Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,18.10.2012 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
граждански състав, на осемнадесети септември през двехиляди и дванадесета
година, в публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
секретар М.К.,
като разгледа докладваното от районния съдия ВЪЛЧЕВА гр.
дело №940 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от
„ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС” ЕАД, със седалище и адрес на управление: ………….,
ЕИК ……, представлявано от Ю.А.С. – Изпълнителен директор против Е.Д.Г., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: …………, в която ищецът твърди, че на 19.12.2011 г., „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС" ЕАД
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК срещу Е.Д.Г., с ЕГН ********** за сумата от 6868,66 лева, от
които: 4412,78 лева - дължима главница по Договор за
предоставяне на кредит - Транскарт на физическо лице от 30.09.2006г.; 2172,88 лева - договорна лихва за периода от 01.10.2007 г.
до 31.12.2010г., 283,00 лева - договорни такси по кредита, ведно с разноските
по делото и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението до окончателното й плащане. Твърди, че по така подаденото заявление е образувано гр. дело №5808/2011 г. по
описа на Районен съд - Пазарджик, ГК, III с-в. В рамките на това заповедно
производство е издадена заповед за изпълнение и в законоустановения срок Е.Д.Г.
е подал възражение срещу нея. Със свое
разпореждане, получено от тях на 13.02.2012 г.,
съдът ги уведомил
за постъпилото възражение и им предоставил едномесечен срок, съгласно чл.415 от ГПК, в рамките, на който да предявят
установителен иск относно претендираното от дружеството вземане срещу
ответника. С оглед на това и
основание чл.422 от ГПК, моли съда да
приеме за разглеждане настоящия иск. Твърди, че обстоятелствата, на които се основава вземането им, са следните: На 30.09.2006г. между „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ
СЪРВИСИС" ЕАД (Издател) и ответника Е.Д.Г.
(Кредитополучател/Картоползвател) е сключен Договор за предоставяне на кредит -
Транскарт на физическо лице. Съгласно така сключения Договор, „ТРАНСКАРТ
ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС" ЕАД е предоставило на Е.Д.Г. кредит с лимит в размер
на 5000 лева, за усвояването, на който дружеството е
предоставило на ответника кредитна карта Транскарт. Ответникът, от своя страна,
се е задължил да погасява задълженията си по кредита в срок, както и да заплаща
уговорените в процесния договор лихви и такси. Твърди, че в периода след 30.09.2006 г., ответникът (Кредитополучател) е извършвал многократно
транзакции, изразяващи се в теглене на пари в брой (ATM
cash). Видно от приложената
справка, Кредитополучателят е извършвал и покупки от POS/ПОС
терминални устройства/, чрез осъществяването на
електронни разплащания, при които средства от сметката на купувача -
картоползвател преминават в сметката на търговеца, при който е извършено
плащането. Кредитът е усвоен по гореописаните начини от 26.02.2006г. до
15.01.2007г., като ответникът никога не е правил
погасителни вноски по него. Съответно са начислявани лихви и договорни такси по
кредита, съгласно чл.5 от Договора и актуалните Ценови листи и Общи условия на
„ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС" ЕАД. Поради
невнасяне на минималните погасителни вноски в срок, кредитната карта е била блокирана, като на ответника
е дадена възможност да погаси дължимите суми и съответно да бъдат продължени
договорните отношения между страните. Въпреки това плащане не е последвало. Твърди, че към момента на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, дължимата от ответника и непогасена главница възлиза в размер на
4412,78 лева. На основание чл.5 ал.1 от Договора, са начислени договорни лихви
в размер на 2172,88 лева за периода 01.10.2007г.-31.12.2010г., както и договорни такси по кредита в размер на
283,00 лева. Размерът и периодът на начислените лихви и такси са представени в
приложената към настоящата молба Справка за формиране на дълга.
С оглед на гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че лицето Е.Д.Г., с ЕГН ********** има
парично задължение към „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС" ЕАД, произтичащо от
Договор за предоставяне на кредит - Транскарт на физическо лице от 30.09.2006
г., в размер
на 6868,66 лева, от които:
4412,78 лева - дължима и непогасена главница; 2172,88 лева - договорна лихва,
начислена за периода от 01.10.2007 г. до 31.12.2010 г.; 283,00 лева - договорни
такси по кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното й заплащане. Моли да им бъдат присъдени и направените по делото съдебни и
деловодни разноски. Представя писмени доказателства и
прави доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор по така подадената искова молба, от ответника, с който възразява да се приемат от съда приложените
писменни доказателства, защото не кореспондират с изложената в исковата молба
фактическа обстановка. Твърди, че върху
приложените копия на „Общи условия", "Ценова листа" и „Справка за дълга"
няма подпис на кредитополучател и оспорва верността на съдържанието им. Възразява срещу искането за назначаване на
СЧЕ с така поставените задачи, защото те съдържат в себе си искане за отговор
на правни въпроси - „Какво дължа…",
за които компетентен да се произнесе е съдът. Оспорва действителността на приложения
договор за кредит, защото към посочената в него дата на сключване, предмета и
условията му противоречат на действащата тогава правна уредба, касаеща такъв вид дейност, съгласно ЗБанките /отм./ и др. Счита, че описаните в ИМ вземания за главница, лихви и
такси са погасени по давност по смисъла на ЗЗД и прави възражение за дължимостта им на това основание. Възразява срещу искането за постановяване
на неприсъствено решение. Моли да се разгледа делото и без негово присъствие. Моли съда да отхвърли установителния
иск, като неоснователен.
В съдебно
заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител, с представените и приети
писмени молби, поддържа изцяло предявения иск и моли съда да го уважи.
Ответникът,
редовно призован, се явява лично в проведените по делото съдебни заседания и оспорва
иска. Моли съда да го отхвърли, като неоснователен и недоказан. Подробни
съображения по същество излага в представените и приети по делото писмени
бележки.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното:
На 19.12.2011
год., ищцовото дружество е подало Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, в качеството му на длъжник, въз
основа, на което е било образувано ч.гр.дело №5808/2011 год. по описа на
Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено и съдът е издал Заповед №3781
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 20.12.2011 год., с
която е разпоредил длъжникът-ответникът да заплати на ищеца-заявител и кредитор
сумите, както следва: сумата
от 4412,78 лв. - главница,
2172,88 лева –
договорна лихва, такса за обслужване на кредит в размер на 283 лева, ведно със законната лихва, считано от 19.12.2011 г., както и сумата от 137,37 лева - разноски по делото. Посочено е, че вземането произтича от Договор за предоставяне на кредит – транскарт от 30.09.2006г. Срещу така издадената заповед, ответникът е възразил в законния двуседмичен срок. В законния едномесечен срок,
търговското дружество-ищец е предявило настоящия установителен иск с правно
основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Към
исковата си молба, ищецът е представил заверено копие на Договор за
предоставяне на кредит – транскарт на физическо лице, от който е видно, че същия
е сключен на 30.09.2006г.
между ищцовото
дружество - „ТРАНСКАРТ
ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС" ЕАД, като издател
и ответника Е.Д.Г.,
като Кредитополучател/Картоползвател. Съгласно договора, ищецът „ТРАНСКАРТ
ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС" ЕАД е предоставило на ответника револвиращ кредит в размер на 5000 лева – за плащане на стоки и услуги
на територията на страната, чрез карта Транскарт в търговски обекти, включени в
системата на транскарт, като предоставеният кредит може и да бъде теглен в брой
в рамките на договорените с издателя лимити
в оторизирани за целта обекти/места. За усвояването на кредита, ищцовото дружеството е предоставило на ответника кредитна
карта Транскарт. Ответникът, от своя страна, се е задължил да усвоява и погасява предоставения кредит в срок, респ. да
заплаща уговорените в процесния договор главница,
лихви и такси.
Дължимите по договора лихви и договорни такси по кредита са уредени в чл.5 от процесния договор. Този текст препраща и към съответните актуални Ценови листи и Общите условия на ищцовото дружество за издаване и ползване на кредитна
карта транскарт. Съгласно чл.13 от договора, общите условия за издаване и ползване
на карта транскарт, приложенията, декларациите, анексите и всички други писма и
официални писмени изявления на страните относно сключването, изменението,
изпълнението и тълкуването на настоящия договор представляват неразделна част
от него. В чл.10 от процесния договор, страните са уговорили условията, при
които кредитът става предсрочно изискуем по силата на самия договор.
Процесният договор е подписан от
страните по него. Ответникът не оспори подписа си в договора, като
кредитополучател/картодържател. Затова съдът приема, че с полагането на подписа
си, ответникът е приел всички договорни клаузи по него и по документите,
неразделна част от договора. С писмения си отговор, ответникът оспори договора
за кредит транскарт относно съдържанието му /без каквито и да е конкретизации
по същото/ и във връзка с това, с протоколно определение на съда от 12.06.2012
год., бе открито производство по чл.193 от ГПК. Тъй като в случая се касае за
частен документ, който съдържа подписа на страната, която го оспорва, то
тежестта за доказване неистиността на документа е върху нея – в случая върху
ответника. Последният не ангажира доказателства, с които да подкрепи /а и
конкретизира/ оспорването си, поради което съдът приема, че оспорването не е
доказано и цени процесният договор, като годно доказателство по делото.
С посоченото по-горе протоколно
определение, съдът откри и производство по оспорване истинността на приложената
към исковата молба Справка на дълга на ответника Е.Г. за периода 26.10.2010
год. - 20.01.2011 год., също относно съдържанието й.
От приетото по делото и
неоспорено заключение на съдебно-икономическата експертиза се установява, че
съгласно представеното извлечение от ищеца по партидата на ответника Е.Г. за
периода от 26.10.2006 год. до 20.01.2011 год., размерът на дължимата главница е
4412,78 лева. Според заключението, ответникът не е правил погасителни вноски по
кредита. Начислените лихви по кредита до 31.12.2010 год. са общо за 2172,88
лева, които не са погасени. Начислените такси по кредита до 21.01.2011 год. са
283,00 лева, които не са погасени.
В съдебно заседание, вещото лице
уточни, че при изготвяне на заключението си, освен с документите, приложени към
исковата молба е работил и с документите, предоставени му от ищцовото дружество,
чрез счетоводителя му. Предоставени са му били допълнителни справки, много
подробни, за цялото движение по процесния кредит. В крайна сметка, резултатите,
отразени в подробните справки съответстват на справката, представена по делото.
С оглед
обстоятелството, че оспорената справка е
частен документ, който не носи подписа на оспорилата го страна – в
случая ответника, то тежестта за доказване истинността на документа пада върху
страната, която го е представила – ищеца. С оглед приетото заключение на вещото
лице, съдът приема, че оспорването и на този документ не е доказано и цени
справката, като доказателство. Видно от същата е, че след сключването на договора, ответникът
е извършвал транзакции, изразяващи се в теглене на пари в брой (ATM cash). Извършвал е и покупки от POS/ПОС
терминални устройства/, чрез осъществяването на
електронни разплащания. Това е ставало в периода от 26.10.2006г. до 15.01.2007г. Установи се по делото, че ответникът не е правил погасителни вноски
по процесния
договор. Възражения от негова страна по тези твърдения на ищеца не са и правени
в хода на цялото производство по делото, нито пък са представени от негова
страна писмени доказателства за погасяване на задълженията по договора.
Въз основа на гореизложеното,
съдът счита, че безспорно вземането на ищеца към ответника за главница, договорна
лихва и договорни такси по процесния кредит, безспорно е съществувало както към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, така и към момента на подаване на исковата молба, въз основа, на
която е образувано настоящето дело, а и към настоящия момент.
За своевременно заявено /с
отговора на исковата молба|/ и частично основателно съдът намира направеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност. По отношение на
претендираното вземане за главница, съдът приема, че същото ще следва да се
уважи, като от посочения в справката и заключението на вещото лице общ размер
на главницата от 4412,78 лева се приспаднат включените в нея годишна такса за
обслужване и начислените лихви, тъй те се отнасят за период преди датата
19.12.2008 год. - три години преди
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 19.12.2011 год. и към
която за тях вече е била изтекла тригодишната погасителна давност по чл.111,
б.”в” от ЗЗД. За останалата част от главницата, вземането не е погасено, тъй
като не е изтекла общата петгодишната погасителна давност по чл.110 от ЗЗД.
След приспадането на посочените такси и лихви, съдът изчисли размер на
дължимата от ответника на ищеца главница от 4217,06 лева и приема, че до този
размер вземането е доказано и основателно и до него ще следва да се уважи
претенцията на ищеца. Над този размер, същата ще следва да се отхвърли.
От начислените договорни лихви и договорни
такси, ще следва да се приспаднат, също тези погасени по давност и начислени за
периода преди 19.12.2008 год. След направените изчисления, съдът счита за
доказани претенциите за договорни лихви до размера общо на 1425,08 лева и за
договорни такси – до размера общо от 263,00 лева. Над тях и до претендираните
от ищеца вземания съответно от 2172,88 лева за договорните лихви и 283,00 лева
за договорните такси, претенциите ще следва да се отхвърлят, като
неоснователни.
Неоснователно е възражението на
ответника, че към исковата молба е приложена неотносима Ценова листа в сила от
15.04.2009 год., тъй като освен нея е приложена и друга ценова листа, която
няма дата, но е приложена към процесния договор и следователно е част от него.
Това не е оспорено от ответника.
Не е погасено и съществува и
вземането на ищеца към ответника за част от направените разноски в заповедното
производство в размер общо на 118,10 лева.
Затова предявеният иск се явява
основателен и доказан за посочените размери и за тях ще следва да се
уважи.
Ответникът
дължи на ищеца и сторените в настоящето производство разноски за държавна такса
и вещо лице, съобразно уважените претенции, в размер общо на 195,48 лева.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По иска
на „ТРАНСКАРТ
ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр……….., ЕИК …..,
представлявано от Ю.А.С. – Изпълнителен директор против Е.Д.Г., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: …………, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.240
ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД: ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на ответника Е.Д.Г.,
с ЕГН **********, че
съществува вземането на „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС” ЕАД, ЕИК ********* по силата на Заповед №3781 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.12.2011 год., издадена по ч.гр.дело №5808/2011 год. по описа на
Пазарджишкия районен съд за сумите, както следва: сумата от 4217,06
лв. - главница, сумата от 1425,08 лева – договорна лихва, такса за
обслужване на кредит в размер на 263,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2011
г., както и сумата
от 118,10 лева - разноски по
делото, като
ОТХВЪРЛЯ претенциите за установяване на дължимост на главница, договорни лихви,
такси и разноски над посочените размери и до претендираните с исковата молба и
уважени със заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
размери, като неоснователни.
ОСЪЖДА Е.Д.Г., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: …………….да заплати на „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС” ЕАД, със
седалище и адрес на управление: ………….., ЕИК …………, представлявано от Ю.А.С. –
Изпълнителен директор разноски в настоящето производство в размер на 195,48
лева.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: