Решение по дело №157/2020 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 05.08.2020 г.

                                                                          

В       И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА                                                                                 

      ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                                                                             РОСИНА ДОНЧЕВА

                                                                                                                                                                                                                 

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр. д. № 157 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 41 от 28.11.2019 г., постановено по гр. дело № 00365/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Е. е допусната да се извърши съдебна делба между Л.А.Б. с ЕГН: **********, с пост. адрес *** и Д.В.Д., ЕГН: **********, с пост. адрес *** на следната движима вещ – МПС лек автомобил марка Ровер, модел 75, рег. № РВ1785МС, рама № SARRJZLB1D208325, двигател № 18K4FK51669035, при квоти: 1/2 ид.ч. за Л.А.Б. и 1/2 ид.ч. за Д.В.Д..

Решението е обжалвано от Д.В.Д., чрез адв. И.Д. с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Излага съображения, че не било доказано по делото, в чие държане е процесният автомобил, нито дали е наличен или е извършено разпореждане с него. Тези факти не се установявали и от показанията на св. С. К.. Моли да се отмени решението и се отхвърли иска за делба на процесния лек автомобил. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Л.А.Б., чрез пълномощника си Е.П.З. и адв. Т.Ч. и е взето становище за нейната неоснователност. Излага подробни съображения, че процесната вещ е обща, установен е фактът и моментът на придобиването, както и че не е извършена разпоредителна сделка, която да е довела до ликвидиране на съсобствеността към датата на депозиране на иска за делба. Претендира разноски.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съдът като обсъди доводите на страните прие следното:

Ищецът Л.А.Б. е предявила срещу ответника Д.В.Д. иск за делба на следната движима вещ – МПС лек автомобил марка Ровер, модел 75, рег. № РВ1785МС, рама № SARRJZLB1D208325, двигател № 18K4FK51669035. Моли делбата да бъде допусната при квоти по ½ ид.ч. за всеки от съделителите.

В срока по чл. 131 ГПК ответника е депозирал писмен отговор, в който се оспорва иска. Твърди се, че исковата претенция е недопустима, тъй като страните са постигнали споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК.

Не се спори, а се установява и от представеното Решение № 2425/01.07.2015 г. по гр.д. № 6229/2015 г. по описа на РС-Пловдив, че бракът между Д.В.Д. и Л.А.Д., сключен на 09.06.2012 г. е прекратен, като решението е влязло в законна сила на 01.07.2015 г.

Представено е Удостоверение рег. № 4876/19.09.2018 г. на нотариус Т. Тотева Белчева-Джурова, рег. № 639 на НК, с район на действие РС-Пловдив, от което се установява, че в общия регистър на нотариуса, под № 3270 от 29.06.2015 г.,  е изведено пълномощно за управление и продажба на процесното МПС, с упълномощител Л.А.Д. и упълномощено лице Д.В.Д..

С нотариална покана от Л.А.Б. до Д.В.Д., отправена чрез нотариус Марина Георгиева Джежева, рег. № 713 по РНК, ответникът е поканен да се яви пред нотариус Стоянка Кисьова-Николова, рег. № 636 по РНК за сключване на договор за доброволна делба за процесния автомобил.

От показанията на св. С. К. се установява, че познава страните по делото, била на тяхната сватба и знае за автомобила, който двамата закупили след сватбата си. Свидетелката дава показания, че страните се били разбрали Д. да продаде автомобила и да си разделят средствата. След развода ищцата дала всички документи на ответника на автомобила, включително и автомобила и Д. ***. Свидетелката не знае къде се намира автомобила /показания от о.с.з на 28.10.2019 г./.Последно знае, че автомобила е при Д., но това е било преди 4 години-през 2015 г.

От представен акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК на Община Р.се установява, че за процесното МПС се дължи данък в размер на 608,16 лева.

        При горните факти съдът прие следното от правна страна:

Основната цел на делбеното производство е прекратяване на съсобствеността върху съвкупността от общи вещи, заместването й с отделни права на собственост върху реални части от тях или с отделни права на собственост върху всяка от отделните вещи. Необходимо е да се установи дали такова състояние на съсобственост действително съществува, за кои вещи, между кои лица и какви са техните права в съсобствеността. Именно тези въпроси се разрешават в първата фаза на делбеното производство с решението на съда по чл. 344, ал. 1 от ГПК, което в настоящото въззивно производство е предмет на проверка от въззивния съд. Пределите на тази проверка се осъществяват в рамките на подадената въззивна жалба и при съобразяване с основните принципи и целта на делбеното производство.

Не се спори между страните, че са придобили МПС лек автомобил марка Ровер, модел 75, рег. № РВ1785МС, рама № SARRJZLB1D208325, двигател № 18K4FK51669035 по време на брака си - в режим на СИО. Този факт се установява от представения към исковата молба договор за покупко-продажба на МПС от 31.07.2012 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 4463/31.07.2012 г. на нотариус Светлозар Йорданов, рег. № 470 по РНК, с район на действие ПРС.

         Не се спори, че бракът им е прекратен и съда е утвърдил споразумение, според което движимите вещи, придобити по време на брака са разделени доброволно и извънсъдебно.

Съгласно  чл. 51, ал. 1 СК, при развод по взаимно съгласие съпрузите представят споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Те могат, но не са длъжни, да се споразумеят и за други последици на развода.

В правомощията на съда при утвърждаване на споразумението в брачния процес е да провери, дали то съдържа уговорки относно всички последици от развода и дали в частта откъм имуществените последици то противоречи на закона и на добрите нрави. Съдът няма задължението да провери дали съгласуваното волеизявление на съпрузите включва взаимни отстъпки и дали интересите им са добре защитени. Съпрузите могат да не включат в споразумението клаузи относно имуществените си отношения, но ако ги включат, в тази част споразумението е с характер на спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, а в зависимост от изразената от съпрузите воля може да породи и вещно-транслативен ефект от момента на влизане в сила на решението за развод. Когато квотите на бившите съпрузи не са посочени, споразумението не възпрепятства възможността в следващ исков процес да бъде разгледан въпросът за различните (неравни) дялове в съсобствеността. Такова споразумение не потвърждава, нито отрича презумпциите от чл. 27 СК от 1985 г. (отм.), а сега чл. 28 СК от 2009 г. – така в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГК.

С постигнато  споразумение от съпрузите по чл. 51, ал. 1 от СК, движимите вещи, придобити по време на брака са разделени доброволно и извънсъдебно, но в споразумението квотите не са посочени. При развода на съпрузите МПС-то не е поставено в дял на нито един от тях, поради което е станало обикновена съсобственост.

Съдът намира обаче, че искът е неоснователен по следните съображения:

Според практиката на ВКС, този, който е поискал включването на движими вещи в делбената маса, носи доказателствената тежест да установи съществуването им и към момента на допускане на делбата. Ако съществуването и местонахождението на вещите към момента на прекратяване на съпружеската имуществена общност е установено и не се твърди погиването или промяна в местонахождението на вещите, може да се приеме, че вещите съществуват и към момента на приключване на съдебното дирене.

В случая към момента на прекратяване на съпружеската имуществена общност е установено, че вещта се е намирала във владение на ответника Д.В.Д., тъй като видно от Удостоверение рег. № 4876/19.09.2018 г. на нотариус Т. Тотева Белчева-Джурова, рег. № 639 на НК, с район на действие РС-Пловдив, в общия регистър на нотариуса, под № 3270 от 29.06.2015 г.,  е изведено пълномощно за управление и продажба на процесното МПС, с упълномощител Л.А.Д. и упълномощено лице Д.В.Д..Това се установява и от показанията на св. С. К., според които ищцата дала на ответника всички документи на автомобила, включително и автомобила и той се прибрал в гр. Е.. Последно свидетелката знае, че автомобила е бил при Д., но това е било преди 4 години-през 2015г. С оглед на това, че ответникът възразява, че автомобилът е при него, следва да се приеме, че между съделителите съществува спор относно съществуването на движимата вещ. Не е установено от събраните по делото гласни доказателства, къде се намира автомобила, предмет на делба. Показанията на свидетелката касаят периода от 2015 г. и не дават актуална информация за това. Индиция, че вещта не се намира в ответника са и обясненията, дадени от Д.В.Д. на 01.03.2018 г. по пр. преписка № 81/2018 г. на РП-гр. Е. /приложена към делото/, в които същият заявява, че го е дал на Р. Р. и не знае после какво се е случило. От обясненията на Р.Ц. Р. пък се установява, че го е „продал чрез бартер на И. М.“. При наличие на твърдения за последваща промяна в обстоятелствата, свързани със съществуването и местонахождението на движимата вещ /действие на разпореждане, погиване или предаване в държане на друго лице/, не може да се приеме за установено местонахождението на вещта.

Действително няма пречка да бъде допусната до делба вещ, която се намира в държане на трето лице, което няма вещни права върху нея – Решение № 69 от 20.03.2014 г. на ВКС по гр.д. № 6690/2013 г., I г.о. В цитираното решение се приема, че на делба подлежат всички вещи, които са съсобствени между страните по делото, без значение у кого се намират тези вещи. Целта на визираното в разпоредбата на чл.344, ал.1, изр.последно от ГПК изискване в решението за допускане на делбата да се посочи изрично у кого от съделителите се намира допусната до делба движима вещ, е да се улесни следващата фаза на делбата- нейното извършване, при която е необходимо вещо лице да оцени вещите и следователно следва да знае у кого от съделителите се намират тези вещи, както и да е ясно спрямо кого може да се реализира предвидената в чл.521, ал.2 от ГПК възможност. Не е пречка тази вещ да бъде допусната до делба, ако третото лице няма вещни права върху вещта, а тя е съсобствена на страните по делото. И в този случай обаче съдът в решението си за допускане на делбата на движима вещ следва да посочи от кого се държи тази вещ.

         С оглед на това, че от ангажираните по делото доказателства не можа да се установи от кого се държи вещта, исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна. Решението на РС-Е. следва да се отмени.

         На ответника по жалба Д.В.Д.  следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лв. /триста/ лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 21.02.2020 г. Пред РС-Е. са претендирани разноски, но не са представени доказателства за това, поради което съдът не присъжда такива.

         Воден от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

   ОТМЕНЯ решение № 41 от 28.11.2019 г., постановено по гр. дело № 00365/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Е., с което е допусната да се извърши съдебна делба между Л.А.Б. с ЕГН: **********, с пост. адрес *** и Д.В.Д., ЕГН: **********, с пост. адрес *** на следната движима вещ – МПС лек автомобил марка Ровер, модел 75, рег. № РВ1785МС, рама № SARRJZLB1D208325, двигател № 18K4FK51669035, при квоти: 1/2 ид.ч. за Л.А.Б. и 1/2 ид.ч. за Д.В.Д. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Л.А.Б. с ЕГН: **********, с пост. адрес *** срещу Д.В.Д., ЕГН: **********, с пост. адрес ***, за делба на следната движима вещ – МПС лек автомобил марка Ровер, модел 75, рег. № РВ1785МС, рама № SARRJZLB1D208325, двигател № 18K4FK51669035.

 

         ОСЪЖДА Л.А.Б. с ЕГН: **********, с пост. адрес *** да заплати на Д.В.Д., ЕГН: **********, с пост. адрес *** разноски в размер на 300,00 лв. /триста лева/ за адвокатско възнаграждение.

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му.

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                             2.