения размер /т. е. доставил е посоченото във фактурата
количество ел. енергия/.
В тежест
на ответника е да установи положителните факти, на които основава
възраженията си.
Предмет
на спорните договорни отношения е доставката на ел. енергия до
потребителя срещу възнаграждение.
В тази връзка, приложими в отношенията
между страните са ОУ на ДПЕЕ на „Енерго - Про Продажби”
АД, приобщени на л. 16 – 23 от делото.
Приобщена по делото е фактура № **********/13.08.2018
год., издадена от „Е. – П.
П.” АД, с получател – Н.Ш.М., на основание доставена и консумирана ел. енергия в обект № **********, за периода 24.06.2018 год. – 23.07.2018 год., на стойност 177.80 лева.
Приобщена по делото е фактура № **********/13.09.2018
год., издадена от „ Е. – П. П.” АД,
с получател – Н.Ш.М., на основание доставена и консумирана ел. енергия в обект № *, за периода 24.07.2018 год. – 23.08.2018 год., на стойност 192.01 лева.
Приобщена по делото е фактура № **********/15.10.2018
год., издадена от „ Е. – П. П.” АД,
с получател – Н.Ш.М., на основание доставена и консумирана ел. енергия в обект № *, за периода
24.08.2018 год. – 23.09.2018 год., на стойност 236.82 лева.
Видно от представените справка за потреблението
(л. 11 - 12) и извлечение за фактури и плащания (л. 13 - 15) за кл. № 1100148665, в
счетоводството на ответното дружество, фигурира задължение по фактура № **********/13.08.2018
год. в размер на 177.80 лева, фактура № **********/13.09.2018
год. – в размер на 192.01 лева и фактура № **********/15.10.2018
год. – в размер на 236.82 лева.
Съобразно
чл. 18д от Правилата за
търговия с електрическа енергия, дължимата от крайния потребител
цена се заплаща
съобразно количеството консумирана енегия, измерена според изискванията на чл. 120 - със
средство за техническо измерване. В конкретната хипотеза
не са ангажирани
каквито и да било доказателства, установяващи доставката на електроенергия до обекта на
потребление. Този извод се налага
по следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между страните съществува валидна облигационна връзка, с предмет - продажба и доставка на ел.
енергия. Наличието на
договорна обвързаност между страните, както и факта на
издаване на фактура от страна
на продавача не съставляват основание за плащане
на цената. Едва с извършване на доставката за
продавача ще възникне правото да иска престиране
на цената от страна на
купувача /в този смисъл и Решение № 46 от 27.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 454/2008 г., II
т. о., ТК и др./.
Същевременно, в хода на процеса възражения относно потреблението на
фактурираното количество ел. енергия не е въведено от абоната, а заключението по изготвената в хода на производство съдебно
- техническа експертиза се
установи, че през процесния
период, при отчитане на СТИ в процесния
обект, е констатирано преминаване на ел. енергия, както следва: 783 кв/ч., за периода 24.06.2018 год. – 23.07.2018 год.; 840 кв/ч., за периода 24.07.2018 год. – 23.08.2018 год. и 1036 кв/ч.,
за периода 24.08.2018 г. – 23.09.2018 г. Касае се за доставени и отчетени количества
ел. енергия, а не за служебно начислени
такива.
От друга страна съгласно заключението на приобщената и неоспорена от
страните ССч.Е, в счетоводството на ищеца неплатените задължения към 18.03.2019 г. за консумирана
ел. енергия, за периода 13.08.2018 г. до 15.10.2018 год., по кл.
№ * и обект с аб. № *, с титуляр Н.Ш.М., са в размер на 606.63 лева, както следва: фактура № **********/13.08.2018 год. за 177.80 лева,
с падеж 03.09.2018 год. и период на консумация от 24.06.2018 год. до 23.07.2018 год.; фактура № **********/13.09.2018 год. за 192.01 лева, с
падеж 01.10.2018 год. и период на консумация от 24.07.2018 год. – 23.08.2018 год.; фактура № **********/15.10.2018
год. за 236.82 лева, с падеж 01.11.2018 год. и период на
консумация от 24.08.2018 год. до 23.09.2019 год.; към 18.03.2019 год. плащания по тези фактури не са извършвани;
обезщетението за забава, за периода от деня следващ датата на падежа до 27.02.2019
год. възлиза на 24.45 лева, формирано, както следва: върху главницата по
фактура № **********/13.08.2018
год. е 8.74 лв., по фактура № **********/13.09.2018
год. е 7.94 лв. и по фактура № **********/13.09.2018
год. – 7.77 лева.
След като се установи
факта на доставката на ел.
енергия, то следва да се
приеме, че за ищеца е възникнало
правото да претендира плащане по процесните фактури, чийто размер е
установен от ССч.Е. Същият възлиза на 606.63
лв., от което: 177.80 лева – по фактура № **********/
13.08.2018 год., 192.01 лева – по фактура № **********/
13.09.2018 год. и 236.82 лева – по фактура № **********/
15.10.2018 год.
Предвид
изложеното, главният иск следва
да бъде уважен
съобразно заявения от ищеца размер, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
На
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предвид основателността на главния иск
и посочените във фактурите падежи на задълженията, в предвид
акцесорния му характер, искът за заплащане на
обезщетение за забава също се
явява основателен. Тъй като размерът на
законната лихва върху главницата, изчислен от съдебния
експерт – 24.45
лева, е в рамките на
претендирания такъв за заявения период,
то същият следва
да бъде уважен
изцяло.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и по арг.
ТР № 4/ 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се
присъждат и извършените в заповедното производство разноски в общ размер на 75.00
лева.
На основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл.
26 НЗПП, с оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да се
присъдят и извършените в настоящото производство разноски в общ размер на 875.00
лева, от които: 75.00 лева – държавна такса, 100.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, 300.00 лв. – депозит за назначаване на особен представител,
200.00 лв. – депозит за ССЕ и 200.00 лв. – депозит за СТЕ.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
Н.Ш.М., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Е. – П. П.” АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от П. С., Я. Д. и Г. К., сумите от 606.63 (шестстотин и шест лева и
шестдесет и три стотинки) лева, представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по
фактури, издадени за
периода от 13.08.2018 г. до 15.10.2018 г. за обект с абонатен
№ * и клиентски № *, с адрес на потребление: *, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.03.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането и 24,45 (двадесет и четири лева и
четиридесет и пет стотинки) лева, представляваща сбор от мораторната лихва на всяка фактура за периодa от датата на падежа й до 27.02.2019
г., за което вземане по
ч. гр. дело № 4118 по описа на Варненски
районен съд за 2019
год., е издадена Заповед № 2191/ 20.03.2019 г. за изпълнение на парично
задължение, на основание чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.Ш.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ Е. – П. П.” АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от П. С., Я. Д. и Г. К., сумата от
75.00 (седемдесет и
пет) лева, представляваща разноски, сторени
в производството по ч. гр. д. № 4118/ 2019 год. по описа на Варненски районен съд, 48 състав,
на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Ш.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ Е. – П. П.” АД,
ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от П. С., Я. Д. и Г. К., сумата
от 875.00 (осемстотин седемдесет и пет) лева, представляваща сторени
разноски в настоящото
производство,
на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: