РЕШЕНИЕ
№ 2940
гр. Пловдив, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело №
20215330114052 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.410, вр.чл.49 ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД.
Ищецът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД твърди, че на
***** при движение по републикански път III-642, преди табелата за край на
с. К., обл. П., в участък с GPS координати *****, лек автомобил марка „БМВ
Х1“ с рег. № *****, управляван от М. Ст. Ц. е преминал през дупка на
пътното платно, в резултат на което са се спукали предна и задна десни гуми
на автомобила. При настъпване на произшествието лекият автомобил е имал
имуществена застраховка „Каско Стандарт“ при ищеца, сключена на **** със
ЗП № ***** със срок на действие от 14.12.2020 г. до 13.12.2021 г. На
15.01.2021 г. в застрахователното дружество е постъпило заявление за
изплащане на обезщетение за щетите по застрахования автомобил.
Образувана е щета № ****** от 20.01.2021 г., като били констатирани вреди
по предната и задната десни гуми на автомобила с 80 % остатъчна стойност,
за което на застрахования била заплатена сумата от 538,32 лв. Ищецът сочи,
че щетите по автомобила възникнали в резултат на необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно на междуселския път от село *****
към гр. *****, представляващ републикански път III-642. Поддържа, че
1
ответникът осъществявал дейностите по изграждане, поддържане и ремонт на
републиканските пътища, поради което ищецът изпратил регресна покана за
заплащане на сумата. Ответникът получил поканата на 26.02.2021 г., но не
изпълнил доброволно задължението си. Поради това ищецът претендира
обезщетение за забава в размер на 27,66 лв. за периода от 27.02.2021 г. до
30.08.2021 г. Моли за уважаване на
предявените искове и за присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Агенция Пътна инфраструктура със становище за неоснователност на
предявения иск. Оспорва наличието на застрахователно правоотношение
между ищеца и собственика на увредения автомобил, доколкото липсвали
доказателства за заплащане на застрахователната премия. Оспорва
настъпването на процесното ПТП по описания в ИМ начин. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като намира, че
претендираният размер на вредите не отговаря на реално претърпения. Моли
за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът като съобрази доводите на страните и след анализ на събраната
доказателствена съвкупност по делото прие за установено от фактическа
страна следното:
На **** , вечерта, в тъмната част на денонощието при движение на път
ІІІ-642, посока гр.**** , в с.****, обл. ****, в участък с GPS координати
******, преди табелата за „край на населено място“ настъпило ПТП с
участник лек автомобил, марка „БМВ ”, модел „Х1” с рег.№ ****,
собственост на М. Ст. Ц. и управляван от последната. Автомобилът се
движел в посока към гр. П..
При движението си на горепосочената дата лекият автомобил преминал
през неравност /дупка/ на платното за движение, следствие на което по него
настъпили материални щети.
Към датата на настъпване на ПТП автомобилът е имал сключена
застраховка „Каско стандарт” с ищцовото дружество, въз основа на писмена
застрахователна полица № 4704201200004925/09.12.2020г. със срок на
покритие от 00:00 часа на 14.12.2020 г. до 23:59 часа на 13.12.2021г.
За настъпилото ПТП собственика на автомобила М.Ц. депозирала
декларация за настъпване на застрахователно събитие пред застрахователя,
както и заявление пред застрахователя за изплащане на застрахователно
обезщетение, като бил избран начин на обезщетяване – по калкулация на
2
застрахователната компания.
Ищцовото дружество завело щета № *****, бил извършен опис на
претенция № **** год. и изготвен опис –заключение по претенция № *****
год, както и доклад по щета № ***** като собственика на автомобила с
платежно нареждане по банкова сметка от 22.01.2021 год. била изплатена
щета на стойност 538.32 лева.
На ****** ищцовото застрахователно дружество отправило покана до
ответника АПИ ОПУ гр. Пловдив, като отговорно за ПТП лице да изплати
сумата от 538,32 лв., заплатена от застрахователя за възстановяване щетите
на МПС-то. Поканата била получена от ответника на 26.02.2021 г.
От показанията на св. Ц. се установява, че същата на **** год. е
управлявала процесния автомобил в посока гр. П., като преминавайки през с.
К., преди табелата за край на селото е попаднала в необезопасена и
обозначена дупка на асфалта, при което се спукали предна и задна дясна гума.
Обадила се на тел. 112 и на Пътна помощ. На 15.01.2021 год., депозирала
Заявление за заплащане на застрахователно обезщетение, което й била
изплатена.
В хода на производството са назначени, респ.изготвени съдебно
счетоводна и съдебна авто-техническа експертизи.
От заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза
се установява, че застрахователната премия по сключената застрахователна
полица № ***** е изплатена еднократно по банков път, ведно със застраховка
№ ***** б.б. от 10.12.2020 год./, че с преводно нареждане от 22.01.2021 год.
ищцовото дружество е наредило плащане на сумата от 538.32 лева по сметка
на М. Ст. Ц. с посочено основание № *****, както и че с тази сума е заверена
сметката на получателя Ц. на 22.01.2021год.
От изготвена съдебно автотехническа експертиза се установява, че
процесният автомобил на **** год. се е движил по платното за движение на
път ІІІ-642, където преди табелата за с. К. е преминал през дупка на платното
за движение. ПТП е настъпило на място с координати *****. Установява се
още, че при посоченият механизъм на ПТП от техническа гледна точка е
възможно да бъдат повредени посочените детайли в съответната степен и
повредите са типични за подобен механизъм на ПТП. Посочва като щета на
автомобила сумата от 540.88 лева.
3
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от
събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло
като неоспорени от страните. Съдът кредитира изцяло свидетелските
показания, като последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи с писмените доказателства и доказателствени средства по
делото.
Съдът кредитира заключенията на изслушаните по делото експертизи,
като неоспорени от страните и изготвени от вещи лица, в чиято
компетентност и безпристрастност няма основания да се съмнява.
Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.410 от КЗ, вр. чл. 49
от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД - регресен иск на платилия обезщетение
застраховател срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат на
виновно бездействие на служители на ответната АПИ. Ищцовото дружество
следва да установи по несъмнен начин съществуването на валидно
застрахователно правоотношение между него и увреденото лице, настъпване
на застрахователното събитие и съответно заплащане на застрахователно
обезщетение.
В конкретния правен казус се установи с категоричност наличие на
застрахователно правоотношение между ищцовото дружество застраховател
и собственика на автомобила участник в ПТП по застраховка „Каско
стандарт”, валидна към датата на настъпване на събитието – полица № *****
със срок на покритие от 14.12.2020 г. до 13.12.2021г Заплащането на
застрахователното обезщетение се установи посредством представено
платежно нареждане от 22.01.2021 г. на стойност 538,32 лв. към М.Ц., а и от
заключението на представената по делото съдебно-счетоводна експретиза. От
последното се установявава и валидно плащане на застрахователната полица,
поради което съдът намира възражението на ответника в тази насока за
неоснователно. По делото не се установи, а всъщност няма и такива
твърдения ответната АПИ да е заплатила на ищеца търсената сума.
Правото на застрахователя по застраховка “Каско” или „ГО” на
автомобилистите да иска от третото лице, причинило повредата на
застрахованата вещ /автомобил/ е регресно право.
Застрахователят платил обезщетението встъпва в правата, които
4
застрахования има срещу причинителя на вредата – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За да
се ангажира тази отговорност следва да се докаже и противоправно
поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на
причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на
гаранционно – обезпечителна отговорност на Агенция „Пътна
инфраструктура”.
Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД, този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица
за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни
лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е
гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а
заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.
Установи се в производството по несъмнен начин, че водачът на лек
автомобил „БМВ Х1” с рег.№ ***** М.Ц. в резултат от преминаване през
неравност /дупка/, находяща се на платното за движение по път ІІІ-642,
посока гр.П. , в с. К., обл. П., преди табелата за „край на населено
място“предизвикал ПТП с материални щети. От събраните гласни
доказателствени средства и писмени такива /заключението на вещото лице,
изготвило съдебната авто-техническа експертиза/ се установи механизма на
настъпилото ПТП и причината за него, а именно преминаване на автомобила
през необезопасена и несигнализирана неравност /дупка/ на пътното платно.
Пътят, в който е настъпило ПТП е част от Републиканската пътна мрежа
на страната ни, преминаващ през шест населени места в обл. ****,
включително и с. *****, в чийто участък е настъпило произшествието
/съобразно Решение № 945/01.12.2004г. на МС за утвърждаване на списък на
републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за
които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса
и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.10, ал.4 ЗП за
ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, обн. ДВ
бр.109/14.12.2004г./.
Този път е изключителна държавна собственост / чл.8, ал.2 ЗП/ и се
управлява и поддържа от ответника / чл.19, чл.29 и чл.30 ЗП, а и видно от
5
писмо от ответника /л.69 от делото/. Така ответната АПИ съобразно чл.3, ал.1
ЗДвП, като лице стопанисващо републиканските пътища, вкл. и процесния
пътен участък има задължение за поддържането им в изправност с
необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организира
движението по тях така, че да осигури условия за бързо и сигурно
придвижване.
Отговорността на ответника произтича от обстоятелството, че като
възложител на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД обективно допуснал
съществуване на необезопасена и несигнализирана неравност /дупка/,
намираща се на платното за движение.
За ангажиране на отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД е достатъчно
да се установи виновно неизпълнение от страна на нейни длъжностни лица на
нормативно установеното задължение за поддръжка на пътя и осигуряване на
най-добри условия за удобен и безопасен транспорт. Не е необходимо да се
установи точно кой от служителите е виновно лице, достатъчно е
установяване въобще виновно поведение на служители, без да се
разграничава поведението на всеки служител. В случая е налице виновно
неизпълнение на нормативно вменени задължения, т.е. бездействие.
Установи се и наличие на причинно следствена връзка между
противоправното бездействие на служителите на ответната АПИ, натоварени
с дейност по поддържане в изправност на пътната инфраструктура и
вредоносния резултат – настъпило ПТП с материални щети.
Установените в процеса материални щети, посредством заключението
на вещото лице по изготвената съдебно автотехническа експретиза са на
стойност 540.88 лв., дори по-висока от изплатената сума от ищеца по
настъпилото застрахователно събитие – 538.32 лева.
Съдът намира възражението на ответната страна за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на увреденото лице за неоснователно. Не се
установи водача на лекия автомобил да се е движил с несъобразена скорост за
съответния пътен участък или да е допуснал друго нарушение на правилата за
движение, за което да му е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение. Освен това в процеса се установи от гласните
доказателствени средства, че водача не е възприел неравността на пътното
платно, тъй като е била несигнализирана и необезопасена, а и настъпилото
6
ПТП е настъпило в тъмната част от денонощието, като не се установи този
участък от пътя да е бил осветен.
Съдът не споделя и възражението на ответника за недължимо плащане
на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя. Действително
съгласно цитираните разпоредби от общите условия на договора в отговора
на исковата молба следва за настъпилото ПТП да се уведомят компетентните
държавни органи, за да се издаде съответен документ, който да се представи
пред застрахователя, но в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 6.3 от
цитираната глава трета на Общите условия при която застрахователят
обезщетява до две увредени гуми при преминаване през дупки и неравности
на пътното платно при щети, настъпили от ПТП, когато не е задължително
компетентните органи да посещават мястото на събитието. Настоящият
случай е точно такъв, тъй като по делото не се събраха доказателства в
следствие на настъпилото ПТП да е била налице, която и да е от
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 125 от ЗДвП,
регламентираща кога службите за контрол на МВР имат задължение да
посетят мястото на ПТП. Установи се още, че водачът на автомобила се е
обадил на тел. 112. В случая не може да се твърди наличие на последната
предпоставка на чл. 125 от ЗДвП невъзможност автомобилът да се придвижва
на собствен ход, доколкото установените щети са единствено процесните две
пукнати гуми. За пълнота на изложението следва да се допълни, че дори е да е
било налице такова неизпълнение на застрахователния договор то не е
съществено, та да не се дължи изплащане на настъпилата щета. И без
наличието на издаден протокол за ПТП от контролните органи на МВР съдът
намира за доказан, въз основа на писмените доказателства, свидетелските
показания и заключението на вещото лице – автоексперт, фактът на
настъпилото ПТП, неговият механизъм, причинените щети.
С оглед изложеното съдът намира претенцията на застрахователя за
основателна и доказана в пълния претендиран размер от 538,32 лв. и като
такава следва да се уважи изцяло. Върху тази сума следва да се присъди и
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
30.08.2021г. до окончателното изплащане.
С оглед основателността на главната претенция, то основателна се
явява и акцесорната такава за обезщетение за забавено изпълнение на
7
парично задължение – чл.86, ал.1 ЗЗД. Поканата на ищеца е получена от АПИ
на 26.02.2021г. Следователно от 27.02.2021 г. ответникът е изпаднал в забава.
Обезщетението за забава се претендира до датата на подаване на исковата
молба - 30.08.2021 год. , за който период и следва да се уважи претенцията в
размер на 27.66 лева. При изчисляване на този размер, съдът използва
интернет програма „Calculator.bg.”
С оглед изхода на спора и съгл. чл. 78, ал.1 ГПК ответната АПИ следва
да понесе отговорността за деловодни разноски, сторени от ищцовото
дружество, като заплати същите в размер на 710 лв., от които 50 лв. платена
държавна такса при завеждане на иска, 350 лв. – платен депозит за вещи лица,
10 лв – платен депозит за свидетел и 300 лв.- платен адвокатски хонорар.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 410 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД, АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” гр.София, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ
на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕИК *********, сума в
размер на 538,32 лв. / петстотин тридесет и осем лева и 32 ст./,
представляваща застрахователно обезщетение за отстраняване на
имуществени вреди, причинени на лек автомобил „БМВ Х1” с рег. №****,
собственост на М. Ст. Ц., следствие настъпило ПТП на ***** в с. К., област
П. по път ІІІ-642, по щета № ****, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 30.08.2021г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 86 от ЗЗД, АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА” гр.София, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на ЗЕАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕИК *********, сума в размер
на 27,66 лв. /двадесет и седем лева и 66 ст./, представляваща обезщетение
за забавено изпълнение на парично задължение в размер на главницата от
538.32 лева за периода от 27.02.2021 год. до 30.08.2021 год..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ЗЗД, АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
8
ИНФРАСТРУКТУРА” гр.София, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на ЗЕАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕИК ********* сума в размер на
710.00 лв. / седемстотин и десет лева/, деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
9