Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
първи въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Теодора Вутева, като
разгледа докладваното от съдия Дончева
гр. д. № 157 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 41 от 28.11.2019 г.,
постановено по гр. дело № 00365/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Е. е
допусната да се извърши съдебна делба между Л.А.Б. с ЕГН: **********, с пост.
адрес *** и Д.В.Д., ЕГН: **********, с пост. адрес *** на следната движима вещ
– МПС лек автомобил марка Ровер, модел 75, рег. №
РВ1785МС, рама № SARRJZLB1D208325, двигател № 18K4FK51669035, при квоти: 1/2 ид.ч. за Л.А.Б. и 1/2 ид.ч. за Д.В.Д..
Решението
е обжалвано от Д.В.Д., чрез адв. И.Д. с доводи за
неправилност и незаконосъобразност. Излага съображения, че не било доказано по
делото, в чие държане е процесният автомобил, нито
дали е наличен или е извършено разпореждане с него. Тези факти не се
установявали и от показанията на св. С. К.. Моли да се отмени решението и се
отхвърли иска за делба на процесния лек автомобил.
Претендира разноски.
В законоустановения
срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от Л.А.Б., чрез пълномощника си Е.П.З. и адв. Т.Ч.
и е взето становище за нейната неоснователност. Излага подробни съображения, че
процесната вещ е обща, установен е фактът и моментът
на придобиването, както и че не е извършена разпоредителна сделка, която да е
довела до ликвидиране на съсобствеността към датата на депозиране на иска за
делба. Претендира разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна
и против обжалваем съдебен акт, поради което е
допустима. Разгледана по същество е основателна.
Съдът като обсъди доводите на страните
прие следното:
Ищецът Л.А.Б. е предявила срещу
ответника Д.В.Д. иск за делба на следната движима вещ – МПС лек автомобил марка
Ровер, модел 75, рег. № РВ1785МС, рама №
SARRJZLB1D208325, двигател № 18K4FK51669035. Моли делбата да бъде допусната при
квоти по ½ ид.ч. за всеки от съделителите.
В срока по чл. 131 ГПК ответника е
депозирал писмен отговор, в който се оспорва иска. Твърди се, че исковата
претенция е недопустима, тъй като страните са постигнали споразумение по чл.
51, ал. 1 от СК.
Не се спори, а се установява и от
представеното Решение № 2425/01.07.2015 г. по гр.д. № 6229/2015 г. по описа на
РС-Пловдив, че бракът между Д.В.Д. и Л.А.Д., сключен на 09.06.2012 г. е
прекратен, като решението е влязло в законна сила на 01.07.2015 г.
Представено е Удостоверение рег. №
4876/19.09.2018 г. на нотариус Т. Тотева Белчева-Джурова, рег. № 639 на НК, с
район на действие РС-Пловдив, от което се установява, че в общия регистър на
нотариуса, под № 3270 от 29.06.2015 г.,
е изведено пълномощно за управление и продажба на процесното
МПС, с упълномощител Л.А.Д. и упълномощено лице Д.В.Д..
С нотариална покана от Л.А.Б. до Д.В.Д.,
отправена чрез нотариус Марина Георгиева Джежева,
рег. № 713 по РНК, ответникът е поканен да се яви пред нотариус Стоянка
Кисьова-Николова, рег. № 636 по РНК за сключване на договор за доброволна делба
за процесния автомобил.
От показанията на св. С. К. се
установява, че познава страните по делото, била на тяхната сватба и знае за
автомобила, който двамата закупили след сватбата си. Свидетелката дава
показания, че страните се били разбрали Д. да продаде автомобила и да си
разделят средствата. След развода ищцата дала всички документи на ответника на
автомобила, включително и автомобила и Д. ***. Свидетелката не знае къде се
намира автомобила /показания от о.с.з на 28.10.2019 г./.Последно знае, че
автомобила е при Д., но това е било преди 4 години-през 2015 г.
От представен акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК на Община Р.се установява, че за процесното МПС се дължи данък в размер на 608,16 лева.
При горните факти съдът прие следното
от правна страна:
Основната цел на делбеното
производство е прекратяване на съсобствеността върху съвкупността от общи вещи,
заместването й с отделни права на собственост върху реални части от тях или с
отделни права на собственост върху всяка от отделните вещи. Необходимо е да се
установи дали такова състояние на съсобственост действително съществува, за кои
вещи, между кои лица и какви са техните права в съсобствеността. Именно тези
въпроси се разрешават в първата фаза на делбеното
производство с решението на съда по чл. 344, ал. 1 от ГПК, което в настоящото въззивно производство е предмет на проверка от въззивния съд. Пределите на тази проверка се осъществяват в
рамките на подадената въззивна жалба и при
съобразяване с основните принципи и целта на делбеното
производство.
Не се спори между страните, че са
придобили МПС лек автомобил марка Ровер, модел 75,
рег. № РВ1785МС, рама № SARRJZLB1D208325, двигател № 18K4FK51669035 по време на
брака си - в режим на СИО. Този факт се установява от представения към исковата
молба договор за покупко-продажба на МПС от 31.07.2012 г., с нотариална заверка
на подписите рег. № 4463/31.07.2012 г. на нотариус Светлозар Йорданов, рег. №
470 по РНК, с район на действие ПРС.
Не се спори, че бракът им е прекратен и
съда е утвърдил споразумение, според което движимите вещи, придобити по време
на брака са разделени доброволно и извънсъдебно.
Съгласно
чл. 51, ал. 1 СК, при развод по взаимно съгласие съпрузите представят
споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските
права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на
семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Те могат, но не са
длъжни, да се споразумеят и за други последици на развода.
В правомощията на съда при утвърждаване
на споразумението в брачния процес е да провери, дали то съдържа уговорки
относно всички последици от развода и дали в частта откъм имуществените
последици то противоречи на закона и на добрите нрави. Съдът няма задължението
да провери дали съгласуваното волеизявление на съпрузите включва взаимни
отстъпки и дали интересите им са добре защитени. Съпрузите могат да не включат
в споразумението клаузи относно имуществените си отношения, но ако ги включат,
в тази част споразумението е с характер на спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД,
а в зависимост от изразената от съпрузите воля може да породи и вещно-транслативен ефект от момента на влизане в сила на
решението за развод. Когато квотите на бившите съпрузи не са посочени,
споразумението не възпрепятства възможността в следващ исков процес да бъде
разгледан въпросът за различните (неравни) дялове в съсобствеността. Такова
споразумение не потвърждава, нито отрича презумпциите от чл. 27 СК от 1985 г.
(отм.), а сега чл. 28 СК от 2009 г. – така в мотивите на Тълкувателно решение №
3 от 29.11.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г.,
ОСГК.
С постигнато споразумение от съпрузите по чл. 51, ал. 1 от СК, движимите вещи, придобити по време на брака са разделени доброволно и
извънсъдебно, но в споразумението квотите не са посочени. При развода на
съпрузите МПС-то не е поставено в дял на нито един от тях, поради което е
станало обикновена съсобственост.
Съдът намира обаче, че искът е
неоснователен по следните съображения:
Според практиката на ВКС, този, който е
поискал включването на движими вещи в делбената маса,
носи доказателствената тежест да установи
съществуването им и към момента на допускане на делбата. Ако съществуването и
местонахождението на вещите към момента на прекратяване на съпружеската
имуществена общност е установено и не се твърди погиването или промяна в
местонахождението на вещите, може да се приеме, че вещите съществуват и към
момента на приключване на съдебното дирене.
В случая към момента на прекратяване на
съпружеската имуществена общност е установено, че вещта се е намирала във
владение на ответника Д.В.Д., тъй като видно от Удостоверение рег. №
4876/19.09.2018 г. на нотариус Т. Тотева Белчева-Джурова, рег. № 639 на НК, с
район на действие РС-Пловдив, в общия регистър на нотариуса, под № 3270 от
29.06.2015 г., е изведено пълномощно за
управление и продажба на процесното МПС, с упълномощител Л.А.Д. и упълномощено лице Д.В.Д..Това се
установява и от показанията на св. С. К., според които ищцата дала на ответника
всички документи на автомобила, включително и автомобила и той се прибрал в гр.
Е.. Последно свидетелката знае, че автомобила е бил при Д., но това е било
преди 4 години-през 2015г. С оглед на това, че ответникът възразява, че
автомобилът е при него, следва да се приеме, че между съделителите
съществува спор относно съществуването на движимата вещ. Не е установено от
събраните по делото гласни доказателства, къде се намира автомобила, предмет на
делба. Показанията на свидетелката касаят периода от 2015 г. и не дават
актуална информация за това. Индиция, че вещта не се
намира в ответника са и обясненията, дадени от Д.В.Д. на 01.03.2018 г. по пр.
преписка № 81/2018 г. на РП-гр. Е. /приложена към делото/, в които същият
заявява, че го е дал на Р. Р. и не знае после какво се е случило. От
обясненията на Р.Ц. Р. пък се установява, че го е „продал чрез бартер на И. М.“.
При наличие на твърдения за последваща промяна в
обстоятелствата, свързани със съществуването и местонахождението на движимата
вещ /действие на разпореждане, погиване или предаване в държане на друго лице/,
не може да се приеме за установено местонахождението на вещта.
Действително няма пречка да бъде
допусната до делба вещ, която се намира в държане на трето лице, което няма
вещни права върху нея – Решение № 69 от 20.03.2014 г. на ВКС по гр.д. №
6690/2013 г., I г.о. В цитираното решение се приема, че на делба подлежат
всички вещи, които са съсобствени между страните по
делото, без значение у кого се намират тези вещи. Целта на визираното в
разпоредбата на чл.344, ал.1, изр.последно от ГПК изискване в решението за
допускане на делбата да се посочи изрично у кого от съделителите
се намира допусната до делба движима вещ, е да се улесни следващата фаза на
делбата- нейното извършване, при която е необходимо вещо лице да оцени вещите и
следователно следва да знае у кого от съделителите се
намират тези вещи, както и да е ясно спрямо кого може да се реализира
предвидената в чл.521, ал.2 от ГПК възможност. Не е пречка тази вещ да бъде
допусната до делба, ако третото лице няма вещни права върху вещта, а тя е съсобствена на страните по делото. И в този случай обаче
съдът в решението си за допускане на делбата на движима вещ следва да посочи от
кого се държи тази вещ.
С
оглед на това, че от ангажираните по делото доказателства не можа да се
установи от кого се държи вещта, исковата претенция следва да се отхвърли като
неоснователна. Решението на РС-Е. следва да се отмени.
На ответника по жалба Д.В.Д. следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300, 00 лв. /триста/ лева, съгласно договор за
правна защита и съдействие от 21.02.2020 г. Пред РС-Е. са претендирани
разноски, но не са представени доказателства за това, поради което съдът не
присъжда такива.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
решение № 41 от 28.11.2019 г., постановено по гр. дело № 00365/2019 г. по описа
на Районен съд - гр. Е., с което е допусната да се извърши съдебна делба между Л.А.Б.
с ЕГН: **********, с пост. адрес *** и Д.В.Д., ЕГН: **********, с пост. адрес ***
на следната движима вещ – МПС лек автомобил марка Ровер,
модел 75, рег. № РВ1785МС, рама № SARRJZLB1D208325, двигател № 18K4FK51669035, при квоти: 1/2
ид.ч. за Л.А.Б. и 1/2 ид.ч.
за Д.В.Д. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск
от Л.А.Б. с ЕГН: **********, с пост. адрес *** срещу Д.В.Д., ЕГН: **********, с
пост. адрес ***, за делба на следната движима вещ – МПС лек автомобил марка Ровер, модел 75, рег. № РВ1785МС, рама № SARRJZLB1D208325, двигател № 18K4FK51669035.
ОСЪЖДА Л.А.Б. с ЕГН: **********,
с пост. адрес *** да заплати на Д.В.Д., ЕГН: **********, с пост. адрес *** разноски
в размер на 300,00 лв. /триста лева/ за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен
срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.