№ 1872
гр. В., 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20233110112652 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от Ж. М. В., ЕГН **********, с адрес гр.
В., ул.“ Й. Т. “ № 3, В. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „О.“****, М. В. В., ЕГН
**********, с адрес гр. В., ул. „П.“ 1 и Д. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „ Й. Т. “
№ 3 срещу Г. П. П., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. „В. В.“, бл. 8, вх. 4, ап. 9 иск с
правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане ответника да заплати при равни квоти и в
условията на разделност на всеки един от ищците, в качеството им на наследници по закон
на В. Д. В., сумата от по 5558,90лева от вземане цялото в размер на 22235,62лева, с която
ищците са обедняли, а ответникът се е обогатил и представляваща стойност на заплатена от
наследодателя сума за погасяване на задължение на ответника по договор за кредит с Банка
ДСК, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда -
29.09.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Твърди се, че ищците са
наследници по закон, при равни квоти, съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН, на
починалия на 24.12.2020г. В. Д. В., ЕГН **********. На 17.12.1997г., наследодателят - В. Д.
В. с НА за дарение на недвижим имот №78, том LXXXVIII, дело 23127/97 год. на нотариус
при ВРС дарил на синовете си В. В. В., М. В. В. и Д. В. В. недвижим имот, представляващ:
вилно място с пространство от 750кв. м, съставляващо имот пл. № 361 по плана на к.к.
„Чайка“, гр. В., като същият продължил да живее в имота до смъртта си. На 27.12.2013г.,
ищците В. В. В., М. В. В. и Д. В. В. учредили като ипотекарни гаранти в полза на „Банка
ДСК“ ЕАД договорна ипотека върху имота, обезпечаваща отпуснатия на ответника Г. П. П.
кредит от същата банка в размер на 180000евро, по сключен договор за кредит от
27.12.2013г. Тъй като ответникът не погасявал редовно вноските по кредита, наследодателят
В. Д. В. започнал до заплаща сумите вместо ответника Г. П., независимо, че не бил лично
задължен по договора за кредит. Така в периода 01.10.2018г. – 06.02.2020г. общо внесената
от наследодателя В. Д. В. сума за погасяване задължението на Г. П. П. по договора за кредит
с „Банка ДСК“ ЕАД била в размер на 23235, 62 лева. Впоследствие ищците заявили
частичен иск за сумата от 1000лева от общо 23235,62лева, като с влязло в сила решение №
1
260126/28.02.2022г. по гр.д.2113/2021г. по описа на ВРС, потвърдено с решение №
69/23.01.2023г. постановеното по в. гр.д. № 1500/2022г. по описа на ВОС исковата им
претенция била уважена. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
искът се оспорва като неоснователен. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В открито съдебно исковата молба и отговорът се поддържат от процесуалните
представители на страните.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Основателността на заявените претенции, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, възлага на ищците при условията на пълно и главно доказване
установяване на следните факти от фактическия състав на правото им, а именно: че са
наследници на В. Д. В., починал на 24.12.2020г. при равни квоти; че наследодателят им е
погасил задължение на ответника по сключен от последния договор за кредит от
27.12.2013г., с което е обеднял, а ответникът се е обогатил; липса на основание за това
имуществено разместване. При успешно провеждане доказване на посочените обстоятелства
в тежест на ответника е доказване на техните правоизключващи и правопогасяващи
възражения и в частност твърденията си, че е налице основанието за задържане на
обогатяването.
Разпоредбата на чл. 59 ЗЗД регламентира възможност за ангажиране отговорността
на всеки правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като определените от
законодателя граници на отговорността са съизмерими с обогатяването, но до размера на
обедняването. Съгласно задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т. 4 и т. 5 от
ППВС № 1/28.05.1979г., при хипотезата на чл. 59 ЗЗД неоснователно обогатилият се за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на
обедняването, като от значение е не причинната връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника, а наличието на общ факт, или обща група от факти, от които
произтичат обедняването и обогатяването. Заявените в исковата молба обстоятелства,
определят основанието на исковата претенция, изразяващо се в платено задължение от
наследодателя на ищците на дълг на ответника, по сключен от последния договор за кредит
от 27.12.2013г.
По реда на 146, ал.1 ГПК съдът е обявил на страните за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че: ищците са наследници по закон на В. Д. В., починал на
24.12.2020г.; че на 27.12.2013г. между банка „ДСК“ ЕАД и ответника е бил сключен договор
за ипотечен кредит, обезпечен с ипотека на собствения на ищците имот; че задължението на
ответника е било погА.о от наследодателя В. Д. В. чрез внесени от него шест вноски за
периода 01.10.2018г.–06.02.2020г. в общ размер на 23235,62лв.; че с влязло в сила решение
№ 260126/28.02.2022г. по гр.д. 2113/2021г. по описа на ВРС, потвърдено с решение №
69/23.01.2023г. постановеното по в. гр.д. № 1500/2022г. по описа на ВОС е уважен иска на
ищците за сумата от 1000лева, като частичен иск от целия в размер на 23235,62лв.
С т. 2 на ТР № 3/2016г. от 22.04.2019г. по т.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС се прие,
че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено
нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на
паричното вземане, произтичащо от същото право. В мотивите на соченото ТР се приема, че
2
при уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на
иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от
които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и
съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради
това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск,
така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при
разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на
последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъкът/ от вземането се касае до същото
субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди
това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен
обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е
недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно
основанието на вземането и правната му квалификация. След като със СПН е установено, че
правоотношението, въз основа на което се претендира непогА.о парично вземане е
възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ
исков процес за разликата до пълния размер на вземането, да се пререшава въпросът дали
същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация.
Без правно значение е възражението на ответника за прихващане с негово насрещно
вземане, доколкото в настоящото производство такова не е прието по изложени от съда
съображения. В тази връзка съдът не дължи произнасяне и по възражението на ищците за
изтекла погасителна давност по отношение на същото.
Предвид изложеното, а и принципно страните не спорят относно фактите
пораждащите претендираното право, то следва да се приеме, че ищците са правоимащи лица
да искат връщане на даденото от наследодателя им, по правилата на неоснователното
обогатяване.
По този начин, спорният въпрос между страните остава само този за размера на
претенцията.
От ангажираните доказателства се установява, че общо платената от наследодателя
сума в периода 01.10.2018г. – 06.02.2020г. за погасяване задължението на Г. П. П. по
договора за кредит с „Банка ДСК“ ЕАД е в размер на 23235,62 лева. Платежните
нареждания установяващи плащанията и техния размер, не са оспорени от ответника, а и
принципно оспорването им би било недопустимо, доколкото те са послужили в
произнасянето на съда по частичния иск предмет на гр.д. № 2113/2021г. по описа на ВРС.
От така приетия от съда за доказан размер на претенцията, следва да се приспадне
присъдената част с влязлото в сила решение по гр.д. № № 2113/2021г. по описа на ВРС от
1000лева, което обосновава доказан размер на настоящия иск от 22235,62лева.
Налице е обогатяване по смисъла на чл. 59, ал.1 ЗЗД изразяващо се в увеличаване
актива на имуществото на ответника чрез придобиване на имуществено право за сметка
наследодателя, респ. на ищците, който е обеднял ефективно намалявайки имуществото си,
извършвайки плащане на дълга на ответника.
В заключение, при липса на проведено доказване на основание за това имуществено
разместване следва да се приеме, че плащането на дълга от наследодателя е лишено от
такова. Ищците са кредитори на субсидиарно вземане по чл. 59 ЗЗД съобразно квотата си в
наследството на наследодателя им и техен длъжник е ответникът. Исковата претенция
следва да се уважи в цялост.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищците имат право на
поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК съобразно който се
претендират такива от 2400лева за платено адв. възнаграждение и 889,42лева платена
държавна такса. Направено е възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, което
съдът приема за неоснователно с минималния му размер предвиден в чл.7, ал. 2 т.3 Наредба
3
№ 1/2004 за минималните размери на адв. възнаграждения от 2401,20лева. Така изчислени, в
тежест на ответната страна следва да се възложат 3289,42лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. П. П., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. „В. В.“, бл. 8, вх. 4, ап. 9 ДА
ЗАПЛАТИ на Ж. М. В., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул.“ Й. Т.“ № 3 сумата от
5558,90лева, представляваща наследствената й квота в наследството на наследодателя на
ищците В. Д. В., с която сума тя е обедняла, а ответника се е обогатил и представляваща
част от вземане цялото в размер на 22235,62лева, заплатена стойност от наследодателя за
погасяване на задължение на ответника по договор за кредит с Банка ДСК, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.09.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. П. П., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. „В. В.“, бл. 8, вх. 4, ап. 9 ДА
ЗАПЛАТИ на В. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „О.“**** сумата от 5558,90лева,
представляваща наследствената му квота в наследството на наследодателя на ищците В. Д.
В., с която сума той е обеднял, а ответника се е обогатил и представляваща част от вземане
цялото в размер на 22235,62лева, заплатена стойност от наследодателя за погасяване на
задължение на ответника по договор за кредит с Банка ДСК, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда - 29.09.2023г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. П. П., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. „В. В.“, бл. 8, вх. 4, ап. 9 ДА
ЗАПЛАТИ на М. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „П.“ 1 сумата от 5558,90лева,
представляваща наследствената му квота в наследството на наследодателя на ищците В. Д.
В., с която сума той е обеднял, а ответника се е обогатил и представляваща част от вземане
цялото в размер на 22235,62лева, заплатена стойност от наследодателя за погасяване на
задължение на ответника по договор за кредит с Банка ДСК, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда - 29.09.2023г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. П. П., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. „В. В.“, бл. 8, вх. 4, ап. 9 ДА
ЗАПЛАТИ на Д. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „ Й. Т. “ № 3 сумата от
5558,90лева, представляваща наследствената му квота в наследството на наследодателя на
ищците В. Д. В., с която сума той е обеднял, а ответника се е обогатил и представляваща
част от вземане цялото в размер на 22235,62лева, заплатена стойност от наследодателя за
погасяване на задължение на ответника по договор за кредит с Банка ДСК, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.09.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. П. П., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. „В. В.“, бл. 8, вх. 4, ап. 9
ДА ЗАПЛАТИ на Ж. М. В., ЕГН **********, В. В. В., ЕГН **********, М. В. В., ЕГН
**********, и Д. В. В., ЕГН **********, сумата от 3289,42лева представляваща сторени
съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5