Определение по дело №2481/2018 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 2634
Дата: 10 октомври 2018 г.
Съдия: Христо Ленков Георгиев
Дело: 20185220102481
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2018 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

  гр. Пазарджик, 10.10.2018 г.

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                         СЪДИЯ: МАЙА ПОПОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2481 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 219 и сл. ГПК.

         Ищецът „Анилокс“ ООД чрез пълномощника си адв. Д. е предявил иск против Районен съд – Пловдив за установяване със сила на пресъдено нещо, че не дължи сумата от 210 лв. по изпълнителен лист от 31.08.2012 г., издаден в полза на бюджета на съдебната власт по гр.д. № 23855/2011 г. на Районен съд – Пловдив, за събирането на която е образувано изпълнително дело № 434/2018 г. по описа на ЧСИ Павлов, поради погасяването ѝ по давност.

         В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Районен съд – Пловдив е направил искане за привличане в процеса на Национална агенция за приходите като трето лице-помагач на страната на ответника. Искането е мотивирано с обстоятелството, че изпълнителният лист първоначално е бил изпратен за събиране на Националната агенция за приходите и съответното длъжностно лице – неин служител, носи отговорност за продължителността на принудителното събиране.

         С разпореждане №11964/21.09.2018г. съдът е указал на ответника Районен съд – Пловдив в едноседмичен от получаване на съобщението да уточни правния си интерес от привличане на Национална агенция по приходите като трето лице – помагач.

         С молба вх. № 22020/04.10.2018г. в законоустановеният срок, ответника е изложил мотиви досежно искането си за привличане на трето лице – помагач.

С разпореждане от  04.10.2018г. съдът е оставил без уважение искането на Районен съд – Пловдив за конституиране в процеса на Национална агенция по приходите като трето лице помагач.

След извършена служебна проверка на така постановеният акт, съдът установи, че се е произнесъл без да изложи в пълнота мотиви и да съобрази изложените аргумети за наличието на правен интерес, предвид публичния характер на вземането по изпълнителния лист и публичноправния статут на ответника и третото лице, чието привличане се иска.

  При направената повторна преценка на аргументите изложени в искането на Районен съд – Пловдив с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК, съдът намира , че същото е основателно по следните съображения:

В разпоредбата на  чл. 219, ал. 1 ГПК е предвидена възможност за ответника да по иска в срока за отговор на исковата молба за привличане на трето лице-помагач в процеса. Конституирането на третото лице е допустимо, ако за това лице съществува интерес от постановяване на решение в полза на привличащата го страна, респ., когато привличащата страна има право да предяви обратен иск срещу помагача. Правният интерес от конституирането на трето лице - помагач е абсолютна процесуална предпоставка, за да се уважи искането.

От изложеното в уточняваща молба вх. № 22020/04.10.2018г. се установява, по какъв начин разрешаването на спора между главните страни ще се отрази на правната сфера на третото лице. Наведени са твърдения за интересът на третото лице от решаване на делото в полза на ответника, както и за неблагоприятните последици, които биха настъпили за него в случай на решение в полза на ищеца. Разрешаването на спора между страните във всички случаи ще  се отрази върху правата на помагача и ще породи за ответника право на обратен иск срещу Национална агенция по приходите с оглед твърдението на ответника, че първоначално процесният изпълнителен лист е бил изпратен на съответната тогавашна структура на ТД на НАП- Пловдив, за събиране на публичните вземания, инкорпорирани в него, като действията по събиране на дълга са били изцяло в правомощията на публичния изпълнител. Основателни са доводите, че отговорност за продължителността на принудителното изпълнение във времето се ангажира именно от съответното длъжностно лице- служител на третото лице, на чието евентуално бездействие ищецът обосновава твърденията си за погасяване на вземането по давност, както от значение е и факта, че предмет на изследване по делото е обстоятелството дали задълженията по изпълнителния лист са погасени по давност, като за изтичането на давността от значение е  продължителността на производството по принудително изпълнение, което първоначално е било образувано пред ТД на НАП- Пловдив и в тази връзка не титулярят на вземането по изпълнителния лист, а публичният изпълнител е бил органът, който е следвало да предприема действия по събиране на дълга посредством предвидените в ДОПК способи. Т.е от взискателя въобще не зависи периодът на времетраене на изпълнението. Ето защо на лице е обусловен за ответникът правен интерес от привличането на Национална агенция по приходите като помагач. В настоящият случай именно третото лице чрез своите служители, натоварени по силата на ДОПК да събират публични вземания, сред които попадат и вземанията на съдебната власт, следва да бъде отговорно в случай на евентуално уважаване на иска със съображения за изтекла давност по време на принудителното изпълнение поради бездействия на публичния изпълнител.

Релевантно е твърдението, че интересът е свързан с обвързване на третото лице с мотивите на съдебното решение, защото неговите служители са били задължени да извършват изпълнителните действия по събиране на дълга по листа и при едно евентуално неблагоприятно решение за ответника, мотивирано на база тяхно бездействие, за което бездействие помагачът би отговарял във вътрешните им отношения пред ответника, защото е допуснал с поведението си дадено публично вземане на Държавата да не бъде събрано в законовите срокове.

В тази връзка съдът прие, че безспорно е налице правен интерес от привличане като помагач на Национална агенция по приходите, поради което направеното особеното искане в отговора на исковата молба следва да бъде уважено за обезпечаване положението на ответника – РС Пловдив при един евентуален последващ процес по иск, който би предявил срещу третото лице.

По изложените съображения и предвид обстоятелството, че съдът приема правните изводи и изложените съображения в настоящото определение  за правилни, а не приетото с  разпореждане от 04.10.2018г., то последното следва да бъде отменено и съдът да допусне по гр.д. № 2481 по описа за 2018 г. на РС Пазарджик,  привличане и конституиране на  Национална агенция по приходите като трето лице-помагач на страната на ответника.

 Ръководен от гореизложеното и на основание чл.220 от ГПК, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

                                      

           

   ОТМЕНЯ разпореждане от 04.10.2018г., постановено по гр.д № 2481 по описа на Пазарджишки районен съд, с което е оставено без уважение искането на ответника РАИОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ, с адрес: град Пловдив, бул. „Шести септември" № 167, представляван от Милена Атанасова Георгиева- и.ф. административен ръководител- председател, за привличане на Национална агенция по приходите като трето лице – помагач на страната на ответника.

ДОПУСКА ПРИВЛИЧАНЕ и КОНСТИТУИРА на основание чл.219, ал. 1, предл.2-ро ГПК, Национална агенция по приходите със седалище: гр. София, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 52, представлявана от изп.директор  Г.Д., като трето лице - помагач на страната на ответника РАИОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ, с адрес: град Пловдив, бул. „Шести септември" № 167, представляван от Милена Атанасова Георгиева- и.ф. административен ръководител- председател.

Препис от определението да се изпрати на ищеца.

Препис от исковата молба, отговора по чл. 131 от ГПК и препис от молба с вх. № 22020 от 04.10.2018г. да се изпратят на Национална агенция по приходите.

Да се укаже на Национална агенция по приходите със седалище: гр. София, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 52, че в едномесечен срок от получаване на уведомлението за привличането й като трето лице помагач по делото,  има право на отговор  по чл. 131 от ГПК.

Определението е окончателно.

 

 

                                                        СЪДИЯ: